Решение № 1473 от 29.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1499/2022 г.

ПРЕДЯВЕНИ СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26, АЛ. 1, ПРЕДЛ. 3 ОТ ЗЗД и ЧЛ. 26, АЛ. 1, ПРЕДЛ. 1 ОТ ЗЗД. Ищецът „В.К.“ АД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, п.к.••••, район „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. ••••, представлявано от изпълнителния директор Л.А.К., е предявил на 15.08.2022 г. искова молба против МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ на Република България - ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на енергетиката, със седалище и адрес: гр. София, ул. ••••. В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество “В.К.“ АД (концесионер) и ответника - Държавата (МС на РБ) чрез Министъра на енергетиката в качеството му на представляващ държавата (концедента), на 4.12.2019 г. е сключен Договор за предоставяне на концесия (КД) за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище “ЗЛАТЕН ДОЛ”, УЧАСТЪЦИ “II” и “III”, община Ветово, област Русе, наричан по-долу за краткост “концесионния договор” (КД). Съгласно чл.2, ал.3 от договора, последният е влязъл в сила на 18.12.2019 г. - датата на предоставяне на банковата гаранция по чл.21 ал.2 от КД. Концесионният договор е сключен на основание чл.66 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в изпълнение на Решение № 544 на МС на РБ от 18.09. 2019 г. (обн. ДВ. бр. 74 от 20.09.2019 г.). С това решение МС на РБ предоставя на “В.К.” АД, гр. София, концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище “ЗЛАТЕН ДОЛ”, УЧАСТЪЦИ “II" и “III”, община Ветово, област Русе. Концесията е предоставена на основание чл. 54, ал. 5 и ал.6, във връзка с чл.5, т.3, чл.6, ал.3 и чл.29 от ЗПБ и мотивирано предложение на министъра на енергетиката. С исковата молба ищецът сочи наличие на възникнал правен спор между ищцовото дружество “В.К.” АД и Министъра на енергетиката, в качеството му на представляващ концедента, във връзка с претендирани от последния неустойки за твърдяни неизпълнения по сключения концесионен договор. Конкретните неустойки се съдържат в текста на чл.31, ал.2 от КД, който гласи, че: “При пълно неизпълнение или неточно, включително забавено изпълнение на което и да е от непаричните задължения по чл.8, ал.2, т.3, б.”а”, “в”-”е”, т.6, т.13, т.14 и чл.14, ал.5, концесионерът дължи освен реално изпълнение и неустойка с размер 0, 5 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС, за всяко едно задължение”. Според ищеца разпоредбата на чл.31, ал.2 от КД е договорена в противоречие с добрите нрави, тъй като води до нарушаване принципа на справедливост, като начислените и претендирани неустойки създават условия за неоснователно обогатяване за ответната страна. Заплащането на претендираните неустойки води до това, че неустойката излиза извън своите функции - обезпечителна и обезщетителна. Също така като отделно основание за нищожност поради противоречие с добрите нрави се сочи и нееквивалентност на престациите. Освен горното, с исковата молбата, ищецът отрича още и валидността на договореното от страните по смисъла на чл.8, ал.2, т.14 от КД, който гласи, че концесионера има задължение: ”да отложи и стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ - Приложение №1, в срок до 30 дни от влизане в сила на този договор. В случай, че в посочения срок концесионерът не е постигнал споразумение с титулярите на права върху земите, покриващи площта, срокът се брои от момента на придобиване на права върху земите от страна на концесионера”. Според ищеца, конкретната договорна клауза е нищожна, тъй като противоречи на закона. В този смисъл и във връзка с дадените му указания в т.1 от Разпореждане № 4852 от 07.09.2022 г., с молба от 12.10.2022г. ищецът пояснява, че разпоредбата на чл.8. ал.2. т.14 от КД е нищожна, тъй като противоречи на следните законови разпоредби, а именно: чл.19, ал.1 от КРБ, чл.9 от ЗЗД, чл.67, ал.2, т.7 от ЗПБ, чл.82 и чл.83 от ЗПБ. С исковата и уточнителната си молби, ищецът излага доводи и за недължимост на начислените му от ответника неустойки във връзка със чл. 8, ал.2, т.14 и чл. 14, ал.5 от КД; Иска се да бъде постановено решение с което: 1. Да бъде прогласена за нищожна поради противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, във връзка с чл.92 от ЗЗД, разпоредбата на чл. 31, ал.2 от сключения Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище “ЗЛАТЕН ДОЛ”, УЧАСТЪЦИ “II” и “III”, община Ветово, област Русе. 2. Да бъде прогласена за нищожна и разпоредбата на чл.8, ал.2, т.14 от КД поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, 3. В условията на евентуалност, според уточнителна молба вх.№ 65471/12.10.2022г. и становище вх.№ 30919/31.03.2023г. се иска установяване спрямо ответника, че същият няма право на вземане за неустойка в размер на 81 849, 60 лева, за неизпъление на задължението по чл. 8, ал.2, т.14 от КД, тъй като правото му на вземане не е възникнало; 4. Отново в условията на евентуалност се иска и установяване спрямо ответника, че същият няма право на вземане за неустойка в размер на 81 849, 60 лева, за неизпъление на задължението по чл. 14, ал.5 от КД; Претендират се присъждане на съдебните разноски по делото съгласно чл.78 от ГПК. Ответникът МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РБ - ДЪРЖАВАТА, ЧРЕЗ МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА - Р.Х., със съдебен адрес: гр. София, ул. „••••, тел. ••••, чрез процесуалния представител - Д. З., упълномощена с пълномощно № Е-94-3-1/08.08.2022г. на Министъра на енергетиката, е депозирал по делото на 28.11.2022 г. отговор на искова молба. Ответникът счита така предявените искове за допустими, но неоснователни: Според него, неустойката по чл. 31, ал. 2 от концесионния договор, тълкувана в съответствие с останалите клаузи на договора и чл. 8, ал. 2, т. 14 от същия, е съобразена със съществените задължения, поети от концесионера, за чието неизпълнение е уговорена. Поради това счита, че по начина, по който е договорена, неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и следователно не противоречи на добрите нрави и не е нищожна. Договорната свобода лежи в основата на установяване на гражданските/търговските взаимоотношения, в това число и по отношение определянето на размера на евентуалната неустойка при неизпълнение на договорни взаимоотношения. Намесата на етичните правила следва да бъде крайно ограничена и не може да се свежда единствено до простата калкулация и съпоставка какво би получила или е получила една от страните по възмезден договор в резултат на присъдена в нейна полза неустойка. В настоящия случай страните са се съгласили, че съгласно уговореното в чл. 31, ал. 2 от концесионния договор при неизправно поведение от страна на концесионера, концедентът има право да претендира освен реално изпълнение и неустойка, която е в размер 0, 5 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС, за всяко едно непарично задължение. Уговорената в чл. 31, ал. 2 от концесионния договор неустойка, обезпечава изпълнението на непаричните задължения и съдържанието на същата разпоредба е предопределено от задължителното съдържание на договора, съобразено с императивните изисквания на чл. 66, ал. 1, т. т. 4, 5, 7, 8 и 14 от ЗПБ, с цел да се гарантира правото на концедента да контролира изпълнението на задълженията от концесионера. Договорната неустойка се изчислява на база дължимото минимално годишно концесионно плащане (0, 5 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС), но до определен размер - не повече от 50 на сто от същото, поради което ответникът счита, че така уговорената договорна неустойка не е нищожна, тъй като тя не е уговорена с единствената цел да излиза извън пределите на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Налице е съгласието на страните по договора за този начин на формиране на главницата (минималното годишно концесионно плащане) и затова изложеното по-горе не води до извод за приложение на чл. 26, ал. 1 ЗЗД в това число и за противоречие