Решение № 3 от 3.1.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 80/2024 г.

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Г. Й. Г., [ЕГН] чрез адв. К. Ч. от САК с посочен в жалбата съдебен адрес [населено място], [улица], срещу Заповед № 295з-253/23.01.2024 г. на директора на ОДМВР Ловеч, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В жалбата са наведени твърдения, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Според оспорващия, дисциплинарното наказание е наложено при неясна и неустановена фактическа обстановка, като при издаване на процесната заповед е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Навеждат се доводи, че не са събрани необходимите доказателства за достигане до така направените изводи в обжалваната заповед. В заключение се иска съдът да отмени оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, както и да бъдат присъдени разноски. В писмен отговор от страна на ответния административен орган, чрез упълномощен юрисконсулт се развиват доводи по същество, като се изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и претендира разноски съгласно приложен списък. С допълнително представени писмени бележки излага подробни съображения по съществото на спора. В съдебно заседание ответникът по жалбата не се явява, представлява се от юрисконсулт Р., който оспорва жалбата и развива доводи по същество. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, а е видно и от доказателствата по делото на л. 95 и л. 208, че жалбоподателят Г. Й. Г. е държавен служител на длъжност старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Охранителна полиция”, Районно управление (РУ) Ябланица при ОДМВР Ловеч. В Докладна записка УРИ 451р-8810/29.08.2023 г. по описа на РУ Ябланица (л. 175), Ц. Ц. – началник група докладвал, че на 28.08.2023 г. е извикан в РУ Ябланица за съдействие на служители от Дирекция „Вътрешна сигурност“ по повод получен сигнал от лице, на което са взети 50 евро и мобилния телефон от полицейски служители, които го спрели за проверка, качили го в служебен автомобил и след това го откарали по АМ „Хемус“, като го оставили в района на РУ Правец. Извършен бил обиск на служителите от двата наряда дневна смяна - мл. инспектор Г. П. В. – мл. автоконтрольор и мл. инспектор Г. Й. Г. – ст. полицай - служители на РУ Ябланица към ОДМВР Ловеч, и проверка на служебния автомобил, за което са съставени протоколи, копия от които са били връчени на двамата полицейски служители. Служителите отричали да са взели вещите. Такива не са били намерени при обиска. Във връзка с данните, съдържащи се в тази докладна записка, със Заповед с рег. № 451з-123/31.08.2023 г. на началника на РУ Ябланица (л. 174) е разпоредено на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР да се извърши предварителна проверка. Проверката е възложена на поименно посочена комисия. За извършената предварителна проверка комисията е изготвила Справка рег. № 451р-8957/01.09.2023 г. (л. 172-173), според която при изпълнение на служебни задължения са установени данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от служители на РУ Ябланица. Според справката, във връзка с извършваната проверка от Дирекция „Вътрешна сигурност“ са изискани видеофайловете от камерите на служебния автомобил „Киа Сеед“ с рег. № [рег. номер] за времето от 08: 30 ч. до 20: 30 ч. на 28.08.2023 г., в което са изпълнявали служебните си задължения в съвместен наряд младши инспектор Г. П. В. младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч - старши на наряда и младши инспектор Г. Й. Г. старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч. При прегледа на видеофайловете било установено, че на 28.08.2023 г., около 11: 00 ч. служителите спрели със служебния автомобил на Автомагистрала „Хемус“, за да проверят пешеходец с тъмни дрехи, с качулка и преметнал найлонова торба през рамо, движещ се в посока [населено място] в аварийната лента. От камерите се видяло, че служителите първо проверили найлоновата торба, след което младши инспектор В. взел нещо от преден ляв джоб на лицето и го стиснал в ръка. От яке, което лицето държало, младши инспектор В. извадил мобилен телефон и го подал на младши инспектор Г.. Лицето правило някакви жестове към служителите с ръка, като действията му показвали, че иска да му бъдат върнати взетите вещи. Служителите качили лицето на задната дясна седалка в служебния автомобил, без поставени белезници. Тръгнали в посока [населено място] и спрели служебния автомобил на пътен възел Джурово. Младши инспектор Г. посегнал към предната жабка на автомобила и слязъл с два телефона. Лицето също слязло, след което служителят се върнал в автомобила само с един телефон. Младши инспектор Г. слязъл отново от автомобила и подгонил лицето. Връщайки се в служебния автомобил, извадил служебното си оръжие и го насочил с двете си ръце през сваленото предно стъкло към лицето. Автомобилът потеглил и по-късно паркирал пред сградата на РУ Ябланица. Проверката на лицето не била отразена в документите на наряда и не е докладвано на ОДЧ. При прегледа на видеофайловете са установени данни за извършени от мл. инспектор Г. П. В. – мл. автоконтрольор и мл. инспектор Г. Й. Г. – ст. полицай служители на РУ – Ябланица към ОДМВР Ловеч тежки дисциплинарни нарушения по време на смяната им от 08: 30 ч. до 20: 30 ч. на 28.08.2023 г. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители“, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР „превишаване на власт или използване на служебното правоотношение за лична облага или за облага на трети лица“, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, което съгласно правомощията, възложени по чл. 204, т. 3 от ЗМВР е в компетентността на директора на ОДМВР Ловеч. При съобразяване установеното в справката, комисията изготвила Предложение рег. № 451р-8958/01.09.2023 г. до началника на РУ Ябланица (л. 171) за прекратяване проверката и изпращане всички материали на директора на ОДМВР Ловеч, като компетентен дисциплинарно наказващ орган. Със Заповед № 451з-124/01.09.2023 г. на началника на РУ Ябланица (л. 169) е прекратена проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, разпоредена със Заповед № 451з-123/31.08.2023 г. и с писмо УРИ 451р-8959/01.09.2023 г. (л. 168) справката и материалите от извършената проверка са изпратени на компетентния дисциплинарно наказващ орган (ДНО), а именно - директора на ОДМВР Ловеч. Със Заповед № 295з-2409/01.09.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч (л. 41-43) на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и неговия колега мл. инспектор Г. В.. Определен е и дисциплинарно разследващ орган (ДРО). Г. е запознат лично със заповедта на 05.09.2023 г. срещу подпис, видно от отбелязването върху самата заповед на л. 43-гръб от делото, като същият е получил и екземпляр от нея. С Протокол рег. № 906р-9526/15.09.2023 г. (л. 166) към дисциплинарното производство са приобщени всички материали от извършената проверка, разпоредена със Заповед № 451з-123/31.08.2023 г. на началника на РУ Ябланица. На 19.09.2023 г. на мл. инспектор Г. е връчена покана с рег. № 906р-9522/15.09.2023 г. (л. 67-68) за даване на писмени сведения относно образуваното срещу него дисциплинарно производство. Същият ден Г. е депозирал обяснение с вх. № 906000-14751/19.09.2023 г. (л. 80-81). В хода на дисциплинарното производство са събрани и писмени обяснения от другият служител на смяна Г. П. В. с вх. № 906000-14750/19.09.2023 г. (л. 78-79), от ст. инспектор Ц. Г. Ц. - началник група „Охранителна полиция“ при РУ Ябланица с рег. № 906р-9890/28.09.2023 г. (л. 82-83) с приложени 2 броя протоколи с рег. № 451р-8650/23.08.2023 г. (л. 84) и с рег. № 451р-8653/25.08.2023 г. (л. 85), обяснение рег. № 906р-9898/28.09.2023 г. от Л. П. Л. - началник РУ Ябланица (л. 86-87). С писмо с рег. № 906р-9268/08.09.2023 г. (л. 90) за мл. инспектор Г. Й. Г. са изискани и впоследствие с писмо с рег. № 295р-14699/13.09.2023 г. (л. 91) са представени от сектор КАПОЧР - Кадрова справка УРИ 295р-14689/13.09.2023 г. (л. 95), Протокол рег. № 513р-70729/22.08.2018 г. за запознаване на служителя с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (л. 96), Декларация УРИ 295р-5039/11.04.2019 г. (л. 97). С писмо рег. № 7855р-8781/15.09.2023 г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ (л. 126) директорът на ОДМВР Ловеч е уведомен, че във връзка с възникнала необходимост от предоставяне на файлова информация от АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ от камери, монтирани в служебен автомобил с рег. № [рег. номер] за дата 28.08.2023 г. и времеви период от 08: 30 ч. до 20: 30 часа и извършена проверка в дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР е установено, че срещу полицейските служители, включени в наряд на 28.08.2023 г. със служебен автомобил с рег. № [рег. номер], е образувано досъдебно производство за извършено от тях престъпление от общ характер по време на изпълнение на служебните им задължения. С оглед на което и на основание чл. 198, ал.1 от НПК е посочено, че не може да бъде предоставена исканата файлова информация, като същата ще бъде предоставена след получаване на писмено разрешение от наблюдаващия производството прокурор. Дисциплинарно разследващият орган с писмо рег. № 906000-15337/03.10.2023 г. (л. 98) е изискал от наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура - Ловеч да бъдат предоставени видеофайловете с информация от АИС ВОДПК от камери, монтирани в автомобил „Киа Сеед“ с рег. № [рег. номер] за времето от 11: 00 до 11: 30 ч. на 28.08.2023 г. с цел установяване на извършените дисциплинарни нарушения от страна на служителите, както и за запознаване с видеофайловете на самите служители в хода на дисциплинарното производство. В същото е посочено, ако е извършена техническа експертиза от специалист по следственото дело, касаещо записите, същата да бъде предоставена. С писмо с вх. № 906000-17110/27.10.2023 г. (л. 99) на прокурор при РП Ловеч приложено е изпратено копие от заключение от изготвена видео-техническа експертиза от БНТЛ – ОДМВР Плевен (л. 100-124), като е посочено, че оптичният диск, съдържащ видеозаписите от ВПК на л.а. с рег. № [рег. номер], на РУ Ябланица от дата 28.08.2023 г. дневна смяна, е приложен като веществено доказателство по досъдебното производство и не може да бъде предоставено копие от него. ДРО е изискал с писмо № 906р-9561/18.09.2023 г. (л. 127) предоставянето на информация, касаеща публикации в средствата за масова информация и социални мрежи, относно действията на служителите на 28.08.2023 г., като с писмо рег. № 295р-15005/19.09.2023 г. (л. 128) са предоставени разпечатки от част от електронните сайтове от 28.08.2023 г. (л. 129-137). Със Заповед № 295з-3317/01.11.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч (л. 44-45) срокът за разследване на дисциплинарното производство по Заповед № 295з-2409/01.09.2023 г. е удължен с два месеца. Г. е уведомен за заповедта лично, срещу подпис на 09.11.2023 г., видно от отбелязването върху същата. На 09.11.2023 г. Г. е депозирал обяснение с вх. № 906000-17839/09.11.2023 г. (л. 89), в което сочи, че не е извършил дисциплинарно нарушение. От страна на ДРО е изготвена Обобщена справка peг. № 906р-12977/07.12.2023 г. (л. 56-65). С покана с рег. № 906р-12998/08.12.2023 г. (л. 153), връчена на същата дата, мл. инспектор Г. е уведомен, че следва да се запознае с обобщената справка, както и с всички материали по дисциплинарното производство и му е указано, че в срок 24 ч. има право да даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани до директора на ОДМВР Ловеч, както и да представи допълнителни доказателства (л. 153). Служителят е получил екземпляр от справката на 12.12.2023 г., видно от отбелязването върху същата. Съгласно Протокол рег. № 295р-20897-14.12.2023 г. (л. 158), изготвен от системен оператор при ОДМВР Ловеч, след извършена проверка в деловодната система на ОДМВР Ловеч за периода от 11.12.2023 г. – 14.12.2023 г. се установило, че няма регистрирани обяснения или възражения от Г.. ДРО е изготвил становище до дисциплинарно наказващия орган (ДНО) с рег. № 906р-13393/18.12.2023 г. (л. 46-55) с предложение за налагане на мл. инспектор Г. Й. Г. на дисциплинарно наказание „уволнение“. Описана е установената от ДРО фактическа обстановка. ДРО е констатирал, че са налице данни за извършено от младши инспектор Г. Й. Г., ст. полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч дисциплинарно нарушение, изразяващо се в поведение несъвместимо с етичните правила разписани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като с действията си нарушил, както следва: т. 15. „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“ - откарва лице с неустановена самоличност до пътен възел Джурово, като го оставя там, а не го отвежда за установяване на самоличността му в РУ Ябланица; т. 19. „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ - с действията си той е уронил престижа на МВР пред лицето, което неимоверно ще окаже влияние и върху доверието към институцията МВР. Деянието е станало достояние на широк кръг от лица предвид публикации в средства за масова информация и последващо излъчване по национални медии, което е възможно да доведе до създаване на негативно отношение на широката общественост спрямо полицейските служители и институцията, която представляват – МВР; т. 20. „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.“ - Извършвайки обиск на лицето с неустановена самоличност, без да изготви протокол за личен обиск, не спазва разпоредбите на ЗМВР. С действията си служителя не дава личен пример за спазване на законността; т. 21., , Държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото.“ - Служителят демонстрира неетичното и обидно отношение, гонейки лицето с неустановена самоличност под ПВ „Джурово“ и насочвайки служебно зачисленото си оръжие към лицето; т. 24. „Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия“ - по време на дежурство качва лице в служебния автомобил без да е задържано по надлежния ред и да са му поставени белезници, като преди това го обискира и взима негови вещи без да са изготвени съответните служебни документи (заповед за задържане и протокол за личен обиск); т. 37. „Действията си държавният служител винаги се съобразява с основните човешки права, между които правото на свобода на мисълта, съвестта, религията, изразяването на мнение, правото на мирни събрания, свободно движение и правото на собственост.“ - ограничил е правото на свободното придвижване на лицето, без да има основателна причина за това, като го е качил в служебния автомобил без белезници и го е откарал до ПВ „Джурово“; т. 96. “Заплахата с оръжие извън методите, определени от професионалните правила за намеса, представлява поведение на държавния служител, противоречащо на принципите на професионалната етика“ - младши инспектор Г. Й. Г. заплашил със служебно зачисленото му оръжие лицето с неустановена самоличност, изваждайки го и насочвайки го към него. В становището е направен извод, че извършеното от Г. деяние е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание - „уволнение“. На младши инспектор Г. е предоставена възможност да даде писмени обяснения или да бъде изслушан, за което му е връчена Покана с peг. № 295р-131/02.01.2024 г. (л. 35). В предоставения му срок същият се е явил за изслушване в присъствието на упълномощен от него адвокат. Изслушването на служителя е обективирано в Протокол с peг. №295р-375/04.01.2024 г. (л. 36-38). Образуваното дисциплинарно производство е приключило с издаването на оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № № 295з-253/23.01.2024 г. на директора на ОДМВР Ловеч (л. 26-32 и л. 4-6), с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ на мл. инспектор Г. Й. Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В оспорената заповед ДНО приел, че на 28.08.2023 г. младши инспектор Г. е бил наряд дневна смяна, за времето от 08: 30 до 20: 30 часа, с колегата си младши инспектор Г. П. В. и са изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил „Киа Сеед“, с рег. № [рег. номер], видно от ежедневните форми на отчет (УРИ 451р-8783/28.08.2023 г.). Около 11: 05 часа, движейки се по АМ „Хемус“ видели лице с тъмни дрехи (пешеходец), с качулка на главата, преметнало найлонова торба през рамо. Видно от прегледа на видеофайловете и снимките от страница 3 на протокола за извършената видео-техническа експертиза, служителите спрели колата, слезли от нея и отишли зад служебния автомобил при лицето. Младши инспектор Г. погледнал в найлоновия плик, както е заявил в обяснение с вх. № 906000-14751/19.09.2023 г. и се виждало на снимка на страница 5 от протокола за извършената видео-техническа експертиза. Младши инспектор В. извършил личен обиск на лицето, при който е взел нещо от преден ляв джоб на лицето и го стиснал в ръка. От яке, което лицето държало, младши инспектор В. извадил мобилен телефон и го подал на младши инспектор Г.. Това се потвърждавало от прегледа на видеофайловете и от снимки на страница 8 в протокола за извършената видео-техническа експертиза. За извършения обиск нямало съставен протокол, съгласно изискванията в чл. 82 от ЗМВР, което потвърдил и самият служител в обяснение вх. №906000- 14751/19.09.2023 г. Лицето не говорело български или английски език и не представило документ за самоличност. Служителите не го задържали при спазване на разпоредбите на чл. 72 ал. 1 т. 4 от ЗМВР, за да установят самоличността му, но въпреки това го качили на задната седалка в служебния автомобил, от дясно, без да му поставят белезници (установено при прегледа на видеофайловете, видно от снимки на страница 11 в протокола за извършената видео-техническа експертиза и заявено от служителя в писмените обяснения). В заповедта се сочи още, че служителите ограничили правото му на свободно придвижване не по установения ред и не издали заповед за задържане. Автомобилът тръгнал в посока [населено място] и около 11: 13 часа спрял под моста на пътен възел Джурово. Лицето и младши инспектор Г. слезли от автомобила, младши инспектор Г. се върнал в служебния автомобил и отново слязъл, като подгонил лицето с неустановена самоличност. Връщайки се отново на предна дясна седалка, посегнал с дясната ръка към пистолета си, извадил го от кобура и го насочил с две ръце през сваленото стъкло на предна дясна врата на автомобила в задна посока към лицето с неустановена самоличност. Това се потвърждавало от прегледа на видеофайловете в предварителната проверка и от снимките на страница 18, 19 и 20 от протокола за извършената видео-техническа експертиза. Посочено е също, че много електронни сайтове отразили случая и той станал достояние на голям брой хора. Като са цитирани: [интернет адрес] - със заглавие „Полицаите от Ябланица, обрали мигрант, са пуснати под домашен арест“; [интернет адрес] - със заглавие „С опрян пистолет в главата: Полицаи обраха мигрант“; [интернет адрес] - със заглавие, , Полицаи в Ябланица са арестувани за обир на мигрант“; [интернет адрес] — със заглавие „Двама полицаи от Ябланица са арестувани за кражба от нелегален мигрант“, както и [интернет адрес] - със заглавие „Двама полицаи от Ябланица обрали мигрант на пътя“. Както и, че във всички електрони издания е отразено, че двама полицаи от Ябланица са обрали мигрант след заплаха с огнестрелно оръжие. Задържани са за 72 часа и са им повдигнати обвинения, като съдът е наложил мярка „Домашен арест“. Отбелязано е, че нарушаването на служебната етика, се отразява изключително негативно върху авторитета на МВР, като се уронва престижа на службата и води като последици до намаляване или загуба на общественото доверие в полицейските органи, което може да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната им дейност. ДНО приел, че действията на младши инспектор Г. са в разрез с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като служителят е нарушил: т.15., , Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“ и т. 24. „Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия“ – служителят качва лице в служебния автомобил, без поставени белезници и го откарва до ПВ „Джурово“, като го оставя там, а не го отвежда за установяване на самоличността му в Районно управление Ябланица; т. 37. „В действията си държавният служител винаги се съобразява с основните човешки права, между които правото на свобода на мисълта, съвестта, религията, изразяването на мнение, правото на мирни събрания, свободно движение и правото на собственост.“ - ограничил е свободното придвижване на лицето, не по законоустановения начин, качвайки го в служебния автомобил, без белезници и откарвайки го до ПВ „Джурово“; т. 19. „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява.“ - с действията си младши инспектор Г. е уронил престижа на МВР пред лицето, което е спрял, а това неимоверно ще окаже влияние и върху доверието към институцията МВР. Освен това деянието е станало достояние на широк кръг от лица предвид публикации в средства за масова информация и последващо излъчване по национални медии, което е възможно да доведе до създаване на негативно отношение на широката общественост спрямо полицейските служители и институцията, която представлява – МВР; т. 21., Държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото.“ - Служителят демонстрирал неетично и обидно отношение, гонейки лицето с неустановена самоличност под ПВ „Джурово“ и насочвайки служебно зачисленото си оръжие към лицето; т. 62. „Държавният служител не изпълнява заповед, нареждаща му да извърши явно незаконни действия. Ако счита, че дадена заповед или разпореждане е неправомерно, същият следва да посочи основанията си за това пред органа, който я е издал, или, ако е необходимо - пред по-висшестояща инстанция. В случай че заповедта или разпореждането бъдат потвърдени, той има право да поиска писмено нареждане за тяхното изпълнение“ от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, ако младши инспектор Г. Г. е преценил, че даденото му разпореждане (заповед) от началника на РУ Ябланица е незаконосъобразно е трябвало да възрази, като посочи пред преките си ръководители или пред по-висшестоящ ръководител, основанията за неизпълнението й; т. 96. „Заплахата с оръжие извън методите, определени от професионалните правила за намеса, представлява поведение на държавния служител, противоречащо на принципите на професионалната етика.“ - младши инспектор Г. Й. Г., заплашил със служебно зачисленото му оръжие лицето с неустановена самоличност, изваждайки го и насочвайки го към него. В оспорената заповед ДНО е обсъдил изслушването на мл. инспектор Г., като е отразено, че младши инспектор Г. потвърдил казаното в своите обяснения. След зададени въпроси от директора на ОДМВР Ловеч и съответно дадените отговори на служителя, се потвърждавало, че лицето е качено в служебния автомобил и е ограничено правото му на свободно придвижване, за което не са съставени необходимите документи. Потвърден бил и фактът, че е извършен обиск на лицето, за което също не е съставен протокол. Съгласно изложеното в заповедта, неправомерното поведение на мл. инспектор Г. е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ и за него е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя срещу подпис на 24.01.2024 г., според отбелязаното в нея (л. 7-гръб и л. 32), а жалбата е депозирана директно в съда по ел. поща на 07.02.2024 г., в 16: 59 ч. (л. 8) и е заведена с вх. № 427/08.02.2024 г. (л. 2). Видно от Кадрова справка УРИ 295р-14689/13.09.2023 г. (л. 95), младши инспектор Г. служителят е постъпил в системата на МВР на 20.08.2018 г. в СДВР. В ОДМВР Ловеч е преназначен считано от 10.04.2019 г. на длъжност полицай (ВПА) в група „Охранителна полиция“ към РУ Ябланица. Служителят е награждаван два пъти с „Писмена похвала“ и веднъж с индивидуална парична награда през 2020 г. за професионално изпълнение на важни професионални задачи и постигнати високи резултати в служебната дейност с висок обществен отзвук - Пандемия COVID 19 от министъра на вътрешните работи. Същият няма незаличени и наложени дисциплинарни наказания. От страна на ответника по делото е представено Удостоверение с рег. № 295р-5434 от 29.03.2024 г., установяващо компетентността на издателя на оспорения акт (л. 25), както и длъжностна характеристика (л. 208-214), Заповед № 295з-3876/22.12.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч (л. 215-216) за наложено на ст. инспектор Ц. Ц. – началник група „Охранителна полиция“ към РУ Ябланица дисциплинарно наказание „порицание“ и Заповед № 295з-3877/22.12.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч (л. 217-218) за налагане на гл. инспектор Л. Л. – началник РУ Ябланица на дисциплинарно наказание „порицание“ В хода на съдебното дирене е изискан и представен от Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР с писмо вх. № 2238/08.07.2024 г. (л. 221) – 1 бр. оптичен носител DVD-R с номер 05-01-00-1847 (л. 222), съдържащ 25 броя файла от камери 01, 02, 03, монтирани в служебен автомобил с рег. № [рег. номер], обслужващ нуждите на ОДМВР Ловеч, с който полицейските служители са изпълнявали служебните си задължения на 28.08.2023 г. за времевия период от 10: 30 до 11: 30 ч. В о.с.з. от 30.09.2024 г. съдът, с участието на страните е извършил оглед на видеофайловете. По искане на оспорващия е допуснат до разпит в съдебно заседание свидетелят Г. П. В. – младши автоконтрольор в РУ Ябланица. Според свидетеля, двамата с мл. инспектор Г. обхождали автомагистрала „Хемус“, били на установъчен пункт в посока София, на разклона за [населено място]. На 75-ия км забелязали лице в аварийната лента, което се движело пеша, било с тъмни дрехи. Спрели автомобила, за да видят какво е това лице. Представили се, лицето не говорело български език. След това свидетелят се обадил на началник групата в РУ Ябланица - Ц. Ц., който не успял да вземе решение какво да правят и казал да се обадят на началника на РУ - Л. Л.. Тъй като свидетелят не разполагал с номера на телефона на Л., решили да задържат лицето и да го отведат в РУ Ябланица. Направили му личен обиск, качили го в служебния автомобил отзад вдясно и отишли да обърнат посоката на движение на пътен възел Джурово. През това време жалбоподателят се обадил на Л. и той каза да го оставят на пътен възел Джурово. Оставили го там и се прибрали в РУ Ябланица. Свидетелят посочва, че Г. не е заплашвал спрения от тях гражданин с оръжие, както и че при извършването на обиска не са били иззети вещи или банкноти от лицето. Твърди, че колегите му от „Охранителна полиция“ носели огнестрелно оръжие, тейзър и пълнител, като тейзърът прилича на бойното оръжие. Св. В. излага също, че не е било разяснявано на пресата за случая в РУ Ябланица, както и че не задържали лицето поради разпорежданията на прекия им ръководител. Сочи, че не поставили белезници на лицето, както и че не съставили протокол за обиск, тъй като това се извършвало в РУ и лицето нямало документи. При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения: Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, и съобразен ли е с целта на закона. Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че мл. инспектор Г. Й. Г. е държавен служител в РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч на длъжност старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Охранителна полиция”. В това си качество същият е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Видно от Удостоверение УРИ 295р-5434/29.03.2024 г. (л. 25), издателят на обжалваната заповед - старши комисар С. В. е бил назначен на ръководна длъжност директор на ОДМВР Ловеч към момента на издаването ѝ. Съобразно чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, наказанията по чл. 197 от същия закон на служителите, заемащи младши изпълнителски длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37. Според чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Ловеч е основна структура, която се ръководи от директор. Видно от типовата длъжностна характеристика (л. 209-гръб), мл. инспектор Г. е заемал младши изпълнителска длъжност със специфично наименование – младши инспектор. С оглед на това, съдът приема, че директорът на ОДМВР Ловеч се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР по отношение на наказания служител. Поради изложеното, съдът намира, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Обжалваната заповед е съставена в предвидената от закона писмена форма, подписана от издателя си и при спазване на формалните изисквания относно съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания (доколко последните са съответни, следва да се прецени при изследване на материалната законосъобразност на акта, а доколко същите са изчерпателни, следва да се прецени по-долу в настоящия съдебен акт). Съдът намира, че заповедта е издадена в преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване. Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на лицето. Спазени са и изискванията по чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения, запознал се е с резултатите от проверката в обобщената справка. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на директора на ОДМВР Ловеч, с която е назначен дисциплинарно разследващ орган, с оглед изискването на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена, след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, релевантни за преценката налице ли е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, представляващо дисциплинарно нарушение и дали същото е извършено от полицейския служител, спрямо когото е образувано дисциплинарното производство. Независимо от горното, съдът констатира, че в случая дисциплинарното производство е проведено в нарушение на специалните административнопроизводствени правила. Съобразно чл. 205, ал. 4, т. 4 от ЗМВР, служителят срещу когото е образувано дисциплинарно производство, и подпомагащото го лице могат да правят искания в хода на производството, като изискват материали по него, за които считат, че са от съществено значение за образуваното производство и за защитата на лицето, срещу което е образувано то. ДРО е длъжен да уважи направените искания, като предаде исканите от лицата материали за организиране на защитата на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното производство. Смисълът на това е да се даде възможност на служителя да защити правата си пред наказващия орган, като изрази становище, обяснения и възражения по отношение на изисканите от него материали и да ангажира доказателства относно вменените му дисциплинарни нарушения. В представената по делото дисциплинарна преписка липсват каквито и да е доказателства, от които да е видно, че комисията, назначена от директора на ОДМВР Ловеч, в качеството си на ДРО е предоставила на държавния служител и на подпомагащото го лице записите от камери 01, 02 и 03, монтирани в служебен автомобил с peг. № [рег. номер], обслужващ нуждите на ОДМВР Ловеч, с който полицейските служителите са изпълнявали служебните си задължения на 28.08.2023 г. за времевия период от 10: 30 ч. до 11: 30 ч. Съгласно чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, в т. ч. и доказателствата посочени от държавния служител, което не е сторено от наказващия орган. С непредявяването за запознаване на жалбоподателя Г. със записите от диска и снимките, които се явяват единствено доказателство за твърдените неправомерни действия е нарушено правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, опорочено е производството по реализиране на дисциплинарната отговорност и представлява основание за отмяна на обжалвания акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В този смисъл и Решение № 6630 от 05.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2750/2022 г., V о. Съгласно чл. 210 ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Макар, че оспореният акт е съставен в предвидената от закона писмена форма и съдържа формално изброяване на всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 210 ал. 1 от ЗМВР, посоченото в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение не е достатъчно прецизно като липсва съответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби. В оспорената заповед ДНО е приел, че мл. инспектор Г., съвместно с колегата си В. е направил личен обиск на лицето с неустановена самоличност – „Младши инспектор Г. погледнал в найлоновия плик, както той заявява в обяснение вх. № 906000-14751/19.09.2023 г. и се вижда на снимка на страница 5 от протокола за извършената видео-техническа експертиза. Младши инспектор В. извършил личен обиск на лицето, при който е взел нещо от преден ляв джоб на лицето и го стиснал в ръка. От яке, което лицето държало, младши инспектор В. извадил мобилен телефон и го подал на младши инспектор Г.. Това се потвърждава прегледа на видеофайловете и от снимки на страница 8 в протокола за извършената видео-техническа експертиза.“. ДНО приел също, че за извършения обиск няма съставен протокол, съгласно изискванията в чл. 82 от ЗМВР, както и че служителите вместо да задържат лицето, за да установят самоличността му, го качили на задната седалка в служебния автомобил, без да му поставят белезници, ограничили правото му на свободно придвижване не по установения ред, като не издали заповед за задържане и го откарали на ПВ Джурово, с което не била спазена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители е нарушение, което е различно от неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за каквото нарушение жалбоподателят е понесъл дисциплинарна отговорност. С оглед на приетите от ДНО фактически обстоятелства деянието на младши инспектор Г., е следвало да бъде квалифицирано като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, вр. чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Неправилната правна [жк], което е съществено с оглед строго формалния характер на дисциплинарното производство и правилното организиране на защитата на наказаното лице. Неправилната правна квалификация на извършеното дисциплинарно нарушение е основание за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон. Отделно от горното, в процесната заповед като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители ДНО е посочил: т. 15, т. 24, т. 37, т. 19, т.21, т. 62 и т. 96. Същевременно в изготвените от ДРО обобщена справка и становище като нарушени от Г. се сочат следните текстове от Етичния кодекс, а именно – т. 15, т. 19, т. 20, т. 21, т. 24, т. 37 и т. 96. Видно от изложеното, в хода на проведеното дисциплинарно разследване ДРО не е квалифицирал действията на Г. като такива, нарушаващи т. 62 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители, като за първи път това е направено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По този начин съществено е било нарушено правото на защита на наказаното лице, доколкото на етапа преди да даде писмени обяснения и при изслушването и съответно преди налагане на дисциплинарното наказание, служителят е бил възпрепятстван да организира адекватно защитата си срещу всички сочени от органа нарушения. Съобразявайки и изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че ДНО е допуснал вътрешно противоречие в издадената от него заповед за налагане на дисциплинарно наказание, доколкото не става ясно какво конкретно нарушение на служебната дисциплина се вменява на Г. – за несъблюдаване на чл. 82 от ЗМВР и чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР или за нарушение на текстовете от Етичния кодекс. Съдът намира, че описаната в заповедта фактическа обстановка е достоверна, доколкото същата се извежда по еднопосочен начин от анализа на събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства, от снимките в протокола за извършената видео-техническа експертиза и заявеното от служителя в писмените обяснения, обясненията на началник група ст. инспектор Ц. и на началник РУ Ябланица ст. инспектор Л., от допълнително ангажираните в хода на съдебното производство писмени доказателства и от извършения преглед на видеофайловете със записите от камерите на служебния автомобил. Поради изложеното, съдът намира, че в рамките на развилото се дисциплинарно производство, както и в рамките на настоящето съдебно производство, се установяват описаните по-горе действия и поведение от страна на жалбоподателя. Обстоятелството дали са били взети при обиска сочените вещи или не, не са предмет на настоящото производство, а на образуваното досъдебно такова. Поведението на оспорващия надхвърля допустимото от закона и морала поведение и е в противоречие със задълженията му на държавен служител в системата на МВР по Етичния кодекс, задължаващи го да съблюдава наложените норми за поведение в отношенията си с лицето с неустановена самоличност. В тази връзка, настоящата инстанция приема за безспорно установено, че поведението му е морално укоримо и в противоречие с посочените принципи, и съответно осъществява състава на нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което същият е следвало да понесе съответно дисциплинарно наказание. Съдът обаче намира, че изводът на ответника за наличие на фактическия състав по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, е направен при превратно тълкуване на посочената норма. За да е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение на лицето на посоченото основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, следва да са налице две кумулативноизискуеми предпоставки, от една страна - извършването на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и от друга страна – същите да уронват престижа на службата, т. е. поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. В случая, извършеното от оспорващия, макар и да е морално укоримо, не е с такъв интензитет, агресивност и публичност, че да бъде окачествен като „тежък“ и реално да застрашава доброто име на институцията, респективно да уронва престижа на службата, обосноваващо налагането дисциплинарно наказание „уволнение“. Под „деяние, уронващо престижа на службата“ се разбира деянието да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция, каквото в случая не се установява. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ са деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. За да може едно нарушение на Етичния кодекс да се определи като тежко нарушение на служебната дисциплина е необходимо наличието и на [жк], деянието да уронва престижа на службата. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите е посочено, че под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Само обаче фактът, че деянието е станало достояние на външни на МВР институции и лица, не е достатъчно, за да се определи едно деяние като тежко дисциплинарно нарушение, за което органът по назначаване в условията на обвързана компетентност да е длъжен да наложи наказание „уволнение“, като не всяко неетично поведение е тежко нарушение на служебната дисциплина, накърняващо престижа на службата. С оглед установеното, че с поведението си служителят е нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, то за това дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР законът предвижда друг вид наказание, а именно „порицание“ по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, което от своя страна обосновава и несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание. Разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК намират приложение и в настоящия случай и ако с налагането на по-лекото наказание може да се постигне желаната и преследваната от закона цел, тогава налагането на по-тежко наказание е необосновано и е в нарушение на един от основните принципи в чл. 6 от АПК - принципът за съразмерност. В този смисъл е несъответен на закона и необоснован изводът на ДНО за безспорно установяване на незаконосъобразно действие от страна на мл. инспектор Г. и наличие на предпоставките за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. На следващо място, в конкретния случай при издаването на заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, ДНО не е спазил и правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което негово задължение е императивно и влече необоснованост, както по отношение въпроса за извършване на нарушението, така и за вида и размера на наложеното наказание. Видно от съдържанието на оспорената заповед, органът формално е приложил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието, което е самостоятелно основание за отмяна на тази заповед. Съгласно цитираната разпоредба, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В процесната заповед е извършено само формално изброяване на тези обстоятелства, съобразно приетата за установена фактическа обстановка, без да е налице съпоставянето ѝ с цялостното поведение на държавния служител по време на службата му, каквото е изискването на посочената норма. В заповедта е направено позоваване на кадровата справка на служителя (при данните за получавани награди и т.н.), но липсва анализ на установеното от нея. Действително, цялостното поведение на служителя не представлява основание за освобождаване от отговорност при извършване на дисциплинарно нарушение, а е обстоятелство, което оказва влияние върху определяне на вида и тежестта на наказанието. Размерът на наложеното наказание също подлежи на проверка от съда и при липса на конкретни обстоятелства, които го обосновават съдът не може да извърши такава. В случая обаче, ДНО въобще не е провел анализ на фактите, установени в кадровата справка на мл. инспектор Г., с което е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Отделно от горното, при издаване на оспорената заповед ДНО, е нарушил разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. При описаната в обстоятелствената част на обжалваната заповед фактическа обстановка, наказващият орган е определил седем едновременно установени нарушения на служебната дисциплина (т. 15, т. 24, т. 37, т. 19, т. 21, т. 62 и т. 96 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители). Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, при извършване на две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, какъвто безспорно е настоящият случай, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Видно от съдържанието на Заповед № 295з-253/23.01.2024 г. на директора на ОДМВР Ловеч, ДНО не е изпълнил посочената разпоредба и не е определил отделно наказание за всяко едно от седемте едновременно установени нарушения, и едва тогава да приложи т. 1 или т. 2 от чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. В случая, с оспорената заповед е наложено едно наказание –„уволнение“. По този начин са нарушени правилата за индивидуализация на наказанията. В този смисъл е и Решение № 6034 от 07.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1252/2023 г., II о. В тази връзка съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона, и в разрез с правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. По изложените съображения, настоящият състав намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваната заповед е валиден административен акт, но е издаден в нарушение на специалните изисквания за форма, административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел, поради което е незаконосъобразен и същият следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски съобразно представения списък на л. 243 от делото. Същите са в общ размер на 1 010, 00 лв., от които: 10, 00 лв. – внесена държавна такса (л. 13) и договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 000, 00 лв. (л. 14). Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът,