Решение № 443 от 11.10.2023 г. на Районен съд - Габрово по дело № 734/2023 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. С искова молба от 15.05.2023 г., уточнена с молба вх. №3763/05.06.2023 г. ищецът М. С. К.-П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Габрово, ул. „••••••••••” № 69 А № 5, е предявила иск за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране, положен в Институт за учители специалисти „Тодор Постомпиров"- град Габрово, за периода от 07.10.1974 г. до 01.07.1976 г. В исковата молба се твърди, че на 07.10.1974 г. К. постъпила на работа в Институт за учители специалисти „Тодор Постомпиров" - град Габрово, на длъжност „библиотекар” на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение от 80 лв., като след 29.10.1975 г. била преназначена в същия институт на длъжност „инструменталчик”, с месечна заплата от 85 лв. Поддържа, че в трудовата книжка е налице отразяване, от което е видно, че за процесния период е работила и има прослужено време при посочения работодател от една година, осем месеца и двадесет и три дни, но ТП на НОИ не искало да зачете посочения времеви период като трудов стаж, тъй като липсвал кръгъл печат от работодателя върху поставения от него приключващ правоъгълен печат. В тази връзка било изискано да представи образец УПИ-3, т.к. трудовата книжка не била приключена, като от правоприемника на работодателя Института за учители специалисти „Тодор Постомпиров" – Габрово, а именно - Технически университет - Габрово, ЕИК 000210319, получила писмо, изх. № К-02-323/25.04.2023 г., в което било посочено, че разчетно-платежните ведомости за процесния период не се намират в институцията, поради което правоприемникът не може да ги предостави. В допълнение от ТП на НОИ - Габрово получила удостоверение, изх. № 5510-07-4/10.05.2023 г., в което било отразено, че в осигурителния архив на НОИ липсват данни за ведомости за заплати на ищцата. С оглед гореизложеното и във връзка с пенсионирането си, ищцата иска да се постанови решение, с което да се признае за трудов стаж, времето на положения от нея труд за периода от 07.10.1974 г. до 01.07.1976 г. в Институт за учители специалисти „Тодор Постомпиров" - град Габрово. В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът ТП на НОИ - Габрово е депозирало отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим и вероятно основателен. Излага, че в приложеното по делото копие от трудова книжка, трудовият стаж в Института за учители специалисти „Тодор Постомпиров" - Габрово е вписан на стр. 10 и 11, но не бил надлежно оформен от работодателя, тъй като липсвал кръгъл печат до подписа му, с оглед на което не бил налице официален удостоверителен документ, установяващ придобития за периода от 07.10.1974 г. до 01.07.1976 г. стаж. В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът Технически университет - Габрово е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост на предявения иск по отношение на него, поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като не бил правоприемник на „Институт за учители специалисти „Тодор Постомпиров" - град Габрово. Излага, че не съхранява и не е съхранявал ведомости за заплати на посочения работодател, поради което не може да ги представи. Също така липсвал правен интерес от предявения иск срещу него. По същество не възразява да бъде признат стажа на ищцата след като такъв е наличен. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 3 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени, а съгласно ал. 2 на чл. 5 ЗУТОССР когато осигурителят е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 12 КСО, се представя удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В настоящия случай от представеното удостоверение по образец УП-17 с изх. № 5510-07-4 от 10.05.2023 г. ТП на НОИ - Габрово се установява, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни, тъй като не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи за положен от М. С. К. трудов/осигурителен стаж за периода 07.10.1974 г. - 01.07.1976 г., а съгласно писмо, изх. № К-02-323/25.04.2023 г. на Технически университет – Габрово разчетно платежните ведомости на „Институт за учители специалисти „Тодор Постомпиров" - град Габрово за процесния период не се съхраняват, което обуславя допустимост на предявения иск. Възражението за недопустимост на предявения иск по отношение на Технически университет - Габрово е неоснователно. Процесуалната допустимост на иска се обуславя от наличието на правен интерес, който произтича от твърденията на ищеца, които следва да сочат на съществуването на нарушено негово право, на което в производството да се даде защита. В случая, ищецът твърди, че посоченият ответник е правоприемник на работодателя Институт за учители специалисти „Тодор Постомпиров" - град Габрово, а разпоредбата на чл. 3 ал. 2 ЗУТОССР изисква задължителна съвместна процесуална легитимация при предявяване на иск за установяване на трудов стаж, т. е. искът се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на НОИ. Тези твърдения са достатъчни за наличието на правен интерес. Въпросът дали ответникът е страна по спорното материално правоотношение е въпрос по същество, но не и на допустимост на предявения иск. За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже, че е работила по трудово правоотношение в Институт за учители специалисти „Тодор Постомпиров"- град Габрово в периода от 07.10.1974 г. до 01.07.1976 г. на длъжност „библиотекар” и „инструменталчик” на пълно работно време. Под "установяване на трудов стаж" се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и да удостовери по съответния ред този период като такъв, какъвто е настоящият случай, възниква правен спор (така ТР №2/2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2015 г. на ОСГК). По делото е представен заверен препис на трудовата книжка на ищцата, неоспорен от ответниците. Видно от страници 10 и 11 на трудовата книжка считано от 07.10.1974 г. ищцата е заемала при работодателя Институт за учители – специалисти, гр. Габрово длъжността "библиотекар" с основно месечно възнаграждение в размер на 