Решение № 174 от 30.1.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6826/2022 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 667033-F648624/10.10.2022 г, издадено от Директор на дирекция “Контрол” в ТД на НАП Пловдив, с което на „ГЛОБЪЛ ИНКОРПОРЕЙТЕД“ ЕООД, ЕИК 206695678, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Любен Каравелов“ № 2, ет.3, ап./оф. 5, на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 8154.36 /осем хиляди сто петдесет и четири лева и 36 ст./ за нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Жалбоподателят „ГЛОБЪЛ ИНКОРПОРЕЙТЕД“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Б. С., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноските по делото. Въззиваемата страна, ТД на НАП – Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк. С. А., която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, излагайки становище за това. Претендира разноските по делото. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. По същество, жалбата се явява основателна. Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Атакуваното Наказателно постановление е издадено против дружеството- жалбоподател „ГЛОБЪЛ ИНКОРПОРЕЙТЕД“ ЕООД за това, че като данъчнозадължено по ЗДДС лице не е начислило в срок ДДС в размер 8154.36 лева по получени доставки на услуги по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС по Invoice /фактура/ № HL182 от дата 20.12.2021г. от доставчика – чуждестранно /китайско/ юридическо лице: HANON LIGHTING TRADING LIMITED през периода 01.12.2021г. – 31.12.2021г., когато ДЗЛ не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация по реда на чл.97а, ал.1 от ЗДДС, въпреки че е било длъжно. При извършена проверка документирана с Протокол № 1600001879/ 25.01.2022 г., във връзка с подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 163912200104826/ 13.01.2022 г. по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС - регистрация по избор за лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и на представените на основание връчено на лицето ИПДПОЗЛ №163912200104826/13.01.2022г. обяснения, справки и заверени копия от документи, е констатирано, че данъчнозадълженото по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДДС лице ГЛОБЪЛ ИНКОРПОРЕЙТЕД ЕООД с ЕИК 2066956787, установено на територията на страната, получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът в размер на 8154, 36 лв. е изискуем от получателя по глава осма от ЗДДС, на основание чл. 82, ал.2 т.3 от ЗДДС. С оглед факта, че от момента на възникване на задължението за подаване на заявление за регистрация, лицето е следвало да се регистрира на основание чл.97а, ал.1 от ЗДДС и предвид изричната разпоредба на чл.70, ал.4 от ЗДДС, ДЗЛ няма право на данъчен кредит за процесния период. За данъчен период 01.12.2021г. - 31.12.2021г., задълженото лице е получило услуги по фактура № HL182 от дата 20.12.2021г. на стойност 48926, 15лв. /28200.00 долара/. Данъчното събитие е настъпило на 20.12.2021г. ЗЛ не е подало заявление за регистрация по ЗДДС по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /датата на авансовото плащане или датата на данъчното събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. ГЛОБЪЛ ИНКОРПОРЕЙТЕД ЕООД е регистриран по реда на ЗДДС от 25.01.2022г. с връчването на Акт за регистрация по ЗДДС с №160422200321587/ 25.01.2022 г., връчен на 25.01.2022 г. Когато доставчикът е ДЗЛ, което не е установено на територията на страната и съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС доставката на услуги е с място на изпълнение на територията на страната, то е облагаема. На основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в качеството си на получател по доставка на услуги от HANON LIGHTING TRADING LIMITED, българското дружество трябва да начисли данък като издаде протокол съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Данъкът е изискуем от получателя на доставката съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Ако през периода 01.12.2021г. - 31.12.2021г., лицето беше регистрирано по ЗДДС за него щеше да възникне задължение за начисляване на данъка на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в размер на 8154, 36 лв. по получени доставки на услуги по чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС с ДО 40771, 79лв., като същото е следвало да издаде протокол на основание чл. 117, ал.1, т.1 от ЗДДС, не по- късно от 15 дни от датата, на която данъка е станал изискуем, впише в него вида на услугата, датата на възникване на данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка, основанието за начисляване на данъка и размера на данъка и отрази в дневника за продажби за данъчен период м.12/2021г. получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС, посочи данъчната основа и начисления данък в справката - декларация по ЗДДС за данъчен период м.12/2021г., като справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив, в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.01.2022г. вкл. За така направените констатации, свид. Н. Б., на длъжност „••••• в ТД на НАП Пловдив, съставила срещу дружеството-жалбоподател „ГЛОБЪЛ ИНКОРПОРЕЙТЕД“ ЕООД АУАН F648624/ 13.04.2022г. за извършено нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Прието било, че нарушението е извършено на 15.01.2021г. в гр. Пловдив и констатирано в ТД на НАП - Пловдив, при преглед на документи в хода на извършване на ревизионно производство, възложено със ЗВР № Р- 16001622000927-020-001/ 23.02.2022г. Към датата на процесния АУАН все още не бил начислен ДДС. Впоследствие били съставени Ревизионен доклад и Ревизионен акт. Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление. В хода на съдебното производство, в качеството на свидетел беше разпитана актосъставителят Н. Б., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Същият обяснява, че след извършената регистрация от органа по приходите била възложена ревизия, въз основа на която да се определи сумата на неначисления данък. Процесните доставки представлявали интернет услуги, посочени в ревизионния акт. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина. След обстоен анализ на цялостния доказателствен материал, съдът намира за извършено от жалбоподателя вмененото му административно нарушение. Правилно е определена правната квалификация на административното нарушение, актът и постановлението са издадени от компетентни органи, при съобразяване на сроковете за това. При извършената служебна проверка обаче съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Така съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП е описанието на фактическите признаци на нарушението. В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е актът в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно- наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е властническият правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналог в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, ал.1, т.4 и 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието). За да бъде съдът в състояние да извърши проверка на правния извод на наказващия орган, че дадено лице е извършило облагаеми доставки на определена стойност, които са основание за начисляване на ДДС в определен размер, в АУАН и НП следва надлежно да са описани: датата на извършване на всяка конкретна доставка, с оглед преценката дали тя попада в рамките на данъчния период; видът на всяка конкретна доставка, с посочване дали се касае за доставка на стока или доставка на услуга и предмета на доставката, за да се извърши преценка дали изобщо е извършена доставка по смисъла на закона или е налице някое от изключенията по смисъла на чл. 10-10б ЗДДС, дали доставката изобщо е облагаема с нормална /20%/ или намалена ставка, облагаема с нулева ставка или е освободена от ДДС; стойността на всяка конкретна доставка, за да се прецени дали от наказващия орган е начислен коректния размер на ДДС; в специфичните случаи на чл. 17-24 ЗДДС да са отразени и всички допълнителни обстоятелства, които обуславят по несъмнен начин, че мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната. В АУАН и НП липсва каквато и да била конкретизация и индивидуализация на отделните доставки, извършени в рамките на процесния данъчен период декември 2021 г. - брой, дата на извършване, вид, предмет и стойност на отделната доставка. Относно доставките, формирали облагаемия оборот наказващият орган се е задоволил да посочи само общия им размер - 48926, 15лв. и ДДС 8154, 36 лв./, като цитира фактура и пояснено, че услугите са получени от жалбоподателя като ДЗЛ на територията на страната. Посоченото е далеч от гореочертания стандарт за описание на съставомерните признаци на административното нарушение. Конкретизацията на доставените стоки или услуги, които наказващия орган твърди да са извършени за процесния период, освен че има значение за правото на защита на наказаното лице (да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото обвинение), в процесния случай има и конкретни практически измерения за съставомерността на деянието, най-малкото поради необходимостта от преценка, дали извършваните от него доставки не представляват освободени доставки по смисъла на чл. 41 ЗДДС. Тук следва да се отбележи, че е недопустимо едва в съдебно заседание при разпита на актосъставителя да се представят за пръв път съставомерни факти, че облагаемите доставки представлявали услуги с информационно- технологичен характер. Друг е въпросът, че други елементи от състава по доставките, дори и в съдебно заседание не се изясняват, а се установяват едва след преглед на писмените доказателства по делото. От гореизложеното следва, че при липса на изложени факти в АУАН и НП колко на брой, кога са извършени, какви са били по вид и предмет конкретните доставки, за които наказващия орган твърди, че са облагаеми именно за процесния месец декември 2021г. и получени на територията на страната, освен, че се възпрепятства проверката за съставомерност на деянието и съществено се накърнява и правото на защита на наказаното лице, доколкото, както то, така и съдът се поставят в положение да гадаят за какви сделки се отнася административното обвинение. Тук следва да се отбележи, че е недопустимо за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, да се препраща към други документи, без тяхното съдържание да е възпроизведено в обстоятелствената част на АУАН, съответно на НП. В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Така съдът формира извод за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради което НП следва да бъде отменено. Нещо повече, безспорно за данъчната администрация е настъпила хипотеза, в която ДЗЛ следва да начисли ДДС и основание за това е чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Тъй като това е релевантното задължение на лицето, а именно неначисляване на данък, който е следвало да се начисли от нерегистрираното по ЗДДС лице, то абсолютна съставомерна предпоставка за законосъобразното реализиране на административнонаказателната отговорност е установяването и посочването на неговия размер. ЗДДС с императивна норма посочва реда, по който това следва това да се осъществи. И това е разписано в чл. 102, ал. 5 от ЗДДС, който повелява, че „задълженията по ал. 3 и 4 се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“. В настоящия случай това е станало с АУАН, а не по установения от закона ред. Този извод съдът формира при съблюдаване на датите на съставяне на наличните по кориците на делото АУАН, Ревизионен доклад и Ревизионен акт. Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.2 вр. ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. По делото е представен договор за правна помощ от 17.11.2022г., в който е отбелязано, че жалбоподателят е заплатил за адвокатско възнаграждение по АНД № 6827/ 22 по описа на Районен съд – Пловдив и по АНД № 6826/ 22 по описа на Районен съд – Пловдив /настоящото дело/ по 850 лева без ДДС за всяко дело, общо 1700 лева без ДДС. Като доказателства за направените разходи по делото са приложени фактура и банково нареждане за общата сума от 2040 лева. В случая размерът на адвокатския хонорар, предвид материалния интерес от 8154, 36 лева, се определя по разпоредбата в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /след измененията с ДВ бр.88 от 2022г./. От своя страна представителят на въззиваемата страна - юрк. А. направи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли да бъде намален до предвидения минимум. Ето защо, предвид отмяната на обжалваното наказателно постановление, изложените по-горе съображения, липсата на доказателства за регистриране по ЗДДС на адвокатското дружество „Стойчев и С.“, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя до претендирания размер от 850 лева /поискана сума без ДДС/ за настоящото дело. Този размер не надвишава минимума, предвиден в Наредбата, поради което е неоснователно възражението за прекомерност. Следва съдът да осъди въззиваемата страна – НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ за тази сума, в качеството на разпоредител на средства и да се остави като неоснователно искането й за разноски за юрисконсултска защита. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, Съдът