Решение № 1701 от 2.10.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 323/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Б.е.Д.К.“ ООД, със седалище и адрес на управление •••, ЕИК ••, представлявано от • С.И.Г., чрез пълномощника • Г. И., против Решение № 20/08.03.2024 г., постановено по АНД № 408/2023 г. на Районен съд – Козлодуй, потвърждаващо НП № К-003118/ 15.1012023 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, като със същото на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева, на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за нарушение на чл. 5, ал. 8 от същия закон. В касационната жалба са изложени аргументи за неправилност на оспореното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Поддържа се твърдение, че АНО не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал.1 от ЗАНН да издаде НП, едва след като провери дали деянието е извършено виновно и дали не са били налице основанията по чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В с. з. касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „КП“ при КЗП, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. От упълномощения процесуален представител е депозирано становище с вх. № 2577/24.09.2024 г. за даване ход на делото в отсъствие на представител на ответника. По същество на спора е изложено съображение, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, а оспореното решение е правилно и законосъобразно, с искане да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно и съобразено със закона, като отправя искане към касационната инстанция да го остави в сила. В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на касационна проверка е Решение № 20/08.03.2024 г., постановено по АНД № 408/2023 г. по описа на Районен съд – Козлодуй за 2023 г. С оспорения съдебен акт е потвърдено НП № К-003118/15.1012023 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 5, ал. 8 от ЗПК и на основание чл.45, ал. 1 ЗПК, на „Б.е.Д.К.“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева. – за деяние извършено на 20.04.2023г. в гр. •••, ул.••• № • ет. • а именно: не поставяне в офиса на дружеството достъпна за интересуващите се лица, каквато и да е информация за реда, по който се предоставят потребителски кредити. За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел в решението, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН процедура, съдържа задължителните реквизити по чл. 42 от същия закон, а санкционният акт е постановен съгласно изискванията на чл. 57 ал. 1, като описаното в него нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. Изложените в санкционния акт факти и обстоятелства очертават фактическите рамки на нарушението, което се вменява на санкционираното лице и съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на чл. 5, ал. 8 от ЗПК. Съдът е обсъдил и института на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, като е преценил, че в случая установеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната и липсва основание за приложението му. Наложената имуществена санкция е в минималния законов размер, който е съобразен с чл. 27 от ЗАНН и според РС, съответства на тежестта на нарушението. Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. С ъдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Противно на изложеното в касационната жалба са обсъдени възраженията на жалбоподателя, включително наведените и в касационната жалба за опорочено административно-наказателно производство и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат повтаряни. По отношение на наведените в касационната жалба възражения, относно липсата на проверка, дали деянието е извършено виновно или не, както и, че АНО не е изложил мотиви относно предпоставките по чл. 28 и чл. 29 ЗАНН, следва да бъде отбелязано следното: С обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на търговско дружество, което е юридическо лице. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Разликата между наказанието „глоба“ за физическите лица и „имуществената санкция“ за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административно-наказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл. 83 ЗАНН се определя като обективна, безвиновна отговорност (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г., ОСК на ВАС). Следователно въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса и правилно не е обсъждан от въззивната инстанция, а доводите на касатора за противното са неоснователни, лишени от правна опора. Що се отнася до преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН, то това е едно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. От изложеното не следва извода, че във всеки административно наказателен акт административния орган задължително трябва изрично да се произнесе дали са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН или не. След като не са налице основанията за приложение на тази законова разпоредба, то с акта се налага наказание за констатираното нарушение. Липсата на мотиви от страна на наказващият орган за неприлагането на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В конкретния случай, съдът е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28, като е изложил и конкретни мотиви за това, с които настоящата инстанция напълно се солидаризира, предвид засегнатите обществени отношения, свързани с предоставянето на кредити, за които потребителите имат законовото право на пълна информация, в съответната форма за вземане на правилно решение, в условия на равнопоставеност, при избор на възможности относно получаване и погасяване на същите. Бранейки се с доводи за процесуална незаконосъобразност, нито във възражението до АНО, нито в сезиращата съда жалба, нито пред настоящата касационна инстанция, касаторът не е изложил правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, които да разколебават отразените в акта констатации и които биха били основание за различни правни изводи от изведените от РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно. Това, че изразява недоволство от издаденото НП и счита същото за незаконосъобразно, излагайки аргументи, които не кореспондират с доказателствата по делото и закона, настоящият касационен състав счита за израз на правото му на защита, а не релевантен към случая факт. При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт към минималния размер - 120 лв. /сто и двадесет лева, колкото са и претендирани. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът