Решение № 1075 от 8.7.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 189/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 15, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Производството по настоящото дело е образувано по жалба рег. № ДА-01-1073/10.04.2025г., уточнена с жалба с рег. № ДА-01-1194/23.04.2025г., двете по описа на Административен съд – Шумен, депозирани от И. Т. В. от [населено място], община Каспичан, срещу Заповед № Д_Н_НП-Л-3/11.03.2025г. на директора на ДСП – гр. Нови пазар, потвърдена с Решение № 30-24100#1 от 03.04.2025г. на директора на РДСП – Шумен. С обжалваната заповед, издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане и чл. 32, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), жалбоподателката е лишена от помощ по чл. 9 от ППЗСП за срок до 01.03.2026г. В проведеното открито съдебно заседание оспорващата И. Т. В. се явява лично. В хода на устните състезания излага доводи за незаконосъобразност на атакиваната заповед и отправя искане за нейната отмяна. Ответната страна, директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Нови пазар, в проведеното открито съдебно заседание се явява лично, като оспорва предявената жалба, излагайки доводи, че са били налице основанията за издаването на процесния административен акт. Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: От страна на И. Т. В. е подадено заявление – декларация за отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП с вх. № ЗСП/Д-Н-НП/7/06.01.2023г. Такава помощ е отпусната със Заповед № ЗСП/Д-Н-НП/7 от 01.02.2023г. в размер на 81, 90 лева. С последваща Заповед № ЗСП/Д-Н-НП/7 от 06.07.2023г. на директора на ДСП – Нови пазар размерът на месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП е увеличен на 249, 48 лева. Във връзка със служебно изискана информация за получени допълнителни пенсии от фонд за допълнително пенсионно осигуряване от И. Т. В., на 05.12.2024г. социален работник в отдел „СЗ“ изготвил сигнал до директора на ДСП – Нови пазар, в който била отразена информация за получени от жалбоподателката пенсии от Универсален пенсионен фонд «Доверие» за месеците април 2023г. май 2023г., юни 2023г., юли 2023г., август 2023г. и септември 2023г., в размер на 415, 01 лева на месец, . Със Заповед № 30-99640/09.12.2024г. директорът на ДСП – Нови пазар наредил на длъжностни лица в Дирекция „Социално подпомагане“ – Нови пазар да извършат проверка по изготвения сигнал относно законосъобразност на извършено плащане по подаденото заявление – декларация от И. Т. В. за отпускане на месечна помощ по чл.9 от ППЗСП. На 12.12.2024г. бил съставен Констативен протокол № 30-99640#2, в който социален работник „ОСЗ“ Ж. А. посочила, че И. Т. В. е получила пенсии в размер на 415, 01 лева месечно за месеците април 2023г. май 2023г., юни 2023г., юли 2023г., август 2023г. и септември 2023г., като за тези обстоятелства не е уведомила Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Нови пазар и недобросъвестно е получила месечни помощи по реда на чл. 9 от ППЗСП за месеците м.05.2023г., м.06.2023г., м.07.2023г., м.08.2023г., м.09.2023г. и м.10.2023г. в общ размер на 1329, 30 лева. Въз основа на тези констатации, със Заповед № Д_Н_НП-ВС-9/10.02.2025г. директорът на ДСП – Нови пазар наредил И. Т. В. да възстанови неправомерно получените социални помощи по заявление – декларация с вх. № ЗСП/Д-Н-НП/7/01.02.2023г., в размер на 1592, 76 лева (в това число 1329, 30 лева главница и 263, 46 лева лихви, изчислени за периода от 13.06.2023г. до 10.02.2025г.). Въпросната заповед била връчена на оспорващата на 17.02.2025г. и влязла в сила на 25.02.2025г. като необжалвана. На 12.03.2025г. било сключено Споразумение между ДСП – Нови пазар и И. Т. В. за възстановяване на недобросъвестно получено социално плащане, като било уговорено възстановяване на дължимата сума на разсрочени вноски по 50 лева месечно за периода от 03.02.2025г. до 11.11.2027г. Междувременно на 11.03.2025г. директорът на ДСП – Нови пазар издал и процесната Заповед № Д_Н_НП-Л-3/11.03.2025г., с която на основание чл. 15, ал. 1 от ЗСП и чл. 32, ал. 4 от ППЗСП жалбоподателката била лишена от помощ по чл. 9 от ППЗСП за срок до 01.03.2026г. Административният акт бил оспорен от И. Т. В. пред директора на РДСП – Шумен, който с Решение № 30-24100#1 от 03.04.2025г. потвърдил Заповед № Д_Н_НП-Л-3/11.03.2025г. на директора на ДСП – гр. Нови пазар. Впоследствие на 10.04.2025г. И. Т. В. оспорила Заповед № Д_Н_НП-Л-3/11.03.2025г. по съдебен ред, по повод на което е образувано и настоящото административно дело. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирано лице и в рамките на законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 32, ал. 1 от ППЗСП – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Нови пазар, при спазване на административно-производствените правила, като са били събрани доказателства за релевантните юридически факти. При издаване на процесния индивидуален административен акт е спазена и установената писмена форма, като същият е надлежно мотивиран – неизпълнение на задължението по чл. 15, ал. 1 от ЗСП, според който лицата, подпомагани по реда на този закон, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция „Социално подпомагане“ за всички промени на обстоятелствата, посочени в чл. 12, ал. 2, т. 1 – 8 (в т.ч. за промяна в доходите на лицето – чл.12, ал.2, т.1 от ЗСП), в срок не по-късно от един месец от настъпването им. Съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. Същата е издадена на основание чл. 15 от ЗСП, който вменява задължение на лицата да уведомят органа за промяна в обстоятелствата, при които е отпусната помощта, като при неизпълнение на това задължение се лишават от помощ за срок от една година. Лишаването от право на социална помощ е обвързано само от факта на неуведомяване, като данните по делото сочат с категоричност, че И. Т. В. е получила пенсии в размер на 415, 01 лева месечно за месеците април 2023г. май 2023г., юни 2023г., юли 2023г., август 2023г. и септември 2023г., на обща стойност 1329, 30 лева – обстоятелство, което се установява от предоставената служебна информация за получени допълнителни пенсии от УПФ „Доверие“, като не е изпълнила и произтичащото от това задължение да уведоми компетентната Дирекция „Социално подпомагане“ за това в едномесечен срок от настъпване на въпросното обстоятелства. Целта на уведомяването за промяна в обстоятелствата по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 8 от ЗСП е извършване на повторна преценка дали са налице основанията за отпускане на социална помощ от същия или друг вид, съответно определяне на нейния размер съобразно критериите за нуждата на кандидата. С това си поведение е станала причина за неправомерно изплащане на парични суми. Административният орган в случая няма право на преценка относно статуса на лицето, включително и по наведените от него основания, тъй като законът го задължава, при неизпълнение на задълженията по чл. 15, ал. 1, да приложи чл. 15, ал. 2 от ЗСП, каквато е и настоящата хипотеза. От преценката на гореизложените фактически данни и правни доводи следва, че жалбоподателката основателно е била лишена от месечна социална помощ чрез прекратяване на отпуснатата такава с оспорената заповед. Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, постановена от компетентен административен орган в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалния закон и неговата цел и при спазване на процесуалните правила. При тези данни и предвид обстоятелството, че не са представени доказателства, които да водят до извод за незаконосъобразност на постановения административен акт, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена Водим от горното съдът