Решение № 647 от 20.2.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 926/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „ШАМПИОН“ ООД, ЕИК 123653883 против Решение №196/26.07.2024 год., постановено по АНД №658/2024г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №ТКО-4/08.04.2024г, издадено от Директора на Областно пътно управление Стара Загора. С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на Закона за пътищата, защото не наемателят, а собственикът може да бъде субект на разрешението за извършване на дейност по чл.26 ал.2 т.2 буква „б“ от Закона за пътищата по аргумент от чл.12 ал.1 изречение второ от Наредбата за специално ползване на пътищата, според която разпоредба при промяна на правото на собственост върху вече изградени търговски крайпътни обекти и пътни връзки към него таксата за специално ползване, чрез експлоатация, се дължи от новия собственик от датата на придобиването. За доказване на касационното основание са представени под опис доказателства за лицето, на което принадлежи правото на собственост, и което е подало Заявление №53-00-1116/16.08.2024г за оглед на терен от представители на ОПУ Стара Загора на съществуващ Търговски крайпътен обект – Комплекс Крънско ханче – ресторант, мотел, бунгала в ПИ с идентификатор 40292.148.12. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление като се присъди възнаграждение за един адвокат за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директора на Областно пътно управление Стара Загора не се явява и не се представлява. Не представя писмен отговор против касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на „Шампион“ ООД против наказателно постановление №ТКО-4/08.04.2024г, издадено от Директора на Областно пътно управление Стара Загора, с което на дружеството, на основание чл.54, ал.1, предл. второ във вр. с чл.53 ал.1 вр. с чл.26 ал.2 т.2 буква „б“ от Закона за пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв за това, че на 14.11.20203г на път І-5, км.192+000-вдясно, посока на растящия километър, експлоатира търговски крайпътен обект Ресторант „Крънско ханче“ и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава необходимото разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътна връзка към него, издавано от администрацията, управляваща пътя. Към момента на проверката в обекта се осъществява търговска дейност. Свободно са закупени хляб и шкембе чорба с обща стойност 9.90лв. За влизане в обекта се преминава по нерегламентирана пътна връзка – негов единствен вход, започваща от обхвата на пътя и преминаващ в обслужващата зона. В ОПУ Стара Загора няма представено действащо разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътна връзка към него, издадено на дружеството за горепосочения търговски крайпътен обект и пътна връзка към него, съгласно Наредбата за специално ползване на пътищата. Тези действия на дружеството представляват нарушение на чл.26 ал.2т.2 буква „б“ от Закона за пътищата. Нарушението и нарушителя са открити при проверка, за която е съставен Констативен протокол от Началник отдел ИРД в ОУП Стара Загора, който е и актосъставител. Въз основа на Констативния протокол е изготвен АУАН №ТКО-4/29.11.2023г, в присъствието на управителя на дружеството и двама свидетели на образуване на производството, който е връчен на законния представител на нарушителя в условията на отказ, редовно удостоверен. В констативен протокол от 14.11.2023г е посочено, че ТКО е собственост на „ШАМПИОН“ ООД с. Крън, ЕИК 123653883. С въззивната си жалба дружеството е възразило, че не е собственик на ТКО, за което е представен договор за наем от 01.02.2017г, сключен между „ШАМПИОН“ ООД в качеството на наемател и „РОЯЛ ПАРК“ АД в качеството на наемодател и собственик, съгласно Нотариален акт №17, том V, рег. №5073 от 29.08.2007г на Служба по вписванията при РС Казанлък. Изложени са правни аргументи, че субект на нарушението по чл.26 ал.2 т.2 буква „б“ от Закона за пътищата е заинтересованото лице по смисъла на §1т.6 от ДР на Закона за пътищата и чл.12 ал.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, а именно собственикът на ТКО, който може да получи разрешение за неговата експлоатация срещу заплащане на дължимата такса. Наведено е и твърдение, че от представените от АНО доказателства не се установява местоположение на ТКО в обхвата на обслужващата зона. За да потвърди Наказателното постановление въззивният съд е установил, че търговското дружество експлоатира ресторанта по силата на договор за наем от 01.02.2017г, сключен със собственика „РОЯЛ ПАРК“ АД ЕИК 123748477, но при липсата на Разрешение за дейност по чл.26 ал.2 т.2 буква „б“ от Закона за пътищата, експлоатацията е нарушение на разрешителния режим за специално ползване на пътищата, което е обявено за наказуемо с разпоредбата на чл.53 ал.1 от Закона за пътищата. В отговор на възражението, че дружеството наемател