Мотиви към Решение № 554 от 22.5.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 591/2025 г.

МОТИВИ по решение №554/22.05.2025г. по АНД №591/2025г по описа на Районен съд-Пловдив Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд Пловдив досъдебно производство №102/24г.по описа на Трето РУ при ОДМВР Пловдив за това, че на 14.07.2023 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление е потвърдил неистина в 2 бр. писмени декларации, които по силата на закон се дават пред орган на властта - Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Пловдив за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, както следва: на 14.07.2023 г. в гр. Пловдив в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР — Пловдив, пред М. А. Б. — ••• в група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР - Пловдив, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон, а именно: чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата и чл. 16, ал. 4, вр. ал.1, т. 3, вр. чл. 13, ал.1 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се дава пред орган на властта - Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в които е декларирал, че обичайното му местопребиваване е в Република България; на 14.07.2023 г. в гр. Пловдив в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР — Пловдив, пред М. А. Б. — ••• в група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР - Пловдив, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон, а именно: чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи, чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с Постановление № 13/08.02.2010 г. и чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, се дава пред орган на властта - Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в която е декларирал, че издаденото му свидетелство за управление на моторно превозно средство е изгубено - престъпление но чл. 313 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК Прокурорът поддържа обвинението спрямо обвиняемия по посочената в постановлението правна квалификация на инкриминираното деяние, както и предложението за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78А ал.1 от НК и налагане на административно наказание глоба.Като по отношение на размера на същото предлага да бъде определен на 2000 лева, като така биха се постигнали целите на наказанието в конкретния случай. Упълномощеният защитник обвиняемия –адв.Р. Д. оспорва фактите, както и виновността на обвиняемия, счита, че следва подзащитния му да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Обвиняемият В. дава обяснения по обвинението, като не се явява в последното съдебно заседание и в този смисъл не взима становище в съдебните прения. Съдът като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа и правна страна следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: ОБВИНЯЕМИЯ В. Х. В., роден на •••г в Д., живущ вън В. , б.г., неосъждан, нежен, средно образование ЕГН: ••• Обвиняемият В. Х. В. бил правоспособен водач на моторно превозно средство с категории АМ, В1 и В, като в тази връзка притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с № •••, издадено на 16.07.2019г. от ОД на МВР - Пловдив. От дълги години обв. В. преимуществено живеел в Кралство В., където работил. През 2019г., след като придобил цитираното по - горе свидетелство за управление на МПС, обв. В. отново напуснал Република България и се установил на територията на Кралство В.. По време на престоя си в Кралство В., обв. В. заявил желание за замяна на своето свидетелство за управление на МПС /български образец/ с такова, издадено от компетентните власти в Кралство В.. С оглед въведените изисквания, обв. В. изпратил по пощата на английските власти издаденото му на 16.07.2019г. в Република България свидетелство за управление на МПС с № •••, за издаването на английско свидетелство за управление на МПС. На 12.07.2023г. обв. В. се прибрал за кратко в Република България и тъй като заявеното от него свидетелство за управление на МПС (английски образец) все още не му било издадено от властите в Кралство В., решил да се снабди с ново такова, издадено от Министерството на вътрешните работи на Република България. В тази връзка обв. В. решил да заяви пред компетентните органи, че е изгубил предишното си свидетелство за управление на МПС, за да му бъде издадено ново такова, въпреки че бил наясно с факта, че е предал свидетелство си за управление на МПС с №••• на компетентните власти в Кралство В. и може да получи информация от тях. Воден от това свое намерение, на 14.07.2023г., обв. В. се явил лично в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, където обяснил на свид. М. Б. - ••• в група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, че е изгубил българското си свидетелство за управление на МПС с №••• по пощата и поискал да му бъде издадено ново. Обв. В. заявил, че живеел преимуществено в Кралство В., при което му било обяснено, че за да му бъде издадено свидетелство за управление на МПС от българските власти е необходимо да е установил обичайното си пребиваване в Република България, което означава, че през последната календарна година е следвало да е пребивавал поне 185 дни на територията на Република България. Въпреки факта, че в периода от 14.07.2022г. до 14.07.2023г. обв. В. е нямал общ престой на територията на Република България в размер на 185 дни, респективно не бил установил обичайното си пребиваване в Република България, същият решил да не се съобрази с указанията и да се опита да се снабди с българско свидетелство за управление на МПС. В тази връзка обв. В. заявил на свид. Б., че искал да му бъде издадено ново свидетелство за управление на МПС, тъй като си бил изгубил издаденото с № ••• по пощата. Свид. Б. от своя страна му предоставила празна бланка на Заявление за издаване на документ за самоличност на б.г., както и бланки на Декларация за обичайно пребиваване в Република Бългрия и Декларация по чл. 17 от Правилника за издаване на БЛД. Съобразно изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗБЛД, чл. 160, ал. 1 ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, обв. В. попълнил Декларация с дата 14.07.2023г., в която заявил, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС е изгубено, макар че в действителност същото било изпратено по поща на властите в Кралство В. за издаването му на свидетелство за управление на МПС - английски образец. Обв. В. попълнил и втора Декларация с дата 14.07.2023 г. на основание чл. 151, ал. 5 ЗДвП и чл. 16, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба №1- 157/01.10.2002 г. на Министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в която посочил, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Обв. В. попълнил собственоръчно Заявление за издаване на документ за самоличност, което било регистрирано с вх. № 10401/14.07.2023г., към което приложил гореописаните два броя декларации от 14.07.2022г., а именно Декларация за обичайно пребиваване в Република България и Декларация по чл. 17 от Правилника за издаване на БЛД. Гореописаните документи били подадени до Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, като били приети и обработени от свид. М. Б., заемаща длъжността „•••“ в група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив. Въз основа на подадените от обв. В. документи, на 17.07.2023г. от ОД на МВР - Пловдив на същия е било издадено ново свидетелство за управление на МПС с № •••, което му е било връчено лично в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив на 18.07.2023г. Впоследствие, изпратеното на властите в Кралство В. свидетелство за управление на МПС с № ••• на обв. В. било изпратено по надлежния ред в Главна Дирекция Национална Полиция /ГДНП/. В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и изготвена съдебно – почеркова експертиза, предмет на която била подадената от обв.В. писмена декларация по151, ал. 5 ЗДвП и чл. 16, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба №1- 157/01.10.2002, то ръкописният текст н полетата за данни и подписите са положени от името на В. Х. В., заявлението – декларация /приложение №3 към чл.24 ал.3 / до Началника на Сектор „Пътна полиция“ с посочена дата 14.07.2023г. и заявлението за издаване на свидетелство за управение на МПС с мвх.№10401/14.07.2023г от името на В. В. са изпълнени от В. Х. В.. Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в в хода на съдебното производство доказателства, предвид извършените разпити н а един свидетел лично и непосредствено пред съда, а останалите доказателства са приобщени по реда на чл.378 ал.2 от НПК. Като съдът намира, че сравнени със събраните на досъдебното производство доказателства, същите са напълно идентични и не водят до различна фактическа обстановка или различен краен правен извод.За това допринасят гласните доказателства -показанията на М. Б. от съдебната фаза на делото, както и показанията на свидетеля – В. Б. от досъдебното производство, приобщени с прочитането им.Както и в известна степен обясненията В. В., дадени в съдебно заседание, характеристична справка, справка за съдимост; заключение на вещото лице по изготвените съдебно-почеркова експертиза.Събраните по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на описаната в мотивираното постановление на РП –Пловдив и приета за установена от съда фактическа обстановка.Но ще бъдат обсъдени поотделно, както и ще бъдат обсъдени дадените от обв. В. обяснения. Съдът даде изцяло вяра на показанията на свидетел я Б. като намери, че същите са добросъвестно.Същата е напълно независима и незаинтересована по делото.Показанията и са подробни, последователни, логични и безпротиворечиви. От същите се изясняват съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване –начина на попълване на процесните документи по делото.Като съдът дава напълно вяра на нейните показания, като в частта в която обв.В. твърди, че тя го е посъветвала да попълни адреса си в България, счита че нейните показания са напълно достоверни, незаинтересовани и ясни, докато неговите показания са изолирани и голословни и с тях се съзира стремеж към защитна позиция.Не се констатира нито избирателност в показанията й, а е налице и праволинейност е безпротиворечивост с дадените от нея показания в досъдебното производство. Приобщени са с прочитането им и показанията на св.В. Б. от досъдебното производство. Като същия не е свидетел-очевидец на случилото се.Възпроизвежда станалите им известни факти по делото, добронамерено, точно и ясно.Показанията му от съда се възприемат в цялост, като същите в допълнителна степен допринасят до изясняване на обективната истина и фактическата обстановка.Тоест показанията им преценени за нуждите на настоящото производство на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, а също така и от събраните по делото писмени доказателства: свидетелство за съдимост на обвиняемите, съдебномедицинска експертиза, СМУ, оглед на ВД, медицинска документация, допринасят в пълнота по делото. На последно място, но не и по важност следва да бъдат обсъдени обясненията на обв.В.. Макар и да не отрича случилото се, обвиняемия В. го разказва, така сякаш е бил подведен или бил в правото си именно така да постъпи. Тоест, според съда по-скоро обв.В. приема случилото се като оправдаване на своите действия, а не като негово виновно поведение.Това, обаче като теза не може да бъде възприето, а по-скоро е защитна позиция.Тъй като видно от съдържанието на декларацията, намираща се на л.40 от Дп, която принципно не се отрича да е попълнена от обв.В..А и това се потвърждава, посредством заключението на вещото лице по приетата по делото експертиза, в нея има разяснителен текст забележка, какво именно се има предвид в параграф 6 т.46 от разпоредбите на Закона за движение по пътищата.Тоест именно там е и изписано цялото съдържание на този текст.В случай, че обв.В. не е разбирал съдържанието му или се е затруднявал с попълването му е могъл да потърси компетентна-адвокатска помощ за това.Също така липсват убедителни доказателства и факти, в съзнанието на В. да се е оформила представа, че свидетелството му за управление се е загубило по пощата, тъй като видите ли обичайно срока на получаване е бил 3 седмици.Няма как, без да е бил напълно убеден за този факт същия да го декларира в Декларацията на л.75 от ДП.Съдът намира обясненията му в този смисъл за опит да оневини себе си и действията си, без обаче това да е обективно доказано и да го оправдава.Като тази теза е застъпена и от защитника му в пренията по делото, но е лишена от своята логика и доказателства. При постановяване на решението си съдът взема предвид и заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно – почеркова експертиза, което според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства. Декларация от 14.07.2023 г. по чл. 15, ал. 2, вр. с чл. 13, т. 1 и т. 6 от Наредба I 157 от 2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от Закона за движението по пътищата и във връзка с § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта - "Пътна полиция" при ОДМВР - град Пловдив за удостоверяване на истинността на някой обстоятелства, а именно, че е установила обичайното си пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата в Република България. В настоящия случай обв. В. В. е потвърдил неистина, а именно че обичайното му пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението на пътищата /ЗДвП/ е Република България, а в действителност то е било във В.. Неистина е потвърдена в писмена декларация по чл. 15, ал. 2, вр. с чл. 13, т. 1 и т. 6 от Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, отчета на водачите и тяхната дисциплина във връзка с чл. 151, ал. 5 и 7 от ЗДвП. Отразеното в декларацията е неистина, тъй като смисъла на § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, , Обичайното пребиваване в Република България‘‘ е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там и е подкрепено и от спрваките за пътуване на лице б.г.-л.58-61. В настоящия случай безспорно е установено че обв.В. е живеел и работил във В., където е бил трайно установен. Същият се е връща много за кратко в РБ. Престъплението по чл.313 ал.1 от НК е умишлено и за съставомерността му е необходимо да е установено наличието на всички обективни и субективни признаци, така както са очертани от материално правната норма. В конкретния случай безспорно е доказано, че в Декларацията по чл. 17ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, от дата 14.07.2023г е дадена пред орган на властта за удостоверяване истинността на дадени обстоятелства и това става въз основа на закон, а именно въз основа на чл.8 ал.2 и от ЗЛД и чл.160 ал.1 от ЗДВП.До тук това е доказано и няма спор, че процесната декларация е попълнена от обвиняемия В.. Доказа се и другия изключително важен елемент от обективната страна на престъплението.А именно, че реално същия не е изгубен.Като в конкретния случай по настоящето дело е доказано категорично от държавното обвинение, че обвиняемия В. е потвърдил неистина в сочената процесна Декларация.Като доказателствата са обсъдени по –горе от съда и същите с категоричност и точност водят до правния извод за доказана обективна страна на престъплението от страна на обвиняемия В.. Същевременно, обвиняемият е съзнавал, че не отговаря на това условие, доколкото общото му пребиваване на българска територия за периода от 14.07.2022 г. до 14.07.2023 г. е било по-малко от 185 дни, което категорично се доказва от приобщената по делото справка за пътувания извън страната, както и от приобщените в хода на досъдебното производство свидетелските показания. От обективна страна на 14.07.2023 г. в гр. Пловдив, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Пловдив обвиняемият В. е потвърдил неистина (а именно - че притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ••• е изгубено) в писмена декларация, която по силата на нормативен акт (чл. 8, ал. 2 ЗБЛД, чл. 160, ал. 1 ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност) се подава до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Пловдив, който представлява орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 НК. По аналогични доводи с тези, изложени по отношение на деянието, описано в предходната точка, се налага изводът, че съответните закони предвиждат това обстоятелство да се установява именно посредством подаване на декларация. Налице са именно такива доказателства, обосноваващи обвинителната теза. Ето защо изложените от съда мотиви водят до последващия правен извод за това, че е налице и изискуемия по закон умисъл за извършване на това престъпление от страна на обвиняемия В.. Субективните параметри на престъпния акт, винаги инкорпорират представи за тези обективни признаци, при кумулативна даденост на налично съзнание за обществената опасност на инкриминираното посегателство и на волево психическо отношение към общественоопасните последици, като по този начин очертават съдържанието на изискуемото се умишлено виновно поведение.При подаване на инкриминираните Декларации в съзнанието на Д. е имало намерение и цел да потвърди неистина, касаеща факта за местонахождението на неговото СУМПС, че не е изгубено, а е било изпратено на компетентните власти във В., с оглед издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство английски образец и относно обичайното му пребиваване.Тоест в поведението му се сезира пряк умисъл за подобно поведение. Така описаните по-горе две деяния са извършени от обвиняемия В. Х. В. при условията на чл. 26, ал.1 от НК, тъй като и двете осъществяват поотделно състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, осъществени са през непродължителен период от време едно спрямо друго, при една и съща обстановка, при идентична форма на вината и се явяват от обективна и субективна страна продължение едно на друго, доколкото и двете са подчинени на намерението на обвиняемият В. да си извади дубликат на СУМПС, без да има право на това. В този смисъл се налага правният извод, че става въпрос именно за едно общо продължавано престъпление по смисъла на цитираната разпоредба. Преди да обсъди наказанието, което следва да се наложи на обв.В. В., съдът следва да обсъди доводите на защитата.На първо място искането за оправдаване на подзащитния му не намери опора в доказателствата по делото, поради което и съдът не възприе тази теза на, за което изложи доводи по – нагоре в мотивите си. След съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства настоящия съд намира, че не намира приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК към конкретния случай.Нито е налице хипотезата, че са засегнати толкова незначително обществените отношения, предмет на наказателно правна защита, нито че неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 пр.2 от НК и следва да бъде квалифицирано като непрестъпно. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима спрямо всички престъпни състави от особената част на НК /ТР 113/16.12.1982г. на ОСНК на ВС; Р. 119/31.05.2011г. на ІІІ н. о.; Р. 79/19.02.2010 г. на ІІ н. о на ВКС/ Обществената опасност на деянието е основен признак на всяко престъпление, поради което отсъствието й или пък явната й незначителност обуславят и отсъствието на съответното престъпление. Дали деянието е с явна незначителна степен на обществена опасност се решава при цялостна преценка на всички обстоятелства относно обекта на посегателство, степента на засягането му, характеристиките на конкретното деяние, данните за личността на дееца, отразяващи се на обществената му опасност, последиците от деянието и пр. В принципен план, когато се обсъжда въпроса за приложението на чл. 9, ал. 2 НК следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в т. ч. характера и обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху обществената опасност на неговата личност, обществено опасните последици от деянието.В конкретния случай деянието засяга значително документоборота, отделно от това се касае за две извършени деяния, които обусляват престъплението да е извършено в условията на чл.26 ал.1 от НК, като в този смисъл с два отделни документа е потвърдена неистина от обвиняемия.Като съдът не счита, че в конкретния случай следва да приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.Изразената от страна на защитата липса на интелигентност у обв.В. не е повод да се подведе случая като маловажен или явно незначителен, напротив както по-горе изложи съда, ако е имало неразбиране относно начина на попълване на процесните документи е следвало да се ползва консултация от адвокат. За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. Обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо него не са прилагани разпоредбите на чл. 78А от НК. От престъплението няма причинени имуществени вреди. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл. 78А, ал. 1 от НК, с оглед императивността на тази разпоредба съдът е на становище, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание – „ ГЛОБА‘‘ в размер на 1000 лв. При индивидуализиране размера на така посоченото наказание, съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, оказаното в хода на досъдебно производство съдействие, добрите му характеристични данни.Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. С оглед на така изложеното и като съобрази имущественото състояние на обвиняемия, както и за да въздейства предупредително и възпитателно, съдът счита, че най-справедливо е да й се определи и наложи административно наказание в минимален размер, а именно, , ГЛОБА‘‘ в размер на 1000 лв. Така определеният размер съответства както на обществената опасност на деянието, така и на личността на виновния, като би постигнало своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо него, а също така би се отразило и възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото. Предвид признаване на обвиняемата за виновен следва на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да бъде осъден да заплати направените в хода н а досъдебното производство разноски за изготвената Съдебно-почеркова експертиза в размер на 120 лева, по сметка на ОДМВР П ловдив. По изложените мотиви съдът постанови решението си. Съдия при Районен съд-Пловдив…………