Решение № 136 от 26.4.2012 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 187/2012 г.

Р Е Ш Е Н И Е №187 Димитровград, 26.04.2012г. Районен съд-Димитровград в публичното заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Съдебни заседатели: Членове: Секретар: Е.Н. Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№187 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид: Предявени са от Т.И.И., с ЕГН ••••••••••, против „В и К”ООД- Димитровград, представлявано от С.С.Е.-управител, обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ- за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за изплащане на обезщетение за времето през което ищеца е останал без работа поради незаконно уволнение. В исковата молба ищецът твърди, че със Заповед №03/21.01.2012г. на Управителя на ответното дружество, трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ и той бил освободен от длъжността „диспечер транспортни средства”. Ищецът посочва, че бил в отпуск и трябвало да се яви на работа на 21.01.2012г. Предния ден почувствал силни болки в кръста, като на 21.01.2012г., сутринта, отишъл при личния си лекар на преглед. Докторът му предписал съответно лечение в домашни условия, казал му да се прибира, както и, че болничния лист ще му издаде по-късно. Въпреки това, ищецът отишъл до ответното дружество, за да уведоми работодателя, че ще отсъства от работа 7 дни, поради временна нетрудоспособност. Отишъл при завеждащия отдел „Личен състав”, където научил, че има издадена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение от 21.01.2012г. Ищецът отказал да подпише заповедта, тъй като бил в отпуск по болест и се прибрал у дома. Счита, че уволнението му е незаконосъобразно и поради липса на елементи от състава на посоченото правно основание, на което е извършено то. Длъжността „диспечер транспортни средства” заел на 01.07.2011г., като нямало настъпила промяна на изискванията за заемането й. Иска съдът да признае за незаконно уволнението, да отмени заповед за уволнение №03/21.01.2012г. на управителя на „ВиК”ООД-Димитровград и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „диспечер транспортни средства”, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 3800 лева за оставане без работа след извършеното уволнение, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение- 21.01.2012г. до постановяване на съдебния акт, но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски. В първо по делото съдебно заседание изменя иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ, като претендира присъждане на обезщетение в размер на 1107, 81 лева за периода от 21.02.2012г. до 07.03.2012г. Ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била връчена на ищеца, като същия е отказал да я приеме в присъствието на двама свидетели. Нелогични били твърденията на ищеца, че с налична дископатия е дошъл в предприятието, за да уведоми лично, че ще отсъства по болест 7 дни. В тази връзка ответника твърди, че ищеца се е явил на работа на 21.01.2012г. и при връчването на предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е отказал да ги подпише, като е предприел действия за снабдяване с болничен лист. В подкрепа на това си твърдение посочва, че болничния лист е издаден в 14.00 часа на 21.01.2012г. и то от лекар в с.В.. Посочва, че ищеца има придобита специалност „Механизация и автоматизация на селското стопанство” от ТМАСС-Хасково, която не отговаряла на изискващата се квалификация по длъжностната характеристика- специалност от Техникум по автотранспорт. Оспорва съдържанието на представения с исковата молба болничен лист. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните е съществувало трудово правоотношение, което е възникнало във връзка със сключен Трудов договор №0021/21.04.2010г. На 08.07.2011г. страните подписали Допълнително споразумение №00042 към горепосочения трудов договор, съгласно което ищеца бил преместен от длъжността „пазач въоръжена охрана” на длъжност „диспечер, транспортни средства” в ответното дружество. Във връзка със започването на работа на нова длъжност, работника бил запознат и с нейната длъжностната характеристика. Видно от същата, едно от изискванията за заемане на длъжността било работника да има образование „следно-Техникум по автотранспорт”. Това изискване било в съответствие с действащото към 08.07.2011г. щатно разписание в ответното дружество, утвърдено със Заповед №19.05.2011г. на неговия управител и в сила от 01.05.2011г. Съгласно това щатно разписание за длъжността „диспечер транспортни средства” се изисквало средно образование. Видно от приетите като доказателство по делото Заповед №1/03.01.2012г. на управителя на ответното дружество и Щатно разписание на персонала в сила от 01.01.2012г., за длъжността „диспечер транспортни средства” вече се изисквало средно специално образование Автотранспорт. В тази връзка била променена и длъжностната характеристика, в която било записано, че за длъжността „диспечер транспортни средства” се изисква образование „средно специално- „Техникум по автотранспорт”. Въпросната длъжностна характеристика била връчена на ищеца на 21.01.2012г., като той отказал да я подпише в присъствието на двама свидетели. На 21.01.2012г. ответника връчил на ищеца Предизвестие за прекратяване на трудов договор, в което се посочвало, че това ставало на основание чл.328 ал.1 т.6 пр.1 от КТ, във вр.чл.326 ал.2 от КТ. Наред с това, работникът бил предупреден, че срока на предизвестието няма да се отработва от него, за което ще му бъде изплатено обезщетение по чл.20 ал.1 от КТ. Ищецът отказал да получи предизвестието, като това станало в присъствието на двама свидетели, които положили подписите си в него. Със Заповед №03/21.01.2012г. на управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение ищеца било прекратено, считано от 23.01.2012г., на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ. Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта се посочвало, че работника не притежава необходимото образование за заемане на длъжността „диспечер транспортни средства”, установено с щатно разписание на предприятието в сила от 01.01.2012г., а именно „средно специално образование- Техникум по автотранспорт”. Заповедта била връчена на ищеца на 21.01.2012г., като в присъствието на двама свидетели той отказал да я получи и подпише. От представения с исковата молба и приет като доказателство по делото Болничен лист №02/21.02.2012г., издаден от д-р Вл.КК. се установява, че същия е извършил преглед на ищеца, като му е поставил диагноза „Дископатия” и му е предписал домашен режим на лечения за срок от 7 дни, считано от 21.01.2012г. Така издадения болничен лист е бил обжалван от ответника пред Лекарската консултативна комисия с жалба изх.№80/30.01.2012г., като с писмо изх.№83/02.04.2012г., страните по делото са уведомени от ЛКК, че с Решение №93//02.04.2012г. комисията е потвърдила същия. Видно от представените от ищеца ксерокопия на страници от трудовата му книжка, както и от извършената от съда в съдебно заседание от 15.03.2012г. служебна проверка на трудовата книжка на работника, е че трудовото правоотношение на Т.И. Тодоров с ответното дружество е прекратено на 22.01.2012г., като до датата на проведеното по делото първо съдебно заседание в нея няма отбелязвания за сключен нов трудов договор. От приетото като доказателство по делото лично трудово досие на ищеца се установява, че същия има завършено средно образование в Техникум по механизация и автоматизация на селското стопанство, за което на 05.07.1990г. му е издадена Диплома за завършено средно образование №013970. За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ответника, до разпит беше допуснат и разпитан свидетеля К.Х. К.. В своите показания той посочва, че работи в ответното дружество, като административен организатор. Сутринта на 21.01.2012г. присъствал на разговора между ищеца и завеждащия личен състав, когато било връчено уведомлението за освобождаване от работа. Свидетелят твърди, че при връчването на заповедта за уволнение, ищеца казал, че е в болнични и отказал да подпише. Не може да посочи, защо сутринта на 21.01.2012г. ищецът е дошъл при завеждащия личен състав. На основание чл.176 от ГПК, съдът разпореди на ищеца да се яви лично в съдебно заседание и да даде обяснения за обстоятелства по делото. В тези обяснения ищецът посочва, че негов личен лекар е д-рГ.Я., но последния го препратил при д-р КК. тъй като 21.01.2012г. отсъствал от града. Прегледа от д-р К. бил осъществен в сградата на х-л Москва, където бил кабинета му. Лекарят изписал болничен лист на ищеца и му казал, че има нужда от 7 дни домашно лечение. Поради това и работникът отишъл в офиса на ВиК, за да уведоми съответния служител за заболяването си и невъзможността да идва на работа. За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищеца, е назначена съдебно-счетоводна експертиза, относно размера на дължимото му се обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.В заключението си вещото лице Е.В. посочва, че размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца на уволнението, е за м.декември 2011г. Брутното трудово възнаграждение на работника за един ден е 33, 57 лева, а за пълен работен месец е 704, 97 лева. Размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за времето от 21.01.2012г. до 07.03.2012г. е 1107, 81 лева, а за 6 месеца, считано от 21.01.2012г. до 21.06.2012г. е 4229, 82 лева. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Между страните не се спори, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжността „диспечер транспортни средства” през периода от 08.07.2011г. до 21.01.2012г. Безспорно е също така, че със Заповед №03/21.01.2012г. на управителя на дружеството, трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ, считано от 23.01.2012г., поради това, че работника не притежавал необходимото образование за заемане на тази длъжност, установени в щатното разписание на предприятието, в сила от 01.01.2012г., а именно „Средно специално образование –Техникум по автотранспорт”. Спорно по делото е налице ли са законовите предпоставки за извършеното от работодателя уволнение по чл.328 ал.1 т.6 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.328 ал.1 т.6 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, когато работникът не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. В