Решение № 57 от 10.4.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 457/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимата Н. С. П. за виновна в това, че през периода от 01.04.2012 г. до 14.11.2012 г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление от месец април 2012 г. до месец октомври 2012 г. в качеството й на собственик и управител на дружество „ПП” ЕООД е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в особено големи размери - в общ размер на 24 331, 05 лева, като е потвърдила неистина пред ТД на НАП-гр.П. в подадени писмени декларации и при водене на счетоводството е съставила документи с невярно съдържание и на основание чл.255 ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр. 1 и т.7 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимата Н. С. П. била призната за невинна в това, че през периода от 01.11.2012 г. до 14.01.2013 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, за два данъчни периода -м.ноември 2012г. и м.декември 2012г., като помагач, в съучастие с А. Д. Т., като извършител, когото умишлено улеснила да извърши престъпление - да избегне установяването и плащането на данъчни задължения „Данък добавена стойност“/ДДС/ за дружество „ПП” ЕООД, в големи размери - в общ размер на 11971, 00 лева, като потвърди неистина пред ТД на НАП-гр.П. в подадени писмени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му и при водене на счетоводството да състави документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупки, отразявайки данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, издадени от дружество „Е.” ЕООД, с ЕИК-•••••• и да приспадне неследващ се данъчен кредит, като съставила данъчни фактури с невярно съдържание и приемо-предавателни протоколи към всяка една тях и на основание чл.304 от НПК била оправдана да е извършила престъплението по чл.255, ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.1 и т.7 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК. Със същата присъда подсъдимият А. Д. Т. бил признат за виновен в това, че през периода от 01.11.2012 г. до 12.03.2013 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, за четири данъчни периода от м. ноември 2012 г. До м. февруари 2013 г., в качеството му на собственик и управител на дружество „ПП ЕООД, с ЕИК-•••••••, като извършител, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в особено големи размери - 35884, 47 лева, като е потвърдил неистина пред ТД на НАП- гр. П. в подадени писмени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му и при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупки, отразявайки данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, издадени от дружествата „Е.” ЕООД, с ЕИК-•••••• и „Д.” ЕООД, с ЕИК-••••••• и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.1 и т.7 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК бил осъден на една година и три месеца лишаване от свобода, като бил признат за невиновен за това в периода от 01.11.2012 г. до 14.01.2013 г. да е извършил престъплението в съучастие с Н. С. П. и на основание чл.304 от НПК бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в тази му част. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия А. Д. Т. било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимата Н. С. П. била осъдена да заплати на гражданския ищец Държавата, чрез Министъра на финансите, представляван от юрисконсулт при ТД на НАП-П. сумата от 24 331, 05 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 14.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските за юрисконсулт в размер на 1050 лева, съгласно Наредбата за правна помощ, като съдът отхвърлил предявеният граждански иск срещу подс. Н. С. П. в условия на солидарност с А. Д. Т. съгласно чл. 53 от ЗЗД да заплати на М инистъра на финансите, като представляващ Държавата з а сумата от 11 971 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от противоправното деяние по чл.255, ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.1 и т.7 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК и по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, представляваща невнесено ДДС. Подсъдимия А. Д. Т. също бил осъден да заплати на гражданския ищец Държавата, чрез Министъра на финансите, представляван от юрисконсулт при ТД на НАП-П. сумата от 35 884, 47 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 12.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските за юрисконсулт в размер на 1050 лева, съгласно Наредбата за правна помощ. Съдът се произнесъл и по разноските, като ги възложил на двамата подсъдими. В срока за обжалване е постъпила жалба от защитника на подсъдимия Т.. Жалбата е бланкетна с искане за отмяна на присъдата, в частта, с която подсъдимия Т. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.255, ал.3 НК и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Подсъдимата Н. С. П. не се е възползвала от правото си на жалба и по отношение на нея не е подаден и протест. Жалби и протест няма постъпили и срещу оправдателната част на присъдата. В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение като неоснователна и присъдата да бъде потвърдена. Излага пространни съображения за правилност на съдебния акт. Представителят на гражданския ищец предлага присъдата да бъде потвърдена в гражданската част. Счита, че подсъдимият Т. е извършил престъплението, за което е признат за виновен и осъден и правилно е ангажирана гражданската му отговорност за причинените на Държавата вреди. Защитата на подсъдимия Т. поддържа жалбата си и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Спори по въпроса за виновността на Т. и претендира отмяна на присъдата и постановяване нова оправдателна такава. Подсъдимият Т. подържа адвоката си и иска да бъде признат за невиновен и оправдан. Подсъдимата П. не взема становище. Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Дружество „ПП“ ЕООД - П. било вписано в Търговски регистър при Агенция по вписванията на 27.02.2012 г. Едноличен собственик и управител била подсъдимата Н. С. П., (л. 143-146 т.1). Седалището и адрес на управление били гр.П, район З•, ул.“С.“ № •••. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 21.03.2012 г. През периода 01.10.2010 г. до 31.12.2012 г. основната дейност на дружеството била извършвването на печетарска дейност и доставки на различни стоки и услуги. Дейността се извършвала във взето под наем помещение находящо се в гр.П, ул.“С.“ № •• (първи етаж), което дружеството ползвало като печатница (л.210 т.6). Оборудването в нея и машините били закупени от подсъдимата и били собственост на дружеството. След регистрацията на дружеството, то било обслужвано счетоводно от счетоводна къща „КП“ ООД със съдружници и управители Н.П. (л.60, 65, 67 т.1) и Ц. П. (л.69, 72, 74 т.1). За това подсъдимата упълномощила „КП“ ООД да подава ежемесечно дневниците за покупки и за продажби и съответните справки-декларации по ЗДДС. Тъй като счетоводната фирма имала регистриран електронен подпис на името на Н.П., то всички справки- декларации били подавани по електронен път (л.80 т.3). Седалището на дружеството - счетоводител било също на адрес гр.П, ул.“С.“ № ••• (втори етаж). Във връзка с дейността си дружество „ПП“ ЕООД водело счетоводство съгласно законите в страната. Стоките по фактурите за услуги, покупки и за последваща реализация били отразявани и съответно вписвани в днениците за покупки и продажби. Това било отразено и в справките-декларации, които дружеството (заедно с дневниците за покупки и продажби, съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС подавало в ТД на НАП-П, след края на всеки месец (всеки данъчен период). Подател на справките-декларации и дневниците, както е посочено по-горе, бил упълномощеният счетоводител св. Н.П.. Според разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. В чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е предвидено, че данъчно събитие по смисъла на закона е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица, като това събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно чл.25, ал.5, т.1 от ЗДДС (след 2009 г. ал.6), на датата на възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Според чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получените от него стоки или услуги по облагаема доставка. До м.април 2012 г., дружество „ПП“ ЕООД документирало своята дейност съгласно законите в страната. При така създадените търговски отношения, като данъчно задължено лице (ДЗЛ), дружеството се явявало лице, платец на ДДС при продажбата на стоки и/или услуги. При наличната документна дейност дружеството, като регистрирано по ЗДДС, начислявало и внасяло дължим косвен данък - ДДС, формиран от реалните му продажби. Съгласно нормата на чл.71, т.1 от ЗДДС, за „ПП“ ЕООД едновоременно с това възниквало и правото на приспадене на данъчен кредит (при наличието на покупка на стоки и/или услуги), в случай че притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС (фактури, дебитни и кредитни известия), в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В последствие подс.Н. С. П. намерила начин за намаляне на данъчния резултат за съответния данъчен период и намаляне на дължимия към държавата ДДС (дължим при при последващи продажби на „ПП“ ЕООД по силата на чл.85 от ЗДДС). Решила това да стане чрез намиране на фактури, по които, като продавач (издател на документа) да бъде вписан липсващ, неработещ търговец или такъв с който „ПП“ ЕООД да не е имало и да няма търговски отношения. След това да отрази тези фактури в счетоводството си, съответно в дневника за покупки. Планирала за продажбите си да издаде документи (фактури) за реално извършени търговски сделки, които документи да отрази в дневника за продажби. По този начин „ПП“ ЕООД щяло да получи право на приспадане на данъчен кредит от начислен ДДС по декларираните безстокови фактури през съответния данъчен период. Така щяло да се намали дължимия за внасяне ДДС от дружеството към държавата, отразен в декларираните продажби за същия данъчен период в дневниците за продажби и в справките- декларции по ЗД ДС, като привидно да се увеличи декларирания данъчен кредит, който да превиши начисления данък, като разликата да представлява данък за възстановяване съгласно чл.88 ал.