Решение № 5002 от 15.12.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 970/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „АГРОСТЕЛТ“ ЕООД ЕИК 131347861, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], вх. В, ап.55, представлявано от управителя С. К. К., подадена чрез пълномощник адв. Л. Н. от АК – Стара Загора, против Решение № 106 от 28.03.2025г., постановено по АНД № 793/ 2024г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 118 от 13.05.2024г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че наказателното постановление съответства на императивните законови изисквания за неговото съдържание по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че извършването на вмененото му административно нарушение е установено чрез надлежно проведена процедура за контрол и съотв. че е доказано по несъмнен начин. Твърди, че мотивите на съда се свеждат до оценка на процесуалното поведение на жалбоподателя и на неговия процесуален представител, без да са разгледани, обсъдени и преценени направените от санкционираното лице възражения, съотв. без да е извършена обоснована и законосъобразна преценка на доказателствения материал и на подлежащите на установяване релевантни факти и обстоятелства, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. до неправилни правни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 118 от 13.05.2024г. на Директора на ОДБХ - Стара Загора, като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по касационната жалба – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е приел, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по несъмнен начин, за което излага подробни съображения. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „АГРОСТЕЛТ“ ЕООД, гр. София, срещу Наказателно постановление № 118 от 13.05.2024г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2400000030 от 14.11.2023г., на „АГРОСТЕЛТ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3600 лева, на основание чл. 165, ал.1 във вр. с ал.2 от Закона за защита на растенията (ЗЗР), за нарушение на чл. 107, т.2 от ЗЗР. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 25.08.2023г. физическа проверка на култура маслодайна роза с масиви № 21124-456-3-3; 21124-456-4-2; 21124-456-5-2; 21124-456-6-3; 21124-456-2-2, местност „Женев юрт“ в землището на [населено място], общ. Гурково на „АГРОСТЕЛТ“ ЕООД, е взета проба (листна маса) от третирания масив с тегло 2 по 0, 5 кг. За пробовземането е съставен Протокол № 1 за вземане на растителна проба за идентификация на употребените препарати за растителна защита (ПРЗ), съгласно утвърдената от Изпълнителния директор на БАБХ процедура. Пробата е изпратена в акредитирана лаборатория „Приморис България“ АД, [населено място]. Съгласно Сертификат 23/008953 от 05.10.2023г. е установено наличие на ПРЗ с активни вещества извън обхвата на разрешената употреба, а именно циперметрин, ламбда-цихалотрин, флуксапироксад и пираклостробин. При направена справка в Национален електронен регистър на разрешените за пускане на пазара и употреба ПРЗ, е установено, че използваните в случая активни вещества не са вписани в регистъра за употреба при маслодайна роза, т.е употребени са продукти за растителна защита извън обхвата на разрешената употреба. С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е потвърдил наказателното постановление, по съображения за неговата материална и процесуална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административно наказателното обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са установени и доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и допуснатото от „АГРОСТЕЛТ“ ЕООД нарушение на чл.107, т.2 от ЗЗР, като основание за налагане на административна санкция по чл.165, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗЗР, определена в законово регламентирания минимален размер. Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно. Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за допуснато от „АГРОСТЕЛТ“ ЕООД нарушение по чл.165, ал.1 във вр. с чл.107, т.2 от ЗЗР, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Противно на твърдяното от касатора, наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН описание на нарушението, с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието и за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства, като в достатъчна степен са конкретизирани и датата на извършване на нарушението (25.08.2023г.), и мястото на нарушението (масиви с култура маслодайна роза № 21124-456-3-3; 21124-456-4-2; 21124-456-5-2; 21124-456-6-3; 21124-456-2-2, местност „Женев юрт“ в землището на [населено място], общ. Гурково), както правилно е прието в обжалваното решение. В този смисъл не е налице твърдяната липса на задължителни реквизити в съдържанието на процесното НП, нито е налице допуснато от наказващия орган нарушение на императивното изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. С оглед съдържанието на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 165, ал.1 във вр. с чл. 107, т.2 от ЗЗР – нарушаване на забраната за употреба на продукти за растителна защита извън обхвата на разрешената употреба и предвид липсата на каквито и да е било обективни данни за точния момент, в който е бил употребен такъв продукт, както и липсата на обективна възможност за установяване точната дата на употребата, правилно като дата на нарушението е възприета датата 25.08.2023г. – датата на проверката и на взетите проби за анализ, отчели използвани активни вещества, които не са вписани в регистъра за употреба при маслодайна роза, тъй като именно към тази дата без съмнение е било налице нарушаване на забраната по чл. 107, т.2 от ЗЗР и съотв. е било осъществено съставомерното изпълнително деяние по санкционираното нарушение. Константна е съдебната практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. Следователно и по аргумент от чл.53, ал.2 от ЗАНН, непосочването в АУАН на датата на нарушението не се свързва със съществено нарушение при съставянето на АУАН или със съществена нередовност в неговото съдържание, които да обусловят отмяната на издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление. Обоснован, от гл.т на доказателствата, и правилен, от гл. на закона е и изводът на въззивния съд, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин. Съгласно чл.120, ал.3 от ЗЗР, контролните проби при извършване на проверките по ал. 2 се вземат по ред, определен в Наредбата по ал. 1 т.е в Наредба № 8 от 23.02.2021г. за условията и реда за контрол върху продуктите за растителна защита, търговията, преопаковането, съхранението и употребата им. Посочената Наредба, на която се позовава и касаторът, в чл.18, ал.5 регламентира, че вземане на проби от растения и растителни продукти за идентификация на употребените ПРЗ се извършва съгласно утвърдена от Изпълнителния директор на БАБХ СОП за вземане на проби от растения и растителни продукти за идентификация на употребените ПРЗ с цел установяване на съответствие с посочените в дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене ПРЗ и дали са разрешени за пускане на пазара и употреба при съответната култура. В процесния случай вземането на пробите е извършено изцяло при спазване и в съответствие с утвърдената от Изпълнителния директор на БАБХ Стандартна оперативна процедура за вземане на проби от растения и растителни продукти за идентификация на употребените продукти за растителна защита, посочена като разработена не само в съответствие с Наредба 2 от 23.01.2015г., но и със Закона за защита на растенията. Противно на твърдяното от касатора, разписаните цел, обхват и приложение на процедурата еднозначно сочат, че именно това е приложимата процедура при осъществявания от БАБХ контрол върху употребата на ПРЗ. Анализът на взетите проби е направен от лаборатория, надлежно определена със заповед на Изпълнителния директор на БАБХ да извършва изпитвания за целите на официалния контрол на растителни проби за употребените ПРЗ от Националния план за контрол върху употребата на продукти за растителна защита за 2023г. Съгласно Сертификат 23/008953 от 05.10.2023г., в изследваните проби е установено наличие на ПРЗ с активни вещества циперметрин, ламбда-цихалотрин, флуксапироксад и пираклостробин, които не са вписани в Националния електронен регистър на разрешените за пускане на пазара и употреба ПРЗ, за употреба при маслодайна роза. Какъв е вида и какво е търговското наименование на използвания ПРЗ, съдържащ посочените по-горе активни вещества, е ирелевантно за съставомерността на деянието по повдигнато административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.107, т.2 от ЗЗР. В този смисъл противно на твърдяното от касатора, липсата на установявания и посочване на конкретния вид/наименование на употребения ПРЗ в нарушение на забраната по чл.107, т.2 от ЗЗР, не води нито до необоснованост, нито до недоказаност на това обвинение. Според легалната дефиниция по §1, т. 43 от ДР на ЗЗР, „продукти за растителна защита" са продукти по чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета т.е продукти, състоящи се от или съдържащи активни вещества, антидоти или синергисти и предназначени за една посочените в разпоредбата употреби, като съгласно §1, т.51 от ДР на ЗЗР, „състав на продукт за растителна защита" е качественото и количественото съдържание на активни вещества, антидоти, синергисти и коформуланти в продукта. В контекста на посочените по-горе легални дефиниции и с оглед безспорно установеното и доказано по делото, че в изследваните проби е констатирано наличие на активни вещества циперметрин, ламбда-цихалотрин, флуксапироксад и пираклостробин, които не са вписани в регистъра за употреба при маслодайна роза, доказана се явява и съставомерността на санкционираното деяние като нарушаващо забраната по чл.107, т.2 от ЗЗР - употреба на ПРЗ, състоящо се (съдържащо) активни вещества извън обхвата на разрешената употреба. Съответно правилно за това нарушение е ангажирана отговорността на субекта – собственик на масиви с култура маслодайна роза, за които масиви е констатирано, че са третирани в нарушение на чл.107, т.2 от ЗЗР. Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Настоящия съдебен състав споделя доводите на жалбоподателя, че мотивите на съдебния акт не следва да съдържат оценка на процесуалното поведение на жалбоподателя и на неговия процесуален представител, но неоснователно е твърдението, че мотивите на въззивното съдебно решение се свеждат единствено до такава направена оценка, без да са разгледани, обсъдени и преценени направените от санкционираното лице възражения, съотв. без да е извършена обоснована и законосъобразна преценка на доказателствения материал и на подлежащите на установяване релевантни факти и обстоятелства. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление, като въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства е направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са възраженията на санкционираното лице, като с оглед изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, като невъзприемането от съда на възраженията по защитната теза на санкционираното лице, не може да релевира допуснато процесуално нарушение. С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, „АГРОСТЕЛТ“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - Стара Загора сумата от 150 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд