Решение № 71 от 12.3.2020 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 72/2020 г.

Производството е по реда на Глава X ХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба на адв.Р.Д.- защитник на посъдимия Х.М.Г. срещу Присъда № 232/24.09.2019г. постановена по НОХД №6756/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV–ти наказателен състав, с която е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, за което на осн. чл.55 ал.1 т.2 буква „б“ НК му е наложил наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ЕДНА ГОДИНА, включваща следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност ДВА пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ЕДНА ГОДИНА. Със същата присъда Х.Г. е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК, за което на осн. чл.55 ал.1 т.1, вр. ал.2 от НК му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание на подс. Х. М. Г., а именно ПРОБАЦИЯ за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл.23, ал.3 НК е присъединено изцяло към определеното едно общо, най-тежко наказание - пробация за срок от една година и наказанието глоба в размер от 300лева. ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА е постановено ДА СЕ ОТНЕМАТ в полза на Държавата, след влизане в сила на присъдата. На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият Х. М. Г. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив сумата от 712, 48 /седемстотин и дванадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ лв., представляваща направени в досъдебното производство разноски, както и сумата от 100 /сто/ лв., представляващи разноски в съдебното производство по сметка на Районен съд – гр. Пловдив. Срещу постановената присъда е постъпила жалба от адв.Р.Д., защитник на подсъдимия, в която присъдата се атакува като неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, установяващи липсата на обективния и субективен елемент от състава на престъплението, визиран в нормата на чл.144 ал.3 от НК. Иска се присъдата да се отмени и подсъдимия да бъде признат за невиновен. В срока по чл.320 ал.4 от НПК е постъпило допълнение към жалбата от адв.Д., в което се излагат обстойно аргументи относно наведените в жалбата искания. Сочи се, че първостепенния съд е пресъздал изцяло фактическата обстановка възприета в обвинителния акт, както и че неправилно не се кредитирани с доверие показанията на съпругата на подсъдимия- свид. Г. В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия - адв.Р.Д. поддържа жалбата и допълнението към нея. Сочи, че свид. Р.И. е лицето, което е отправило заплахи към подсъдимия, че подсъдимия и неговата съпруга са сигнализирали многократно на тел.112. Твърди се, че съдебно психиатрична експертиза е изготвена много след деянието, както и че между подсъдимия и свид. Р.И. има множество аналогични случки, поради което и не може да се определи дали констатирания от експертите посттравматичен стрес е от деянието на ••• или от друга дата. Защитата не оспорва обвинението по чл.338 от НК, като се аргументира с необходимост от санкциониране на подсъдимия за това престъпление. Подсъдимият се явява в съдебно заседание, поддържа изложеното от защитника му. Твърди, че той и съпругата му са били заплашвани от свид. Р.И. в присъствието на служител на реда. Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден, предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията на експертизите, от които се установява, че намерените в дома на подсъдимия оръжие и боеприпаси са годни да произведат изстрел. Аргументира се с неправилното съхранение на огнестрелното оръжие съобразно ЗОБВВПИ. Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка: Подсъдимият Х.М.Г., е роден на •••г•••, българин, български гражданин, женен, пенсионер, със средно образование, неосъждан, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият Х.М.Г. имал постоянен адрес ••• и настоящ адрес •••. Притежавал късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет „•••“, кал. ••• с № •••, което се водело на отчет във Второ РУ при ОД на МВР-Пловдив. На подс.Х.Г. били издадени: разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси серия РВ № ••••, както и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № •••, валидни до 14.05.2018г. Подс. Г. •••, заедно със съпругата си Д. Д.Г. Съседите им ги считали за конфликтни личности, поради което и избягвали да контактуват с тях. Подс. Х.Г. бил военен, като след пенсионирането си работел като охранител в •••. По този повод той носил личното си огнестрелно оръжие, обстоятелство известно на съседите му. В съседство до къщата на подсъдимия живеел свидетелят Р. И. И. Отношенията между лицата били влошени, заради границата на имотите им, която преди време била преместена навътре в двора на подсъдимия. Свидетелят И. знаел, че подс.Г. притежава огнестрелно оръжие и е конфликтен, поради което също избягвал да контактува с него. На ••• свид. Д.Г. подала сигнал на тел.112 за това, че оградата на къщата им в ••• се руши, като посочила, че отговорен за това бил свидетелят Р. И. Във връзка с приетия сигнал, пред дома на подсъдимия, пристигнали свидетелите Д. М. и Д. И.- служители при РУ – Раковски. Те се срещнали с подс. Г. и след като разбрали причината за обаждането, му разяснили, че телефон „112“ е за спешни повиквания, а увредената ограда на имота му не покрива характеристиките на спешен случай. Свидетелите М. и И. поканили подс. Г. до полицейското управление, за да подаде жалба. Той категорично отказал, развикал се и им се заканил, че ще бъдат уволнени, тъй като има връзки в прокуратурата и съда. По същото време, в двора на имота си, се намирал свидетелят Р. И. Той заявил пред всички, че оградата, която била изградена от кирпич, се е деформирала месец преди това, вследствие на обилния снеговалеж и тежките метеорологични условия. Подс. Г. чул това, ядосал се, се и казал на свид.И- думите: „Млъкни! Ти ще видиш после“. Свидетелите Д. М. и Д.И. чули тази реплика, но след като установили, че случаят е извън тяхната компетентност, си тръгнали. Останал насаме със свидетеля Р. И., подс. Х.Г. започнал да го псува на висок глас и да отправя към него закани с убийство. Заявил му- „Аз на тебе казах ли ти, че ще ти пръсна черепа! Докога ти ще се обаждаш? Затваряй си устата и повече не се обаждай, където не ти е работата! Мамицата ти ще разкарам, боклук мръсен! Изчезвай, че ще ти пръсна черепа. Докога ще се разправям с тебе?“. Свидетелят И. нищо не отговорил, тъй като виждал, че подсъдимият е агресивен и горната връхна дреха на подс.Г. била издута на мястото, където обичайно носел пистолета си, поради което и счел, че носи оръжие. Силно изплашен от отправената закана с убийство, свидетелят се прибрал бързо в къщата си и се опитал да се успокои с медикаменти. Няколко дни след инцидента, подс. Х.Г. отишъл в магазина на свидетеля Г. Г., находящ се в •••, ул. •••. Двамата били сами в магазина. Подс. Г. бил видимо превъзбуден и започнал да разпитва свид. Г. дали познава свид. Р. И. Свид. Г. потвърдил. Тогава подс. Г. му казал, че е много ядосан на свид.И. и мисли да го убие. Свид. Г. отговорил, че тези неща не го интересуват и че не желае да се намесва в отношенията между двамата. Тогава подс. Г. отново заявил гласно намеренията си като казал: „Имам пистолет, хич не ми пука, ще го гръмна. Стрелял съм срещу човек и пак ще стрелям. Хич не ми пука, имам пистолет „•••“. По това време, в магазина влезли и други клиенти, разговорът между двамата се преустановил и подс. Г. си тръгнал. Няколко дни след това в магазинът на свид. Г. влязъл свид. И., когото свид.Г. попитал дали е добре, жив и здрав. Това озадачило пострадалия и той поискал да разбере защо. Свид.Г. обяснил на свид. И., че подс. Г. е посетил магазина няколко дни по- рано, бил е много ядосан и е заявил, че иска да гръмне свид. И. с бойния си пистолет. Това видимо притеснило пострадалия и той повторно попитал дали подс.Г. наистина е изрекъл това. След като свид.Г. потвърдил, свид. И. силно се разтревожил, напуснал магазина и отишъл до приемната в ••• на ОД на МВР гр.Пловдив. Там бил посрещнат от свидетеля Д. М., пред когото изготвил жалба и написал обяснение за случилото се. В хода на извършената проверка по случая било установено, че действително подс.Х.Г. има разрешително за съхранение и носене на огнестрелно оръжие. След дадено разрешение от съдия от РС-Пловдив било извършено претърсване и изземване в дома на подс.Г. ••••, при което от стая — спалня на първия етаж в дома му, под леглото били намерени и иззети пластмасова кутия, в която в шарен плат бил увит пистолет- боен, марка „•••“, модел •••, калибър •••, със сериен номер •••. Пистолетът бил със сложен в него пълнител, съдържащ осем броя патрони калибър •••. От гардероб на втория етаж на къщата, в дъното зад дрехите, се намерила метална каса с размери 0, 30 м. х 0, 20 м. х 0, 16м. Вътре в касата имало 29 броя патрони с калибър •••, които също били иззети като веществени доказателства. Първостепенният съд е приел назначената и изготвена в хода на досъдебното производство комплексна съдебно психоло психатрична експертиза на свид.Р.И., от чието заключение се установява, че същият не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет към Центъра за психично здраве – гр. Пловдив. Към момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него и да ръководи постъпките си. Може да дава достоверни обяснения по факти имащи значение по делото и да участва пълноценно в процеса. Вещите лица са заключили, че към датата на отправените му закани свид. Р.И. е бил в ситуация на травматичен стрес, а към момента на изготвяне на експертното заключение, резултатите от психометричното изследване отчели наличие на стрес относно психо – социалните и психо – емоционалните показатели. Регистрирани били високи нива на ситуативна тревожност, безпомощност и несигурност. Свидетелят И. изпитвал интензивно чувство на реален страх от заплахата за живота си. В прогностичен план експертите са посочили, че дългият и продължителен стрес би могъл да доведе до болестни изменения на физическо и психическо ниво и състояние на дистрес. Първоинстанционният съд е приел и изготвената в хода на досъдебното производство комплексна психолого психиатрична експертиза от чието заключение се установява, че подс. Х.Г. не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет към Центъра за психично здраве – гр. Пловдив. Към датата на инкриминираното деяние – ••• подс. Г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според вещите лица подс. Г. е в състояние да дава достоверни обяснения по факти, имащи значение по делото и да участва пълноценно във всички фази на наказателния процес. Изготвена в хода на досъдебното производство и приета от първостепененния съд е съдебно балистична експертиза, от чието заключение се установява, че пистолет със сериен № ••• е стандартен, боен, марка „•••“, образец ••• година, калибър ••• е огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 от ЗОБВВПИ. Същият е технически изправен и годен да възпроизведе изстрел със стандартни пистолетни патрони калибър •••. Представените за изследване 37 броя патрони са бойни, пистолетни, калибър •••. Същите били изправни и годни да възпроизведат изстрели, предвид което и представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. Вещото лице е посочило, че не било установено наличие на доработки върху частите и механизмите на пистолета. Възприетата от съда фактическа обстановка е изградена въз основа на показания на свидетелите: Р. И., Г. Г., Д. М., Д. И., И. Же., М. Ч., частично от показанията на свид.Д. Г., З. Л. и М. С. и приложените по делото писмени и веществени доказателства - Разпореждане от 10.05.2018г., по ЧНД № 2946/ 18г., по описа на РС- Пловдив, Протокол за претърсване и изземване, Разрешение № 222с/ 14.05.2013г., Разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие серия РВ № •••, пистолет марка „•••“, ведно с боеприпаси общо 37 броя с калибър •••, Удостоверения за регистриран постоянен и настоящ адрес на подс. Г., както и заключенията на комплексните психолого психиатрични и балистична експертиза и свидетелство за съдимост на подс. Г.. Въззивният съд напълно споделя обстойния доказателствен анализ на всички събрани по делото доказателства извършен от първата инстанция, който убедително сочи, че са налице категорични и безспорни доказателства, от които се установява, че подсъдимият е извършител на престъпленията, в които е обвинен, както и времето и мястото на извършването им. Обосновано са кредитирани с доверие показанията на свид. Р. И., предвид конкретиката на изложеното от него и кореспондирането на показанията му с тези на свид. Г., свид. Ж. и свид.Ч., както и заключението на комплексната психолого психиатрична експертиза, установила наличие на посттравматичен стрес у последния след отправените от подсъдимия заплахи. Направеното от страна на защитата възражение, че същият е заинтересуван от изхода на делото като лице подало молба за конституирането му като граждански ищец по делото, поради което и показанията му не следва да се ценят с доверие, не се възприема като основателно от настоящия съдебен състав. Съвкупния анализ на доказателствения материал обосновават категоричния извод, че на инкриминираната дата подсъдимият е влязъл в словесен конфликт с подсъдимия, при който последният му е отправил заплахи към живота. Правилно първостепенният съд не е кредитирал с доверие показанията на свид.Д.Г., в частта, в която същата е отрекла на инкриминираната дата подсъдимият- неин съпруг да е отправял закана към свид.Р.И., доколкото е логично и нормално същата да желае да даде показания, с които да помогне на съпруга си да избегне наказателна отговорност. Обосновано са ценени с доверие показанията й относно начина на съхраняване на огнестрелното оръжие от подсъдимия. Правилно обясненията на подсъдимия след като са съпоставени с останалия събран по делото доказателствен материал, не са ценени с доверие. В тях същият отрича да е отправял закани и заплахи към свид.Р.И. и заявява, че той е лицето, което е било обект на вербална агресия от страна на свид.И. Тези твърдения на подсъдимия са изолирани, както се посочи и по- горе се потвърждават само от показанията на свид. Г., негова съпруга, която не може да бъде определена като лице незаинтересувано от изхода на делото, поради което и като неподкрепени от показания на други обективни свидетели не следва да се ценят с доверие. Обосновано са кредитирани с доверие заключенията на изготвените по делото експертни заключения като изготвени от лица с необходимия професионален опит и познания в областта им. Възражението на защитата, че заключението на комплексната психолого психиатрична експертиза на свид. И. е изготвена продължително време след инкриминираното деяние, поради което и не следва да се цени, не се споделя като основателно, доколкото експертите са изследвали състоянието на пострадалото лице към датата на деянието, а не последващото. При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. Х.Г. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като на ••• в •••, се е заканил с убийство на другиго- Р. И. И., ЕГН •••••••••• от ••• и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му. От обективна страна са налице всички признаци на горепосочения състав на чл. 144 ал.3 вр. с ал. 1 от НК. Отправената от страна на подсъдимия към свид. И. заплаха е възприета лично от пострадалия и е възбудила у него основателен страх, че ще бъде осъществена, още повече, че вербално е свързано с огнестрелно оръжие, каквото пострадалия е знаел, че подсъдимия притежава и носи. Правилно е прието и че деянието е извършено с пряк умисъл, като форма на вина. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице. Обосновано първостепенния съд не е приел като основателно възражението на защитата, че влошените отношения между пострадалия и подсъдимия изключват възприемане на отправената от подсъдимия реплика като заплаха към живота му, изложена като възражение и пред настоящия съдебен състав. Не може да се възприеме като логична тезата на защитата, че пострадалия бил свикнал със закани и заплахи, поради което и на инкриминираната дата отправената към него заплаха не е възбудила основателен страх от осъществяването й. Следва да се отбележи, че възприятията на човек зависят както от неговото емоционално състоние, така и от развилата се ситуация, интензитета на заплахата, позата на отправащия заплахата, жестовете, височина на гласа и други обстоятелства. В тази насока се споделят напълно и изложените от първостепенния съд мотиви, че говорейки на висок глас и държейки се за кръста, изложената вербална заплаха от подсъдимия е възбудила страх у пострадалия, че той може да я осъществи, знаейки свид. Р.И., че именно там подсъдимия носи оръжието си. При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. Х.Г. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.338 ал.1 от НК, като на ••• в •••, като е държал огнестрелно оръжие – пистолет - стандартен, боен, марка •••, образец •••, калибър•••, със сериен номер ••• и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 37 бр оя патрони – бойни, пистолетни, калибър •••, не е взел необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - "Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, са длъжни да ги опазват от кражба, изгубване и достъп на други лица и предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им" и в чл. 98, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - "Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства – за физическите лица на постоянния им адрес ". От обективна страна са налице всички признаци на горепосочения състав на чл. 338 ал.1 от НК, доколкото подсъдимия не е взел необходимите мерки за сигурност при държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси, посочени в чл.98 ал.1 от ЗОБППИ. Категорично е установено от събраните гласни и писмени доказателства, че подс.Г. не ги е съхранявал в метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със заключващ механизъм съобразно разписаните правила. Правилно е прието и че деянието е извършено с пряк умисъл, като форма на вина. Пловдивският окръжен съд намира, че първоинстанционният съд правилно е отчел индивидуализиращите отговорността на подсъдимия Х.Г. обстоятелства. Правилно не са отчетени оттегчаващи вината обстоятелства, а като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени: чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, възрастта му. Обосновано наказанието по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК е определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК след като първостепенния съд е отчел като изключително смекчаващо вината обстоятелство влошеното му здравословно състояние след деянието, в резултат на което е ампутиран крайник и същият е с призната 91 % инвалидност с експертно решение № 935/13.02.2019г. и е преценил че и най лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия деяние. Гореизложените обстоятелства правилно са обосновали определяне на наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.338 ал.1 от НК, правилно съдът е отчел смекчаващите вината обстоятелства и след като е преценил, че не се налице оттегчаващи такива измежду алтернативно предвидените санкции в закова е преценил, че наказанието глоба се явява адекватното такова, което би постигнало целите на чл.36 от НК. Законосъобразно отчитайки като изключително смекчаващо вината обстоятелства- влошеното му здравословно състояние е прието, че следва да му се наложи наказание на осн. чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно под най- ниския предел визиран в нормата на чл.338 ал.1 от НК в размер на 300лв, предвид и неговата материално състояние. Правилно е приложена нормата на чл.23 ал. 1 от НК доколкото се касае за две отделни престъпления извършени от подсъдимия Г. преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което и на подсъдимия е наложено едно общо най- тежко наказание, а именно пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Законосъобразно към така определеното едно общо най- тежко наказание е присъединено изцяло и наказанието глоба в размер на 300лв. Така определените от първоинстанционния съд наказания са правилно отмерени съобразно изложените по- горе смекчаващи отговорността обстоятелства и съответни на тежестта на деянието и личността на дееца, както и на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. ПРС се е произнесъл правилно, съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК и в унисон с ТР № 4/ 11.02.2014г. ОСНК, относно направените по делото разноски. Пред настоящата инстанция разноски не са направени, поради което не се и присъждат. С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не са налице основания за нейната отмяна и изменение, поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се остави без уважение. С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК Пловдивският окръжен съд