Решение № 431 от 15.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 444/2022 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда на Софийски районен съд, НО, 109 с-в от 22.11.21 г. по НОХД № 16706/20 г. подс. Г. А. С. е признат за виновен в това, че в периода от 14.05.15 г. до 09.02.16 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление – с единадесет деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н. С. М. и М. М. М. и с това им причинил имотна вреда, както следва: на М. М. в общ размер на 6 690 лв. и на Н. М. в общ размер на 820 лв., поради което и на основание чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.58а от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК при изпитателен срок от пет години. Със същата присъда подс. Г. А. С. е осъден да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на Н. С. М. и на М. М. М. обезщетения за причинени от престъплението имуществени вреди в размер съответно на 820 лв. и на 6 690 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подс. С.. Във въззивната жалба, както и в допълнението към нея, се твърди, че присъдата на районния съд е необоснована, постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, и е явно несправедлива. Изложени са аргументи, че в мотивите към присъдата не са направени никакви фактически и правни изводи, и не са обсъдени в цялост доказателствата, което по своята същност представлява липса на мотиви. Твърди се, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият е бил подведен от друго лице и че е изявил желание да възстанови инкриминираната сума, като за целта е подписал записи на заповед в полза на пострадалите М.и. Посочено е, че наложеното наказание, както и определеният изпитателен срок, са завишени и не са съобразени със съдебната практика. Твърди се, че съдът неправилно е приел за разглеждане и е уважил предявения граждански иск, тъй като към датата на предявяване е изтекла петгодишната погасителна давност. Направено е искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция, а гражданският иск да бъде отхвърлен като погасен по давност. В хода на съдебните прения защитникът поддържа жалбата и излага съображения във връзка с несправедливост на наложеното наказание, което е завишено и във връзка с липсата на основания за приемане и уважаване на гражданския иск, който е погасен по давност. Прокурорът моли съда да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Частните обвинители и граждански ищци считат, че присъдата на районния съд е законна, справедлива и обоснована, и молят да бъде потвърдена. При последната си дума към съда подсъдимият заявява, че съжалява за случилото се. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното: Въззивният съд намира, че са налице основанията на чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал.2 от НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. При служебна проверка на материалите по делото въззивният съд констатира, че протоколът от съдебното заседание на първоинстанционния съд на 22.11.21 г. /когато е приключено съдебното следствие, изслушани са съдебните прения и последната дума на подсъдимия, и е обявена присъдата/ не е подписан от председателя на съдебния състав, което се приравнява на липса на съдебен протокол и представлява съществено процесуално нарушение - едно от предвидените в чл.348, ал.3, т.2 от НПК абсолютни процесуални нарушения, които са основание за отмяна на постановената присъда. На следващо място, съдът констатира следното: В разпоредителното съдебно заседание по делото, проведено на 06.10.21 г., са присъствали подс. Г. С., неговият защитник адв. А., прокурора, както и двамата пострадали от престъплението съгласно обвинението по обвинителния акт – Н. С. М. и М. М. М.. Всеки от двамата пострадали устно е заявил пред съда, че желае да се конституира по делото като частен обвинител и като граждански ищец, без да уточнява във връзка с гражданския иск срещу кого го предявява, за каква сума претендира, както и за какви по характер вреди /имуществени или неимуществени/. Прокурорът и защитникът са направили възражения срещу приемането на гражданските искове, като са посочили, че претенциите не са конкретизирани по размер и не отговарят на изискванията на процесуалния закон. При така направените в съдебно заседание искания от пострадалите Н. С. М. и М. М. М. за конституиране като граждански ищци в процеса, съдът е следвало служебно да констатира /дори и без да са налице възражения в тази насока от прокурора и защитника/, че пострадалите не са формулирали надлежно своите искови претенции - съобразно изискванията на закона, поради което молбите им за конституиране като граждански ищци е следвало да се оставят без уважение. Съгласно чл.85, ал.1 от НПК молбата за предявяване на граждански иск в наказателното производство следва да съдържа изброените в цитираната разпоредба реквизити, като следва да се посочат: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите; характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение. Съгласно чл.85, ал.2 от НПК, молбата за предявяване на граждански иск може да се подаде писмено или да се направи устно пред съда. В настоящия случай, пострадалите са се ползвали от предвидената в закона възможност да предявят устно пред съда своите гражданскоправни претенции в съдебно заседание на 06.10.21 г., но в молбите им не се съдържа нито един от предвидените в чл.85, ал.1 от НПК реквизити, което ги прави процесуално недопустими. И дори да се приеме, че някои от реквизитите на устно формулирана в съдебно заседание молба за предявяване на граждански иск могат да се изведат конклудентно от обстоятелствата, при които е направена молбата /напр. наказателното дело, по което се подава; лицето срещу което се подава – в случай, че подсъдимият е само един; престъплението, от което са причинени вредите – в случай, че делото се води по обвинение само за едно престъпление/, по никакъв начин съдът не следва да презюмира и да допълва молбата по отношение на това за какви вреди /имуществени или неимуществени/ се претендира обезщетение и в какъв размер. Въпреки процесуалната недопустимост на предявените от пострадалите граждански искове, в съдебното заседание на 06.10.21 г. първоинстанционният съд е постановил определение, с което е конституирал пострадалите като граждански ищци и е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените граждански искове, с което е допуснал процесуално нарушение. Пороците на исковите претенции на пострадалите са били пренесени в самия съдебен акт по приемането им /протоколно определение/, което е бланкетно и в него не се конкретизират съществените елементи на приетите за съвместно разглеждане граждански искове. Допуснатото процесуално нарушение е ограничило процесуалните права и възможности на подсъдимия да се защитава срещу гражданските искове, тъй като за него е съществувала неяснота най-малко относно това, какъв е размера на обезщетението, за което се претендира и за какви по характер вреди /имуществени или неимуществени/ - в този смисъл е и направеното възражение от защитника в съдебно заседание срещу приемането на гражданските искове. Неяснотата не само представлява пречка подсъдимият да се защитава по същество срещу основанието и размера на гражданските искове, но също така го лишава и от възможността да направи изначално, още на етапа на разпоредителното заседание, различни по характер възражения срещу приемането на гражданските искове /напр. възражение, че размера на сумата по тях не кореспондира с размера на вредите, посочен в обвинителния акт/. Допуснатото от районния съд процесуално нарушение не може да бъде отстранено във въззивното производство, тъй като граждански иск в наказателния процес може да бъде предявен и приет за съвместно разглеждане единствено в производството пред първоинстанционния съд, поради което, след връщане на делото за ново разглеждане на районния съд, това процесуално нарушение също следва да бъде отстранено. Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал.2 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД