Решение № 261490 от 11.11.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 2636/2019 г.

производството по несъстоятелност на “Е.” ЕООД (н), ЕИК •••••••• е било прекратено на основание чл. 740, ал. 2 от ТЗ. Прекратени на основание чл. 736 ал. 1 от ТЗ са и правомощията на синдика А.Г.М., считано от влизане в сила на решението. Съдебният акт с № 805/10.06.2020 г. е влязъл в сила на 18.08.2020 г. Приобщени към материалите по делото още са: Определение от 27.07.2017г. по т.д. 3641/2013г. на СГС, VІ-8 св. – за назначаване за постоянен синдик на “Е.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: •••, избраният от проведеното на 21.02.2017 г. събрание на кредиторите - А.Г.М.; Съобщение по чл. 32 ДОПК до синдика на ответното дружество изх.№ 001/09.05.2019г., ведно с 3 бр. известия за доставяне; Заверен препис от молба на длъжника по т.д.№3641/2013г. на СГС, TO, VI-8 състав с вх.№48481/04.06.2020г.; Удостоверение на НАП изх. № 220202000107963/29.05.2020 г.; Молба – становище с вх.№ на СГС 269156/26.01.2021г. ОТ ПРАВНА СТРАНА: С ъдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 694 от ТЗ. Както бе посочено по-горе с Решение № 805/10.06.2020 г. на СГС, VI-8 с-в, по т.д № 3641/2013 г., производството по несъстоятелност на “Е.” ЕООД (н), ЕИК •••••••• е било прекратено на основание чл. 740, ал. 2 от ТЗ. Прекратени на основание чл. 736, ал. 1 от ТЗ са и правомощията на синдика А.Г.М., считано от влизане в сила на решението, което в случая 18.08.2020 год. Предвид горното, с Определение от 16.09.2020 г., приемайки че производството по чл.694 от ТЗ е съпътстващо несъстоятелността производство, поради което прекратяването на несъстоятелността на каквото и да е основание (в частностност това по чл. 740 от ТЗ) съставлява пречка за разглеждане на иска и постановяване на решение него, настоящият съдебен състав е прекратил производството по т.д. 2636/2019 г. Горепосоченият акт е бил обжалван от ищеца, в резултат на което пред САС е образувано ч.гр.д. № 3732/2020г., като въззивното производството е приключило с Определение № 2800/21.12.2020 г., с което е отменено определението на настоящия съдебен състав от 16.09.2021 г. На основание горното и с оглед мотивите на САС в отменителното определение, с Разпореждания от 08.01.2021 г. и 20.04.2021 г. на ищеца по т.д. 2636 от 2019 г. на СГС, VІ-9 с-в са били дадени указания да ангажира доказателства за наличието на хипотезата на чл. 741а от ТЗ, което не е сторено до датата на откриване на устните състезания. Независимо от горното, но по отношение въпроса, касаещ продължаващатото наличие на правен интерес от водене на прозводство по иск с правно оснвание чл. 694 от ТЗ в хипотеза на постановено Решение по реда на чл. 740 от ТЗ, настоящият състав установи постановена практика - Определение № 641 / 16.12. 2020 г. на ВКС, І ТК, по т.д.№2971 по описа за 2019г., с която е прието, че производството по иск с правно основание чл.694 от ТЗ, независимо от обслужващия му характер, е самостоятелно исково производство, което се развива независимо от производството по несъстоятелност. В този смисъл е обоснован извод, че спирането и прекратяването на производството по несъстоятелност не обуславят спиране и прекратяване на исковото производство по чл.694 от ТЗ. Съобразявайки горното, решаващият състав следва да приеме, че искът по чл. 694 от ТЗ, в хипотезата на чл. 740 от ТЗ по отношение на ответника следва да бъде разгледан по същество, незавидимо от това, че продължава да поддържа тезата, че същият се явява недопустим и липсва правен интерес от провеждането му. По същия ще се формира СПН, без обаче решението да има изпълнителна сила. Освен това решението поражда действие само за кредиторите по несътоятелността (а такива към настоящия момент няма), като произволно се промения и пасивната легитимация в процеса – в производството вече не участва синдикът, тъй като правомощията му са прекратени. Но с оглед отменителното определение на САС, и цитираното по-горе Определение на ВКС, не съществува възможност за СГС, VІ-9 състав, освен да изпълни задължителните за него указания на САС. По своя характер искът по чл. 694 ТЗ е установителен – т.е. предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица - кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 от ТЗ. Ищец по този иск може да бъде: 1. кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане /положителен установителен иск/; 2. кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на друг кредитор /отрицателен установителен иск/ и 3. длъжникът в производство по несъстоятелност, когато оспорва прието вземане /отрицателен установителен иск/. В зависимост от това, кой е предявил установителния иск, пасивно процесуалноправно легитимирани по същия са съответно: в хипотезата на предявен положителен установителен иск от кредитор - ответник е длъжникът; в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск от кредитор - ответници са длъжникът и кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск, предявен от длъжника - ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено. Предметните предели на установяването в процеса са очертани още с молбата на кредитора за предявяване на вземането му пред синдика, респективно с определението на съда по разгледаното възражение срещу списъка. Поради това недопустимо е установяването на вземане, индивидуализирано в исковата молба по чл. 694 ТЗ по основание, произход, размер и обезпечение, различни от посочените в съставетните от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, съответно от посочените в определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Вън от това съществено ограничение, искът носи белезите на класическия установителен иск по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в ТРРЮЛНЦ на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглеждат от друг състав на съда. С измененията на ТЗ в ДВ, бр.105/2016 г. в разпоредбата на чл.694 от ТЗ е предвидено и участие на синдика както и участие на трети лица помагачи. Непроменена е разпоредбата относно обвързващата сила на пресъдено нещо на решението спрямо длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, като съгласно разпоредбите съответно на чл. 694, ал. 4 ТЗ / изм./, така и на настоящата разпоредба на чл.694, ал.8 от ТЗ, влязлото в сила решение по чл. 694, ал. 1 ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. Съобразно изложеното по-горе и видно от данните по делото, кредиторът е легитимиран да предяви в производството по несъстоятелност на ответника процесните вземания, на основание чл.164, ал.3 от ДОПК. По делото не се спори, че конкретното вземане след предявяването му, е било разгледано и включено в изготвените от синдика на дружеството-ответник Списъци по реда на чл. 686, ал.1, т.3 от ТЗ. Безспорно установено е също така, че в законоустановените срокове, кредиторът е депозирал пред съда по несъстоялността възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, което след проведена процедура по реда на чл. 692 от ТЗ е било оставено без уважение. Настоящият иск по чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ е предяван в преклузивния срок, предвид което същият се явява допустим. С оглед позициите на страните основанието и размера на претенцията не се отричат. Настоящият спор е очертан около въпросите, свързани с момента на възникване на вземането, респективно - необходимостта от издаване на акт за установяването му, а от тук от относимостта на конкретните обстоятелства към разпоредбите на чл. 685 и 688 от ТЗ, съответно - чл. 687 от ТЗ. Производството по несъстоятелност съставлява форма на универсално принудително изпълнение. Съгласно: чл. 685 от ТЗ к редиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Според чл. 688, ал.1 от ТЗ вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват. По смисъла на чл. 164 ал.4 ДОПК в случай, че публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде оспорено по реда на част ІV от ТЗ или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания. Според ал.5 на чл. 164 от ДОПК в случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал.1 от ТЗ, освен ако в закон е предвидено друго. По делото няма спор, че процесните вземания по своя характер са за публични общински вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като същите представляват задълженията за местни данъци и такси върху недвижими имоти, съответно - данъци за МПС. Според разпоредбата на чл. 166 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни данъци и такси това е ЗМДТ, като действието се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Основна характеристика на конкретните вземания е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. ЗМДТ урежда, както фактическите състави, които са правопораждащи за задълженията, така и сочи кои са компетентните органи с правомощия за установяване на конкретните им размери. Законовите разпоредби относно обекта на облагане и субекта на задължението правопораждат правото на общината да получи безвъзмездно плащане на данъчни задължения и/или задължения за местни такси, респективно пораждат насрещното задължение за плащането им, без да е необходимо издаването от данъчните органи на нарочен административен акт за тяхното установяване. В настоящия случай се касае за предварително установяване на данъци и такси - налице е определено задължение на база декларации, подадена от данъчния субект, въз основа на която компетентния орган установява размера на задължението. Разпоредбата на чл.107 ал.3 от ДОПК урежда хипотезите, в които се издава акт за установяване на задължението - по искане на задълженото лице или служебно при установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, или при неподаване на декларация, или при неплащане в срок на задълженията и ако не е извършена ревизия. Това са случаите, при които има възможност (но не е и задължение), приходната общинска администрация да издаде акт за установяване на задължения по декларация. Противното би означавало да се приеме, че във всеки случай на подаване на декларация по ЗМДТ се следва издаване на акт за установяване на данъчно задължение. След като срокът за плащане на задължението е определен законово и не е поставен в зависимост от някакво действие на орган по приходите, а обратното - дължи се по силата на закона, следва да се приеме, че с неизпълнение на задължението в срок длъжникът изпада в забава. В съответствие с изложеното до момента, настоящият състав, счита, че относно възникването и дължимостта на процесните задължения, не е необходимо издаването на нарочен акт за установяването им, поради което, за процесните вземания, като възникнали преди ДРОПН на длъжника, относими във връзка с предявяването им в производство по несъстоятелност се явяват сроковете по чл. 685 и чл.688, ал.1 от ТЗ. Нищо в редакцията на чл. 164, ал.4 от ДОПК, най-малкото изразът "незабавно", не налага извода, че публични вземания, възникнали преди ДОПН, могат да се предявяват от НАП в производството по несъстоятелност и след изтичане на срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ. Разпоредбата, вкл. и тази на ал.5, единствено диференцират начинът, по който се приемат от синдика публичните вземания, предявени от НАП, а именно: ако вземането е възникнало до датата на откриване на производство по несъстоятелност същото следва незабавно да бъде включено от синдика в първоначалния списък по чл. 687, ал.2 от ТЗ, ако към този момент е установено с влязъл в сила акт, респективно - ако вземането е възникнало до ДРОПН, но е установено след нея, то може да бъде предявено до изтичане на срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ, като в този случай синдикът – или го включва незабавно в списъка по чл. 688, ал.1 от ТЗ така, както е предявено – ако е установено с влязъл в сила акт или го включва незабавно в същия списък под условие – ако актът за установяването му не е влязъл в сила. Що се касае до вземане, възникнало след ДРОПН, същото се предявява и приема по реда на чл. 688, ал.3 от ТЗ, отново при спазване правилата на чл. 164, ал.4 от ДОПК. От горното изброяване е видно, че нормите на ДОПК не влизат в колизия с императивната забрана на чл. 688, ал.1, изр.2 от ТЗ – след изтичане и на двумесечния срок по чл. 688, ал.1 от ТЗ вземания, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност, не могат да се предявяват – без значение от вида на вземанията. Да се приеме противното, освен, че не може да бъде изведено по тълкувателен път, означава и необосновано поставяне на администрацията в привилигировано положение в производството по несъстоятелност – да съставя без ограничение във времето актове за установяване на публични вземания с голяма давност, които да подлежат на приемане в това производство без оглед изтеклите срокове от датата на откриване на производство по несъстоятелност. Както вече бе посочено, в настоящото производство се касае за публични вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. Макар актът, с които са били установени същите, да е издаден след изтичане на сроковете за предявяване на вземания по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, задълженията, описани в тях касаят периоди, предхождащи решението за откриване на производството по несъстоятелност, поради което не е имало пречка същите да бъдат надлежно предявени в сроковете установени в ТЗ. Обстоятелството, че съответният орган не е предприел своевременно необходимите действия по събиране от длъжника на натрупаните публични вземания, не дава никакви процесуални привилегии, поради което с изтичането и на срока по чл. 688 от ТЗ те се явяват преклудирани като вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, като именно в този смисъл следва да се тълкува изричната воля на законодателя в чл. 688, ал. 1, изр. последно от ТЗ. Горното се отнася и спрямо аргументите, че синдикът е следвало да включи тези вземания, служебно на основание чл. 687, ал. 2 от ТЗ. Действително синдикът има такова задължение, но същото не следва да се тълкува като възможност за несъобразяване със забраната по чл. 688, ал. 1, изр. последно от ТЗ, за предявяване на вземания, доколкото систематичното място на нормата, регламентираща служебното вписване на вземания от синдика е преди цитираната разпоредба и само създава негови допълнителни служебни задължения по отношение на някои вземания, но не и изключителни права, в т.ч. и за несъобразяване с императивните срокове. Както е посочено по-горе, съгласно даденото в ДОПК определение, данъчното задължение е винаги определяемо (ликвидно) и с настъпване на датата на падежа му, става изискуемо. Това е така, тъй като процесните задължения се определят по основание, субекти и размери в съответните данъчни закони и една от основните им характеристики е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Т.е., данъчното задължение възниква като основание и размер от съответния данъчен закон, а актът, с който започва производството по неговото принудително изпълнение, ако не бъде изпълнено доброволно в посочения от закона срок, има констативно или установително, но не и конститутивно действие. Или в случая публичните задължения, за които е издаден процесният акт са възникнали (станали ликвидни и изискуеми) преди решението за откриване на производство по несъстоятелност. В допълнение следва да бъде отбелязано още, че процесните вземания не попадат в предметния обхват на чл. 687, ал.2 от ТЗ и чл. 164, ал.4 от ДОПК, за които съществува задължението на синдика служебно да ги включи в списък на приети. Особеност на задължителното служебно приемане на тази категория вземания е, че то възниква за синдика единствено в случаите на публично вземане, установено с влязъл в сила акт. В този смисъл публичните вземания, за които към момента на постановяване на РОПН липсва влязъл в сила акт за установяването им подлежат на предявяване пред синдика по общия ред. Това е и смисълът на чл. 164, ал.3 от ДОПК, съгласно който публичните вземания се предявяват от Н.А.ЗА П.пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго /а предвиденото "друго" е в разпоредбата на чл. 164, ал.4 от ДОПК и чл. 687, ал.2 от ТЗ/. В обобощение на всичко изложено, съдът приема, че процесните публични общински вземания са възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. Същите е следвало да бъдат предявени в сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ. Конкретно издаденият от общинската администрация след датата на откриване на производство по несъстоятелност акт за установяването им, като незадължителен по отношение основанието, ликвидността и изискуемостта на процесните претенции, не може да санирана пропуска на преклузивните срокове. В тази връзка и на основание чл. 739 от ТЗ, процесните вземания се явявят погасени към момента като непредявени в производството по несъстоятелност на длъжника в установените в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ срокове за това. С оглед последното обстоятелство, исковете за установяване тяхното съществуване в полза на ищеца срещу ответника са неоснователни и като такива същите следва да се отхвърлят. При този изход на делото, разноски на ищцовата страна не следва да се присъждат. Тъй като предмет на делото са публични вземания по иск предявен от НАП, в съответствие с нормата на чл.84 от ГПК държавна такса не се дължи. Водим от горното, СЪДЪТ