настоящия случай ищецът е започнал работа на длъжността „диспечер транспортни средства” на 08.07.2011г., като към този момент действащо е било Щатно разписание на предприятието, в сила от 01.05.2011г., съгласно което за въпросната длъжност се е изисквало средно образование. Видно от длъжностната характеристика за тази длъжност, с която работника се е запознал срещу подпис на 01.07.2011г., се е изисквало не само средно образование, а и такова завършено в Техникум по автотранспорт. Въпреки, че ищецът е бил завършил средно образование, но в Техникум по механизация и автоматизация на селското стопанство, работодателя е преценил, че той има нужната квалификация и може да се справи с описаните в длъжностната характеристика функции и задължения за длъжността, като въпреки констатираното несъответствие в образованието на работника, той е бил назначен на тази длъжност. От 01.01.2012г. в ответното дружество в сила е влязло ново щатно разписание, съгласно което за длъжността „диспечер транспортни средства” вече се изисквало средно специално образование- автотранспорт. Това обстоятелство било отразено и в длъжностната характеристика, където необходимото образование за заемане на длъжността било изменено на „средно специално- Техникум по автотранспорт”. Освен въпросното изменение на изискването за по-висока образователна степен, в новата длъжностна характеристика не са налице никакви изменения на нужната квалификация на работника за заемане на длъжността, на професионалния стаж, медицинските изисквания, на неговите основни функции, задължения и отговорности, в сравнение с длъжностната характеристика, действаща към момента на сключване на трудовия договор с ищеца от 08.07.2011г. до 01.01.2012г. Работодателят може да прекрати трудовия договор с работника, когато последния не притежава необходимото образование, но за това е необходимо да са се променили първоначалните изисквания за заемане на длъжността, след като работника вече е встъпил в съответната длъжност. Тези нови изисквания следва да се обосноват с целите и интересите на работата, които изискват различно или по-високо образование. В разглеждания случай, работодателя не е въвел никакви нови изисквания в длъжностната характеристика за длъжността „диспечер транспортни средства” относно необходимите квалификация, професионален стаж, медицински изисквания, основни функции, задължения и отговорности за длъжността. Единствената промяна в характеристиката засяга необходимото образование на работника, което вместо средно- Техникум по автотранспорт вече е средно-специално- Техникум по автотранспорт. Доколкото ответника не ангажира доказателства по делото, че изменението на изискването за средно специално образование за длъжността произтича от целите и интересите на работата в предприятието, както и вменяването на нови задължения и функции на лицето заемащо тази длъжност, които да са добавени в новата длъжностна характеристика, съдът счита, че работодателят е прекратил трудовия договор на ищеца незаконосъобразно. Работникът, макар и още първоначално да не е отговарял на изискванията по длъжностна характеристика, е бил назначен на длъжността „диспечер транспортни средства”, като не се доказа от страна на работодателя, че последвалото изменение на изискването за образование, е продиктувано от вменени нови задължения или функции за тази длъжност. С оглед на изложеното, искът за признаване на уволнението на ищеца от ответното дружество за незаконно и неговата отмяна се явява основателен и доказан. Предвид акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно, искът по чл.344 ал.1 т.2 от КК също се явява основателен. Поради изложеното и с оглед основателността на предявените от ищеца обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, заповед №03/21.01.2012г. следва да се отмени, като извършеното с нея уволнение бъде признато за незаконно и ищеца бъде възстановен на длъжността „диспечер транспортни средства” в ответното дружество. В този смисъл следва да се уважи и третия предявен иск за изплащане на обезщетение на основание чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 от КТ за период от 21.01.2012г. -датата на която е била връчена процесната заповед на ищеца, до 07.03.2012г. –датата на която заключението на съдебно-счетоводната експертиза е било депозирано по делото. При определяне размера на това обезщетение, съдът кредитира заключението на вещото лице, дадено в изготвената и приета по делото съдебно- счетоводна експертиза. Видно от същото, последното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца на уволнението, е изплатено през месец декември 2011г., като за един работен ден то е 33, 57 лева, а за пълен месец /21 дни/- 704, 97 лева. Размерът на обезщетението за периода от 21.01.2012г. до 07.03.2012г., е 1107, 81 лева. Върху така определеното обезщетение следва да се присъди и законната лихва, считано от 08.03.2012г., до окончателното изплащане на сумата. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лева, разноски за съдебно-счетоводна експертиза- 80 лева, както и разноските на ищеца по настоящото дело за адвокатско възнаграждение- 300 лева. Мотивиран така, съдът