80 лв. Съгласно следващо вписване, на 29.10.1975, М. Караджова (понастоящем К.) е преназначена при същия работодател на длъжност „инструменталчик“ с месечно трудово възнаграждение от 85 лв. В трудовата книжка е направено вписване и относно прекратяването на правоотношението – на 01.07.1976 г. На основание чл. 179, aл. 1 ГПК, отразеното в трудовата книжка има материална доказателствена сила, която не е опровергана в настоящия процес, като в този смисъл съдът приема за доказан удостоверения в рамките на работодателската правоспособност на Института за учители специалисти „Тодор Постомпиров" – Габрово период от време на съществуване на трудовото правоотношение, съответно и за установен трудовия стаж, вписан в трудовата книжка. Съдът намира възражението на ответника ТП на НОИ - Габрово за липса на поставен кръгъл печат на работодателя в трудовата книжка при прекратяването на трудовото правоотношение за неоснователно. Съгласно действалата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж /ДВ, бр. 20/12.03.1968г./ такъв се установява с осигурителни, трудови или занаятчийско-ученически книжки, с удостоверения УП-30 и УП-72, със справки. В т. 6 от инструкцията е предвиден начинът на редовно оформяне на трудовата книжка, а т. 8 поставя изискване продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, да бъде записан с цифри и думи, подписан и от главния счетоводител, и от работодателя, като се подпечата с печата му. В случая, при постъпването на работа на ищцата, в трудовата книжка е направено отбелязване за работодателя, заемана длъжност, начална дата на трудовото правоотношение, размер на трудовото възнаграждение, дата и основание за преназначаване, респ, за прекратяване на правоотношението. В колони 6 и 9 на трудовата книжка е положен кръгъл печат на работодателя при възникването и изменението/прекратяването на трудовото правоотношение, както за длъжността „библиотекар“, така и за длъжността „инструменталчик“. При постъпването на работа и при преназначаването на ищцата от длъжността „библиотекар” на „инструменталчик”, в трудовата книжка са положени общо четири печата на работодателя „Институт за учители специалисти – Тодор Постомпиров”, Габрово. От представената трудова книжка е видно, че е положен кръгъл печат на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, но не и при изчисляването и изписването цифром и словом на продължителността на трудовия стаж на К., отбелязани в положения правоъгълен печат. Данните, касаещи началната и крайна дата на прослуженото време на ищцата при работодателя Институт за учители специалисти „Тодор Постомпиров“ и неговата продължителност, вписани в правоъгълния печат, с абсолютна точност съвпадат с данните за начало и край на правоотношението, вписани на същата страница (на горните два реда) от трудовата книжка. Очевидно неполагането на кръглия печат на работодателя при приключването на трудовата книжка на работника се дължи на технически пропуск на длъжностното лице при работодателя, който пропуск не е в следствие на неправомерно поведение на ищцата и последната не следва да търпи неблагоприятни правни последици. Отделен е въпросът, че липсва логика, съгласно която работодателят да положи печат при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по настоящото производство (колона 9), но да не го положи при изписване продължителността му, обективирана в правоъгълния печат – на който е положен подпис на счетоводител и работодател. Неоснователно е и възражението на ответника Технически университет – Габрово, че не е правоприемник на работодателя Институт за учители специалисти „Тодор Постомпиров“. Съгласно представеното писмо, изх. № ДА-РД-27-68/30.05.2023 г. на началника на отдел „Държавен архив“ – Габрово се установява, че информация за Института за учители „Тодор Постомпиров“ се съхранява във фонд 916, съгласно данните от който, Институтът е създаден през 1963 г. с цел подготовка на учителски кадри по производствена практика в техникумите и средните професионални училища. През 1974 г. се именува Институт за учители-специалисти „Тодор Постомпиров“. През 1976 г. се преобразува в Институт за усъвършенстване на учители и преподаватели в системата на професионалната подготовка, преподготовка и повишаване квалификацията на изпълнителските кадри. С Указ № 2213 от 22 юли 1983 г. на Държавния съвет се преобразува в Институт за повишаване квалификацията на кадри, като факултет към Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ) – Габрово. На основание ПМС № 41 от 16 февр. 2001 г. и с решение на Академичния съвет на Технически университет – Габрово Институтът се закрива и се създава катедра „Квалификационна дейност“ към факултет „Инженерно-икономически“. В този смисъл, от представените по делото доказателства е видно, че е налице правоприемство между Института за учители – специалисти „Тодор Постомпиров“ – Габрово и ВМЕИ – Габрово, понастоящем Технически университет – Габрово. С оглед изложеното, съдът приема въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че претендираният от ищцата трудов стаж е доказан по реда на специалния закон, следователно предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло. При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството възниква в полза на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10 ЗУТОССР (в този смисъл е и Тълкувателно решение №2/2015 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС). В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение по отношение на ответника ТП на НОИ – Габрово, доколкото именно последният с извънпроцесуалното си поведение е принудил ищцата да предяви настоящия иск, за да се ползва от правата си при пенсиониране. Ищцата е доказала извършени в исковото производството разноски в размер на 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, която сума, следва да възложи в тежест на ответника ТП на НОИ – Габрово. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатскoто възнаграждениe е неоснователно, доколкото e уговоренo под минималните размери, предвидени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Така мотивиран, съдът