Решение № 43 от 29.2.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 440/2023 г.

Производството е образувано по исковата молба на М. И. Д., от гр.Бургас, ЕГН •••••••••• с правно основание чл.2 в ал.1 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във вр. с чл.17 от Хартата за основните права на европейския съюз и във вр. с чл.111 ал.1 и чл.110 ал.2 от НПК – а именно – обезщетяване на ищеца от загубата на негова научна разработка, която се е намирала само в паметта на телефона му, който е иззет от разследващите органи по досъдебното производство, по което след това е образувано НАХД № 525/2018г. по описа на РС – Бургас. Като не са му върнали телефона и СД – картата, СИМ – картата, съответно – не разполага с научната методология – разработка. Ищецът претендира да му бъде заплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на изгубена научна разработка, намираща се в паметта на телефона в размер на 50 000 лв. – като частично предявена претенция от общо дължима сума за изгубената научна разработка на ищеца в размер на 425 000 щатски долара. Сумата се претендира ведно със законната лихва начиная от датата на предявяване на иска. Претендират се разноски. Ищецът твърди, че през 2007г. е защитил дисертационен труд и му е била присъдена образователна и научна степен „доктор“ в областта на химията като е бил преподавател в Русенския университет "Ангел Кънчев", във филиала му в Разград. Ищецът твърди, че през периода 2011 – 2015г. е участвал в екип, който е разработил методика за оползотворяване на твърди отпадъци чрез съутаяване и зол – гел като въпросната методика е била съхранена само в паметта на неговия мобилен телефон марка Evolio M5. Ищецът твърди, че по клеветнически твърдения срещу него е било образувано досъдебно производство. В рамките на същото е бил отведен в Първо РПУ на 26.11.2015г., където бил принуден да предаде на разследващите органи своя мобилен телефон. Многократно е искал връщането му обратно, но не го е получил. През 2017г. е бил привлечен като обвиняем и с решение по АНД № 525/2018г. по описа на РС – Бургас бил признат за виновен като му била наложена глоба в размер на 1000 лв., а телефонът му бил иззет в полза на държавата ведно с цялата информация в него. Сочи, че едва на 26.11.2015г. е получил обратно СД – картата и една от СИМ – картите от телефона си, но твърди, че това не са неговите карти, твърди че не е получил съдържащата се в телефона му информация и така е изгубил интелектуалния си труд като оценява общо на 425 000 щатски долара. Търси се по делото имуществена обезвреда. Ответникът с ОИМ е оспорил изцяло исковата претенция като неоснователна Твърди се, че не е посочено конкретно действие, или бездействие на разследващите органи, което да е довело до настъпване на вредите за ищеца. Ищецът не само не доказа наличието на научна разработка в телефона си, съответно – не се установява наличие на вреда за него и причинно – следствена връзка между действия на ответника и вреда за ищеца. Съответно – моли се за отхвърляне на исковата претенция. При становище на съда за основателност на същата се прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение. След събирането на доказателствата по делото – в т.ч. – приемане на експертизи събиране на гласни доказателства – показния на свидетели, съдът е постановил решението си с което претенцията е отхвърлена. За да постанови акта си съдът на първо място е приел, че са недоказани твърденията за наличие на незаконосъобразни действия на разследващите органи при нарушаване разпоредбите на чл.110 и чл.111 от НПК, свързани с описване, фотографиране и прилагане на веществени доказателства В тази насока от приложените доказателства първоинстанционният съд е установил доброволното предаване на телефона си на разследващите органи ведно с батерията, две СИМ – карти и един брой микро СД – карта памет. Това доброволно предаване както съдът е отразил не представлява способ за събиране на доказателства, но е част от предвидения в НПК ред за събиране на веществени доказателства по чл.110 от НПК. Съгласно този ред веществените доказателства, които се предават трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответни протоколи и по възможност фотографирани като събирането им става чрез прилагане към делото. Така извършената процедура според съда не е незаконосъобразна. Съответно – това, което не подлежи на изземване е върнато и ищецът си е получил СИМ – карта и микро СД – карта. Ищецът не е подкрепил с доказателства съответно твърдението си, че това не са негови вещи, поради което е прието, че са му върнати именно иззетите му вещи. На следващо място се приема, че ищецът не е доказал, че в паметта на телефона му се е съхранявала разработка за методика за утаявяне на отпадъци. Посредством събраните по делото доказателства – гласни и писмени такива от Русенския университет, филиал Разград безспорно се установява, че ищецът е участвал в научен екип, който е правил проект по въпросната тема. За недоказано е прието твърдението, че в паметта на телефона е съхранявана разработка по темата. Освен твърденията на ищеца липсват други доказателства, че именно в телефона, иззет от ищеца е имало такава научна разработка. Съобразно приетото заключение по съдебно – компютърната експертиза цялата информация от паметта на телефона е била свалена на оптичен носител и в тази свалена информация липсва въпросната научна разработка. Съдът е отбелязал, че в исковата молба ищецът твърди, че разработката му е именно в паметта на телефона. След като паметта е свалена на друг носител, то обстоятелството че телефонът липсва е без значение и не е пречка да се установи, че в съхранената информация липсва разработка, каквато е посочил ищеца. В тази връзка твърденията за връщане на други карти са без значение също във връзка с предмета на доказване. Прие това положение съдът е отбелязал, че ищецът нито е съхранявал научната си разработка в паметта на телефона и няма как разследващите органи да са я изгубили при изземването на телефона, съответно – направен е извода, че претенцията за вреди от Прокуратурата е неоснователна и поради това е отхвърлена. В съответствие с постановения съдебен акт са присъдени и разноските по делото. Жалбата е депозирана от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд в законоустановения срок – същата е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество. По основателността на жалбата съдът съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл.2 в ал.1 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във вр. с чл.17 от Хартата на основните права на европейския съюз и във вр. с чл.111 ал.1 и чл.110 ал.2 от НПК – ищецът М. Д. претендира от ответника – Прокуратурата на Република България заплащане на сумата от 50 000 лв. – като частична претенция от 425 000 щатски долара представляваща обезщетение за изгубена научна разработка на ищеца. Първоинстанционният съд е указал на ищеца, че следва да докаже по делото, че поради нарушение на процесуални правила разследващите органи са загубили негова лична разработка – интелектуална собственост като това е довело до имуществени вреди за него. Както и първоинстанционният съд на първо място е посочил - по делото не са установени и доказани незаконосъобразни действия на разследващите органи, които да представляват нарушения по чл.110 и чл.111 от НПК, свързани с веществените доказателства по делото. Не се констатират нарушения по процедурата, нито в изготвената съпроводяща документация – протоколи и т.н. Не се констатират и нарушения по повод съхраняването на съответните доказателства. Възразява се от страна на въззивника – ищец повръщането на СИМ – карта и сд – карта. На първо място – твърденията са голословни, не са обосновани – в смисъл какво е предадено на органите и какво е получено – по идентифициращи белези, а се прави само твърдение, че не са неговите собствени. На следващо място – липсва връзка с предмета на доказване и спора по делото – ищецът не е твърдял, че тези предмети имат значение към претенцията му за обезщетение, тъй като твърди, че разработката била в паметта на телефона си, който бил с 8 гигабайта памет. Телефонът ведно с батерията и една СИМ – карта са или иззети в полза на държавата в рамките на наказателното производство и към настоящия момент не са налични. Процедурата „изземване“ е свързана със самото престъпление, въпросните вещи са послужили за извършването на престъпление и изземването е процедура предвидена в НПК. Това което не подлежи на изземване се връща на ищеца. Първоинстанционният съд е отбелязал, че процедурата по разпечатване на плика е била извършена пред самия ищец и той е получил вещите си. Тъй като към момента на самото връщане не е имало никакви възражения първоинстанционният съд е приел, че ищецът е получил именно тези вещи, които са му били иззети от разследващите органи. На следващо място – не е доказано твърдението за наличие на разработка в паметта на телефона. Съобразно събраните по делото доказателства – приетото по делото експертно заключение се установява следното в тази насока: Цялата информация от телефона е свалена на оптичен диск, съхраняван по НАХД № 525/18г. по описа на РС – Бургас. Вещото лице е констатирало наличието на пет папки /вж. л.239 и сл. от делото на ОС/: една папка, съдържаща информация от телефонни обаждания, втора папка съдържаща информация от изходящо телефонно обаждане, трета папка – съдържаща файлове с формати, четвърта папка – съдържаща само снимки във формат JPG и пета папка съдържаща само видеофайлове с разширение, както и четири файла – съответно – единия с експертиза на вещо лице; втория – контактна книга от СИМ карта на оператора М-тел, третия – контактна книга от СИМ-карта на оператора Теленор и четвърти – контактна книга от паметта на телефона. В диска не са намерени данни за наличие на приложение „Скайп“ – както твърди ищецът. Вещото лице е посочило, че обстойно е разгледал всички снимки, видеа, записи и документи. В папки Pictures и Videos са налични видеа и снимки от личен характер. В други две папки има записи от проведени входящи и изходящи разговори, които не се отнасят до делото. В папка Download са открити налични: - една научна статия; - едно научно съобщение; - два файла с наименования с попълнени числови данни представени в табличен вид на дифрактограми при различна температура; - наличен на френски език е и дисертационен труд на Жан – Франсоаз Порта с обем от 190 стр., съответно публикуван на 04.11.2008 г. /вж. л.241 по делото на ОС/. Поради липсата на телефона вещото лице посочва, че нито може да потвърди, нито да отрече, че е имало създадени папки с данни, включващи лична авторска разработка. Следователно – установява се в паметта на телефона какво е имало, действително е имало снимки, видеа от личен характер вкл. и статии във връзка с работата на ищеца – въззивник. Наличие на научна разработка съобразно твърдяното обаче не се установява. Безспорно – в паметта на телефона е съществувала информация. Същата при извършване на назначената нарочна експертиза е намерена въз основа на това, което е свалено на оптичния диск: т.е. – това което обективно е съществувало в телефона е установено и посочено от вещото лице. Няма налична информация за инсталирано приложение Скайп. По този начин твърденията на ищеца – въззивник остават изолирани, неподкрепени с никакви други доказателства. Това че се е занимавал с разработки, свързани с областта на химията не се оспорва – това е включено в работата му на специалист в тази област в Русенския университет, филиал Разград. Конкретния спор по делото е наличието на научна разработка в паметта на персоналния му телефон, иззет от разследващите органи в рамките на друго – наказателно производство. Спор има и по отношение евентуалната стойност на тази разработка. Твърди се, че в комуникациите по Скайп имало информация за стойността на разработката. В рамките на експертизата обаче не се установява нито наличие на приложение Скайп на този телефон, нито научна разработка по визираната от ищеца – въззивник тема. Установява се наличието на друга информация – снимки, видеа, писмена разработка – 190 стр., но не и твърдяното. По този начин твърденията в тази насока остават недоказани. В паметта на телефона вещото лице е разкрило пет папки и четири файла, но от страна на ищеца не се конкретизира, не се посочва къде точно се е намирала евентуалната негова разработка. Евентуалното наличието на такава ценна разработка предполага при изземването в рамките на наказателното производство това обстоятелство да бъде протоколирано при изземването – че това не е само обикновен телефон, а в случая и оръдие на труда на научен работник. Ищецът е бил в правото си да направи подобно възражение, както и за евентуалното наличие на научна разработка. От друга страна процедурата след изземването от разследващите органи включва прехвърляне на информацията на телефона на оптичен носител – диск, което обективно служи като гаранция против подобни евентуални недоразумения. Съдът предполага, че това е обективна практика при всеки случай на изземване на телефон /техническо средство, носител на информация/ от страна на разследващите органи за да се избегнат подобни евентуални недоразумения. Самите действия по изземването, протоколирането и т.н. извършени от разследващите органи са в рамките на процесуалните действия и съобразени с регламента в разпоредбите. Дори и не се твърди от страна на ищеца, че са налице нарушения на тези разпоредби по НПК. Липсата на евентуална разработка препятства доказването и на цената на иска – не може да се установи стойността на същата и съответно – размера на претърпяната вреда. Ишецът – въззивник твърди, че в комуникациите си по приложение Скайп с трети лица е получавал оферта за закупуване на разработката и сочи конкретен размер, но както се установява по-горе в телефона му видно от наличното в оптичния диск не е намерено приложение „Скайп“. Ищецът – въззивник е направил оплакване, че в Централния полицейски регистър се води като осъждан „крадец“. Твърди, че това е повлияло при изземването, съхранението и разпореждането с веществените доказателства. Не било обърнато и внимание, че той неколкократно е искал връщане на телефона си ведно с наличната в него информация. Същевременно не било посочено от страна на ответника, че същият е положил грижи за съхранението на намиращата се в телефона информация. Във връзка с тези оплаквания следва да се отбележи, че въззивникът не сочи по какъв начин точно квалификацията му в ЦПР е повлияла на процесуалните действия по НАХД № 525/2018г. В случая е предвидена процедура по изземване на телефонния апарат и връщането на същия не е предвидено в закона. Разследващият орган е съобразил, че този апарат е нужен за целите на разследването и е отказал връщането. Не може да се приеме, че отказа за връщане на апарата е именно заради регистрацията на въззивника Д. в ЦПР. Връзката, която същият прави е необоснована. Не е обосновано е оплакването за унищожаване на разработката поради неполагане на грижи за съхранението и. При наличните доказателства, преценени в тяхната съвкупност не може да бъде направен обоснован извод за наличието на твърдяната научна разработка в паметта на телефонния апарат на ищеца – въззивник.Наличие на такава разработка съгласно събраните по делото доказателства не се установява. Безспорно се установява наличието в паметта на телефона на пет папки и четири файла. Не се установява, че намерената информация не касае личността на въззивника – т.е. – че свалената на оптичен диск информация касае телефона на друго лице. Следователно може да бъде направен обоснован извод, че такава информация на телефона по делото не е доказано да се е намирала и исковата претенция законосъобразно е била отхвърлена от първоинстанционния съд. По гореизложените мотиви съдът намира, че въззивнта жалба на М. Д. е недоказана и неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав на осн. чл.272 от ГПК изцяло възприема и мотивите изложени от първоинстанционния съд. Мотивиран от горното, Апелативен съд – Бургас