Решение № 5641 от 17.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9745/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 20087463 от 12.04.2023г. по гр.дело № 18263/2021г. на Софийски районен съд, 164 състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 20110248 от 05.12.2023г. по гр.дело № 18263/2021г. на Софийски районен съд, 164 състав, ответникът А. А. А. е осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 413, 50 лева, от която 388, 50 лв. - главница, представляваща изплатено обезщетение по щета № ••••••••••/19г. за настъпили имуществени вреди по разделителната ограда на пътното платно по бул. „Освобождение“ в гр. Пловдив, причинени при ПТП от 03.10.2018 г. по вина на А. А. А., управлявал лек автомобил марка „Опел –Астра“ с рег. № ••••, след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма – 0, 91 промила, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 31.03.2021 г. до изплащане на сумата, както и сумата от 25, 00 лв. представляваща ликвидационни разноски, извършени от ищеца при ликвидиране на образуваната пред него щета № ••••••••••/19г. Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна от ответника в първоинстанционното производство – А. А. А., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че не се е доказало той да е причинил настъпилите вреди, както и че увредените вещи са собственост на Община Пловдив. Не се доказало и плащането на застрахователно обезщетение. Изложени са възражения, че застрахователният договор със ЗД „Б.И.“ АД не е сключен от надлежен застрахователен посредник, доколкото по делото липсвали доказателства, от които да се установят отношенията между „Е.Д.А.Г.“ и ищеца ЗД „Б.И.“ АД и факта, че застрахователния посредник е разполагал с права да сключва застрахователни договори от името на и за сметка на ищеца ЗД „Б.И.“ АД. Предвид това, за ищеца не възникнали права и задължения. В жалбата са развити съображения и за допуснати от районния съд процесуални нарушения. В този смисъл страната твърди, че е направила искане по чл. 183 от ГПК за представяне в оригинал на приложените от ищеца към исковата молба писмени доказателства, като ЗД „Б.И.“ АД не е сторил това, а районният съд не ги е изключил от доказателствената съвкупност. Твърди се още, че първоинстанционият съд не се е произнесъл по направеното оспорване на автентичността на документите по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с което е поискано след представянето на оригиналите да бъде назначена експертиза, която да изследва положените в тях подписи, както и по направеното оспорване на тяхното съдържание. Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – да бъде отхвърлен. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЗД „Б.И.“ АД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Излага съображения за правилност на обжалваното решение. Счита, че по делото се е доказала по категоричен начин вината на ответника за настъпване на процесното произшествие. Представен бил протокол ПТП с подпис на водача, като била изискана и администативно-наказателната преписка. Основания за съмняване достоверността на протокола за ПТП нямало, тъй като същият е издаден от служители на МВР в кръга на службата им, поради което представлявал и официален свидетелстващ документ. В хода на производството се установил и фактът на заплащане на застрахователно обезщетение. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 22006828/31.03.2021г. на ищеца ЗД „Б.И.“ АД, с която е предявил срещу ответника А. А. А. осъдителен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на сумата от 413, 50 лева, представляваща изплатено от застрахователя на ответника застрахователно обезщетение в размер на 388, 50 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/02/118000500293, валидна за периода от 10.02.2018г. до 09.02.2019г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от 31.03.2021г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че на 03.10.2018 г., в гр. Пловдив, на бул. „Освобождение" № 3, до кръстовището с бул. „Цариградско шосе", е настъпило ПТП, реализирано от водача на лек автомобил „Опел Астра", с ДК № •••• - А. А.. За процесното ПТП бил съставен от органите на КАТ Протокол за ПТП № 1708165/03.10.2018 г., от който се установявало, че причина за произшествието е поведението на ответника, който при управление на процесното МПС с несъобразена с пътните условия скорост / мокра настилка/, загубил контрол върху автомобила и се ударил в разделителната ограда на пътното платно. Освен това, също от съставения протокол се установявало, че водачът е управлява автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - 0, 91 промила. В резултат на настъпилото ПТП били увредени 4 броя оградни пана и 5 броя стълбове за тях. Собственика на увреденото имущество – Община Пловдив подал уведомление при застрахователя, въз основа на което била заведена щета № ••••••••••, в хода на която се установило, че причинените щети са на стойност от 388, 50 лева. Твърди, че за обезщетяване на претърпените имуществени вреди бил изплатил застрахователно обезщетение в размер на 388, 50 лв. на Община Пловдив с преводно нареждане за кредитен превод от 09.05.2019 г. Към момента на настъпване на произшествието за процесния лек автомобил била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност" при ищеца със застрахователна полица № BG/02/118000500293, валидна за периода от 10.02.2018г. до 09.02.2019г. Ищецът счита, че има правно да получи заплатеното от него застрахователно обезщетение на основание чл.500 от КЗ, поради което предявява регресното си вземане срещу делинквента. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. А. А. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения срещу него иск. Оспорва процесното ПТП да е причинено по вина на ответника и от действията на ответника да са настъпили процесиите щети. Оспорва Община Пловдив да е собственик на увредените вещи, както и оспорва ищецът да е заплатил застрахователно обезщетение на правоимащото лице. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните, както и дължимостта на сумата от 25 лева за застрахователни разноски. Навел е и възражение за нищожност на застрахователния договор. Изложени са възражения, че застрахователният договор със ЗД „Б.И.“ АД не е сключен от надлежен застрахователен посредник, доколкото по делото липсвали доказателства, от които да се установят отношенията между „Е.Д.А.Г.“ и ищеца ЗД „Б.И.“ АД и факта, че застрахователния посредник е разполагал с власт да сключва застрахователни договори от името на и за сметка на ищеца ЗД „Б.И.“ АД. Предвид това, за ищеца не възникнали права и задължения. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. След задължаване от страна на въззивния съд на ищеца по реда на чл.183 от ГПК по делото са представени в оригинал следните документи: Застрахователна полица BG/02/118000500293, подписана от ответника А. А. А., от която се установява, че на 07.02.2018г. между ищеца ЗД „Б.И.“ и А. А. А. е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Опел Астра"с per. № ••••, като срокът на валидност е от 10.02.2018 г. до 09.02.2019 г. Представени са оригинали на Уведомление за настъпила щета на имущество от 20.03.2019г., Количествена сметка за вложени материали /оградни пана и стълбове за тях/ за отстраняване на щетите по пътната инфраструктура по бул. •••• до кръстовището с бул. „Цариградско шосе", както и Доклад по щета № ••••••••••/28.03.2019г. От тях се установява, че след настъпване на процесното ПТП, Община Пловдив е подала уведомление за щета до застрахователя, с което го е уведомила за настъпилото застрахователно събитие и е поискала заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди по вина на виновния водач и ответник Алексадър А. А.. Община Пловдив е отстранила за своя сметка увредените от процесното ПТП елементи - оградни пана и стълбове, чиято стойност възлиза на 388, 50 лева без ДДС, като застрахователят е одобрил заплащането на застрахователно обезщетение в същия размер. По делото е приет заверен препис от административно-наказателна преписка против ответника А. А. А., към която е приложен и препис от Протокол за ПТП с № 1708165/03.10.2018 г. В протокола е отразено, че на 03.10.2018г., около 03, 20 ч. в гр.Пловдив, по бул. „Освобождение“ № 3, ответникът А. А. А. е управлявал МПС с марка „Опел", модел „Астра" с per. № ••••, с несъобразена с пътните условия скорост /мокра настилка/, като е изгубил контрол на управляваното МПС, в резултат на което се ударил в разделителната ограда на пътното платно. Отразени са нанесените материални щети, а именно – увреждания по разделителната ограда и по 4бр. пана и колчета. Установява се от заверения препис на протокола, че водачът е управлявал превозното средство под въздействието на алкохол – 0, 91 промила. В административената преписка се намира заверен препис от талон за изследване, подписан от ответника, в който също е отразено, че след извършена проба с техническо средство „алкотест дрегер“ се е установила концентрация на алкохол в кръвта от 0, 91 промила. Срещу този резултат провереното лице не е възразило и изрично е отбелязало, че го приема. Приети са АУАН от 03.10.2018г. и Наказателно постановление № 18- 1030-008112/08.10.2018г., съгласно които на 03.10.2018г. е съставен АУАН, установяващ нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени от ответника на 03.10.2018г. При управление на личния си автомобил л.а. „Опел Астра"с per. № •••• не съобразил скоростта си с пътните условия /мокър асфалт/, загубил контрол над МПС и се ударил в разделителни метални пана; Управлявал е под въздействието на алкохол, като е изпробван с техническо средство „дрегер алкотест“ 7510, който е отчел 0, 91 промила. Издаден е талон за медицинско изследване; лицето не е дало кръвна проба. В хода на първоинстанционното производство е допуснато изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза, по която вещото лице е посочило, че щетите в описа на застрахователя и отразени в протокола за ПТП се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 03.10.2018г. произшествие в гр. Пловдив. Уврежданията не позволяват ремонтиране, поради което се налага замяна на увреденото имущество с ново, като пазарната стойност на вредите възлиза на 466, 20 лева. Изслушано е заключението и на съдебно-счетоводна експертиза. Експертът е извършил проверка в счетоводството на ищеца, като е установил, че дължимата застрахователна премия по полица BG/02/118000500293 е разсрочена на четири вноски, всяка една от които е заплатена по банкова сметка от застрахованото лице. Счетоводството на ищеца е водено редовно. Във връзка с процесната щета застрахователят е заплатил на 09.05.2019г. застрахователно обезщетение на Община Пловдив в размер на 388, 50 лева. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно. Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца-застраховател и застраховано при него лице към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2) възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата - т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение съгласно чл. 45 ЗЗД; 3) заплащане от страна на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на застрахователно обезщетение на увреденото лице; 4) че делинквентът-ответникът е причинил виновно ПТП, управлявайки моторното превозно средство, застраховано при ищеца, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че към момента на настъпване на процесното ПТП на 03.10.2018г. насрещните страни са били обвързани от валидно застрахователно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност“. В тази връзка следва да се посочи следното: Във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на районния съд, тъй като ответникът направил искане по чл. 183 от ГПК за представяне в оригинал на конкретни приложени от ищеца към исковата молба писмени доказателства, като ЗД „Б.И.“ АД не е сторил това, а районният съд не ги е изключил от доказателствената съвкупност. Доколкото въззивникът е поддържал искането си по чл.183 от ГПК и в жалбата, съдът е задължил ищецът по делото ЗД „Б.И.“ АД да представи в оригинал поисканите от жалбоподателя документи, сред които е и застрахователна полица № BG/02/118000500293 от 07.02.2018 г. В изпълнение на така вмененото му задължение, застрахователят е представил в оригинал всички документи, по отношение на които е бил задължен, поради което не се явяват налице предпоставките на чл.183 от ГПК за тяхното изключване от доказателствения материал по делото. От представения по делото оригинал на застрахователна полица № BG/02/118000500293 от 07.02.2018 г. се установява, че на 07.02.2018г. между ищеца ЗД „Б.И.“ и А. А. А. е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Опел Астра"с per. № ••••, като срокът на валидност е от 10.02.2018 г. до 09.02.2019г., т.е. към момента на настъпване на процесното ПТП – 03.10.2018г. е съществувало застрахователно правоотношение. Производство по чл.193 от ГПК по оспорване автентичността на положения върху полицата подпис за ответника А. А. не е открито, като е оставено и без уважение искането на жалбоподателят за допускане на съдебно-графическа експертиза, която да изследва този въпрос. Настоящата инстанция е счела, че това не е необходимо за разрешаването на спора. Това е така, тъй като по делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която категорично се установява, че ответникът-въззивник е заплатил в пълен размер дължимата от него застрахователна премия по застрахователната полица, както и че застрахователят на неговата гражданска отговорност е заплатил застрахователно обезщетение по така сключения договор. Липсата на положен подпис би довела до неспазване на предвидената в закона форма за действителност на застрахователния договор. Въпреки това, следва да се посочи, че дори и да не е спазена предвидената в чл. 344 от КЗ форма, то по делото са събрани доказателства, които установяват изпълнение на задължение за заплащане на застрахователна премия и на застрахователно обезщетение. Застрахователният договор е абсолютна търговска сделка и по отношение на него намират приложение правилата на Търговския закон - чл. 293, според който неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка не води автоматично до нейната нищожност. Според трайно установената съдебна практика (Определение № 371 от 23.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 896/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 184 от 7.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 2744/2014 г., I т. о., ТК) неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка, за да доведе до нищожност, следва страната да оспори действителността на сделката - чл. 293, ал. 3 ТЗ. Страната по договора не може да се позовава на нищожност поради неспазване на формата, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по застрахователния договор са изпълнявали задълженията си както за плащане на застрахователната премия, така също и за плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността на застрахователния договор. Поведението на всяка от насрещните страни демонстрира съгласие, което дори и да не беше обективирано в писмена форма /доколкото в случая е представена подписана полица/, щеше да доведе до приложение на хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Предвид изложеното, съдът приема, че страните са били обвързани от съществуващо застрахователно правоотношение. Не могат да бъдат споделени и оплакванията, че за ищеца-застраховател не са възникнали права и задължения по застрахователния договор поради липсата на доказателства, че застрахователният посредник „Е.Д.А.Г.“ е с разполагал с право да сключва застрахователни договори от името и за сметка на ищеца ЗД „Б.И.“ АД. Съгласно чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Застрахователният договор е абсолютна търговска сделка, поради което това правило намира приложение. Липсват доказателства по делото ищецът да се е противопоставил незабавно след узнаването за сключването на застрахователен договор от негово име. Дори напротив – от счетоводната експертиза се установява, че застрахователната премия е заплатена от ответника по делото, същата е осчетоводена и приета от застрахователя, като последният е предоставяне и информация на Гаранционния фонд по реда на чл.573 от КЗ за сключения договор. Освен това, ищецът е образувал застрахователна преписка по уведомление за щета, подадено от собственика на увреденото имущество и е заплатил застрахователно обезщетение. Видно е при това положение, че дори и застрахователният посредник да не е разполагал с право да обвързва с действията си ищеца ЗД „Б.И.“ АД, то последният не само не се е противопоставил на това, но е предприел и действия, несъмнено сочещи за съгласието му да бъде обвързан с последиците на сключения застрахователен договор. Настоящият съдебен състав намира, че при съвкупна преценка на събраните писмени доказателства в първоинстанционното производство, в това число и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство автотехническа експертиза по делото е установено, че през време на действието на застрахователния договор - на 03.10.2018г., около 03: 20 ч. е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника, а именно - при движение по бул. „Освобождение“, с посока на движение към бул „Цариградско шосе“, поради несъобразена скорост с пътните условия, лек автомобил „Опел", модел „Астра" с per. № ••••, управляван от ответника А. А. А. реализира ПТП, като се удря в разделителната ограда на пътното платно и нанася материални щети – повреждане по 4 бр. оградни пана и колчета. Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава и от приетата автотехническа експертиза по делото, от чието заключение се установява, че вредита се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 03.10.2018г. произшествие в гр.Пловдив. Следователно, въззивният съд намира за установено по делото, че от страна на ответника е налице осъществено противоправно деяние, а именно, че същият, при управление на лек автомобил "Опел Астра", с peг. № •••• МС поради движение с несъобразена с пътните условия скорост реализира ПТП, с което противоправно е нарушил императивната норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Горните обстоятелства се установяват от приетия по делото заверен препис от Протокол за ПТП с № 1708165/03.10.2018г., съставен от служител на МВР след посещение на мястото на ПТП. Ето защо, по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно - местоположението на автомобила и видимите щети по него и по разделителната ограда, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част - местоположението на моторното превозно средство след ПТП и причинените материални щети от ПТП, документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Заявеното от ответника оспорване по чл.193 от ГПК по отношение верността на съдържанието на така изготвения протокол за ПТП е заявено общо както пред районния съд, така и пред въззивния съд. Представените от ищеца- застраховател към исковата молба документи не са били конкретно оспорени от ответника, в т.ч. и протокола за ПТП, доколкото в отговора на исковата молба е направено общо оспорване на представените към исковата молба писмени доказателства, като не са изложени никакви конкретни съображения по отношение на който и да е документ /Определение № 539 от 28.03.2023 г. по гр. д. № 4046/2022 Г., г. к., І г. о. на ВКС/. Именно поради това общо заявено оспорване въззивният съд е указал на жалбоподателя да посочи кои от фактите, отразени в протокол за ПТП № 1708165 от 03.10.2018г., не отговарят на обективната действителност - участници в ПТП, положение на МПС на платното за движение, нанесени вреди, направено изследване за кръвна проба, дата, място и час на съставяне и др., но такова уточнение не е направено до приключване на производството. Освен това, горепосочените обстоятелства по настъпване на процесното ПТП се установяват и от неоспорените от ответника заверени преписи от АУАН от 03.10.2018г. и Наказателно постановление № 18-1030-008112/08.10.2018г., които носят негов подпис, като от тях се установява идентичен механизъм на настъпването на произшествието. Неоснователни са оплакванията на въззивника, че не се е доказало, че увредените вещи са собственост на Община Пловдив. Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата, пътищата са републикански и местни, като местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Според чл. 3, ал. 4 от ЗП, списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. В изпълнение на това нормативно изискване е прието Решение № 236 на Министерския съвет от 2007 г. за утвърждаване на списък на общинските пътища, изменено и допълнено с решения на Министерския съвет № 155 от 2009 г., № 301 и 677 от 2011 г., № 807, 871 и 1016 от 2012 г., № 340 и 646 от 2014 г., № 110, 852 и 1031 от 2015 г., № 148, 255, 315, 745, 869, 957 и 1030 от 2016 г., № 68, 374, 545 и 646 от 2017 г., № 45 и 353 от 2018 г., № 359 от 2019 г., № 20, 641, 696 и 887 от 2020 г. и № 283, 285 и 670 от 2021 г., № 552 и 1028 2022 г., и № 707 от 12 октомври 2023 г. Съдът, като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП – бул. „Освобождение“ № 3 до кръстовището с бул. „Цариградско шосе“ в гр.Пловдив, приема, че произшествието е настъпило на общински път. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗП общинските пътища са публична общинска собственост, а според, ал. 5 на същия член собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи при условията на чл. 5 от ЗП. Основните елементи на пътищата са - 1. обхват на пътя; 2. пътни съоръжения; 3. пътни принадлежности – чл.5, ал.1 от ЗП. Пътните принадлежности от своя страна са посочени в § 1, т. 4 ДР на ЗП, сред които попадат и предпазните огради, защитните огради и другите технически средства за организация и регулиране на движението. В случая лекият автомобил се е ударил в разделителната ограда на пътното платно и е причинил увреждания върху 4 броя оградни пана и стълбове за тях, от което следва, че те представляват пътна принадлежност към общински път и са собственост на Община Пловдив. Стойността на настъпилите увреждания се установява от неоспореното заключение на автотехническата експертиза, по която вещото лице е посочило, че уврежданията не позволяват ремонтиране, поради което се налага замяна на имуществото с ново, като пазарната стойност на вредите възлиза на 466, 20 лева. Застрахователят е заплатил на собственика на увреденото имущество застрахователно обезщетение в размер на 388, 50 лева, което се установява не само от оспореното по делото платежно нареждане, но и от изготвената счетоводна експертиза. Вещото лице се е запознало със счетоводството на ищеца, констатирало е, че е водено редовно, както и че във връзка с процесната щета застрахователят е заплатил на 09.05.2019г. застрахователно обезщетение на Община Пловдив в размер на 388, 50 лева. Предвид това, доводите на въззивника, че ищецът ЗД „Б.И.“ АД не е заплатил застрахователно обезщетение, са неоснователни. Съдът приема, че е доказано и обстоятелството, че ответникът е причинил процесното ПТП, управлявайки моторното превозно средство, застраховано при ищеца, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Колко е допустимата концентрация на алкохол в кръвта на виновния водач, посочва нормата на чл. 174 от Закона за движение по пътищата, а именно - до 0, 5 промила. В настоящия случай, в представения по делото заверен препис на протокол за ПТП е вписано от длъжностното лице, че ответникът е с установена концентрация на алкохол в кръвта от 0, 91 промила, след като същият е бил тестван на място от длъжностните лица с техническо средство. Посочи се по-горе, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, а официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. По направеното от ответника оспорване по реда на чл.193 от ГПК относно верността на така съставения протокол съдът посочи, че в отговора на исковата молба и въззивната жалба не са изложени никакви конкретни съображения, поради което въззивният съд е указал на жалбоподателя да посочи кои от фактите, отразени в протокол за ПТП № 1708165 от 03.10.2018г., не отговарят на обективната действителност, но такова уточнение не е направено до приключване на производството. При това положение, съдът е обвързан от материалната доказателствена сила на официалния документ относно показанията на техническото средство, с което е установено от длъжностните лица каква е концентрацията на алкохол в кръвта на ответника, а именно 0, 91 промила. Количеството алкохол в кръвта се установява и от неоспорения от ответника и подписан от него талон за изследване № 0015661 от 03.10.2018г., в който също е отбелязано, че след извършена проба с техническо средство „алкотест дрегер“ се е установила концентрация на алкохол в кръвта от 0, 91 промила, като срещу този резултат провереното лице не е възразило и същото изрично е отбелязало, че го приема. Ответникът е уведомен, че в рамките на 40 мин следва да се яви в УМБАЛ „Св.Георги“ за вземане на кръвна проба, като талонът е връчен в 04: 30 часа. В издаденото наказателно постановление № 18-1030-008112/08.10.2018г. е посочено, че ответникът А. А. не е дал кръвна проба. С какви средства и по какъв начин се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водач на МПС е уредено в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата НА наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3 при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а съгласно ал. 2 при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. При това положение, в цитираната наредба е предвидена последователност за извършване на процедурата по установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водач на МПС, но дали са допуснати процесуални нарушения от служители на МВР, или не, може да се установи само в производство по оспорване на издаден акт за реализиране на административно-наказателна процедура по реда на ЗАНН, инициирано от наказания водач. В случая предмет на делото е граждански имуществен спор, който се разглежда по реда и правилата на ГПК, вкл. и относно доказателствената тежест, както и допустимите доказателства. Съгласно чл. 154 от ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже фактите и обстоятелствата, от които произтичат претендираните от нея права. В тежест на ответника е било да установи, че е дал кръвна проба и че същата е показала резултат под 0, 5 промила, за да не бъде съобразени показанията на техническото средство, или че са допуснати процесуални нарушения в процедурата по тестването, което е довело и до опорочаване на резултата, които нарушения следва да са доказани в производство по реда на ЗАНН, което в случая не е сторено. Въз основа на изложеното съдът приема, че към момента на настъпване на процесното ПТП ответникът А. А. е управлявал л.а. „Опел Астра"с per. № •••• с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, а именно – 0, 91 промила. С оглед гореизложеното, въззивният съд приема, че предявеният от застрахователя ЗД „Б.И.“ АД осъдителен иск с правна квалификация чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ е основателен и като такъв правилно е бил уважен от районния съд. Въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че по право на разноски има въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД. Същият е заплатил възнаграждение за особен представител на въззивника в размер на 250 лева, поради което А. А. следва да бъде осъден да възстанови на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.“ АД посочената сума. Водим от горното, съдът