не е субект на административно наказателната отговорност по чл.53 ал.1 вр. с чл.26 ал.1т.2 буква „б“ от Закона за пътищата въззивният съд е посочил, че ТКО е бил предоставен за временно ползване на наемателя по силата на сключения договор за наем, поради което дружеството жалбоподател се явява ползвател на обект и съответно на обслужващата зона, поради което за него е възникнало задължението да не я ползва до издаване на Разрешение от администрацията, управляваща пътя. Съдът не е приел аргументите за нарушения на ЗАНН, основани на факта, че при проверката от 14.11.2023г, за която е съставен констативния протокол, не е присъствал законен представител на дружеството, защото тя предхожда производството по ЗАНН и за нейното извършване не е задължително да е осигурено право на защита. Отхвърлени са и доводите за накърняването му в хода на производството по ЗАНН, поради спазване на абсолютното изискване за присъствие на законен представител на дружеството, както и на формата за удостоверяване на отказа му да получи препис от съставения акт за установяване на административно нарушение. Съдът е приел за установени фактите по АУАН и НП като доказани от съставения за проверката Констативен протокол и липсата на възражения против тяхното съществуване, като главния спорен правен въпрос, след доказване на фактическото обвинение, е разрешен въз основа на §1 т.6, т.8 и т.9 от ДР на Закона за пътищата, даващи определение на понятията обслужваща зона, специално ползване на пътищата и крайпътни обслужващи комплекси. Поради това, че понятието за крайпътен обслужващ комплекс е широко – земни повърхности в близост до пътя с изградените пътни връзки към тях, следва да се приеме, че дори самостоятелен обект, визуално и значително отдалечен от пътя, може да се приеме за крайпътен обект или за крайпътен обслужващ комплекс по смисъла на §1 т.9 от ДР на Закона за пътищата. Следователно като предназначение по смисъла и на договора за наем, Комплекс „Крънско ханче“, ведно с обектите в него, включително и като наименование, представлява крайпътен обслужващ комплекс, поради което за ползването на прилежащата между него и пътя обслужваща зона подлежи на разрешителен режим за ползването на зоната или обхвата на пътя. Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Основният спорен въпрос, както пред въззивния съд, така и пред настоящата касационна инстанция, е правен и се свежда до това възникнало ли е за „Шампион“ ООД задължение да спазва установената в чл.26, ал.2, т.2, б.“б“ от ЗП забрана за експлоатация на търговски крайпътен обект /ТКО/ в обхвата на пътя и обслужващата зона без разрешение за специалното ползване на пътя, доколкото дружеството е наемател, а не е собственик на търговския крайпътен обект - комплекс „Крънско ханче“ и съответно правилно ли е ангажирана имуществената му отговорност на основание чл.54, ал.1 вр. с чл.53, ал.1 от ЗП. Административно наказателната разпоредба на чл.53 от Закона за пътищата обявява за наказуеми нарушенията на чл. 25, чл.26 ал.1 т.1 букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и на чл.41 от Закона за пътищата, поради което субектите, изпълнителните деяния и съставомерните фактически обстоятелства се съдържат в изброените материално правни разпоредби. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗП, за нарушението на която разпоредба е санкционирано "Шампион" ООД, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и обслужващите зони експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях. Забраната по чл.26 ал.2 т.2 буква „б“ от ЗП охранява спазването на разрешителния режим за специално ползване на пътищата, въведен с разпоредбата на чл.18, ал.1 от същия закон /“ Специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя.“/. В §1, т.8 от ДР на ЗП е регламентирано, че "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица. Според §1, т.6 от ДР на Закона за пътищата "обслужваща зона" е земната повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване. От съдържанието на цитираните правни норми се налага извода, че упражняването на правото на собственост и по-конкретно на правомощието да се ползват имотите, попадащи в обслужващата зона за някоя от описаните в §1, т.8 от ДР на ЗП дейности, е законово ограничено – това може да се осъществи единствено при спазване на регламентирания в ЗП разрешителен режим, т.