Решение № 579 от 18.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2953/2023 г.

Производството е по реда на чл. 414, ал.1, т.1 от НПК. Образувано е по искане на съдия от СРС за тълкуване на влязло в сила решение от 08.04.2025 година по ВНОХД № 2953/2023 година по описа на СГС, НО, III- ти въззивен състав. С първоинстанционната присъда подсъдимият А. Т. Т. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК, осъществено срещу С. Г. М. и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2 от НК извършено срещу С. Г. Д. и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, за престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, извършено срещу С. Г. М. и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, за престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал. 1 от НК, извършено срещу С. Г. Д. и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо най- тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. В диспозитива на второинстанционното решение съдът е изменил присъда от 05.02.2020г., постановена по НОХД № 20 691/2016г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав, като е преквалифицирал престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал. 1, извършено спрямо С. Г. М., в такова по чл.130, ал.1 от НК, изменил е наложеното наказание за това престъпление при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК; изменил е наказанието за едното престъпление по чл.144, ал. 3 вр.ал.1 НК от лишаване от свобода в пробация и е присъединил към наказанието „Пробация“, наложено за престъплението, извършено спрямо С. Г. М., наказанието „Глоба“. В диспозитива на решението е допусната неяснота, защото в него липсва произнасяне за престъпленеито по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.2 НК, извършено спрямо С. Г. Д., както и за второто престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, извършено спрямо С. Г. Д.. Неяснотата обаче е преодолима чрез тълкуване на решението, защото в мотивите на въззивното решение съдът е изложил ясни съображения за основанията за преквалифициране на престъпленията по чл.130, ал.1, т.12 НК съответно в престъпление по чл.130, ал.1 и по чл.130, ал. 2 НК, както и за изменение на наказанията за престъпленията по чл.130, ал. 1 НК и двете престъпления по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК с приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, л.“б“ от НК. В тази връзка и на основание чл. 414, ал.1, т.1 НПК СЪДЪТ