РЕШЕНИЕ

№ 160

гр. Сливен, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. В.а като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230102005 по описа за 2024 година Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1, вр. д чл.493, ал.1, т.1 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 11.05.2019 г. около 13.30 ч. в с. К., обл.

Я., на ул. "Г. И."“, в района на южния край на селското гробище, настъпило ПТП, поради виновно поведение на водача на л.а. „Д. Ф.“, с рег. №..., който нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал.1, т.1, чл. 25, ал.1, чл. 25, ал.2, изр. първо и чл. 37, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на мотоциклетиста - брат на ищцата. За извършеното престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 НК виновният водач бил признат за виновен по НОХД № 109/2022 г. по описа на ОС- Я. и му било наложено наказание. Твърди се, че виновният водач е имал валидна застраховка ГО при ответното дружество, като ищцата депозирала на 04.08.2022 г. претенция до застрахователя за заплащане на сумата в размер 4900 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са в пряка връзка от смъртта на брат й.

С влязло в сила Решение по гр. дело 1280/2023 г. по описа на СлРС, бил уважен частичния горепосочен иск, предявен от ищцата, който бил част от глобалната претенция в размер на 20000 лв.

Излага, че въз основа на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е прието че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в ППБС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.

Счита, че са налице всички предпоставки на непозволеното увреждане, причинено от лице с валидна застраховка Гражданска отговорност, тъй като съществува виновно противоправно деяние, при което причинната връзка между същото и вредоносния резултат, е довела до смъртта на брата на ищцата.

Подчертава, че доколкото ищцата не е попадала в кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., за да има възможност да й се признае правото на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на нейния брат, а при това положение е налице изключението, предмет на ТР № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, а именно особено близка привързаност, която може да съществува между починалия и неговата сестра и когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи до интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, поради което е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

От предишните анализи както и от свидетелските показания на вече приключилото дело, посочват, че е установено, че на ищцата във връзка и изложения смисъл е налице право на обезщетение.

Позовавайки се на последователна съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, както и на принципа на пълно и универсално обезщетяване на увредените лица установени по чл. 51, ал.1 от ЗЗД, считат че преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да не е по справедливост, не може да бъде безгранична и безконтролна, като също така, намират че обезщетенията които се дължат от ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, за компенсиране на неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла, търпи и ще продължава да търпи от загубата на брат си, са в размер на 20000 лв., като глобална сума от които към момента е уважен с влязло в сила Решение по гр. дело 1280/2023 по описа на СлРС, частичен иск от 4900 лв., като с настоящия иск претендират остатъка на сумата в размер на 15100 лева, като справедлива на такива обезщетения. Изтъкват, че от 04.08.2022 г. когато е депозирана претенцията ответника не е заплатил никакво обезщетение.

Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата, сумата от 15100 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на брат и, представляваща разлика между уважения с влязло в сила решение по гр. дело № 1280/2023 г. по описа на СлРС, частичен иск в размер на 4900 лева до размера на глобалната претенция в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.08.2022 г. до окончателно изплащане на задължението. Претендират за присъждане на направените съдебни разноски.

При условията на чл. 131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответната страна, с който оспорват изцяло подадените искови претенции, като се позовават на трайната съдебна практика. Считат, че не би следвало да се образува ново производство относно дължимата сума, тъй като е влязло в сила Решение, касаещо същия спор със същите страни, като се аргументира посочвайки ТР № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 3/2016 г. ОСГК/.

Направено е възражение за съпричиняване, дължащо се на посочен конкретно установен принос на пострадалия, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, като моли да се намали обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лева на 10 000 лева. По отношение на съпричиняването от страна на виновния водач, ответното дружество е изложило твърдения, че съществува такова, тъй като предходния сезиран съд е счел, че е налице съпричиняване и е присъдил дължимото обезщетение на ищцата. Във връзка с тези твърдения, намират за недопустим иска за заплащане на обезщетение в размер на 15100 лв., като остатък от целия претенидран размер. Като аргумент се позовават на разпоредбата на чл. 299, ал.1 от ГПК.

По отношение на иска за лихва сочат, че по делото липса пълномощно отговарящо на изискванията на чл. 338, ал.1 от КЗ и поради липсата вписана, съгласно чл. 236, ал.1, т.7 от ГПК банкова сметка по която следва да се извърши плащане, ответника бил поставен в обективна невъзможност да изпълни доброволно задължението си, поради което е образувано изпълнително дело. Застрахователят е заплатил дължимите по решението суми и изпълнителното дело е било прекратено.

Правят възражение досежно това, че липсва нотариално заверено пълномощно, в което да се съдържа изявление, че ползвателят на застрахователни услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично. Т.е.не е налице пълномощно, отговарящо на изискванията на чл.338, ал.1 от КЗ, както и по чл.236, ал.1, т.7 от ГПК – не е посочена банкова сметка, по която ответното дружество евентуално да извърши доброволно плащане.

Възразяват относно присъждането на разноските, като считат че не са дали повод за завеждане на настоящото производство, и намират че следва да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК като разноските по делото следва да се възложат в тежест на ищцовата страна. В тази връзка за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, представят списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник, който моли съда да уважи иска. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество се представлява от пълномощник, който изразява готовност за заплащане на сумата от 5100 лв., след предоставяне на банкова сметка от ищцата, предвид постановено решение по гр.д. № 1280/2023 г., съобразно което е произнасяне на съдията-докладчик, че е налице съпричиняване до 50 % и, като претендираното обезщетение е в общ размер на 20 000 лв. Моли да се редуцират разноските на ищцовата страна, съразмерно отхвърлената част, претендира за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че на 11.05.2019 г. около 13.30 ч. в с. К., обл. Я., на ул. "Г. И."“, в района на южния край на селското гробище настъпило ПТП, поради виновно поведение на водача на л.а. „Д. Ф.“, с рег. №..., който нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал.1, т.1, чл. 25, ал.1, чл. 25, ал.2, изр. първо и чл. 37, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП с мотоциклет „А.“ белгийски рег. № 1-МКЕ-731 и причинил по непредпазливост смъртта на мотоциклетиста Т. К. Т. - брат на ищцата. С влязла в сила Присъда № 10 от 18.07.2022 г. по НОХД № 109/2022 г. по описа на ОС - Я. Георги Димитров Георгиев бил признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК отлага за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Безспорно е, че към датата на ПТП водачът на л.а. „Д. Ф.“, с рег. №... е имал валидна застраховка Гражданска отговорност в ответното дружество „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, както и че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на водача Т. К. Т.. Видно от удостоверение за родствени връзки с изх. № 9400-24200 от 11.11.2022 г. се установява, че починалия на 11.05.2019 г. Т. К. Т. е брат на ищцата Н. К. П.. Ищцата е предявила на 04.08.2022 г. до застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са в пряка връзка от смъртта на брат й, която ответното дружество е отказало с мотива, че не са установени факти и обстоятелства, обосноваващи включването на ищцата в кръга на лицата, имащи право на обезщетение от смъртта на Т. К. Т.. Видно от Решение № 879/23.11.2023 г. по гр. дело № 1280/2023 г. по описа на СлРС приложено по настоящото дело, съдът на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД е уважил исковата претенция до размер на сумата от 4900 лв., предявена като частичен иск, представляваща част от обезщетение в общ размер от 20 000 лв. за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брата на ищцата - Т. К. Т., настъпила в резултат на ПТП, причинено по вина на водач, чиято гражданска отговорност била при ответното дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2022 г. до окончателното и изплащане.

По делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице след запознаване с медицинската документация, материалите и свидетелските показания по делото и приложените дела е дал заключение, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилата смърт на Т. К. Т. и причиненото от водача на лекия автомобил " Д. Ф.", с рег. №... Разяснява, че Т. К. Т. умира от тежки травматични увреждания, диагностицирани на мястото на ПТП, по-късно в ДКБ/СО в ОАИЛ на областната болница в гр. Я.. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно се установи и доказа, че ищцата е сред кръга на лицата имащи право на обезщетение от загуба на близък родственик. В конкретния случай ищцата е сестра на увреденото по смисъла на чл.478 от КЗ лице – Т. К. Т., починал в резултат на застрахователно събитие, което е настъпило от ПТП на 11.05.2019г. Активно легитимираната страна по смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 г. на ОСНГТК на ВКС е от кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък, която включва лицата, посочени В Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Процесуалната предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увредения да е сезирал с искане за плащане на застрахователното обезщетение застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Тази абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда е предвидена в специален закон и е свързана с изтичането на срока по чл.498, ал.3 от КЗ. Този срок е тримесечен, регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. От приложеното гр.д. № 1280/2023г. безспорно се доказа, че ищцата е отправила писмена претенция към застрахователното дружество на 04.08.2022г., като последният с уведомително писмо от 12.09.2022г. е отказал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на брат й – Тодор Тодоров. Поради това е прието, че предявената претенция е допустима.

Разпорадбата на чл.432, ал.1 от КЗ регламентира право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска пряко от застрахователя по застрахонка „Гражданска отговорност“ обезщетение за причинени вреди. Застрахователят по „ГО“ по смисъла на чл.429, ал.1 и чл.477 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Следователно застрахователят има задължение да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултата от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования като пряк причинител на увреждането. Установено е че ищацата е сестра по смисъла на чл.478 от КЗ.

Съдът следва да обсъди приетото от влезлия в сила съдебен акт, а именно Решение № 879/23.11.2023 г. по гр.д. № 1280/2023 г. по описа на СлРС, с което е уважен напълно предявения частичен иск за сумата от 4900 лв. по предявената като частичен иск претенция от обезщетение с претендиран общ размер от 20 000 лв. за неимуществени вреди – болки и страдания на брата на ищцата, настъпила в резултат на процесното ПТП.

В него съдът е приел, че към датата на настъпване на застрахователното събитие на 11.05.2019г. е наличие валидно сключен застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лекия автомобил и ответното дружество. Настоящият съдия-докладчик също споделя мотивите, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, като са установени елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане – деяние /действие или бездействие/, противоправност на извършеното деяние, наличие на вреда, и причинно – следствена връзка между деяние и причинена вреда и вина.

От приложеното НОХД №109/2022г. по описа на Окръжен съд – Я. е установено извършването на деянието и неговата противоправност, като на основание чл.300 от ГПК гражданският съд е обвързан от задължителната за съда сила на Присъда № 10 от 18.10.2022г., постановена по цитираното

наказателно дело от общ характер – причинено от водача на застрахования лек автомобил, като водача на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.25, ал.1, ал.2, изр.1 и чл.37, ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на Т. Т. Съдът по цитираното по – горе

гражданско дело е приел за установена вината на водача на застрахования лек автомобил и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат – настъпилата смърт, което е прието от ползващата се задължителна доказателствена сила на чл.300 от ГПК. Съдията докладчиц по цитираното

гражданско дело е изследвал основният елемент на непозволеното увреждане – вредата, схващайки я като промяна чрез смущение, накърняване на душевното и телесно здраве, загуба, психическо състояние, като е прието, че в резултат на деянието, извършено от застрахования Георги Георгиев е причинено ПТП и е настъпила смъртта на брата на ищцата.

Поради това, че съгласно ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 г. на ОСНГТК на ВКС е от кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък. Поради това, че обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди от смъртта му е преценена от съда въз основа на събраните по делото доказателства, събрани при пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалия й брат. Тези вреди са преценени с оглед на интензитета на страданията и други, са формирани в емоционалното и душевно състояние на ищцата, след установената дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия, като е прието за доказано, че отношенията между брата и сестрата са били значително по –силни от обичайните родствени връзки, като техният интензитет е бил траен и пълноценен и са преценени съобразно принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и са обезщетени на обща стойност до 10 000 лева. По тези причини в приложеното граждански производство се приема, че са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане и застрахователят отговаря за отговорността на застрахования за причинените от него неимущесвени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане – чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./ Но поради това, че съдът е приел направеното възражение за съпричиняване за основателно и доказано, то е определен 50% - ово съпричиняване, затова че починалият е управлявал мотоциклета с превишена скорост, то след приетото съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, то дължимото обезщетение за причинените от ищеца вреди е намалено от 20 000лева на 10 000лева.

Съгласно разпоредба на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, в застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, се включванат и лихви зазабава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3 на чл.429 от КЗ, началната датата на дължимата лихва за забава е най-ранната от датите – датата на уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или датата на уведомяване от застратования за настъпване на застрахователното събитие или датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. В случая е безспорно, че датата на предявяване на претенцията за заплащане на обезщетение е 04.08.2022г., от която следва да се присъди обезщетението за забава в размер на законната лихва върху определената главница.