на уговорката с добрите нрави. Неустойката до голяма степен е гаранция за това, че предвидената неустойка ще стимулира и ще гарантира едно точно изпълнение на поетите с договора задължения. Когато неустойката изпълнява и наказателна функция, то определеният размер на неустойката има за цел и да накаже в гражданскоправния смисъл, неизправната страна. Ответникът счита, че не е налице нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД на чл. 8, ал. 2, т. 14 и на чл. 31, ал. 2 от концесионния договор, тъй като възползвайки се от свободата на договаряне концесионерът доброволно е подписал концесионния договор, приемайки по този начин правата и задълженията (привилегиите и тежестите), предвидени в него. Освен това, уговорената санкция не е самоцелна и не поставя концесионера в неравностойно положение спрямо концедента, тъй като компенсира при неизпълнение на някое от задълженията, ползваната от него по силата на ЗПБ и концесионния договор привилегия (право) да добива подземни богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, които са изключителна държавна собственост. По отношение на искането за обявяване на нищожност на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 14 от концесионния договор, поради противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ); чл. 9 от ЗЗД; чл. 67, ал. 2, т. 7, чл. 82 и чл. 83 от ЗПБ, ответникът счита, че токава не е налице, поради което същото се явява изцяло неоснователно. С писмения отговор е взето отношение и по доводите на ищеца за недължимост на начислените му от ответника неустойки във връзка със чл. 8, ал.2, т.14 и чл. 14, ал.5 от КД; Моли да му бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: С Решение № 544 на Министерския съвет от 18 септември 2019 г. (РМС № 544/2019 г.) е предоставена концесия за добив с предмет - експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Златен дол", участъци „II" и „III", община Ветово, област Русе, описано в Акт за изключителна държавна собственост № 1672 от 20 май 2019г., утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се извършва със средства на концесионера и на негов риск (т. 1 от РМС № 544/2019г.). В т. 5 от РМС № 544/2019 г., Министерският съвет е определил пряко (чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗПБ) за концесионер „В.К." АД - гр. София, титуляр на Удостоверение за търговско откритие № 553 от 28.02.2019 г., издадено от Министъра на енергетиката. В т. 6.6 от същото решение е посочено, че концесионерът може да упражнява концесионна дейност само върху земя от концесионната площ, върху която е придобил съответни права, и след приключване на необходимите процедури за промяна на предназначението й при условията и по реда на действащото законодателство. В раздела „Основни задължения на концесионера", в т. 7.2.1.5 от РМС № 54482019 г. е регламентирано задължението на концесионера да управлява отпадъците от добива и първичната преработка на подземните богатства в съответствие с плана за управление на минните отпадъци, одобрен от министъра на енергетиката. Концесионерът има задължение да изработи и представи за съгласуване и/или одобрение на министъра на енергетиката, а при необходимост - и на други компетентни държавни органи, в срокове, при условия и по ред, определени в концесионния договор (т.7.2.3), план за управление на минните отпадъци; след одобряване от министъра на енергетиката планът за управление на минните отпадъци става неразделна част от концесионния договор (т.7.2.3.6). Друго задължение, регламентирано в 7.2.6.3. от РМС № 54482019 г. е да представи при условия, по ред и в срокове, определени с концесионния договор, геоложки доклад за остатъчните запаси и ресурси в находището при доказана необходимост от ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, както и при прекратяване на концесионния договор. Също така, следва да стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ (т. 7.2.8). Неустойки и лихви при неизпълнение на договорните задължения или при нарушаване на условие по концесията, формите на неизпълнение, условията и редът за тяхното установяване, както и видът и размерът на санкциите се определят в концесионния договор (т. 8.3). В т. 11.1 от РМС № 544/2019г., Министерският съвет оправомощава министъра на енергетиката да проведе преговори и сключи концесионния договор с „В.К." АД - гр. София, в срок до шест месеца от влизането в сила на решението за предоставяне на концесия. По този повод, с писмо изх. № Е-26-В-270/10.10.2022 г. е изпратен проект на договор за предоставяне на концесия на концесионера „В.К." АД за изразяване на становище по приложения проект на договор. В тази връзка, с писмо изх. № 38/22.10.2019 г. и вх. № Е-26-В- 470/23.10.2019 г. при ответника, концесионерът е изразил становище като е направил предложения за промени в следните разпоредби от концесионния договор: - в правните основания за сключване на договора да бъде добавена разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗПБ; - разпоредбата на чл. 1, ал.1 от концесионния договор - да бъде редактирана; - разпоредбата на чл. 1, ал.2 от концесионния договор - да бъде допълнена; - в чл. 1, ал. 2, т. 2.2 - да бъде преномерирана; - разпоредбата на чл. 2, ал.1 от концесионния договор - да се допълни; - разпоредбата на чл. 5, т. 5 - да бъде редактирана; - разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 - да се допълни; - разпоредбата на чл. 8, ал.2, т. 6, б. „б" - да се уточни съдържанието на текста; - разпоредбата на чл. 9, ал.2, т. 1 - да се редактира; - разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 2 - да се допълни; - да се създаде чл. 13а; - разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 4 - да се допълни; - текстът на чл. 21 е неясен и същият да се прецизира. В отговор на така изразеното становище, с писмо на ответника изх. № Е-26-В- 270/31.10.2022 г. концесионерът е уведомен кои от неговите предложения се приемат и кои не с мотиви, подробно изложени в писмото. На 04.12.2019 г. е сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище "ЗЛАТЕН ДОЛ", УЧАСТЪЦИ "II" и "III", община Ветово, област Русе, за срок от 35 години. Началният срок на концесията е датата на влизане в сила на концесионния договор. Концесионният договор влиза в сила от 18.12.2019 г. - датата на предоставяне на банковата гаранция по чл. 21, ал. 2 от договора. Съгласно предвиденото в чл. 8, ал. 2, т. 14 от концесионния договор, концесионерът има задължение "да отложи и стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ - Приложение № 1, в срок до 30 дни от влизане в споразумение с титулярите на права върху земите, покриващи площта, срокът се брои от момента на придобиване на права върху земите от страна на концесионера". Концесионерът също така има задължение по чл. 14, ал. 5 от концесионния договор „да отчита ежегодно в срок до 31 март пред министъра на енергетиката изпълнението на плана за управление на минните отпадъци, включително за количествата и състава на депонираните минни отпадъци, както и за резултатите и изводите от провеждания собствен мониторинг." Съгласно уговореното в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от концесионния договор "При пълно неизпълнение или неточно, включително забавено изпълнение на което и да е от непаричните задължения по чл. 8, ал. 2, т. 3, б. "а", "в"-"е", т. 6, т. 13, т. 14 и чл. 14, ал. 5, концесионерът дължи освен реално изпълнение и неустойка с размер 0, 5 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС, за всяко едно задължение". Страните по концесионния договор са уговорили всички съобщения между страните във връзка с изпълнението на договора, да се осъществяват в писмена форма (чл. 41 от концесионния договор). В разпоредбата на чл. 90, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗПБ, министърът на енергетиката осъществява цялостен контрол по изпълнението на договорите за търсене и проучване или за проучване или на концесионните договори. При осъществяване на цялостния контрол по изпълнението на концесионните договори и на основание чл. 7, ал. 2, т. 12, чл. 92а, ал. 1 и ал. 3, т. 1, чл. 92б, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 92г, ал. 1 от ЗПБ и във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3, чл. 23, чл. 24 и чл. 2 от концесионния договор, на 21.06.2021 г. е извършена проверка по документи от служители на МЕ. Контролът обхваща изпълнението на концесионния договор през периода от датата на сключване на договора - 04.12.2019г. до датата на настоящата проверка. Резултатът от извършената проверка е отразен в Констативен протокол, в който са посочени както изпълнените, така и неизпълнените задължения, предвидени в концесионния договор, а именно: „За проверявания период концесионерът изпълнява в срок паричните си задължения и не изпълнява или изпълнява неточно или със забава част от непаричните си задължения по договора. Към датата на настоящата проверка са констатирани следните неизпълнения на договорни задължения от страна на концесионера: Концесионерът не е представил документ за съгласуване на Цялостен работен проект (ЦРП) за добив и ЦРП рекултивация от Агенция „Пътна инфраструктура" въз основа на разрешение, издадено по реда на чл. 26 от Закона за пътищата, в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1 от договора; Концесионерът не е представил документ за придобиване на права върху земите и документи за приключили процедури за промяна на предназначението им, както и одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, който включва концесионната площ и пътните връзки между обекта на концесията и местните и/или републиканските пътища, в съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 1 и 2 от договора; Концесионерът е представил със забава отчета за изпълнените през 2020 г. инвестиции, в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 6, б. „б", за което на основание чл. 31, ал. 2 от договора дължи неустойка в размер на 54 020, 74 лв.; Концесионерът не е представил отчет за изпълнение на ГРП за 2020г., в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 6, б. „б", за което на основание чл. 31, ал. 2 от договора дължи неустойка в максимален размер на 81 849, 60 лв., както и реално изпълнение на задължението; В 30-дневния срок, определен за изпълнение на чл. 8, ал. 2, т. 14 от договора (срокът за изпълнение е до 20.01.2020 г.), концесионерът не е представил документ/протокол за извършено отлагане/стабилизиране на терена с маркировъчни знаци на граничните точки по контура на концесионната площ, с който да удостовери изпълнение на задължението, както и в същия срок не е уведомил, че не е постигнал споразумение с титулярите на права върху земите, покриващи концесионната площ, с което да удостовери, че е в обективна невъзможност да изпълни задължението си по т. 14. За неизпълнение на това задължение, на основание чл. 31, ал. 2 от договора, дължи неустойка в максимален размер на 81 849, 60 лв., както и реално изпълнение на задължението. Концесионерът не е представил отчет за изпълнението на ПУМО за 2020 г., в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 5, за което на основание чл. 31, ал. 2 от договора дължи неустойка в максимален размер на 81 849, 60 лв., както и реално изпълнение на задължението. С Доклад № Е-93-00-1698/09.12.2021 г. до комисията за контрол, в рамките на проведено заседание № 4 за 2021г., са разгледани резултатите от извършения текущ контрол по представените 17 броя констативни протоколи, сред които под т. 7 е и констативният протокол от извършената проверка на находище "ЗЛАТЕН ДОЛ", участъци "II" и "III". В доклада са възпроизведени констатациите от Констативния протокол досежно изпълнението, респ. неизпълнението на концесионня договор с „В.К.” АД. Въз основа на констатациите е взето решение да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до концесионера „В.К.” АД, като му бъде даден срок от 14 работни дни за изпълнение на задълженията, чието неизпълнение е констатирано. По делото е представен и протокол № 4 от 07.12.2021 г., въз основа на който е съставен горецитираният Доклад № Е-93-00- 1698/09.12.2021 г. С Доклад № В-93-00-440 от 06.04.2022 г. до Министъра на енергетиката, изготвен от С.С., Заместник-председател на Комисията за контрол по изпълнението на договори за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства, е констатирано, че комисията за контрол по изпълнението на договори за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства, със свои решения е приела доклада на длъжностните лица за резултатите от извършения текущ контрол и е указала на длъжностните лица да инициират изпращането на покани за доброволно изпълнение на концесионерите, за които е констатирано неизпълнение на задължения по съответния концесионен договор, като „В.К.” АД е шести в списъка с неизправни концесионери. На 27 май 2022 г. на адреса на ищцовото дружество е получено писмо, подписано от заместник-министъра на енергетиката Пламен Данаилов с изх. № Е-26-В-166 от 25.05.2022г. Писмото има характер на покана за доброволно изпълнение на посочените в същото задължения, а именно: 1. Задължение по чл. 4, ал. 1 от договора: Следва да бъде представено в Министерство на енергетиката писмо от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с което се съгласуват внесените при МЕ с писмо вх. № Е-266-В-266/17.08.2020 г. цялостен работен проект за добив и първична преработка и цялостен работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи на находището, както и разрешение, издадено по рена на чл. 26 от Закона за пътищата или становище на АПИ, че не е необходимо съсзването му; 2. Задължение по чл. 7, ал. 1 и ал. 2, от договора: Следва да бъде представен документ за придобиване на права върху земите и документи за приключили процедури за промяна на предназначението им, както и одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, който включва концесионната площ и пътните връзки между обекта на концесията и местните и/или републиканските пътища. 3. Задължение по чл. 8, ал.2, т. б, б. „б” от договора: С писмо вх. № Е-26-В-143/08.04.2021 г. на МЕ със забава е предоставен Отчет за изпълнение на инвестиционната програма за 2020 г. За забавено изпълнение на задължението, със забава от 66 дни, по чл. 8, ал. 2, т. 6, б. "б" от договора, на основание чл. 31, ал. 2 от същия, се дължи неустойка в размер на 54 020, 74 лв. (66 д х 0, 5% х 163 699, 20 лв.). 4. Задължение чл. 8, ал. 2, т. 14 от договора: В 30-дневния срок, определен за изпълнение на задължението по чл. 8, ал. 2, т. 14 от договора, не е предоставен документ/протокол за извършено отлагане/стабилизиране на терена с маркировъчни знаци на граничните точки по контура на концесионната площ, с който да се удостовери изпълнение на задължението. Също така, в указния по-горе срок, в МЕ не е постъпило уведомление от страна на ищеца, че не е постигнал споразумение с титулярите на права върху земите, покриващи площта на находището, поради което да се счита, че е в обективна невъзможност да изпълни задължението си по чл. 8, ал. 2, т. 14 от договора, с оглед прилагането на изречение второ на чл. 8, ал. 2, т. 14 от договора. За неизпълнение на задължението по чл. 8, ал. 2, т. 14 от договора, на основание чл. 31, ал. 2 от същия, се дължи неустойка в максимален размер, възлизащ на левовата равностойност на 81849, 60 лв. (50 % от минималното годишно концесионно плащане с ДДС за 2020 г.), както и реално изпълнение на задължението, за което следва да бъдат представени в МЕ доказателства за отложените трайно стабилизирани на терена гранични точки по контура на концесионната площ /напр. протокол от извършено отлагане, снимков материал и т.н./. 5. Задължение по чл. 14, ал. 5 от договора: Не е представен в Министерство на енергетиката отчет за изпълнението ча Плана за управление на минните отпадъци през 2020 r., изготвен съгласно изискванията на чл. 14, ал. 5 и Приложение № 6 от Наредбата за управление н а минните отпадъци. За това неизпълнение, на основание чл. 31, ал. 2 от концесионния договор, се дължи неустойка с размер 0, 5 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 50 н а сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС, както и реално изпълнение на задължението. Към датата на изготвяне на доклада дължимата неустойка е достигнала максималния си размер, възлизащ на 81849, 60лв. В писмото на Министерство на енергетиката /МЕ/, въз основа на изложените констатации за неизпълнения на сключения договор от страна на ищеца, са начислени и претендирани неустойки към дружеството, въз основа на чл.32, ал.2 от концесионния договор, общо на стойност 217 719.94 лв. (двеста и седемнадесет хиляди седемстотин и деветнадесет лева и деветдесет и четири стотинки). В поканата е указано също така, че задълженията следва да бъдат изпълнени в срок от 14 работни дни, считано от датата на получаването й, като в противен случай ще бъдат предприети действия по усвояване на банковата гаранция и осъществяване на законовите правомощия на министъра на енергетиката по чл. 68, ал.1 от ЗПБ за спиране действието на предоставената концесия. По повод на горната покана, с Писмо вх. № Е-26-В-16б/02.06.2022 г. концесионерът е поискал удължаване на срока за изпълнение от 14 работни дни на 60 работни дни. Със същото писмо са били предоставени и документите по т.1 и т.2 от поканата за доброволно изпълнение, а именно: Заверено копие от писмо на АПИ изх. № 53-00-86 от 06.01.2021 г. и заверено копие от Разрешение № РСПП-15 от 10.12.2020 г. на АПИ-ОПУ–Русе, с които според концесионера той е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 1 от концесионния договор; 5 броя копия от Решения на Комисията за земеделските земи към МЗХГ за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи, с които се доказва изпълнение на задълженията по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от концесионния договор. С Писмо, подписано от заместник-министъра на енергетиката изх. № Е-26-В-166 от 06.06.2022 г., срокът за изпълнение по поканата от 25.05.2022 г. е удължен на 60 работни дни, считано от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, който срок изтича на 18 август 2022 г. С последващо Писмо вх. № Е-26-В-166/14.06.2022 г., концесионерът е изложил възражения относно констатираните неизпълнения на концесионния договор, като е поискал съобразно изложените в писмото аргументи, да бъде запозната комисията за контрол по изпълнение на концесионните договори, която да преразгледа взетите решения. Към същото са приложени: Писмо от „В.К.“АД до МЕ вх. № Е-26-В-143 от 08.04.2021 г. за представяне на Отчет за изпълнение на инвестиционна програма за 2020 г. за находище „Златен дол” - участъци II и III, с приложен и самият отчет; Писмо от „В.К.“АД до МЕ вх. № Е-26-В-62 от 27.01.2021 г., съдържащо уведомление, че през 2020 г. не е извършван добив в находището; Писмо вх. № Е-26-В-323 от 25.11.2020 г. на МЕ за съгласуване на представения от „В.К.“АД годишен работен проект за добив и първична преработка на 330 000 тона подземни богатства – каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина в находище „Златен дол” - участъци II и III, община Ветово, област Русе през 2021 г., по отношение на техническите и технологични решения за добив и първична преработка; Писмо от „В.К.“АД до МЕ вх. № Е-26-В-323 от 10.11.2020 г., съдържащо уведомление, че през 2020 г. не е извършван добив в находището. В тази връзка е отправена молба през 2021 г. да се счита за актуален годишният работен проект за 2020 г. Посочено е, че при провеждане на добив в находището ще бъде внесен за съгласуване нов годишен работен проект; Писмо на МОСВ изх. № НСЗП-614 от 06.11.2020 г., съдържащо констатация, че при реализирането на проекта за рекултивация на засегнатите от добива земи, няма вероятност от отрицателно въздействие върху защитените зони; Писмо от „В.К.“АД до МЕ вх. № Е-266-В-266/17.08.2020 г. за внасяне за съгласуване на Цялостен работен проект за добив на подземни богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина в находище „Златен дол” - участъци II и III, част „Минна”, Цялостен работен проект за добив на подземни богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина в находище „Златен дол” - участъци II и III, част Рекултивация и Ликвидация, Годишен работен проект за добив на подземни богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина в находище „Златен дол” - участъци II и III, План за управление на минните отпадъци, генерирани при експлоатацията на находище „Златен дол” - участъци II и III; Писмо от „В.К.“АД до АПИ вх. № 53-00-8005 от 17.08.2020 г. за внасяне за съгласуване на Цялостен работен проект за добив на подземни богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина в находище „Златен дол” - участъци II и III, част „Минна”, Цялостен работен проект за добив на подземни богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина в находище „Златен дол” - участъци II и III, част Рекултивация и Ликвидация; Писмо изх. № Е-26-В-266 от 19.10.2020 г. от МЕ до „В.К.“АД за съгласуване на внесените от „В.К.“АД в МЕ вх. № Е- 266-В-266/17.08.2020 г. проекти и планове. Във връзка с горното, с Доклад изх. № Е-93-00-849/30.06.2022 г. до комисията за контрол е отправено предложение, комисията да преразгледа възраженията на концесионера (т. 2 от доклада). С Протокол № 5А от 11.07.2022 г., след проведена дискусия комисията за контрол е приела, че възраженията са несъстоятелни, няма нови доказателства или нововъзникнали обстоятелства, поради което възраженията не са уважени и дължимите неустойки са потвърдени в цялост. Горните изводи са включени и в Доклад № Е-93-00-1291 от 07.10.2022г. до Министъра на енергетиката, изготвен от С.С., Директор на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол. По делото е представена Банкова гаранция за добро изпълнение № 48- 9783 от 29.01.2020г., издадена от Пощенска банка АД, със срок на валидност до 28.02.2021 г. Видно от същата, банката неотменяемо и безусловно се е задължила да изплати на МЕ по писмено искане на МЕ всяка сума или суми, ненадвишаващи общо 163 700 лева, като искането трябва да е придружено от декларация, че „В.К.”АД не е изпълнило своите задължения по концесионния договор, като бъде цитирано и конкретното неизпълнено задължение. Приложен е в цялост Годишен работен проект за добив на подземни богатства - неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали-каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина от находище “Златен дол”, участък “II" и участък “III” през 2020г.”- част минна, ликвидация и рекултивация, ведно с графично приложение "Проектно положение на минните работи в края на 2020г.”, както и “План на проектното положение на минните изработки в края на 2020г.” Представен е и План за управление на минните отпадъци /ПУМО/, генерирани при експлоатацията на находище “Златен дол”, участък “II” и участък “III”, община Ветово, област Русе. Приобщени към материалите по делото още са: 1. Копие от внесена в МЕ отчетна форма за първо шестмесечие на 2020 г. по чл. 8, ал. 2, т.6, б.“а“ от КД с вх. № Е-26-В-215 от 02.07.2020г.; 2. Платежно нареждане от ЮРОБНАК БЪЛГАРИЯ АД за извършеното концесионно плащане; 3. Фактура №1000011431 от 10.07.2020г., издадена от МЕ, за дължима концесионна вноска с падеж 30.07.2020 г.; 4. Копие от внесена в МЕ отчетна форма за второ шестмесечие на 2020г. по чл.8, ал.2, т.6, б.“а“ от КД с вх. № Е-26-В-10 от 11.01.2021 г.; 5. Копие от платежно нареждане от “ЮРОБНАК БЪЛГАРИЯ” АД за извършено плащане; 6. Копие от фактура № 1000012492 от 25.01.2021 г. за дължима концесионна вноска с падеж 30.01.2021 г.; 7. Писмо на МЕ с изх. № Е-26-В-157 от 07.04.2020г. за индексация на дължимото концесионно плащане за 2020г.; 8. Приложение № 1 към концесионния договор - Схема на концесионната площ и на находището с координатен регистър на граничните точки на концесионната площ; 9. Приложение № 2 към концесионния договор - Специализирана карта на находище “Златен дол”, участък “II” и участък “III”; 10. Приложение № 3 към КД - отчетна форма за концесионното плащане; 11. Приложение № 4 към КД – Акт за изключителна държавна собственост /АИДС/ №1672/20.05.2019г.; 12. Копие от Решение № КЗЗ-20 от 28.10.2020г. на МЗХГ -Комисия за земеделските земи; 13. Копие от Решение № КЗЗ-20 от 28.10.2020г. на МЗХГ -Комисия за земеделските земи; 14. Копие от Решение № КЗЗ-07 от 17.03.2021 г. на МЗХГ -Комисия за земеделските земи; 15. Копие от Решение № КЗЗ-07 от 17.03.2021 г. на МЗХГ -Комисия за земеделските земи; 16. Копие от Решение № КЗЗ-11 от 29.06.2021 г. на МЗХГ -Комисия за земеделските земи; 17. Приемо-предавателен протокол от 20.01.2020г.; 18. Извлечение от ГРП за 2020г. с теренно - ситуационен план, показващ положението на минните работи през 2020г. 19. Ситуационен план на концесията с нанесени имотите, придобити от „В.К.“ АД към датата на възражението до МЕ, изготвен и заверен от лицензиран геодезист; 20. Извлечение от партида на концесия № D0000786 от Националния концесионен регистър към Министерския съвет - Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали-кварц- каолинова суровина от находище „БАЛАБАНА“, участък „Източно гнездо“ и участък „Западно гнездо“, разположено в община Дулово, област Силистра. Договорът е сключен на 28.11.2018г. между МС на РБ и „Каолин” ЕАД; 21. Извлечение от партида на концесия № D-000717 от Националния концесионен регистър към Министерския съвет - Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - кварц-каолинова суровина, от находище „КОЛОБЪР“, участък “ПЪРВИ” и участък “ВТОРИ”, разположено в землищата на с. Грънчарово, с. Колобър, с. Раздел и с. Черник, община Дулово, област Силистра. Договорът е сключен на 02.11.2016 г. между МС на РБ и „Каолин” АД; 22. Извлечение от партида на концесия № D-000768 от Националния концесионен регистър към Министерския съвет - Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - кварцови пясъци, от находище „ДЕРВЕНТ”, участък ’’СЕВЕР” и участък “ЗАПАД”, сключен на 18.07.2018г. между МС на РБ и „Темос ГМ” ЕООД; 23. Извлечение от партида на концесия № D-000815 от Националния концесионен регистър към Министерския съвет - Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - глауконитова суровина, от находище „ДЪЛБОКИ ДОЛ“, участъци “Мишовец” и “Синия бряг”, разположено в землището на с. Буковец, община Бяла Слатина, област Враца. Договорът е сключен на 06.01.2020 г. между МС на РБ и „Симекс” ЕООД; 24. Извлечение от партида на концесия № D-000840 от Националния концесионен регистър към Министерския съвет - Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - кварцови пясъци, от находище „Доктор Йосифово“, участък „Север“, разположено в землището на с. Доктор Йосифово, община Монтана, област Монтана. Договорът е сключен на 11.08.2020 г. между МС на РБ и „Креди” ЕООД; 25. Извлечение от Партида № D-000206 от Националния концесионен регистър - Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - неметални полезни изкопаеми -индустриални минерали-кварц- каолинова суровина от находище “ЕСЕННИЦИТЕ - VIII Участък, община Ветово, област Русе. Договорът е сключен на 25.02.2003 г. между МС на РБ и „Каолин” АД; 26. Извлечение от партида № D-000584 от Националния концесионен регистър - Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали-кварц-каолинова суровина от находище “ДВЕ МОГИЛИ”- участък “МАРГАРИТА -2” и участък “ПРИСТОЕ- 3”, област Шумен, община Каолиново. Договорът е сключен на 17.08.2011 г. между МС на РБ и „К.М.” ЕООД; ОТ ПРАВНА СТРАНА: На основание Определения от 05.04.2023г. и 04.10.2023г., приети за разглеждане в настоящото производство са единствено следните искови претенции, а именно: за прогласяване нищожността на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от сключения между страните КД и за прогласяване нищожността на разпоредбата на чл. 8, ал.2, т.14 от КД; Предвид горното, предметът на производството е проверка за валидността на конкретните договорни клаузи, поради което дължимият правен анализ следва да бъде направен единствено на база релеватните към тези спорни въпроси - твърдения, факти, обстоятелства и доказателства. Договорът е правна форма, от която възникват и се развиват обществени отношения, предмет на регулиране от различни правни отрасли (гражданско, търговско, трудово и др.). Като юридически факт същият изисква съвпадането на две насрещни волеизявления по съдържание и наличието на намерение за обвързване и за създаване на правна връзка. Страните по договора са тези, които със своите волеизявления определят неговото съдържание. Като правоотношение договорът е правна връзка, възникваща от юридически факт на гражданското право, предвиден в гражданскоправна норма между гражданскоправни субекти със съдържание субективни граждански права и задължения. Страните, чрез своето волеизявление установяват своите взаимни права и задължения, за да постиганат общите си цели, и макар че правата и задълженията им са различни, те са взаимно съгласувани и в своята съвкупност дават единен правен резултат. Безспорно по настоящото дело е обстоятеството, че между страните съществува облигационна връзка, обективирана в сключен помежду им Договор от 04.12.2019 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище "ЗЛАТЕН ДОЛ", УЧАСТЪЦИ "II" и "III", община Ветово, област Русе, за срок от 35 години. Легалната дефиниция на концесията се съдържа в нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗК, която определя концесията като право на експлоатация върху обект и/или на услуга от обществен интерес, предоставено от концедент на капиталово търговско дружество - концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради, да управлява и поддържа обекта на концесията или да управлява услугата на свой риск. Договорът се сключва в писмена форма, между концедента и концесионера, винаги преследва определен материален интерес и предоставя особено право на ползване върху обекти, публична държавна собственост - такива, върху които държавата осъществява суверенни права и правото да се извършват дейности, за които е установен държавен монопол, с три основни предмета: за строителство, за услуга и за добив - чл. 2, ал. 2 - 3 от ЗК. От момента на сключването на концесионния договор, фактическият състав на концесията преминава в гражданската си фаза, която се регулира от нормите на гражданското право, към приложимостта на което препращат и самите договорни клаузи в настоящия случай. Правото да се иска прекратяване на договора или обявяване на неговата недействителност може да бъде упражнено по реда на ГПК, като за неуредените въпроси при изпълнението и прекратяването на концесионните договори се прилагат ТЗ и ЗЗД. С оглед процесуалните позиции на страните, очертаните спорни моменти, касаят валидността на част от клаузите от процесния Договор. Претендираната нищожност е заявена на отделни основания, а именно: в хипотезата на 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД - за неустойката по чл. 31, ал.2 от КД; и в хипотезата на чл. 26, ал.1 предл. 1 ЗЗД - за уговереното задължение на концесионера по чл. 8, ал.2, т. 14 от КД. Предвид така заявеното от ищцовата страна, с оглед правоизключващите възражения на ответника и след анализ на доказателствения материал в неговота съвкупност, настоящият съдебен състав, намира следното: І. ПО НИЩОЖНОСТТА НА НЕУСТОЙКАТА ПО ЧЛ. 31, АЛ.2 ОТ КД заради противоречието й с добрите нрави. Видно от съдържанието й, разпоредбата на чл.31, ал.2 от КД гласи, че: “При пълно неизпълнение или неточно, включително забавено изпълнение на което и да е от непаричните задължения по чл.8, ал.2, т.3, б.”а”, “в”-”е”, т.6, т.13, т.14 и чл.14, ал.5, концесионерът дължи освен реално изпълнение и неустойка с размер 0, 5 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС, за всяко едно задължение”. Според ищеца, така договорената неустойка по чл.31, ал.2, нарушава принципа на справедливостта, създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън присъщите й функции. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона. Поради това правната доктрина и съдебната практика приемат, че вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува по начин, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни, а такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, като целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, където е посочено, че „неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции”, както и че „прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави”. Според мотивите на тълкувателно решение при спор за валидност на уговорената неустойка преценката за нейната нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорът има сила на закон за тези, които са го сключили. Страните сключват даден договор с цел да си гарантират изпълнение на поетите с договора задължения. Динамиката на развитието на отношенията обаче разкрива особености и при неизпълнение на част или всички задължения по договора от някоя от страните обуславят възможността да се предприеме извънсъдебни и/или съдебни действия спрямо другата страна с цел защита на накърнения интерес. Неизпълнението на договорите представлява неосъществяване на дължимото поведение или дължимия резултат от някоя от страните. Неизпълнението бива два вида: пълно и неточно. При пълното неизпълнение длъжникът не е осъществил нищо от договореното. Към това неизпълнение се приравняват и още две хипотези, при които длъжникът все пак е изпълнил дължимото, когато изпълнението е твърде късно спрямо договореното и когато изпълнението е толкова лошо, че не удовлетворява кредитора. При неточното изпълнение длъжникът е осъществил някакви действия по изпълнение на договора, но те не са достатъчни или водят до отклонения спрямо договореното. Неточното изпълнение от своя страна се проявява в три форми: забавено изпълнение; частично изпълнение и лошо изпълнение. Във всеки случай, когато е налице отклонение на изпълнението по един договор спрямо уговореното, неизправната страна носи отговорност за това, тъй като другата страна по него понася вреди, за които законът предвижда различни възможности за предотвратяване или компенсиране. Една от тези възможности е правоимащата страна да иска другата страна да изпълни задължението си (иск за реално изпълнение по чл. 79 от ЗЗД), да заплати обезщетение или да иска обезщетение за неизпълнението (иск за обезщетение вместо изпълнение – чл. 79 от ЗЗД ). За да носи отговорност длъжникът, неизпълнението му трябва да е виновно. Вината се предполага – т.е. длъжникът е този, върху който при спор пада тежеста да докаже, че е положил дължимата грижа и, че не е виновен. Тъй като рискът от неизпълнение на задълженията по даден договор винаги съществува, страните могат да гарантират изпълнението му или размера на бъдещото обезщетение от евентуално неизпълнение, чрез въвеждане на клаузи за неустойка съгласно чл. 92 от ЗЗД. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза страните се отклоняват от чл. 82 ЗЗД, като предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Т.е. - неустойката има обезпечителна функция, тъй като се явява средство да мотивира длъжника да изпълни задължението, което е поел така както е уговорено. Наред с това неустойката има и обезщетителна функция, тъй като предварително се определя размерът на дължимото при неизпълнение обезщетение. В определени случай е възможно неустойката да има и санкционна (наказателна) функция като уговореният размер значително надхвърля размера на вредите. Това обаче е допустимо до границата на прекомерността, т.e. длъжникът да е лишен от правото да иска нейното намаляване по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Неустойката може да бъде уговаряна за различни форми на неизпълнение. Така страните могат да предвидят компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение, мораторна неустойка за забавено изпълнение и неустойка за лошо изпълнение. Ако с оглед точното изпълнение на дадено задължение са предвидени различни видове неустойка, то те могат да се кумулират само ако се отнасят до форми на неизпълнение, които не се поглъщат. Неустойката може да бъде различен вид и с оглед на това, какво е съотношението между уговорената неустойка и обезщетението за вреди. В чл. 92 ЗЗД е уредена зачетната неустойка, която се дължи вместо обезщетение за вреди по общия ред, като кредиторът не е лишен от възможността да търси обезщетение за вреди, чийто размер надхвърля уговорената неустойка, стига да ги докаже. При уговорена алтернативна неустойка и настъпило съответно неизпълнение, кредиторът може да иска изплащане или на договорената неустойка или на обезщетение за вредите. В доктрината се отбелязва, че неустойката може да бъде уговорена и като кумулативна, т.е. дължаща се наред с обезщетението за вреди. Неустойката може да бъде е уговорена като изключителна, когато при неизпълнение кредиторът може да претендира само нея без оглед размера на вредите, които реално е претърпял. В обобщение, следва да се посочи, че неустойката представлява предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на едно задължение. Тя има акцесорен характер и винаги е свързана с друго, главно задължение по договора. Съгласно легалната дефиниция на неустойка в чл.92 от ЗЗД, тази договорна клауза цели, от една страна, да обезпечи точното изпълнение на задължението и, от друга страна, да служи като обезщетение за вредите от евентуално неизпълнение, без да се налага тези вреди да се доказват нито като вид, нито като размер. Ако от неизпълнението кредиторът търпи по-големи вреди, той може да иска обезщетение за разликата над уговорената неустойка – чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Ако пък неустойката е прекомерно голяма в сравнение с действително претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, длъжникът може да иска да намали нейния размер – чл.92, ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай, договорената по чл. 31, ал.2 от КД неустойка обезпечава и служи за обезщетение в различните хипотези на пълно неизпълнение, съответно - неточно изпълнение на конкретно посочените в съдържанието й основни непарични задължения. Същата е уговорена, както в съответствие с нормативно установеното по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД право за кредитора да търси едновременно с обезщетението и реално изпълнение на дължимото, така и с изрично предвидената по чл. 92, ал.2 от ЗЗД възможност да се иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват от неустойката. Както бе посочено, накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Уговорката за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителни функции, които са й предадени от страните. Законодателят има предвид нарушаването на правни принципи, които са от значение на обществото като цяло, а не с оглед на индивидуалния интерес на конкретен правен субект. В случая процесното правоотношение съдържа всички изискуеми елементи на договора за концесия. Насрещните престации са определени в рамките на определената от закона свобода на договаряне. По делото липсват твърдения и доказателства за опорочаване волята на страните по сключване на договора, от които да се направи извод, че ответникът е имал недобросъвестно поведение, с което е целял постигането на несправедлив краен резултат. Напротив, страните по концесионния договор са желаели постигането на този резултат. Именно поради това, че уговорените насрещни престации имат различен характер и начинът на определянето им, както и съдържанието им зависи от конкретната воля на страните, тяхната нееквивалентност следва да бъде преценявана не при обикновеното съпоставяне на насрещната парична престация, дължима от ответника, а с оглед постигането на несправедлив краен резултат за една от страните. Нееквивалентността на престациите би могла да бъде основание за нищожност на посоченото основание в хипотеза, че са налице други субективни предпоставки, които да обуславят нейната необичайност, за каквито по делото не се ангажират доказателства от ищеца. Освен това, в случая, дължимата по договора неустойка не е уговорена за неизпълнение на парично задължение, поради което и не следва да бъде съпоставяна същата евентуално с размера на обезщетението по чл.86 от ЗЗД, определяно в размер на законната лихва. Не могат да бъдат споделени доводите на ищцовата страна, че за задължениета, за които е договорена неустойката по чл. 31, ал.2 от КД е налице друго обезпечение – като спиране, прекратяване на договора, съответно – банкова гаранция. Това е така, тъй като разпоредбите, регламентиращи предоставянето на права за добив на подземни богатства чрез концесия са императивни. Спирането на действието на концесията е предпоставено от виновно неизпълнение на задълженията на концесионера и има за цел да бъде отстранена нередността - причините, обусловили спирането, като на титуляра се предоставя подходящ срок за съобразяване с условията на договора. Предназначението на тази временна мярка е да бъдат отстранени причините, обусловили спирането, концесията да бъде подновена и договорът да не бъде прекратен. Неотстраняването на причините по чл.68, ал.1 ЗПБ е основание за едностранно прекратяване на концесията по решение на предоставилия я е орган - чл.69, ал.1, т.1 ЗПБ. Тъй като концесионният договор се характеризира с продължително и периодично изпълнение (в случая със срок на действие от 35 години), със задължение за заплащане на концесионни вноски и с влагането на значителни ресурси за неговото изпълнение, както за концедента, така и за концесионера, могат да настъпят големи по размер вреди от предсрочното прекратяване на концесионния договор, което обуславя уговаряне в договора на гаранции за изпълнение на договора, респ. гаранции за обезщетяване на вредите. Изложеното следва да се разглежда в контакста на обстоятелството, че изпълнението на двустранните сделки (договорите) е нормалното и целено от страните и закона развитие на гражданските правоотношения. Законодателят отчитайки, че макар и облигационните връзки да биват закон за тези, които са ги учредили, е възможно да бъдат нарушени чрез недоставяне на дължимата престация, поради което допуска уговярене на неустойката, която да служи като обезщетение за вредите. Спирането, съответно прекратяването на договора, не изпълняват такава функция, поради което между тях и института на неустойката, са налице принципни различия. Що се отнася до банковата гаранция по чл. 21, ал.1 от КД, следва да бъде отбелязано, че в процесния договор същата е договорена за обезпечаване задълженията за плащането на неустойките, начислени при неизпъление, а не във връзка с изпълнение на самите основни (непарични) задължения. Т.е. с разпоредата на чл. 31, ал.2 страните предврарително са установили вредите от неизпълението на конкретните основни непарични задължения по чл. 8, ал.2 КД, като са определили размера на неустойката. Именно събирането на възникналото в полза на кондента акцесрното вземане по чл. 31, ал.2 от КД е гарантирано с договореното от страните по с чл. 21 от КД, а не това по по чл.8, ал.2, т.3, б.”а”, “в”-”е”, т.6, т.13, т.14 и чл.14, ал.5 от КД. Предвид изложеното, след като няма данни за съпътстващи сделката действия, които да са укорими от гледна точка на морала и общоприетите норми на поведение, искът с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата на чл.31, ал.2 от договора за концесия поради накърняване на добрите нрави, се явява неоснователен. ІІ. ПО НИЩОЖНОСТТА НА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 8, АЛ.2, Т.14 ОТ КД ПОРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЕТО Й СЪС ЗАКОНА - чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Видно от съдържанието й, разпоредбата на чл.8, ал.2, т.14 от КД гласи, че концесионера има задължение: ”да отложи и стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ - Приложение №1, в срок до 30 дни от влизане в сила на този договор. В случай, че в посочения срок концесионерът не е постигнал споразумение с титулярите на права върху земите, покриващи площта, срокът се брои от момента на придобиване на права върху земите от страна на концесионера”. Според уточненията на ищеца, дадени в изпълнение на Разпореждане № 4852 от 07.09.2022 г., както и доводите, развити в ход по същество - разпоредбата на чл.8. ал.2. т.14 от КД противоречи на следните законови разпоредби: чл. 17, ал.3 и чл. 19, ал.1 от Конституцията на Република България. Сочи се и противоречие с чл. 9 ЗЗД, тъй като е нарушаван принципа на свобода на договарянето. Твърди се още, че чл.8, ал.2, т.14 от КД влиза в противоречие и с чл.67, ал.2, т.7, чл.82 и чл.83 от ЗПБ, тъй като уговорката приоритетно задължава концесионера да придобива вещни права върху земи, които не са му необходими, само за да изпълни едно формално по КД задължение, под риска от прекратяване на договора, ако не успее да придобие права върху земите, които са му наистина необходими за започване на добивни работи. По така заявените нарушения, настоящият съдебен състав намира следното: Правният ред позволява на правните субекти свободно да уреждат отношенията си съобразно своята воля, като сключват разнообразни по вид и съдържание правни сделки, но не допуска сделки, злепоставящи интересите на останалите субекти, чиито интереси са защитени, освен в различните специални текстове на закона и в общата разпоредба на чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Съгласно чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД договорите, които противоречат на закона, са нищожни. Под закон по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД се разбира всяко юридически задължително за всички правило за поведение, създадено от предвиден в закона орган и ред за установяване – както законов, така и подзаконов нормативен акт, вкл. и в случаите, когато с нормативен акт, с който по силата на закона, на определен орган, в границите на неговите правомощия и съобразно нормативни актове от по – висока степен, се възлага да създаде първична уредба на определен тип отношения. Това основание има предвид не противоречие с нормативен акт изобщо, а с конкретна правна норма, затова при релевирането му следва да се посочат разпоредбите, материализиращи правните норми, които са нарушени. Съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД противоречие със закона представлява отклонението само от предписанията на императивни правни норми, като същото е изцяло обективно основание – достатъчно е да се констатира несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. Субективни състояния като знание или намерения за нарушение не се изискват в тази хипотеза. Правото на собственост е едно от основните права, което е намерило своето систематично място в глава първа от Конституцията – "Основни начала". То е уредено в разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и 3, което е гаранция, че правото на собственост се защитава от закона и че частната собственост е неприкосновена. Принципът на неприкосновеност на частната собственост по чл.17 ал.3 от Конституцията обаче не изключва правната възможност за нейното ограничаване, като при определени условия се допуска дори принудителното отчуждаване на собственост – арг. от чл.17 ал.5 от Конституцията. Между страните по настоящото дело съществува облигационна връзка, обективирана в сключения помежду им Договор от 04.12.2019 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище "ЗЛАТЕН ДОЛ", УЧАСТЪЦИ "II" и "III", община Ветово, област Русе, за срок от 35 години. Самото сключване на договора за предоставяне на концесия и правата и задълженията по концесионния договор са уредени с императивни правни норми. Същевременно, подземните богатства са специфичен вид собственост - изчерпаем ресурс, който е специфична природна даденост като титуляр на правото на собственост върху тези ресурси може да бъде само Държавата. (чл. 18, ал.1 от КРБ), което осигурява всеобхватна обща полза от потреблението на тези обекти и съхраняването им за настоящите и бъдещи поколения. Експлоатацията на обекти, изключителна държавна собственост, се разрешава по специален административен ред, въз основа на проведен конкурс и след сключен договор за концесия. Концесията за добив на подземни богатства (какъвто е настоящият случай), представлява специално уреден договор, по силата на който се разрешава експлоатация на конкретно находище на подземни богатства с установени запаси и/или ресурси или отделни негови части (участъци). Концесионерът придобива правото на собственост върху подземните богатства, срещу което изпълнява определени задължения. Възможно е обаче правото на концесионера да противостои на правото на собственост върху земите, попадащи в територията на съответното находище. В случая, сключената концесия е за добив на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, което не може да се осъществи без засягане на земната повърхност. Поради това ЗПБ е предвидил възможността определена площ, попадаща в обхвата на разрешение за търсене и/или проучване и/или концесия, да бъде собственост на различни физически и/или юридически лица, включително и субектите на публичното право – общините и държавата. В този смисъл е чл. 74, ал. 1 ЗПБ – „регистрирането на откритие на подземни богатства и вписването му в регистъра на откритията на находища на подземни богатства не променя собствеността, предназначението и ползването на недвижимия имот на повърхността на земята.“ Т.е. в законодателството е налице ясно разграничение между собствеността върху имота и собствеността на това, което се намира в земните недра под него. С оглед това, гражданското законодателство предвижда различни способи и форми за уреждане на взаимоотношенията за използването на земята и за обектите под нейната повърхност (обект на съответното разрешение). Спорно е и това, дали концесионерът има право да използва или придобие земята, под която се намират подземните богатства, независимо и дори въпреки волята на собственика на земята, условията, при които това може да стане, както и правата, с които разполагат засегнатите лица при неправомерна намеса в тяхната собственост. Обичайно концесионерите сключват договори за покупко-продажба на засегнатите земи, като по този начин упражняват в пълен обем правото си на собственост. Няма правна пречка титулярът на правото на собственост да предостави възможност на концесионера да използва земята безвъзмездно. Ако обаче собственикът на земята не се съгласи, или е налице спор между съссобствениците, е възможно продажбата на имота да не може да се осъществи. Поради това в законодателсдтвото е установена възможността за сключване на договор за учредяване на вещно право на ползване върху имота – чл. 75, ал. 1 от ЗПБ или отчуждаването му - чл. 75, ал. 2 ЗПБ, което, тъй като представлява засягане на частната собственост, се допуска изключително рядко и само когато това се налага от обществения интерес като краен вариант, при стриктно уредени гаранции за защита правата на собственика на имота. Ако не се постигне съгласие, заинтересованата страна отнася въпроса за разрешаване пред органа, издал съответното разрешение, който вземайки предвид естеството на работите, тяхната продължителност и въздействието им върху земните недра и околната среда прави искане чрез областния управител по местонахождението на земята до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството за принудително отчуждаване на решение на концедент в процедурата по предоставяне на концесия. Следва да се посочи също така, че съгласно чл. 66, ал.1, т.13 ЗПБ, част от изискуемото съдържание на договора, с който се предоставя правото на добив върху подземните богатства, е свързано с условията за опазване на земните недра, околната среда, защитените територии, културните ценности и човешкото здраве. Компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи (чл.4). Факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, могат да бъдат: естествени и антропогенни вещества и процеси; различни видове отпадъци и техните местонахождения; рискови енергийни източници - шумове, вибрации, радиации (чл.5 ЗООС). Обществените отношения и дейностите, свързани с опазването на околната среда; съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната; опазването и ползването на компонентите на околната среда; контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда; предотвратяването и ограничаването на замърсяването и т.н., имат своята изрична правна уредба в ЗООС. Предвид изложеното съдът намира, заложеното с договора отлагане и стабилизиране на граничните точки по контура на концесионната площ не противоречи на принципа, заложен в чл.17, ал.3 от КРБ. Напротив, при съобразяване на чл. 18, ал.5 КРБ, това осигурява мярка за намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда, съответстваща както на принципите, заложени в чл. 15 от КРБ, така и на поставените в тази връзка цели, нормативно установени със ЗООС. За неоснователни съдът намира, твърденията на ищцовата страна относно заявеното противоречие на договорната клауза с чл. 19 от КРБ. Според сочената разпореба на основния закон икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. Това право обаче няма абсолютен характер и не изключва принципите на държавно регулиране и на държавен контрол на стопанската дейност. Конституцията предоставя на законодателя правото да уреди, съответно да ограничи, свободата на стопанска инициатива по законодателен ред, а такава с оглед защитата на други конституционни ценности е именно хипотезата на чл.18 от Конституцията. Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че с чл. 8, ал.2, т.14 от КД е нарушен принципа на свобода на договаряне (чл.9 ЗЗД), тъй като с договореното за концесионера е въведено задължение с кого да договаря най- напред за учредяване на вещни права, т.е. нарушено е правото му да избира свободно съконтрахенти. Това е така, тъй като нормата касае свободното определяне на сдържанието на конкретния договор, обвързащ страните, а не свободното договоряне на едната страна с трети лица. Отделно от това, нарушението на закона, като основание за нищожност на сделката по чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, визира сключването на договора в противоречие с конкретна императивна правна норма, докато разпоредбата на чл.9 от ЗЗД е диспозитивна, регламентира свободата на договаряне и не би могла да се квалифицира като повелително законово правило. Не се констатира и твърдяното противоречие с чл. 67, ал.2, т. 7 ЗПБ. Нормата е създадена 2020 г. и има за цел да не бъде допускано умишленото блокиране на отделни находища, поради което и нововъведената разпоредба предвижда прекратяване на КД, когато до три години от влизането в сила на концесионния договор (в случая според § 90 от влизане в сила на ЗИД на ЗБП) не е започнал добивът на подземни богатства по причини, за които концесионерът отговаря, като например: неподаване на заявление/искане за започване на процедура по специален закон, неизпълнение на указания на орган при провеждане на процедура по специален закон. Не се установява, противоречие с нормите на чл. 82 и 83 от ЗПБ. Видно от текста на чл. 82 ЗПБ същият въвежда изискване търсенето, проучването, добивът и първичната преработка на подземни богатства, техническата ликвидация или консервацията на геологопроучвателни и миннодобивни обекти и рекултивацията на засегнатите земи да се осъществяват въз основа на съгласувани от министъра на енергетиката или от оправомощено от него длъжностно лице цялостни и годишни работни проекти, а чл. 83 ЗПБ определя съдържанието на данните в Работните проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства. Цинираните норми не въвеждат условия, съответно – ограничения във връзка с дейностите по чл. 8, ал.2, т.14 от КД, още повече, че последните са възпроизведени в договора като изискания, заложени в т.7.2.8 на влязлото в сила Решение на МС №544/18.09.2019 г. С оглед гореизложеното и при липсата на установено противоречие със сочените от ищеца законови норми, решаващият състав приема, че искът с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата на чл. 8, ал.2, т.14 от КД се явява неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски по делото за юристконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, а именно – 500 лева (съгласно чл. 25 ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ). Водим от горното, СЪДЪТ