Решение № 2053 от 28.11.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 589/2024 г.

Административен съд - Враца28.11.2024 г.докладчик Миглена Раденкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В С. Решение № 84 от 13.08.2024 г., постановено по АНД № 191/2023 г. на РС – Мездра. ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Ц. К. К. от [населено място] направените в производството разноски за настоящата инстанция в размер на 400, 00 лева адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция по горите [населено място] против Решение № 84 от 13.08.2024 г., постановено по АНД № 191/2023 г. на РС – Мездра, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление № 252/19.06.2023 г. С последното, за нарушение на чл. 58, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), вр. чл. 86, ал. 4 от Правилна за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД), на Ц. К. К. от [населено място] е наложено, на основание чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД административно наказание „глоба“ в размер на 200, 00 лева. Изложени са подробни доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно – нарушен е материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендирани са разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание, касатора, редовно призован се представлява от юрисконсулт Д., който поддържа касационната жалба по съображенията изложени в нея. Ответникът – Ц. К. К. от [населено място], редовно призован, представлява се от адв. К., който оспорва касационната жалба, с аргументи и доводи за правилност на съдебното решение на РС – Мездра. Претендира присъждане на съдебни разноски. Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното в настоящото производство решение РС – Мездра е отменил издаденото от касатора Наказателно постановление № 252/19.06.2023 г., с което, за нарушение на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, вр. чл. 86, ал. 4 от ППЗЛОД, на Ц. К. К. от [населено място] е наложено, на основание чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД административно наказание „глоба“ в размер на 200, 00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, изчерпателно и надлежно е описанието на нарушението, със съответните релевантни съставомерни признаци, като е дадена и коректна правна [жк], съответстваща на описанието. По съществото на спора е прието, че описаните като нарушени норми на Закона за лова и опазване на дивеча и ППЗЛОД не вменяват задължение на ръководителя на лова да извърши проверки относно редовността на представените от участниците в лова билети за лов, членски карти и др. От него се изисква единствено да впише изброените в чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД данни, като в настоящият казус са относими номерата на ловните билети и членските карти. Задължение за ръководителя на лова за проверка редовността на представените ловни билети не е предвидено в разпоредбите посочени като нарушени в наказателното постановление от ЗЛОД и ППЗЛОД. Т. задължение, съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 6, вр. ал. 5, т. 3, вр. ал. 1 от ЗЛОД, е вменено на органа издал ловният билет /съответното държавно горско или държавно ловно стопанство/. Счел е, че е налице противоречие между описаната фактическа обстановка и възведените като нарушени правни норми, а това обстоятелство е основание за отмяна на наказателното постановление. Така постановеното решение е правилно, а възраженията на касатора са неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за незаконосъобразност на НП. Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание. Районният съд е събрал относимите и допустими писмени и гласни доказателства и анализирайки същите обосновано е приел, че в случая описаните в наказателното постановление нарушения относно издаване на разрешително за лов, като е вписал ловец, който няма заверен за 2023 г. ловен билет към момента на извършване на ловния излет, сочат или за липса на нарушение на задълженията на наказания като ръководител на лов, или за такова, което не му е вменено със закон. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на ответника по касация и за което е издадено оспореното пред районния съд НП касае нарушаване на реда и изискванията за издаване на разрешително за лов. От фактическа страна е установено, че на 29.01.2023 г. в ЛСР [населено място], ловище № 6, местност „Павлошки дол“, Ц. К. нарушил изискванията за издаване на разрешително за групов лов Серия СЗ № 072572/11.01.2023 г., като в качеството си на ръководител на лова вписал в него ловец без заверен билет за лов за 2023 г., а именно Х. Ц. Й.. За установеното нарушение представители на касатора съставили акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0111581 от 08.02.2023 г., който бил предявен на нарушителя и подписан от него. Въз основа на съставения АУАН е издадено и оспореното пред районния съд НП. Съгласно нормата на чл. 83ж (нов - ДВ, бр. 91 от 2008 г.), ал. 1 от ЗЛОД който наруши реда и изискванията за издаване на разрешително за лов по чл. 58, ал. 1, се наказва с глоба от 200 до 600 лева. Неоснователни са доводите на касатора, относно неправилно приложен материален закон от първостепенния съд. Правилен е извода на районния съд, че предявеното с АУАН административнонаказателно обвинение е несъставомерно по посочените за нарушени законови разпоредби. Нарушаването на реда и изискванията за издаване на разрешително за лов по чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД е въздигнато от законодателя в административно нарушение посредством санкционната разпоредба на чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД. В НП издадено от директора на РДГ Берковица, са посочени за нарушени разпоредбите на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, както и тези на чл. 86, ал. 4 от ППЗЛОД. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, в разрешителното за лов се вписват номерата на ловните билети, а съгласно чл. 59, ал. 3, т. 1 от ППЗЛОД ръководителят на лова преди да започне ловният излет, попълва разрешителното за лов. Разпоредбата на чл. 86, ал. 4 от ППЗЛОД, която в частта й относно изискването за попълване в разрешителното на номерата на ловните билети, се припокрива с текста на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД. От логичното и систематично тълкуване на приложимите правни норми следва, че ръководителят на лова, комуто е вменено в задължение и да попълва издаденото разрешително за лов, носи административнонаказателна отговорност в случай, че в това си качество наруши изискванията към съдържанието на разрешителното за лов, в частта им, вменяващи му задължения да вписва в същото определени данни. Относимо към настоящия случай е единствено номерът на ловния билет на всеки участник в лова. Описаните и посочени за нарушени норми на ЗЛОД, във връзка с ППЗЛОД не вменяват в задължение на ръководителя на лова да извършва проверки относно редовност на представяните от съответните участници ловни билети. От ръководителя се изисква да впише изброените в чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД данни, като към настоящия казус е относимо само номерата на ловните билети на участниците в лова. Законът не вменява на ръководителя на лова задължение да извършва проверка на редовността на така представяните ловни билети. Последното е задължение, както правилно е приел и районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 6, във връзка с ал. 5, т. 3, във връзка с ал. 1 от ЗЛОД, на органа, който е издал ловния билет (съответното държавно горско или държавно ловно стопанство – чл. 23. ал. 3, изр. 2 от ЗЛОД и чл. 22, ал. 1 от ППЗЛОД ). По силата на цитираните разпоредби, органът следва да обяви за невалиден, във връзка с изискването въведено с чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД за наличие на съответна заверка на билета за съответната година, този ловен билет, който е с изтекъл срок на валидност. Директорът на ДГС/ДЛС, съгласно чл. 23а, ал. 3 от ЗЛОД, следва и да отнеме билета за лов на лицето по ал. 1, което не е заверило ловния си билет за съответната година. С оглед на изложеното следва, че компетентните да осъществяват контрол по спазване разпоредбите на ЗЛОД и нормативните актове по прилагането му органи неправилно са ангажирали административнонаказателната отговорност на лице, което е субект на ЗЛОД в посоченото му качество, но за неизпълнение на задължение, каквото законът не му е вменил. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила. С оглед на изложеното и предвид изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените и претендирани в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Враца

Цитирани разпоредби

20