Съдът след като се запозна с подробно изложените мотиви с влезлия в сила съдебен акт, който е със същия предмет на производството, при същите параметри на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и със същите страни, поради което е обвързан с изложените мотиви на влезлия в сила съдебен акт. В него съдията-докладчик е приел, че е налице съпричиняване до 50 % от предявената претенция, т.е. обезщетението за неимуществени вреди е намалено до размера на 10 000 лв., поради което съдът следва да присъди обезщетение само до сумата в размер на 5100 лв., като в останалата част съдът следва да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

Безспорно съдът намира, че са налице съществено изменение на икономическите инфлационни процеси в страната, имащи пряко отражение и към формиране на размера на неимуществените вреди. Безспорно претендираната сума е несъизмерима с болката и загубата, която е претърпяла и търпи активно легитимираната страна. Същата съизмерена с настоящите икономически индекси на промени и душевната и физическа загуба и болка на ищцата са в интензитет, който няма как да бъде обезщетен реално и актуално, с оглед на изключително динамично променящата се иконимическа среда в страната, но настоящият съд е обвързан от цитирания влезлъл в сила съдебен акт и с петитума на исковата претенция в настоящото производство, въпреки че вече счита за неактуални и несъответстващи като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие смъртта на брата на ищцата, поради изменящата се икономическа страна. Поради това обаче, че съдът е обвързан и в настоящото производство предмета на делото се състои в търсено обезщетение за претърпени неимуществени вреди представляващи разлика между уважен иск по влязло в сила решение по гр.д. № 1280/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, като частичен иск от 4900 лв. до пълната претенция за обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Тъй като обаче настоящия съдебен състав разглеждащ производството, в което се търси остатъка от претендираното обезщетение е обвързан с изложените мотиви и с диспозитива на влезлия в сила акт по предявения частичен иск, то съда следва да присъди обезщетението, но до половиния размер от претендираното обезщетение, тъй като по цитираното гр.д. № 1280/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен е прието че е налице съпричиняване 50 %, т.е. за сумата от 10 000 лв., като частичен иск от 4900 лв.

Следователно настоящият съдия-докладчик следва да се съобрази с влязлото в сила намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което съдът е приел, че е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди, като на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е приел, че съпричиняването се дължи на виновното поведение на пострадалия, което е довело до намаляване на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лв. до размера на 10 000 лв., т.е. справедливото обезщетение за неимуществени вреди е намалено с 50 % на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Уважен е размера на обезщетението по предявения частичен иск от 4900 лв., поради което съдът е приел за основателен осъдителния иск, с който ответното дружество на осн. чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД е осъдено, в качеството му на застраховател по сключената застраховка Гражданска отговорност да заплати обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брата на ищцата, настъпила в резултат на ПТП по вина на водач чиято гражданска отговорност е валидно сключена с ответното застрахователно дружество. Обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от 04.08.2022 г. до окончателното изплащане. В производството са събрани данни, че датата от която се претендира законната лихва е датата на предявяване на претенцията пред застрахователното дружество.

Следователно тъй като за глобалната претенция е налице влязъл в сила съдебен акт, съгласно който сумата за обезщетяване е в общ размер на 10 000 лв., а не на 20 000 лв. претендирани с исковата молба, то съда следва да се съобрази и с изложените становища на пълномощниците в о.с.з., съгласно които процесуалните представители са изразили готовност за доброволно уреждане на търсената сума от 5100 лв., предвид приетото съпричиняване от 50 %, т.е. от общия размер от 10 000 лв. Поради това, че се направи признание от ответното застрахователно дружество, че вече са изплатени 4900 лв. по изпълнителното производство, то са останали дължими 5100 лв. В тази връзка са заявили готовност да заплатят сумата по сметката на ищцата, която е представена от последната с писмена молба.

На тези основания, съдът следва да уважи иска до сумата от 5100 лв., като до пълния претендиран размер 15100 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на процеса, съдът следва да осъди ответната застрахователна компания да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1013, 25 лв., съобразно уважената част на иска. Ищцата следва да заплати на ответното дружество сумата от 1986.75 лв., съобразно отхвърлената част на иска. Ответното дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 204 лв. - държавна такса по делото и 391, 86 лв. - възнаграждения на вещо лице, заплатени от бюджетните средства на съда.

Така мотивиран, съдът