Решение № 3856 от 25.4.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 209/2025 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Е. И. В., [ЕГН], срещу Решение изх. № 1012-02-300#1/17.01.2025 на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/13.11.2024 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Решението на директора на ТП на НОИ – Бургас се оспорва, в частта, с която е отказано да бъде отпусната добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО от Учителски пенсионен фонд. Жалбоподателят счита обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни, поради неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че след като длъжността възпитател – методист е посочена в ПМС №254/2009 с действие занапред като учителска длъжност, това не води автоматично до извод, че тя не е била такава преди влизането му в сила. Счита, че през спорния период от 01.01.1985 г. до 05.01.1991 г. когато е работил на посочената длъжност не е съществувало легално определение за понятието учителски стаж като такова е въведено с изменението на чл. 41 от ППЗП – ДВ бр. 40 от 1991 г., поради което цитираната правна норма е неприложима, тъй като същата има действие занапред. В тази връзка излага съображения, че съгласно тогава действащите Наредба № 8 за назначаване и освобождаване от длъжност на учителски кадри и Указ № 330 за народната просвета положеният от него труд в Национален пионерски лагер [населено място] следва да се категоризира като учителски, тъй като е отговарял на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. В обобщение намира, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за отпускане на добавката по чл. 69в, ал. 3 от КСО, както и че осигурителният му стаж за периода от 01.01.1985 г. до 05.01.1991 г. на длъжност „методист“ при НПК – [населено място] е следвало да бъде зачетен за учителски осигурителен стаж. По подробно развити в жалбата доводи, моли съда да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, в частта в която е отказано отпускане на добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО. Претендира присъждане на разноски. В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата и излага подробни съображения. Моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане в оспорената му част. Претендира разноски. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Бургас – редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт В., която оспорва жалбата и счита, че наведените в нея твърдения са неоснователни. Искането й към съда е да отхвърли същата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Бургас, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства, провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намира следното: Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ – Бургас, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Жалбоподателя Е. И. В. е подал заявление за отпускане на пенсия и/или добавка с вх. № 2113-02-2613/02.09.2024 г.(л.107). Към него са приложени документи: Трудова книжка издадена от НПК „Г. Д.“ [населено място], военна книжка № 02874, Удостоверение обр. УП-2, № 41/29.06.1923 г., издадено от ДГ „Адриана Будевска“ [населено място]; Удостоверение обр. УП-2, № 132/14.05.2024 г.; Удостоверение обр. УП-2, № 67/16.05.2024 г. Относно продължителността и категорията на придобития осигурителен стаж на лицето са зачетени 37 години и 10 месеца от трета категория. Жалбоподателят е внесъл осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 2 от КСО за недостигащия осигурителен етаж от 01 година и 08 месеца. Административния орган е приел, че г-н Врангов има 25 години 00 месеца и 18 дни учителски осигурителен стаж. След извършена преценка на събраните по преписката документи, данните от информационната система и регистрите на НОИ и допълнително събраните такива, с разпореждане [номер]/13.11.2024 г. издадено от ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Бургас (л.29) на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, считано от датата на заявлението 02.09.2024 г. в размер на 1064, 65 лв. На г-н Врангов не е отпусната добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО от Учителския пенсионен фонд, тъй като той не е придобил право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО като учител, защото няма необходимия учителски осигурителен стаж от 30 години и 08 месеца, а само 25 години 00 месеца и 18 дни. На 18.12.2024 г. Е. В. е подал жалба вх. № 1012-02-300/18.12.2024 г. срещу разпореждане [номер]/13.11.2024 г. ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Бургас (л.11-13). С Решение изх. № 1012-02-300#1/17.01.2025 директора на ТП на НОИ - Бургас е приел за неоснователна жалбата на Е. В. срещу разпореждане [номер]/13.11.2024 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Бургас, и е оставил същото в сила. Така постановеното решение е връчено лично на жалбоподателя на 20.01.2025 г. видно от представеното известие за доставяне на л.10 от делото. Жалбата до съда е подадена на 31.01.2025 г., чрез административния орган. В хода на съдебното производство са приети като доказателства и свидетелските показания на А. Б. К., бивш колега на жалбоподателя в НПК [населено място] (в последствие името е променено на Национален детски екологичен комплекс НДЕК [населено място]), на които съдът дава вяра, тъй като ги намира за обективни, последователни, логични и лишени от заинтересованост, даващи информация за пряко и непосредствено възприети от свидетеля факти и обстоятелства. От тях се установява, че свидетеля е работил като заместник директор с жалбоподателя в НПК [населено място], като в периода 1985 – 1991 г. Врангов е бил назначен след проведен конкурс на длъжност „методист“. НПК [населено място] било първото учебно-възпитателно учреждение, чиято цел била да подготви младото поколение по екологично образование, като едновременно с това било и като „зелено училище“. До обяд групите провеждали занимания с преподаватели от тяхното училище, след обяд заниманията били провеждани от методисти. Тяхната роля била по утвърден учебен план от педагогическия съвет да направят методическа разработка на съответния урок. Учебните планове се одобрявали от педагогическия съвет и се утвърждавали в министерството. Един учебен час бил четиридесет и пет минути. Работели на пълна натовареност и пълен работен ден, като имало задължително изискване за назначаване да имат професионална квалификация като учител. Учебната дейност била целогодишна. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение изх. № 1012-02-300#1/17.01.2025 изх. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/13.11.2024 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган. Решението на директора на ТП на НОИ - Бургас е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т. е. решението е мотивирано, така както изисква чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал, посочен е адресатът му, отразени са фактическите и правните основания за издаването му, формулирано е ясно и конкретно разпореждане, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, датиран и подписан. От обстоятелствената част на оспореното решение недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, че не са налице предпоставките за зачитане на стажа, който жалбоподателя е положил в периода 01.01.1985 г. до 05.01.1991 г. на длъжност „методист“ в НПК [населено място], за учителски такъв по чл. 69в, ал. 3 от КСО. При неговото издаване са спазени административно производствените правила, като същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО. Относно спазването на материалноправните разпоредби на закона, настоящият съдебен състав съобрази следното: Административното производство е започнало по Заявление вх. № 2113-02-2613/02.09.2024 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Е. В.. С разпореждане [номер]/13.11.2024 г., на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, считано от 02.09.2024 г. до пожизнено, при навършена възраст 64 години и 7 месеца му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като му е зачетен общ осигурителен стаж, превърнат по чл. 104 от КСО към трета категория труд – 39 год. 06 мес. Размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е определен на 1 064, 65 лв. месечно. На г-н Врангов не е отпусната добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО от Учителски пенсионен фонд, тъй като той не е придобил право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО като учител, защото няма необходимия учителски осигурителен стаж от 30 год. и 08 месеца, а само 25 год. 00м и 18 дни. Не се спори по делото, а и се установява от доказателствата, че Е. В. е отговарял и на двете кумулативни условия за отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Безспорен е и факта, че същият е отговарял на изискванията за заемане на длъжността „преподавател”, тъй като видно от представената по делото Диплома за висше образование Врангов е завършил ВПИ Благоевград със специалност предучилищна педагогика с призната квалификация – детски учител (л.124). Спорният въпрос по делото е дали следва да се приеме за учителски или не стажът му на длъжност „методист“ в НПК [населено място] за периода от 01.01.1985 г. до 05.01.1991 г., и оттам дали има право добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО от Учителски пенсионен фонд към размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преценката по горния въпрос следва да се извърши с оглед правния интерес от зачитането на спорния период за учителски стаж. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО /в редакцията в сила от 01.01.2014 г., понастоящем отменена от 01.01.2016 г./, до 31.12.2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски стаж 25 год. и 08 мес. за жените и 30 год. и 08 мес. за мъжете. Разпоредбата на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО определя, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии” и добавка от учителски пенсионен фонд в размер на 0, 33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноски във фонда след придобиване на право на пенсия по ал. 1. След отмяна на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО е приета нова и аналогична разпоредба, а именно - чл. 69в, ал. 1, от КСО (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.). Съгласно цитираната правна норма, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. В ал. 3 на посочената разпоредба