Решение № 175 от 24.7.2024 г. на Районен съд - Девня по дело № 1196/2023 г.

Предявени са искове от А. А. С., ЕГН ••••••••••, адрес гр.С., ул.“Е. П.“ №••, срещу „Групама застраховане ” ЕАД гр. София, ЕИК 131272330, с правно основание чл.134 ЗЗД вр. чл. 383 КЗ, за заплащане на сумата от 14 198.76 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, на „Банка ДСК“ ЕАД във връзка с настъпило застрахователно събитие по сключен групов договор за застраховка“Кредитна защита“ сключен между „Банка ДСК“ и „Групама Застраховане“ ЕАД, а именно смъртта на И. А.Х., ЕГН ••••••••••, кредитополучател по сключен договор за кредит за текущо потребление от 08.03.2021г. с кредитор „Банка ДСК“. Формулирано е и особено искане да бъде конституиран като съищец „Банка ДСК“ ЕАД. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът излага, че исковете са допустими, но неоснователни и оспорва същите изцяло по основание и размер. Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Конституираният като съищец „Банка ДСК“ ЕАД, изпраща становище, че депозираният иск е недопустим и неоснователен.В с.з, редовно призовани не изпращат представител. Съдът, след преценка на представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, направи следните фактически и правни изводи: А. А. С. е наследник на И. А. Х. с ЕГН ••••••••••, бивш жител на град С., област Варна. На 08.03.2021 г. И. А. Х. е сключил Договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ ЕАД съгласно който банката му е отпуснала сумата в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева. И. Х. е следвало да върне отпуснатата сума ведно с договорената лихва и такси в срок от 120 месеца, считано от датата на усвояването на сумата, а именно 08.03.2021 г. Месечната вноска е уговорена на 182, 15 лв, като последната сто и двадесета вноска е определена на 176, 25 лв. На датата на сключване на договора за кредит - 08.03.2021 г., кредитополучателят И. А. Х.е включен в групов договор за застраховка сключен между „Групама Животозастраховане“ ЕАД, като застраховател и кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, като застраховащ. Издаден е Сертификат № L0004954080210308 по Групов застрахователен договор за застраховка „Кредитна защита“. Налице е писмено съгласие от страна на третото лице И. А. Х. за включването му в груповия договор за застраховка към момента на сключване на договора, съгласно императивното изискване на закона. На 29.12.2021 година И. А. Х. е починал. На 29.03.2022 г с Покана-уведомление, кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила наследниците на починалия И. А. Х., че следва да й заплатят сумата от 14198, 76 /четиринадесет хиляди сто деветдесет и осем лева и 76 стотинки/, както и че ако не платят задължението, кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем и ще пристъпи към събирането му по съдебен ред.Към датата на смъртта му И. А. Х. е имал качество на застраховано лице по Сертификат № L0004954080210308 по Групов застрахователен договор за застраховка „Кредитна защита“, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответното застрахователно дружество „Групама Животозастраховане“ ЕАД. Съгласно общите условия на груповия договор за застраховка „Кредитна защита“ един от покритите рискове по договора е смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие. Груповата застраховка "Кредитна защита" на кредитополучателите, сключена между "Банка ДСК" ЕАД и ответника "Групама Животозастраховане" ЕАД е такава по чл. 231 КЗ в полза на кредитор /търговска банка/ за обезпечение задължение на физическо лице. Договорът за групова застраховка "Кредитна защита“ на получателите на кредити на "Банка ДСК" ЕАД има за предмет живота, здравето и телесната цялост на трето лице. Регламентацията на този договор, към момента на сключването му, се съдържа в разпоредбата на КЗ, като по него банката има правното положение на застраховащ. Особеното при този вид договор, което обуславя и неговата специфика, е че при реализиране на риска, не кредитополучателят, а банката има право да получи част от застрахователната сума до размера на непогасените и дължими вноски за съответния период от време. В това застрахователно правоотношение банката има едновременно качествата и на застраховащ, и на ползващо се от сключената застраховката лице - до остатъка по кредита към датата на смъртта на застрахования, но не повече от застрахователната сума, докато кредитополучателят е застраховано лице. Спорен по делото е въпросът, защо към настоящият момент банката не е упражнила правото си да получи застрахователната сума от застрахователя, а