Решение № 1393 от 16.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2052/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на адв. И., в качеството й на адвокат на „АБД Г.“ ООД с изрично пълномощно за представителство пред агенцията по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу отказ № 20231023162853-2/27.10.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление за вписване на прехвърляне на част от търговското предприятие от „АБД Г.“ ООД- отчуждител в полза на „РР П.“ ООД- приобретател. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Поддържа се, че производството пред АВ е започнало с депозиране на заявление за вписване на промени по партидата на двете дружества – отчуждител и приоретател и касае прехвърлянето на част от търговското предприятие на „АБД Г.“ ООД в полза на „РР П.“ ООД. Пояснява се, че към заявлението е бил представен в препис договор за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие, удостоверение за уведомяване на ТД на НАП-София по чл. 77, ал. 1 ДОПК и декларация по чл. 16, ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 15, ал. 4 ТЗ. След сезирането му със заявлението ДЛР е пристъпил към даване на указания към заявителя, като това станало на 25.10.2023 г., като същите се свеждат до това да се представи решение по чл. 262п от ТЗ. Понеже заявителя счел, че тези указания са незаконосъобразни, защото подобно изискване според чл. 15, ал. 2 ТЗ е въведено само при хипотеза на прехвърляне на цяло търговско предприятие – което в случая не е предмет на поисканото вписване. Последвало постановяване на обжалвания негативен охранителен акт на датата – 27.10.2023 г. Отказът е аргументиран с това, че от приложения договор за продажба на предприятие с нотариална заверка на подпис и съдържание, не може да се направи заключение за достатъчна индивидуализация на предметът на договора съответна на изискванията на закона, което да позволи същият да бъде възприет, като такъв за продажба на обособена част от търговско предприятие. Напротив в ангажирания договор били описани идеални части от недвижим имот, ведно с произтичащи от правото на собственост права, следващи този имот, а това според ДЛР не могло да се подведе, като обособена част от търговско предприятие, а по естеството си съставлява отделен актив на дружеството. Сред аргументите на ДЛР е и това, че в договора няма посочване на балансова стойност на прехвърляните активи попадащи в обособената част. Това представлява пречка за определяне на границите на солидарна отговорност носена от отчуждител и приобретател по чл. 15, ал. 3 ТЗ. Маркира се и това, че в отказа няма позоваване на липса на решение по чл. 262п от ТЗ. Жалбоподателят смята, че обособената част от търговското предприятие, която се явява предмет на сключения договор е достатъчно конкретизирана в съдържанието му, а именно – предприятие за развитие на проекти свързани с туризма и недвижимите имоти. Сред задължителните реквизити на договора не попада посочването на балансова стойност, още повече, че фактическите отношения нямат подобна стойност. Предвид това, че търговската дейност е свързана с недвижими имоти, то е обосновано да се прехвърлят именно идеални части от имота посочен в договора. Подобно прехвърляне обаче само по себе си не говори за разпореждане единствено с актив, защото в договора са посочени и фактически отношения съпровождащи тази дейност. На следващо място описаните в договора права, задължения и фактически отношения могат да осъществяват самостоятелна търговска дейност, защото тя представлява развитие на проекти, които са свързани с недвижимите имоти. Освен това сделката с предмет по чл. 15 ТЗ не е обусловена от идентификация на всеки от елементите на съвкупността – активи, пасиви, правни и фактически отношения. В обобщение се изтъква, че с договора ангажиран към заявлението се констатира да се прехвърля обособена реална част от предприятието на „АБД Г.“ ООД, като така се очертават и границите на солидарната отговорност между отчуждител и приобретател на предприятието, както и относно разделното управление на предприятието. Позицията на жалбоподателят е, че от законодателя липсва въвеждане на изискване прехвърляната част от предприятието на дружеството да е обособена част по смисъла на § 1а от ДР на ТЗ, като са развити аргументи в подкрепа на този довод. На следващо място се посочва, че извършеното от ДЛР тълкуване на договора за прехвърляне на част от търговско предприятие излиза извън обхвата на делегираната в негово правомощие проверка, която е ограничена само до преценка на доказателства от външна страна и да се ограничава само в рамките на предвиденото в чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. В обобщение се иска да бъде отменен изцяло отказ № 20231023162853-2/27.10.2023 г. постановен по подадено заявление образец Б1 № 20231023162853/23.10.2023 г., като се укаже на ДЛР да извърши поисканото с това заявление вписване по партидата на „АБД Г.“ ООД и „РР П.“ ООД. На основание чл. 25, ал. 2, изр. 3 ЗТРРЮЛНЦ от Агенция по вписванията е депозиран отговор по жалбата на „Е-НЕТ“ ЕООД, където се застъпва тезата, че същата е неоснователна, а обжалвания с нея отказ на ДЛР е правилен и законосъобразен. В този контекст се иска същата да бъде оставена без уважение, съответно постановения отказ на ДЛР да бъде потвърден. Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното: Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрация и от лице, разполагащо с правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуална допустима. Предмет на регистърното производство, образувано по заявление с вх. № 20231023162853/23.10.2023 г. на адвокат на „АБД Г.“ ООД с изрично пълномощно за представителство пред агенцията по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, по което е постановен обжалваният отказ, e вписване по партидите на „АБД Г.“ ООД и „РР П.“ ООД в търговския регистър на прехвърляне на част от търговското предприятие притежавана от „АБД Г.“ ООД в полза на „РР П.“ ООД. В подкрепа на заявеното искане за вписване на промени са ангажирани: договор за продажба на обособена част на търговско предприятие сключен на 10.10.2023 г. между „АБД Г.“ ООД и „РР П.“ ООД, като същия е при спазване на форма на нотариално удостоверяване на подписите на представителите на страните и нотариално удостоверяване на неговото съдържание, декларация по чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 15, ал. 4 ТЗ, подадена от Р.Д.Б., в качеството му на управител на „АБД Г.“ ООД, удостоверение по чл. 77, ал. 1 ДОПК, издадено от ТД на НАП – София за получено уведомление за предстоящо подаване на заявление за прехвърляне на част от търговско предприятие. Във връзка с описаното заявление е постановен Отказ № 20231023162853- 2/27.10.2023 г. на АВ-ТР, като същият е мотивиран със становището, че подлежащата на прехвърляне по силата на сключения между страните договор част от търговското предприятие на „АБД Г.“ ООД не отговаря на изискванията за обособеност, доколкото не представлява „обособена част“ по смисъла на § 1а от ДР на ТЗ. Освен това от прегледа на съдържанието на ангажирания към заявлението договор за продажба на част от търговско предприятие не се установява индивидуализацията на предмета на договора да е осъществена при съблюдаване изискванията на ТЗ за да може същия да се счете за такъв с характеристиката на продажба на обособена част от търговско предприятие. По-скоро от направеното в договора описание на прехвърляните права можело да се заключи, че се касае до сключване на сделка по продажба на отделен актив на дружеството „АБД Г.“ ООД, а не на част от търговското му предприятие. В допълнение в договора не присъствала и балансовата стойност на активите формиращи прехвърляната обособена част от търговското предприятие, което пък е пречка за определяне на границите на солидарната отговорност на страните по договора съобразно чл. 15, ал. 3 ТЗ. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал.4 ЗТР и платена ли е дължимата държавна такса. Преценката за редовност на процесното заявление е свързана с установяване наличието на изискваните от чл.51 на Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър документи. Съгласно чл.51 към заявлението се прилагат: 1. решението по чл. 262п от Търговския закон (при прехвърляне на търговско предприятие на дружество); 2. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., доп., бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) договорът за прехвърляне на търговското предприятие с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно и декларацията по чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 15, ал. 4 от Търговския закон; 3. удостоверението за уведомяване на териториалната дирекция на Националната агенция по приходите по чл. 77, ал. 1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс. Заявител в производството може да бъде както отчуждителя, така и правоприемника /чл.52/. Съгласно чл.15, ал. 1 ТЗ търговското предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършена едновременно. За да бъде валидно сключен договорът за прехвърляне на търговско предприятие между отчуждителя и приобретателя трябва да бъде постигнато съгласие относно съществените елементи на конкретния договор /продажба, дарение, замяна и др., както и относно неговия предмет/търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/, при спазването на предвидената в чл.15, ал. 1 от ТЗ форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършена едновременно. Съгласно чл. 16, ал.1 ТЗ договорът подлежи на вписване в търговския регистър, което има единствено оповестително действие, без да представлява елемент от фактическия състав на прехвърлителната сделка. Предмет на прехвърлителната сделка по чл. 15, ал. 1 ТЗ може да бъде както цялото предприятие на търговеца, представляващо съвкупността от всички съществуващи към датата на прехвърлянето права, задължения и фактически отношения, в които той участва по повод на осъществяваната от него търговска дейност, така и само част от търговско предприятие, който извод следва по аргумент от чл. 15, ал. 2 ТЗ, където за прехвърлянето на цялото предприятие на търговско дружество като допълнително изискване е въведено приемането на решение по чл. 262п ТЗ от общото събрание на дружеството-отчуждител. В случай на прехвърляне само на част от дадено търговското предприятие същата следва да бъде обособена счетоводно или по друг начин, осигуряващ пълна индивидуализация на предмета на прехвърлителната сделка, т. е. на правата, задълженията и фактическите отношения, за които е постигнато съгласие да преминат от правната сфера на отчуждителя в тази на приобретателя. Нормата на чл. § 1а от ДР на ТЗ, където за целите на Търговския закон понятието „обособена част“ е дефинирано като организационна структура, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни), не намира пряко приложение по отношение на особеностите на обекта на сделките с предмет прехвърляне на търговско предприятие, чиято обща правна уредба се съдържа в чл. 15 и сл. от ТЗ, защото това понятие изобщо не е употребено в посочените разпоредби. От анализа на разпоредбите на чл. 700, ал. 2 и 4, чл. 706а, чл. 718 и чл. 792 ТЗ, където законодателят си е послужил понятието „обособена част“, се установява, че законовата му дефиниция е дадена за целите на производството по несъстоятелност и в частност при уреждане възможността за прехвърляне на обособена част от предприятието на търговеца в процедурата по оздравяване на предприятието му или в рамките на отделен изпълнителен способ в процедурата по осребряване на неговото имущество след обявяването му несъстоятелност, като целта на нарочната законова дефиниция е да ограничи възможността за разпореждане с произволно Г.ирани елементи от имуществото на предприятието в хипотезата на открито производство по несъстоятелност, които не представляват обособена стопанска структура и поради това са негодни за ефективно осъществяване на търговска дейност. При все това, изискване за структурна и функционална обособеност е налице и по отношение на онези права, задължения и фактически отношения, които се прехвърлят със сделка по чл. 15, ал. 1 ТЗ. Това изискване е продиктувано от същността на търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в които се състои дейността на търговеца, функционираща като отделна икономическа единица. Произволно Г.ирани права и задължения от имуществото на търговеца, съответно фактически отношения в които същият се намира по повод на осъществяваната от него търговска дейност, без същите да се намират в понятна структурна и функционална връзка, не представляват годна за прехвърляне част от предприятието на търговеца, а единствено отделни негови елементи. Такива права и задължения могат да бъдат прехвърлени от търговеца в полза на трето лице на общо основание, като това може да стане единствено чрез общите способи за това в зависимост от характера на съответните имуществени права и задължения. Освен това подлежащата на прехвърляне част от предприятието на търговеца следва да бъде индивидуализирана по начин, който изключва всякакво съмнение относно съдържанието на съвкупността, прехвърлена чрез договора по чл. 15, ал. 1 ТЗ, като спазването на това изискване е предпоставка за валидността на прехвърлителната сделка, съответно за пораждане на правните ѝ последици. След изясняване на горните постановки, съдът констатира, че в договора от 10 октомври 2023 г. страните са се договорили да бъде извършена продажба на обособена част от търговското предприятие на „АБД Г.“ ООД, която представлява „Предприятие за развитие на проекти свързани с туризма и недвижимите имоти“, като същата включва разработени проекти за изграждането, развитието и търговията в сферата на туризма и недвижимите имоти, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като за актив е индивидуализирана конкретна идеална част от поземлен имот; за задължения са посочени – всички търговски задължения, както и административни такива във връзка с възстановяване статута на земята на УПИ, а като фактически отношения – наличните към момента на прехвърляне фактически отношения – право на давностно владение върху недвижимия имот, водени преговори, база данни клиенти и контрагенти, взаимоотношения с клиенти, създаване на партньори, търсене на стокови ресурси и други. От изложеното е видно, че в предмета на сключения договор липсва ясна индивидуализация и изчерпателно посочване на всички задължения и фактическите отношения, включени в подлежащата на прехвърляне обособена част от търговското предприятие на отчуждителя. Касае се за твърде общо назоваване на тези елементи включени в обособената част от търговското предприятие, чието прехвърляне се поддържа да е било извършено. Отделно настоящият съдебен състав намира, че описаните в договора елементи от обособената част на търговското предприятие на „АБД Г.“ ООД не биха могли да се възприемат, като достигащи до определена степен на структурна и функционална обособеност, която да позволи постигане на самостоятелно упражняване на дейност, като отделна икономическа единица. По изложените съображения съдът намира, че постановеният от длъжностното лице по регистрацията отказ от 27.10.2023 г. е правилен и подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Що се касае до направеното от Агенция по вписванията искане за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт осъществил представителство в настоящото производство по отношение на органа постановил обжалвания охранителен акт, съдът намира следното: Независимо от неоснователността на жалбата, в полза на Агенцията по вписванията не се поражда право на присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт с процесуален характер е категоричен в това че: сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт. Воден от горното, Софийски градски съд