е регламентирано, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0, 33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен учителски осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд. От посочените по-горе разпоредби /§ 5, ал. 1 и ал.3 от ПЗР на КСО (отм.) и чл. 69в, ал. 1 и ал. 3 от КСО/ се налага извод, че зачитането на учителски стаж е свързано с две групи права на осигуреното лице. От една страна, това е правото на предсрочна пенсия за ОСВ, а от друга - правото на добавка към пенсията за ОСВ. В процесния случай е видно, че не става въпрос за първата хипотеза, тъй като пенсионният орган е установил, че жалбоподателя отговаря на условията за отпускане на пенсия за ОСВ по общия ред /чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО/, по който ред е отпусната такава. Налице е втората хипотеза, а именно наличие на правен интерес от зачитане на по-голям по размер учителски стаж с оглед отпускането на добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО. За да приеме за неоснователна жалбата, на първо място директорът на ТП на НОИ – Бургас е посочил, че приложимата нормативна уредба към момента на полагане на процесния трудов стаж (01.01.1985 г. до 05.01.1991 г.) е Правилника за прилагане на закона за пенсиите (ППЗП отм.). Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. 1 от ППЗП (отм.) учителския трудов стаж по смисъла на Закон за пенсиите е трудовия стаж, положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. Изложени са мотиви, че НПК [населено място] безспорно е от обслужващите звена в системата на народната просвета, поради което може да се счита за учебно заведение и в него може да се полага учителски стаж. Прието е обаче, че за да се ползва от правата по чл. 41, ал. 2 от ППЗП отм. (осигурителния стаж да се счете за учителски), лицето е следвало да заема длъжност от изброените в списъка утвърден от министъра на образованието, съгласуван с управителя на НОИ. В този списък не била включена длъжността „методист“, поради което пенсионния орган е приел, че стажа на тази длъжност не е учителски и не следва да бъде зачетен като такъв. На следващо място е посочено, че осигурителния стаж придобит на длъжност „методист“ като учителски такъв е включен в списъка, утвърден от министъра на образованието по чл. 19, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) едва през учебната 2010/2011 г., поради което по аргумент от противното за времето преди това, той не следва да се зачита като учителски. В чл. 19, ал. 3 от НПОС е предвидено, че учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета /ДВ бр. 79 от 2015 г./ или по Закона за предучилищното и училищното образование. В случая е безспорно, че в процесния период жалбоподателя е бил назначен на длъжност „методист“ в НПК [населено място]. Не се спори между страните, че НПК [населено място], в който е положен спорният стаж, е учебно заведение по смисъла на действащия към онзи момент Закон за народната просвета /обн., ДВ, бр. 218 от 17.09.1948 г., отменен на 22.10.1991 г./. Административният орган не оспорва и обстоятелството, че жалбоподателя отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. Отказал е обаче да приеме, че осигурителния стаж за процесния период на длъжността „методист“ следва да се зачете като учителски, защото посочената длъжност не била в списъка на длъжностите по чл. 42, ал. 2 от ППЗП (отм.) утвърден от министъра на образованието, съгласуван с управителя на НОИ, като длъжността методист била включена в списък по чл. 19, ал. 2 от НПОС утвърден от министъра на образованието едва пред учебната 2010/2011 г. Това становище съдът намира за неправилно, защото при произнасянето си, макар и административния орган да се е позовал на разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, то същата не е била правилно приложена. Съгласно посочената разпоредба, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В контекста на цитираната норма, трудовият стаж, положен от жалбоподателя, следва да бъде преценен съгласно разпоредбите, действали към момента на съществуването на трудовото правоотношение. Спорният стаж е полаган в периода от 01.01.1985 г. до 05.01.1991 г., през който Е. В. е заемал длъжността „методист“ в НПК [населено място]. Относимите и действали към този момент нормативни актове са Закона за народната просвета /обн. ДВ бр. 218 от 17.09.1948 г./, отменен със Закон за народната просвета /обн. ДВ бр. 86 от 18.10.1991 г., отм. бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г./, Указ № ЗЗ0 за народната просвета /обн. Известия бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ бр. 86/91 г./ и Наредба № 8 за назначаване и освобождаване от длъжност на учителски кадри. Както правилно е посочил административния орган, НПК [населено място] е от обслужващите звена в системата на народната просвета, поради което може да се счита за учебно заведение и в него може да се полага учителски стаж. През процесния период не е съществувало легално определение на понятието „учителски стаж“, като такова е въведено с изменението на чл. 41 от ППЗП (ДВ, бр. 40 от 1991 г.) (отм.). С разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ППЗП (обн. в ДВ, бр. 10 от 1998 г., влязла в сила на 01.01.1998 г.) (отм.) е регламентирано, че учителски трудов стаж е и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. В конкретния случай обаче съдът намира, че и двете посочени от органа материалноправни норми на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ППЗП (отм.), предвид датата на приемането и влизането им в сила, са неприложими към процесния период по силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. В тази връзка административния орган неправилно е приел, че след като в списъка на длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.) не е включена длъжността „методист“, стажа на тази длъжност не следва да се зачете за учителски осигурителен стаж. Към момента на полагане на спорния трудов стаж, не е съществувал посочения в чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.) списък утвърден от министъра на образованието и науката поради което административния орган неправилно се е позовал на него и отказал да приеме положеният от жалбоподателя трудов стажа на длъжност методист за учителски такъв. Настоящият съдебен състав не споделя и другите изложени от органа мотиви за отказ за отпускане на добавка по чл. 63в, ал. 3 от КСО, позовавайки се на утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ списък съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от НПОС. Видно от оспореното решение, административния орган е приел, че осигурителният стаж придобит на длъжност „методист“ е включен в списък утвърден от министъра на образованието по чл. 19, ал. 2 от НПОС едва пред учебната 2010/2011 г., поради което по аргумент от противното за времето преди това не бива да се отчита като учителски. Така изложените мотиви не могат да бъдат споделени, тъй като НПОС е в сила от 01.01.2000 г., поради което разпоредбите на чл. 19 от същата Наредба, също са неприложими по отношение на спорния трудов стаж, положен от жалбоподателя преди 2000 г. Въпросните разпоредби са материалноправни и нямат придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на жалбоподателя, възникнали и осъществени през процесните периоди /в същия смисъл Решение № 7/02.01.2019 г. по адм. дело № 975/2018 г. на ВАС, VI отд.; Решение № 168/07.01.2020 г. по адм. дело № 5753/2019 г. на ВАС, VI отд.; Решение № 799/21.01.2021 г. по адм. дело № 8018/2020 г. на ВАС, VI отд.; Решение № 1785/11.02.2019 г. по адм. дело № 1372/2018 г. на ВАС, VI отд.; Решение № 10354/28.07.2020 г. по адм. дело № 152/2020 г. на ВАС, VI отд.; Решение № 13096/22.10.2020 г. по адм. дело № 9650/2020 г. на ВАС, VI отд. и др./. В обобщение на гореизложеното, следва да се приеме, че както разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 2.08.2003 г.), така и разпоредбата на отменения чл. 41, ал. 2 от ППЗП (нова - ДВ, бр. 10 от 1998 г., в сила на 1.01.1998 г.), са неприложими по отношение на спорния трудов стаж. И двете норми са материалноправни и нямат придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на лицето през периода 01.01.1985 г. до 05.01.1991 г.. Не е допустимо положеният през минали периоди труд да се субсумира в хипотезите на нормативни материалноправни разпоредби, които са били приети и са влезли в сила в много по-късни моменти. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването им, по аргумент от разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО. Разпоредбите, действали по време на полагане на спорния по делото труд на жалбоподателя, не са предвиждали и норматив за задължителна преподавателска работа, в т.ч. и на служителите на учебно-възпитателни длъжности в системата на народната просвета. В хода на настоящето съдебно производство се събраха писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установява, че г-н Врангов отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител, съобразно придобитото образование, професионална [жк], работил е в учебно заведение по смисъла на ЗНП (отм.), обучавал е деца в НПК [населено място], провеждал е учебни часове по утвърден учебен график, имал е задължителен хорариум часове и е получавал съответното възнаграждение. В тази връзка съдът приема, че преподавателския стаж на Е. В. положен на длъжността „методист“ през процесния период следва да бъде категоризиран като учителски осигурителен стаж и да му бъде отпусната добавка от Учителски пенсионен фонд по реда на чл. 69в, ал. 3 от КСО. Като е отхвърлил жалбата срещу разпореждане [номер]/13.11.2024 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Бургас, директорът на ТП на НОИ – Бургас е постановил материалнонезаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, административната преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне и определяне на правилния размер на процентна учителска добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО, при съобразяване със задължителните указания по прилагане на закона, дадени с настоящото решение при зачитане на стажа, положен в периода от 01.01.1985 г. до 05.01.1991 г. като учителски осигурителен стаж. Предвид изхода на делото и съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Съдът намира за неоснователно направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е в размер под посоченото в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът