Решение № 1510 от 23.4.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 264/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба вх.№ 1867/11.03.2025 г. подадена от „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, универсален приемник на „Вива Кредит“ ООД с ЕИК201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Л., бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, с изпълнителен директор К. И. К., чрез адв. А. Н., срещу решение № 46 от 22.01.2025 г., постановено по АНД № 2253/2024 г. на Районен съд – Плевен. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че Районен съд - Плевен не е взел предвид обстоятелството, че не е била налице повторност, тъй като липсва влязло в сила наказателно постановление за същото нарушение към датата на издаване на оспореното пред него НП. Сочи се постановено решение по идентичен случай, когато РС Плевен е установил, че не е налице повторност и е изменил размера на наложената санкция, като го е намалил на 3000 лв. Твърди се, че не е налице нарушение, тъй като в случая се касае за допълнителна услуга, която е предоставена по изрично искане на кредотополучателите и не е налице задължаване на потребителя да заплати таксата. Счита се, че услугата не е такава по усвояване и управление на кредита, а е доброволна допълнителна услуга за експресно разглеждане на доументите, а не за самото разглеждане на документите. Иска се отмяна на решението, а по същество - отмяна на НП. Алтернативно се иска намаляване на наложената санкция поради липса на повторност. Ответникът – Председател на Комисия за защита на потребителите – гр. София, чрез юрисконсулт Р. М. е подал отговор на касационната жалба, с който моли да бъде оставена без уважение подадената касационна жалба като неоснователна. Посочва се, че от представените документи е установено, че сумата за „Експресно разглеждане“ е включена в окончателния погасителен план и представлява такса, която е свързана с усвояване и управление на кредита и кредиторът няма право да изисква. Твърди се, че нарушението е извършено повторно, тъй като с Решение № 998/18.07.2024 г. на АдмС – Монтана е оставено в сила наказателно постановление за извършено от дружеството идентично нарушение на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Плевен да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски в размер на 150 лева. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на предявения размер на адвокатски хонорар, поради липса на фактическа и правна сложност на делото. В съдебно заседание касаторът – „Вива кредит “ АД – гр. София, редовно призован, не се представлява. В съдебно заседание ответникът - Председател на Комисия за защита на потребителите – гр. София, не се явява, не се представлява. В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. С решението си Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № Р-006334 от 07.11.2024г., издадено от Председател на Комисия за защита на потребителите, с което на „Вива Кредит“ АД, ЕИК201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Л., бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, с изпълнителен директор К. И. К., на основание чл.45, ал.2 от Закона за потребителските кредити, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, за извършено повторно нарушение на чл.10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, за това, че на 12.06.2024. в гр. Плевен, офис на бул. „Данаил Попов“ № 14, при сключване на договор за паричен заем № 6047486/12.06.2024 г., кредиторът „Вива кредит “ АД е изискал, под формата на допълнителни услуги „Експресно разглеждане“, заплащане на непозволена в ЗПК такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Административно-наказващият орган е приел, че нарушението е повторно извършено, тъй като с НП №К-004092/24.01.2024 г. на директора на РД Монтана, потвърдено с решение № 998/18.07.2024 г. на АдмС – Монтана, на дружеството е наложена имуществена санкция за идентично нарушение на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Районният съд е приел, че е доказано извършването на нарушението, както и това, че същото е повторно извършено в срока по §1, т. 12 от ДР на ЗПК. Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Касационната инстанция счита, че извършването на нарушението е доказано и споделя мотивите на РС Плевен в частта, с която се обосновава извод, че касаторът e нарушил чл.10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, тъй като е изискал, под формата на допълнителна услуга „Експресно разглеждане, заплащането на непозволена в ЗПК такса за действия, които са свързани с усвояване и управление на кредита. Тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях. Но е основателно възражението, че нарушението не е такова по чл. 10а, ал.2 във вр. с чл. 45, ал.2 от ЗПК, а следва да се квалифицира по чл. 45, ал.1 от ЗПК. Не е налице повторност на нарушението. Видно от приложеното по делото копие от решение № 998/18.07.2024 г. по адм. д. №285/2024 г. по описа на АдмС – Монтана, с решението е оставено в сила решение на първоинстанционния съд, с което е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление, с което на „Вива кредит“ АД е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 10а, ал.2 от ЗПК във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗПК. Съгласно §1, т. 12 от ДР на ЗПК "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. Влизането в сила на наказателните постановления е уредено в чл. 64 от ЗАНН. Обжалваните НП влизат в сила, когато са потвърдени или изменени от съда. Т.е. наказателното постановление влиза в сила с влизането в сила на съдебното решение, с което е потвърдено. В случая за предходното издадено за същото по вид нарушение НП №К-004092/24.01.2024 г. на директор на РД Монтана към КЗП това е станало на 18.07.2024 г., когато е постановено решение от касационната инстанция АдмС – Монтана. Към датата на извършване на нарушението 12.06.2024 г., посочена в издадено и обжалвано процесно НП № Р-006334/07.11.2024 г. на председател на КЗП, не е било налице влязло в сила НП за същото нарушение, съгласно изискването на §1, т.12 от ДР на ЗПК. В административно-наказателната преписка няма представени други доказателства за наличие на издадени и влезли в сила НП в едногодишен срок преди извършване на процесното нарушение. Единственото основание административно-наказващият орган и първоинстанционният съд да приемат, че е налице повторност, е посоченото НП, влязло в сила с постановяване на решението на АдмС – Монтана, което обаче е постановено повече от месец след 12.06.2024 г. Касационният състав счита, че е безспорно доказано извършването на нарушението, но не е налице повторност по ал.2 на чл. 45 от ЗПК, и нарушението е следвало да се квалифицира като такова по чл. 45, ал.1 от ЗПК, без изменение на обстоятелствата по делото и без подвеждане под друга нарушена законова разпоредба, и да се наложи наказание за по-леко наказуемо нарушение по ал.1. Вместо наложеното наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева следва да се наложи санкция по чл.45, ал.1 от ЗПК в минималния размер от 3000 лв., с оглед тежестта на конкретното нарушение и при липса на основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се отличава от останалите нарушения от същия вид и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност. С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за основателна, следва да се отмени решението на РС Плевен и вместо това да се постанови ново, с което да измени наказателното постановление, като приложи чл. 45, ал.1 от ЗПК и наложи имуществена санкция в размер на 3000 лв. за извършеното нарушение. При този изход на делото, тъй като наказателното постановление не е отменено, а изменено, при което съгласно чл. 64 от ЗАНН влиза в сила, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на Комисията за защита на потребителите – София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, което е своевременно претендирано. Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 222 ал.1 от АПК съдът