Решение № 1347 от 29.10.2024 г. на Административен съд - Монтана по дело № 417/2024 г.

Производството е касационно по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предмет на касационното административно наказателно производство е Решение № 216 от 29.05.2024 г. по АНД № 20241320200514 по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 7334392 от 14.04.2023год. издаден от ОД на МВР [населено място]. С електронния фиш на Т. Л. К. от [населено място], [улица], ет.1, ап.47, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева (триста), за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Касационният жалбоподател Т. Л. К. от [населено място], чрез надлежно упълномощеният адв. Ч. Г. Т. от САК в писмено становище поддържа касационните основания, които се субсумират в твърдението, че оспореното въззивно решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочи, че съдът неправилно е приел, че в случая се касае за населено място, докато в ел. фиша е отразено извън населено място. Твърди се, че първоинстанционния съд не е обсъдил в мотивите си депозираните възражения, в това число наличните на фотоизображението два автомобила и чия е скоростта, поради липса на посочен номер на автомобила. Мотивите на решението на първоинстанционния съд са общи и бланкетни. Въпреки депозираните искания от жалбоподателя, първоинстанционния съд е посочил, че ще се произнесе в съдебно заседание, не го е сторил. Исканите доказателства са от съществено значение за изясняване на делото от фактическа страна, тъй като противно на отразеното в електронния фиш на този пътен участък изобщо няма пътен знак В26 с въведено ограничение от 40 км/ч за извън населено място, а знака намиращ се на този участък е 60 км/ч., като такъв е и знака който е поставен и в обратната посока Видин - Монтана. Игнорирането на доказателствените искания от първоинстанционния съд нарушава правото на защита на наказаното лице. Именно поради това е следвало въззивния съд да изисква от органа доказателства за това, както и да уважи доказателствените искания направени в жалбата във връзка с наличието на знак на въпросното място, за което се твърди, че е въведено ограничение от 40 км/ч и не е спазено от водача на МПС - то. Твърдението на органа за наличие на такъв знак и ограничение от 40 км/ч. без да е подкрепено с доказателства не води до категоричен извод за доказаност на нарушението. Още повече, че на въпросното място където се твърди, че има ограничение от 40 км/ч е налице единствено знак за ограничение на 60 км/ч., като непосредствено след него има стърчаща тръба без знак за ограничение на скорост от 40 км/ч. Поради което е от съществено значение факта за установяване наличието на знак от 40 км/ч. както твърди органа, тъй като това ще доведе и до липса на нарушение, а в противен случай и на глоба в по-малък размер. Въззивната инстанция не е събрала всички допустими и относими доказателства, поради което не е изяснила всестранно и обективно всички обстоятелства по делото, с което е допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените нравила и материалния закон. Моли за отмяна на оспореното въззивно решение, като претендира сторените по делото разноски за всички съдебни инстанции. Ответника по касационната жалба ОД на МВР – Видин редовно призовани не се явяват и не се представляват. Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано. С Определение № 9970/25.09.2024 г. по адм. дело № 8847/2024 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана. С Решение № 546 от 05.04.2024 г. по КАНД № 136/2024 г. на АдмС – Видин е обезсилено Решение № 1 от 03.01.2024 г. по АНД № 1376/2023 по описа на Районен съд – Видин на основание чл. 227, ал. 2 АПК и е образувано АНД № 20241320200514 на Районен съд – Видин, предмет на касационното производство. Настоящото производство се развива по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима. С касационната жалба са представени доказателства свързани с касационните основания, касаещи доказателствени искания до ОД на МВР- Видин и Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] относно получаване на актуална информация за наличието на пътни знаци на пътя Видин-Монтана-Враца при километър 21+667, респ. пътен знак В26, с оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА по следните доводи: Въззивното производство е образувано по повод подадена жалба от Т. Л. К. от [населено място] в която са направени доказателствени искания свързани с установяване наличието на пътен знак В26 с ограничение на скоростта от 40км/ч, както и представяне на справка и схема за разположението и местонахождението на съответния пътен знак, тъй като се твърди липсата на такъв. Оспорването е по отношение на електронен фиш, за това, че на 14.04.2023г. в 11: 56часа в обл.Видин, РП II -11 на км.21+677 с посока на движение от [населено място] към [населено място] при ограничение на скоростта от 40км.ч въведено с пътен знак В26 е заснето с автоматизирано техническо средство № 120 сс6а МПС – лек автомобил [Марка], модел 307 с рег. №[рег. номер] със скорост от 72км.час, т.е. превишената скорост е от 32км.ч., с което е установено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева (триста). По делото е приложена докладна записка до Началник сектор ПП при ОД на МВР – Видин от заснелия клиповете, в която са описани, че за пътен участък РП II -11 на км.21+677 са установени 189 броя нарушения; приложен е протокол за използване на АТС и системи от 14.04.2023г.; протокол от проверка №117-СГ-ИСИС/16.09.2022г. касаещ проверка от отдел ИСИС при Български институт по метрология относно годността на средството за измерване и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, въз основа на тези доказателства първоинстанционния съд е потвърдил издадения ел. фиш. В мотивите си обаче е посочил, че ограничението на скоростта е от 50км.ч., което не съответства на събраните по делото доказателства. По същество липсват мотиви в постановеното съдебно решение по наведените в жалбата доводи, касаещи незаконосъобразност на оспорения ел. фиш, липсва произнасяне и по поисканите с жалбата доказателства свързани с възражението за липса на поставен такъв пътен знак в този участък, за което с предходната касационна жалба е ангажиран и снимков материал. Безспорно е, че за да бъде решен по несъмнен начин въпросът дали е осъществен съставът на соченото от наказващия орган административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, е необходимо той да бъде изследван обективно, всестранно и пълно, като именно по този начин се осигурява разкриването на обективната истина по делото. В тази връзка на първо място съдът следва да се произнесе по исканията на жалбоподателя, след което да анализира събраните доказателства по отделно и в своята съвкупност по наведените доводи в жалбата, да посочи кои писмени доказателства кредитира, след което да изложи съответните правни доводи в тази насока. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи. В производството по съдебно оспорване на невлезлия в сила електронен фиш, районният съд действа като въззивна инстанция. Поради това и по силата на чл. 84 ЗАНН, за неуредените в с.з. въпроси относно разглеждането на жалбата приложение намират разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в това число и правилата по Глава ХХІ, а когато те са непълни – тези по Глава ХХ. Ето защо и на основание чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 314, ал. 1 НПК той следва да провери изцяло законосъобразността и правилността на оспорения електронен фиш, независимо от релевираните от страните пороци, като по арг. от чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 317, във вр. с чл. 107, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК е длъжен да събира доказателства във връзка с „административното обвинение” и служебно, за да се осигури разкриването на обективната истина, а решението му трябва да бъде взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В това число обективната и субективната страна на вмененото административно нарушение. От друга страна районният съд е последната инстанция по фактите (чл. 63в ЗАНН, във вр. с чл. 220 АПК), пред която могат да бъдат събирани всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства и да бъдат приложени всички предвидени там способи за това – разпит, експертиза и др. В случая въззивната инстанция не е изпълнила горепосочените си задължения, като пропускът му представлява съществено нарушение на цитираните процесуални правила от НПК. Следователно, налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, налагащо отмяна на постановеното от нея решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Видин с указания за произнасяне по доказателствените искания, тяхната съпоставка и анализ на събраните писмени доказателства по делото, както и излагане на мотиви по съществото на правния спор. За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 227, ал. 1 АПК, тъй като решението на първоинстанционния съд не се отменя повторно. Видно от употребения от законодателя глагол „отмени“, в приложното поле на посочената норма се включват само хипотезите, уредени в чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, като извън обхвата ѝ остават хипотезите на чл. 221, ал. 3 и ал. 5 АПК: обезсилване на решението, като процесуално недопустимо, и обявяването му за нищожно. В този смисъл е и Решение № 12930 от 27.11.2008 г. по адм. д. № 9936/2008 г. на ВАС, IV о. Ето защо и доколкото първоначално постановеното Решение № 1 от 03.01.2024 г. по АНД № 1376/2023 по описа на Районен съд – Видин, с което също е бил потвърден издадения електронен фиш, е било обезсилено като недопустимо с Решение № 546 от 05.04.2024 г. по КАНД № 136/2024 г. на АдмС – Видин, не следва да се прилага разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК, а тази на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Административен съд - Монтана. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,