Решение № 163 от 12.7.2024 г. на Районен съд - Айтос по дело № 33/2024 г.

Производството по делото е образувано по ИМ на прокурор в РП-Бургас, в която моли съда да лиши от род.правка ответника К. Т. Д., ЕГН: •••••••••• над детето Ж. К. Д., ЕГН ••••••••••, т.к. от околко 8 години не изпълнявала род.задължения. Сочи, че ответникът е родител на детето и като такъв се е дезинтересирал от него, неполагайки грижи за детето от няколко години, напускайки от 20.11.15г. територията на страната. Поддържа, че родителят не изплащал издръжка на детето, като последното не знаело къде се намира ответницата към момента. В условията на евентуалност заявява претенция за ограничаване на род.правна на ответника по отношение на детето. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран ОИМ от особения представител на ответника. Счита иска за допустим, но за неоснователен, намирайки претенцията за недоказана. Намира за основателен евентуалния иск по чл. 131 СК. Заинтересованата страна ДСП-Руен не е депозирала ОИМ в срок, депозирайки соц.доклад по делото. От събраните доказателства от фактическа страна се установява следното: Видно от доказателствата /л.33 от делото/ майка на детето Ж. К.Д. е ответницата К. Д., като бащата на детето е с неустановен произход. Детето към момента е на 17 г. и 5 месеца. Ответницата се установила да живее и работи в чужбина, като по делото не се твърди и установява същата да се е прибирала в България от края на 2015г. до предявяване на ИМ. За отглеждането и възпитанието на детето полагала грижи неговата баба по майчина линия - св. Ж. Л.Д.. Видно от свидетелските показания на Ж. Л.Д. ответницата от няколко години била в чужбина, не се прибирала в България, като преди 2 месеца се върнала и направила лична карта на детето. Майката не изпращала пари и не се обаждала на детето от 10 години, свидетелката полагала грижи за детето. Дава показания, че детето не искало да контактува с майка си и изрично отказвало контакти с нея, докато било при баба си, но от няколко месеца отишло да живее в Гърция и вече контактували с майката. От правна страна съдът намира за установено следното: По иска по чл. 132 СК: В практиката на ВКС е изяснено, че лишаването от родителски права на осн.чл. 132, ал. 1, т. 1 СК е крайна законовоустановена мярка за защита интересите на детето /личност, възпитание, здраве, имущество/ от собствения му родител. Мярката се налага от съда при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство /насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние и поставяне в риск/ от страна на родител по отношение на детето. В случая не са налице нито твърдения, нито са ангажирани доказателства в тази връзка, респ. хипотезата на чл. 132, ал.1, т.1 СК е неприложима. Грижата по см. на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето. Родителят полага грижи за детето като проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с него, за да развива доброто им взаимно познаване и емоционална връзка. Той дължи финансови средства за отглеждането му, като недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето. Искането за лишаване от родителски права не е достатъчно мотивирано, когато е продиктувано от чисто практически съображения - напр. да се преодолеят затрудненията във връзка с получаването на съгласие от родителя за пътуване на детето в чужбина, и не може да се уважи на това основание /Р.№ 37 от 19.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4218/2014 г., III г. о., Р. № 1068 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 172/2008 г. IV г. о., Р.№ 10 от 5.03.2011 г. по гр. д. № 153/2011 г. на III г. о., Р. № 209 от 6.04.2010 г. по гр. д. № 4468/2008 г., IV г. о. и Р.№ 406 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г., IV г. о., Р. № 290 от 20.02.2020 г. по гр. д. № 1119 / 2019 г., IV г. о. на ВКС/. В случая невъзможността майката да полага грижи за детето обективно обусловена от пребиваването на лицата в чужбина /в различни държави/. Едновременно с това не се ангажираха доказателства, които да сочат, че майката проявява пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието на детето, или че поведението й представлява риск за възпитанието и отглеждането му. Действително няма данни майката да осъществява контакти с детето, но показанията на разпитания свидетел са в насока, че майката се опитвала да контактува по телефон неколкократно с детето, но последното отказвало, като майката след предявяване на ИМ е съдействала за снабдяване на детето с документ за самоличност, поради което не може да се заключи, че напълно се е дезинтересирал от своето дете, обуславящо извод за неоснователност на иска по чл. 132, ал.1, т.2 СК. По иска по чл. 131 СК. Нито се твърди, нито се ангажират доказателства, установяващи наличие на предпоставките на чл. 131, ал.2 СК, обуславящо извод за неприложимост на посочената норма в случая. Основанието (материалноправните предпоставки) на чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване на родителските права са следните: 1) поведение на родителя (действие или бездействие); 2) създадена опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; 3) причинно-следствена връзка между поведението и опасността; 4) вина на родителя и 5) случаят да не е особено тежък. В съдебното производство съдът е длъжен да следи служебно за висшите интереси на детето. Тези интереси не изключват, а изискват наличието на всички кумулативни предпоставки на чл. 131, ал. 1 СК за съдебното решение, с което се ограничава конкретно родителско право /Р. № 199 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 480/2014 г., III г. о./. В случая съдът намира, че искането за ограничаване на родителските права на бащата е мотивирано също от практически съображения - да се снабди детето с лична карта, но те не могат да послужат за основание за ограничаване родителските права на майката, което е също тежка санкция. След като не са налице предпоставките по чл.131, ал.1 СК и с иска се цели разрешаване на практически затруднения, предмет на друго производство, искът също следва да бъде отхвърлен. Видно от материалите по делото водещ мотив за предявяването на ИМ е издаване на документи за самоличност на детето. Административните процедури изискващи съгласие на майката, и пречките свързани с неговото получаване, нямат отношение и не могат да бъдат мотив за налагане на такава крайна мярка като лишаване от родителски права, респ. ограничаване на същите. На особения представител следва да се заплати възнаграждение от 600 лв. от бюджета на съда /по аргумент от противното на чл.78, ал.6 вр. чл. 83, т.3 ГПК/. Така мотивиран, съдът