Решение № 437 от 4.12.2014 г. на Районен съд - Монтана по дело № 70385/2014 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс. Производството е по реда на чл. 310 ал. 1, т. 6 ГПК, във връзка с чл. 146 ал.2 от Семейния кодекс. Ищецът Д.А.Д., xxx, твърди, че с ответницата Л.Н.Ц. нямат сключен граждански брак. До началото на 2007 година живели заедно, след което се разделили поради непреодолими разногласия и несходство в характерите. От съвместното им съжителство имат син – Венцислав Даниелов А., роден на xxx година, който от раждането си и до сега живее при него. С решение по гр.д. № 432 по описа на Районен съд Монтана за 2010 година е постановено малолетния им син да живее при него, предоставени са му за упражняване родителските права над сина им и е осъдена Л.Ц. да му заплаща ежемесечна издръжка от по 70.00 лв., считано от 20.08.2009 г., ведно със законната лихва. От датата на постановяване на решението – 26.04.2011 г., майката–ответница не е идвала да види синът им четири години, и от тогава и до сега също е в неизвестност. Не му е изпратила нито стотинка от присъдената издръжка. Същата получава от държавата, чрез Община Монтана, за което е образувал изпълнително дело № 2-59/2011 г., ІІ район на ДСИ при Районен съд Монтана. Поел е изцяло грижите, издръжката и възпитанието на синът им. Живеят в жилище, собственост на родителите му – пенсионери, които много му полагат в отглеждането на детето и със средства и цялостно по възпитанието и грижата. В момента е безработен и ако не са те, трудно може да издържа сина си. При постановяването на решението на МРС по гр.д. № 432/2010 г., синът му е бил на 7 години, сега вече е ученик, завършил трети клас и се нуждае от повече средства за учебни пособия, дрехи, обувки, храна, отопление, извън учебни занимания – курс по компютърна грамотност, изучаване на чужд език, които са нормални и естествени за дете на неговата възраст. Счита, че значително са се изменили обстоятелствата, при които е присъдена предишната издръжка от 70.00 лв., нараснали са нуждите на детето от по-голяма издръжка и повече средства. Моли съда да постанови решение, с което бъде осъдена ответницата Л.Н.Ц. да заплаща по 120.00 лв. месечна издръжка, вместо по 70.00 лв., считано от 23.07.2014 година до настъпване на условия, обуславящи промяната или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, като му се присъдят и направените по водене на делото разноски. На ищеца, при спазване изискванията на Закона за правна помощ му е назначен особен представител в лицето на адвокат С.Г., xxx. Ответницата Л.Н.Ц., чрез назначения и особен представител адвокат Е.А., xxx, в взема становище по иска. Счита, че иска е допустим, но го оспорва по размер и моли съда да приеме, че същия е основателен до размера на 85.00 лв. месечно. Дирекция „Социално подпомагане” град Монтана взема становище и счита, че определянето на размера на издръжката трябва да бъде съобразена с потребностите и в интерес на детето и според възможностите на родителите и че за децата именно те са хората, които могат да им подсигурят необходимите условия за правилното психическо, физическо, емоционално и социално развитие. Съдът следва да се произнесе с решение, което да бъде съобразено с индивидуалните нужди и в интерес на детето Венцислав. Доказателствата по делото са писмени. Изискано е и приложено гражданско дело 70432 по описа за 2010 година на Районен съд Монтана. Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и на основание чл.315 ГПК, приема за установени следните обстоятелства: От съвместното съжителство на страните - Д.А.Д. и Л.Н.Ц., е родено дете – Венцислав Даниелов А., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx година, съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 63 от 05.02.2004 г. на Община Монтана, понастоящем на 10 години. Определена е с гражданско дело № 432 по описа на Районен съд Монтана за 2010 година ежемесечна издръжка от по 70.00 лв., считано от 20.08.2009 г., ведно със законната лихва, дължима от ответницата. От първоначалното определяне размера на месечната издръжка е изминал значителен период от време, в което детето е пораснало, с което са нараснали и нуждите и средствата, необходими за неговото обучение, храна, дрехи, обувки и въобще средства, за неговото израстване, развитие и отглеждане, което обуславя допустимостта на предявения иск, в насока увеличаване размера на месечната издръжка, поради което и съда От представено то удостоверение, издадено от VІІ – мо СОУ „Асен Златаров” гр.Монтана, се установява, че Венцислав е ученик в ІVа клас през учебната 2014/2015 година и посещава редовно учебните занятия. Установи се, че ищецът е трайно безработен, съгласно данните от Служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта, „Бюро по труда” Монтана, не притежава недвижими имоти, МПС-та, няма доходи от наеми, рента и аренда на земеделски и други имоти, не получава пенсия. Разчита единствено на помощта на своите родители, в чието жилище живее със сина си. За ответницата се установи, че в периода 23.07.2013 г. до 23.07.2014 година няма действащ трудов договор, не е осигурявана за лична пенсия и старост, съгласно данните от НАП, Териториална Дирекция Велико Търново, офис Монтана.. При тази фактическа установеност и съобразно приложимия закон, по свое убеждение, докладчика по делото достигна до следните правни изводи: Съгласно чл. 142 ал. 1 СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя съобразно разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК, като е посочен минимума, под който не може да се слезе. Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, както по настоящото дело се иска увеличението й. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следваше, посредством пълно доказване, да установи четирите предпоставки за уважаване на осъдителния иск за увеличение размера на присъдената му издръжка. Той е доказал и четирите от предпоставките - че синът им не е навършил пълнолетие, че ответницата е негов родител и, че има съществено и трайно увеличение на нуждите му. По отношение наличието на третата предпоставка съдът счита, че следва да се съобрази и с ППВС № 5/1970, като прави своя извод, че са настъпили изменения в обстоятелствата, при които е определен размера на издръжката и са налице изменения и в социално-икономическия живот, които сочат на непрекъснато увеличение на цените на стоките от първа необходимост, а така също и на увеличение цените на услугите – от всякакъв характер, дори и медицинските. Нуждите на детето и условията на живот са с траен и продължителен характер. През изминалия период от повече от четири години детето е пораснало, и предвид особеностите на възрастта му /когато много по-бързо нарастват обичайните материални и духовни потребности/ и съобразно социално-икономическата обстановка в страната, може да се направи обоснования извод за трайно и съществено нарастване на потребностите на детето, то не само е пораснало, с което са нараснали и потребностите и нуждата от това да бъдат задоволени, но и предвид повишаването на цените и услугите в страната. По делото е доказана и четвъртата предпоставка, а именно възможността на ответницата да дава издръжка на детето си за релевантния период. Обстоятелството, че майката не може да бъде намерена, че няма данни за реализирани от нея доходи по трудово правоотношение или граждански договор, не я освобождава от задължението да дава издръжка. Още повече, че същата е на 38 години, в трудоспособна възраст, без установени заболявания, които да възпрепятстват възможността и да реализира доходи, без задължение за плащане издръжка на други лица от същия ред, обуславя извода, че е във възможност да дава издръжка на малолетното си дете, освен че е длъжна за това до навършването на пълнолетието му. Съдът намира, че възможностите на ответницата да дава издръжка е предпоставка, която касае не само размера на издръжката, но и основанието на иска. По такъв начин една от кумулативните предпоставки за уважаване на исковата претенция, с правно основание чл. 143 ал.2 СК се доказа. В настоящото производство не е достатъчно ангажирането единствено на доказателства за размера на сегашната издръжка. Следва да се докажат материалните възможности и на двамата родители, за да може да се направи преценка налице ли е изменение на обстоятелствата от постановяване на досегашната издръжка и да се определи делът на всеки от родителите на детето при определяне на новата му издръжка. Като се има предвид възрастта и - 38 годишна жена, здравословното и състояние, липсата на други лица, към който да е задължена, то следва да се уважи претенцията за увеличаване размера на месечната издръжка, дължима за малолетното и дете. Най-сетне следва да се посочи доводът, че за уважаване на претенцията, единствено водещи са интересите на детето, с което докладчикът е длъжен да се съобрази. Съдът счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява хипотезата на чл. 150 от СК и са налице условията за промяна на размера на присъдената издръжка, по смисъла на този текст от Закона. Обстоятелствата, които са били съобразени при определяне на предишния размер на ежемесечната издръжка за детето Венцислав, значително са променени, с оглед на това, че през изтеклия период са изменени и социално-икономическите условия на живот, а от друга страна, нуждите на детето Венцислав от елементи и средства за физическо и духовно развитие през изтеклия период са завишени, с оглед израстването и понастоящем може да се каже, че предходният размер от 70.00 лв. на ежемесечната издръжка е недостатъчен, а нуждите на детето биха могли да се покрият напълно с една ежемесечна издръжка в размер на 220.00 лв. Задължение обаче и на двамата родители е да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца, следователно, техните нараснали нужди и потребности, вследствие на промените във възрастта им и в социално - икономическите условия в страната, трябва да се посрещнат и от двамата родители. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което е дължи. Към момента на приключване на съдебното дирене детето Венцислав е навършило 10 години, т.е. малолетно, по смисъла на чл. 3 ал. 1 Закона за лицата и семейството. Следователно родителите му Д.А. и Л.Н. му дължат издръжка. А с израстването на детето се увеличават и разходите за задоволяване на неговите базисни, здравни, образователни и други потребности. Венцислав е във възраст на бързо физическо израстване и се нуждае от здравословна храна, подходящи дрехи, обувки, средства за образователния процес, а така също и за извънучебни занимания. С оглед вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на непълнолетните си деца, дори и при липсата на доходи, не освобождава родителя от задължението му да дава издръжка, съобразена с възрастта и нуждите му. При определяне на размера на издръжката се вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите на лицето, което има право на издръжка. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или който искат да поддържат. При съблюдаване изискванията на чл. 143, ал. 1 от СК за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца и възможностите на родителя и съгласно актуалната редакция на Семейния кодекс, за минимален размер на издръжката – ¼ от размера на минималната работна заплата, определена за страната, която е от 340.00 лв. и съобразено с ПМС № 38/1985 г., размерът на издръжката на ненавършили пълнолетие деца се определя в абсолютно число. Досежно възможностите на майката да дава издръжка в искания размер от 120.00 лв. без особени затруднения, съдът намира по отношение на нея, за която не се установи какви и колко доходи реализира; няма задължения за издръжка към други деца, то за десетгодишния и син е по нейните сили да изплаща сума от 120.00 лв. месечно, която едва ли би сериозно я затруднила. От друга страна, остатъкът до необходимия за издръжката на това дете общ размер от 220.00 лв. може без затруднения да се поеме от бащата, ведно с грижите по непосредственото отглеждане и възпитание на Венцислав. Мотивиран така, съдът следва да уважи главния иск и да увеличи размера на присъдената ежемесечна издръжка за детето Венцислав с 50.00 лв., като осъди майката да му заплаща чрез бащата и законен представител сумата от 120.00 лв. ежемесечно, считано от датата на завеждане на иска - 23.07.2014 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера. С оглед на тези обстоятелства и при установеното приложно поле на чл.150 от СК, ответницата трябва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните платежи на новоопределения размер ежемесечна издръжка, която държавна такса, изчислена, е в размер на 172.80 лв., вносими по сметка на Районен съд Монтана, както и адвокатско възнаграждение за назначения и особен представител в лицето на адвокат Е.А., в размер на 300.00 лв. Съдът следва да допусне предварително изпълнение на настоящото решение в частта му за присъдената издръжка. Водим от гореизложеното и на основание чл. 315 от ГПК, съдът,