Решение № 452 от 1.3.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 299/2023 г.

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на Г. Р. Д. от гр. С. против Решение № 1012-19-47#1/26.07.2023 г., издадено от Директора на ТП на НОИ гр. Сливен, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба с вх. № 1012-19-47/26.06.2023 г., подадена от Г. Р. Д. против разпореждане № 2170-19-129#46 от 07.06.2023 г. на ръководител ПО, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.1-2 във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че същото е постановено при непълнота на събраните доказателства в пенсионната преписка, като неправилно са кредитирани документи издадени от „ДГС – България“ООД гр. Сливен, относно категорията полаган труд за периодите от 01.01.2016 г. до 18.05.2016 г. в размер на 4 месеца и 17 дни, от 01.04.2017 г. до 01.12.2022 г. в размер на 5 години и 8 месеца, положения при същия работодател извънреден труд в периода 01.01.2016 г. до 31.10.2022 г. в размер общо на 1261 часа, представляващи 7 месеца и 15 дни, документиран в удостоверителен документ УП-3 № 14 от 21.02.2023 г. издаден от „ДГС – България“ООД. Заявява, че в административното производство бил оспорил категорията на полагания труд, като административният орган не е извършил проверка за същия. Твърди, че отразеното в посочения документ не отговаря на обективната истина, досежно категорията труд. Оспорващият бил управлявал през процесните оспорвани времеви периоди винаги тежкотоварни автомобили с товароподемност над 12 тона, цистерни с ремаркета, с които извозвал гориво до Американската база в Ново село и които били собственост на американската армия, а не посочения товарен автомобил. От оспореното решение не ставало ясно въз основа на какви доказателства пенсионният орган е приел, че е управлявал именно автомобила посочен от неговия работодател, а не другите автомобили, които сочи в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на директора на ТП на НОИ Сливен..

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с упълномощен процесуален представител адв. Н. П., който поддържа жалбата, като счита обжалвания акт за незаконосъобразен. Твърди, че в случай на зачитане работата на жалбоподателя в „ДСГ България“, като втора категория труд, то тогава на Г. Д. не му достигали 1 година 2 месеца и 28 дни за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че следва да се отмени разпореждането и решението на Директора на ТП на НОИ Сливен, като се върнете преписката на ТП на НОИ – Сливен, като им укаже да извършат съответните действия и с тяхно разпореждане и уведомително писмо да приложат възможността Д. да закупи стаж, който не е в размер на 4 години и няколко месеца, а 1 година 2 месеца и 28 дни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган – Директора на ТП на НОИ – Сливен, чрез упълномощен процесуален представител – гл. юриск. И. М.-Г. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Относно адвокатското възнаграждение, което се претендира, прави възражение за прекомерност, ако същото е в размер над минимално определеното в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 01.12.2022 г. Г. Р. Д. подал заявление вх.№2170-19-129, за да му бъде отпусната лична пенсия със закупуване на недостигащ стаж по реда на чл. 9а от КСО. Към заявлението са приложени следните документи: 1. удостоверение обр. УП-3 №169 от 29.11.2022 г., издадено от „ДСГ - България" ООД, 2 бр. трудови книжки и военна книжка.

В представеното удостоверение обр. УП-3 №169 от 29.11.2022 г. е посочено, че оспорващият е работил като: - „шофьор на цистерна" - от 01.03.2015 г. до 01.11.2015 г. - положеният труд е трета категория съгласно Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП); - „шофьор на цистерна над 12 тона" - от 01.11.2015 г. до 18.05.2016 г. - положеният труд е трета категория съгласно НКТП; - „шофьор на цистерна" - от 18.05.2016 г. до 01.02.2017 г. - положеният труд е трета категория съгласно НКТП; - „обслужващ бензиностанция" - от 01.02.2017 г. до 01.05.2019 г. - положеният труд е трета категория съгласно НКТП; - „шофьор на цистерна" - от 01.05.2019 г. до 01.12.2022 г. - положеният труд е трета категория съгласно НКТП.

Отново на 01.12.2023 г. Г. Р. Д. представил в ТП на НОИ - Сливен допълнително документи за осигурителен стаж, както следва:

• удостоверение обр. УП-3 № 118 от 10.05.2016 г., издадено от „ДСГ България" ООД, в което е посочено, че е работил като „шофьор цистерна, над 12 тона" от 01.03.2015 г. до 31.12.2015 г. и положеният труд е от втора категория съгласно НКТП;

-удостоверение обр. УП-3 № 4 от 01.03.2015 г., издадено от ЕТ „Х. П. - КИН ", в което посочено, че е работил като „шофьор цистерна" от 14.09.2010 г. до 01.03.2015 г., но липсва предложение на осигурителя за категория труд.

Административният орган установил, че в представените удостоверения обр.УП-3 №118 от 10.05.2016 г. и №169 от 29.11.2022 г. и двете издадени от „ДСГ България" са вписани различни предложения относно категорията труд за периода 01.03.2015 г. - 31.12.2015 г. Във връзка с констатираното до осигурителя е отправено искане с писмо изх.№2170-19-129#6 от 05.12.2022 г., за извършване на проверка.

