Решение № 8188 от 25.10.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 901/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.285, ал.1 от ЗИНЗС. Образувано е по касационни жалби на А. Х. А. и на процесуалния му представител – адвокат К. А., назначена по реда на чл.25 от ЗПП, срещу решение № 2632 / 01.04.2024г., постановено по административно дело № 2046 / 2023г. на АдмС Бургас, с което съдът е отхвърлил искова претенция на А. Х. А., лишен от свобода в Затвора Бургас, против Началника на Затвора [населено място], с която се иска последният да бъде осъден да преустанови бездействие по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, изразяващо се в неосигуряване на условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито, в нарушение разпоредбата на чл.164, ал.1 от ЗИНЗС, за периода 2011-2023г. Решението се оспорва с твърдения за неправилно приложение на материалния закон, както и необоснованост. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът, чрез представител по пълномощие, е подал отговор срещу касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Заявява претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В съдебно заседание касаторът не се явява. Представлява се от адвокат К. А. от АК Бургас, назначена по реда на ЗПП, която поддържа касационните жалби. Ответникът по касация се представлява от юрисконсулт М. С., която поддържа отговора срещу касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на ОП Бургас пледира за отхвърляне на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение. Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл.256 и следващите от АПК, състав на АдмС Бургас е приел за неоснователен иска, предявен от А. Х. А., с който се заявява искане началникът на Затвора [населено място] да бъде осъден да преустанови бездействие по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, изразяващо се в неосигуряване на условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито, в нарушение разпоредбата на чл.164, ал.1 от ЗИНЗС, за периода 2011-2023г. Първоинстанционният съд е установил, че до м. март 2020г. лишените от свобода от всички категории, настанени в затвора, са провеждали престой на открито с обща продължителност 1 час и 45 минути, като за тези обстоятелства ответникът е представил множество графици и списък на групите за престой на открито на осъдените на доживотен затвор, настанени в I-ва група. Установено било още, че в изпълнение на предписания от Комисията за защита от дискриминация, при провеждане престой на открито да се спазват законовите разпоредби и този престой да бъде 1 час и половина на ден за всички осъдени лица. Бил приет нов график за престой на открито с рег.№3627/22.07.2020г., актуален и понастоящем, съгласно който осъдените на доживотен затвор /I група/ могат да престояват на място за престой на открито №1 в интервала 13: 10-13: 40ч., а на място №2 – от 08: 35ч. до 09: 35ч. В хода на първоинстанционното производство било установено още, че в Затвора Бургас има изградени две места за престой на открито, които лишените от свобода могат ежедневно да ползват за общ времеви престой от 1 час и 30 минути, който се извършвал съобразно график за разпределение на времето, като двете места за престой – „А“ и „Б“ се използвали от лишените от свобода в определен час от определена група. Местата за престой разполагали с пейки, фитнес уреди, тенис маса, спортна площадка и необходимото пространство и съоръжения за провеждане на мероприятия и поддържане на добро физическо здраве. На лишените от свобода им се разрешавало да се обединяват за участие във физически упражнения или спортни игри. На територията на Затвора Бургас имало изградена и функционираща фитнес зала. Такава била изградена и на територията на затворническо общежитие „Дебелт“. На следващо място били представени доказателства, че в района на затвора от 2011г. било изградено и функциониращо второ място за престой на открито, като и двете места били оборудвани с уреди за физически упражнения – висилка, успоредка, маса за тенис, щанги и лежанки. Към едното от местата имало обособена площадка за колективни мероприятия – футбол и волейбол. Представен бил и график за разпределение на времето на лишените от свобода от 1-ва зона за повишена сигурност към Затвор Бургас, изтърпяващи наказание доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, съгласно който лишените от свобода имали право на престой на открито два пъти дневно - от 8: 30ч. до 09: 30ч., на място №2 с възможност за ползване на затворническа лавка и от 13: 10ч. до 13: 40ч. на място №1 с възможност за ползване на параклис. Спортните занимания били предвидени да се провеждат след молба до ИСДВР и включване в списък. Отделно от времето за престой на открито, за лишените от свобода периодично се организирали спортни турнири и мероприятия със спортна насоченост – турнир по тенис на маса, по шахмат, турнир за издръжливост и сила, „лъвски скок“, турнир по волейбол, по футбол, канадска борба и др. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че от страна на ответника не е налице бездействие по задължение, произтичащо пряко от закона. Посочил е, че искането по чл.256, ал.1 и ал.2 от АПК цели установяване със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено субективно право, чийто предмет е вменено от закона поведение на административния орган, чиято реализация води до положителен за ищеца резултат, като в конкретния случай бездействие по смисъла на чл.256 от АПК не е налице. Съдът е приел, че доколкото на А. е била предоставена възможност за физическа активност съобразно представените графици, то не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на началника на Затвора Бургас при осъществяване на административната дейност, каквато е изпълнението на наложеното наказание. Отделно е посочил, че нормата на чл.164, ал.1 от ЗИНЗС постановява, че осигуряването на условия за спортни игри и упражнения за всеки лишен от свобода е по възможност, т.е. това задължение на администрацията на затвора не е императивно, а изпълнението му зависи от условията в затвора, материалната база, броя на затворниците и други обстоятелства, според всеки конкретен случай. Приел за доказано, че тази възможност, макар и не в пълния допустим от закона обем, е била осигурявана в Затвора-Бургас, при съобразяване с наличната материална база, с оглед на което отхвърлил иска като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Изцяло неоснователни са доводите в касационните жалби, подадени от ищеца и от неговия процесуален представител. Съгласно разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. За да е налице бездействие на административния орган, в случая на Началника на Затвора Бургас, следва да се касае за неизвършване на фактически действия, представляващи задължения на органа да действа, произтичащи пряко от нормативен акт. Определящо е, че задълженията за фактически действия на органа, както и тяхното съдържание, трябва да настъпват пряко по силата на правна норма и не трябва да са опосредени от допълнително волеизявление. Разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда осигуряване на условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден, извън времето за престой на открито, но същата не е императивна и не създава задължение на администрацията да го изпълни точно в този обем. Изпълнението на разпоредбата е според възможностите на съответното място за лишаване от свобода, при съобразяване с наличната материална база, брой лишени от свобода и др., както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 151, ал. 5 ППЗИНЗС, съгласно която на всеки лишен от свобода освен престоят на открито се осигурява по възможност физическа или спортна активност. В решението Н. срещу България се казва, че на всеки затворник се предоставя възможност за най-малко един час упражнения на ден на открито, ако позволяват атмосферните условия, за предпочитане като част от по-широка програма на дейности извън килията. При така очертаната правна регламентация и доколкото на лишения от свобода А. е предоставено един час време за отдих на открито, което той, според неговите желания и предпочитания може да използва и за физическа активност, неосигуряване на допълнително време за физически упражнения на открито му не би могло да доведе до неизпълнение на законово задължение на администрацията на Затвора Бургас, респ. до бездействие по смисъла на чл.256 от АПК, защото такова задължение липсва. По гореизложените съображение касационните жалби са неоснователни и обжалваното решение следва да се потвърди. Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав,