Решение № 302 от 5.9.2013 г. на Районен съд - Монтана по дело № 70352/2012 г.

С присъда от 27.01.2011 г. по НОХД № 30 360 биологичният баща на детето е признат за виновен в това, че в периода от 2007 г. до 22.06.2009г. в с.Благово обл.Монтана чрез употреба на сила и заплашване и чрез използване на положение на зависимост извършил действия с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – рождената си дъщеря Ц. Е. П., за което е осъден на една година и 11 месеца лишаване от свобода. Докато биологичната майка П.С.Г. е призната за виновна в това, че в периода от 2007 г. до 22.06. 2009г. в с.Благово обл.Монтана като родител на Ц. Е. П. я оставяла без надзор и достатъчно грижа и с това е създала опасност за нейното физическо, душевно и морално развитие, за което й е наложено административно наказание глоба.

По същество ИЩЕЦЪТ моли за постановяване на решение, с което на осн. чл.132, ал.1, т.2 от СК да бъдат лишени ответниците от родителски права по отношение на детето Ц. Е. П., р. 1.05.2000г., с ЕГН xxxxxxxxxx, поради насилие в семейството и съществуваща сериозна опасност от повторяемост на деянието и трайно неполагане на грижи, с което се създава опасност за физическото, душевно и морално развитие на детето.

ПРОКУРОРЪТ даде становище, че искането на ДСП Монтана е допустимо, обосновано и законосъобразно.

Ответникът Е.И. xxx ( понастоящем в Затвора Враца ) се е явил в съдебно заседание и е заявил, че е запознат с предявения срещу него иск за лишаването му от родителски права. По същество не е изразил становище по иска.

Ответницата П.С.Г. xxx също не е изразила становище по иска.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.

СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл.12 от ГПК), съобразявайки разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

По делото изобщо няма спор, че ответниците Е.И. ПЕТКОВ с ЕГН xxxxxx 3247 и П.С.Г. с ЕГН xxxxxxxxxx са биологичните родители на Ц. Е. П., р. на 1.05.2000 г. в гр.Берковица, ЕГН xxxxxxxxxxx. Според наличните данни детето е родено от съжителството на двамата родители, без да имат сключен граждански брак помежду си.

По делото е безспорно установено също така, че след подаден сигнал от РУП Монтана отдел “Закрила на детето” към ДСП Монтана е започнал работа по случая с детето Ц. Е. П. при която от самото начало е станало ясно, че биологичните родители не са в състояние да задоволяват най-елементарните физиологични потребности на детето, като например осигуряването на храна, отопление, жилище, чисто и подходящо облекло, както и необходимата лична хигиена.

Установено е също така, че на 22.06.2009г. със съдействието на органите Полицията детето е изведено от неблагоприятната за него среда в биологичното семейство и със заповед № ЗД-53/22.06.2009г. детето е настанено в Кризисен център гр.Монтана, където споделила пред социален работник притеснителни факти за времето през което е била в биологичното си семейство. Детето споделило за многократно блудство, осъществено от биологичният й баща...Впоследствие, с решение по гр.д.№70 503/2009г.на Районен съд Монтана е прекратено настаняването на детето в КСУ Монтана и същото е настанено в семейството на Параскева Костадинова Павлова от гр.Монтана (професионално приемно семейство).

Междувременно, на 24.08.2009г. отдел “ЗД” към ДСП Монтана сигнализирал Районна прокуратура Монтана с оглед на извършването на проверка по случая. В резултат от проведено разследване биологичните родители са предадени на съд и срещу тях на 27.01.2011 г. е постановена присъда по НОХД № 30 360/2010 г. по описа на РС Монтана, която е влязла в законна сила. Видно от представените заверени ксерокопия от присъдата с мотивите по цит. по-горе НОХД (съотв. л.8-10 и л.11-19) биологичният баща Е.И. Петков е признат за виновен в това, че в периода от 2007 г. до 22.06.2009г. в с.Благово обл.Монтана чрез употреба на сила и заплашване и чрез използване на положение на зависимост е извършил действия с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – рождената си дъщеря Ц. Е. П., поради което на основание чл.149, ал.2, предл.1, 2 и 5 вр. с ал.1 от НК вр. с чл.58а от НК вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК вр. с чл.2, ал.2 от НК същият е осъден на една година и единадесет месеца лишаване от свобода.

Със същата присъда, двамата биологични родители (Е.И. Петков и П.С.Г.) са признати за виновни в това, че в периода от пролетта на 2007 г. до 22.06.2009г. в с.Благово обл.Монтана като родители на малолетната Ц. Е. П. са я оставяли без надзор и достатъчно грижа и с това са създали опасност за нейното физическо, душевно и морално развитие-престъпление по чл.182, ал.1 от НК, за което им е наложено административно наказание глоба по 500 лева да заплати всеки един от тях.

Лишаването от родителски права е уредено в чл.132 от сега действащия Семеен кодекс (съотв. на чл.75 от отм. СК/85г. и представлява цялостно отнемане на родителските правомощия, като крайна мярка за защита на децата в отношенията им с родителите. Основанията, поради които родителят може да бъде лишен от родителски права са групирани в два пункта, както следва:

1. Тежки виновни или обективни причини (чл.132, ал.1, т.1 от СК)“при особено тежки случаи по предходния член” (има се предвид двете алинеи на чл.131, уреждащи ограничаването на родителските права, което може да стане както поради виновно поведение, така и поради обективно състояние на родителя). Случаят би бил „особено тежък”, когато виновното поведение на родителя е извънредно укоримо и драстично (напр. родителят подлага детето на непрекъснат физически и морален тормоз, побоища, пиянски ексцесии, възпитава го порочно, разсипва имуществото му) или когато обективното състояние, в което е изпаднал е крайно затруднително и поради това за детето е възникнала много висока степен на опасност (напр. родителят е заболял от продължителна физическа или душевна болест или поради други обективни причини не е състояние да упражнява родителските си права). Тази хипотеза е без практическо значение в процесния случай.

2. Липса на грижи и издръжка ( чл.132, ал.1, т.2 от СК ) “когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка”, т.е. при пълно пренебрегване на родителския дълг. Касае се за виновно поведение на родителя, тъй като последният не изпълнява родителските си задължения без основателна причина.Видно е, че става въпрос за тежко укоримо виновно бездействие, изразяващо се в цялостно неизпълнение на родителските задължения. Продължителността на това неизпълнение не е посочена в закона и оттук следва, че критерият за оценка във всеки отделен случай следва да се определя от житейската практика и моралът. Преценено от този аспект, неизпълнението на посочените родителски задължения трябва да е предизвикало продължително и твърдо установено дезинтересиране от детето, вследствие от което родителят произволно и укоримо се „самоосвободил” от родителските си функции.По тази причина формалното им притежаване е станало неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно за детето.

От гореизложеното е видно, че спрямо ответниците са приложими критериите, възведени в чл.132, ал.1, т.2 от СК като основание за лишаването им от родителските права спрямо малолетното им дете Ц. Е. П.. Данните по делото несъмнено сочат на абсолютното пренебрежение от ответниците на родителския им дълг, без за това да има основателна причина. Наред с това, по отношение на първия ответник (биологичен баща на детето) са налице данни и за нарушение по отношение половата неприкосновеност на детето, което несъмнено би могло да се квалифицира като особено тежък случай по см. на чл.131 от ГПК-основание за лишаване от родителски права в хипотезата по чл.132, ал.1, т.1 от СК (едновременно с основанието по чл.132, ал.1, т.2 от СК), видно от събраните по делото доказателства.

Продължение на решението по гр.д.№ 70 352/2012 г. на РС Монтана, ІІІ гр. състав – стр.3 Предвид гореизложеното съдът намира, че по отношение на двамата ответници следва да се постанови лишаването им от родителски права спрямо детето им Ц. Е. П. на посочените по-горе основания.

При това положение и в съответствие с разпоредбите на чл.134 от СК следва да бъде присъдена в тяжест на родителите издръжка в полза на ненавършилото им пълнолетие дете Ц. Е. П. в размер общо 200 лева, при равни квоти на двамата родители, като всеки един от тях да заплаща по 100 лева считано от 2.07.2011г.(една година назад от завеждането на иска) до настъпването на обстоятелства, имащи значение за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

С оглед на обстоятелството, че в конкретния случай и двамата биологични родители са лишени от родителски права, а малолетното дете е настанено за отглеждане в професионално приемно семейство, то следва да се приеме, че до евентуална промяна по отношение мярката за закрила издръжката следва да се заплаща на приемния родител, който осъществява законното представителство спрямо детето по силата на чл.164, ал.2, предл. 2-ро вр. с чл.129 от СК.

Тъй като настоящето производство е такова за спорна съдебна администрация на гражданските отношения, следва да се има предвид, че при промяна на обстоятелствата и на основание чл.135, ал.1 от СК съдът може да изменява мерките по чл.131, 132 и 134 от СК, а лишеният от родителските права родител би могъл аргументирано да иска възстановяването им съгласно чл.135, ал.2 от СК.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд Монтана дължимите държавни такси в размер по 174.00 лева в тежест на всеки един от тях, както и по 5.00 лева д.т. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