След повторна проверка на разплащателните ведомости, с писмо изх. №186 от 22.12.2022 г. „ДСГ България" ООД уведомило ТП на НОИ Сливен, че за периода от 01.03.2015 г. до 18.05.2016 г. жалбоподателят е работил на следните длъжности: - „шофьор на тежкотоварен автомобил - дванайсет и повече тона" - от 01.03.2015 г. до 01.01.2016 г.; - „шофьор цистерна" - от 01.01.2016 г. до 18.05.2016 г.; - „обслужващ бензиностанция газостанция" - от 18.05.2016 г. Въз основа на всички представени и събрани документи, както и по данни от информационната система на НОИ, административният орган е зачел на жалбоподателя осигурителен стаж, както следва: от първа категория труд - 4 месеца и 23 дни; oт втора категория труд - 6 години, 2 месеца и 15 дни; от трета категория труд - 20 години, 8 месеца и 28 дни; от трета категория труд, положен в Испания - 5 години, 9 месеца и 18 дни и общ осигурителен стаж за право на пенсия - 34 години, 11 месеца и 18 дни.

С уведомително писмо изх. №2170-19-129#15 от 13.01.2023 г. Г. Р. Д. е уведомен, че към датата на подаване на заявлението му за пенсия (01.12.2022 г.) не му достига осигурителен стаж за придобиване право на лична пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО в размер на 4 години, 2 месеца и 12 дни. Указано му е, каква е общата сума на осигурителните вноски, която следва да заплати за недостигащия му стаж, както и срока, в който следва да го направи. От известието за доставяне е видно, че уведомителното писмо е получено лично от жалбоподателя на 17.01.2023 г. На 30.01.2023 г. оспорващият, чрез адв. Н. П. подавал в ТП на НОИ - Сливен молба вх.№2170-19-129#17, в която е заявил, че в уведомително писмо изх.№ № 2170-19-129#15 от 13.01.2023 г. неправилно е отразен като трета категория труд, вместо като втора категория положения от жалбоподателя труд, като „шофьор на цистерна - 18 тона" при осигуряващ ЕТ „Х. П.-КИН" през периода от 14.09.2015 г. до 01.03.2010 г. (вероятно е имал предвид 14.09.2010 г. - 01.03.2015 г.), както и като „шофьор на цистерна – l8 тона при осигурителя „ДСГ България" ООД, „... в периода от 04.03.2015 г. до днес" т.е.до 30.01.2023 г. (датата на молбата). Счита, че при правилно определяне на категорията труд на този стаж, общият осигурителен стаж на оспорващия, към датата на заявлението му ще е достатъчен, за да възникне право на пенсия. В тази връзка е поискал да се преразгледа неговото заявление за пенсия и всички документи за удостоверения му стаж. Приложил заверени копия на удостоверения обр. УП-3, които са налични в пенсионното му досие.

Във връзка с посоченото в молбата с писма изх.№2170-19-129#18 и №2170-19-129#19 и двете от 31.01.2023 г. ръководител ПО - началник на отдел „Пенсии" изискал от началника на отдел КПК да извърши проверки относно уточняването на категорията труд на оспорващия в осигурителите ЕТ „Х. П.-КИН" и „ДСГ България" ООД. С разпореждане №2170-19-129#29 от 15.03.2023 г. е спряно производството по заявление вх.№2170-19- 129 от 01.12.2022 г. Във връзка с писмо изх.№2170-19-129#18 от 31.01.2023 г. е извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ - Сливен в осигурителя ЕТ „К. П. - КИН " (правоприемник на ЕТ „Х. П.-КИН"). Резултатите от нея са отразени в констативен протокол № КП-5-19-01332574 от 31.03.2023 г. Установено е, че ЕТ „Х. П.-КИН" е сключил трудов договор с Г. Р. Д., като го е назначил на длъжност „шофьор автоцистерна", НКП 83242007, считано от 15.09.2010 г. Осигурителят му е издал удостоверение обр. УП-3 изх.№ 004 от 01.03.2015 г., в което не е предложил категория труд за положения от жалбоподателя стаж.

От събраните в хода на проверката техническа документация и обяснения контролният орган е заключил, че осигурителят неправилно е начислявал и внасял за оспорващия осигурителни вноски за трета категория труд, вместо за втора категория труд. С оглед на това ЕТ „К. П. - КИН " в качеството на правоприемник на ЕТ „Х. П. - КИН " издал на жалбоподателя удостоверение обр. УП-3 изх.№ 001 от 03.04.2023 г. В последното е посочено, че оспорващият е работил като „шофьор - цистерна, над 12 тона" от 15.09.2010 г. до 01.03.2015 г., при условията на втора категория труд.

Във връзка с писмо изх.№2170-19-129#19 от 31.01.2023 г. е извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ - Сливен в осигурителя „ДСГ България, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № КП-5-19-01332666 от 31.03.2023 г. В хода на проверката на контролният орган са представени трудово досие на жалбоподателя, както и свидетелството му за управление на МПС и свидетелството му за водач, превозващ опасни товари; ведомости за заплати за периода 01.03.2015 г. - 20.02.2023 г.; техническа документация на управляваните от лицето автомобили и писмени обяснения № 2170-19- 129#32 от 28.03.2023 г. от И. Ж. - у. на „ДСГ България" ООД.

От трудовото досие на Г. Р. Д. се установило, че осигурителят е сключил с него трудов договор № 00000786 от 27.02.2015 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), съгласно чл. 107р, ал. 4, т. 1 от КТ. Договорът е сключен за длъжността шофьор цистерна - при условията на трета категория труд. Кодът на длъжността по НКПД е 83322007.

С оспорващият са сключени допълнителни споразумения, с които е изменена неговата длъжност, както следва: с допълнително споразумение от 04.03.2015 г. длъжността му е изменена на „шофьор специален тежкотоварен автомобил", с код НКПД 83322004; с допълнително споразумение от 09.03.2015 г. длъжността му е изменена на шофьор тежкотоварен автомобил дванайсет и повече тона", с код - НКПД 83322005; с допълнително споразумение от 23.12.2015 г.длъжността му е изменена на „шофьор цистерна", с код по НКПД 8332007; с допълнително споразумение № 00000588 от 17.05.2016 г. длъжността му е изменена на „обслужващ бензиностанция газостанция", с код по НКПД 52450001, считано от 18.05.2016 г.; с допълнително споразумение № 1020 от 21.04.2017 г. длъжността му е изменена на „шофьор цистерна", с код по НКП 83322007. Със заповед №00003375 от 21.02.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя.

В писмените обяснения вх. №2170-19-129#32 от 28.03.2023 г. управителят на „ДСГ България" ООД посочва, че от 01.03.2015 г. до 01.01.2016 г. Г. Р. Д. е бил „... шофьор тежкотоварен автомобил - дванайсет и повече тона", като е управлявал тежкотоварен автомобил с товароносимост над 12 тона с рег.№•••••• и е осигуряван за втора категория труд. След консултация с Агенцията по заетостта било установено нарушение на разпоредбата на чл. 107р, ал. 3 от КТ, съгласно която не можело да се сключва трудов договор за изпращане за изпълнение на работа при условията на първа и втора категория труд. Поради това от 01.01.2016 г. до 18.05.2016 г. оспорващият е преназначен на длъжност 83322007 - шофьор цистерна „... в условията на трета категория труд, като през прослуженото време на лицето е възлагано да управлява товарен камион с допустима товароносимост под 12 тона". От 18.05.2016 г. жалбоподателят е преназначен на длъжност „обслужващ бензиностанция газостанция" 52450001. От 01.04.2017 г. до 20.02.2023 г. той е преназначен на длъжност „шофьор цистерна" „... в условията на трета категория труд, като през прослуженото време на лицето е възлагано да управлява товарен камион с допустима товароносимост под 12 тона с рег.№[рег. номер]".

От представената техническа документация за полуремарке цистерна, 5000 - GALL, рег.№•••••• се установява, че същата е с полезен товар над 12 т. Представен е договор за наем, сключен на 01.04.2017 г. между „СИД ХИДАР" ЕООД, ЕИК 200914624, в качеството му на „наемодател" и „ДСГ България" ООД, в качеството му на „наемател". По силата на този договор „СИД ХИДАР" ЕООД отдава за временно и възмездно ползване на „ДСГ България" ООД специален автомобил „BOЛBO ФЛ 6 19", дизел бял с peг. №[рег. номер]. От предоставената техническа документация - свидетелство за регистрация на автомобила част I е видно, че превозното средство е с маса G - 7020 т., като допустимата максимална маса, определена от компетентните органи е F2 - 19000 т. В хода на извършената проверка контролният орган е установил, че на жалбоподателя са издадени от „ДСГ България" ООД следните документи: удостоверения обр. УП-3 № 118 от 10.05.2016 г., удостоверение обр. УП-3 №169 от 29.11.2022 г. и удостоверение обр. УП-3 №14 от 21.02.2023 г. В констативния протокол контролният орган изрично е посочил, че не са установени несъответствия на издаденото от осигурителя удостоверение обр. УП-3 №14 от 21.02.2023 г. (неточно номерът е изписан като 13). На 28.02.2023 г. Г. Р. Д. представил в ТП на НОИ - Сливен удостоверение обр. УП-3 №14 от 21.02.2023 г., което е издадено последно от „ДСГ България" ООД.

Въз основа на наличните, представените и набавените в хода на пенсионното производство документи на Г. Р. Д. е зачетен трудов/осигурителен стаж както следва: • от 18.03.1975 г. до 11.08.1975 г. - 4 месеца и 23 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен в „Кварц" АД на длъжност „водач на шаси", зачетен по удостоверение обр. УП-3 №180 от 08.09.2006 г.; • от 11.08.1975 г. до 15.09.1975 г. - 1 месец и 4 дни осигурителен стаж от първа категория труд, положен в „Кварц" АД на длъжност „пом. оператор на автомат за производство на стъклени изделия", зачетен по удостоверение обр. УП-3 №180 от 08.09.2006 г.; • от 18.11.1975 г. до 23.08.1976 г. - 9 месеца и 5 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен в „ЗММ Победа" АД - Сливен на длъжност „шлосер", зачетен по удостоверение обр. УП-3 №164 от 05.09.2006 г.; • от 28.09.1977 г. до 01.06.1978 г. и от 05.06.1979 г. до 01.09.1980 г. - общо 1 година, 11 месеца и 1 ден осигурителен стаж от трета категория труд - редовна военна служба зачетена по на основание военноотчетна книжка; • от 06.09.1980 г. до25.12.1980 г. – 3 месеца и 19 дни осигурителен стаж от първа категория труд, положен в „Кераминвест" Сливен на длъжност „машинист на скрепер", зачетен по удостоверение обр. УП3 №25 от 11.09.2006 г.; • от 21.01.1981 г. до 01.03.1984 г. -3 години, 1 месец и 10 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен в „Астратранс Сливен" АД на длъжност „шофьор до 12 тона", зачетен по удостоверение обр. УП-3 №133 от 14.12.2015 г.; • от 01.03.1984 г. до 01.03.1988 г. - 3 години, 9 месеца и 28 дни осигурителен стаж от втора категория труд, положен в „Астратранс Сливен" АД на длъжност „шофьор над 12 тона", зачетен по удостоверение обр. УП-3 №133 от 14.12.2015 г.; • от 10.08.1988 г. до 23.11.1989 г. - 1 година, 3 месеца и 13 дни осигурителен стаж от втора категория труд, положен в „МК Интерстрой" " АД на длъжност „шофьор в Русия", зачетен по удостоверение обр. УП-3 №585 от 07.10.2011 г.; • от 14.02.1990 г. до 19.06.1990 г. - 4 месеца и 4 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен в „Ера - Груп" ООД - Сливен на длъжност „шофьор 3 категория труд", зачетен по удостоверение обр. УП-3 №37 от 04.09.2006 г.; • от 13.07.1990 г. до 01.05.1991 г. - 9 месеца и 18 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен в „Търговия на едро - Сливен" АД, на длъжност „шофьор трета категория", зачетен по удостоверение обр. УП-3 №РД-12-108 от 04.08.2006, г.; • от 01.04.1998 г. до 24.06.1998 г. - 2 месеца и 23 дни осигурителен стаж от втора категория труд, положен в „Астратранс Сливен" АД на длъжност „шофьор над 12 тона", зачетен по удостоверение обр. УП-3 №133 от 14.12.2015 г.; • от 01.01.1999 г. до 01.07.1999 г. - 6 месеца осигурителен стаж от трета категория труд, положен в „Престиж 98" ООД Сливен на длъжност „магазинер", зачетен по удостоверение обр. УП-3 №6 от 22.04.2016 г.; • от 17.12.2008 г. до 31.12.2008 г. - 14 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен в „Строй Сенд" ЕООД, гр. Сливен, зачетен по данни от Регистъра на осигурените лица; • от 20.08.2009 г. до 17.06.2010 г. - 9 месеца и 28 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен в „Еко Асорти 05" ЕООД, с. Мечкарево, зачетен по данни от Регистъра на осигурените лица; • от 18.06.2010 г. до 30.06.2010 г. - 13 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен в „Био проект" ЕООД, гр. Сливен, зачетен по данни от Регистъра на осигурените лица; • от 15.09.2010 г. до 01.03.2015 г. - 4 години, 5 месеца и 16 дни осигурителен стаж от втора категория труд, положен в ЕТ „Х. П. - КИН " на длъжност „шофьор над 12 тона", зачетен по удостоверение обр. УП-3 №1 от 03.04.2023 г.; • от 01.03.2015 г. до 31.12.2015 г. - 10 месеца осигурителен стаж от втора категория труд, положен в „ДСГ България" ООД на длъжност „шофьор над 12 тона", зачетен по удостоверение обр. УП-3 №14 от 21.02.2023 г. (потвърден от контролен орган при ТП на НОИ - Сливен); • от 01.03.2015 г. до 31.12.2015 г. - 11 дни осигурителен стаж от втора категория труд, положен в „ДСГ България" ООД - извънреден труд 64 часа, зачетен по удостоверение обр. УП-3 №14 от 21.02.2023 г. Стажът е изчислен при прилагането на чл. 38, ал. 16 -18 от НПОС; • от 01.01.2016 г. до 18.05.2016 г. - 4 месеца и 17 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен в „ДСГ България" ООД на длъжност „шофьор цистерна", зачетен по удостоверение обр. УП-3 №14 от 21.02.2023 г.; • от 18.05.2016 г. до 01.04.2017 г. - 10 месеца и 13 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен в „ДСГ България" ООД на длъжност „обслужващ бензиностанция", зачетен по удостоверение обр. УП-3 №14 от 21.02.2023 г.; • от 01.04.2017 г. до 01.12.2022 г. - 5 години и 8 месеца осигурителен стаж от трета категория труд, положен в „ДСГ България" ООД на длъжност „шофьор цистерна", зачетен по удостоверение обр. УП-3 №14 от 21.02.2023 г.; • от 01.01.2016 г. до 31.10.2022 г. - 7 месеца и 15 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен в „ДСГ България" ООД - извънреден труд 1261 часа, зачетен по удостоверение обр. УП-3 №14 от 21.02.2023 г. Стажът е изчислен при прилагането на чл. 38, ал. 16-18 от НПОС; • от 13.08.2001 г. до 05.09.2008 г. - 5 години, 9 месеца и 18 дни осигурителен стаж от трета категория, положен в Испания.

Към датата на заявлението - 01.12.2022 г. оспорващият е навършил 64 години, 5 месеца и 17 дни и му е зачетен общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория по реда на чл. 104 от КСО - 36 години и 29 дни, от които: 4 месеца и 23 дни от първа категория труд; 10 години, 8 месеца и 1 ден от втора категория труд; 16 години, 3 месеца и 11 дни от трета категория труд; 5 години, 9 месеца и 18 дни от трета категория труд, положен в Испания.

Предвид тези констатации, с уведомително писмо изх. №2170-19-129#35 от 12.04.2023 г. Г. Р. Д. е уведомен, че към датата на подаване на заявлението му за пенсия (01.12.2022 г.) не му достига осигурителен стаж за придобиване право на лична пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО в размер на 3 години, 1 месец и 1 ден. Указано му е, каква е общата сума на осигурителните вноски, която следва да заплати за недостигащия му стаж, както и срока, в който следва да го направи. Видно от известието за доставяне уведомителното писмо е получено от сина на жалбоподателя на 18.04.2023 г. На 21.04.2023 г. оспорващият, чрез адв. Н. П. подал в ТП на НОИ – Сливен, молба вх.№2170-19-129#38, в която е посочил, че в горепосоченото уведомително писмо неправилно е отразен като трета категория труд, вместо като втора категория положения от жалбоподателя труд, като „шофьор на цистерна" при осигурителя „ДСГ България" ООД. Посочва се, че констатациите от извършената проверка не отговарят на обективната истина и се иска нова обстойна проверка.

С писмо изх.№2170-19-129#39 от 24.04.2023 г. от началника на отдел „Пенсии" оспорващият е уведомен, че проверката от контролен орган на ТП на НОИ - Сливен е извършена въз основа на всички относими документи, съхранени при осигурителя и издаденото удостоверение обр. УП-3 №14 от 21.02.2023 г. е съобразено с тях. Указано му е, че съгласно чл. 45а, ал. 6 от НПОС, когато в 14-дневен срок от получаването на уведомителното писмо лицето не е внесло осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 2 от КСО се постановява разпореждане за отказ.

След извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ - Сливен, резултатите, от която са отразени в констативен протокол №КВ-5-19-01351660 от 15.05.2023 г. е установено, че Г. Р. Д. не е внесъл осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО за недостигащия му стаж от 3 години, 1 месец и 1 ден, поради което с разпореждане № 2170-19-129#43 от 30.05.2023 г. е възобновено производство по заявлението на жалбоподателя от 01.12.2022 г. Административният орган се произнесъл по заявлението на Г. Р. Д. с разпореждане №2170-19-129#46 от 07.06.2023 г., с което отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО, тъй като оспорващият не отговаря на условията - няма 39 години и 2 месеца осигурителен стаж и не се е възползвал от предоставената му възможност за закупуване на недостигащ осигурителен стаж.

Против това разпореждане е подадена жалба от оспорващия до Директора на ТП на НОИ Сливен, заведена с вх.№1012-19-47 от 26.06.2023 г. На 06.07.2023 г., в ТП на НОИ - Сливен е получена молба вх.№2170-19-129#49 от пълномощника на жалбоподателя - адвокат Н. П., с искане за спиране на административното производство по обжалване на разпореждане №2170-19-129#46 от 07.06.2023 г. до влизане в сила на съдебното решение по образуваното от жалбоподателя гражданско дело по чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване на неистинността на удостоверение за осигурителен стаж, издадено от „ДСГ - България" ЕООД, тъй като съдебния спор имал преюдициално значение и за спора по пенсионното производство. Според приложено заверено копие от искова молба с вх.№СД-01-01 -11420 от 04.07.2023 г. се установява, че жалбоподателят, иска да се постанови съдебно решение, с което на основание чл.124 ал.4, изр. 1, предл. второ от ГПК, се иска да се признае за установено по отношение ответника, че удостоверение обр. УП-3 изх.№169 от 29.11.2022 г., издадено от „ДГС България“ ООД гр. Сливен представлява неистински документ.

Като преценил, че осигурителният стаж на оспорващия за периода от 01.03.2015 г. до 31.10.2022 г. е зачетен единствено по удостоверение обр. УП-3 №14 от 21.02.2023 г., издадено от „ДСГ България" ООД, а Удостоверение обр. УП-3 №169 от 29.11.2022 г., издадено от същия осигурител не е взето предвид от административния орган - ръководител ПО при преценката на правота на пенсия на жалбоподателя. Директора на ТП на НОИ Сливен приел че съдебното производство образувано пред Районен съд - Сливен, не се явява преюдициално по отношение на пенсионното административно производство, поради което оставил без уважение искането за неговото спиране.

Директора на ТП на НОИ гр. Сливен, счел че разпореждане № 2170-19-129#46 от 07.06.2023 г. е правилно и законосъобразно, поради което не са налице основания за неговата отмяна, като на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, с Решение № 1012-19-47#1/26.07.2023 г., отхвърлил жалба с вх. №1012-19-47 от 26.06.2023 г. против разпореждане №2170-19-129#46 от 07.06.2023 г., издадено от ръководител ПО.

За да определи осигурителния стаж на жалбоподателя, Директора на ТП на НОИ гр. Сливен е посочил, че на основание чл. 2, т. 25 от НКТП от втора категория при пенсиониране е трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Съгласно чл. 9, ал. 34 от Инструкция №13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП записът на чл. 2, т. 25 от НКТП обхваща трудът на шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за пренос на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина на използване и вида на пренасяния товар: цистерни, автокранове и др. Като критерии за определяне на труда на шофьорите като такъв от втора категория, нормата на чл. 2, т. 25 от НКТП използвала понятието „товароподемност", а разпоредбата на чл. 9, ал. 34 от горепосочената инструкция „техническа възможност за пренос на товари (товароносимост)". Двете понятия „товароподемност" и „товароносимост" по смисъла на НКТП и Инструкцията за нейното прилагане били със сходно съдържание и следвало да се прилагат съобразно легалното определение за „товароносимост", съдържащо се в §1, т. 36 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, а именно това е максималната обща маса на товара или максималният брой пътници, които пътното превозно средство конструктивно било предназначено да превозва. Товароносимостта се определяла като разлика между допустимата максимална маса и масата на превозното средство.

В настоящия случай управлявания от Г. Р. Д. автомобил „ВОЛВО ФЛ 6 19", с per. №[рег. номер] е бил с технически допустима максимална маса (F.1) и технически допустима максимална маса определена от контролните органи (F.2) - 19000 кг., а масата на превозното средство G била 7020 кг., което означавало, че товароносимостта на автомобила била под 12 тона. Следователно осигурителят правилно е определил, че товароподемността на гореописания автомобил не попада в обхвата на чл. 2 т. 25 от НКТП и трудът на оспорващия положен на длъжност „шофьор цистерна", когато е управлявал автомобил „ВОЛВО ФЛ 6 19", с peг. №[рег. номер] не следва да се зачита от втора категория.

По делото са разпитани като свидетели лицата Я. Г. Д., С. С. С. и Н. А. М., от показанията на които става ясно, че жалбоподателят работил на полигон Ново село към „ДСГ България“, като шофьор на цистерна за горива - ГСМ (гориво смазочни материали), в периода от 2015 г. до 2017 г. и през 2019 г.. Цистерната била влекач с полуремарке - прицеп. Цистерната била 17.800 тона товар, допустимата максимална маса била 40 тона. Влекачът бил „ВОЛВО“ червено Fh12, а цистерните били военни - американски. Жалбоподателят управлявал и четириосни камиони с висока проходимост марка „Ошкош“ с чиста маса 19 тона, товар 10 тона или общо 29 тона. Курсовете били в базата и извън базата до Безмер, докато имало учения там. Цистерните били предназначени за зареждане на военна техника. Той управлявал тези камиони в рамките на базата и извън базата, като излизал до учебния полигон. „ДСГ България“ били подизпълнител на КБР, като осигурявала персонал на КБР. ДСГ България го изпращала като шофьор на цистерна, а от ГСМ на базата им казвали каква работа да извършват. Имало период от 10 месеца, когато оспорващия бил освободени, тъй като нямало място за шофьор и работил като обслужващ бензиностанция. През този период нямал право да управлява камион, а само зареждал гориво.

По делото е изслушана и приета съдебно-икономически експертизи, изготвени от вещото лице П. С.. Според вещото лице в първи вариант, в случай, че общият осигурителен стаж на оспорващия, изчислен към 01.12.2022 г. е в размер на 37 години и 09 месеца при условие, че положения от него труд при работодателя „ДСГ България"ООД в периодите от 01.01.2016г. до 18.05.2016 г. и от 01.04.2017 г. до 01.12.2022г. на длъжност „шофьор цистерна" е полаган при условия на II-ра категория труд, то към датата на подаване на заявление за пенсия (01.12.2022г.) би бил налице недостиг на осигурителен стаж за придобиване право на лична пенсия по чл.68 ал.1 - 2 от КСО в размер на 01 година и 05 месеца. При втори вариант, в случай, че общият осигурителен стаж на Г. Р. Д., определен към 21.02.2023 г. е 38 год. 01месец и 02 дни при условие, че положения от него труд при изпълнение на длъжността „шофьор цистерна" при работодателя „ДСГ България"ООД в периодите от 01.01.2016г. до 18.05.2016год. и от 01.04.2017 г. до 21.02.2023 г. е полаган при условията на II-ра категори труд, то към 21.02.2023 год. на Г. Р. Д. не му достигал осигурителен стаж за придобиване право на лична пенсия по чл.68, ал.1-2 от КСО в размер на 01 година 02 месеца и 28 дни.

Горната фактическа обстановка е несъмнена, същата е установена от събраните по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната експертиза. При установяване фактите по делото съдът не кредитира показанията на св. Я. Г. Д. за управлявания от жалбоподателя автомобил, през 2018 г., както и периода 2020 -2023 г., тъй като не е бил свидетел на тази дейност, доколкото през тези периоди не е работил в същото предприятие с оспорващия. Показанията на свидетеля в тази част почиват на предположения или сведения получени от оспорващия, поради което не могат да се приемат за достоверни.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в нормата на чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, счита, че оспорения административен акт е законосъобразен.

Решение е издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма – оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Същият съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издавайки акта си, административният орган е приложил правилно материалния закон и е действал в съответствие с целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1-2 от КСО за 2022г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършени на 64 години и 05 месеца, 39 години и 02 месеца осигурителен стаж за мъжете. Съгласно чл.9а, ал. 2 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68 ал. 1-2 от КСО, но на които не им недостигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване.

Спорът по делото е относно установения общ осигурителен стаж, като административния орган приема, че същият е 36 години и 29 дни, а оспорващият възразява, че неправилно не е зачетен трудовия стаж за периодите от 01.01.2016 г. до 18.05.2016 г. - 4 месеца и 17 дни и от 01.04.2017 г. до 01.12.2022 г. - 5 години и 8 месеца, като втора категория на основание чл. 2, т. 25 от НКТП.

В спорния период жалбоподателя е работил по трудов договор № 00000786 от 27.02.2015 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), съгласно чл. 107р, ал. 4, т. 1 от КТ с работодател „ДСГ България" ООД. (л.224-225), за длъжността шофьор цистерна - при условията на трета категория труд, код на длъжността по НКПД е 83322007. С допълнително споразумение от 04.03.2015 г. длъжността му е изменена на „шофьор специален тежкотоварен автомобил", с код НКПД 83322004 (л.52) отдел база НАТО – Ново село; с допълнително споразумение от 09.03.2015 г. длъжността му е изменена на шофьор тежкотоварен автомобил дванайсет и повече тона", с код - НКПД 83322005; с допълнително споразумение от 23.12.2015 г. длъжността му е изменена на „шофьор цистерна", с код по НКПД 83322007; с допълнително споразумение № 00000588 от 17.05.2016 г. длъжността му е изменена на „обслужващ бензиностанция газостанция", с код по НКПД 52450001, считано от 18.05.2016 г. (л.219); с допълнително споразумение № 1020 от 21.04.2017 г. длъжността му е изменена на „шофьор цистерна", с код по НКПД 83322007 (л.220); с допълнително споразумение № 2330 от 13.09.2019 г. длъжността му е потвърдена на „шофьор цистерна", с код по НКПД 83322007 в отдел база НАТО – Ново село (л.221); с допълнително споразумение № 4976 от 01.01.2023 г. длъжността му е потвърдена на „шофьор цистерна", с код по НКПД 83322007 в отдел база НАТО – Ново село (л.222). Със заповед №00003375 от 21.02.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя.

Видно от писмен акт на „ДСГ България" ООД гр.Сливен от 27.02.2015 г. жалбоподателя се е явил на работа на 02.03.2015 г. в предприятие ползвател – Kellogg Brown and Root Services Inc, с адрес 70 000 К., Феризаж, К. Б., място на работа и работно място Военен полигон Ново село – с.М., на длъжност шофьор на цистерна. (л.223) От представените разчетно- платежни ведомости за оспорващия за периода 03.2015 г.-.12.2021 г. (л.127-208) е видно, че трудовото възнаграждение на същия е начислявано за работа в отдел база НАТО – Ново село.

Съгласно чл.107р ал. 1 от КТ, въз основа на който е сключен трудов договор № 00000786 от 27.02.2015 г. с жалбоподателя, в трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. Във връзка с този договор и на основание чл.107с ал.2 от КТ е съставен и писмен акт „ДСГ България" ООД гр.Сливен от 27.02.2015 г.. Съгласно чл. 107т ал. 1 т.1 и т.2 от КТ при изпълнение на работата, за която работникът или служителят е изпратен, предприятието ползвател е длъжно да определи работното място, където ще се изпълнява работата и да връчи срещу подпис на работника или служителя преди започване на работата длъжностна характеристика и да отбележи датата на връчването.

По административната преписка и по делото не са представени доказателства за определяне на работното място и за връчване на оспорващия на длъжностна характеристика от предприятието ползвател. Такава проверка не е извършена и от административния орган за конкретните характеристики на изпълняваната от оспорващия работа в това предприятие ползвател, въпреки исканията на оспорващия в тази насока. В този смисъл в нарушение изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, административния орган не е извършил необходимите действия за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая посредством събиране и обсъждане на всички относими по заявлението данни и доказателства. От данните по преписката и конкретно писмените обяснения вх. №2170-19-129#32 от 28.03.2023 г. на управителят на „ДСГ България" ООД, става ясно, че от 01.03.2015 г. до 01.01.2016 г. Г. Р. Д. е бил шофьор на тежкотоварен автомобил, като е управлявал тежкотоварен автомобил с товароносимост над 12 тона с рег.№•••••• и е бил осигуряван за втора категория труд, но след консултация с Агенцията по заетостта било установено нарушение на разпоредбата на чл. 107р, ал. 3 от КТ, поради което от 01.01.2016 г. до 18.05.2016 г. бил преназначен на длъжност шофьор цистерна, в условията на трета категория труд, на която длъжност работил и от 01.04.2017 г. до 20.02.2023 г., като му било възлагано да управлява товарен камион с допустима товароносимост под 12 тона с рег.№ [рег. номер]", ползван по договор за наем от „ДСГ България" ООД. Административният орган изобщо не е коментирал противоречието на тези обяснения с останалите доказателства по делото, от които става ясно, че работното място на оспорващия не е било в „ДСГ България" ООД, а в предприятието ползвател - Kellogg Brown and Root Services Inc, поради което няма как, жалбоподателя да е управлявал автомобили на „ДСГ България" ООД. Наред с това не са анализирани никакви други документи свързани с осъществяването на подобна дейност в „ДСГ България" ООД, като пътни листи, товарителници и други документи свързани с превоз на товари.

Доколкото по административната преписка и делото липсват надлежни доказателства за характера на полагания от оспорващия труд през процесния период, като наличните данни изразяващи се в посочване на длъжността „шофьор на цистерна“, без посочване на товароносимостта на автомобила, дават основание за установяване на действителните трудови отношения със свидетелски показания. Действително съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания. Доколкото обаче в случая липсват годни писмени доказателства от типа на визираните в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), издадени въз основа на първични документи по чл. 40, ал. 3 от същата наредба, то на основани чл. 165, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът следва да допусне събраните гласни доказателства относно товароносимостта на автомобилите управлявани от оспорващия в периода от 2015 г. до 2017 г. и през 2019 г.. През този период, с изключение на времето когато е работил като обслужващ бензиностанция-газостанция, от разпита на свидетелите се установи, че жалбоподателя е управлявал влекач „ВОЛВО“ червено Fh12 с полуремарке - цистерната с товароносимост 17.800 тона, както и четириосни камиони с висока проходимост марка „Ошкош“ с чиста маса 19 тона, товар 10 тона или общо 29 тона.

Съгласно на чл. 2, т. 25 от НКТП се зачита от втора категория трудът на "шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона", като съдържанието на нормата е пояснено с чл. 9, ал. 34 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП, според която новела под записа на Наредбата попадат "шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина за използване и вида на пренасяния товар: цистерни; автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории; автоработилници и др. Шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона. Техническата характеристика на автомобилите е определена в техническата документация от производителя".

Цитираните текстове използват като равнозначни понятията "товароподемност" и "товароносимост", като последното е дефинирано в § 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата като "максималната обща маса на товара или максималният брой пътници, които пътното превозно средство конструктивно е предназначено да превозва". При това положение под товароподемност следва да се разбира само тежестта на общата, сборна маса на възможния и допустим за пренасяне товар, но в нея не следва да се включва и масата на самото превозно средство. (Решение № 903 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6908/2023 г., VI о.) При тези данни става ясно, че жалбоподателя е управлявал товарни автомобили както с товароподемност над 12 тона, така и автомобили с товароподемност под 12 тона. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП, осигурителният стаж на лица, сключили трудов договор за повече от една длъжност, се зачита от по-благоприятната категория труд, ако работят не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време при условията на тази категория, като размерът на осигурителната вноска се определя съобразно тази категория труд. В разглеждания случай действително не са налице данни трудовия договор с жалбоподателя да е сключен за повече от една длъжност, но е установено по несъмнен начин, че същия е управлявал различни по вид и товароподемност товарни автомобили, в т. ч. и такива под 12 тона в рамките на процесните периоди. За да са квалифицира полаганият труд като такъв от втора категория на посочените основания е необходимо да е доказано, че трудовата функция на съответното лице е включвала изпълнение на длъжността шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона на пълно работно време, или на повече от половината от законоустановеното работно време. По делото обаче това обстоятелство не е установено. В този смисъл, като краен извод, не би могло да се приеме, че трудът полаган от оспорващия през спорния период попада в обсега на чл. 2, т. 25 от НКТП и трябва да бъде зачетен от втора категория. С оглед гореизложеното, като е приел, че този труд е от трета категория, административния орган е издал обоснован административен акт.

При зачитане на осигурителния стаж на оспорващия за горепосочените периоди за трета категория, същият има общ осигурителен стаж от 36 години и 29 дни. В този смисъл същият не отговаря на изискването на чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО за осигурителен стаж от 39 години и 2 месеца. Общият осигурителен стаж от втора категория труд възлиза на 11 години и 01 месец (с превръщане съгласно чл.104 ал.2 от КСО на труда от първа категория), поради което оспорващият не попада и в хипотезата на чл.69б ал.2 от КСО.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че административния орган не е зачел правилно осигурителния стаж за времето на военна служба. Същият е съобразен в общия осигурителен стаж, съобразно представената военна книжка.

Съгласно нормата на чл. 9а, ал.2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3. Оспорващият Д. е навършил възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, недостигащият му осигурителен стаж е по-малко от 5 години, но не е внесъл осигурителни вноски съгласно чл.9а ал.3 от КСО. Поради изложеното административният орган законосъобразно е приел, че Д. не изпълнява изискването на чл. 9а, ал. 2 от КСО за недостигащ стаж до 5 години. Действително съществува спор относно срокът на недостигащия осигурителен стаж, респективно размера на дължимите осигурителни вноски. За да се приеме обаче, че оспорващия е придобил право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, то е следвало да представи доказателства за внасянето на дължимите вноски за недостатъчния осигурителния стаж съгласно чл. 9а, ал. 2 от КСО, независимо, че не е съгласен с техния размер. Съгласно чл. 45а, ал. 2 НПОС когато са внесени осигурителни вноски на основание чл. 9а, ал. 2 КСО за по-дълъг период от изискващия се за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, то лицето може да поиска възстановяване на неоснователно внесените суми за осигурителни вноски по реда на чл. 129 ДОПК въз основа на разпореждане по чл. 98, ал. 1 КСО. При тази законова регламентация оспорващият е следвало да внесе определената от административния орган сума за довнасяне по чл. 9а, ал. 2 КСО, като при несъгласие с нея да поиска възстановяване на неоснователно внесените суми за осигурителни вноски по реда на чл. 129 ДОПК. Невнасянето на осигурителни вноски за недостигащият му осигурителен стаж е пречка да му бъде признато придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. (В този смисъл Решение № 4169 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7958/2015 г., VI о., Решение № 1502 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13509/2016 г., VI о., ) По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение, като краен резултат е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен