Решение № 18742 от 28.11.2014 г. на Софийски градски съд по дело № 10909/2014 г.

Производството е по реда на чл.622 ГПК и сл. и Регламент 44/2001 г. Образувано е по молба от В.С.К., чрез процесуалния й представител адв. И.Х., за признаване и допускане на изпълнение на решение № 660/2013 г. на Атинския районен (мирови) съд по гр. д. № 7048/2011 г. по описа на Атинския районен (мирови) съд, с което е уважен предявения от нея иск срещу М.П. Н. – Кадити за сумата от 8 700 евро, ведно със законната лихва, считано от деня на връчване на съобщението за предявения иск – 03.03.2011 г. до деня на пълното изплащане на дължимото, както и са й присъдени сторените разноски в размер на 250 евро. Излага съображения, че са налице предпоставките за това, тъй като по делото е представен сертификат по чл.54 от Регламент 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г. относно признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съгласно приложение V от същия, по отношение процесното решение на Атинския районен (мирови) съд. Моли съда да признае и допусне изпълнението на посоченото решение, като й присъди сторените по делото разноски. Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: По делото е представен заверен препис от решение № 660/2013 от 27.02.2013 г., на Атински районен (мирови) съд, с което М. Н. – Кадити е осъдена да заплати на В.С.К. сумата от 8 700 евро, ведно със законната лихва, считано от деня на връчване на съобщението за предявения иск – 03.03.2011 г. до деня на пълното изплащане, както и да заплати сумата от 250 евро – съдебни разноски. Към решението е приложен сертификат по приложение V във връзка с чл.54 и чл.58 от Регламент 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г. относно признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. От изготвената служебно справка в Национална база данни „Население” се установява, че ответницата по молбата М.П. Н. – Кадити има постоянен и настоящ адрес в гр. София, ж. к. „Н.” – ІV част, бл.445, вх.В, ет.1, ап.26. При тези факти, съдът приема от правна страна следното: Правната регламентация на производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение или друг акт е в Регламент 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г. относно признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, както и чл.622 ГПК и сл. Предвид обстоятелството, че длъжникът има постоянен адрес в гр. София и на основание чл. 622, ал.1 ГПК и чл.623, ал.1 ГПК СГС е компетентен да разгледа и се произнесе по молбата. Нормата на чл.32 от Регламент 44/2001 г. дефинира понятието „съдебно решение” за целите на регламента. В това понятие се включва всяко съдебно решение, постановено от съд или трибунал на държава – членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет, заповед, решение или изпарителен лист, както и определенията за разходите или разноските от служител на съда. В случая молителят е представил по делото такъв акт – решение на Атинския районен (мирови) съд. Ето защо следва да се приеме, че представеното по делото решение съставлява съдебно решение по смисъла на чл.32 от Регламент 44/2001 г. Наред с това решението е постановено по гражданско дело, поради което и на основание чл.1 от Регламент 44/2001 г. попада в обхвата на регламента. Решението също така е постановено от орган на държава – членка на ЕС. Нормата на чл.622, ал.1 ГПК вр. с чл.623, ал.1 ГПК, както и чл.53 от Регламент 44/2001 г. изискват чуждестранното съдебно решение да бъде придружено с удостоверение за изпълняемост – сертификат, издаден от съда или компетентния орган на държавата – членка, където е постановено съдебното решение, който се попълва по образец, установен в приложение V от Регламента към чл.54. В случая молителят е представил такова удостоверение за изпълнеяемост по отношение на решението от 27.02.2013 г. По изложените съображения съдът счита, че са налице предпоставките на чл.622, ал. 1 и 2 ГПК и чл.623, ал.1 и 2 ГПК, както и изискванията на Регламент 44/2001 г., посочени по – горе, по отношение на представеното по делото съдебно решение, поради което следва да се признае и допусне изпълнението му. По разноските по производството: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на молителя следва да се присъди сумата от 50 лв.- внесена държавна такса. Воден от гореизложеното и на основание чл.622, ал.3 ГПК и чл.623, ал.3 ГПК, съдът Р А З П О Р Е Д И: ПРИЗНАВА и зачита решение № 660/2013 от 27.02.2013 г., постановено по гр. д. № 7048/2011 г. на Атинския районен (мирови) съд, с което М. Н. – К. е осъдена да заплати на В.С.К. сумата от 8 700 евро, ведно със законната лихва, считано от деня на връчване на съобщението за предявения иск – 03.03.2011 г. до деня на пълното изплащане, както и да заплати сумата от 250 евро – съдебни разноски. ДОПУСКА изпълнението на горепосоченото решение № 660/2013 от 27.02.2013 г., постановено по гр. д. № 7048/2011 г. на Атинския районен (мирови) съд. ОСЪЖДА М.П. Н. – К., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. С., ж. к. „Н.” – ІV част, бл. •••, вх. •, ет. •, ап. •, да заплати на В.С.К., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Л., ж. к. „М. ”, бл. ••, вх. •, ет. • ап. •• и съдебен адрес гр. Б., бул. „Св. С.. К. и М. ” № • – адв. И.И.Х., сумата от 50 (петдесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски. Разпореждането, което има характера на решение, постановено в исков процес, на основание чл.622, ал.3 ГПК и чл.623, ал.5 ГПК, подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: