РЕШЕНИЕ

№ 1799

гр. Русе, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Й. при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Й. Гражданско дело № 20254520101091 по описа за 2025 година Предявеният иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Претенцията на ищците С. П. С. и Н. Й. С. се основава на твърдения, че са собственици на недвижим имот земеделска земя, с начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, който обаче се намирал в регулация в промишлена зона на гр.Русе в местността „•••“, подробно описан в исковата молба. До имота имало представителство на фирма „•••“, складове за строителни материали, автокъщи, автомивки и др. промишлени обекти. Имотът придобили през 2004 г. по договор за покурко-продажба, но на ••• г. трето-неучастващо в делото лице се било снабдило с констативен нотариален акт за същия. Бил предявен иск и било образувано гр. д. № ••• г. на РсРС, с решението по което било признато за установено по отношение на третото лице •••, че ищцата е собственик на имота и ••• била осъдена да предаде владението върху същият. Исковата молба била депозирана на ••• г. Решението на районния съд било потвърдено с решение на въззивния Окръжен съд - гр. Русе от ••• г. Впоследствие било образувано дело пред ВКС, но резултата по делото не бил променен. След подаването на исковата молба, по която било образувано това дело, с нотариален акт от ••• г. ••• прехвърлила собствеността на имота на ответницата А.. Това станало по време на брака й с ответника А.. Това прехвърляне обаче било след като вече била вписана исковата молба по гр. д. № ••• г. на РсРС, поради което не било противопоставимо на ищците. На •••1 г., след влизане в сила на решението по делото, И. А. и съпругът й С. А. – ответници по настоящото дело, сключили договор за покупко-продажба за прехвърляне собствеността върху имота на лицето Ц. Г.. Така за периода от ••• г., когато влязло в законна сила решението по гр. д. № ••• г. на РсРС до датата на тази сделка ответниците лишили ищците от възможността да ползват имота. С оглед на това ищците считат, че ответниците им дължат обезщетение за лишаване от ползване, представляващо неоснователно обогатяване. Претендират за осъждане на ответниците да заплатят такова, за периода от ••• г. до 30.04.2021 г. за 11 дни – 330 лева, от 01.05.2021 г. до 30.10.2021 г. за шест месеца – 5400 лв. и от 01.11.2021 г. до ••• г. за 11 дни – 330 лв. или общо 6060 лв. за целият период. След допуснато изменение на иска в условията на намаляване на размера при оттегляне за горницата над новия размер се претендира за осъждането им да заплатят обезщетение в размер на 4255 лв. за горепосочения период, ведно със законната лихва от завеждането на иска и разноските по делото.

Ответниците С. С. А. и И. П. А. оспорват иска. Позовават се на това, че са закупили имота по нотариален акт по договор сключен с М. ••• на ••• г. Ищците завели исковата молба, по която било образувано гр. д. № ••• г. на РсРС на ••• г., но вписването било след това на ••• г. Следователно към датата, на която ответницата А. е закупила имота нямало вписвания по отношение на претенцията на ищците. С оглед на това считат, че не е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ГПК. Твърдят, че са узнали за претенцията на ищците на 09.11.2021 г. от ЧСИ Цветанка Георгиева по повод назначен въвод във владение. Излагат се правни доводи, че съдебното решение влиза в сила между същите страни за същото спорно право. Цитира се съдебна практика в тази насока. Позовават се на това, че не са участвали в гр. д. № ••• г. на РсРС. С оглед на това считат, че договора, от който черпят правата си бил действителен и за периода от ••• г. до ••• г. включително, т.е. не са го ползвали имота без основание, съответно не са се обогатили за сметка на ищците и не дължат обезщетение. Считат, че не са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД. Позовават се и на това, че след като са получили владение върху имота, същия е бил земеделска земя. Не бил обработван, нито бил използван за текущи нужди. В същия имало саморасла растителност, а в едната част на имота имало натрупани купчини отпадъци от такава растителност. С оглед на това се прави евентуално възражение за размера на евентуално дължимо обезщетение. Позовават се на това, че имотът е пета категория земеделска земя. Освен това през него преминавали високоволтови съоръжения, което било ограничение по Наредбата за сервитутите на енергийните обекти. С оглед изложените съображения се моли иска да бъде отхвърлен, евентуално да бъде присъден в значително по-нисък размер.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че ищците са собственици на недвижим имот – земеделска земя с площ от 896 кв.м., представляваща имот с идентификатор ••• по кадастралния план на гр.Русе, с начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, който се намирал в регулация в промишлена зона на гр.Русе в местността „•••“, подробно описан в исковата молба. Имотът са придобили през 2004 г. по договор за покурко-продажба. Впоследствие трето- неучастващо в делото лице – М. •••, се било снабдило с констативен нотариален акт за същия, а на ••• г. между третото лице като продавач и ответниците като купувачи е сключена сделка за покупко-продажба на имота. Същата е действителна, но не е произвела вещно-правен ефект, т.к. третото лице не е било собственик на имота. Междувременно ищците са завели иск за собственост срещу третото лице и с влязло в сила решение по образуваното гр. д. № ••• г. на РсРС, е било признато за установено по отношение на третото лице •••, че ищцата е собственик на имота и ••• била осъдена да предаде владението върху същият. Исковата молба била депозирана на ••• г., а е вписана на ••• г. Това е след сключването на сделката между ••• и ответниците, поради което същите имат качеството на добросъвестни владелци и са упражнявали фактическа власт като такива до •••1 г., когато са сключили договор за покупко- продажба на имота с Ц. Г., срещу който ищците също са провели успешно иск за защита на собствеността си по г.д. №••• г. на РРС. Така за периода от ••• г. до ••• г. ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота на ищците, без да имат основание за това. Обстоятелството, че са имали качеството на добросъвестни владелци по смисъла на чл.59 от ЗЗД е елемент от фактическия състав на кратката придобивна давност – арг. от чл.78, ал.1 от ЗС, но също така дава по-благоприятни права относно евентуално извършвани в имота подобрения – арг. от чл.72 от ЗС, както и право да ползва вещта и да получава добивите, които вещта дава до предявяването на иска за връщането й – арг. от чл.71 от ЗС – „Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането и“. По смисъла на чл.71 от ЗС предявяването на иска следва да е именно срещу добросъвестния владелец като съгласно чл.70, ал.1, изр. последно от ЗС е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, а съгласно чл.71, ал.2 от ЗС „Добросъвестността се предполага до доказване на противното“. В случая срещу ответниците по делото не е бил предявен иск за връщане на вещта, а поредността на вписванията на нот. акт за собственост на ищците, на И.М. на ищците срещу ••• и на нот. акт за сделката между нея и ответниците определя последните като добросъвестни владелци. Този извод не се опровергава от приложените съдебни решения по гр. д. № ••• г. и г.д. №••• г. и двете на РРС, т.к. И.М. по първото е вписана впоследствие, а второто е образувано по-късно, а и ответниците не са били привлечени като страни по нито едно от двете. По настоящото дело са разпитани и свидетели, но от показанията на същите не се установява към ••• г., когато са сключили сделката за покупко-продажба с •••, ответниците да са знаели, че тя не е собственик. При това положение като добросъвестни владелци по смисъла на чл.70 от ГПК те имат право да ползват вещта и да получават добиви от нея. С оглед на това не е налице елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД, а именно имотът да е ползван без основание от тях. Основанието е качеството им на добросъвестни владелци, което както беше посочено е било достатъчно да е налице към момента на сключването на сделката с •••. С оглед на това предявеният иск се явява изцяло неоснователен и в полза на ищците не се дължи обезщетение в никой от вариантите по приетата ценова икономическа за е-за за оценка на среден пазарен наем за имота във варианти.

Предвид неоснователността на иска разноските по делото са в тежест на ищците.

По изложените съображения съдът