З от ЗДДС или привидно да се увеличи начисления данък, който да превиши декларирания данъчен кредит, като разликата да представлява данък за внасяне съгласно чл.88 ал.2 от ЗДДС. По този начин подсъдимата целяла да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за фирма „ПП“ ЕООД. Това подсъдимата решила да стори най-напред за данъчен период м.април 2012г. Към този момент в дружеството работели и лицата М.В.Ц. (л. 121 т.1), А. А.К.-Х. (л.123 т.), М.Г. (л.125 т.1), Н.Т.П. (л.127 т.1), К.Т.К. (л. 129 т. 1) и А. Г. Р. (л. 131 т.1). Данъчен период м.април 2012г. В началото на м.април 2012 г. подсъдимата П., по неустановен начин се снабдила с три броя фактури за покупки издадени през месец април 2012 година с посочен доставчик „Б.•••“ ЕООД, преименувано в последствие на „Д.” ЕООД (л.137 и 156-162 т.1). Това били данъчни фактури с № 628 от 03.04.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 285, 00 лева; № 630 от 11.04.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 381, 03 лева и № 631 от 13.04.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 274, 10 лева (л.48-49 т.6). Снабдила се и с една фактура № 4312/02.04.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1460, 00 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД (л.90, т.5, гръб). Това подсъдимата П. извършила, съзнавайки че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от нея дружество и „Б.•••“ ЕООД и „М.” ЕООД (л.140 т.1). Т.е. нямало реално предаване на стоката от последните две дружества към „ПП” ЕООД. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС - регистрираните лица по този закон водят задължително регистри — дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. По нареждане на подсъдимата П., служителите в счетоводната кантора на св.Н.П. отразил посочените покупни фактури в дневника за покупки на „П П.т“ ЕООД за същия месец, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че фактурите не документират реална стопанска операция между, „Б.•••“ ЕООД „ПП“ ЕООД, както и между „М.” ЕООД и „ПП“ ЕООД. В изпълнение на задълженията си по чл.116, ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка- декларация по чл.125, ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) подс.Н. С. П. наредила на Н.П. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията си, служителите в счетоводната кантора на св.Н.П., за отчетния период м.април 2012 г., изготвили проект на справка- декларация, в която включила стойността от горепосочените фактури. В нея (в раздел „Б”) отразил размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2605, 36 лева, а в раздел, В” отразил ДДС за внасяне в размер на 264, 57 лева. Проектът на справката-декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били одобрени от подс.Н. С. П.. На 14.05.2012 г. св.Н.П. (по силата на упълномощаването от обв.Н. С. П.) подал по електронен път в ТД на НАП - П справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с №16001944588 от 14.05.2012 г. за данъчния период м.април 2012 г. (л.4 т, 5). По описания по-горе начин подс.Н. С. П. е потвърдила неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2605, 36 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения е 205, 23 лева и променила резултата за периода, като в раздел, В” декларирала ДДС за внасяне в размер на 264, 57 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2664, 70 лева, и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 2400, 13 лева. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.април 2012) по неполучени доставки от „Б.•••“ ЕООД и от „М.” ЕООД, подс.Н. С. П. постигнала целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „ПП“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.април 2012 По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „П П.“ ЕООД фактури с доставчици „Б.•••“ ЕООД и от „М.” ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от обв.Н. С. П. за „ПП“ ЕООД от „Б.•••“ ЕООД и от „М.” ЕООД. Съобразно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от издателя на фактурите. Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2605, 36 лева, а действително установения е 205, 23 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 264, 57 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2664, 70 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 2400, 13 лева. По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.април 2012г., подсъдимата Н. П. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за „ПП“ ЕООД в размер на 2400, 13 лева. Данъчен период м.юни 2012 г. Изпълнение на намисленото обвиняемата продължила и през м.юни 2012г. За целта през този месец подс. П., по неустановен начин се снабдила с два броя фактури за покупки издадени през месец юни 2012 година с посочен доставчик, , М.” ЕООД (л.140 и 163-175, т.1). Това били данъчни фактури с № 2253 от 28.06.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2360, 00 лева (л.86 т.5) и № 2254 от 29.06.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980, 00 лева (л.89, т.5). Това подсъдимата П. извършила, съзнавайки, че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от нея дружество и „М.” ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоката от това дружество към „П П.” ЕООД. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДЦС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДЦС - регистрираните лица по този закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДЦС. По нареждане на подс. П., св.Н.П. отразил посочените фактури за покупки в дневника за покупки на „ПП“ ЕООД за същия месец, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДЦС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че фактурите не документират реална стопанска операция между „М.” ЕООД и „ПП“ ЕООД. В изпълнение на задълженията си по чл.116, ал.1 от ППЗДЦС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка- декларация по чл.125 ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДЦС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) подс.Н. С. П. наредила на Н.П. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията св.Н.П., за отчетния период м.юни 2012 г., изготвил проект на справка-декларация, в която включил стойността от горепосочените фактури. В нея (в раздел, Б”) отразил размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3715, 67 лева, а в раздел, В” отразил ДДС за внасяне в размер на 28, 86 лева. Проектът на справката-декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били одобрени от подс.Н. С. П.. На 13.07.2012 г. св.Н.П. (по силата на упълномощаването от подс.Н. С. П.) подал по електронен път в ТД на НАП гр.П справка-декларация (СД) по ЗДЦС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с №16001981242 от 13.07.2012 г. за данъчния период м.юни 2012 (л.8, т.5). По описания по-горе начин подс.Н. С. П. е потвърдила неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3715, 67 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения е 375, 67 лева и променила резултата за периода, като в раздел, В” декларирала ДЦС за внасяне в размер на 28, 86 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 3368, 86 лева, и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 3340, 00 лева. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.юни 2012) по неполучени доставки от „М.” ЕООД, подс.Н. С. П. постигнала целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „ПП“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.юни 2012 г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „ПП“ ЕООД фактури с доставчика „М.” ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДЦС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от подс.Н. С. П. за „ПП“ ЕООД от „М.” ЕООД. Съобразно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от издателя на фактурите. Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3715, 67 лева, а действително установения е 375, 67 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 28, 86 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3368, 86 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 3340, 00 лева. По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.юни 2012 г., подсъдимата Н. П. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за „ПП“ ЕООД в размер на 3340, 00 лева. Данъчен период м.юли 2012 г. Изпълнение на намисленото обвиняемата продължила и през м.юли 2012 г. За целта през този месец подс. П., по неустановен начин се снабдила с четири броя фактури за покупки издадени през месец юли 2012 година с посочен доставчик „Е.” ЕООД (л.139 и 176-211 т.1). Това били данъчни фактури с № 4506 от 19.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 950, 00 лева; № 4511 от 29.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 490.00 лева; № 4512 от 30.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 460, 00 лева и № 4513 от 31.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 400.00 лева (л.205-211 т.5). Това подс.П. извършила, съзнавайки, че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от нея дружество и „Е.” ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоката от това дружество към „ПП” ЕООД. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал. 1 и ал.3 от 11113ДДС - регистрираните лица по този закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. По нареждане на подсъдимата П., св.Н.П. отразил посочените покупни фактури в дневника за покупки на „ПП“ ЕООД за същия месец, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че фактурите не документират реална стопанска операция между „Е.” ЕООД и „П П.“ ЕООД. В изпълнение на задълженията си по чл.116, , ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка- декларация по чл.125, ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) подс. Н. С. П. наредила на Н.П. да изготви проект на справка- декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията св.Н.П., за отчетния период м.юли 2012 г., изготвил проект на справка-декларация, в която включил стойността от горепосочените фактури. В нея (в раздел „Б”) отразил размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2652, 00 лева, а в раздел, B” отразил ДДС за внасяне в размер на 72, 86 лева. Проектът на справката- декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били одобрени от подс. Н. С. П.. На 13.08.2012 г. св. Н.П. (по силата на упълномощаването от подс.Н. С. П.) подал по електронен път в ТД на НАП - П справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с №16002000041 от 13.08.2012 г. за данъчния период м.юли 2012 (л.12, т.5). По описания по-горе начин подс. П. е потвърдила неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2652, 00 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения е 352, 00 лева и променила резултата за периода, като в раздел „В” декларирала ДДС за внасяне в размер на 72, 86лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2372, 86 лева, и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 2300, 00 лева. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.юли 2012) по неполучени доставки от „Е.” ЕООД, подс. Н. С. П. постигнала целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „ПП“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.юли 2012 г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „ПП“ ЕООД фактури с доставчика „Е.” ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от подс.Н. С. П. за „ПП“ ЕООД от „Е.” ЕООД. Съобразно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от издателя на фактурите. Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2652, 00 лева, а действително установения е 352, 00 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 72, 86 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2372, 86 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 2300, 00 лева. По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.юли 2012г., подсъдимата Н. П. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за „ПП“ ЕООД в размер на 2300.00 лева. Данъчен период м.август 2012 г. Изпълнение на намисленото подсъдимата продължила и през м.август 2012 г. За целта през този месец П., по неустановен начин се снабдила с четири броя фактури за покупки издадени през месец август 2012 година с посочен доставчик „Е.” ЕООД. Това били данъчни фактури с № 4620 от 17.08.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1460, 00 лева; № 4623 от 20.08.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1897, 40 лева; № 4249 от 22.08.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1590, 00 лева и № 4649 от 31.08.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 950, 00 лева (л.191, 197, т.5). Това подсъдимата П. извършила, съзнавайки, че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от нея дружество и „Е.” ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоката от това дружество към „ПП” ЕООД. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от 11113ДДС - регистрираните лица по този закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. По нареждане на подсъдимата П., св.Н.П. отразил посочените покупни фактури в дневника за покупки на „ПП“ ЕООД за същия месец, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че фактурите не документират реална стопанска операция между „Е.” ЕООД и „ПП“ ЕООД. В изпълнение на задълженията си по чл.116, ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка- декларация по чл.125, ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) подс.Н. С. П. наредила на Н.П. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията св.Н.П., за отчетния период м.август 2012 г., изготвил проект на справка-декларация, в която включил стойността от горепосочените фактури. В нея (в раздел „Б”) отразил размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8065, 17 лева, а в раздел, В” отразил ДДС за внасяне в размер на 0, 40 лева. Проектът на справката-декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били одобрени от подс.Н. С. П.. На 14.09.2012 г. св.Н.П. (по силата на упълномощаването от подс.Н. С. П.) подал по електронен път в ТД на НАП - П справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документа били входирани с №16002024044 от 14.09.2012 г. за данъчния период м.август 2012 г. (л.17, т.5). По описания по-горе начин подс.Н. С. П. е потвърдила неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8065, 17 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения е 2167, 77 лева и променила резултата за периода, като в раздел, В” декларирала ДДС за внасяне в размер на 0, 40 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5897, 80 лева, и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 5897, 40 лева. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.август 2012) по неполучени доставки от „Е.” ЕООД, подс.Н. С. П. постигнала целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „ПП“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.август 2012 г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „ПП“ ЕООД фактури с доставчика „Е.” ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки. Въпреки, че формално са били съставени документа за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от подс.Н. С. П. за „ПП“ ЕООД от „Е.” ЕООД. Съобразно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от издателя на фактурите. Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8065, 17 лева, а действително установения е 2167, 77 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 0, 40 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 5897, 80 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 5897, 40 лева. По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.август 2012г., подс.Н. П. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за „ПП“ ЕООД в размер на 5897, 40 лева. Данъчен период м.септември 2012 г. Изпълнение на намисленото обвиняемата продължила и през м.септември 2012 г. За целта през този месец подс. П., по неустановен начин се снабдила с четири броя фактури за покупки издадени през месец септември и юли 2012 година с посочен доставчик „Е.” ЕООД. Това били данъчни фактури с № 4520 от 30.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 50, 00 лева; № 4742 от 27.09.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1270, 00 лева; № 4749 от 28.09.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 985, 00 лева и № 4757 от 29.09.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1370, 00 лева (л.196, 199, 202, т.5). Това подсъдимата П. извършила, съзнавайки, че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от нея дружество и „Е.” ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоката от това дружество към „ПП” ЕООД. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС - регистрираните лица по този закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. По нареждане на подс.П., св.Н.П. отразил посочените покупни фактури в дневника за покупки на „ПП“ ЕООД за същия месец, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че фактурите не документират реална стопанска операция между „Е.” ЕООД и „ПП“ ЕООД. В изпълнение на задълженията си по чл.116, ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка- декларация по чл.125, ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) подс.Н. С. П. наредила на Н.П. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията св.Н.П., за отчетния период м.септември 2012 г., изготвил проект на справка-декларация, в която включил стойността от горепосочените фактури. В нея (в раздел, Б”) отразил размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 4213, 63 лева, а в раздел, В” отразил ДДС за внасяне в размер на 4, 65 лева. Проектът на справката- декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били одобрени от подс.Н. С. П.. На 12.102012 г. св.Н.П. (по силата на упълномощаването от подс.Н. С. П.) подал по електронен път в ТД на НАП - П справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с №16002039786 от 12.10.2012 г. за данъчния период м.септември 2012г. (л.23, т.5). По описания по-горе начин подс.Н. С. П. е потвърдила неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 4213, 63 лева в раздел, Б” от декларацията, а действително установения е 538, 63 лева и променила резултата за периода, като в раздел, В” декларирала ДДС за внасяне в размер на 4, 65 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 3679, 65 лева, и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 3675, 00 лева. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.септември 2012) по неполучени доставки от „Е.” ЕООД, подс.Н. С. П. постигнала целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „ПП“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.септември 2012г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „ПП“ ЕООД фактури с доставчика „Е.” ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от подс.Н. С. П. за „ПП“ ЕООД от „Е.” ЕООД. Съобразно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от издателя на фактурите. Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 4213, 63 лева, а действително установения е 538, 63 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 4, 65 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3679, 65 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 3675, 00 лева. По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.