РЕШЕНИЕ

№ 327

гр. Русе, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20234520200170 по описа за 2023 година Постъпила е жалба от Д.Р.М. ЕГН •••••••••• в качеството ú на управител на „ХАТИП БГ” ЕООД със седалище в с.Тръстеник обл.Русе против наказателно постановление № Р-001310 /03.01.2023г. на директора на РД Русе към ГД „КП“, с което на основание чл.214 ал.1 от ЗЗП на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ХИЛЯДА лева.

Жалбоподателката, чрез своите процесуални представители моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Административно-наказващия чрез своя представител моли съда да потвърди пистанивлението.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е управител на „ХАТИП БГ” ЕООД със седалище в с.Тръстеник обл. Русе. Дружеството стопанисва търговски обект – ресторант находящ се в с.Тръстеник ул.”Шести септември” №66.

През 2003г. същият търговец е регистриран по ТЗ като едноличен търговец. Като такъв подава заявление за категоризиране на обекта и му е издадено удостоверение №20 със срок на валидност до 2006г. Това удостоверение търговецът поставя на видно място до входа на обекта.

През 2020г. същият търговец променя формата на дружеството и се пререгистрера като ЕООД. След пререгистрацията отново подава заявление за категоризация на същия обект и получава ново удостоверение със същата категория на името на новото дружество. На видно място в обекта обаче остава старото удостоверение също категория една звезда.

На 07.11.2022г. в заведението стопанисвано от търговеца, проверка извършват свид.Димитрова и Георгиев – инспектори в РД КЗП Русе. При проверката свидетелката не констатира нарушения свързани с работата, но при оглед на заведението установява, че на видно място е поставено удостоверение за категоризация с изтекъл срок. Длъжностното лице присъствало при извършване на проверката не успява да открие актуалното удостоверение и след няколко дни при извършване на документална проверка представител на търговеца представя удостоверението № 150/2020г.В присъствието на жалбоподателката свид.Димитрова съставя срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.132 ал.1 от ЗТ.

По късно с обжалваното наказателно постановление № Р-001310 /03.01.2023г. на директора на РД Русе към ГД „КП“ на основание чл.214 ал.1 от ЗЗП налага на дружеството административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ХИЛЯДА лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства – копие от заповед, символика – две удостоверения една звезда, удостоверение, удостоверение за актуално състояние, протокол от извършена проверка, както и от показанията на свид. Димитрова, Георгиев и Мустафов.

По така приетата фактическа обстановка не се спори.Тя се установява както от писмените доказателства, така и от показанията на всички свидетели.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

В действителност разпоредбите на чл.114 т.3 от ЗТ и чл.132 ал.1 от ЗТ регламентират задължения за лицата извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство да поставят на видно място до входа на обекта удостоверение и табела за категоризация.Неизпълнението на задължението за поставяне на видно място на категорийна символика е скрепено със санкция налагана по чл.214 ал.1 от ЗТ.

При определяне на наказанието, наказващият орган не е обсъждал тежестта на случая през признаците на чл.28 от ЗАНН. В обжалваното наказателно постановление липсват мотиви въпреки, че към момента на издаване на наказателното постановление са му били известни както обстоятелството, че жалбоподателят е представил валидно удостоверение за категоризация и в обекта е имало поставено макар и с изтекъл срок, но за същата категория на същия търговец. Точно тези факти и липсата на други нарушения, както и обстоятелството, че проверката не е извършена по повод на жалба от потребители, липса на предишни наказания за нарушения на ЗЗП, дават основание на съда да приеме, че се касае за маловажен случай. Преценката за маловажността на случая и приложението на чл.28 от ЗАНН е задължителна за наказващият орган.Немотивираното отказване на приложението на чл.28 ЗАНН, когато са налице основания за това е незаконосъобразно действие на наказващият орган и съгласно Тълкувателно решение №2/2007г на ВКС е основание за отмяната на издаденото наказателно постановление. Това нарушение е първо за търговеца. Това обстоятелство взето заедно с изключителната формалност на извършеното нарушение, наличието на валидно удостоверение, както и на поставено такова от същата категория сочат на извода, че се касае за маловажен случай на административно нарушение и наказващият орган незаконосъобразно не е преценил приложението на чл.28 ЗАНН и дадените му с тази норма правомощия.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като противоречащо на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН следва да се отмени изцяло.

С отмяна на наказателното постановление следва да се предупреди дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на решението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката - 500 лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника в съдебно заседание е частично основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е основателно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата и два пъти се е явявал в съдебни заседания, съдът намира, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, не съответства на положения труд и следва да се редуцира до 350лв., която сума е съответна на критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.

Водим от горното, съдът