Решение № 4457 от 29.4.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 125/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по жалба от И. Н. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. •, ап. •, чрез адв. Н. М. срещу мълчалив отказ на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър да се произнесе по Заявление № 01-709076/22.12.2023г. С жалбата се твърди, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че Началникът на СГКК – Варна е длъжен да изпълни поисканата административна услуга – издаване на скица за посочения в заявлението на оспорващия ПИ по действащите кадастрални карта и регистър. Изтъква се, че правомощията и компетенциите на административния орган, който не е участник в производството по чл. 587 ГПК се изчерпват единствено с издаването на скица, а нотариусът в хода на охранителното производство, след събиране на гласни и писмени доказателства и след съвкупната им преценка е компетентен да признае или отрече правото на собственост на молителя по отношение на имота. С неправомерните си действия, Началникът на СГКК прегражда пътя на процедурата по снабдяване с нотариален акт. Отправя искане да бъде отменен мълчаливия отказ на Началника на СГКК – Варана и да бъде задължен органът да извърши поисканата услуга, като издаде скица на процесния имот, в определен от съда срок. Претендира за присъждане на сторените разноски съобразно представен списък. Ответната страна – Началник на СГКК – Варна, с писмено становище поддържа неоснователността и недоказаността на жалбата. Сочи, че поземлен имот с [идентификатор] попада в територия, за която има одобрен със Заповед № Г-175/04.07.2017г. на Зам. кмета на община Варна и влязъл в сила ПУП – ПРЗ по реда на чл. 16 от ЗУТ. Собствеността върху новообразуваните имоти по ПУП-ПРЗ се придобива чрез индивидуализиране по реда на чл. 16, ал. 6 от ЗУТ, след издаване заповед на собственик на имота за урегулиране на поземлени имоти. Изменението на кадастралния регистър се извършва след постъпване на данните от акт, вписан по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗКИР, т.е. заповед по чл. 16, ал. 6 от ЗУТ. Препраща към становището на Директор на Дирекция „ОСИСД“ при община Варна, според което / л.10 от преписката/, за процесния имот следва да бъде приложена разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗУТ., тоест имотът да бъде индивидуализиран със Заповед на Кмета на община Варна. Моли за отхвърляне на жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако същият е над минималния размер по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразявайки посочените от жалбоподателите основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство е образувано по Заявление с вх. № 01-709076/22.12.2023г. от И. Н. А., подадено чрез пълномощник – Н. С. М. до СГКК – Варна, с което е поискано издаване на скица на [ПИ], находящ се в [населено място] за извършване на обстоятелствена проверка. Към заявлението е приложена Молба-декларация от И. Н. А. до нотариус, с район на действие Районен съд – Варна, за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, а именно за имот с [идентификатор] по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-29/23.04.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1141 кв.м., при граници: ••, ••и път. Приложено към заявлението до СГКК – Варна е и Удостоверение рег. № МД-Т23011010ВН/14.12.2023г., издадено от директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, от което се установява, че ПИ с [идентификатор], с площ 1141 кв.м, находящ се в [населено място] е деклариран от И. Н. А. с декларация вх. № 5305016778/18.06.2020г., като към 13.12.2023г. по партидата на имота няма неплатени изискуеми задължения. С писмо с изх. № 24-536-04.01.2024г. Началникът на СГКК – Варна, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 61, ал. 1 от АПК уведомява Община Варна, че е започнато административно производство по заявлението на И. Н. А., с което се иска издаване на скица за имот с [идентификатор] за извършване на обстоятелствена проверка. С писмото се дава възможност на основание чл. 34, ал.1 АПК да се прегледат документите и в 7-дневен срок от получаване на писмото и на основание чл. 34, ал. 3 АПК да се изрази становище или възражение по направеното искане. Писмото е получено от община Варна на 10.01.2024г., видно от известие за доставяне № ИД PS 9000 94AULW O. С писмо с рег. № ОСИСД24000249ВН_001ВН от директора на дирекция ОСИСД при община Варна е уведомен Началникът на СГКК – Варна, че имот с [идентификатор] е идентичен с УПИ •, •кв. •по плана на ЗПЗ – [населено място], предмет на одобрен ПУП-ПРЗ, съгласно Заповед № Г-175/04.07.2017г. на зам. Кмета на община Варна. За същия ПИ следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, т.е. имота да бъде индивидуализиран със заповед на кмета на община Варна. Като е съобразил това становище, Началникът на СГКК-Варна е подходил към мълчалив отказ по заявлението на жалбоподателя. С оглед установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Относно допустимостта на жалбата: Заявеното искане за издаване на скица представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията. Съгласно чл. 21, ал. 3 АПК, волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, представляват индивидуален административен акт. Съобразно нормата на § 8 ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 АПК указва, че административният акт по чл. 21, ал. 2 и ал. 3 АПК се издава в 7-дневен срок от започване на производството. Същият срок е установен и в Таблица 1 на Приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, във вр. с чл. 40, ал. 1 от посочената наредба, в която наредба са регламентирани реда, условията и сроковете за издаване на скица на поземлен имот. Срокът за предоставяне на услугата по заявление с вх. № 01-709076/22.12.2023г. от И. Н. А. е изтекъл на 29.12.2023г. включително. Липсата на изрично произнасяне по процесното заявление, съобразно чл. 58, ал. 1 АПК, формира мълчалив отказ, подлежащ на обжалване пред съда в срока, указан в разпоредбата на чл. 149, ал. 2 АПК, а именно - в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е длъжен да се произнесе. Съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, едномесечният срок за обжалване на мълчаливия отказ, формиран на 30.12.2023г., изтича на 30.01.2024г. При това положение жалбата срещу процесния мълчалив отказ, депозирана в Административен съд - Варна на 16.01.2024г. е подадена в срок. Доколкото административното производство е започнато по заявление на оспорващия И. Н. А., то същият разполага с правен интерес да оспори непроизнасянето в срок на административния орган, с което се засяга негативно неговата правна сфера. Съгласно чл. 55, ал. 3 ЗКИР началникът на СГКК е компетентен да се произнесе по процесното заявление. Изложеното обосновава извод, сочещ на допустимостта на жалбата. Разгледана по същество същата е основателна на следните мотиви: За процесния имот са налице одобрени кадастрална карта и регистър със Заповед РД-18-29/23.04.2015г. на изпълнителния директор на АГКК. Издаването на скици от кадастралната карта и кадастралните регистри, съдържащи кадастрални данни, представлява предоставяне на услуга с данни от КККР, съгласно чл. 55, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР. Скиците са официални документи и се издават от началника на СГКК и от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от оправомощени от него служители за територията на цялата страна - чл. 55, ал. 3 ЗКИР, като условията и редът за предоставяне на услугите, както и видът, форматът и съдържанието им се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството – чл. 58, ал. 1 ЗКИР. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от КККР, по регистрирано заявление за услуга, СГКК уведомява заявителя за началната и крайната дата на изпълнение на услугата, необходимостта от допълнителни данни и документи за изпълнение на услугата и за отказа от изпълнение на услугата, с мотивите за него, когато е постановен такъв. Следователно, нормативно е предвидена възможността за постановяване единствено на изричен мотивиран отказ (не и на мълчалив отказ), който се съобщава на заявителя. В случая е налице неспазване на установената форма на акта, респективно е налице основание за отмяна на оспорвания акт поради незаконосъобразността му предвид чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 168 АПК, т.к. е недопустимо да се постановява мълчалив отказ по заявление за издаване на официални документи, каквито са скиците на имот. Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и установяващото се от доказателствата по делото, намира, че са били налице условията за извършване на поисканата от оспорващия услуга, които условия са регламентирани в Приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от КККР, а именно: Жалбоподателят е поискал от началника на СГКК - Варна да издаде скица за имот, която да му послужи в производство по издаване на констативен нотариален акт. Това се установява от приложената Молба – декларация до нотариус за признаване правото на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка за ПИ с [идентификатор]. За посочения имот е налице одобрена КККР, видно и от скица № 15-71646-25.01.2024г. издадена от началника на СГКК – Варна, и към момента няма данни за собствеността на имота. Следва, че е налице кадастрална карта, въз основа на която е възможно да се издаде скица, т. е. налице е техническа възможност административната услуга да се извърши. Със скицата на имота по КККР като официален документ се удостоверява пред трети лица, че отразените в скицата данни за граници, идентификатор, основни кадастрални данни и данните за собствеността върху имота са регистрирани в одобрените и актуални КК и КР. Скицата на поземления имот е извадка от кадастралната карта в подходящ мащаб. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия, за издаване на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот или се учредява ипотека, се изисква скица от кадастралната карта или схема на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). В подаденото заявление ясно е индивидуализиран поземленият имот, за който се иска издаване на скица от КККР, заявен е конкретен правен интерес от исканата услуга – за извършване на обстоятелствена проверка, във връзка с признаване правото на собственост върху недвижимия имот, ПИ е отразен в КК като самостоятелен обект с идентификатор. В случая, независимо че административният орган е приел за редовно заявлението, е пристъпил към уведомяване на община Варна за образуваното по заявлението производство без да е налице основание, намиращо опора в закона. Спецификата на извършваната услуга – издаване на скица, удостоверяваща конкретното отразяване на имот в КККР не предполага участие в административното производство на лица, различни от заявителя на услугата. Неприложими в това производство са разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК, поради което съдът констатира и допуснато от Началника на СГКК – Варна съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК. В административното производството по издаване на скица, която ще послужи за извършване на производството пред нотариус за издаване на констативен нотариален акт по реда на чл. 587 от ГПК, страни са само искателя и административния орган. С издаване на скицата не се нарушават все още права и интереси на трето лице, това би могло да се осъществи при съставянето на констативен нотариален акт, като защитата на третото лице е по реда на чл.537, ал.2 от ГПК. Неоснователно е възражението на ответника, че собствеността върху новообразуваните урегулирани поземлени имоти, предмет на изработени в условията на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, одобрени и влезли в сила ПУП-ПРЗ се придобива чрез индивидуализиране по реда на чл. 16, ал. 6 от ЗУТ и издаване на заповед на кмета на община Варна на собственик на имота, за който са отредени урегулираните ПИ по одобрения ПУП – ПРЗ. Със Заповед № Г-175/04.07.2017г. на заместник кмет на община Варна е одобрен по реда и при условията на чл.16, ал.1 от ЗУТ ПУП-ПРЗ. Имот с [идентификатор] се твърди от Директор на дирекция „ОСИСД“ при община Варна, че съответства на УПИ •, •, кв. •, който е отреден за [рег. номер] [рег. номер] по КВС на землище Тополи. Заповедта по чл. 16, ал. 6 от ЗУТ отразява и констатира регулационния режим на имота на собственика, създаден с влезлия в сила ПУП-ПРЗ. Тази заповед не може да създаде, измени или прекрати права, различни от тези, създадени с влезлия в сила ПУП, тя е негова проекция. С нея не се признават, нито се отнемат право на собственост или други вещни права. Целта на заповедта по чл. 16, ал. 6 от ЗУТ е да посочи и да индивидуализира кой урегулиран поземлен имот - като номер и квартал, е отреден от влезлия в сила ПУП на собственика на недвижимия имот преди регулацията. За пълнота следва да бъде посочено, че в хипотезата на чл. 16, ал. 6 ЗУТ административният орган действа в условията на обвързана компетентност, производството по издаване на заповедта за индивидуализиране на имота започва служебно, като законът не поставя като условие за издаването й подаване на заявление, с което да бъде сезиран органа. Наличието на бъдещо административно производство по издаване на заповед по чл. 16, ал. 6 от ЗУТ за новообразувания имот с [идентификатор] не е пречка за издаване на скица за него. Законодателят в разпоредбата на чл. 587 от ГПК е регламентирал реда за установяване правото на собственост върху недвижим имот. Началникът на СГКК – Варна, община Варна и съдът в настоящото производство не разполагат с компетентност да разрешават материалноправни спорове за собственост. Записванията в КККР не са източник за установяване правото на собственост върху поземлените имоти, не пораждат, не погасяват или не изменят вещните права и не са доказателство за тях. Отразяването на даден имот в КККР няма пряко въздействие върху действително притежаваните вещни права и не съставлява пречка за тяхната защита по съдебен ред. Основателността, обосноваността и действителното наличие на претендираните от заявителя права - че е собственик по давност на имота, за който имот се иска скица, не подлежи на разглеждане и преценка от административния орган в производството по издаване на скица. С основание оспорващият сочи, че в хода на охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, след събиране на гласни и писмени доказателства и след тяхната съвкупна преценка, нотариусът е компетентен да преценява материалните предпоставки за придобиване на собствеността, законовите забрани и други пречки и да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителя по отношение на процесния имот, за който се представя и скица от КККР. По изложените съображения жалбата е основателна, а оспореният мълчалив отказ се явява постановен при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби, т.е. при наличие на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК за отмяната му като незаконосъобразен. Тъй като предметното естество на оспорения пред настоящата съдебна инстанция административен акт не позволява тя да реши сама делото по същество, следва то да се изпрати като преписка на ответника за решаване на въпроса по същество. Относно разноските: Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, чл. 173, ал. 2 от АПК и чл.174 от АПК, Административен съд – гр. Варна,