септември 2012 г., подсъдимата Н. П. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за „ПП“ ЕООД в размер на 3675, 00 лева. Данъчен период м.октомври 2012 г. Изпълнение на намисленото обвиняемата продължила и през м.октомври 2012 г. За целта през този месец подс. П., по неустановен начин се снабдила с шест броя фактури за покупки издадени през месец октомври 2012 година с посочен доставчик „Е.” ЕООД. Това били данъчни фактури с № 4851 от 02.10.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1081, 70 лева; № 4852 от 07.10.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1156, 80 лева; № 4858 от 16.10.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1925, 64 лева; № 4816 от 25.10.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600, 00 лева; № 4819 от 26.10.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1142, 40 лева и № 4823 от 29.10.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 811, 98 лева (л.179- 182, 200, 203, т.5). Това подсъдимата П. извършила, съзнавайки че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от нея дружество и „Е.” ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоката от това дружество към „ПП” ЕООД. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС - регистрираните лица по този закон водят задължително регистри — дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. По нареждане на подсъдимата П., св.Н.П. отразил посочените покупни фактури в дневника за покупки на „ПП“ ЕООД за същия месец, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че фактурите не документират реална стопанска операция между „Е.” ЕООД и „ПП“ ЕООД. В изпълнение на задълженията си по чл.116, ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка- декларация по чл.125, ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключеше на случаите по чл.157) подс.Н. С. П. наредила на Н.П. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията св.Н.П., за отчетния период м.окгомври 2012 г., изготвил проект на справка-декларация, в която включил стойността от горепосочените фактури. В нея (в раздел, 3”) отразил размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7612, 37 лева, а в раздел, Б” отразил ДДС за внасяне в размер на 20, 80 лева. Проектът на справката-декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били одобрени от подс, Н. С. П.. На 14.11.2012 г. св.Н.П. (по силата на упълномощаването от подс.Н. С. П.) подал по електронен път в ТД на НАП - П справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с №16002065406 от 14.11.2012 г. за данъчния период м.окгомври 2012 г. (л.27, т.5). По описания по-горе начин подс.Н. С. П. е потвърдила неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7612, 37 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения е 893, 85 лева и променила резултата за периода, като в раздел, В” декларирала ДДС за внасяне в размер на 20, 80 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6739, 32 лева, и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 6718, 52 лева. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м. окгомври 2012 г.) по неполучени доставки от „Е.” ЕООД, подс.Н. С. П. постигнала целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „ПП“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.октомври 2012 г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „ПП“ ЕООД фактури с доставчика „Е.” ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от подс.Н. С. П. за „ПП“ ЕООД от „Е.” ЕООД. Съобразно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от издателя на фактурите. Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7612, 37 лева, а действително установения е 893, 85 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 20, 80 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 6739, 32 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 6718, 52 лева. По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.октомври 2012 г., подсъдимата Н. П. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за „ПП“ ЕООД в размер на 6718, 52 лева. През м.ноември 2012 г. подс. Н. С. П. решила да продаде дружеството. За целта, на 20.11.2012 г. с договор за продажба на дялове, прехвърлил на подс.А. Д. Т. всички свои дялове от „ПП“ ЕООД (л.147-150, т.1). По силата на договора последният станал едноличен собственик и управител на дружеството. С прехвърлянето на дружеството обвиняемият Т. получил и всички текущи счетоводни документи. Седалището и адреса на управление на дружеството останали същите. Промените били вписани в Търговски регистър на 04.12.2012 г. След като на 27.12.2012 г. подс. А. Д. Т. придобил дружеството и предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, продължил дейността на същото по извършване на печатарски услуги и продажба на стоки и услуги и работата с него. Тъй като от началото на регистрацията на дружеството, то било обслужвано счетоводно от счетоводна къща „КП“ ООД, подс. Т. продължил да ползва техните услуги. Междувременно подс.Т. регистрирал и електронен подпис. След като започнал работа с фирмата подс.А. Т. намерил начин за намаляне на данъчния резултат за съответния данъчен период и намаляне на дължимия към държавата ДДС (дължим при при последващи продажби на „ПП“ ЕООД по силата на чл.85 от ЗДДС). Решил това да стане чрез намиране на фактури, по които, като продавач (издател на документа) да бъде вписан липсващ, неработещ търговец или такъв с който „ПП“ ЕООД да не е имало и да няма търговски отношения. След това да отрази тези фактури в счетоводството си, съответно в дневника за покупки. Планирал за продажбите си да издаде документи (фактури) за реално извършени търговски сделки, които документи да отрази в дневника за продажби. По този начин „ПП“ ЕООД щяло да получи право на приспадане на данъчен кредит от начислен ДДС по декларираните безстокови фактури през съответния данъчен период. Така щял да намали дължимия за внасяне ДДС от дружеството към държавата, отразен в декларираните продажби за същия данъчен период в дневниците за продажби и в справките-декларции по ЗДДС, като привидно да увеличи декларирания данъчен кредит, който да превиши начисления данък, като разликата да представлява данък за възстановяване съгласно чл.88, ал.3 от ЗДДС или привидно да увеличи начисления данък, който да превиши декларирания данъчен кредит, като разликата да представлява данък за внасяне съгласно чл.88, ал.2 от ЗДДС. По този начин подсъдимият целял да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за фирма „ПП“ ЕООД. Това подс.Т. решил да стори най-напред за данъчен период м.ноември 2012 г. Данъчен период м.ноември 2012 г. В началото на м.ноември 2012 г. подс. Т. по неустановен начин се снабдил с шест броя фактури за покупки издадени през месец ноември 2012 година с посочен доставчик „Е.” ЕООД. В тях, като получател на описаните стоки бил положен подписа на подс. П.. Това били данъчни фактури с № 4932 от 22.11.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лева; № 4934 от 22.11.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 820 лева; № 4948 от 23.11.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2264 лева; № 4951 от 26.11.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 537 лева; № 4955 от 26.11.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1000 лева и № 4973 от 29.11.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1170 лева (л.175-179 и л.187, т.5). Освен с посочените фактури, подс.П. снабдила подс.Т. и с приемо-предавателни протоколи към всяка една от тях, които подписала. Подс.Т. получил посочените фактури и приемно-предавателни протоколи съзнавайки, че те не са издадени въз основа на реална търговска дейност между представляваното от обв.Т. дружество и „Е.” ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоката от едното дружество на другото. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС - регистрираните лица по този закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. След като се снабдил с посочените покупни фактури обвиняемият Т. ги отразил в дневника за покупки на „ПП“ ЕООД за същия месец, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.З от ППЗДДС, като безспорно знаел, че фактурите не документират реална стопанска операция между „Е.” ЕООД и„ПП“ ЕООД. В изпълнение на задълженията си по чл.116, ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка- декларация по чл.125, ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) подс.А. Т. изготвил проект на справка-декларация за отчетния период м.ноември 2012 г. В декларацията включил и стойността от горепосочените фактури. В нея (в раздел, Б”) отразил размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7348, 97 лева, а в раздел, В” отразил ДЦС за внасяне в размер на 10, 61 лева. За това подал и заявление до ТД на НАП - П••••, че ще подава справки-декларации и дневниците за покупки и продажби лично, по електроен път, чрез регистриран електронен подпис (л.82, т.3). На 14.12.2012 г. подс.А. Т. подал по електронен път в ТД на НАП - П справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с 16002086058 от 14.12.2012 г. за данъчния период м.ноември 2012 г. (л.32, т.3). По описания по-горе начин подс.А. Т. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7348, 97 лева в раздел, Д” от декларацията, а действително установения е 757, 97 лева и променил резултата за периода, като в раздел, В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 10, 61 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6601, 61 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6591, 00 лева. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.ноември 2012 г.) по неполучена доставка от „Е.” ЕООД, подс.А. Т. постигнал целта да редуцират дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „ПП“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.ноември 2012 г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „ПП“ ЕООД фактури с доставчик „Е.” ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени и получени от подс.А. Т. за„ПП“ ЕООД от „Е.” ЕООД. Съобразно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от издателя на фактурите. Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7348, 97 лева, а действително установения е 757, 97 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 10, 61 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 6601, 61 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 6591, 00 лева. По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.ноември 2012 г. подс.А. Т. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „ПП“ ЕООД в размер на 6591, 00 лева. Данъчен период м декември 2012г. Отново в началото на м. декември 2012 г. подс. Т. по неустановен начин се снабдил с три броя фактури за покупки издадени през месец декември 2012 година с посочен доставчик „Е.” ЕООД. В тях, като получател на описаните стоки бил положен подписа на подс. П.. Това били данъчни фактури с № 9200 от 07.12.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1864 лева; № 9089 от 12.12.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1116 лева и № 9201 от 14.12.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2400 лева (л.161-164, л.184-185 и л.194, т.5). Освен с посочените фактури, подс.П. снабдила подс.Т. и с приемо- предавателни протоколи към всяка една от тях, които подписала. Подс.Т. получил посочените фактури и приемно-предавателни протоколи съзнавайки, че те не са издадени въз основа на реална търговска дейност между представляваното от обв.Т. дружество и „Е.” ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоката от едното дружество на другото. От своя страна подс.Т. преценил, че с тези фактури ще се укрият малко данъчни задължения, поради което решил да намери и други такива фактури. За целта Т., по неустановен начин се снабдил с пет броя фактури за покупки издадени през месец декември 2012 година с посочен доставчик „Е.” ЕООД. Това били данъчни фактури с № 9081 от 13.12.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 932 лева; № 9083 от 14.12.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980 лева; № 9085 от 17.12.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1200 лева; № 9088 от 18.12.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1400 лева и № 9090 от 18.12.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1120 лева (л.165-172, т.5). Подс.Т. направил това съзнавайки, че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от него дружество и „Е.” ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоките от едното дружество на другото. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС - регистрираните лица по този закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. След като се снабдил с посочените покупни фактури подсъдимият Т. ги отразил в дневника за покупки на „ПП“ ЕООД за същия месец, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, като безспорно знаел, че фактурите не документират реална стопанска операция между „Е.” ЕООД и „ПП“ ЕООД. В изпълнение на задълженията си по чл.116, ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка- декларация по чл.125, ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) подс.А. Т. изготвил проект на справка-декларация за отчетния период м.декември 2012 г. В декларацията включил и стойността от горепосочените фактури. В нея в раздел „Б” отразил размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 12159, 78 лева, а в раздел „В“ отразил ДДС за внасяне в размер на 39, 93 лева. На 14.01.2013 г. подс.А. Т. подал по електронен път в ТД на НАП - П справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с №16002107501 от 14.01.2013 г. за данъчния период м. декември 2012 г. (л.37, т.5). По описания по-горе начин подс.А. Т. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 12159, 78 лева в раздел, Б” от декларацията, а действително установения е 1147, 78 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 39, 93 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 11051, 93 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 11012, 00 лева (5632, 00 лева по фактурите, с които той се снабдил и в размер на 5380, 00 лева по фактурите, които получил от подс.П.). Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (мдекември 2012г.) по неполучена доставка от „Е.” ЕООД, подс.А. Т. постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „ПП“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период мдекември 2012 г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „ПП“ ЕООД фактури с доставчик „Е.” ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени и получени от подс.А. Т. за „ПП“ ЕООД от „Е.” ЕООД. Съобразно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от издателя на фактурите. Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 12159, 78 лева, а действително установения е 1147, 78 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 39, 93 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 11051, 93 лева лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 11012, 00 лева. По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.декември 2012г. подс.А. Т. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „ПП“ ЕООД в размер на 11012, 00 лева, от които ДДС в размер 5380, 00 лева по представени фактури представени от обв.П. и ДДС в размер на 5632, 00 лева по фактури, представени от обв.Т.. В началото на 2013 г. обвиняемият Т. прекратил използването на услугите на счетоводна къща „КП“ ООД. В тази връзка на 25..1.2013 г. счетоводна къща „КП“ ООД предали на подсъдимия Т. цялата счетоводна документация на дружество „ПП“ ЕООД. След това, през м.януари 2013 г., без писмен договор поверил счетоводното обслужване на „ПП“ ЕООД на „С.“ ООД П•••• със съсобственик и управител Н.П.М.. Но такова пълномощно издал едва на 01.07.2013 г. (л.38, т.4). Данъчен период м.януари 2013 г. В началото на м.януари 2013 г. подсъдимият Т., по неустановен начин и от неустановено по делото лице се снабдил с три броя фактури за покупки издадени през месец януари 2013 година с посочен доставчик „Е.” ЕООД. Това били данъчни фактури с № 9330 от 05.01.2013 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2000, 00 лева; № 9337 от 11.01.2013 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2000, 00 лева и № 9340 от 17.01.2013 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2480, 00 лева (л.161-164, т.5). Това подс. Т. извършил, съзнавайки че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от него дружество и „Е.” ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоката от едното дружество на другото. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС - регистрираните лица по този закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. След като се снабдил с посочените покупни фактури Т. ги отразил в дневника за покупки на „ПП“ ЕООД за същия месец, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, като безспорно знаел, че фактурите не документират реална стопанска операция между „Е.” ЕООД и „ПП“ ЕООД (л.84, т.6). В изпълнение на задълженията си по чл.116, ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка- декларация по чл.125, ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) подс.А. Т. изготвил проект на справка-декларация за отчетния период м.януари 2013 г. В декларацията включил и стойността от горепосочените фактури. В нея (в раздел „Б”) отразил размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7180, 81 лева, а в раздел „В” отразил ДДС за внасяне в размер на 27, 79 лева. На 11.02.2013 г. подс.А. Т. подал по електронен път в ТД на НАП - П справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с вх. № 16002117693 от 11.02.2013 г. за данъчния период м.януари 2013 г. (л.43, т.5). По описания по-горе начин подс.А. Т. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7180, 81 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения е 700, 81 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 27, 79 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6507, 79 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6480, 00 лева. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.януари 2013г.) по неполучена доставка от „Е.” ЕООД, подс.А. Т. постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „ПП“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.януари 2013 г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „ПП“ ЕООД фактури с доставчик „Е.” ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени и получени от подс.А. Т. за „ПП“ ЕООД от „Е.” ЕООД. Съобразно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от издателя на фактурите. Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7180, 81 лева, а действително установения е 700, 81 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 27, 79 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 6507, 79 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 6480, 00 лева. По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.януари 2013 г., подс.А. Т. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „ПП“ ЕООД в размер на 6480, 00 лева. Данъчен период м.февруари 2013 г. За пореден път в началото на м.февруари 2013 г. обвиняемият Т., по неустановен начин и от неустановено по делото лице се снабдил със седем броя фактури за покупки издадени през месец януари 2013 година с посочен доставчик „Д.” ЕООД. Това били данъчни фактури № 2180 от 11.02.2013 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2400, 00 лева; № 2181 от 21.02.2013 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1860, 00 лева; № 2183 от 25.02.2013 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1200, 00 лева; № 2184 от 26.02.2013 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1600, 00 лева; № 2186 от 27.02.2013 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1250, 00 лева; № 2188 от 28.02.2013 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1400, 00 лева и № 2189 от 28.02.2013 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2400, 00 лева (л.46-47, 111-113, т.6). Това подсъдимият Т. извършил, съзнавайки че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от него дружество и „Д.” ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоката от едното дружество на другото. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС - региктрираните лица по този закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДЦС. След като се снабдил с посочените покупни фактури Т. ги отразил в дневника за покупки на „ПП“ ЕООД за същия месец, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, като знаел, че фактурите не документират реална стопанска операция между „Д.” ЕООД и „ПП“ ЕООД. В изпълнение на задълженията си по чл.116, ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка- декларация по чл.125, ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) подс.А. Т. изготвил проект на справка-декларация за отчетния период м.февруари 2013 г. В декларацията включил и стойността от горепосочените фактури. В нея (в раздел „Б”) отразил размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 12444, 81 лева, а в раздел „В” отразил ДДС за внасяне в размер на 00, 00 лева. На 12.03.2013 г. подс.А. Т. подал по електронен път в ТД на НАП - П•••• справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с № 16002139679 от 12.03.2013 г. за данъчния период м.февруари 2013 г. (л.48, т.5). По описания по-горе начин подс.А. Т. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 12444, 81 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения е 334, 81 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 00, 00 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 11801, 47 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 11801, 47 лева. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.февруари 2013 г.) по неполучена доставка от „Д.” ЕООД, подс.А. Т. постигнали целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „ПП“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.февруари 2013 г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „ПП“ ЕООД фактури с доставчик „Д.” ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени и получени от подс.А. Т. за „ПП“ ЕООД от „Д.” ЕООД. Съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от издателя на фактурите. Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 12444, 81 лева, а действително установения е 334, 81 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в размер на 00, 00 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 11801, 47 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 11801, 47 лева. По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.февруари 2013 г., подс.А. Т. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „ПП“ ЕООД в размер на 11801, 47 лева. През м. декември 2013 г. подсъдимият А. Д. Т., решил да продаде дружеството. За целта с договор за продажба на дялове, прехвърлил на Ц.Г.К. всички свои дялове от „ПП“ ЕООД (л.151-154, т.1). По силата на договора последният станал едноличен собственик и управител на дружеството. Същият месец подс.Т. прекратил и счетоводното обслужване със „С.“ ООД П. На това основание, на 11.12.2013 г., св. Н.П.М., с приемо- предавателен протокол предала на подс.Т. всички счетоводни документи (л.37, т.4). Промените в дружеството били вписани в Търговски регистър на 14.12.2013 г. След като К. придобил дружеството и предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, променил наименованието му на „К. А“ ЕООД и адреса и седалището на същото - гр.П, ул.“О.“ №• (л, 135, т.1). Със заповед на Директор на ТД на НАП - П за възлагане на ревизия № 1301634 от 04.04.2013 г. на дружеството била извършена данъчна ревизия по ДДС за периода 21.03.2012 г. до 28.02.2013 г. в състав св. М. Т. - главен инспектор по приходите и данъчен инспектор св. К.Н.. Бил изготвен РД № 1303289 от 24.09.2013 г. (л.8, т.3). На това основание бил съставен и ревизионен акт №161303289 от 20.11.2013 г., (л.3 т.3). Актът бил връчен на 21.11.2013 г. по електронен път. Същият не бил обжалван и влязъл в сила. Установените с него данъчни задължения не били внесени в бюджета. От приетите в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, назначени по досъдебното производство (л.3 и л.93, т.7), се установява, че в дневника за покупки за м.04.2012 г. „ПП” ЕООД било декларирало и 3 бр. фактури за покупки издадени през м.04.2012 г. от „Д.” ЕООД („Б.•••“ ЕООД) и 1 бр. фактура издадена през м.04.2012 г. от доставчика „М.” ЕООД (л.З т.З). Тези фактури били отразени като доставки с право на пълен данъчен кредит и за тях фирмата ползвала данъчен кредит в общ размер на 2605, 36 лева съгласно подадената СД по ЗДДС за м.04.2012 г. (л.4 т.5). Вещото лице е посочило, че от разпити на свидетелите от двете посочени дружества и представените им документи се установява, че дружествата не са имали никакви търговски отношения с фирма „ПП” ЕООД. Вещото лице е посочило, че по така представени описи за наличности, не може да се направи извод имало ли е наличност в „Б.•••“ ЕООД към датите на издаване на процесиите фактури. Кодовете на артикулите записани в описите не отговаряли на номерата записани във фактурите издадени от „Б.•••“ ЕООД към „ПП” ЕООД. Разминаване имало в цени на артикули посочени в наличностите и цени посочени в процесиите фактури (цени по- високи в наличностите, отколкото записани в процесиите фактури, както и липса на доказателства на доставки от страна на „ПП“ ЕООД към последващи клиенти на база на процесиите фактури. Относно дружество „М.” ЕООД експертизата е установила, че като предходен доставчик на описаните във фактурата артикули е било дружество „Н.“ с ЕИК •••••••. Но посочение ЕИК е на дружество „К.“. Последното е било вписано търговския регистър на 21.03.2013 г., т.е. не можело да е било издател на фактури през 2012 г. На база представените по делото документи експертизата е приела, че липсвали реални доставки от „Б.•••“ ЕООД (впоследствие ”Д." ЕООД) към „ПП” ЕООД и от „М.“ ЕООД към „ПП“ ЕООД по процесиите фактури. Т.е. четирите броя фактури не били издадени от посочените две дружества и фирма „ПП” ЕООД неправомерно ползвала данъчен кредит за тях в размер на 2400, 13 лева. В заключението на експертизата е отразено, че съгласно подадената СД по ЗДДС вх.№ 16001944588 от 14.05.2012 г. „ПП” ЕООД било декларирало покупки на обща стойност 13026.73 лв. и ползван данъчен кредит за тях в размер на 2605, 36 лв. Установена била липса на доставки на обща стойност 12000, 64 лв. и неправомерно ползван данъчен кредит за тях в размер на 2400, 13 лева. Реално осъществените покупки били на стойност 1025.36 лв. и начислен ДДС за тях бил в размер на 205, 07 лв. Вещото лица счита, че неправомерно ползвания данъчен кредит през м.04.2012 г. бил в размер на 2400, 13 лева и бил дължим. В заключението си вещото лице е посочило, че за данъчен период м.06.2012 г. в дневника за покупки били декларирани и 2 бр. фактури за покупки издадени от доставчика „М.” ЕООД. Ползвания данъчен кредит за периода бил в общ размер на 3715, 67 лева. Вещото лице е посочило, че от разпитите на свидетели от „М.” ЕООД и представените им документи се установява, че дружеството не е имало никакви търговски отношения с фирма „ПП” ЕООД. Експертизата е установила, че като предходен доставчик на дружество „М.” ЕООД (по описаните във фактурата артикули) е било дружество „Н.“ с ЕИК •••••••. Но посочения ЕИК е на дружество „К.“. Последното е било вписано търговския регистър на 21.03.2013 г., т.е. не можело да е било издател на фактури през 2012 г. На база представените по делото документи експертизата е приела, че липсвали реални доставки от „М.“ ЕООД към „ПП“ ЕООД по процесиите фактури. Тези фактурте не били издадени от „М.“ ЕООД, поради което и фирма „ПП” ЕООД неправомерно ползвала данъчен кредит за тях в размер на 3340, 00 лева. Съгласно подадената СД по ЗДДС вх.№ 16001981242 от 13.07.2012 г. „ПП” ЕООД било декларирало покупки на обща стойност 18578, 36 лв. и ползван данъчен кредит за тях 3715, 67 лв. Установена била липса на доставки на обща стойност 16700.00 лв. и неправомерно ползван данъчен кредит за тях бил в размер на 3340, 00 лв. Реално осъществените доставки били на стойност 18578, 36 лв. и начислено ДДС за тях в размер на 3715, 67 лв. Според вещото лице неправомерно ползвания данъчен кредит през м.06.2012 г. бил в размер на 3340, 00 лева и бил дължим. Вещото лице е дало заключение, че за данъчен период м.07.2012 г. бил ползван данъчен кредит общо в размер на 2652, 00 лв. по 4 бр. фактури издадени от доставчика „Е.” ЕООД. Вещото лице е посочило, че от извършените разпити на свидетели от посочената фирма и представените им документи се установява, че дружеството в този период не е имало никакви търговски отношения с фирма „ПП” ЕООД. Освен това във фактурите е бил посочен предмет „ситопечатни услуги“ към клиент „З“ ООД по фактури №300 от 28.11.2012 г., №232 от 26.09.2012 г. и №212 от 03.10.2012 г. В тази връзка вещото лице счита, че тъй като фактурите за извършената услуга на клиенти са били издавани в един по- късен етап от датата получаване на фактурата за услугата от „Е.“ ЕООД, то се налагал извод, че нямало как тази услуга да е била реална и реално осъществена от „Е.“ ЕООД. От представената справка и анализа на количествата закупени рекламни материали от „Е.“ ЕООД по останалите фактури и посочените реализирани количества по клиент, за който са били предназначени се установило, че закупените количества многократно надхвърляли фактурираните на клиенти. Тъй като основната дейност на „ПП” ЕООД била изработка на рекламни материали за конкретен клиент, то липсвало икономическа логика да се закупували материали без реално те да се влагали в производството, а само да се трупали като складова наличност, която не е установена при ревизията. Това потвърждавало и изводите в Ревизионен доклад № 1303289/24.09.2013 г., че декларираните покупки по фактурите от „Е." ЕООД не можели да бъдат обвързани с декларираните продажби от „ПП“ ЕООД, тъй като липсвали доказателства за клиенти на „ПП“ ЕООД на база доставките от процесиите фактури. От анализа на изготвения от дружеството стоков поток се налагал извода, че декларираните покупки по фактурите от „Е.“ ЕООД не можели да бъдат обвързани с декларираните продажби от „ПП“ ЕООД. Освен това дружеството не разполагало с трудови ресурси до 15.10.2012 г. Били подадени нулеви годишни данъчни декларации за 2012 г. от предходни клиенти. „Е“ ООД с ЕИК ••••••• било подало нулева годишна данъчна декларация за 2012 година, т.е. не са отчитали приходи от продажби за периода 01.01.2012 г. -31.12.2012 г.; „БГ К“ ЕООД, ЕИК ••••••• не било подало годишна данъчна декларация за 2012 г., т.е. не било отчело приходи от продажби за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.; „Б“ ЕООД, ЕИК •••••• не било подало годишна данъчна декларация за 2012 г., т.е. също не било отчело приходи от продажби за периода 01.01.2012 г.- 31.12.2012 г. На тази база вещото лице в заключението е направило извод, че липсват реални доставки от страна на „Е.“ ЕООД към „ПП“ЕООД по процесиите фактури. Т.е. четирите фактури не била издадени от „Е.“ ЕООД, поради което и фирма „ПП” ЕООД неправомерно ползвала ДК за тях в размер на 2 300, 00 лева. Вещото лице счита, че сделките по описаните други фактури били осъществени и заплатени. Съгласно подадената СД по ЗДДС вх.№ 16002000041 от 13.08.2012 г. „ПП” ЕООД било декларирало покупки на обща стойност 13259, 94 лв. и ползван данъчен кредит за тях в размер на 2652, 00 лв. Установена била липса на доставки на обща стойност 11500, 00 лв. и неправомерно ползван данъчен кредит за тях в размер на 2300, 00 лв. От заключението на приетата експертиза се установява, че е неправомерно ползван данъчен кредит през м.07.2012 г. в размер на 2300, 00 лв. и същият бил дължим. Вещото лице е дало заключение, че за данъчен период м.08.2012 г. в дневника за покупки били декларирани и 4 бр.фактури за покупки издадени от доставчика „Е.” ЕООД на обща стойност 35384, 40 лева (данъчна основа 29487, 00 лева и ДДС 5897, 40 лева). Ползвания данъчен кредит за периода бил в общ размер на 8065, 17 лв. Според заключението неправомерно ползван данъчен кредит през м.08.2012 г. е в размер на 5897, 40 лв. и същият бил дължим. Вещото лице е посочило, че от разпитите на свидетели от „Е.” ЕООД и представените им документи се установява, че дружеството не е имало никакви търговски отношения с фирма „ПП” ЕООД. Това потвърждава и изводите в Ревизионен доклад № 1303289/24.09.2013 г., че декларираните покупки по фактурите от „Е." ЕООД не можело да бъдат обвързани с декларираните продажби от „ПП“ ЕООД, тъй като липсвали доказателства за клиенти на „ПП“ ЕООД на база доставките от процесиите фактури. От анализа на изготвения от дружеството стоков поток се налагал извода, че декларираните покупки по фактурите от „Е.“ ЕООД не можели да бъдат обвързани с декларираните продажби от „ПП“ ЕООД. Освен това дружеството не разполагало с трудови ресурси до 15.10.2012 г. Били подадени нулеви годишни данъчни декларации за 2012 г. от предходни клиенти. „Е“ ООД с ЕИК ••••• било подало нулева годишна данъчна декларация за 2012 година, т.е. не са отчитали приходи от продажби за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.; „БГ К“ ЕООД, ЕИК •••••• не било подало годишна данъчна декларация за 2012 г., т.е. не било отчело приходи от продажби за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.; „Б“ ЕООД, ЕИК ••••••• не било подало годишна данъчна декларация за 2012 г., т.е. също не било отчело приходи от продажби за периода 01.01.2012 г.- 31.12.2012 г. Въз основа на горното вещото лице е дало заключение, че липват реални доставки от страна на „Е.“ ЕООД към „ПП“ЕООД по процесиите фактури.Т.е. четирите фактури не била издадени от „Е.“ ЕООД, поради което и фирма „ПП” ЕООД неправомерно ползвала данъчен кредит за тях в размер на 5 897, 40 лева. Вещото лице счита, че сделките по описаните други фактури били осъществени и заплатени. Съгласно подадената СД по ЗДДС вх.№ 16002024044 от 14.09.2012 г. „ПП” ЕООД било декларирало покупки на обща стойност 40325, 80 лв. и ползван данъчен кредит за тях 8065, 17 лв. Установена била липса на доставки на обща стойност 29487, 00 лв. и неправомерно ползвания данъчен кредит за тях бил в размер на 5 897, 40 лева. Реално осъществените доставки били на стойност 10838, 80 лв. и начислено ДДС за тях в размер на 216, 78 лв. Вещото лица счита, че неправомерно ползвания данъчен кредит през м. 08.2012 г. бил в размер на 5897, 40 лв. и бил дължим. Вещото лице е заключило, че за данъчен период м. 09.2012 г. в дневника за покупки били декларирани 4 фактури за покупки издадени от доставчика „Е.” ЕООД на обща стойност 22050, 00 лева (данъчна основа 18375, 00 лева и ДДС 3675, 00 лева). Ползвания данъчен кредит за периода бил в общ размер на 4213, 63 лв. Вещото лице е посочило, че от разпити на свидетели от „Е.” ЕООД и представените им документи се установява, че дружеството не е имало никакви търговски отношения с фирма „ПП” ЕООД. Това потвърждавало и изводите в Ревизионен доклад № 1303289/24.09.2013 г., че декларираните покупки по фактурите от „Е." ЕООД не можели да бъдат обвързани с декларираните продажби ог „ПП“ ЕООД, тъй като липсвали доказателства за клиенти на „ПП“ ЕООД на база доставките от процесиите фактури. От анализа на изготвения от дружеството стоков поток се налагал извода, че декларираните покупки по фактурите от „Е.“ ЕООД не можели да бъдат обвързани с декларираните продажби от „ПП“ЕООД. Освен това дружеството не разполагало с трудови ресурси до 15.10.2012 г. Били подадени нулеви годишни данъчни декларации за 2012 г. от предходни клиенти. „Е“ ООД с ЕИК ••••• било подало нулева годишна данъчна декларация за 2012 година, т.е. не са отчитали приходи от продажби за периода 01.01.2012 г. -31.12.2012 г.; „БГ К“ ЕООД, ЕИК •••••• не било подало годишна данъчна декларация за 2012 г., т.е. не било отчело приходи от продажби за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.; „Б•••“ ЕООД, ЕИК •••••• не било подало годишна данъчна декларация за 2012 г., т.е. също не било отчело приходи от продажби за периода 01.01.2012 г.- 31.12.2012 г. На тази база експертизата направила извод, че липсват реални доставки от страна на „Е.“ ЕООД към „ПП“ЕООД по процесиите фактури. Т.е. четирите фактури не била издадени от „Е.“ ЕООД, поради което и фирма „ПП” ЕООД неправомерно ползвала ДК за тях в размер на 3 675, 00 лева. Съгласно подадената СД по ЗДДС вх.№ 16002039786 от 12.10.2012 г. „ПП” ЕООД било декларирало покупки на обща стойност 21068, 10 лв. и ползван данъчен кредит за тях в размер на 4231, 63 лв. Установена била липса на доставки на обща стойност 18375, 00 лв. и неправомерно ползван данъчен кредит за тях бил в размер на 3675, 00 лв. Реално осъществените доставки били на стойност 2693, 10 лв. и начислено ДДС за тях в размер на 53, 86 лв. Вещото лице е дало заключение, че неправомерно ползвания данъчен кредит през м.09.2012 г. бил в размер на 3675, 00 лв. и бил дължим. От заключенията на двете експертизи се установява, че през м. 10.2012 г. в дневника за покупки били включени 6 бр. фактури издадени от доставчика „Е.” ЕООД, по които бил ползван данъчен кредит в размер на 6 718, 52 лева. Вещото лице е посочило, че от разпити на свидетели от „Е.” ЕООД и представените им документи се установява, че дружеството не е имало никакви търговски отношения с фирма „ПП” ЕООД. Това потвърждавало и изводите в Ревизионен доклад № 1303289/24.09.2013 г., че декларираните покупки по фактурите от „Е." ЕООД не можели да бъдат обвързани с декларираните продажби ог „ПП“ ЕООД, тъй като липсвали доказателства за клиенти на „ПП“ ЕООД на база доставките от процесиите фактури. От анализа на изготвения от дружеството стоков поток се налагал извода, че декларираните покупки по фактурите от „Е.“ ЕООД не можели да бъдат обвързани с декларираните продажби от „ПП“ ЕООД. Освен това дружеството не разполагало с трудови ресурси до 15.10.2012 г. Били подадени нулеви годишни данъчни декларации за 2012 г. от предходни клиенти. „Е“ ООД с ЕИК •••••• било подало нулева годишна данъчна декларация за 2012 година, т.е. не са отчитали приходи от продажби за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.; „БГ К“ ЕООД, ЕИК ••••••• не било подало годишна данъчна декларация за 2012 г., т.е. не било отчело приходи от продажби за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.; „Б“ ЕООД, ЕИК ••••••• не било подало годишна данъчна декларация за 2012 г., т.е. също не било отчело приходи от продажби за периода 01.01.2012 г.- 31.12.2012 г. На тази база вещото лице е направило извод, че липсват реални доставки от страна на „Е.“ ЕООД към „ПП“ЕООД по процесиите фактури.Т.е. шестте фактури не били издадени от „Е.“ ЕООД, поради което и фирма „ПП” ЕООД неправомерно ползвала ДК за тях в размер на 6 718, 52 лева. Съгласно подадената СД по ЗДДС вх.№ 16002065406 от 14.11.2012 г. „ПП” ЕООД било декларирало покупки на обща стойност 38061, 88 лв. и ползван данъчен кредит за тях в размер на 7612, 37 лв. Установена била липса на доставки на обща стойност 33592, 60 лв. и неправомерно ползван данъчен кредит за тях бил в размер на 6718, 52 лв. Реално осъществените доставки били на стойност 4469, 28 лв. и начислено ДДС за тях в размер на 893, 86 лв. Вещото лице е дало заключение, че неправомерно ползвания данъчен кредит през м. 10.2012 г. бил в размер на 6 718, 52 лева и бил дължим. От заключенията на счетоводните експертизи се установява, че през м. 11.2012 г. в дневника за покупки били включени 6 бр. фактури издадени от доставчика „Е.” ЕООД, по които бил ползван данъчен кредит в размер на 6 591, 00 лева. Вещото лице е посочило, че от разпитите на свидетели от „Е.” ЕООД и представените им документи ставало ясно, че дружеството не е имало никакви търговски отношения с фирма „ПП” ЕООД. Това потвърждавало и изводите в Ревизионен доклад № 1303289/24.09.2013 г., че декларираните покупки по фактурите от „Е." ЕООД не можели да бъдат обвързани с декларираните продажби от „ПП“ ЕООД, тъй като липсвали доказателства за клиенти на „ПП“ ЕООД на база доставките от процесиите фактури. От анализа на изготвения от дружеството стоков поток се налагал извода, че деклариранеите покупки по фактурите от „Е.“ ЕООД не можели да бъдат обвързани с декларираните продажби от „ПП“ЕООД. Освен това дружеството не разполагало с трудови ресурси до 15.10.2012 г. Били подадени нулеви годишни данъчни декларации за 2012 г. от предходни клиенти. „Е“ ООД с ЕИК •••••било подало нулева годишна данъчна декларация за 2012 година, т.е. не са отчитали приходи от продажби за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.; „БГ К“ ЕООД, ЕИК ••••••• не било подало годишна данъчна декларация за 2012 г., т.е. не било отчело приходи от продажби за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.; „Б••••“ ЕООД, ЕИК ••••• не било подало годишна данъчна декларация за 2012 г., т.е. също не било отчело приходи от продажби за периода 01.01.2012 г.- 31.12.2012 г. Въз основа на това вещото лице е дало заключение, че липсват реални доставки от страна на „Е.“ ЕООД към „ПП“ЕООД по процесиите фактури.Т.е. шестте фактури не били издадени от „Е.“ ЕООД, поради което и фирма „ПП” ЕООД неправомерно ползвала ДК за тях в размер на 6 591, 00 лева. Съгласно подадената СД по ЗДДС вх.№ 16002086058 от 14.12.2012 г. „ПП” ЕООД било декларирало покупки на обща стойност 36774, 90 лв. и ползван данъчен кредит за тях в размер на 7348, 97 лв. Установена била липса на доставки на обща стойност 32955, 00 лв. и неправомерно ползван данъчен кредит за тях бил в размер на 6591, 00 лв. Реално осъществените доставки били на стойност 3819, 90 лв. и начислено ДДС за тях в размер на 763, 98 лв. Според вещото лице неправомерно ползвания данъчен кредит през м.11.2012 г. бил в размер на 6 591, 00 лева и бил дължим. От заключението на счетоводните експертизи се установява, че през м. 12.2012 г. в дневника за покупки били включени 8 бр. фактури издадени от доставчика „Е.” ЕООД, по които бил ползван данъчен кредит в общ размер на 11012, 00 лева. От разпити на свидетели от „Е.” ЕООД и представените им документи се установява, че дружеството не е имало никакви търговски отношения с фирма „ПП” ЕООД. Това потвърждавало и изводите в Ревизионен доклад № 1303289/24.09.2013 г., че декларираните покупки по фактурите от „Е." ЕООД не можели да бъдат обвързани с декларираните продажби ог „ПП“ ЕООД, тъй като липсвали доказателства за клиенти на „ПП“ ЕООД на база доставките от процесиите фактури. От анализа на изготвения от дружеството стоков поток се налагал извода, че декларираните покупки по фактурите от „Е.“ ЕООД не можели да бъдат обвързани с декларираните продажби от „ПП“ ЕООД. Освен това дружеството не разполагало с трудови ресурси до 15.10.2012 г. Били подадени нулеви годишни данъчни декларации за 2012 г. от предходни клиенти. „Е“ ООД с ЕИК •••••• било подало нулева годишна данъчна декларация за 2012 година, т.е. не са отчитали приходи от продажби за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.; „БГ К“ ЕООД, ЕИК •••••не било подало годишна данъчна декларация за 2012 г., т.е. не било отчело приходи от продажби за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.; „Б“ ЕООД, ЕИК ••••• не било подало годишна данъчна декларация за 2012 г., т.е. също не било отчело приходи от продажби за периода 01.01.2012 г.- 31.12.2012 г. Въз основа на това вещото лице е дало заключение, че липсват реални доставки от страна на „Е.“ ЕООД към „ПП“ЕООД по процесиите фактури.Т.е. осемте фактури не били издадени от „Е. ЕООД, поради което и фирма „ПП” ЕООД неправомерно ползвала ДК за тях в размер на 11012, 00 лева. Съгласно подадената СД по ЗДДС вх.№ 16002107501 от 14.01.2013 г. „ПП” ЕООД било декларирало покупки на обща стойност 60798, 86 лв. и ползван данъчен кредит за тях в размер на 12159, 78 лв. Установена била липса на доставки на обща стойност 55060, 00 лв. и неправомерно ползван данъчен кредит за тях бил в размер на 11012, 00 лв. Реално осъществените доставки били на стойност 5738, 86 лв. и начислено ДДС за тях в размер на 1147, 78 лв. Според вещото лице неправомерно ползвания данъчен кредит през м.12.2012 г. бил в общ размер на 11012, 00 лева и бил дължим. От заключенията на назначените счетоводна и допълнителна такава експертиза се установява, през м.01.2012 г. в дневника за покупки били включени 3 бр. фактури издадени от доставчика „Е. ЕООД, по които бил ползван данъчен кредит в размер на 6 480, 00 лева. Вещото лице е посочило, че от разпитите на свидетели от „Е.” ЕООД и представените им документи се установява, че дружеството не е имало никакви търговски отношения с фирма „ПП” ЕООД. Това потвърждавало и изводите в Ревизионен доклад № 1303289/24.09.2013 г., че декларираните покупки по фактурите от „Е." ЕООД не можели да бъдат обвързани с декларираните продажби от „ПП“ ЕООД, тъй като липсвали доказателства за клиенти на „ПП“ ЕООД на база доставките от процесиите фактури. От анализа на изготвения от дружеството стоков поток се налагал извода, че декларираните покупки по фактурите от „Е.“ ЕООД не можели да бъдат обвързани с декларираните продажби от „ПП“ЕООД. Освен това дружеството не разполагало с трудови ресурси до 15.10.2012 г. Били подадени нулеви годишни данъчни декларации за 2012 г. от предходни клиенти. „Е“ ООД с ЕИК ••••• било подало нулева годишна данъчна декларация за 2012 година, т.е. не са отчитали приходи от продажби за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.; „БГ К“ ЕООД, ЕИК •••••••• не било подало годишна данъчна декларация за 2012 г., т.е. не било отчело приходи от продажби за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.; „Б“ ЕООД, ЕИК ••••• не било подало годишна данъчна декларация за 2012 г., т.е. също не било отчело приходи от продажби за периода 01.01.2012 г.- 31.12.2012 г. Въз основа на това вещото лице е дало заключение, че липсват реални доставки от страна на „Е.“ ЕООД към „ПП“ЕООД по процесиите фактури.Т.е. трите фактури не били издадени от „Е.“ ЕООД, поради което и фирма „ПП” ЕООД неправомерно ползвала ДК за тях в размер на 6 480, 00 лева. Съгласно подадената СД по ЗДДС вх.№ 16002117693 от 11.02.2013 г. „ПП” ЕООД било декларирало покупки на обща стойност 35904, 15 лв. и ползван данъчен кредит за тях в размер на 7180, 81 лв. Установена била липса на доставки на обща стойност 32400, 00 лв. и неправомерно ползван данъчен кредит за тях бил в размер на 6480, 00 лв. Реално осъществените доставки били на стойност 3504, 15 лв. и начислено ДДС за тях в размер на 700, 83 лв. Според вещото лице неправомерно ползвания данъчен кредит през м.01.2012 г. бил в размер на 6 480, 00 лева и бил дължим. В заключенията на назначените счетоводна и допълнителна такава експертиза е отразено, че през м.02.2012 г. в дневника за покупки били включени 7 бр. фактури издадени от доставчика, Д.” ЕООД, по които бил ползван данъчен кредит в размер на 12110, 00 лева. Вещото лице е посочило, че от разпити на свидетели от посоченото дружество и представените им документи са установили, че то не е имало никакви търговски отношения с фирма „ПП” ЕООД. Това потвърждавало и изводите в Ревизионен доклад № 1303289/24.09.2013 г., че декларираните покупки по фактурите от „Б.•••“ ЕООД („Д.” ЕООД) не можели да бъдат обвързани с декларираните продажби ог „ПП“ ЕООД, тъй като липсвали доказателства за клиенти на „ПП“ ЕООД на база доставките от процесиите фактури. По така представените описи за наличности, не можело да се направи извод имало ли е наличност в „Б.•••“ ЕООД към датите на издаване на процесиите фактури. Кодовете на артикулите записани в описите не отговаряли на номерата записани във фактурите издадени от „Б.•••“ ЕООД към „ПП” ЕООД. Разминаване имало в цени на артикули посочени в наличностите и цени посочени в процесиите фактури (цени по- високи в наличностите, отколкото записани в процесиите фактури, както и липса на доказателства на доставки от страна на „ПП“ ЕООД към последващи клиенти на база на процесиите фактури. Въз основа на това вещото лице е приело, че липсвали реални доставки от „Б.•••“ ЕООД (впоследствие ”Д." ЕООД) към „ПП” ЕООД по процесиите фактури.Т.е. седемте фактури не били издадени от „Д.” ЕООД, поради което и фирма „ПП” ЕООД неправомерно ползвала ДК за тях в размер на 11801, 47 лева. Съгласно подадената СД по ЗДДС вх.№ 16002139679 от 12.03.2013 г. „ПП” ЕООД било декларирало покупки на обща стойност 62224, 01 лв. и ползван данъчен кредит за тях в размер на 12444, 80 лв. Установена била липса на доставки на обща стойност 60550, 00 лв. и неправомерно ползван данъчен кредит за тях бил в размер на 12110, 00 лв. Реално осъществените доставки били на стойност 1674, 014 лв. и начислено ДДС за тях в размер на 334, 81 лв. Вещото лице е дало заключение, че неправомерно ползвания данъчен кредит през м.02.2012 г. бил в размер на 11801, 47 лева и бил дължим. Разликата между 12110, 00 лв. (неправомерно ползван данъчен кредит по 7-те фактури) и реално дължимия ДДС в размер на 11801, 47 лева, се дължала на декларирА.я в клетка