е. след издадено разрешение за специално ползване на пътищата. Следователно субекти на забраната по чл.26 ал.2 т.2 буква „б“ от Закона за пътищата са лицата, посочени в §1 т.6 от ДР на ЗП – собствениците или лицата с предоставено право на ползване върху имоти, попадащи в обслужващата зона. По волята на лицата, притежаващи право на собственост върху имотите в обхвата на обслужващата зона, се изграждат и експлоатират ТКО, поради което те са субекти на задължението да спазват установения от закона ред и те имат законен интерес да искат издаване на Разрешение за специално ползване на пътя, с което да изпълнят условието за законосъобразно упражняване на правото собственост и правото на ползване. Съгласно разпоредбите на чл.11 от Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/ и §23 от ПРЗ към Постановление № 9 на Министерския съвет от 24 януари 2023 г. за изменение и допълнение на НСПП собственикът на ТКО може да получи Разрешение за експлоатация, ако представи доказателства за изграждане на обекта, въз основа и при изпълнение на условията на предходно издадено разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект, или въз основа на Разрешение за ползване по смисъла на ЗУТ, когато се касае за заварени от НСПП обекти, какъвто е настоящият случай. Обстоятелството, че на 01.02.2017г. собственикът на Комплекс „Крънско ханче“ – „Роял парк“АД, е сключил представения по делото договор за наем с "Шампион“ ООД, по силата на който е предоставил собствения си недвижим имот за временно възмездно ползване на посоченото търговско дружество, не налага различен извод относно субекта на нарушението, тъй като чрез посочения договор не се прехвърлят или учредяват вещни права върху ТКО, които да породят за наемателя качеството "заинтересовано лице" по см. на чл.11 от НСПП или §23 от ПЗР към ПМС № 9/ 2023г. за изменение и допълнение на НСПП. В този договор е обективирано намерението на собственика да извлича полезните свойства на построения обект, което представлява конкретен израз на експлоатацията на ТКО по смисъла на чл.26, ал.2, т.2, б.“б“ ЗП, без оглед обстоятелството дали той лично или чрез трето лице упражнява фактическата власт върху него. Съгласно чл.228 от ЗЗД договорът за наем има за предмет предоставяне на вещта за временно ползване срещу наемна цена, докато правото на ползване има различно съдържание, определено в чл.56 от Закона за собствеността – право да се използва вещта по предназначение и право да се получават добиви от нея тоест правото да бъде експлоатирана. Следователно и на основание чл. 37 ал.1 от Указа за прилагане на ЗНА под предоставено право на ползване следва да се разбира ограниченото вещно право на ползване, чието съдържание е определено в чл.56 от Закона за собствеността. Експлоатацията на ТКО е упражняване на правото на ползване като правомощие от правото на собственост, поради което само неговият притежател може да бъде субект на нарушението по чл.26, ал.2, т.2 буква „б“ от Закона за пътищата, както и да го преустанови. Целта на административното наказание е да се превъзпита субекта на нарушението към спазване на реда за държавно управление, което не може да се постигне, когато бъде наложено на друго лице, което не страна по охраняваното административно правоотношение. Защитен обект на административното нарушение по чл.53 ал.1 вр. с чл.26 ал.2 т.2 буква „б“ от Закона за пътищата е въведения с чл.18 ал.1 от Закона за пътищата разрешителен режим за изграждане и експлоатация на ТКО върху имоти, попадащи в обхвата на обслужващата зона, който се прилага наред с разрешителния режим по ЗУТ. Изграждането и експлоатацията на ТКО, представляват действия по упражняване правото на собственост, чието извършване е поставено под разрешителните режими на ЗУТ и на Закона за пътищата. Наред с изискуемите по ЗУТ разрешение за строеж и разрешение за ползване /удостоверение за въвеждане в експлоатация/, е задължително притежаването и на разрешения за специално ползване на пътя – за изграждането им като условие за издаване на РС, и за тяхната експлоатация. Двата разрешителни режима – по ЗУТ и този по Закона за пътищата поставят условия за декларативни административни актове, въз основа на които и при чиито условия се упражнява правото на собственост и правото на ползване. Поради това субект на нарушението по чл.26 ал.2 т.2 буква „б“ от Закона за пътищата е лицето, което е длъжно да упражнява правото на ползване – притежавано като правомощие от съдържанието на правото на собственост, само въз основа на декларативния административен акт /разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация/. Експлоатацията на ТКО, както вече се посочи, е по волята на неговия собственик и само той може да бъде принуден, чрез административнонаказателната санкция, да приведе поведението си в съответствие с въведения разрешителен режим, за чието неспазване носи лична отговорност. Ето защо като е приел, че с процесното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на търговското дружество – наемател на ТКО, съдът е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон, което следва да бъде отменено и да се постанови друго за отмяна на издаденото наказателно постановление. Предвид изхода на делото искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“ бъде осъдена да заплати на „Шампион“ ООД с ЕИК 123653883, сумата от 600 лева, представляваща разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд