Решение № 1806 от 21.10.2024 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 361/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК, във връзка с чл. 121 - 126 от Закона за държавния служител /ЗДСл./. Образувано е по жалба на Б. Е. И. от [населено място], община Сапарева баня, област Кюстендил, против Заповед № ДН-00-6/07.06.2024 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София, с която му е наложено дисциплинарно наказание “забележка”, на основание чл. 90 ал. 1 т. 1, чл. 97 ал. 1 от ЗДСл., за извършено нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 21 ал. 1 и ал. 2 и чл. 24 ал. 1 от ЗДСл. и чл. 2 т. 3, 4 и 6, чл. 6 ал. 1 и ал. 2 и чл. 23 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/. В жалбата се излагат твърдения, относно незаконосъобразността на заповедта. Посочва се, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административно процесуалните правила, тъй като не е извършил дисциплинарно нарушение. Твърди се също така, че при определяне на дисциплинарното наказание, не е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици, тъй като не са налице фактическите основания посочени в атакувания административен акт. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък. Представя и писмена защита, чрез пълномощника си адв. Н.. Ответникът – Изпълнителният директор на ИААА, чрез процесуалния си представител гл. юр. Г., моли жалбата да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представена е и писмена защита. Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспореният административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Съображенията за това са следните: Не се спори между страните, че жалбоподателят Б. Е. И. е изпълнявал длъжността – инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив, Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при ИА „Автомобилна администрация“ – ранг V младши, към датата на наложеното дисциплинарно наказание. Със Заповед № РД-01-118/04.04.2024 г. ИД на ИААА е разпоредил на комисия с посочен състав, да извършат проверка за установяване истинността на излъчените и публикувани материали за извършени от инспектори на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив действия относно извършени по време на работа нарушения. В изпълнение на заповедта, комисията е извършила проверка и е обективирала становището си в доклад с рег. № 11-47-3631/10.04.2024 г., като на същата дата с направените констатации и изводи е запознат ИД на ИААА. Със Заповед № РД-01-141/17.04.2024 г. ИД на ИААА е наредил на П. на Дисциплинарния съвет при ОО „АА“ - Пловдив да образува дисциплинарно дело относно нарушенията на държавният служител Б. Е. И. – инспектор в ООАА-Пловдив, ГДАИ. След като обсъдил фактите и обстоятелствата в цитирания доклад, дисциплинарният съвет счел, че представените доказателства следва да бъдат конкретизирани и изискал да бъдат представени допълнителни такива и отделно изслушал на свое заседание и отговорите на Главния директор на ГДАИ – А. С.. На свое заседание на 09.05.2024 г. дисциплинарният съвет приел допълнително представена справка със Списък на служителите от ООАА – Пловдив, запознати с Указанията за контролната и административнонаказателната дейности в ИААА с рег. 11-36-40/8/25.03.2024 г. Прегледани и обсъдени са и видеозаписите представени от ОП „Паркиране и репатриране“ – Пловдив. Дисциплинарният съвет обсъдил тежестта на нарушенията на служебната дисциплина и взел решение, обективирано в Протокол с рег. № 11-47-3631/6/16.05.2024 г., в който е констатирано следното: За периода от 01.04.2024 г. до 07.04.2024 г. в ООАА – Пловдив има одобрено от и.д. началник на отдела седмично разпределение на задачите на инспекторския състав по екипи. За дата 04.04.2024 г. екип в състав: инспектор Г. Д. – ръководител на екипа и инспектор Б. И. е трябвало да извърши проверка на територията на фирмите „Х. – Милениум“ ЕООД и „Антонис 06“ ЕООД. Около 10.20 ч. на 04.04.2024 г., след констатирано нарушение /неправилно паркиране8 е извършено принудително преместване на МПС [Марка] с рег. № [рег. номер] от [улица] /административния адрес/ на ООАА – Пловдив/ на наказателния паркинг на ОП „Паркиране и репатриране“. И. И. видял през прозореца, че се готви репатриране на колата на колегата му – инспектор Д. и отишъл на мястото на репатрирането с цел да осъществи контакт със служителите репатриращи автомобила, но не успял. В 10.31 ч. на същия ден инспектор И., след проведен разговор с инспектор Д. и инспектор С., без да уведоми и.д. началника на отдела, извършил промяна в седмичния график, като сформирал нов екип в състав – инспектор Г. Д. и инспектор С. С., със служебен автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер]. И. И. определил на новия екип места за извършване на крайпътни проверки, като сам утвърдил промяната в седмичния график и я е отразил в системата „Контрол“. Същият извършил промяната в графика, поради това, че цитираните по – горе инспектори са били призовани същия ден в 05 РУ на МВР – Пловдив за снемане на обяснения, като предвидената по график задача по проверка на фирмите в сградата на ООАА – Пловдив се е осуетила. Извършената промяна в седмичния график от инспектор Б. И. не била одобрена от и.д. началник на ООАА – Г. В., преди да бъде отразена в системата „Контрол“, каквото е изискването на чл. 13 ал. 2 от УКАНД. С действията си инспектор Б. И. е превишил служебните си правомощия, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89 ал. 2 т. 3 от ЗДСл. – неспазване на кръга на служебните правомощия. Същият е нарушил и разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от КПСДА – „служителите в държавната администрация са длъжни да спазват служебната йерархия и да изпълняват актовете на горестоящите органи и служители от администрацията, както и не е спазил принципите, заложени в чл. 2 от КПСДА, а именно: т. 3 добросъвестност – грижливо, старателно и отговорн изпълнение на служебните задължения; т. 4 безпристрастност – обективно и непредубедено изпълнение на служебните задължения, като се избягва поведение, което може да се възприеме като предразположеност или предубеденост и т. 6 отговорност – изпълнение на възложените задачи компетентно и в срок, с цел постигане на висок обществен резултат“, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89 ал. 2 т. 5 от ЗДСл. – „неспазване на правилата на КПСДА“. Предложено е на органа по назначаване, поради това, че тежестта на нарушението не е висока, налице е основание за налагане на наказание по чл. 90 ал. 1 т. 1 от ЗДСл. и следва да бъде наложено по – леко по вид наказание – „забележка“. Решението е взето със седем гласа „за“ и без „против“ – мнозинство повече от 2/3 от членовете на съвета. Със Заповед № ДН-00-6/07.06.2024 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ София и на основание чл. 90 ал. 1 т. 1, чл. 97 ал. 1 за извършено нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 21 ал. 1 и ал. 2 и чл. 24 ал. 1 от ЗДсЛ и чл. 2 т. 3, т. 4 и т. 6, чл. 6 ал. 1 и ал. 2 и чл. 23 от КПСДА на Б. Е. И. – инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация“ $ Пловдив, Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при ИА „Автомобилна администрация“ – ранг V младши е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. При така установената фактическа обстановка, Кюстендилският административен съд обосновава следните правни изводи: Оспорената заповед е връчена на 07.06.2024 г., а жалбата е подадена чрез административния орган пред административния съд на 17.06.2016 г., т.е. същата е подадена в срок от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. При съблюдаване последователността на законовите критерии се установява, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в писмена форма, в сроковете предвидени в чл. 94 ал. 1 от ЗДСл, при спазване на процедурата по чл. 93 ал. 1 от закона /наказанието е наложено след като е дадена възможност на служителя да даде устни и писмени обяснения, за което е съставен протокол от дисциплинарно-наказващия орган/. Редовността от формална страна на процесната заповед се оспорва с доводи за допуснати съществени нарушения – липса на извършено виновно деяние, което да представлява административно нарушение по посочените разпоредби на ЗДСл. В същата, като нарушение е посочено несъгласуване на промяна в седмичния график, без същият да бъде утвърден от горестоящия орган. В случая, липсва вредоносен резултат за администрацията и не е установено, че виновно са извършени нарушенията, за които е наказан И. – задължителни реквизити по чл. 97 ал. 1 т. 4, т. 5, т. 7 от ЗДСл. Възраженията на жалбоподателят се явяват основателни и оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като е постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки за това. Разпоредбата на чл. 89 ал. 2 от ЗДСл. изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед, наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация – нарушение по смисъла на чл. 89 ал. 2 т. 1, т. 3 и т. 5 от закона. В случая съдът приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да се установяват допуснати нарушения на служебните задължения от страна на служителя. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят заема длъжността инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив. Не е спорно между страните, че жалбоподателят е бил определен с писмо рег. № 11-23-2732/22.03.2024 г. на ИД началник на ОО „АА“ - Пловдив за ръководител и отговорник на контролната и административно-наказателната дейност в Областен отдел „АА“ – Пловдив, а при отсъствие на началника и на административната дейност в отдела. В този смисъл, на И. са били възложени функции по упражняване на правомощия на началник отдел по отношение на административната дейност. Никъде в преписката по делото не е посочено дали ИД началник на отдела В. е отсъствал или не, за да има право И. да осъществява административна дейност, каквато е утвърждаването на промяна в графика от негово име. От Указанията за контролната и административно-наказателната дейности в ИА „Автомобилна администрация“ е видно, че в правомощията на инспектор И. е да състави Седмично разпределение на задачите на инспекторския състав на ОО „АА“ – Пловдив, а съгласно чл. 13 ал. 2 от Указанията това седмично разписание следва да се утвърди от началника на отдела. Съгласно тях, седмичният график /Приложение 9/ се изготвя и утвърждава за предстоящата седмица в петък на предходната седмица. В конкретният случай, графикът е утвърден на 29.03.2024 г. за периода от 01.04. до 07.04.2024 г., като в последствие на два пъти са правени изменение в утвърдения график, съответно на 03.04.2024 г. и на 04.04.2024 г. Промяната, за която е ангажирана админстративно-наказателната отговорност на жалбопадателя е от 04.04.2024 г. На лист 51 по делото се намира Приложение № 9 /Седмично разпределение на задачите на инспекторския състав/. Същият е одобрен и утвърден, което е видно от положения подпис на ИД Началник на ОО „АА“ – Пловдив - В., към дата 04.04.2024 г., 10.31 ч., статус: одобрен. Този документ не е оспорен от страните по реда на чл. 193 от ГПК и се ползва с доказателствена сила. Същият е представен от АНО и доказва, че не са налице фактическите основания посочени в атакувания административен акт. Без да вземе предвид гореизложеното, дисциплинарно-наказаващия орган приел, че е извършено нарушение от страна на служителя и инициирал дисциплинарно производство като е наложил наказание „забележка“ с оспорената заповед. В същата е посочено, че на 04.04.2024 г. И. не е спазил установените стандарти на професионално поведение, визирани в чл. 6 ал. 1 от КПСДА, бил е в състояние да прецени вредния резултат за администрацията, доколкото възпрепятствал осъществяването на ефективен последващ контрол, с оглед на което нарушението било виновно. Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗДСл държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно, в съответствие със законите на страната. В случая не са налице доказателства, които да сочат, че И. не е изпълнил служебните си задължения. Напротив, налице са доказателства /приложените по делото доклад от Г. Д.; доклад от Б. И.; доклад от С. С. и др. /, че същият е направил необходимото, за да спази законовите изисквания при изпълнение на възложената му задача, а именно – осъществяване на административната дейност на отдела при отсъствието на титуляра. Докладната записка относно извършването на промяната в графика сочи липсата на каквото и да е нарушение от страна на И., по скоро – обратното – отговорност и законосъобразност при изпълнение на възложените задачи. Ясно е посочено, че промяната в графика се е наложила извънредно, поради разпит на посочените служители в 5 – то РУ на МВР Пловдив, по случай съставен АУАН на водач на лек таксиметров автомобил. Промяната е утвърдена от ИД Началника на отдела и не може да се направи извод, че И. не е изпълнил служебните си задължения. Посоченото в заповедта за налагане на наказание дисциплинарно нарушение не се установява, което следва от представените по делото писмени доказателства. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице и дисциплинарно нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 5 от ЗДсЛ, тъй като именно неспазването на установените стандарти за професионално поведение е квалифицирано като нарушение на чл. 6 ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /Кодекса/ за компетентно, добросъвестно, обективно и в интерес на гражданите изпълнение на служебните задължения. За да съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89 ал. 2 т. 5 от ЗДсЛ, посоченото поведение следва да е довело до нарушаване на основните принципи на държавната служба, да е повлияло на изпълнението на служебните задължения на И.. Съгласно чл. 6 ал. 1 от Кодекса служителите в държавната администрация са длъжни да спазват служебната йерархия и да изпълняват актовете на горестоящите органи и служители от администрацията. Такива нарушения на Кодекса от страна на И. по делото не се установяват, както бе посочено и по – горе. Изложеното налага извод, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителят и правомощията на дисциплинарно наказващия орган по налагане на санкция са упражнени в противоречие с нормативните изисквания. С оглед изхода на спора и изрично направеното изявление от страна на процесуалния представител на жалбоподателя в с.з. и представените доказателства за това, съдът ще присъди разноски по делото на оспорващия. Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК във вр. с чл. 124 от ЗДСл., Кюстендилският административен съд