Решение № 171 от 26.4.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 721/2023 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. С решение №329 от 20.07.2023 г., постановено по т.д.№467/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, XII-ти състав, е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на „Б.Д••“ АД, ЕИК •••, против Д. П., ЛН №••, паспорт №••, изд. на •• г. от В., представляван от назначения особен представител адв. Р. М., съдебен адрес: град П., улица Й.Г. •, за заплащане на главница в размер на 57013, 46 лева; договорна лихва в размер на 3434, 37 лева, начислена за периода от 28.10.2021 г. До 09.08.2022 г., лихва за забава в размер на 135, 07 лева, начислена за периода от 28.10.2021 г. до 09.08.2022 г. вкл., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2022 г. до окончателното й изплащане, всичко на основание договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), сключен между същите страни на •• г. Горното решение е обжалвано от “Б.Д••”АД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. С., район "О.", ул."М." №•, подадена чрез изрично упълномощения юрисконсулт П. В..Решението се обжалва изцяло, като се поддържа от банката-жалбоподател, че то е неправилно и незаконосъобразно.Конкретните съображения на банката в тази насока са изложени в жалбата.Същата счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че липсата на погасителен план, подписан от двете страни по договора за кредит, води до ненадлежно обявена предсрочна изискуемост.Намира още, че липсата на погасителен план не би могла да доведе до нищожност на договора за кредит по съображения, изложени в п у н к т I-ви от жалбата.Оспорен е като неправилен и извода на първоинстанционния съд, че не е налице изискуемост на вземането, като доводите в тази насока на жалбоподателя се съдържат в пункт II-ри от въззивната жалба.Банката-жалбоподател е изразила несъгласие и с аргумента на първоинстанционния съд, че е допуснато съществено нарушение на чл.18, ал.3 от ЗКСД, което води до недействителност на договора за кредит.Счита, че договора е действителен като съдържащ всички изискуеми реквизити и че е породил далидно правоотношение между страните. По отношение на мотива на съда за съществено нарушение на чл.17, ал.4 от ЗКСД, предвид извършената капитализация на възнаградителната лихва, банката-жалбоподател счита, че лихвата се дължи по силата на чл.23, ал.3 от същия закон, при това като компонент на главницата, тъй като такава е била изричната воля на страните.По-подробни съображения в този аспект са изложени в пункт IV-ти от жалбата.Изложени са аргументи /в пункт V-ти от жалбата/ и срещу извода на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на ЗКСД по отношение на липсата на превод на общите условия на английски език. В обобщение, предвид изложените в жалбата съображение, банката- жалбоподател е заявила, че категорично не е съгласна с извода на първоинстанционния съд за недействителност на договора за кредит, считайки че в процесния случай има един специален закон-ЗКСД, на основание на който е сключен договора за кредит и че съгласно чл.17, ал.7 от този закон недействителността на част от договора, не влече след себе си недействителност на целия договор. На база всички заявени в жалбата доводи, банката-жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъден ответника да заплати на банката дължимите суми по договора за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен между страните на •• г., а именно: 57 013, 46 лв.- главница, 3434, 37 лв.-договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 09.08.2022 г.; 135, 07 лв.-лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 09.08.2022 г. и законната лихва върху главницата от 57 013, 46 лв. от датата на подаване на исковата молба-11.08.2022 г. до изплащане на вземането.Моли да й бъдат присъдени направените в първоинстанционното производство разноски, както и разноските, направени в настоящото въззивно производство, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предмет на разглеждане по настоящото въззивно дело е и частна жалба, подадена от “Б.Д••”АД с ЕИК ••• срещу определение №1029 от 11.09.2023 г., постановено по т.д.№467/2022 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е увеличен размера на възнаграждението, дължимо на адвокат Р. М. като особен представител на ответника Д. П. със сумата от 1174 лв. и е осъдена “Б.Д••”АД да заплати по сметка на ПОС допълнително определеното възнаграждение за особен представител на ответника Д. П. в размер на 1174 лв. В частната жалба е изложено становището, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Поддържан е аргумента, че преценката за размера на възнаграждението на особения представител се прави при неговото назначаване, а не впоследствие в зависимост от изхода на спора или на оказаното правно съдействие от особения представител.Наред с това се излагат и доводи, че определеното от съда допълнително възнаграждение за особения представител на ответника не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.Предвид тези съображения е поискано в частната жалба определеното от съда допълнително възнаграждение за особения представител на ответника да бъде редуцирано до първоначално заплатеното възнаграждение. В законния срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от адвокат Р. М. като особен представител на Д. П..В същия е изложено становище, че жалбата неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.Относно обжалваното решение е изразено становището, че то е правилно и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати никакви закононарушения, а поддържаните в жалбата оплаквания срещу същото решение са неоснователни.Конкретни аргументи в тази насока са развити в отговора и въз основа на тях е поискано атакуваното първоинстанционно решение да се потвърди. От особения представител адв. Р. М. е подаден и отговор на частната жалба, в който е заявено, че същата е неоснователна, а атакуваното с нея определение на ОС-Пловдив е правилно.Посочено е, че с присъдената допълнително сума възнаграждението за особения представител става общо 2348 лв., а тази сума е минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при това, преди изменението й от 04.11.2022 г.Предвид тези и останалите изложени в отговора съображение е поискано частната жалба да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Доказателствени искания не са заявени от страните пред въззивната инстанция. Пловдивският апелативен съд, като се запозна с акта, предмет на обжалване, както и с наведените от жалбоподателя оплаквания, а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от ищеца в първоинстанционното производство, имащ правен интерес да атакува конкретното първоинстанционно решение с оглед постановения с него краен резултат, а и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259, ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество. Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК, Пловдивският апелативен съд намира, че същото решение е валиден съдебен акт, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата от ГПК писмена форма, решението е подписано, волята на съда е ясно и недвусмислено изразена, като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му. Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира, че решението е процесуално допустимо и в тази връзка-че със същото решение съдът се е произнесъл по исковете, с които е сезиран по конкретното дело, а самите искове също счита за допустими. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка, преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, Пловдивският апелативен съд приема следното: По т.д.№467/2022 г. по описа на ОС-Пловдив са предявени от “”Б.Д••”АД-гр.С. с ЕИК ••• против Д. П.-б. гражданин, осъдителни искове за заплащане на дължимите суми по сключен между страните договор от •• г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, както следва: главница в размер на 57 013, 46 лв.; договорна лихва в размер на 3434, 37 лв., начислена за периода от 28.10.2021 г. до 09.08.2022 г.; лихва за забава в размер на 135, 07 лв., начислена за периода от 28.10.2021 г. до 09.08.2022 г. вкл. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-10.08.2022 г. до окончателното й изплащане. Основните твърдения на банката-ищец по повод на исковите претенции са следните: Твърди се, че на •• г. между банката-ищец като кредитор и ответника Д. П.-б. гражданин, роден на •• г., като кредитополучател, е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя целеви кредит в размер на 78 233, 20 лв. За заплащане на такси за обучение в М.у.-гр. П..Твърди се, че “Б.Д••”АД е сключила и типов договор за кредитиране на студенти и докторанти с министъра на образованието и науката №•• г. и съгласно чл.6, ал.1 от ЗКСД може да кредитира студенти и докторанти, а неразделна част от процесния договор за кредит са приетите и подписани от кредитополучателя Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД-чл.11 от договора за кредит. Банката-ищец твърди още, че ответникът-кредитополучател по процесния договор за кредит е представил уверение с изх.№•• от •• г., издадено от М.у.-гр. П. на основание чл.10, ал.3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/ в уверение на това, че има право да запише зимен семестър на учебната 2014/2015 година и че е приет като студент със специалност “м.”, редовна форма на обучение със срок 6 години и брой семестри-12, при годишна такса-8000 евро, семестриална такса-4000 евро и срок за полагане на последния държавен изпит-30.09.2020 г. Съгласно твърденията в ИМ, срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период-чл.2 от договора, през който срок за издължаване кредитът се погасява чрез посочената в ИМ разплащателна сметка с равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период-чл.5 от договора.Твърди се, че уговорената падежна дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо число на месеца-чл.6 от договора, а в чл.3 от същия договор е уговорен гратисен период за заплащане на главница и възнаградителна лихва, който период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата на която изтича срокът на докторантурата.През гратисния период, както се твърди, кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва, но има право да извърши такова плащане-чл.8.2 от ОУ към договора, а съгласно чл.23, ал.3 от ЗКСД по време на гратисния период Банката начислява лихва върху кредита. В исковата молба са изложени още и условията за усвояване на кредита съгласно чл.4 от процесния договор, като е посочено, че усвояването се извършва на части-в началото на всеки семестър, след представяне на документ по чл.10, ал.3 от ЗКСД, в който е посочена и сметка на учебното заведение.Твърди се, че отпуснатият кредит е усвояван на части, въз основа на представени пред Банката уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД, издадени от М.у.- П., като са посочени в исковата молба и конкретните дати и размери на усвоените суми и в обобщение се твърди, че общия размер на усвоената сума е 39 116, 60 лв. Според твърденията на банката-ищец, съгласно договора, за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, като лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период и се капитализира годишно.При така предвидените условия, както се твърди, е била извършена капитализация на следните дати: 30.10.2015 г.-930, 98 лв., 30.10.2016 г.-1499, 66 лв., 30.10.2017 г.-2202, 47 лв., 30.10.2018 г.-3062, 48 лв., 30.10.2019 г.-3276, 85 лв., 30.10.2020 г.-3506, 23 лв. И 28.09.2021 г.-3418, 19 лв., а общо капитализираната договорна лихва е в размер на 17 896, 86 лв. Срокът за издължаване на главницата и лихвата, съгласно твърденията на ищеца, започва да тече след изтичане на гратисния период и според чл.24 от ЗКСД, след изтичане на гратисния период се формира общия размер на задължението, който в процесния случай включва усвоената главница-39 116, 60 лв. и лихвата, капитализирана през гратисния период-17 896, 86 лв., а именно-57 013, 46 лв.Изготвен бил нов погасителен план, с първа падежна дата, определена съгласно чл.24, ал.2 от ЗКСД-28.10.2021 г., един месец след изтичане на гратисния период, като този план е със 120 месечни анюитетни вноски и с крайна падежна дата-28.09.2031 г.-съобразно изискванията на чл.24, ал.3 от ЗКСД. Твърди се, че в нарушение на договора и Общите условия-Раздел V “Погасяване”, кредитополучателят е преустановил плащанията по погасителния план, като към датата на подаване на процесната искова молба са просрочени десет месечни погасителни вноски с конкретно описан размер и падежна дата на всяка от вноските и е посочено още, че общият размер на просрочените вноски възлиза на сумата от 6 595, 25 лв., включваща 3 293, 91 лв.-просрочена част главница в погасителна вноска и 3 301, 34 лв.-просрочена част редовна/договорна лихва в погасителна вноска. Банката-ищец заявява, че по силата на чл.17.1, раздел VII “Отговорност и санкции” от Общите условия към договора за кредит, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като дължимата за забава за периода от 28.10.2021 г. до 09.08.2022 г. лихва за забава е в размер на 135, 07 лв.Твърди още, че съгласно чл.17.2., раздел VII “Отговорност и санкции” от Общите условия към процесния договор за кредит, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Предвид посочената по-горе липса на плащане и приложеното към ИМ извлечение от кредитна сметка ••• към 10.08.2022 г., удостоверяващо допусната от кредитополучателя забава в плащанията на 10 месечни погасителни вноски, банката-ищец заявява, че за нея е възникнало потестатичното право по чл.18.1., раздел VII “Отговорност и санкции” от Общите условия, да отнеме преимуществото на договорения срок за издължаване на кредита, като го обяви за предсрочно изискуем.Заявява, че с процесната искова молба обявява за предсрочно изискуем целия остатък от задължението, поради забава в погасяване на задълженията на кредитополучателя Д. П. по процесния договор за целеви потребителски кредит.Поддържа в тази насока довода, че съобразно трайно установената съдебна практика исковата молба по естеството си представлява покана за плащане, като с нея могат да се упражняват и преобразуващи права, каквото е и правото на банката-кредитор да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение. В законния срок е подаден отговор от ответника Д. П. чрез назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Р. М..От името на ответника особеният представител е заявил, че оспорва предявените от “Б.Д••”АД искове и моли същите да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.Оспорено е твърдението в исковата молба, че банката е предоставила на кредитополучателя целеви кредит в размер на 78 233, 20 лв. и е заявено, че такава сума не е получавана от него.Заявено е още и възражението, че Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит не са преведени на английски език и в тази връзка е изложено твърдението, че ответникът не е узнал и не му е било известно съдържанието на общите условия, респ. Банката не го е уведомила преди сключването на договора за всичките му условия, с което е нарушила чл.18, ал.3 от ЗКСД.Изложено е и възражението, че чл.10, т.2 и чл.17, т.2 от Общите условия за предоставяне на целевия потребителски кредит противоречат на правилата на чл.17, ал.4, чл.18, ал.3, чл.19, ал.2, чл.21, ал.1 и ал.3 и чл.24, ал.1 от ЗКСД, които са императивни и затова тези клаузи са недействителни, както изрично е посочено в чл.17, ал.6 от ЗКСД.В този контекст е развит аргумента, че съгласно чл.10, ал.2 от Общите условия лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно, т.е. Изтеклите вече възнаградителни лихви за гратисния период се прибавят към главницата /капитализират се/ и тя се увеличава, което е недопустимо.Изтъква се в тази връзка, че ЗКСД сочи как се формира задължението на кредитополучателя, кои суми подлежат на връщане и съответно забранява кредитополучателят да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор и за които същият не е уведомен преди и при сключването му.Посочено е още, че същите норми са нарушени и с клаузата на чл.17.2 от Общите условия, която въвежда и неустойка под формата на лихва за забава с надбавка 10 процентни пункта, а такава уговорка в договора за кредит липсва, кредитополучателят не я е приел, страните не са постигнали съгласие за този вид лихва и затова тази претенция е неоснователна. В отговора, подаден от особения представител на ответника, е изложено и твърдението, че липсва съгласие и за размера на договорената и претендирана “съгласно договора” от ищеца лихва от 7 % годишно.Посочено е, че в чл.7 от договора страните са постигнали съгласие единствено за размера, над който не могат да договарят, но не и съгласие за конкретен размер, поради което и тази претенция е неоснователна.Изложено е и възражението, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗКСД, защото въпреки уговорката в чл.5 от договора, между страните не е постигнато съгласие, липсва двустранно подписан погасителен план с уреждане на начина на изплащане на кредита след изтичане на гратисния период за договорния период от 120 месеца, а това означава, че ответникът не знае какво се дължи като месечна вноска, нито кога е падежът и не може да се приеме твърдението на банката за забава.Твърди се, че погасителен план не е предоставен на ответника от ищеца, поради което кредитът не може да бъде обявен за предсрочно изискуем, а това от своя страна води до неоснователност на предявения иск и няма основание да се приеме, че остатъкът от задължението на ответника е предсрочно изискуем, независимо от заявеното в исковата молба.Поддържа се и възражението, че твърдяната недействителност на чл.10, т.2 и чл.17, т.2 от общите условия обуславя недействителност на целия договор съгласно чл.17, ал.6 от ЗКСД.С оглед на това е поискано да бъде прогласена нищожността на договора за целеви потребителски кредит и е заявено, че предвид неговата недействителност искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. В допълнителната искова молба е заявено, че се поддържа изцяло първоначалната искова молба и са оспорени като неоснователни и недоказани изложените в отговора на исковата молба твърдения.Изложени са конкретни съображения за това.Банката-ищец сочи като невярно твърдението в отговора, че общите условия не са преведени на английски език и че ответникът не е узнал за съдържанието им.В тази връзка посочва, че договорът за кредит и общите условия са съставени на български език и са подписани от ответника на всяка страница, като същите са неразделна част от договора и имат задължителна сила за страните.Аргументира твърдението си, че ответникът Д. П. се е запознал със съдържанието на договора и общите условия и с извършеното в договора допълнение/отметка, че текстът на договора е преведен на английски език от преводач М.Т.А., което /според ищеца/ отразява обективно постигнатото съгласие между страните, а присъствието на преводач освен законово изискване е и гаранция, че ответникът може свободно, без външна намеса да формира и изрази волята си за подписване на договора и общите условия към него. Според ищеца, фактът, че кредитополучателят е чужд гражданин не изключва вероятността същият да владее български език.В този контекст банката-ищец счита, че възражението за незнание и неизвестно съдържание на общите условия може да направи единствено ответникът, но не и особеният му представител, поради липса на представително правоотношение помежду им.Твърди още, че обучението в български учебни заведения се провежда на официален език, като доказването на противното е в тежест на този, който го твърди, а и намира, че следва да бъде отчетен и фактът, че подписването на договора и всички съпътстващи го документи на български език е индиция за достатъчно богат пасивен речник, позволяващ на ответника да разбере съдържанието му.Излага и други аргументи за обосноваване на твърдението, че ответникът не е оспорвал съдържанието на изявлението си и е желаел настъпване на правните им последици. В допълнителната искова молба е изложено и твърдението, че възраженията на ответната страна за допусната от “Б.Д••”АД капитализация и липса на съгласие между страните за договорен лихвен процент 7 % годишно, са неоснователни и почиват на неправилно тълкуване на закона.Изложени са и конкретни доводи в тази насока.Оспорени са и твърденията в отговора на исковата молба, че липсва подписан погасителен план и че кредитополучателят не знае какво се дължи, както и твърдението, че не са били налице основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.Заявено е и твърдението, че процесният договор е съставен в съответствие с изискванията на ЗКСД и същият не съдържа неравноправни клаузи, водещи до нищожността му. В отговора на допълнителната искова молба, подаден от особения представител на ответника-адв. Р. М. е уточнено, че е налице нарушение на изискването на чл.18, ал.3 от ЗКСД, задължаващо банката да уведоми кредитополучателят за всички условия на договора и че фактически това нарушение се изразява в липсата на превод на Общите условия от български на английски език и само това нарушение съгласно императивното правило на чл.17, ал.6 от ЗКСД обосновава недействителността на процесния договор за кредит. С обжалваното решение съдът е приел иска за заплащане на претендираната главница за изцяло неоснователен, а с оглед неоснователността на този иск е счел за такива и исковете за заплащане на мораторна лихва върху главницата и на договорна неустойка.Основните аргументи за отхвърляне на иска за главницата са, че изготвеният от банката- ищец погасителен план не отговаря на условията на договора и на нормите на ЗКСД и въз основа на същия не може да се приеме наличие на просрочие, а оттук и обявяване на всички вземания за предсрочно изискуеми.С оглед на това първоинстанционният съд е счел, че дългът няма конкретен по размер падеж на месечни вноски, а крайната дата за погасяване на задълженията-120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, т.е. 28.09.2031 г., не е настъпила и вземането не е изискуемо.А при неизискуеми вземания кредиторът не може да упражни правото да обяви целия договор за предсрочно изискуем, защото липсва неизпълнение на задълженията на кредитополучателя-ответникът не е изпаднал в забава. По предявените искове въззивният съд, отчитайки изложените в жалбата оплаквания, приема следното: Между страните не е спорно сключването на процесния договор от ••• г., който е представен по първоинстанционното дело в заверено копие.Същият, наименован “договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти”, е сключен между “Б.Д••”ЕАД-гр.С. като “кредитор” и Д. П. /••/-в.. гражданин, като “кредитополучател”, като е договорено, че банката-кредитор отпуска на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78 233, 20 лв., а срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период.Съгласно т.3 от договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна барота съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Според т.4.1 от договора, кредитът се усвоява на части въз основа на представени документи, посочени в Общите условия, както следва: сумата на всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, посочена в документа, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като преводът се извършва не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър.А съгласно т.4.2. от договора, първата такса, дължима за първия семестър от първата година на обучението, се заплаща от кредитополучателя, а след сключване на договора за кредит кредиторът превежда заплатената от кредитополучателя такса по разплащателната сметка по т.5 в тридневен срок след представяне на документ, удостоверяващ плащането на таксата.В т.5-та е уговорено, че кредитът се погасява чрез посочената в същата точка разплащателна сметка, с равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период, като той съдържа и информация за общата сума, дължима от кредитополучателя.Освен това, в т.6- та от процесния договор е предвидено, че падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо число на месеца, а според т.7-ма кредитополучателят заплаща за предоставения кредит фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.Според т.11-та от договора, неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредити за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. Същите Общи условия са представени по първоинстанционното дело и съобразно чл.10.2. от тях, уговорената в договора за кредит фиксирана лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно.Според чл.11.1 от ОУ срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на договорения гратисен период, като плащане на първата вноска може да се изисква не по-рано от 1 месец след изтичане на гратисния период.А съгласно чл.17.1 от Общите условия, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.Ако кредитополучателят погаси дължимата масечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.И на следващо място, съгласно чл.17.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.В чл.18.1, б.”а”-б.”г” от ОУ са уредени случаите, в които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, а в чл.18.2. е предвидено, че това право в хипотезата на б.”г” се упражнява от кредитора чрез отправяне на покана до кредитополучателя за отстраняване на неизпълнението в срок от 2 седмици от получаване на поканата, а след изтичане на този срок настъпва предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно представено от банката-ищец извлечение за периода от 10.08.20214 г.-10.08.2022 г., както и съгласно констатациите в заключението на ССЕ-за, изготвено от вещото лице П.Т., неоспорено от страните и кредитирано от съда като професионално извършено и обосновано, се установява, че ответникът-кредитополучател Д. П. /• • / е усвоил целеви потребителски кредит на пет етапа, като на датите 03.10.2014 г., 18.02.2015 г., 17.03.2016 г., 17.02.2017 г. и 27.10.2017 г. са усвоени по 7 823, 32 лв., а общият размер на усвоената сума възлиза на 39 116, 60 лв.В евро равностойността на отделните усвоени суми възлиза на по 4000 евро, а общия усвоен размер възлиза на 20 000 евро.Основанието за усвояване на описаните суми са уверенията с изх.№№•• г., които са представени по първоинстанционното дело и са издадени от М.у.-гр. П. съгласно чл.10, ал.3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти в уверение на това, че ответникът има правото да запише зимен/летен семестър на учебните 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г.Във всяко от изброените уверения е отразено, че ответникът провежда радовна форма на обучение по специалност “м.” в М.•-П. със срок на обучението 6 години, брой на семестрите-12 и срок за полагане на последния държавен изпит-30.09.2020 г.Във всяко от уверенията е отразен и размера на дължимата семестриална такса-4000 евро, както и на годишната такса за обучение-8000 евро.В отделните уверения е посочен и съответния срок за плащане на семестриалната такса.Няма спор между страните, че описаните уверения са представени пред банката-кредитор и на база същите банката е превела горните суми, първата от които по разплащателна сметка на кредитополучателя, а останалите-по сметка на М.у.-П.. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ответникът-кредитополучател е извършил две погашения по кредита в размер от по 24, 45 лв. и те са отнесени от банката като погашения на договорна лихва с падежна дата-28.10.2021 г. /първа падежна дата след изтичане на гратисния период/, като други погашения по кредита от страна на ответника не се установяват. Горните обстоятелства, освен че се установяват, не са и спорни между страните.Основният спор между тях е концентриран до действителността на процесния договор за кредит и в тази връзка-до наличие нарушаването на императивни разпоредби от ЗКСД, което да обосновава недействителността на договора. Несъмнено процесният договор за целеви потребителски кредит се регулира от посочения закон, явяващ се специален по отношение на правилата на чл.430 от ТЗ, като с оглед изричната разпоредба на чл.17, ал.5 от същия закон, за този тип договори за кредит се прилагат и чл.141-148 от Закона за защита на потребителите.В този контекст съдът дължи преценка на сочените от ответника, чрез особения му представител, твърдения за нарушения на разпоредбите на чл.18, ал.3 и чл.24, ал.2 от ЗКСД и за противоречието на чл.10, т.2 и чл.17, т.2 от Общите условия на правилата на чл.17, ал.4, чл.18, ал.3, чл.19, ал.2, чл.21, ал.1 и ал.3 и чл.24, ал.1 от ЗКСД.В чл.18, ал.3 от приложимия специален закон е предвидено, че преди сключване на договора банката е длъжна да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита, а според чл.17, ал.4 от този закон, кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор.Според чл.17, ал.6 от същия закон, в случаите на неспазени изисквания на чл.17, ал.4 и чл.18, ал.3 договорът за кредит е недействителен.В конкретния случай се установяват обстоятелства, налагащи извода за неспазване изискванията и на двете посочени разпоредби.В чл.10.2 от Общите условия на банката се предвижда възнаградителната лихва да се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно.С други думи, клаузата от ОУ предвижда изтеклите за гратисния период възнаградителни лихви да се прибавят към главницата /да се капитализират/ и по този начин се стига до там, че размера на главницата се увеличава, както е прието и в атакуваното първоинстанционно решение.В резултат на това, след гратисния период размера на главницата не е равен на размера на усвоените суми за платени такси за обучение, както е според изискванията на чл.21, ал.1 и ал.3, чл.24, ал.1, т.1 и чл.17, ал.3 и ал.4 от ЗКСД, а включва и сумата на възнаграждението на банката за този период, а оттук договорна лихва след гратисния период се начислява и върху размера на изтеклите за гратисния период договорни лихви.Така се стига до анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД, който е допустим на основание чл.294, ал.1 от ТЗ само при уговорка между страните, ако те са търговци, но в случая ответникът няма качеството на търговец, а и кредитът покрива потребителски нужди и натрупването на лихва върху лихва противоречи на чл.10, ал.3 от ЗЗД и води до начисляване на лихва в по-голям от предвидения в процесния договор и в разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗКСД максимален размер от седем процентни пункта.В крайна сметка с клаузата на чл.10.2 от ОУ се стига до нарушаване на предвидени в специалния ЗКСД забрани за извършване от кредитополучателя на плащания, които не са включени в условията на индивидуалния договор и за които той не е уведомен преди сключването му.Констатираното отклонение попада и в хипотезата на потребителската защита пре неравноправни клаузи по смисъла на чл.143-146 ЗЗП. Освен горното, въззивният съд споделя и изложеното в първоинстанционното решение становище, че е случая е допуснато нарушение и с чл.17.2 от Общите условия, според която клауза се предвижда трети вид лихва за плащане-неустойка за забава в размер на договорната лихва с надбавка 10 процентни пункта /общо 17 %/.Това е лихва, която не е уговорена в договора и за нея няма регламентирани правила, които да са приети от кредитополучателя.Банката може да уговори с кредитополучателя обезщетение при забавено изпълнение, но то трябва да е в писмен вид като част от съдържанието на договора и при отчитане на предвидения в закона максимален размер на лихва от 7 %. Наред с горното, извод за нарушение на чл.18, ал.3 от ЗКСД следва и от обстоятелството, че при сключването на договора за кредит самият договор е преведен на английски език на ответника, но няма отбелязване да е извършен превод от български на английски език на общите условия към този договор.От това следва извод, че на ответника-в.. гражданин, не са били известни по съдържание общите условия към момента на сключване на процесния договор и оттук не може да се приеме за спазено от банката изискването на чл.18, ал.3 от ЗКСД преди сключване на договора банката да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита.Противно на тезата на банката-жалбоподател, извод за изпълнението на това законово изискване не може да се извлича на база последващи /след сключване на договора/ конклудентни действия на ответника, водещи до предположение, че същият владее български език и че е владеел същия към момента на сключване на договора до степен, че същият да се счете за запознат напълно с изготвените на български език Общи условия. Поради констатираното противоречие на т.10.2 и т.17.2 от Общите условия с правилата на чл.18.3, чл.17, ал.4, чл.24, ал.1 ЗКСД, които са императивни и имат за цел защита на кредитополучателя, въззивният съд, подобно на първоинстанционния, приема тези клаузи за недействителни.Наред с това е налице и коментираното по-горе нарушаване на императивното изискване на чл.18, ал.3 от ЗКСД поради неустановеното наличие на превод на ОУ от български на английски език.Според правилото на чл.17, ал.6 от ЗКСД, с оглед комантираните нарушения на изискванията на чл.17, ал.4 и чл.18, ал.3 от същия закон, целия договор за кредит следва да се приеме за недействителен.В това отношение извода на настоящия съд съвпада с направения в обжалваното решение извод за недействителността на процесния договор. Обаче, противно на формирания в първоинстанционното решение краен извод за пълна неоснователност на процесния иск за главницата, въззивният съд намира, че същият иск не е изцяло неоснователен.Съгласно чл.17, ал.7 от ЗКСД, в случай на недействителност на договора за кредит, кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихви, такси или други разходи.В тази връзка, приемайки договора за недействителен, съдът намира, че ответникът дължи връщане само на чистата стойност на усвоената част от отпуснатия кредит, възлизаща на сумата от 39 116, 60 лв., установена от съдебно-счетоводната експертиза.В тази връзка настоящият съд счита, че с връчването на исковата молба ответникът е редовно уведомен за волеизявлението на банката-ищец да превърне кредита в предсрочно изискуем, а след изтичане на гратисния период по т.3 от договора /изтекъл на датата 30.09.2021 г./ ответникът не е извършил плащания за погасяването на задължението /изключая минималното плащане от 49 лв., отнесено от банката-кредитор като погашение на договорна лихва по кредита/ и това е породило правото на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем. Предвид горните мотиви въззивният съд счита, че на ищеца следва да се присъди само частта от претендираната главница, възлизаща на сумата от 39 116, 60 лв. и иска за главницата е основателен именно до този размер.Изложеното обосновава крайния извод, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която иска за заплащане на главница по процесния договор за кредит е отхвърлен като неоснователен до размера на сумата от 39 116, 60 лв., като вместо това ответникът следва да бъде осъден да заплати на банката-ищец същата сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 10.08.2022 г. до окончателното й изплащане. В останалата отхвърлителна част-за разликата над сумата от 39 116, 60 лв. до претендирания размер главница от 57 013, 46 лв., както и за заплащане на договорна лихва в размер на 3434, 37 лв. и лихва за забава в размер на 135, 07 лв., обжалваното решение е правилно и ще се потвърди като такова в тази му част. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ответникът следва да бъде осъден да заплати на банката-ищец сумата от 2 651, 81 лв. разноски за първоинстанционното производство, /включваща платена ДТ, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение /определено от съда в размер на 200 лв./ в редуциран размер съобразно уважената част от иска/. Отново предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на банката- жалбоподател сумата от 2312, 72 лв. разноски за въззивното производство- платена ДТ по жалбата и платено възнаграждение за особен представител, както и сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал.8 от ГПК и определено като размер съгласно чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По частната жалба срещу определение №1029/11.09.2023 г.: Определението се атакува от “Б.Д••”АД в частта, с която по реда на чл.248 от ГПК първоинстанционният съд е увеличил размера на възнаграждението, дължимо на адвокат Р. М., като особен представител на ответника Д. П. със сумата от 1174 лв. и е осъдил банката да заплати по сметка на ПОС допълнително определеното възнаграждение в посочения размер. Настоящият съд счита за правилно горното определение в атакуваната му част, тъй като с допълнително определеното за особения представител възнаграждение, общият размер на същото възнаграждение е съобразен с минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и то в редакцията й преди изменението от 04.11.2022 г.Затова частната жалба срещу горното определение е неоснователна и не подлежи на уважаване, а самото определение /в обжалваната му част/ следва да се потвърди като правилно. Мотивиран от горното съдът