Решение № 163 от 8.6.2023 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 150/2023 г.

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №13/27.01.2023г. по гр.д.№496/2022г. ШРС е оставил без разглеждане предявеният от „Лизингова къща София лизинг” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Р.Р., чрез П.П. срещу Н. М. Н. и Е. П. С., положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ, в частта, в която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът има към ответниците подлежащо на изпълнение вземане за законна лихва за забава върху дължимата главница от 11 741, 51 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 26.04.2018 год. до окончателното изплащане, по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 551/30.04.2018 г. по ч.гр. д. № 1174/2018 г. по описа на ШРС, като недопустим, като производството в тази част е прекратено. Със същото решение е отхвърлен предявеният от дружеството положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538, ал.1 от ТЗ за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от 11 741, 51 евро, от които 2390, 69 евро - неплатени лизингови вноски по договор за лизинг № 31917/18.06.2013г. за периода от 05.06.2015 год. до 20.07.2016 год., 2717, 55 евро - обезщетителна неустойка, уговорена в раздел 11, т. 2 от Договора за лизинг, 5077, 46 евро - неустойка за забава, уговорена в раздел 4, т. 6.1 от Договора за лизинг, 1036, 42 евро – вноски за застраховка „пълно каско“ за 2015 год. и 2016 год., 391, 80лв. (равняващи се на 200, 32 евро по курса на БНБ) – вноски за застраховка „Гражданска отговорност“ за 2015 год. и 2016 год. и 624, 04 лева (равняващи се на 319, 07 евро по курса на БНБ) – дължим данък за МПС за 2015 год. и 2016 год., която сума представлява вземане по запис на заповед, издаден на 18.06.2013 г. от Н. М. Н. и авалиран от Е. П. С. и за която са издадени заповед за незабавно изпълнение №551/30.04.2018 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1174/2018 г. по описа на ШРС. Присъдени са и следващите се разноски. Решението е обжалвано от ищцовата страна в отхвърлителната му част. Сочи, че същото се явявало неправилно и необосновано, по подробно изложени в жалбата съображения. Категорично било доказано надлежното връчване на записа на заповед. Нотариалната покана, посредством която бил предявен записът на заповед, била връчена надлежно на сестрата на ответницата - Н.М.Д., която се е явила в кантората на Нотариус Светозар Н. на 02.02.2018г„ и с нарочно издадено за целта пълномощно, получила нотариалната покана с per. № 225 от 19.01.2018г… Сочи също, че ако не с връчване на нотариалната покана, то с подаването на 27.04.2018г., заявлението за издаване на заповед за изпълнение до ШРС, по силата на което бе образувано ч.гр.д 1174/2018г. на ШРС, записът на заповед бил връчен на издателя. Решението на съда противоречало и на т. 3 от ТР № 1/2005 г. на ОСТК, както и на практиката, формирана по реда на чл. 290 ГПК- определение № 862 от 03.12.2010. по ч. т. д. № 899/2010г., II т. о., определение № 517/05.07.2011 г. по ч. т. д. № 187/2011г., II т. о., определение № 141/02.02.2010 г. по ч. т. д. № 496/2009г., I т.о, съгласно която запис на заповед издаден валидно без протест, без разноски, платим при предявяване в определен срок от издаването му може да бъде предявен с връчването на нотариална покана съгласно чл. 50 на ЗННД и спазване на правилата на чл. 37 - чл. 58 ГПК. Разпоредбата на чл. 43, ал.1 ГПК допускала връчването да бъде осъществено, както лично на адресата, така и чрез друго лице, а чл. 46 ГПК посочва кръга от лица, различни от адресата, на които могат да бъдат надлежно връчени предназначените за него книжа. Съгласно чл. 46, ал.2 ГПК такъв е всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса - каквато безспорно се явявала сестрата на ответника Н.М.Д., която изрично била упълномощена за това и с официално нотариално заверено пълномощно. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това бъде постановено друго, с което бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на дружеството сумата 11 741, 51евро, от които 2390, 69евро - неплатени лизингови вноски по договор за лизинг № 31917/18.06.2013г. за периода от 05.06.2015г. до 20.07.2016г.., 2717, 55 евро - обезщетителна неустойка, уговорена в раздел 11, т. 2 от договора за лизинг, 5077, 46 евро - неустойка за забава, уговорена в раздел 4, т. 6.1 от договора за лизинг, 1036, 42 евро – вноски за застраховка „пълно каско“ за 2015г. и 2016г.., 391, 80лв.(равняващи се на 200, 32евро по курса на БНБ) – вноски за застраховка „Гражданска отговорност“ за 2015г. и 2016г. и 624, 04лв. (равняващи се на 319, 07 евро по курса на БНБ) – дължим данък за МПС за 2015г. и 2016г., която сума представлява вземане по запис на заповед, издаден на 18.06.2013 г. от Н. М. Н. и авалиран от Е. П. С. и за която са издадени заповед за незабавно изпълнение №551/30.04.2018 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1174/2018 г. по описа на ШРС. Претендира се и присъждане на направените разноски. Въззиваемите вземат становище по неоснователността на въззивната жалба. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: На 18.06.2013г. е сключен договор за лизинг № 31917г. между "Лизингова къща София лизинг" ЕАД, от една страна в качеството му на лизингодател и Н. М. Н., от друга страна в качеството й на лизингополучател, по силата на който на последната било предоставено ползването на лек автомобил марка "Пежо" с ДК № СА 0275 ТТ, подробно индивидуализиран в Приложение № 1 към договора за лизинг и приемо-предавателния протокол към него. Съгласно т. IV от договора, лизинговата цена възлизала на 13587, 77евро, при първоначална вноска в размер на 3000, 77евро. Уговорено било, че останалата част от цената в размер на 10587 евро, от които 9002, 28 евро главница и 1584, 72 евро – лихва, се изплаща в периода на договора на 60 равни месечни вноски в размер на 176, 45 евро, като падежът на първата месечна вноска настъпва на 05.07.2013г., а на последната – на 05.06.2018г.. Съгласно т. IV, 6 на договора в случай на забава на изплащане на дължимата месечна вноска с повече от 5 дни, лизингополучателят дължи наказателна неустойка в размер на 1% за всеки ден забава върху цялата дължима сума (главница и лихва), считано от първия работен ден след петия.. Съгласно т. IV, 7 на договора, лизингополучателят се задължил да заплаща и суми за застраховане на лизинговото имущество, включително застраховка „ГО“ и „Пълно каско“ за целия срок от договора. Представен е и погасителен план - неразделна част от договора. На същата дата-18.06.2013г. бил подписан и анекс към договора, съгласно който лизингополучателят издавал запис на заповед, обезпечаващ всички дължими суми. Съгласно представения по делото запис на заповед с дата на издаване 18.06.2013г., издателят Н. М. Н. е посочила, че се задължава да заплати, при предявяване в срок до 65 месеца от издаването, сумата 13567.37евро на ищцовото дружество. Посочено е място на издаване на записа и място на плащане, отразено е и че е платим на предявяване без протест и разноски. Като поръчител по записа на заповед е вписан вторият ответник Е. П. С.. За автомобила е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" и „Автокаско“, като е заплатен и данък МПС. Ищецът е представил копие от застрахователните полици и доказателства за извършените плащания през 2015г. и 2016г. Съгласно отразеното в представения приемо-предавателен протокол, на 20.07.2016г. лизинговият автомобил е бил върнат от Н. на ищеца, като е констатирано, че предната дясна врата на автомобила е ударена, спукани са 2 гуми, задната броня е пукната, липсват пожарогасител, аптечка, триъгълник, автомобилът бил силно замърсен. Представена е нотариална покана с per. № 225, том 1, акт № 16 от 19.01.2018 г. на нотариус С.Н., със заверен подпис на изпълнителния директор на дружеството Р.А.Р., адресирана до издателя на ценната книга- Н. М. Н., с адрес: гр.С... Видно то същата нотариусът е удостоверил връчването на поканата на 02.02.2018г. на Н.Д. – сестра на Н. Н.. В хода на първонистанциното производство е представено пълномощно, рег.№ 793, нотариално заверено на 30.01.2018г., съгласно което Димитрова е упълномощена от сестра си да я представлява пред нотариус с рег.№592, като получава документи от нейно име и на нейно име, но наличието на това пълномощно не е отразено при връчване на нотариалната покана. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на неплатените лизингови вноски за периода 05.06.2015г./датата, към която е била дължима 24 вноска по лизинговия договор/ – 20.07.2016г. възлиза на 3445, 81 евро, от които: за лизингови вноски – 2390, 69 евро, за застраховка каско – 535, 73 евро, за застраховка ГО – 200, 32 евро, за данък МПС – 319, 07 евро. Размерът на натрупаните неустойки за забава върхи лизинговите вноски, дължими за периода от 01.05.2015г. до 31.07.2016г., начислена от 06.05.2015г. до 20.07.2016г., когато е върнал лизинговия автомобил, възлизал на 5077, 46 евро, а размерът на обезщетителната неустойка по р. 11, т.2 от договора, дължима за разваляне на договора по вина на лизингополучателя, е 2717, 55 евро. Вещото лице е констатирало, че по договора са били извършвани плащания в общ размер на 8730, 24 евро, с които суми са погасени: 6318, 92 евро – главница по договор; 819, 86 евро – лихви по договора; 377, 15 евро – Данък МПС, такси, регистрация; 1214, 31 евро – неустойки. Без неустойката в размер на 1% на ден забава от платените общо 8730, 34 евро са погасени реално задължения 8587, 33 евро, като остава сума в размер на 142, 91 евро. Вещото лице е посочило, че размерът на неплатените лизингови вноски и задължения за данък МПС и застраховки до 20.07.2016 год., при вариант, че с внесените до момента суми са погасявани задължения, без да се начисляват неустойки, би бил 2231, 48 евро. Съгласно заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза и уточнението на вещото лице били налице допълнително извършвани плащания от страна на ответника, неотчетени при изготвяне на първоначалната ССЕ. Установяило се, че по договора за лизинг са извършени плащания за периода от 01.06-2013 г. до 31.07.2016 г. в общ размер на 9548, 21евро, с които са погасени: главница по договор -6318, 92евро, лихви - 819, 86 евро, неустойки - 1214, 31 евро, застраховки - 817, 78евро /1599.41лв./ и за ДМПС, такси, регистрация- 377, 15евро/734, 37лв/. Вещото лице е посочило, че сума от 1599.84лв. реално била преведена за погасяване на задължения за застраховки „Граждсанска отговорност“ и „ Каско“. Последното постъпило плащане на лизингова вноска било на 05.08.2015г.. По ч.гр.д. №1174/2018г. на ШРС, на основание чл.417 от ГПК, са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №551/30.04.2018г. и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответниците, за сумата от 11741, 51 евро, представляваща част от главница по запис на заповед (цялата в размер на 13567, 37 евро), издаден на 18.06.2013 г., в полза на „Лизингова къща София лизинг” ЕАД гр. София с падеж – на предявяване, предявен за плащане на 02.02.2018 год., както и за сумата от 759, 29 лева - разноски по делото. В законоустановения двуседмичен срок, по реда на чл. 414 от ГПК, е подадено възражение от длъжниците, като същите са поискали спиране на изпълнението по образувания въз основа на изпълнителния лист изпълнително произвдоство. С определения № 3586 от 19.12.2018г. и № 3608/21.12.2018г., постановени по ч.гр.д. № 1174/2018г. на ШРС, е спряно изпълнението по посоченото изпълнително дело по отношение на двамата длъжници. По депозирана от Е. П. С. частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в горепосочената заповед е било образувано в.ч. гр.д. № 59/2019г. на ШРС, с определение по което - №106/22.02.2019г. атакуваното разпореждане е било отменено и е обезсилен издадения изпълнителен лист по отношение на жалбоподателя. На заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането му по заповедта, като в дадения срок същият е депозирла настоящата искова молба. Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи: Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищецът претендира установяване по отношение на ответника съществуване дължимостта на сумата 11 741, 51 евро, от които 2390, 69 евро - неплатени лизингови вноски по договор за лизинг № 31917/18.06.2013г. за периода от 05.06.2015 год. до 20.07.2016 год., 2717, 55 евро - обезщетителна неустойка, уговорена в раздел 11, т. 2 от Договора за лизинг, 5077, 46 евро - неустойка за забава, уговорена в раздел 4, т. 6.1 от Договора за лизинг, 1036, 42 евро – вноски за застраховка „пълно каско“ за 2015 год. и 2016 год., 391, 80лв. (равняващи се на 200, 32 евро по курса на БНБ) – вноски за застраховка „Гражданска отговорност“ за 2015 год. и 2016 год. и 624, 04 лева (равняващи се на 319, 07 евро по курса на БНБ) – дължим данък за МПС за 2015 год. и 2016 год., която сума представлява вземане по запис на заповед, издаден на 18.06.2013 г. от Н. М. Н. и авалиран от Е. П. С. и за която са издадени заповед за незабавно изпълнение №551/30.04.2018 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1174/2018 г. по описа на ШРС., съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е положителен установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК. По искането за установяване дължимост на законна лихва за забава върху дължимата главница от 11 741, 51 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 26.04.2018г. до окончателното изплащане, първоинстанционният съд е прекратил прозиводството по делото, като в тази част, имаща характер на определение, решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Съгласно приетото в изложението на Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. В настоящия случай е налице запис на заповед от 18.06.2013г., с който ответницата Н. се е задължила да заплати сумата 13567.37евро на ищцовото дружество, на предявяване в срок до 65 месеца. Ценната книга е в законоустановената писмена форма и носи задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, включително е подписана от Н. като издател и от С., като поръчител. Посочено е също, че е „без протест“ и „без разноски“. Или от формална страна ценната книга е редовна. По делото не се спори, че подписите под нея са на ответниците. Доколкото в процесната менителнична сделка не е посочен падежът/един от заместващите реквизити/, то същата се счита платима на предявяване/чл.536, ал.2 от ТЗ/. В този случай, предявяването на записа на заповед за плащане, освен покана до издателя да изпълни задължението си, обуславя и настъпването изискуемостта на вземането. Предявяването следва да се извърши непосредствено на издателя, а ако той откаже да удостовери, че документът му е предявен или се укрива, то това следва да се удостовери с протест/чл.496 от ТЗ/, по правилата на чл.501 и чл.502 от ТЗ, за да се приеме, че има валидно предявяване. В настоящия случай удостоверяване чрез протест не е налице. Протест не е необходим и предявяването може да се извърши чрез нотариална покана, протокол, писмо с обратна разписка и пр., само когато в записа на заповед е включена клауза “без разноски”/”без протест”/тълк.р-е№1/2005г. на ОСТК, определение №409/15.07.2009г. по ч.търг.д.№1321/2009г. на ВКС, І г.о./, В случая сочените клаузи са налице, поради което и предявяването може да се извърши посредством нотариална покана Спор е налице досежно това, следва ли в случая да се приеме, че е налице надлежно предявяване на записа на заповед за плащане на издателя. Настоящата инстанция намира, че е недоказано редовното предявяване на ценната книга чрез нотариално удостоверяване на връчването на поканата, с което вземането да е станало изискуемо. Както бе посочено по-горе, видно от извършеното удостоверяване на нотариус с рег. №592, нотариалната покана е била връчена на Н.М.Д. - сестра на Н. М. Н. на 02.02.2018г.. По принцип извършеното от нотариуса удостоверяване съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените в кръга на службата на нотариуса действия, което удостоверяване представлява официален документ, ползващ се с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК по отношение на извършените действия. Същевременно преценката за наличие на надлежно предявяване на процесния запис на заповед по твърдения от ищеца начин следва да се извърши въз основа на отбелязванията върху нотариалната покана, а удостоверяването на обстоятелствата, относими към връчването /начин на връчване, респ. имена и длъжност на получателя и др./, следва да се съдържа в самото съобщение върху нотариалната покана /виж и Определение № 47 от 17.01.2011 г. по ч. т. д. № 719/2010 г., ІІ т. о., ТК/. В случая, в представената нотариална покана до издателя на записа на заповед е отбелязано единствено, че е връчен екземпляр от същата на адресата-Н.Д., която го получава за сестра си Н. М. Н., като не е посочена причината, поради която не се връчва лично на адресата, причината поради която последният не е бил на адреса. Т.е, осъщественото от нотариуса удостоверяване е непълно, доколкото не са посочени обстоятелства от значение за връчването, което на първо място представлява пречка ответниците да упражнят правото си да оспорят истинността на документа с конкретни доводи за неистинност и/или невярност, а на второ- непълнотата на необходимите за удостоверяването на връчването реквизити в нотариалната покана водят до отпадане на доказателствената й сила като официален документ. Съгласно разпоредбата н чл.50 от ЗННД, при връчването на съобщения и книжа намират приложение разпоредбите на чл.37-58 ГПК. Възможността за връчване на друго лице/не адвокат/ е уредена в чл.46 от ГПК, като съгласно ал.2 на сочената разпоредба, друго лице може да бъде всеки пълномлетен от домашните му или който живее на адреса, или работник, служител или съответно работодател на адресата, като лицето следва да се подпише на разписака със задължение да предаде документа на адресата. В случая дори да се приеме, че поканата е била връчена в хипотезата на чл.46 от ГПК./въпреки липсата на изрично отбелязване/, то липсват данни Димитрова да е лице от домашните или да живее на адреса. Напротив, от представеното в хода на първоинстанционното производство от ищцовата страна пълномощно /стр.86/ е видно, че адресът на Димитрова е друг. Липсва и отразяване на задължението й да предаде поканата на адресата. Предвид това и не би могло да се направи извод, че е налице редовно предявяване на записа на заповед на издателя. Не би могло да се приеме и че е налице редовно връчване по някоя от другите хипотези, предвидени в разпоредбите на чл.37-58 от ГПК, съответно надлежно предявяване на ценната книга на издателя й, тъй като Н.Д. притежавала пълномощно от сестра си да я представлява пред нотариус Св.Н. с рег.№592 с район на действие РС-Велики Преслав, като получава документи от нейно име и на нейно име. Записът на заповед не следва да се счита предявен с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и с връчването на издадената заповед за незабавно изпълнение, тъй като препис от заявлението и менителничният ефект не се връчват на длъжника /а представянето на записа на заповед за плащане на длъжника трябва да стане действително, т.е. самият документ да му бъде поднесен/. При така установените обстоятелства не може да се приеме, че записът на заповед е надлежно предявен за плащане, което поради отказа или укриването на длъжника е извършено с нотариална покана, респективно, че е настъпила изискуемостта на вземането по него. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК процесният запис на заповед не е бил надлежно предявен, от което следва, че вземането за сумата по него, както по отношение на издателя, така и по отношение на поръчителя, не е било изискуемо и не е било налице основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 ГПК и съответно, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са неоснователни /решение № 162/ 12.12.2019г. по т. д. № 651/2018г., ІІт.о./. Доколкото в случая падежът на ценната книга е „на предявяване“, с акта на предявяването на ефекта се определя самия падеж на задължението и настъпва изискуемостта му, т.е. предявяването на длъжника е условие за настъпване изискуемостта на вземането по отношение както на издателя, така и на поръчителя.. Доколкото предмет на предявения установителен иск е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, плащане по менителничния ефект не се дължи, то каузалното правоотношение не подлежи на установяване в настоящия процес. Каузалното правоотношение има значение само в случаите, когато документът въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя против длъжника. Доколкото в настоящия случай по едностранна абстрактна сделка не се установи ответниците да дължат плащане, то каузалното правоотношение не е предмет на спора. Поради това и не следва да се обсъждат представените от страните писмени доказателства във връзка с каузалното правоотношение. Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение в обжалваната му част се явява правилно и следва да бъде потвърдено. На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия С. направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 2460лв.. Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд