Решение № 68 от 11.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 842/2022 г.

С Присъда от 29.01.2019 г. по НОХД № 2157/2016 г., Специализираният наказателен съд-закрит, VIII състав, е признал подсъдимите Г. Д. В., Б. И. Б., Е. М. Д., Г. А. Б., А. Ж. А. и И. С. Т. за НЕВИННИ в това от началото на 2012 г. до 12.08.2014 г. в гр.••• и на територията на община Петрич да са участвали в организирана престъпна група, създадена с цел съгласувано извършване на престъпления по чл.242 от НК и по чл.234 от НК и с користна цел, като в групата са участвали длъжностни лица – А. А. и И. Т., поради което и на основание чл.304 от НПК ги е ОПРАВДАЛ по обвинението на всеки от тях, за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4 вр. с ал.2 от НК.

С присъдата, СНС е признал подсъдимия Г. Д. В. за ВИНОВЕН в това, че през периода от 12.08.2014 г. до 13.08.2014 г., в гр.•••, при условията на продължавано престъпление, сам е държал и в съучастие, като съизвършител с Б. И. Б., е продал акцизни стоки без бандерол – цигари, както следва: на 13.08.2014 г. в гр.••• е държал акцизни стоки – цигари, без бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.2, т.2, чл.4, т.1 и т.7, чл.19, ал.1, чл.64, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАДС, както и съгласно чл.25, ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6, и чл.28, ал.1 от ЗТТИ, в управляван от него л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № •••••••• (собственост на майка му Р. В.), общо 1 500 кутии с цигари марка „Йорк“ на обща стойност 11 250 лева; на 13.08.2014 г. в гр.••• е държал акцизни стоки – цигари, без бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.2, т.2, чл.4, т.1 и т.7, чл.19, ал.1, чл.64, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАДС, както и съгласно чл.25, ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6, и чл.28, ал.1 от ЗТТИ, в обитавано от него жилище в същия град, на ул. „•••“ № •, общо 10 кутии с цигари марка „Йорк“ и 840 кутии с цигари, марка „Ронхил“, всичко на обща стойност 6 300 лева; на 12.08.2014 г. в гр.•••, зад бензиностанция „Аванти“, в съучастие, като съизвършител с Б. И. Б., продал на С. С. М. акцизни стоки цигари, без бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.2, т.2, чл.4, т.1 и т.7, чл.19, ал.1, чл.64, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАДС, както и съгласно чл.25, ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6, и чл.28, ал.1 от ЗТТИ, общо 1 000 кутии цигари, марка „Йорк“ на обща стойност 7 500 лева, като общата стойност на всички цигари е възлизала на 25 125 лева и случаят е немаловажен и на основание чл.234, ал.1, пр.2 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54 от НК, го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4 000 лева, а на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършване на три отделни деяния, както и за това деянието да е било осъществено след предварителен сговор с Б. И. Б., при условията на чл.234, ал.2, т.2 от НК.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е групирал наказанията на подс.Г. В. по конкретното дело и по НОХД № 1122/2012 г. на РС-Петрич, като е постановил, че му налага най-тежките от тях, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4 000 лева, а на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода, с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда, СНС е признал подсъдимия Б. И. Б. за ВИНОВЕН в това, че на 12.08.2014 г. в гр.•••, зад бензиностанция „Аванти“, в съучастие, като съизвършител с Г. Д. В., продал на С. С. М. акцизни стоки – цигари без бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.2, т.2, чл.4, т.1 и т.7, чл.19, ал.1, чл.64, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАДС, както и съгласно чл.25, ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6, и чл.28, ал.1 от ЗТТИ, общо 1 000 кутии марка „Йорк“ на обща стойност 7 500 лева, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно, след като деецът е бил осъден с влязла в сила на 10.02.2014 г. присъда № 68/23.01.2014 г. по НОХД № 460/2013 г. на РС-Петрич, за друго такова престъпление, поради което и на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. с ал.1, пр.1 вр. с чл.28, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54 от НК, го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4 000 лева, а на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението, за това деянието да е било осъществено след предварителен сговор с Б. И. Б., при условията на чл.234, ал.2, т.2 от НК.

На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на подсъдимия Б. И. Б. по НОХД № 460/2013 г. на РС-Петрич.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от НК, съдът е определил на подс.Б. Б. първоначален „строг“ режим за изтърпяване, както на наложеното му с присъдата по конкретното дело наказание две години лишаване от свобода, така и на приведеното му по чл.68, ал.1 от НК наказание една година лишаване от свобода.

Съобразно чл.234, ал.3 от НК (редакция до изменението с ДВ бр.7 от 22.01.2019 г.), първата инстанция е отнела в полза на Държавата, веществените доказателства, явяващи се предмет на престъплението, а именно 3 бр. кашони с общо 1 500 кутии с цигари марка „Йорк“, един стек с десет кутии с цигари марка „Йорк”, 2 бр. кашони с общо 840 кутии с цигари марка „Ронхил“.

На основание чл.189, ал.1 от НПК подсъдимите Г. Д. В. и Б. И. Б. са били осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на по 259 лева, а на основание чл.190, ал.1 от НК, разноските за технически експертизи в размер на 2 642 лева са оставени за сметка на Държавата.

Против присъдата е постъпил протест и допълнителен такъв от прокурор при Специализираната прокуратура-закрита, насочен към оправдателните й части по чл.321 от НК, с оплаквания за неправилност, изразяваща се в необоснованост и незаконосъобразност, както и към осъдителните й части, с оплаквания спрямо наказанията. В протеста се възразява, че оправдаването на подсъдимите по обвинението за участие в ОПГ, не кореспондира на събраните по делото доказателства, които били интерпретирани превратно. Излагат се твърдения, че част от фактическите констатации на съда и по-специално тези, че разследващите органи не са могли да установят стоки във владението на подсъдимите, въпреки проведени оперативни действия на определени цитирани дати, не отговарят на показанията на свидетелите К., М. и С., които били непротиворечиви, допълващи се и кореспондиращи на съдържанието на ВДС от експлоатацията на СРС. Показанията на свид.П. пък не са били подложени на съвкупен анализ с останалия доказателствен материал, а са оценявани изолирано. Възразява се и спрямо подхода на първата инстанция по възприемане на показанията на свид.С., дадени при разпита му на съдебното следствие и игнориране на прочетените му показания, дадени на досъдебното производство, само на базата, че първите се считали за искрени. В протеста се изразява недоволство към елиминирането на категорични свидетелски твърдения, за сметка на ползването на заявено от други свидетели отсъствие на възприятия за съпричастност на подсъдимите А. и Т. към незаконна дейност с акцизни стоки без бандерол, въз основа на които съдът бил формирал абсурден извод за неизвършване на инкриминираната деятелност от същите двама подсъдими. Прокурорът изразява несъгласие с анализа на първата инстанция на ВДС от прилагането на СРС и с аргументацията за недоказаност на обвинението за престъпно сдружаване, което по мнението му е доказателствено подкрепено, в т.ч. от показанията и на свид.И.. Според държавния обвинител, необосноваността на присъдата е довела и до постановяване на незаконосъобразен краен извод за оправдаване на всички подсъдими по това обвинение. В този смисъл се иска, крайният съдебен акт да бъде отменен в конкретната му част и да се постанови нова присъда, с която Г. В., Б. Б., Е. Д., Г. Б., А. А. и И. Т. да бъдат признати за виновни по обвинението по чл.321 от НК, и да им бъдат наложени наказания в размера, поискан от прокурора при съдебните прения в първоинстанционното производство. Досежно осъдителната част на присъдата, засягаща подсъдимите Г. В. и Б. Б., в протеста се навежда бланкетен довод за „неправилност“, съотнесена към наказанието лишаване от свобода, но без да се изяснява, в какво се състои същата. Развиват се подробни възражения срещу размера на наложеното на всеки от подсъдимите В. и Б. наказание „глоба“ от по 4 000 лева, който според прокурора е занижен и не отговаря нито на паричната равностойност на предмета на съответните престъпления, нито на елементарната икономическа логика, понеже дори акцизът върху цигари с такива парични еквиваленти, би надвишил значително стойността на глобата. В тази връзка се настоява, имущественото наказание на подсъдимите В. и Б. да бъде завишено до петкратния размер на инкриминираните стоки.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.Ю. С., защитник на подс.Б. Б., срещу осъдителната част на крайния съдебен акт на първата инстанция за този подсъдим. В жалбата се заявяват оплаквания за незаконосъобразност (процесуална и материално-правна) и за необоснованост. Релевира се негодност на обвинителния акт да рамкира съдебен процес, а от тук и нарушаване на правото на защита на подсъдимите. Отделно се поддържа становище за недоказаност на обвинението по чл.234 от НК спрямо подс.Б., поради отсъствие на доказателства за негова съпричастност към държане, респ. разпространение на инкриминираните вещи. Сочи се, че единствено фактът на местонахождението на Б. в близост до мястото, където са били открити и иззети цигарите не е достатъчен, за да се приеме, че подсъдимият е спомогнал осъществяването на престъплението. Моли се за отмяна на присъдата в оспорваната й част и постановяване на нова присъда, с която Б. Б. да бъде оправдан и по обвинението по чл.234 от НК.

Недоволен от постановената спрямо него осъдителна присъда за престъпление по чл.234 от НК е останал и подс.Г. В., който я е обжалвал, чрез защитника си адв.Д. К., с депозирана по делото въззивна жалба и писмено допълнение. В жалбата и допълнението се навеждат доводи за неправилност, изразяваща се в необоснованост и незаконосъобразност. Атакува се основно доказателственият анализ на първата инстанция и по- специално оценката на гласните доказателствени източници, която по мнението на защитата е формална, субективна и неотчитаща несъответствията в показанията на свидетелите К. и К., а така също неотчитаща заинтересованото от изхода на делото, положение на свид.М., като лице, за което е имало данни да е извършило престъпление, но без да е ангажирана наказателната му отговорност. Излагат се съображения за неправилност на крайния извод по вината, в резултат на необективна доказателствена интерпретация и се иска оправдаване на подс.В. и по обвинението по чл.234 от НК.

Срещу протеста е депозирано писмено възражение от адв.И., защитник на подс.А., съдържащо подробни доводи за законосъобразност на присъдата в оправдателната й част и за отхвърлянето на протеста, като неоснователен.

По повод подадените жалби, е било образувано ВНОХД № 478/2019 г. на АСНС (закрит) за цялостна проверка на първоинстанционната присъда. По него е провеждано въззивно съдебно следствие и делото е било обявено за решаване на 15.01.2021 г., но преди изготвяне на съдебен акт по същото, съдията-докладчик е починала.

Делото е преразпределено на 09.08.2022 г. на настоящия съдебен състав, под нов номер, като ВНОХД № 842/2022 г. по описа на Апелативен съд – София.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на Апелативна прокуратура – София, заявява, че поддържа протеста срещу оправдаването на всички подсъдими по обвинението за престъпление по чл.321 от НК, както и искането за увеличаване на глобите на подсъдимите В. и Б., с оглед съобразяването им със стойността на инкриминираните стоки без бандерол. Присъединява се доводите заложени в допълнението към протеста и застава на мнение, че те се подкрепят и от събраните на въззивното съдебно следствие доказателства – заключението на приетата физико-химическа експертиза и показанията на повечето от разпитаните свидетели (в т.ч. показанията им, приобщени чрез прочитане).

В този смисъл предлага протестът да бъде уважен, а жалбите на подсъдимите Б. и В., да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Защитникът на подс.Г. В., адв.Д. К., поддържа жалбата си, която моли да бъде уважена и се противопоставя на протеста. Отстоява тезата, че и при проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани доказателства за съществуване на ОПГ. По отношение на обвинението за вторична престъпна дейност изтъква, че свид.С. М. е дал противоречиви показания пред първата инстанция, а пред въззивната, дори не е споменал името на подс.В.. Изтъква, че в приобщените показания на същия свидетел от досъдебното производство, се съдържали думи, чийто значение той не знаел, от което извежда, че цялата досъдебна фаза била проведена при неспазване на основни правила по НПК, а това опорочавало доказателствата и доказателствените средства и ги правело негодни за формиране на вътрешното убеждение на съда. В подкрепа на тезата си, адв.К. дава за пример и показанията на последния свидетел, разпитан пред апелативния съд (има предвид свид.В. Ж.), за подлагането му на необичайни действия от страна на полицейските служители – проверки за алкохол, взимане на кръвни проби, провеждане на разпит късно през нощта, задържане, които издавали тенденциозност при събиране на първоначалните доказателства. Наред с това, според защитата, щом като всички свидетели, които са присъствали при претърсването на гаража на подсъдимия, са заявили, че Г. В. не е споделял нищо за откритите цигари без бандерол в гаражния канал, това означавало недоказаност на знанието му, там да са се намирали въпросните вещи. В същата насока били и показанията на разпитаното в първоинстанционното производство лице, което заявило, че е наемател на имота на В., а следователно и това обвинение не се доказвало. Освен за отмяна на присъдата и постановяване на нова, изцяло оправдателна за подзащитния й, адв.К. алтернативно претендира за връщане на делото на първостепенния съд или за ревизия на санкционната част на обжалвания акт с прилагане на чл.55 от НК и произнасяне по веществените доказателства – иззета парична сума, собственост на майката на подс.В.. Подс.Г. В., в лична защита и последна дума се придържа към тезата на своя защитник. Казва, че се чувства невинен и моли за връщане на иззетата парична сума, поради притежаването й от неговата майка.

Защитникът на подс.Б. Б., адв.Ю. С. също поддържа подадената въззивна жалба и развива теза за недоказаност на обвиненията срещу своя подзащитен и при събраните на въззивното съдебно следствие доказателства. Досежно обвинението за участие в ОПГ, защитникът оспорва протеста и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, която намира за обстойно аргументирана и съобразена с доказателствения материал. Обръща внимание на отсъствието на задържани цигари при преминаване на зелена граница, както и на основаване на обвинението единствено върху свидетелски показания, пресъздаващи оперативна информация, върху които е недопустимо да почива осъждане. Другото обвинение, за престъпление по чл.234, ал.2 от НК, адв.С. намира за аргументирано в мотивите на СНС само с показанията на свид.С. М., които били дадени в условията на оговор, понеже същият вероятно е разпространявал цигари без бандерол и е извършил престъпление, но за си спести наказателната отговорност бил влязъл в услуга на органите на досъдебното производство и съобщавал данни, устройващи тези органи. По мнението на защитата, показанията на С. М. пред въззивния съд били противоречиви и не ставало ясно дали свидетелят поддържа приобщените чрез прочитане, свои показания от досъдебното производство, които заради забраната на чл.281, ал.8 от НПК не можело да служат за осъждане. Предлага да се вземе предвид, че при претърсването на автомобила на подс.Б., в превозното средство е бил открит само багаж, приготвен за пътуване до морето, а не цигари или други вещи, които да го свързват с инкриминираната престъпна дейност. При невъзприемане на трактовката за недоказаност, адв.С. настоява присъдата да се разглежда, като постановена в нарушение на процесуалния закон, с оглед допуснато противоречие между повдигнатото обвинение по чл.234, ал.2, т.2 вр. с ал.1, пр.1 и пр.2 вр. с чл.28, ал.1 от НК и признаването на подс.Б. за виновен по чл.234, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК – за съучастие, каквото обвинение не е имало повдигнато и срещу каквото подсъдимият не се бил защитавал. Според адв.С., това разминаване съставлявало порок на присъдата, неотстраним от въззивната инстанция, който изисквал връщане на делото. Като трета алтернатива, се претендира за преразглеждане на наказанията и намаляването им при условията на чл.55 от НК, с оглед изминалия продължителен период и влошеното здравословно съС.ие на подсъдимия.

Подс.Б. Б., в лична защита и последна дума се солидаризира със защитника си и моли за уважаване на жалбата.

Защитниците на подсъдимите Е. Д., Г. Б., А. А. и И. Т., съответно адв.М. Б., адв.М. Д., адв.И. И. и адв.М. Т., молят за отхвърляне на протеста и за потвърждаване на постановената оправдателна присъда по обвинението по чл.321 от НК. Всички те, изразяват становище за липса на доказателства и заместването им с оперативна информация, без доказателствена стойност. Допълнително, адв.И. изтъква, че показанията на свидетелите К. и М., на които се позовава съставителят на протеста, не ползват обвинението, тъй като преразказват данни от прилагани СРС, а последните, с изключение на един телефонен номер, водещ се на подс.А., нямало доказателства да са били обвързани с цитирания подсъдим. Адв.Т. се спира и на показанията на останалите свидетели – полицейски служители, като счита, че подлежат на елеминиране и онези, препредаващи слухове. По мнението на адв.Т., ВДС от експлоатацията на СРС установявали само познанство между подсъдимите, но не и извършвана престъпна дейност, като за доказателство за такава не можели да служат и показанията на свид.Ж. от досъдебното производство, предвид нормата на чл.281, ал.8 от НПК.

Подсъдимите Е. Д., Г. Б., А. А. и И. Т. се придържат към становищата на защитниците си и желаят потвърждаване на постановената, за всеки от тях, оправдателна присъда.

Апелативният съд, като въззивна инстанция, проверявайки правилността и законосъобразността на оспорваната присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира, че в конкретния казус са налице основанията, визирани в чл.337, ал.1, т.1 и т. 2 вр. с чл.334, т.3 от НПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, включително инкорпорираните на въззивното съдебно следствие (чрез проведени разпити и преразпити на свидетели, назначаване и приемане на физико-химическа експертиза, приобщаване по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК на кратки обяснения на подс.А. А., дадени пред предходния въззивен състав, приобщаване на писмени доказателства), се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. Д. В. е роден на •••••••• г. в гр.•••, живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, с ЕГН ••••••••••.

Подсъдимият Б. И. Б. е роден на •••••••• г. в гр.•••, живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, с ЕГН ••••••••••.

Подсъдимият Е. М. Д. е роден на •••••••• г. в гр.•••, живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, с ЕГН ••••••••••.

Подсъдимият Г. А. Б. е роден на •••••••• г. в гр.•••, живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, с ЕГН ••••••••••.

Подсъдимият А. Ж. А. е роден на •••••••• г. в гр.•••, живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, неосъждан, с ЕГН ••••••••••.

Подсъдимият И. С. Т. е роден на •••••••• г. в гр.•••, живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, неосъждан, с ЕГН ••••••••••.

Шестимата подсъдими, всички родени и живеещи в гр.•••, се познавали от дълги години, като съграждани. Към инкриминирания период подсъдимите А. А. и И. Т. били колеги – гранични полицаи, които във времето заемали различни длъжности, а до месец декември 2012 г. и двамата работили в Гранично полицейско управление (ГПУ) Златарево, разположено на територията на община Петрич, но числящо се към Регионална дирекция „Гранична полиция” – Кюстендил. Между подсъдимите А. А. и Б. Б., а отделно между подсъдимите И. Т. и Г. Б., съществувало дълготрайно приятелство. От своя страна, подс.Г. Б. поддържал приятелски отношения с А. А. и Б. Б., както и с подсъдимите Г. В. и Е. Д.. Подсъдимите Г. Б., Б. Б. по прякор „П.” и Г. В. били третирани от местните полицейски служби в гр.••• и региона, за лица от т.нар. „криминален контингент”, предвид наличието на редица оперативни сигнали за техни неправомерни действия по нелегално въвеждане на акцизни стоки на територията на Република България и последващото им разпространение. Същите действия, за които се отнасяли сигналите, обективно се предпоставяли от местонахождението на община Петрич в югозападната част на страната, на границата с РГърция – на юг и на границата с РСеверна Македония – на запад. Отделно, по линия на международното полицейско сътрудничество били придобити сведения за водени наказателни производства в РГърция спрямо подсъдимите Г. Б. и Г. В., за различни по вид престъпни деяния по тамошното законодателство (л.53 и л.54, том 10 от д.п.).

На 08.07.2012 г. късно вечерта, в ГПУ-Златарево се получила информация за забелязани три превозни средства, в района на 32-ра гранична пирамида, на границата на РБългария и РСеверна Македония, в близост до с.Чурилово, община Петрич, които се движили в посока съседното с.Гега. Незабавно била създадена организация за проверка на информацията и малко след полунощ на 09.07.2012 г., в близост до с.Гега, тези три превозни средства, пътуващи едно след друго, съответно л.а. „Лада Нива” с ДК № ••••••••, управляван от лицето М. Б. – брат на подс.Г. Б., т.а. „Форд Транзит” с ДК № ••••••••, управляван от лицето Д. А., в който се возел и подс.Г. Б., и т.а. „Фиат Скудо” с ДК № ••••••••, управляван от собственика си – подс.Б. Б., били спрени. При извършените на място процесуално-следствени действия – огледи и претърсвания, в т.а. „Форд Транзит” се намерили и иззели 45 бр. кашони, съдържащи кутии с цигари от марката „Йорк” и 14 бр. кашони, съдържащи кутии с цигари от марката „Трокадеро” (впоследствие остойностени общо на 212 812, 50 лева), а в т.а. „Фиат Скудо” се намерили и иззели 28 бр. кашони, съдържащи кутии с цигари от марката „Йорк” и 1 бр. кашон, съдържащ кутии с цигари от марката „Трокадеро” (впоследствие остойностени общо на 103 428, 75 лева), като всички кутии били облепени с македонски бандероли и нямали български акцизен бандерол. По случая било образувано ДП № 16/2012 г. по описа на ГПУ-Златарево, по което към наказателна отговорност, в качеството на обвиняеми били привлечени подсъдимите Г. Б. и Б. Б., както и лицето Д. А.. По внесения срещу тях обвинителен акт (л.44-55, том 9 от д.п.) било образувано НОХД № 460/2013 г. по описа на РС-Петрич, което приключило с влязла в сила на 10.02.2014 г. присъда (л.38-42, том 9 от д.п.). С нея, всеки от подсъдимите Г. Б. и Б. Б., бил осъден, при условията на чл.55 от НК, на по ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от по три години, за престъпление по чл.234, ал.2, т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК (виж и справки за съдимост л.27-29; л.34-36, том 12 от д.п.).

Впрочем, около две седмици преди събитията от нощта на 08/09.07.2012 г., а именно на 25.06.2012 г., подс.А. А., тогава държавен служител, категория „Д”, главен ••• и командир на отделение в 01 група „Охрана на държавната граница” (ОДГ) на ГПУ-Златарево при РДГП – Кюстендил, бил задържан от секретен наряд на служители от сектор БОП при ОДМВР-Б.град, на бензиностанция „Лукойл” на изхода на гр.Б.град, в посока гр.Дупница, в момент, в който А., заедно с подсъдимите Г. Б. и Б. Б. се насочвали към паркирания на бензиностанцията т.а. „Фиат Скудо” с ДК № •••••••• (собственост на подс.Б. – л.40, том 5 от д.п.). За въпросния товарен автомобил имало подозрения, че може да е натоварен с цигари, без български акцизен бандерол (понеже няколко часа по-рано било заловено лице с такива цигари, което твърдяло, че при закупуването им, те са му били прехвърлени тъкмо от същия товарен автомобил). Превозното средство се оказало празно, но още на следващия ден 26.06.2012 г. със заповед рег. № 2567 на директора на Главна дирекция „Гранична полиция” било разпоредено започване на дисциплинарно производство срещу подс.А., което приключило с налагане, със заповед рег. № 3433/23.08.2012 г. на визирания орган, на дисциплинарно наказание на служителя – „порицание” за срок от шест месеца, считано от 29.08.2012 г., за нарушаване на етичните правила на държавните служители в МВР, изразяващо се в нерегламентирани контакти с криминално проявени лица. По предложение на дисциплинарната комисия, да се преназначи подс.А. в друга структура на ГД„ГП”, с цел недопускане на по-тежки нарушения и евентуално корупционно поведение, със заповед от 12.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи, подсъдимият бил преместен на длъжност командир на отделение в 01 група „Охрана на държавната граница” на Гранично полицейско управление – Доспат към РДГП-Смолян, за срок до една година, считано от датата на запознаване със заповедта (виж документите във връзка с воденото дисциплинарно производство срещу А., специфична длъжностна характеристика, кадрови справки и заповед за преместване на л.8-56, том 4 от д.п.). Преместването на А., което обхващало времето от 20.12.2012 г. до 18.12.2013 г., било удължено до 18.07.2014 г., когато подсъдимият бил върнат на същата си длъжност в ГПУ-Златарево при РДГП-Кюстендил.

Тъкмо през нощта на 08/09.07.2012 г., подс.И. Т. – тогава на длъжност старши ••• (водач на патрулен автомобил) във 02 ГПО на МГПВ при ГПУ- Златарево, заедно с двама свои колеги, попадал в състава на граничен полицейски наряд „автопатрул”, който със служебен автомобил „Ланд Роувър” следвало да изпълнява задачи по гранично наблюдение в района на 32-ра гранична пирамида на държавната граница на РБългария с РСеверна Македония. Въпреки местонахождение си в този район за времето от 21.30 ч. на 08.07.2012 г. до 03.00 ч. на 09.07.2012 г., на позиции, удобни за наблюдение на линията на държавната граница, простираща се през Огражден планина, служителите от посочения автопатрул не поддържали връзка с ОД на ГПУ- Златарево, а съответно и не реагирали на преминаването от там на гореописаните превозни средства, две от които транспортиращи цигари (едното, управлявано от подс.Б. Б., а другото возещо подс.Г. Б.), като те били засечени и спрени от полицаите от съседните гранични наряди (разпределени да водят наблюдението в районите на 30-та и 31-ва гранична пирамида). По случая, началникът на ГПУ-Златарево наредил извършване на служебна проверка, която за подс.Т., завършила с налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца, със заповед № 221/03.10.2012 г. на същия орган, а на 08.02.2013 г. подсъдимият бил преместен в 01 група „Охрана на държавната граница” на ГПУ-Гюешево при РДГП-Кюстендил (виж документите относно заеманите от подс.Т. длъжности, специфичните длъжностни характеристики, кадрова справка и справка за извършената проверка, на л.152-176, том 4 от д.п., както и месечните графици на служителите от МГПВ на ГПУ-Златарево, в т.ч. за месец юли 2012 г. на л.195- 201, том 4 от д.п.).

Пак през месец юли 2012 г. и по-точно на 18.07.2012 г., подс.Г. В. пък бил спрян за проверка, с управляван от него л.а. „Мерцедес 300 ТЕ” с ДК № •••••••• (собственост на тъста му Й. Г.), на входящо трасе за леки автомобили и микробуси на ГКПП Кулата – Промахон, при влизане в РБългария от РГърция. При проверка на превозното средство и последвалия я оглед се установило, че в различни части на автомобила били укрити общо 75 стека цигари от марката „Gold Mound” (впоследствие остойностени на 5 625 лева), без акцизен бандерол, за което било отпочнато наказателно производство ДП № 241/2012 г. по описа на ГПУ-Петрич. По внесен срещу подс.В. обвинителен акт (л.8-14, том 9 от д.п.) било образувано НОХД № 1122/2012 г. на РС-Петрич, приключило с влязла в сила на 18.06.2015 г. присъда № 168/27.02.2015 г., потвърдена с Решение на ОС-Б.град от същата дата (л.30-35, том 4 от д.п.), с която на дееца били наложени наказания една година лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 2 812, 50 лева, за престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 от НК – с предмет, посочените по-горе количества акцизни стоки (виж и справка за съдимост на л.30-32, том 12 от д.п.).

Независимо, че подсъдимите Г. Б., Б. Б. и Г. В. станали обект на наказателни процедури, а подсъдимите А. А. и И. Т. – на дисциплинарни такива, в Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР постъпвали оперативни данни за неправомерно поведение на първите трима, свързано с пренос през границата на страната на акцизни стоки без бандерол и за улесняване на тази предполагаема дейност от граничните полицаи А. и Т., въпреки преместванията им. След обобщаването на данните, с постановление от 07.03.2014 г. на прокурор при Специализираната прокуратура (закрита) било образувано досъдебното производство (по настоящото дело) срещу неизвестни извършители, за престъпление по чл.321, ал.2 вр. с ал.1 от НК, а именно за участие в организирана престъпна група, в периода месец ноември 2013 г. – месец март 2014 г., в гр.Петрич и региона, създадена с цел извършване на престъпления по чл.234 и чл.242 от НК.

В рамките на започналото разследване, с искания, искания-допълнения (касаещи включване и на допълнително установени номера на комуникатори) и искания-продължения на прокурор при СП, било разрешено от председателя на компетентния тогава Специализиран наказателен съд, респ. от оправомощения му заместник-председател, експлоатиране на СРС по чл.5, чл.6, чл.7, чл.10 и чл.11 от ЗСРС, по отношение на подсъдимите Г. Б., А. А., Б. Б. и И. Т., с оглед тяхна предполагаема съпричастност към деяние по чл.321 от НК. Спрямо всеки от тези четирима подсъдими, разрешеното прилагане на СРС обхващало срок от по шест месеца, с начало от 25.03.2014 г. (за подс.Б. – том 1 ВДС, включващ четири части; за подс.А. – том 2 ВДС, включващ три части; за подс.Б. – том 3 ВДС, включващ три части; за подс.Т. том 4 и т.5, включващ две части), но на практика то било преустановено около средата на месец август 2014 г., т.е. преди изтичането на споменатия срок.

Подслушваната и звукозаписана телефонна комуникация на горните лица, била водена от тях посредством следните телефонни абонатни номера, обхванати от съответните разрешения за експлоатация на СРС: за подс.Г. Б. – абонатни номера 08••••••••, 08••••••••, ••••••••••, 08••••••••, 08••••••••; за подс.А. А. – абонатни номера 98••••••••, ••••••••••, 08••••••••; за подс.И. Т. – 08••••••••, 08••••••••, 08••••••••; за подс.Б. Б. – ••••••••••, 08••••••••, 08••••••••.

Отделно, по искане на директора на ОДМВР-Б.град, отправено до председателя на Окръжен съд – Б.град, било разрешено прилагане на СРС по чл.5, чл.6, чл.7 и чл.11 от ЗСРС спрямо подс.Г. Б., за друг номер на комуникатор, ползван от него, а именно 08••••••••, за срок от два месеца, считано от 21.07.2014 г. (който срок впрочем, изцяло попадал в срока на разрешеното подслушване на лицето и по искането на Специализираната прокуратура). В конкретния случай, искането на директора на ОДМВР – Б.град се основавало на необходимост от доказване на постъпила информация в сектор „ПКП”, отдел „Криминална престъпност” при ОДМВР – Б.град, за престъпна дейност на Б. по чл.354а, чл.234 и чл.242 от НК, по повод на която било заведено оперативно дело (дело на оперативен отчет) рег. № 5997-КП, както и за пресичането на такава евентуална дейност. Експлоатацията на СРС на практика била преустановена към средата на месец август 2014 г., т.е. пак преди изтичането на разрешения срок. Изготвените ВДС по така воденото оперативно дело на сектор „ПКП”, отдел „КП” при ОДМВР – Б.град, били присъединени към настоящото досъдебно производство, след изпращането им с писмо рег. № RB202321-001-07/3-323 от 27.01.2015 г. (том с надпис МВР).

Контролираната телефонна комуникация, казано най-общо, съдържала множество телефонни разговори между подсъдимите Б. и Т., Б. и А., А. и Т., А. и Б., Б. и Б., Б. и В. (чрез ползваните от В. телефонни номера 08•••••••• и 08••••••••), Б. и В.; телефонни разговори между подс.Б. с македонски граждани и с неизвестни лица – купувачи на цигари; телефонни разговори на подс.Б. със свид.С. М. (чрез ползвани от М. телефонни номера 08•••••••• и 08••••••••) и с неизвестни лица – купувачи на цигари; телефонни разговори на всеки от подсъдимите А. и Т. с неизвестни лица – техни колеги. При тези контакти, подс.Б. правил уговорки за срещи и уговорки за доставки на стоки с македонските граждани, обсъждал с тях нивото на граничния контрол, ценови диапазони на стоките и възникнали недоразумения при сделките. Наред с това подс.Б. държал в течение подсъдимите Т. и А. за естеството на общуването си с македонската страна и възникналите проблеми от неизпълнение на нейни ангажименти, а А. и Т. му свеждали информация, която си набавяли от свои колеги, за часови диапазони с намалени гранични наряди и за въздържане от неправомерни действия при повишена полицейска активност. Между подсъдимите А. и Б. също се обсъждали ситуации с македонските контрагенти. Подсъдимите Б., Б. и В., в различни конфигурации, уговаряли съвместни действия за достигане до погранични участъци, разисквали маршрути за придвижване до там с осигуряване на т.нар. „отцепки”, поддържали връзка при предприетите пътувания за взаимно осведомяване за местонахождението си и реагиране при възникнали неизправности по превозните средства, в резултат от неблагоприятни атмосферни условия или влошаване на терена, и пр. подобни. Подсъдимите Б. и Б., помежду си коментирали количественото разпределение на стоката – цигари (назовавайки ги в диалозите си по марки, прим. „Ронхил”, „Голд Монт”, „Йорк”). Всеки от тях уговарял с клиентите си, снабдяване на последните с цигари, при уточняване на марката и вида им (прим. „Голд Монт”, „Йорк”, „Трокадеро”, „Валтон”, „червено”, „синьо” „ченийо”, „златистийо”, „тънко”, „дебело”, „дълго” и пр.), и на съответните количества в брой кашони.

Въз основа на информацията, която се получавала при подслушването и пораждала подозрения за предстоящо или осъществено нелегално пренасяне през т.нар. „зелена граница”, на цигари без български акцизен бандерол, на 18.05.2014 г. и на 02.07.2014 г., били сформирани полицейски екипи за наблюдение и евентуално реагиране, които се позиционирали в близост до домовете на някои от подсъдимите в гр.Петрич (в първия случай на ул. „•••”, където през една къща живеели подсъдимите В. и Т., а във втория случай до дома на подс.Б.). Към задържане или реализиране на други действия обаче, не се пристъпило, понеже ползваните от местните екипи служебни автомобили били забелязани и разпознати, а наблюдаваните лица – предупредени, индикация за което се появила и в контролираното със СРС телефонно общуване.

Свид.С. М., също живеел в гр.•••, но често пребивавал в РГърция, където извършвал сезонна селскостопанска работа. Той се познавал с подс.Б. Б. и от началото на 2013 г. контактувал с него по телефона. Свид.М. знаел, че подс.Б. продава цигари без акцизен бандерол, чиято цена излизала много по-изгодно от легално предлаганите на пазара и решил да се снабдява от него с такива цигари, които да препродава с малка горница. За целта двамата провели разговор, при който се уточнили, че цигарите ще са от марката „Йорк”, с произход от Македония, а цената им за един масербокс/кашон, включващ 50 стека, с по 10 кутии във всеки стек, щяла да варира между 1 000 и 1 100 лева, в зависимост от стойността, на която подс.Б. можел да ги изтъргува. Понеже не винаги подс.Б. разполагал с количества да откликне при търсене на дадената стока, двамата се разбрали, когато има наличности, деецът да оповестява свидетеля.

На 11.08.2014 г. вечерта в 22.47 ч., подс.Б. (с номер ••••••••••) и свид.М. (с номер 08••••••••) се чули по телефона и се уговорили на следващия ден между 08.30 – 09.00 ч., пак да се чуят, за да се срещнат (виж разговор № 57, том 3 ВДС, папка II).

На 12.08.2014 г. в 10.09 ч., подс.Б. се обадил на свид.М. и го повикал до дома си, настоявайки да отиде бързо (разговор № 58, том 3 ВДС, папка II). На срещата им, подс.Б. поел ангажимент да осигури на свид.М. един кашон с цигари марка „Йорк” на цена 1 100 лева (или 22 лева за стек), които следвало да бъдат заплатени при доставката и се разбрали тя да се състои няколко часа по-късно, в около 12.30 – 13.00 ч. зад предприятието на фирма „Омега Текстил” в покрайнините на гр.Петрич, до бензиностанция „Лукойл”, с предишно име „Аванти”.

В 10.17 ч. на същата дата, подс.Б. влязъл в телефонна договорка с друг прекупвач на безбандеролните изделия – неизвестен мъж (отговарящ на номер 08•••), който му поискал общо четири кашона с цигари, три от които за клиент в с.Микрево и един за клиент в с.Делчево. Подс.Б. обяснил, че моментните наличности на цигари от марката „Йорк”, са само три кашона, поради което предложил на прекупвача, да удовлетвори заявката му чрез евентуално добавяне на кашон от марката „Ронхил”, която се търгувала малко по-скъпо, на по 22, 50 лева за стек (виж № 59, том 3 ВДС, папка II).

Наличностите с безбандеролни цигари обаче, не се съхранявали у подс.Б., а у другиго, поради което, в 11.34 ч. на 12.08.2014 г. подс.Б. (с номер 08••••••••), общувайки по телефона с подс.Б. (с номер 08••••••••), с максимално пестеливо изразяване, поискал от него трите налични кашона с цигари „Йорк” („Тия ъъ трите кога мож да такво?”). От своя страна подс.Б. поел ангажимент да се свърже с подс.В. (без да го назовава директно по име, а използвайки вместо това указателната фраза: „ки му звънна”), като двамата събеседници се уговорили В. да занесе кашоните на мястото зад предприятието на фирма „Омега Текстил”, което отлично познавали, защото било конкретизирано от Б. с думите: „кат е готов, вчерашното място, дек бехме вчера вечерта” (виж разговор № 60, том 3 ВДС, папка II/ аналог № 49, том 1 ВДС, папка II).

Веднага след приключването на горния разговор, в 11.35 ч. на 12.08.2014 г. подс.Б. (от номер 08••••••••) телефонирал на подс.В. (с номер 08••••••••) и му казал, че „П.”, т.е. подс.Б. иска трите кашона – „тия трите” да бъдат занесени на упоменатото място, уточнявайки го като „последното место”, „снощи дек беше”. Подс.В. приел задачата, но заявил, че ще може да отреагира към 13.00 ч., заради наличие на друг ангажимент преди това (виж № 115, том ВДС с надпис МВР).

Минута по-късно, в 11.36 ч., подс.Б. (от номер 08••••••••) предал на подс.Б. (с номер 08••••••••), в колко часа Г. В. ще пристигне на уговорката (виж № 61, том 3 ВДС, папка II/ аналог № 50, том 1 ВДС, папка II).

Същия ден, в 11.49 ч. подс.Б. се обадил на свид.С. М. да го предупреди, че се готви да заминава за Гърция и че бърза. Б. заръчал на свидетеля да чака около уговореното място, като му споделил, че ще се опита да накара и своите хора да се отзоват по-рано („Аз ки ги напна по-ранко, ако може”), а за самото предаване на цигарите, обяснил, че ще се осъществи директно от човека, който щял да ги донесе: „Как дое момчето, ти си ги зимаш от него направо. Ти ги прехвърлям и бегаш. И аз направо да бегам.” (виж № 62, том 3 ВДС, папка II).

В 12.27 ч. подс.Б. разговарял отново с подс.Б. и го помолил да изпрати подс.В. на срещата по-рано от уговорения час (13.00 ч.). Б. спестил действителната причина за бързането, като се оправдал, че клиентът му бил на „зор”, щото щял да заминава за Македония. Подс.Б., знаейки за ангажиментите на пратеника Г. В., изразил колебания за възможността да се изпълни молбата, но все пак обещал да пробва (виж № 63, том 3 ВДС, папка II/ аналог № 51, том 1 ВДС, папка II).

В 12.37 ч. подс.Б. за пореден път телефонирал на свид.М. и го инструктирал точно в 13.00 ч. да е на мястото (виж № 64, том 3 ВДС, папка II). В 12.47 ч. подс.В. осведомил подс.Б., че след 7-8 минути също ще бъде там (виж № 116, том ВДС с надпис МВР). Координирайки дистантно срещата, подс.Б. незабавно ретранслирал информацията от подс.В. към подс.Б., като последният също обявил, че тръгва нататък (виж № 52, том 1 ВДС, папка II). В 12.49 ч. подс.Б. дал сигнал на свид.М. да се появява (виж № 65, том 3 ВДС, папка II).

Така, според уговорката, подс.Б., подс.В. и свид.М. се събрали на уширението на водещия покрай предприятието на фирма „Омега Текстил” черен път, на гърба на бензиностанцията „Лукойл” (с предишно име „Аванти”), в обграден с дървета участък. Подс.Б. пристигнал с личния си л.а. „Мерцедес 220” комби, сив на цвят, с ДК № •••••••• (л.80 до л.83, том 5 от д.п.). Свид.М. бил със светъл л.а. „Опел Астра” с ДК № ••••••••. Подс.В. дошъл с автомобила на майка си Р. В., „Фолксваген Пасат” комби, тъмно син, с ДК № ••••••••, в който транспортирал трите кашона с цигари от марката „Йорк”, опаковани в черни полупрозрачни найлонови чували. Подсъдимите паркирали управляваните от тях превозни средства едно до друго, но в противоположни посоки, под дърветата, а свид.М. спрял колата си със задната й част срещу задната част на л.а. „Фолксваген Пасат”, на близко разС.ие от около 1-1, 50 м.[1]. След кратък разговор между тримата, свид.М. платил на подс.Б. парите за стоката – 1 100 лева, а деецът ги прибрал в мъжка чантичка, която носел през рамо. Тогава подс.Б. казал на подс.В. да извади за свидетеля един кашон, което В. сторил, а М. поел кашона от него, за да го прибере в багажника на л.а. „Опел Астра”. Докато правил това, свидетелят видял, че в автомобила „Фолксваген Пасат”, с който бил дошъл непознатият му до тогава Г., имало още два такива кашона. Без разбираема за свид.М. причина, подс.В. извадил от л.а. „Фолксваген Пасат” още един кашон с цигари и го оставил на земята, точно до задната част на л.а. „Опел Астра”, като в този момент на мястото се появил полицейски екип от ОДМВР – Б.град, изпратен въз основа на постъпващите в реално време данни от подслушването. Служителите от екипа, сред които били и свидетелите Д. К. и Е. К., извикали към лицата, че са полицаи и им наредили да легнат на земята, като още при приближаването си по пътя, свид.К. успял да наблюдава как подс.Б. стои отляво на багажника на л.а. „Опел Астра”, как до него подс.М. държи предмет, приличащ на черен плик с квадратна форма и как в това време подс.В. се бил навел към колата си, от която вадел кашон. При изненадващата поява на полицаите с два служебни автомобила, заварените отначало се стъписали, но докато тези автомобили спирали, подс.В. направил опит да избяга. Изминавайки не повече от двайсетина метра обаче, той преустановил бягството си и се подчинил на дадените му разпореждания. За да не се допусне изхвърляне или укрИ.е на вещи, полицаите поставили на лицата белезници, установили ги до превозните им средства и обезпечили местопроизшествието до идването на оперативната група с разследващ орган (следовател от СО при СП-закрита). При проведения оглед (л.2-9, том 2 от д.п.), било констатирано, че л.а. „Опел Астра” е с отворени прозорци на предните врати, които не били заключени и с отворен багажник. В багажното му отделение се виждал кашон в черен полупрозрачен полиетиленов чувал, а на земята, до задния габарит на автомобила се намирал втори такъв кашон. Л.а. „Фолксваген Пасат” бил открит със затворени незаключени врати и вдигнати прозорци, като облегалката на задната му седалка била спусната напред, а върху нея се намирал трети идентичен кашон. Л.а. „Мерцедес 220” се намерил позициониран успоредно, но в обратна посока, със затворени, но незаключени врати. При проверка на кашоните се установило, че всички те съдържат по 500 бр. кутии с цигари марка „Йорк” (т.е. по 50 стека в кашон), облепени с чужда бандеролна лента, а във всяка кутия имало по 19 къса цигари. С протокол за претърсване и изземване (л.11-13, том 2 от д.п.), от л.а. „Опел Астра” бил иззет кашонът с цигарите, намерен в багажника на превозното средство, както и кашонът, опрян до задния му габарит. С протокол за претърсване и изземване (л.15-17, том 2 от д.п.), от л.а. „Фолксваген Пасат” бил иззет кашонът с цигарите, намерен върху спуснатата облегалка на задната седалка.

С протоколи за доброволно предаване, съставени на място, лицата предали за нуждите на разследването следните, намиращи се у тях, вещи:

-подс.Б. Б. предал доброволно (виж протокол на л.44-45, том 2 от д.п.): мобилен телефонен апарат „Нокиа” модел 100, ведно със сим карта „Вивател” с № 89359030101012007252; мобилен телефонен апарат „Самсунг”, ведно със сим карта „Виваком” с № 89359032200008603138; мобилен телефонен апарат „Нокиа”, модел 5310, ведно със сим карта „Глобул” с № 89359050100505037250; тесте банкноти, захванати с ластик, съдържащо 1 бр. банкнота от 50 евро, 14 бр. банкноти от 50 лева, 2 бр. банкноти от 20 лева, 16 бр. банкноти от 10 лева; тесте банкноти, захванати с ластик, съдържащо 1 бр. банкнота от 50 евро, 1 бр. банкнота от 100 лева, 7 банкноти от 50 лева; 17 банкноти от 20 лева; 10 банкноти от 10 лева; 1 банкнота от 5 евро; тесте банкноти, захванати с ластик, съдържащо 1 бр. банкнота от 100 лева, 58 бр. банкноти от 20 лева и 4 бр. банкноти от 10 лева, или всичко 3 090 лева и 105 евро; -подс.Г. В. предал доброволно (виж протокол на л.47-48, том 2 от д.п.): 1бр. ключ за лек автомобил с пластмасов държач с два бутона и емблема на „Фолксваген”, 1 бр. малък секретен ключ и 1 бр. дистанционно управление за централно заключване, всички на ключодържател халка, поставени в кожен калъф; мобилен телефонен апарат „Нокиа”, модел 106, ведно със сим карта на „Виваком” с № 89359032200018759268;

-свид.С. М. предал доброволно (виж протокол на л.53-54, том 2 от д.п.): 1 бр. ключ с пластмасов държач, черен на цвят с емблема на „Опел”; 1 бр. мобилен телефон „Самсунг”, с поставени в него две сим карти, съответно сим карта „Б-кънект” с № 89359050100501389788 и сим карта „Виваком” с № 89359032200019973801.

До вечерта на 12.08.2014 г. били задържани и подсъдимите Т. и Б., в чиито жилища в гр.••• се провели претърсвания (виж протоколи на л.28-35 и на л.37-39, том 2 от д.п.). Претърсване било проведено и в дома на подс.Б. (л.41- 43, том 2 от д.п.). При претърсването на жилищата на подс.Б. и подс.Б., не били открити предмети от значение за разследването, а при претърсването на дома на подс.Т. се намерили и иззели множество мобилни телефони със сим карти и неголямо количество патрони.

Около полунощ, в интервала 00.30 ч. – 01.55 ч. на 13.08.2014 г. било извършено претърсване в обитаваната от подс.Г. В. триетажна къща, на ул. „•••” № • в гр.••• (виж протокол на л.23-25, том 2 от д.п.), в присъствието на поемните лица – свидетелите В. Т. и С. М., на подс.В., както и на свидетелите Г. М. и С. А.. В гаража на първия етаж от сградата, в подземна част, представляваща авто канал, били намерени и съответно иззети 2 бр. кашони с общо 84 стека, всеки стек съдържащ по 10 кутии с цигари от марката „Ронхил” (с по 19 къса във всяка кутия), облепени с чужд бандерол, като в единия кашон имало 50 стека (т.е. 500 кутии), а в другия 34 стека (т.е 340 кутии). В неработещ хладилник, ползван за шкаф, поставен в задгаражно антре (стълбищна площадка) на първия приземен етаж на сградата, бил открит 1 стек с 10 кутии цигари от марката „Йорк”, с чужд бандерол (с по 19 къса във всяка кутия). На стелаж в котелно помещение на първия етаж на сградата бил намерен мобилен телефон „Самсунг”, модел Duos Core, ведно с две микро карти на „Глобул”, мобилен телефон „Нокиа” модел 100, ведно със сим карта на „Виваком” с № 89359032200019961988. Върху перална машина до хладилния шкаф на стълбищната площадка на първия приземен етаж, била открита сим карта на „Виваком” с № 89359032200012756880. На последния жилищен етаж на сградата, в средно чекмедже от шкаф във всекидневната, бил намерен найлонов плик със сумата от 6 400 лева, в банкноти по 100, 50, 20 и 10 лева.

С протоколи за доброволно предаване, подс.Г. Б. предал за нуждите на разследването мобилен телефон „Нокиа” и мобилен телефон „Самсунг”, ведно със сим карти в тях (л.52, том 2 от д.п.), подс.Е. Д. предал мобилен телефон „Нокия” също със сим карта (л.50, том 2 от д.п.), подс.И. Т. предал мобилен телефон „POMP” ведно със сим карта на „М-тел” с абонатен номер 08•••••••• (л.51, том 2 от д.п.), а С. Т. – съпруга на подс.Т. (съгласно справка от НБД „Население” л.59, том 2 от д.п.) предала също няколко мобилни телефона със сим карти в тях (л.49, том 2 от д.п.).

В досъдебното и първоинстанционното производство, не е било назначавано физико-химическо експертно изследване на приобщените, като веществени доказателства, цигари от марките „Йорк” и „Ронхил”. Такова изследване, е било назначено едва при предходното въззивно разглеждане на делото, като в тази връзка на вещото лице доц.д-р В. Н. от Института за тютюна и тютюневите изделия, е било възложено взимането на представителни проби – сравнителни образци, което е осъществено на 29.05.2020 г. (т.е. повече от пет години след инкриминираните събития от 12 и 13.08.2014 г.).

~ Съгласно заключението на назначената от настоящия съдебен състав и приета по делото физико-химическа експертиза на вещото лице доц.д-р В. Н. от ИТТИ (л.35-43 от ВНОХД № 842/2022 г. на САС), потребителските опаковки (кутии) на изделията – представителни проби, са с отлична изработка, която е невъзможна без наличието на модерно техническо оборудване. На тях е поставена контролна марка – акцизен бандерол на Министерството на финансите на РМакедония. Анализираните проби представляват тютюневи изделия (фабрично произведени) – цигари с филтър по смисъла на § 1, т.4, б. „б” от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Тези фабрично произведени тютюневи изделия (цигари с филтър), съдържат тютюневи блендове (смеси), съставени от различни типове тютюн, застъпени в тютюневите смеси в различно процентно съотношение. Самите цигари (цилиндрични тела, формирани от специална хартия чрез залепване, равномерно запълнени с нарязан тютюн/влакна) с филтър, са тютюневи изделия по смисъла на чл.23 от ЗТТИ. Към момента на експертното изследване, пробите не са отговаряли на изискването за съдържание на влага, което трябва да е в диапазона от 11, 00 % до 14, 00 % съгласно БДС 866-82 „Цигари. Общи изисквания”, поради което са негодни за консумация (пушене). Наред с това, при изделията от всички проби е констатирана промяна на цвета и интензитета на цигарената хартия (пожълтяване и петносване), дължащи се на престояването на цигарите повече от две години, в резултат на което в тях са настъпили дегенеративни процеси.

~ Съгласно заключението на назначената в досъдебното производство и приета от първата инстанция, оценителна експертиза (л.74-75, том 3 от д.п.), единичната цена на кутия цигари от марките „Йорк” и „Ронхил”, определена по чл.71, ал.1, т.1 от ППЗАДС, е възлизала на 7, 50 лева, а съответният дължим акциз по ЗАДС е възлизал на 3, 64 лева.

От приложените при предходното въззивно разглеждане на делото и приобщени от настоящия съдебен състав, като писмени доказателства, справки от мобилните оператори, е видно следното:

Сим картата „Виваком” с № 89359032200019973801, т.е. предадената доброволно от свид.С. М. на 12.08.2014 г., ведно с мобилен телефон „Самсунг”, е отговаряла на абонатен номер 08•••••••• (справка на „Виваком БТК” ЕАД на л.375, част 1 от ВНОХД № 478/2019 г. на АСНС-закрит).

Сим картата на „Виваком” с № 89359032200018759268, т.е. предадената доброволно от подс.Г. В. на 12.08.2014 г., ведно с мобилен телефонен апарат „Нокиа” модел 106, е отговаряла на абонатен номер 08•••••••• (справки на „Виваком БТК” ЕАД на л.374 и л.375, част 1 от ВНОХД № 478/2019 г. на АСНС-закрит).

Сим картата на „Виваком” с № 89359032200019961988, намирала се в мобилния телефон „Нокиа” модел 100, открит при претърсването на жилището на подс.Г. В., е отговаряла на абонатен номер 08•••••••• (справка на „Виваком БТК” ЕАД на л.377, част 1 от ВНОХД № 478/2019 г. на АСНС- закрит).

Сим картата на „Виваком” с № 89359032200008603138, предадена доброволно от подс.Б. Б. на 12.08.2014 г., ведно с мобилен телефонен апарат „Самсунг”, е отговаряла на абонатен номер •••••••••• (справка на „Виваком БТК” ЕАД на л.375, част 1 от ВНОХД № 478/2019 г. на АСНС-закрит), а сим карта „Глобул” с № 89359050100505037250, предадена доброволно пак тогава от същия подсъдим, ведно мобилен телефонен апарат „Нокиа”, модел 5310, е отговаряла на абонатен номер +359 8•••••••• (справки на „Теленор България” ЕАД на л.359 и л.370, част 1 от ВНОХД № 478/2019 г. на АСНС- закрит).

~ Заключението на назначената в досъдебното производство и приета от първата инстанция, съдебно-техническа експертиза на мобилни телефони (том 6 от д.п.), е разгледало и представило съдържанието на изследваните телефонни апарати и сим карти, приобщени по делото, като веществени доказателства. В раздели 1-14, е представено запазеното съдържание на мобилните телефони и карти, открити при претърсването на обитаваното от подс.И. Т. жилище и предадените доброволно от съпругата му С. Т.; в раздели 15-18 е представено запазеното съдържание на мобилните телефони и сим карти, предадени доброволно от подс.Г. В. и откритите при претърсването на обитаваната от него къща; в раздели 19-21 е представено запазеното съдържание на мобилните телефони и сим карти, предадени доброволно от подс.Б. Б.; в раздели 22 и 23 е представено запазеното съдържание на мобилните телефони и сим карти, предадени доброволно от подс.Г. Б.; в раздел 24 е представено запазеното съдържание на мобилния телефон със сим карта, предаден доброволно от подс.Е. Д.; в раздел 25 е представено запазеното съдържание на мобилния телефон и двете сим карти, предадени доброволно от свид.С. М.. Съгласно раздел 19.1 на заключението, в паметта на мобилен телефонен апарат „Нокиа” модел 100, доброволно предаден от подс.Б. Б., фигурират изходящи повиквания към/респ. пропуснати такива от номер +359 8••••••••, срещу който е записано името „с.”, на датите 17.05., 18.05, 28.05., 12.07. и 19.07.2014 г. Видно от раздел 19.2 от заключението, в телефонния указател на сим картата „Вивател” с № 89359030101012007252, която е била предадена от подс.Б., заедно с посочения телефонен апарат, срещу името „с.” пак е отбелязан номер +359 8••••••••. Видно от раздел 20.1, в паметта на другия, доброволно предаден от подс.Б. телефонен апарат „Самсунг”, са запазени пет изходящи повиквания към абонатен номер +359 8•••••••• на дата 12.08.2014 г. и три входящи от същия телефонен номер, едното от които на 11.08.2014 г. в 22.49 ч., а другите две на 12.08.2014 г. В паметта на визирания телефонен апарат, предаден от подс.Б. е установено и входящо обаждане на 06.08.2014 г. от абонатен номер +359 8••••••••, срещу който е записано на латиница името S. (С.). Съгласно раздел 20.2 на заключението, в телефонния указател на сим картата на „Виваком” с № 89359032200008603138, предадена от подс.Б., заедно с апарата „Самсунг”, срещу номер +359 8•••••••• е било записано пак името S.. Съгласно раздел 25.1 на заключението, в паметта на мобилен телефонен апарат „Самсунг”, доброволно предаден от свид.С. М., фигурират изходящи повиквания към/респ. входящи и пропуснати такива от номер +359 8••••••••, срещу който е записано на латиница името „В.” (Б.), на датите 02 и 03.01.2013 г. Видно от раздел 25.2 на заключението, в телефонния указател на сим картата „Б-кънект” на мобилния оператор „Глобул” с № 89359050100501389788, която е била предадена от свид.М., заедно с посочения апарат, фигурира името „В.”, срещу което е записан номер ••••••••••. Съгласно раздел 25.3 на заключението, в телефонния указател на сим картата на „Виваком” с № 89359032200019973801, предадена от свид.М. пак с гореупоменатия телефонен апарат, в поз.4 е отразено името „B.” и срещу него номер ••••••••••, а в поз.13 е записано „B.” и срещу него номер 08••••••••.

Съгласно раздел 1.1 на заключението, в телефонния указател на телефонен апарат „Нокиа” мод. 6120с-1, иззет при претърсването на обитаваното от подс.И. Т. жилище (виж протокол на л.28-35, том 2 от д.п.), в поз.19 срещу името G. B. (Г. Б.) е записан номер 08••••••••, в поз. 150 срещу името А. (А.) е записан номер +359 8••••••••, а в поз. 389 срещу името Р. (П.) е записан номер ••••••••••.

Съгласно раздел 22.2 от заключението, сим картата, намирала се в изследвания телефонен апарат „Нокиа”, мод. 100, предаден доброволно от подс.Г. Б. (с протокол на л.52, том 2 от д.п.), е на мобилния оператор „Виваком” и е с № 89359032200018911927. Видно от справката, изискана от същия мобилен оператор на л.91, том 2 от д.п., на сим карта № 89359032200018911927 е отговарял абонатен номер 08••••••••.

На 15.08.2014 г. на подсъдимите Г. В. и Г. Б. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, впоследствие изменена с определение от 07.10.2014 г. на АСНС (закрит), в гаранция в размер на по 2 500 лева за всеки от тях. На 07.10.2014 г. сумите по гаранциите са били внесени по сметка на СП, а В. и Б. – освободени (виж писмо на л.340, част 1 от ВНОХД № 478/2019 г. на АСНС-закрит). По-късно, в хода на първоинстанционното производство, с определение от 09.07.2018 г. на СНС, мярката на подс.В. „гаранция” е била отменена, а аналогичната мярка на подс.Б. е била изменена в „подписка”, като сумите по внесените гаранции са били върнати (виж писмо на л.335 и л.336, част 1 от ВНОХД № 478/2019 г. на АСНС-закрит).

Задържането на подс.Б. Б. (по ЗМВР и с постановление на прокурор до изправянето му пред съда) продължило в периода 12-15.08.2014 г., като с определение от 15.08.2014 г. СНС му определил първоначална мярка за неотклонение „домашен арест”, съобразявайки се с влошеното здравословно съС.ие на лицето. С постановление на наблюдаващия прокурор от 17.11.2014 г. мярката на подс.Б. била изменена в гаранция в размер на 1 200 лева, внесени на 18.11.2014 г. Задържането на подс.Т. (по ЗМВР и с постановление на прокурор до изправянето му пред съда) траело за времето 12-15.08.2014 г., като на 15.08.2014 г. му била взета мярка „гаранция”. При първоначалния опит Т. да бъде задържан вечерта на 12.08.2014 г., докато управлявал превозно средство, той не се подчинил на подадения му полицейски сигнал за спиране със стоп палка, но малко по-късно същата вечер бил установен и арестуван, докато провеждал среща със свой колега (свид.Ж.), след един от изходите на гр.Петрич, на място, до което се намирали оранжерии.

Подсъдимите А. А. и Е. Д. били привлечени към отговорност по досъдебното производство по-късно от съпроцесниците си, като А. не е търпял мярка, свързана с ограничаване правото му на свободно придвижване, а спрямо Д. въобще не е била определяна мярка за процесуална принуда.

••• Изложената фактическа обстановка, възприета от въззивния съд, в някои отношения не съдържа съществени отлики с отразените в мотивите на атакуваната присъда на СНС основни фактически положения, а ги допълва с детайли, които настоящата инстанция намира, че са от значение за пълното и обективно представяне на казуса, както и за отговора на наведените от страните доводи и възражения. В други отношения обаче, тя внася фактологични корекции, вследствие на инкорпорирани от въззивния съд нови доказателства, но основно в резултат на самостоятелната му аналитична дейност върху доказателствената съвкупност.

В мотивите към първоинстанционната присъда, част от доказателствата са получили задълбочен и верен коментар, но други са били пренебрегнати или преценени неправилно, като вследствие на този недостатък се наблюдават някои погрешни, както и произволни фактически констатации, за които подробно ще стане дума по-долу. Недостатъците в аналитичната дейност на СНС обаче, не съставляват самостоятелно основание за отмяна на контролирания краен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, тъй като са отстраними от въззивния съд (като съд по фактите и правото), чрез включената в правомощията му възможност за цялостна самостоятелна доказателствена проверка.

За пълното и всестранно установяване на обстоятелствата по делото, въззивната инстанция: проведе преразпит на свидетелите Е. А. К. и Б. А. М. и приобщи чрез прочитане по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК показанията им, дадени при предходното въззивно разглеждане на делото, а по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК и показанията им от досъдебното производство; проведе разпит на свидетеля И. С. Х. и приобщи чрез прочитане показанията му от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК; проведе преразпит на свидетеля С. С. М. и приобщи чрез прочитане по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК показанията му, дадени на досъдебното производство пред следовател; проведе преразпит на свидетеля В. Ж. и приобщи чрез прочитане по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК показанията му, дадени на досъдебното производство пред следовател; проведе разпит на свидетелите Г. П. М., С. Д. А., В. А. Т. и С. Р. М.; назначи и прие физико-химическа експертиза (л.35 до л.43 от настоящото дело); приобщи чрез прочитане на основание чл.279, ал.1, т.4 от НПК кратки обяснения на подсъдимия А., дадени при предходното въззивно разглеждане на делото. приобщи всички писмени доказателства по делото, в т.ч. събраните при предходното му въззивно разглеждане по ВНОХД № 478/2019 г. на АСНС-закрит;

Изложената от настоящия съдебен състав фактическа обстановка по делото, се приема за безспорно установена от следния доказателствен материал:

• от показанията на свидетелите Г. М., С. А., В. Т. и С. Р. М., дадени на въззивното съдебно следствие; от показанията на свидетелите Е. К. и Б. М., дадени на въззивното съдебно следствие, пред първоинстанционния съд, пред предходния въззивен състав и отчасти от прочетените им показания от досъдебната фаза; от показанията на свид.И. Х., дадени на въззивното съдебно следствие и прочетените му показания от досъдебната фаза; отчасти от показанията на свидетелите С. М. и В. Ж., дадени на въззивното съдебно следствие, пред първостепенния съд и прочетените им от досъдебното производство; от показанията на свидетелите Д. К., Х. Г., Н. К. и Е. Г., дадени пред първоинстанционния съд; отчасти от показанията на свидетелите Е. С., Н. П. и С. С., дадени пред първостепенния съд и прочетените им показания от досъдебното производство; отчасти от показанията на свидетеля Н. В., дадени пред първоинстанционния съд; от приетите по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, а именно:

= приложените при предходното въззивно разглеждане на делото по ВНОХД № 478/2019 г. на АСНС – закрит: приемо-предавателен протокол за взимане на представителни проби (л.325, л.388, част 1); писмо № 75/2014 от 15.11.2019 г. на СП, относно изменените мерки на подсъдимите В. и Б., ведно с копия на вносни бележки за платени, а впоследствие и освободени гаранции (л.335 до л.339, част 1); писмо рег. № И-34243/05.11.2019 г. на НСлС, относно задържането на подсъдимите В. и Б. и датите на освобождаването им (л.340, част 1); писмо рег. № И-15889/07.11.2019 г. от ГД „Изпълнение на наказанията” отново за датите на освобождаване на подсъдимите В. и Б. (л.342, част 1); справки за съдимост на подсъдимите (л.345 до л.357, част 1); справки от мобилните оператори (л.359, л.361, л.363, л.365, л.367, л.370, л.372, л.373, л.374, л.375, л.377, л.378, част 1); медицински документи за подс.Б. – етапна епикриза от 18.09.2020 г., ехокардиография от 20.09.2020 г., етапна епикриза от 16.09.2020 г., амбулаторен лист от 20.09.2020 г., кръвно-газов анализ от 15.09.2020 г., епикризи за болничен престой в кардиологично отделение на МБАЛ „Югозападна болница” ООД в периода 15-18.04.2019 г., 06-08.03.2020 г. (л.440 до л.450, част 1);

= приложените в първоинстанционното производство по НОХД № 2157/2016 г. на СНС-закрит: справки за съдимост на подсъдимите (л.67 до л.79); писмо от 04.12.2017 г. от ГД „ГП”, ведно със заповедите за преместване на подсъдимите А. и Т., актове за встъпване в длъжност, акт за сдаване на длъжност, заповед за назначаване и заповед за преобразуване на служебните правоотношения на държавните служители в МВР (л.243 до л.250); писмо от 07.03.2015 г. от ГД „ГП”, ведно със заповеди за командироване на директора на ГД „ГП” (л.270 до л.312; л.326 до л.330);

= приложените в досъдебното производство: в том 1 – справки за съдимост (л.128, л.152 до л.158; л.160 до л.162; л.171 до л.173; л.183; л.185); в том 2 – протокол за оглед на местопроизшествие от 12.08.2014 г., ведно с фотоалбум (л.2 до л.9); протокол за претърсване и изземване на л.а. „Опел Астра” от 12.08.2014 г. (л.11 до л.13); протокол за претърсване и изземване на л.а. „Фолксваген Пасат” (л.15 да л.17); протокол за претърсване и изземване от 13.08.2014 г. в обитаваното от подс.Г. В. жилище (л.23 до л.25); протокол за претърсване и изземване от 13.08.2014 г. в обитаваното от подс.И. Т. жилище, ведно с фотоалбум (л.28 до л.35); протокол за претърсване и изземване от 13.08.2014 г. в обитаваното от подс.Г. Б. жилище (л.37 до л.39); протокол за претърсване и изземване от 13.08.2014 г. в обитаваното от подс.Б. Б. жилище (л.41 до л.44); протоколи за доброволно предаване от 12.08.2014 г. (л.44-45, л.47 до л.54); справи от НБД „Население” за подсъдимите Б., В., Б., Т. и А. (л.56 до л.59; л.62); справка за собствеността на превозни средства (л.64), справка за „Нон стоп-4-А. и сие” СД (л.65 до л.67), справка за задгранични пътувания на подсъдимите Б., В., Б., Т. и А. за периода от началото на 2013 г. до м.февруари 2015 г. (л.69 до л.82); писмо на „Виваком от 15.10.2014 г. за абонати и кодове на сим карти (л.91); в том 4 – документи относно заеманите длъжности и службата на подсъдимите Т. и А., както и за водените спрямо тях дисциплинарни производства (л.8 до л.217); в том 5 –писмо от ГД „ГП” от 25.05.2015 г., ведно със справка-отговор от Съвместен контактен център – Гюешево, за преминавания през границата на страната с РСМакедония в периода от началото на 2012 г. до края на 2014 г. на подсъдимите Б., Б., Т., В. и А. (л.2 до л.11); справка от ГД „ГП” за задграничните пътувания в същия период на същите подсъдими, с отразяване на превозни средства и придружители (л.14 до л.31); писмо от сектор „ПП” – Б.град при ОДМВР гр.Б.град от 30.04.2015 г., ведно със справки за регистрирани МПС на името на подсъдимите В., Б., Б. и Т., и договори за покупко-продажба на МПС (л.38 до л.42), писмо-справка от 27.04.2015 г. от АВ за липса на вписвания, отбелязвания и заличавания, на името на подсъдимите В., Б., Б., Т. и А. (л.54), писмо от 22.05.2015 г. от дирекция „Специален надзор” на БНБ за банкови сметки и кредитни карти на името на същите подсъдими, ведно с приложения (л.58 до л.75), писмо от сектор „ПП” – Б.град при ОДМВР гр.Б.град от 01.06.2015 г., ведно със справки за регистрирани МПС на името на подсъдимите В., Б., Б. и Т., както и договори за покупко-продажба, заявление за променя на регистрацията на собствения на подс.Б. л.а. „Мерцедес 220” от рег. № •••••••• на рег. № ••••••••, пълномощно за пререгистрацията (л.77 до л.88); в том 7 и том 8 – заверени копия на материалите по присъединеното ДП № 16/2012 г. по описа на ГПУ-Златарево; в том 9 – обвинителен акт и постановената въз основа на него присъда по НОХД № 1122/2012 г. на РС-Петрич, спрямо подс.Г. В. (л.9 до л.18; л.30 и л.31), решение № 2694 от 18.06.2015 г. на ОС-Б.град (л.32 до л.35); обвинителен акт и присъда по НОХД № 460/2013 г. на РС-Петрич спрямо подсъдимите Б. и Б. (л.38 до л.55), свидетелство за регистрация на МПС и договор за лизинг (л.60 до л.62); в том 10 – писмо от ДМОС от 18.08.2015 г. за подсъдимите В. и Б. (л.53 и л.54); от изготвените и приетите по делото експертни заключения, в т.ч. заключението на назначената от въззивния съд физико-химическа експертиза (описани подробно по-горе); от ВДС и изготвените за тях протоколи, получени в резултат на експлоатация на СРС.

Въззивният съд се солидаризира със становището на СНС по кредитирането на приетите в първоинстанционното производство експертни заключения на съдебно-оценителната и техническата експертизи, защото са били компетентно изработени, отговорили са в пълнота на поставените им задачи и не са пораждали съмнения в тяхната правилност.

Кредитира се от настоящия съдебен състав и приетото заключение на назначената във въззивното производство физико-химическа експертиза, което е пълно, ясно, обосновано и изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област.

Писмените доказателствени средства – протоколите за претърсване и изземване и оглед, основателно са били ценени по отношение на отразените в тях обстоятелства, тъй като са съставени при условията и по реда на чл.155- 156 и чл.160-163 от НПК. Конкретно протоколите за претърсване и изземване са снабдени с изискуемата съдийска санкция (последваща, при действително възникнали условия на неотложност), като установяват, че на посочените в тях дати и места, от посочените обекти, са били открити и иззети описаните вещи, респ., че не са били намерени вещи от значение за делото. Макар и неуредени изрично в НПК, протоколите за доброволно предаване, каквито фигурират по делото, се третират от съдебната практика, като допустим способ за доказателствено инкорпориране, когато предмети, книжа или информационни данни се предоставят доброволно, без елемент на принуда, за нуждите на наказателното производство.

Що се отнася до веществените доказателствени средства, придобити от експлоатацията на СРС и съставените за тях протоколи, правилно СНС ги е счел за изготвени в съответствие с разпоредбите на ЗСРС и НПК, макар да не е съобразил, че не всички са били получени въз основа на искания на прокурор от СП-закрита и въз основа на дадени разрешения от председателя на СНС-закрит, респ. на негов оправомощен заместник-председател. Повечето са били именно такива, като исканията са отправени от наблюдаващия прокурор, съобразно чл.13, ал.2 от ЗСРС и чл.173 от НПК, след образуването на досъдебното производство под ръководството на компетентната тогава СП, за организирана престъпна дейност, а разрешенията са били предоставени от компетентния, пак тогава, председател на СНС, респ. оправомощен негов заместник (съгласно действалата към 2014 г. редакция на чл.36, ал.3 от НПК). В досъдебното производство, съобразно процесуалната възможност по чл.177, ал.3 от НПК е изискан и приложен том (с надпис МВР), съдържащ ВДС, ведно със съставените за тях протоколи, придобити от експлоатация на СРС, конкретно спрямо подс.Г. Б., по заведено дело на оперативен отчет рег. № 5997-КП на ОДМВР – Б.град. Както вече се отбеляза, прилагането на СРС в този случай е станало по искане на директора на ОДМВР-Б.град, което се е основавало на необходимост от доказване на постъпила информация в сектор „ПКП”, отдел „Криминална престъпност” при ОДМВР – Б.град, за противоправна дейност на подс.Б. по чл.354а, чл.234 и чл.242 от НК и за нейното пресичане. Директорът на ОДМВР – Б.град се е явявал компетентен орган, съгласно чл.13, ал.1, т.1 от ЗСРС, защото експлоатацията на СРС е касаела лице, за чието индивидуално подозирано поведение не е имало образувано досъдебно производство и е представлявала оперативно- издирвателна дейност за постигане на целите по чл.8, ал.3, т.1 и т.5 от ЗМВР, осъществявана със средствата по чл.10, ал.2 от ЗМВР. Разрешението е било предоставено от председателя на местно и родово компетентния съд – Б.градски окръжен, с оглед данните в искането за престъпления по чл.354а, чл.234 и чл.242 от НК и мястото на предполагаемото им осъществяване. И в двата случая, е била получена изискуемата съдебна санкция от безпристрастен и независим арбитър, която е израз на осъществен съдебен контрол върху законосъобразността на прилагането на СРС. Исканията съответстват на заложените условия в чл.14 от ЗСРС и чл.173 от НПК, като експлоатираните специални разузнавателни средства се вместват изцяло в разрешените срокове и видове оперативни способи. Няма прехвърляне на максимално допустимите по чл.21, ал.2, т.3 вр. с ал.1, т.3 от ЗСРС и чл.175, ал.4, т.2 вр. с ал.3, т.2 от НПК, времеви граници от шест месеца, за прилагане на СРС за всяко отделно лице. Същите максимално допустими граници са спазени и за подс.Б., тъй като срокът на прилагането на СРС по даденото разрешение от председателя на ОС-Б.град е попадал изцяло в разрешените срокове от председателя на СНС (респ. негов оправомощен заместник-председател).