зисква кредита да бъде изплатен от наследника на починалато лице – в случая ищцата в настоящото производство. Видно от кредитираната от съда като компетентно и безпристрастно изготвена, обстойно аргументирана и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л д-р Д. Д., към момента на сключване на договора за кредит И. А. Х. е бил в изключително влошено здравословно състояние, била му е призната 100 % инвалидност. Същият е страдал от захарен диабет, нефропатия, ретинопатия и редица други заболявания. Починал е в резултат на прогресираща стволова декомпенсация, развила се във връзка с хроничните му заболявания, исхемичен мозъчен инсулт, тежки увреждания на централната нервна система. В настоящото производство се установи по безспорен и категоричен начин обстоятелството, че именно ищцата е наследник на починалото лице - И. А. А./кредитополучател/. При признато от банката на ищеца с договора за застраховка право да получи като ползващо се по договора лице разликата между застрахователната сума и непогасения остатък от кредита, банка, ДСК“ ЕАД „ му оказва дължимото се за реализация на това право поведение, следващо от договора, като бездейства да потърси от ответника непогасения остатък от кредита, въпреки настъпване на предпоставките за плащането му, респрективно ищецата може сама да предяви от нейно име чрез иск правото и да получи този остатък. Освен по въпроса за надлежната процесуална легитимация на кредитополучателя, в случай на бездействие на кредитодателя да търси при настъпил покрит риск плащане от застрахователя за остатъка от непогасения кредит, в съдебната практика са налични и противоречия по решаване на въпроса по същество, при преценка за това надлежна ли е неговата материално правна легитимация.В този случай аналогично на разбирането, е постановеното с Решение №1891/18.07.2018г. по в.гр.д. №4881/2017г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с Определение №490/18.07.2019г. по т.д. №3009/2018г. на ВКС, II т.о. С цитираното недопуснато до касация решение, въззивният съд е потвърдил постановеното от СГС на 10.07.17г. решение по гр.дело №2759/2015г., с което, макар и при настъпил покрит риск "смърт", в хипотезата на чл. 199а, ал. 1 от КЗ/отм/ във вр. чл. 134 ал 1 от ЗЗД, по иск на наследник на застрахованото лице, застрахователят е бил осъден да заплати на банката кредитодател остатъка от непогасения кредит, с мотива, че именно така би се постигнала нормативната цел на цитираната разпоредба - да се ангажира гаранционно - обезпечителната отговорност на застрахователя до размера на непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие, като и в това производство е бил наведено възражението, че ищецът няма надлежна материално правна легитимация за провеждане на иск в хипотезата на чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не разполага с качеството кредитор по нейния смисъл. С въззивното решение съдът е изтъкнал в подкрепа на правилната преценка, водена от съобразяване целта на закона, и нормативната уредба, която КЗ от 2016г дава на въпроса относно правото на кредитополучателя, в случаи на бездействие на кредитодателя, да търси застрахователно плащане по договора за застраховка /виж чл 382 ал 1 изр. поел. И чл. 328, ал. 3 от КЗ/, защото развитието на правото в тази насока е наложено’именно заради противоречията при решаването му в практиката, породени от празнотата по същия въпрос в отменения КЗ, при действието на които са се развили отношенията между страните по делото затова, макар на регламентацията по КЗ от 2016г по обсъждания въпрос да не е придадено обратно действие, неговата законодателна уредба е ясна индиция за това, какъв точно смисъл би следвало да се търси в Уредбата му по отменения КЗ, като се отчита и търси социалното предназначение на застраховането, целта, която преследва и интересите, които движат участниците в правоотношенията, които се създават във връзка със сключваните договори, а не само стриктно формалния прочит на правните норми, уреждащи правото на иск във връзка с получаване на застрахователната сума. Становището, че при настъпване на покрит риск по договор за застраховка живот, сключен като обезпечение на изпълнение на задълженията на кредитополучател по договор за кредит, паричните вземания на банката към кредитополучателя следва да бъдат удовлетворени именно от уговореното по договора за застраховка застрахователно обезщетение, е застъпено и с Реш.№560/08.08.2017г. на ОС- Варна по в.т.д. №654/2017г., Решение № 20 от 15.01.2020 г. по т. д. № 515 / 2018 г. на XXII състав на Окръжен съд - Пловдив. В отговора на исковата молба са изложени доводи за неоснователност на исковата претенция обосновани въз основа на застрахователния договор по застраховка „Живот. Ответното дружество твърди, че рисковете, които са покрити с посочения по- горе договор покриват единствено - смърт в резултат на злополука и пълна трайна неработоспособност. При сключване на застраховка, касаеща живота, здравето и трудоспособността на застрахования съществено значение имат тези обстоятелства, позволяващи на застрахователя да извърши преценка относно здравния статус на застрахования към момента на сключване на договора. За тях в чл. 362, ал. 1 от КЗ е предвидена възможност застрахователят да поставя въпроси на застрахования, на които последният е задължен да отговори, като в ал. 2 от посочената разпоредба изрично е посочено, че обстоятелствата, за които застрахователят не е постянт въпроси не са "съществени за риска". Предвид посоченото следва да се приеме, че преценката относно здравния статус (обстоятелство от съществено значение за риска) на застрахования би следвало да се основава на информация, събрана/установена по реда на чл. 362 от КЗ, а не чрез въвеждане на клауза за изключен застрахователен риск, каквато е процесната разпоредба от Общите условия. Допускането на подобно договаряне практически обезсмисля въведената в закона процедура, както и приложението на чл. 363, ал. 3-5 от КЗ, според които застрахователят не може да откаже заплащане на обезщетение, когато застрахованият не е отговорил или е отговорил неясно на поставени въпроси, както и в случаи че е разкрил съществени за риска обстоятелства. По този начин застрахованото лице бива поставено в значително по- неблагоприятна ситуация спрямо застрахователя които може по своя преценка да се освободи от задълженията си по договора’ включително и при хипотези, които биха могли да попаднат в обхвата на чл 363 ал 3-5 от КЗ. Съгласно чл.143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП, неравноправна е тази клауза, която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка като същата възможност не е предоставена на потребителя. В случая предвидената в чл. 14.1 от Общите условия клауза попада именно в тази хипотеза, тъй като предвижда възможност за отказ от покритие при наличие на заболяване, за което не са задавани въпроси по реда на чл. 362 от КЗ. Следва да бъде уточнено, че посочената разпоредба не е индивидуално уговорена доколкото застрахованото лице се е присъединило към застраховка, сключена от неговия кредитор /застраховащ/ в собствена полза и в този смисъл не е имал възможност да участва в договарянето на Общите условия. С оглед на горното настоящият съдебен състав приема, че предвидената в чл. 14.1 от Общите условия клауза е неравноправна и следователно не обвързва потребителя като приравнена страна по договора за застраховка, поради което неоснователен се явява доводът на въззивника, че не дължи плащане на застрахователно обезщетение поради наличие на изключен риск.В тази връзка съдът следва да отбележи още нещо.В с.з проведено на 25.06.2024г. вещото лице изготвило СМЕ по делото на въпрос на съда дали влошеното здравословно състяние на кредитополучателя И. А.Х. би могло да се забележи с просто око, вещото лице отговори, че към момента на сключване на договора би следвало лицето да е със затруднено движение, с видимо нездрав външен вид, почти без зрение, т.е лицето сключващо договора за кредит с него е нямало как да не забележи влошеното здравословно състояние и да се съобрази с него. Както преди настъпването на смъртта на кредитополучателя, така и след това, вече от страна на неговия законен наследник - А. А. С., кредита се обслужва регулярно без забавяне или неплащане на месечните вноски, които са уточнени при подписване на договора за кредит. Ищцовата страна се явява напълно изправна по отношение на изпълнение, на договорните отношения и задълженията, които са вменени с подписването на договора. С оглед гореизложевото съдът намира, че предявението искове са основателни, като застрахователя дължи заплащане на застрахователно обезщетение на кредитодателя, а предвидената в чл. 14.1 клауза в общите условия на сключения застрахователен договор е неровноправна по отношение на потребителя и не би следвало да обвързва потребителя на кредита. Предвид основателността на предявените искове и отправената претенция с представен списък на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът „Групама застраховане“ ЕАД следва да заплати на ищцовата страна сторените разноски за държавна такса и адвокатски хонорар, в общ размер 2 247.95 лв. Водим от изложеното, съдът