В изложената, в мотивите на атакуваната присъда фактология, непрецизно е обобщено, че СРС са били прилагани за всичките шестима подсъдими и че при експлоатацията им са констатирани срещи и разговори, вкл. с подс.Е. Д.. Това не отговаря на действителността. Подсъдимите, спрямо които са употребени СРС са били Б., А., Т. и Б., като по-горе вече бе подробно упоменато, за кои ползвани от тях номера на комуникатори, са се отнасяли направените искания и дадените разрешения. За подсъдимите Г. В. и Е. Д., СРС не са прилагани, а разговори на подс.В., чрез ползваните от него абонатни телефонни номера 08•••••••• и 08••••••••, с подсъдимите Б. и Б., са прихванати в резултат от подслушването на последните двама, като изводът на настоящия съдебен състав, че лицето контактувало с Б. и Б., чрез посочените два абонатни номера е бил именно подс.В., се налага безспорно от предоставената от мобилния оператор „Виваком” информация (изискана по делото едва при предходното му въззивно разглеждане), за това на кои абонатни номера са съответствали номерата на сим картите, предадени доброволно от подс.В., ведно с ползваните от него мобилни телефонни апарати, в деня на задържането му. Що се касае до подс.Е. Д., процесуално годни доказателства за негово прихванато телефонно общуване с някои от останалите подсъдими, не са събрани. Данни за възможно такова са присъствали само в протокол за разпит на Д. като свидетел (пред съдия), който е без доказателствена стойност, предвид последващата промяна на процесуалното му качество от свидетел в обвиняем. Показанията от въпросния протокол за разпит, резонно са били игнорирани от СНС при избора на процесуално валидните доказателства, но това от своя страна е задължавало първата инстанция и реално да се разграничи от съдържанието им.

Гласните доказателства, относими към инкриминираните събития на 12- 13.08.2014 г., са показанията на свид.С. М. и показанията на свидетелите – полицейски служители Д. К., Е. К., Б. М., Г. М., С. А., В. Т. и С. М.. Свид.С. М. е разпитван по делото четирикратно, два пъти на досъдебното производство – пред орган по разследването, следовател (л.5-9, том 3 от д.п.) и пред съдия (л.2-4, том 3 от д.п.), и два пъти в съдебна фаза – пред СНС (л.101- гръб до л.104 гръб от НОХД) и пред настоящия въззивен състав (л.124-гръб до л.126 гръб от ВНОХД № 842/2022 г. на САС). Показанията му от досъдебното производство са приобщени чрез процедури по чл.281 от НПК, като СНС е приобщил показанията на М., дадени пред съдия, а апелативният съд е приобщил показанията на свидетеля, дадени пред разследващия орган (следовател).

По основните, подлежащи на установяване факти, свързани със сделката за покупко-продажбата на цигари без бандерол, а именно знанието на свид.М., че подс.Б. има възможност да му продаде цигари, уговарянето на свидетеля именно с подс.Б. за доставка на определено количество такава стока на конкретна цена, уговарянето на времето и мястото на сделката, физическото осигуряване на цигарите от друго лице – подс.В., заплащането на стоката от свидетеля на подс.Б. непосредствено преди получаването й, самото й получаване, появата на полицейските служители, извършените от тях действия и предприетите от там нататък действия по разследването, въззивният съд се солидаризира с първоинстанционния, че показанията на цитирания свидетел, са правдив и надежден източник на доказателствена информация и следва да се кредитират. Те са последователни, кореспондират на ВДС от експлоатацията на СРС (представените по-горе в настоящото решение контролирани телефонни разговори от 11 и 12.08.2014 г.), на заключението на техническата експертиза, на изготвените от 12.08.2014 г. протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за претърсване и изземване в леките автомобили „Опел Астра” и „Фолкваген Пасат”, протоколите за доброволно предаване, чрез които свид.М., подс.Б. и подс.В. са предали намиращите се у тях вещи, както и на показанията на свидетелите Д. К. и Е. К.. Апелативният съд не се съгласява с довода на адв.С. за противоречие в свидетелската теза на С. М., допуснато при преразпита на последния във въззивното производство, по въпроса – от кого е получил инкриминираната стока. При всичките си разпити до въззивното разглеждане на делото, свид.М. неотменно е твърдял, че е уговорил закупуването на един кашон с цигари, за цена от 1 100 лева, с подс.Б., че е дал на подс.Б. парите на мястото на срещата им, а цигарите, са били занесени там от друг човек – подс.В., когото до тогава свидетелят не познавал. Между заявеното в началото на преразпита му на въззивното съдебно следствие: „Б. кутии с цигари не ми е давал” и заявеното по-нататък в същия преразпит: „Аз дадох пари на Б. за тези цигари. Б. ми даде цигарите. …На Б. дадох парите и цигарите от Б. ги взех”, смислово противоречие в показанията на свид.М. няма, защото употребените от него изрази „Б. ми даде” и „от Б. ги взех”, не визират буквално физическо получаване от подс.Б., т.е. буквален досег на подс.Б. с цигарите, а имат предвид, че този подсъдим е бил човекът, когото свидетелят е приемал за насрещната страна по сделката за покупко-продажбата (и от когото е зависело осъществяването й), независимо от фактическото донасяне на стоката от трето лице – подс.В.. За наличието или отсъствието на противоречия се следи не само от изразните средства, но и от влагания смисъл и от контекста, в който се депозират свидетелските твърдения. В случая, обсъжданите такива са били депозирани от свид.М. в контекста на личните му коментари по прочетените, по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК, негови най-ранни показания от досъдебното производство, дадени пред орган по разследването, от които свидетелят, в съдържателен план не се е разграничил, а напротив – преимуществено ги е потвърдил, вкл. за лицето, от което е получил цигарите. Единствените му забележки по приобщените чрез прочитане негови показания от досъдебната фаза, се състоят до вписване в протокола за разпит на някои думи, непознати за речника му, като „поемно лице” и „селскостопански” (работник), което обаче, в никой случай не означава, че водИ.т разпита разследващ орган е изопачил изнесената от свидетеля информация, в каквато насока се навеждат доводи от адв.К., в пледоариите пред въззивния съд. При разпити на лица със затруднения при изразяването, дължащи се на различни причини, вкл. по-ниска грамотност и интелект (каквито се установяват при свид.М.), разпитващият преценява словното формулиране на изложението, респ. на даваните отговори, като се стреми то да е максимално близко до влагания смисъл от разпитвания. Няма основания да се счита, че разследващият орган, провел първия разпит на свид.М. се е отклонил от това си задължение, доколкото свидетелката теза и по-нататък, при излагането й и пред други органи, в основни линии е останала константна.[2] По мнението на въззивния съд, първите показания на свид.М., изложени пред орган по разследването, в по-голямата си част, носят най-автентичната, точна и детайлна доказателствена информация. В тях свидетелят е описал, че е бил предварително запознат с марката цигари, които подс.Б. е можел да му достави, с произхода им (от Македония) и с тяхната цена. Разказал е за намеренията си да закупи такива цигари, за да спечели пари от препродажбата им на роднини и приятели, с малка горница. Предоставил е свой телефонен номер за връзка (08••••••••) и е посочил начина си на общуване с подс.Б., съобщавайки телефонния номер на подс.Б. (••••••••••), записан от него в телефона му като „B.”. Описал е подробно уговорките за срещата си с подс.Б. на 12.08.2014 г., чието начало е било поставено с телефонен контакт между двамата предната вечер, описал е пристигналите на срещата лица и автомобили, направеното плащане, даденото след това указание от подс.Б. към подс.В. да извади един кашон за свидетеля. Уточнил е, че е взел кашона, изваден от подс.В. и го е поставил в багажника на л.а. „Опел Астра”, като е допълнил и какво е видял междувременно в л.а. „Фолксваген Пасат”, с който пристигнал В.. Единственото твърдение от тези най-ранни показания на свид.М., което апелативният съд намира за неотговарящо на истината, е за времето, от когато са датирали контактите на свидетеля с подс.Б.. От същите показания излиза, че размяната на телефонните им номера е станала приблизително когато М. узнал за възможността да се снабдява от Б. с евтини цигари – около 5-6 месеца преди разпита (проведен на 13.08.2014 г.), т.е. около февруари-март 2014 г., но това не отговаря на действителността, защото от заключението на техническата експертиза е видно, че телефонна комуникация между двамата се е осъществявала още от месец януари 2013 г.[3] Съобщените от свидетеля номера на мобилни телефони – негов и на подс.Б., съвпадат с данните, установени при техническата експертиза и допълнително набавените по делото справки от мобилните оператори. Показанията на свидетеля пък, за личните му действия по поемането на кашона и поставянето му в багажника на л.а. „Опел Астра”, кореспондират на показанията на свид.К. пред СНС, че успял да наблюдава как подс.М. държи предмет, приличащ на черен плик с квадратна форма.

Впрочем, нужно е да се конкретизира, че свид.М. е ползвал не само абонатния телефонен номер 08••••••••, предоставен по делото за връзка от него самия, но е ползвал и още един, а именно 08••••••••, чрез който е водил разговори с подс.Б. (вкл. прихванатите при подслушването на последния), както и че подс.Б. е разполагал и с двата номера на свидетеля. Това се доказва съвкупно от протоколите за доброволно предаване, с които свид.М. и подс.Б. са предали намиралите се у тях вещи, в т.ч. комуникационни средства (мобилни телефонни апарата и сим карти), от заключението на изготвената по делото техническа експертиза и от справките на мобилните оператори за телефонните абонатни номера, отговарящи на номерата на сим картите. Едната от двете сим карти, намирала се в предадения от свид.М. телефонен апарат е отговаряла точно на абонатен номер 08••••••••, а видно от заключението на техническата експертиза, в комуникационните средства, предадени от подс.Б., са били запаметени и двата телефонни номера на свид.М. със сходни обозначения, като абонатния номер +359 8•••••••• е бил запаметен с обозначението на кирилица „с.”, а абонатния номер +359 8•••••••• е бил запаметен със същото обозначение, но на латиница „S.”.

Приобщените от СНС чрез прочитане показания на свид.М. от досъдебната фаза пред съдия, не съдържат особено значими смислови отлики с онези, дадени пред разследващ орган, но са доста по-пестеливи. В тях по различен начин е поднесено само едно обстоятелство, поддържано после от свидетеля и пред първостепенния съд, а именно, че не той лично, а човекът, който донесъл цигарите (подс.В.) сложил кашона в багажника на колата, с която свидетелят отишъл на срещата (л.а. „Опел Астра”). Това твърдение, въззивната инстанция игнорира, тъй като то се разминава с първоначалната свидетелска теза на М. и с показанията на свид.К., който е видял М. да държи в ръцете си черния чувал с правоъгълна форма. На разпита си пред СНС, свид.М. е направил опит да отрече, че щял да препродава цигарите, което е алогично и неубедително, защото при същия разпит, малко по-напред, сам е заявил, че до това не се е стигнало, щото нямало време и полицаите иззели всичко.

Апропо, допуснатите от свидетеля отклонения от първоначалната му свидетелска трактовка, касаят несъществени, от гледна точка на предмета на делото, подробности, които не се отразяват на общата оценка на показанията му за правно значимите факти. Неоснователни са възраженията в жалбата на защитника на подс.В., адв.К. за третиране на показанията на свид.М., като заинтересовани. В тях не се установява стремеж за неглижиране на собствената му роля в противоправната сделка или за прехвърляне отговорността другиму, което е ясен индикатор за добросъвестност.

Показанията на свид.Д. К. (дадени пред СНС, на л.97 гръб до л.99 от НОХД) и на свид.Е. К. (дадени пред СНС, на л.189 гръб до л.191 от НОХД и пред настоящия съдебен състав, на л.50 от ВНОХД № 842/2022 г. на САС, както и приобщените чрез прочитане негови показания пред АСНС-закрит, на л.404-416 от ВНОХД № 478/2019 г. и от досъдебната фаза, на л.21-26, том 3 от д.п.), в частта им, относно събитията от 12.08.2014 г., свързани със срещата на свид.С. М. с подсъдимите Б. и В., въззивният съд кредитира, като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на протокола за оглед и протоколите за претърсване и изземване на леките автомобили „Опел Астра” и „Фолксваген Пасат”. Съществени отлики в показанията на двамата свидетели за въпросните събития не се откриват, поради което е неоснователно възражението в жалбата на защитника на подс.В. за противоречия между тях.

Кредитира се и частта от показанията на свид.Б. М., при извършения му от настоящия съдебен състав преразпит, относно епизодичните му впечатления за задържаните зад бензиностанцията, на изхода на гр.Петрич, подсъдими Б. и В.. В тази им част показанията на свид.М. са в унисон с показанията на свидетелите К. и К., като тук е нужно да се уточни, че по думите на самия М., той не е престоял на мястото, а само е минал от там със свои колеги.

Апелативният съд се доверява изцяло на показанията на разпитаните, за първи път при повторното въззивно разглеждане на делото, свидетели Г. М., С. А., В. Т. и С. М., присъствали при претърсването на дома на подс.В. (л.98-99, л.124 от ВНОХД № 842/2022 г. на САС), защото са обективно поднесени, в съответствие с индивидуалните възможности на свидетелите за възпроизводство на спомени, не си противоречат и отговарят на съдържанието на съставения протокол за конкретното процесуално- следствено действие. Наличието на спомен у свидетелите за цигари в гаража (разположен на първия етаж от къщата) и липсата на такъв за намиране на вещи, интересуващи разследването, другаде в претърсвания обект, е нормално, предвид изминалото продължително време и предвид някои конкретни особености. А именно, в гаража и то на специфично място играещо роля на своеобразен тайник – гаражен авто канал, са били установени по- специфични вещи – цигари без български акцизен бандерол в по-сериозно количество, за разлика от откритите и иззети от други помещения на къщата предмети (един стек такива цигари, телефон, сим карти и пари). Изложеното от свидетелите не означава, че освен откритото в гаража, друго не е намирано, защото след предявяване на изготвения протокол за претърсване и изземване, на всеки от тях, те са заявили, че съдържанието му е отговаряло на действителното положение.

Тук следва да се обсъдят и показанията пред СНС, на ангажирания от защитата на подс.В., свидетел Н. В.. Апелативният съд дава вяра на показанията на свид.Н. В. само относно твърденията му, че познава подс.Г. В. от дълги години, че е в приятелски отношения с него и че последният е живеел с майка си, в триетажна къща в гр.•••, за които обстоятелства показанията му са житейски правдоподобни, неопровергани и отговарят на протокола за претърсване и изземване в обитаваното от цитирания подсъдим жилище, досежно вида на претърсения имот (точно триетажна къща). Що се касае до изявленията на свид.Н. В., как Г. му бил споделял, че стаи от къщата и гаража се давали под наем и как при честите си гостувания на своя приятел през 2014 г., свидетелят е виждал наематели, показанията му правилно са били отхвърлени от първата инстанция, като неконкретни и напълно изолирани. На поставени допълнителни въпроси от съда към свид.Н. В., по повод на споменатите от него наематели, свидетелят не е могъл да даде никакъв адекватен и убедителен отговор. Уж бил виждал „наематели”, но се оказва, че нито се е запознавал с тях, нито са му били представяни. Оказва се, че не може да ги назове поименно, не може да ги опише и че не му било обяснено, т.е. не е знаел на кое помещение, кой е бил наемател. И най-сетне, оказва се, че бил виждал само някакъв мъж на средна възраст, за който предполагал, че е наемател. В края на разпита си, свид.Н. В. пак е повторил, че е чувал от Г. В. за наематели на гаражите. С ангажирането на цитирания свидетел, защитата се домогва да докаже, че триетажната къща или части от нея са били ползвани и от други лица, ерго – домогва се да постави под съмнение тезата на обвинението, че фактическата власт върху иззетите от къщата вещи (в т.ч. иззетите от гаража) е била упражнявана от подс.В.. Договор за наем или друг документ, установяващ наемни правоотношения не е представен. Лице, което да е в съС.ие да потвърди, по предвидения за това процесуален ред, че към момента на претърсването, е било наемател на някакво помещение от къщата, не е посочено, за да бъде разпитано. Вместо това, защитата ангажира производен източник, основаващ се свои догадки и на препредадена информация на принципа „чуто-непотвърдено”. Показанията на свидетелите М., А., Т. и М. по никакъв начин не подкрепят твърденията на свид.Н. В., защото никой от тези четирима свидетели не си спомня, присъствалият на претърсването подсъдим Г. В. да е споменал за наемател/наематели, а и в съставения за съответното процесуално-следствено действие протокол няма отразени възражения в насока, че друг е ползвал претърсените помещения.

Правилно, СНС е кредитирал показанията на свидетелите Х. Г. (оперативен работник в ГПУ-Златарево), Н. К. (служител в ГПУ-Златарево) и Е. Г. (началник на ГПУ Златарево до около средата на 2014 г.), дадени на първоинстанционото съдебно следствие, които си кореспондират и са в унисон в приложените по делото писмени доказателства, относно заеманите от подсъдимите Т. и А. длъжности, премествания, получавани награди и наложени наказания. В частта им, в която е споделил сведения за задържането на подсъдимите Б. и Б., при превозване на цигари в близост до държавната граница, показанията на свид.Х. Г. се потвърждават и от приложените по делото документи за воденото срещу същите двама подсъдими наказателно производство, приключило с влязла в сила осъдителна присъда.

Вярно са анализирани и показанията на свидетелите Н. П. и Е. С. (първият служител в ГПУ-Златарево към инкриминирания период, а вторият служител на РУ-Петрич и от средата на 2014 г. началник на ГПУ-Златарево), депозирани в първоинстанционното производство, както и прочетените им, на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1 от НПК показания от досъдебната фаза – потвърдени от свидетелите. Акуратно СНС е отграничил онези от показанията им, съставляващи субективни оценки и предположения (свид.П.), респ. съставляващи преразказ на оперативни данни (свид.С.), без доказателствена стойност, от личните впечатления на разпитваните, отговарящи изцяло на събраните писмени доказателства, поради което и закономерно е аргументирал становището си за елиминирането им или съответно за тяхното кредитиране. В този смисъл въззивният съдебен състав намира за несъстоятелни критиките на протеста, че показанията на свид.П. били оценявани изолирано, а показанията на свид.С., при разпита му в съдебно заседание, били предпочетени необосновано пред дадените от него на досъдебното производство.

Показанията и на двамата свидетели са били добросъвестни, но проблемът не е в отношението на свидетелите към изложената от тях информация, станала им доС.ие по различни канали, а в нейната същност. В частта им, в която свид.П. е съобщил какви съмнения са съществували в служебните среди, за колегите му – подсъдимите А. и Т., заради контакти на последните с криминално проявени лица (подозирани в контрабанда на акцизни стоки), заради демонстрация на материални възможности, а за Т. и заради проявена немарливост при патрулната дейност, показанията на свидетеля не съставляват доказателство за престъпна насоченост на тези контакти. Тъкмо споменатите съмнения са предизвикали образуването на дисциплинарни производства срещу подсъдимите, завършили с налагане на дисциплинарни наказания и дали повод за последващите им служебни премествания, ала в наказателния процес е недопустимо съмнения и предположения да заменят реалните свидетелски представи за обективирано конкретно поведение и следователно, няма как да бъдат поставени в основата на фактическите и правни изводи на съда. Показанията на свид.С., депозирани пред СНС, не са били предпочетени необосновано от контролираната инстанция, пред показанията му от досъдебната фаза. Последните впрочем, като изложение, С., след прочитането им, е потвърдил, но съвсем ясно е уточнил, че всички изнесени тогава от него данни – за престъпна група, за участници в групата, за изпълнявани от тях функции и пр. в този аспект, са му били препредавани от секретен полицейски сътрудник, а не са били плод на негови лични впечатления или на узната информация от проверим източник.

Показанията на свид.С. С. – служител на ТС БОП-Б.град, за това кои от подсъдимите познава по повод службата си, от кога са започнали да постъпват в съответното териториално звено оперативни сигнали, засягащи действията на някои от тях, както и за проведеното полицейско мероприятие на 25.06.2012 г., довело до задържането на подс.А., в което лично свидетелят участвал, заслужават доверие, понеже са искрени, непредубедени и в корелация с писмените доказателства (приложените по делото документи, относно операцията по визираното задържане). За всички останали обстоятелства, за които С. е бил разпитан пред СНС, респ. за обстоятелствата, за които е извършено прочитане (частично) на протокола за проведения му разпит от досъдебната фаза, показанията на свидетеля основателно не са били причислени към процесуално годната доказателствена маса, тъй като съставляват преразказ на оперативни данни, нямащи доказателствена стойност.

Освен за инкриминираните събития от 12.08.2014 г., свързани със задържането на свид.М., подс.Б. и подс.В., свидетелите Е. К. (началник сектор „ПКП” при ОДМВР-Б.град”) и Б. М. (тогава служител на местния сектор на ДВС-МВР), са дали подробни показания пред първостепенния съд за това, въз основа на какви сигнали и срещу кои лица се е стигнало до водените полицейски разработки в съответните две служби, какви оперативно- издирвателни и технически мероприятия се е налагало да се осъществяват, колко пъти и на кои дати са били сформирани екипи за наблюдение на подсъдимите, в които екипи, свидетелите са били включени, какви техни срещи са успели да възприемат и как последващите планирани полицейски действия на датите 18.05.2014 г. и 02.07.2014 г. са били осуетявани, предвид разконспириране на полицейските превозни средства. Тези им показания са обективни, непротиворечиви, а и отговарят на съдържанието на ВДС от прилагането на СРС (разговори № 76 и 77, том 2, папка II ВДС, № 38 до № 40, том 3, папка II ВДС, всички от 02.07.2014 г.). Отделно, въззивната инстанция възприема и показанията на свид.М., дадени в първоинстанционното производство, за обстоятелствата, свързани с първоначалния неуспешен опит за задържане на подс.Т. вечерта на 12.08.2014 г., последващото му открИ.е в компанията на свид.Ж. и извършеното в дома на подс.Т. претърсване. За тези обстоятелства, показанията на свид.М., основани на личните му впечатления, са точни, конкретни и кореспондират на показанията на свид.Ж., както и на изготвения протокол за претърсване в упоменатото жилище.

В контекста на горното, е нужно да бъдат обсъдени кратките обяснения, дадени от подс.А. при предходното разглеждане на делото от въззивния съд (л.427 от ВНОХД № 478/2019 г. на АСНС), приобщени от настоящия съдебен състав, чрез прочитане по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК и потвърдени от подсъдимия. Чрез тях подс.А. е атакувал показанията на свидетелите К. и М., че на 02.07.2014 г. е уведомил подс.Б. за забелязани полицейски служители от ОДМВР-Б.град, с твърдението, че в същия ден бил командирован, от Главния директор на ГД „ГП”, в РДГП-Елхово към ГПУ-Елхово, за което по делото имало приложена заповед, набавена по искане на защитника му. Обясненията на подс.А. са неверни, а съответно и непротивопоставими на показанията на посочените двама свидетели. Същият действително е бил командирован в зоната на ГПУ Елхово, но за времето от 21.02-07.03.2014 г. (виж заповед от 18.02.2014 г. на л.295 до л.301 от НОХД), а след това в периода от 03- 17.07.2014 г. е бил командирован в зоната на ГПУ Малко Търново (виж заповед от 01.07.2014 г. на л.283 до л.294 от НОХД). На 02.07.2014 г., подс.А. не е бил командирован, а командироване му е престояло на другия ден. Надвечер и вечерта на 02.07.2014 г., той се е намирал в гр.Петрич, като в телефонен разговор с подс.Б., проведен в 17.56 ч. (№ 75, том 2, папка II ВДС), А. му се похвалил, че ще черпи, защото го връщат в ГПУ-Златарево, за което била издадена заповед и той знаел за нея, но чакал да му я връчат, а междувременно трябвало да замине в командировка[4]. В следващ телефонен разговор, с подс.Б., проведен в 21.17 ч., подс.А. му потвърдил, че автомобилът, за който Б. вече имал съмнения, че е „бопаджийска кола”, с Б.градска регистрация, е именно такъв. Допълнително, подс.А. осведомил подс.Б. къде точно е позиционирана колата, че в нея имало четирима души, единият от които – стоящият отпред – дори го загледал (виж № 76, том 2, папка II ВДС, № 39, том 3, папка II ВДС и смислово свързаният с него № 38, том 3, папка II ВДС). Информацията от подслушваната телефонна комуникация е в пълен унисон с показанията на свид.К., според които на 02.07.2014 г. той се е намирал в полицейския автомобил, спрян за наблюдение в близост до дома на подс.Б., когато покрай тях минал подс.А. с колата си, разпознал полицейското превозно средство, а малко след това свидетелят и колегите му били уведомени за прекратяване на операцията, поради разконспириране, предвид съдържанието на протеклите контролирани разговори. Впрочем на 02.07.2014 г. в 22.58 ч. между подсъдимите А. и Б. се състоял още един телефонен диалог, в който двамата продължили да обсъждат колко полицейски екипа са били в града и какви хора са дебнели (виж № 77, том 2, папка II ВДС).

Преразпитът на свидетелите Е. К. и Б. М. от настоящия съдебен състав и приобщаването по реда на чл.281, ал.1 от НПК и по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1 от НПК на показанията им, депозирани съответно при предходното въззивно разглеждане на делото и на досъдебното производство, се е наложило, с оглед установяване на начина, по който лицата са узнали за съществуване на престъпно сдружение, за заетите в него субекти, техните роли и функции, за които са свидетелствали по-рано (основно в досъдебната фаза). В тази им част, приобщените им, чрез прочитане, показания не се ползват от апелативния съд, защото са представлявали по естеството си полицейски хипотези, изградени на базата на оперативни източници и на базата на придобитата чрез СРС информация, за която са били регулярно осведомявани. Самите ВДС от прилагане на СРС са налични по делото. Същите имат качество на първични доказателства (макар и поставени под законовото ограничение на чл.177, ал.1 от НПК – да не могат единствени да служат за осъждане), което прави недопустима замяната им с производни такива, каквито са свидетелските преразкази на тяхното съдържание.

Апелативният съд кредитира изцяло прочетените, на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК, показания на свид.И. Х., дадени на досъдебното производство, както и изявленията му в тяхно потвърждение, пред настоящия съдебен състав. В тях свидетелят, който е бил служител в ГПУ Златарево, автентично, последователно и подробно е пресъздал събитията от 08 и 09.07.2012 г., на които е станал очевидец, свързани със задържането на подсъдимите Б. и Б. в близост до държавната граница с превозвани кашони с цигари, както и участието тогава на колегата му Т. в граничния наряд на 32-ра гранична пирамида. Показанията му са обективни, безпристрастни и в пълен синхрон с писмените доказателства, удостоверяващи отпочнатото и водено по случая наказателно преследване и постановената спрямо Б. и Б. осъдителна присъда.

За разлика от СНС, въззивната инстанция не се доверява напълно на показанията на свид.В. Ж., депозирани в първоинстанционното производство. Свидетелят е бил преразпитан от настоящия съдебен състав, като САС е приобщил и показанията му от досъдебната фаза, по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Показанията на Ж., въззивната инстанция кредитира относно местоработата му в ГПУ Златарево към инкриминирания период, поводите за познанството му с подсъдимите, срещата му с подс.Т. вечерта на 12.08.2014 г., мястото и причината за провеждането й, съвместното им задържане, и последващото освобождаване на свидетеля, за които обстоятелства, неговите изявления, при всичките му разпити, са еднопосочни, обективни и се подкрепят от показанията на свид.М.. В частта им обаче, в която пред двете съдебни инстанции, свид.Ж. се е опитал да се отрече от сведенията, злепоставящи подсъдимите, съобщени от него в досъдебното производство, с оправданието, че бил „заплашен” от служителите на ДВС- МВР, показанията му се преценяват за подчинени на стремеж за неконфронтиране с привлечените към отговорност. Задържането на Ж. е било обусловено от факта, че е провел среща с подс.Т., на отдалечено място (до оранжерии след един от изходите на гр.Петрич), малко след отказа на последния да се подчини на полицейско разпореждане (неспиране на подадена стоп-палка и бягство), като съвсем скоро, свидетелят е бил освободен. Направената му проверка за алкохол, не е непременна индикация за оказано въздействие върху бъдещата му свидетелска теза, доколкото от показанията му се установява, че е отишъл на срещата с личния си автомобил – действие, възприето и от полицейските служители, поради което не може априори да се счита, че те са злоупотребили с правомощията си, с подобна цел. Впрочем, изпробването за алкохол, което се заявява от свидетеля, като форма на оказан му натиск (и заплашване), по никакъв начин не обяснява, защо според него са неверни показанията му от досъдебната фаза, засягащи подсъдимите. Лансираното оправдание, че ги подписал, без да ги прочете е наивно, като въззивният съд ги намира за автентични, но съвсем отделен е въпросът за доказателствената стойност на тяхното съдържание. По същество, същите се изразяват в съществували у свидетеля съмнения, че подсъдимите Б., Б., В., А. и Т., се занимавали с контрабанда на цигари, породени от разговори с негови съграждани и затвърждаване у свидетеля на тези съмнения от два лични контакта, които имал, съответно с подс.Б. и с подс.Т.. При първия от тях – с подс.Б., състоял се в заведение, около Нова година (2013/2014 г.), Б. му споделил, че той и останалите (без да ги конкретизира), платили на някакъв македонец пари за цигари, а македонецът не им дал стоката, от което свидетелят си направил извод, че се касае за контрабанда. При втория – с подс.Т., състоял се пак по същото време и пак в заведение, Т. му казал, че е „осигурил нарядите на границата” (без уточнение в кой граничен район, как ги е осигурил и с каква цел), от което Ж. отново сметнал, че събеседникът му говори за контрабанда на цигари. Изрично свидетелят е отбелязал, че подробности за предполагаемата от него „дейност” не са му известни и е допълнил, че чувал от хора в гр.Петрич, че част от контрабандните цигари се продавали на Е., който работел в заведението „Морско дъно”. Тоест, показания на свид.Ж., дадени при разпита му на досъдебното производство, в разглежданата им част, са възпроизвеждали слухове, лични предположения и произтичащи от тях лични умозаключения, които не могат да бъдат нито годни, нито надеждни гласни доказателства.

Показанията на свидетелите И. И. и Н. Б., правилно са отчетени от СНС, като недопринасящи за изясняване на фактите по делото. Споменаването в протеста на показанията на свид.И. към доказателствата, които според прокурора, подкрепяли обвинението по чл.321 от НК, е озадачаващо, доколкото първите са се изчерпвали единствено в изявление пред контролираната инстанция, че свидетелят е получавал информация от прилагани СРС и друго отношение към казуса не е имал.

Обстоятелството, че към 2014 г., подсъдимите Б., А., Т. и Б., са ползвали телефонните абонатни номера, за които спрямо тях се е прилагало законно подслушване, въззивният съд счита за безспорно установено от комплексния анализ на контролираното общуване и логическите връзки между водените разговори. В тях събеседниците често се обръщат по между си по име или по прякор (било той известен в местната общественост, като прим. „П.” – за подс.Б., било производен от името на лицето, прим. „А.” – за подс.А.), коментират минали, текущи или предстоящи действия, свързвайки ги с конкретни свои съпроцесници от кръга на контролираните лица, които действия са ставали тема в разговорите и на самите лица, в контактите им се навеждат специфични подробности за лични и семейни отношения, месторабота, интереси, и др. подобни, които не оставят никакво съмнение за самоличността на ползвателите на съответните комуникатори.

Отделно, ползването от подс.А., конкретно на абонатен номер ••••••••••, допълнително се установява от заключението на изготвената по делото техническа експертиза, от което е видно, че в телефонния указател на телефонен апарат „Нокиа” мод. 6120с-1, иззет при претърсването на обитаваното от подс.И. Т. жилище, в поз. 150 срещу номер +359 8•••••••• е било записано името А. (А.).

Ползването от подс.Т., конкретно на абонатен номер 08••••••••, допълнително се установява от протокола за доброволно предаване (л.51, том 2 от д.п.), с който Т. доброволно е предоставил за нуждите на разследването мобилния си телефон „POMP”, ведно със сим карта на „М-тел”, точно с този абонатен номер.

Ползването от подс.Б., конкретно на абонатен номер 08••••••••, допълнително се установява от протокола за доброволно предаване (л.52, том 2 от д.п.), заключението на техническата експертиза и справката на „Виваком” (л.91, том 2 от д.п.), от които е видно, че предаденият от Б. мобилен телефон „Нокиа”, мод. 100, е съдържал сим карта с № 89359032200018911927, на която е отговарял абонатен номер 08••••••••. Пак от заключението на техническата експертиза става ясно, че в телефонния указател на телефона „Нокиа” мод. 6120с-1, иззет при претърсването на обитаваното от подс.И. Т. жилище, в поз.19 срещу номер 08•••••••• е било записано името G. B. (Г. Б.).

Ползването от подс.Б., на абонатните номера ••••••••••, 08•••••••• и 08••••••••, се установява допълнително от протокола за доброволно предаване, с който лицето е предоставило доброволно за нуждите на разследването намиралите се у него средства за комуникация (мобилни телефони и сим карти), справките от мобилните оператори и заключението на техническата експертиза. Видно от справката на Виваком (л.375, част 1 от ВНОХД № 478/2019 г. на АСНС), сим картата на „Виваком” с № 89359032200008603138, предадена доброволно от подс.Б., ведно с мобилен телефонен апарат „Самсунг”, е отговаряла на абонатен номер ••••••••••. Видно от справките на „Теленор България” ЕАД (л.359 и л.370, част 1 от ВНОХД № 478/2019 г. на АСНС), сим картата на „Глобул” с № 89359050100505037250, предадена също доброволно от подсъдимия, ведно с мобилен телефонен апарат „Нокиа”, модел 5310, е отговаряла на абонатен номер +359 8••••••••. Видно от заключението на техническата експертиза, в телефонния указател на сим картата на „Виваком” с № 89359032200019973801, предадена доброволно от свид.М., ведно с телефонния му апарат „Самсунг”, в поз.4 срещу номер •••••••••• е било записано „B.”, а в поз.13 срещу номер 08•••••••• е било записано „B.”. И отново от заключението на техническата експертиза става ясно, че в телефонния указател на телефонен апарат „Нокиа” мод. 6120с-1, иззет при претърсването на обитаваното от подс.И. Т. жилище, в поз. 389 срещу номер •••••••••• е било записано Р. (П.).

Доказателствата, от които се установява безспорно, ползването от свид.С. М. към 2014 г. на абонатните телефонни номера 08•••••••• и 08••••••••, вече бяха изложени при обсъждането на показанията му.

Доказателствата, от които безспорно се установява, ползването от подс.Г. В. към 2014 г. на абонатните телефонни номера 08•••••••• и 08••••••••, са протоколът за доброволно предаване, с който подсъдимият е предоставил за нужните на разследването, намиралите се у него комуникационни средства, протоколът за претърсване и изземване в обитаваното от него жилище и справките на мобилните оператори. Съгласно справката на Виваком (л.374 и л.375, част 1 от ВНОХД № 478/2019 г. на АСНС), сим картата на „Виваком” с № 89359032200018759268, предадена от подсъдимия, ведно с мобилен телефонен апарат „Нокиа” модел 106, е отговаряла на абонатен номер 08••••••••. Съгласно справката на Виваком (л.377, част 1 от ВНОХД № 478/2019 г. на АСНС), сим картата на „Виваком” с № 89359032200019961988, намирала се в мобилния телефон „Нокиа” модел 100, открит при претърсването на жилището на В., е отговаряла на абонатен номер 08••••••••.

Предвид извършеното от настоящата инстанция попълване на доказателствената съвкупност и най-вече предвид проведения самостоятелен доказателствен анализ, основан на собствен прочит на материалите по делото, апелативният съд изрично отбелязва, че се разграничава още и от следните, неправилно възприети в мотивите на СНС фактически положения, които са произволни или противоречат на достоверния доказателствен материал, а именно:

• че въпреки проведените оперативни действия на 11.08.2014 г. – 12.08.2014 г., както и на 01.07.2015 г. и 02.07.2015 г., разследващите не могли да установят наличие на стоки (има се предвид от вида на инкриминираните) във владение на подсъдимите, доколкото от доказателствата по делото се установява, че тъкмо на 12.08.2014 г. подсъдимите Б. и В. са били задържани след продажбата на цигари без бандерол на свид.М., а в ползвания от подс.В. автомобил са били открити пак такива цигари, и доколкото през 2015 г. оперативни действия от естеството на визираните в мотивите, изобщо не са били провеждани;

• че автомобилът „Опел Астра” с рег. № ••••••••, с който свид.С. М. отишъл на срещата на 12.08.2014 г., бил негов собствен, което е произволно и противоречи на показанията на самия М. (че го взел от брат си) и на писмените доказателства по делото (справките на л.64 до л.67, том 2, свидетелство за регистрация на МПС и договор за лизинг – л.60 до л.62, том 9 от д.п.);

• че на същата среща от 12.08.2014 г., след предаването на парите, свид.М., подс.Б. и подс.В., заедно взели два кашона с цигари от управлявания от последния лек автомобил и се насочили към колата, с която дошъл свид.М., за да ги поставят в багажника й, което отново е произволно и без доказателствена опора, доколкото по делото не са събрани никакви доказателства подс.Б. да е влизал във физически досег с кашоните, и доколкото отсъстват изобщо доказателства свид.М. да е имал намерение да взима и да плаща повече от един кашон;

• че предадената на място от подс.Б. парична сума е била 3 140 лева и 105 евро, за която същият подсъдим заявил, че парите били предназначени за „Г. за три кашона цигари, които намериха в тях”, доколкото тази констатация за предназначението на парите се основава на отразеното в графата „писмени пояснения” от протокола за доброволно предаване, с които е недопустимо да се заобикаля реда по НПК за снемане на обяснения от подсъдим и доколкото общият размер на предадената от Б. левова сума е преписана от протокола без проверка, като при сборуването на отразените в него брой банкноти и техния номинал, сумата възлиза на 3 090 лева;

• че след горепосоченото събитие, служителите на МВР извършили незабавни последващи действия по задържане на останалите подсъдими, като били извършени претърсвания в жилищата на всички подсъдими, доколкото по делото липсват доказателства за претърсване на жилищата на подсъдимите А. и Д., които не са били и задържани;

• че при извършеното на 12.08.2014 г. претърсване в жилището на подс.Б. Б., находящо се в гр.•••, ул. „•••” № •, ет. •, ап. •, били намерени и иззети мобилни телефони, както и множество банкноти в лева, описани в съставения за целта протокол, доколкото видно от въпросния протокол за претърсване и изземване, реализирано в обитаваното от подс.Б. жилище (л.41 до л.43, том 2 от д.п.), там въобще не са били открити вещи от значение за разследването.

Не е било отдадено нужното внимание от СНС на съдържанието на ВДС от използването на СРС, особено онези, отразяващи комуникацията на 12.08.2014 г. между свид.М. и подс.Б., подс.Б. и подс.Б., подс.Б. и подс.В., нито на заключението на техническата експертиза, а тези доказателства са важни, защото заедно с показанията на свид.М., са установявали предварителните уговорки между лицата за сделката.

И при така възприетата от настоящия състав на въззивния съд фактическа обстановка по делото, крайното правно виждане на първата инстанция, за недоказаност на повдигнатото на подсъдимите обвинение по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4 вр. с ал.2 от НК, се преценява за законосъобразно. В мотивите на атакуваната присъда пространно е развито разбирането на теорията и на съдебната практика, за обективните и субективните признаци от състава на така вмененото престъпление, които е безпредметно да бъдат повтаряни.

Независимо, че не всички, изложени от СНС съображения се споделят, изводът за оправдаване не подлежи на промяна. Обвинението на всички подсъдими е за форма на изпълнително деяние „участва” в ОПГ, а не за образуване на такава група, поради което не е необходимо, както е счел първостепенният съд, да се установява времето на възникването й, т.е. нейното изначално персонално формиране. При изпълнително деяние, изразяващо се в участие, законът изисква обаче, най-малкото да е доказано, че през очертания в обвинителния акт период, даден кръг от лица (три или повече), реализират такова поведение, с което демонстрират, че са постигнали необходимото трайно и устойчиво съгласуване на волите си, насочено към извършване на престъпления (поне две), с конкретна наказуемост. Контролираната инстанция е приела, че никакви доказателства по делото не ползват обвинението, като според нея, дори и във ВДС от прилагането на СРС, нямало записани уличаващи разговори и нямало визуализирани уличаващи срещи. Отнесено само към подс.Е. Д., подобно съображение е вярно, но е некоректно спрямо останалите подсъдими, като издава крайно повърхностен прочит на секретните доказателствени източници. В случая сме изправени не пред тотална доказателствена необезпеченост, а пред хипотеза на чл.177, ал.1 от НПК, заради липсата на други годни доказателства, които да подкрепят фактите, съдържащи се в секретните източници. Свидетелите – полицейски служители, вкл. онези, на които се е спрял прокурорът в протеста, излагат хипотези за престъпно сдружаване, основани на резултатите от същите СРС и на оперативни данни. Свид.Ж. е пресъздал слухове и лични подозрения. Освен това, няма как да бъде обосновано съществуване на ОПГ, в контекста на условно казано – два отделни престъпни епизода, единият през м. юли 2012 г., а другият през м. август 2014 г., при положение, че към първия от тях, доказано съпричастни от шестимата подсъдими, са били само Б. и Б. (за което са и осъдени), а към втория – подсъдимите Б. и В., и при положение още, че към първия от тези епизоди, само се подозира възможно оказано съдействие от страна на подс.Т., а към втория, съдействието на подс.Б., реализирано чрез телефонно посредничество (звукозаписано със СРС), попада също под нормата на чл.177, ал.1 от НПК. Следователно и при вярна интерпретация на приложените по делото ВДС от експлоатацията на СРС (започнала към края на м. март 2014 г.), съвкупно с доказателствата, касаещи въпросните два условни епизода, съществуване на ОПГ, не би могло безспорно да се установи, защото не се доказва поне трима от подсъдимите да са проявили изискуемото общо поведение, отговарящо на характеристиките на чл.93, т.20 от НК. Не би могло да се стигне и до евентуална преквалификация за някои от подсъдимите по чл.321, ал.6 от НК, понеже отново не се доказва, със способите и по реда на НПК, наличието на устойчив престъпен сговор за извършване на даден вид вторични престъпления, поне за двама от тях. Ето защо, искането на протеста, за отмяна на присъдата в оправдателната й част и за осъждане на А., Т., Б., Б., В. и Д. по обвинението по чл.321 от НК, като неоснователно, апелативният съд остави без уважение.

По отношение на осъждането на подсъдимите Б. и В. за вменената им престъпна деятелност по чл.234 от НК, мотивите на СНС са твърде оскъдни, което изисква излагане на допълнителна правна аргументация от въззивната инстанция.

При възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, подсъдимите Б. и В., със съвместните си действия на 12.08.2014 г. в гр.•••, по предоставянето на свид.С. М., срещу заплащане, на 500 кутии (един кашон) цигари без български акцизен бандерол, марка „Йорк”, са осъществили от обективна и субективна страна, състава на престъплението, за което са били признати за виновни, по чл.234, ал.2, т.1 вр. с ал.1, пр.1 вр. с чл.28, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК за подс.Б. и по чл.234, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК за подс.В. – като елемент от продължавано престъпление за него.

От обективна страна, на инкриминираната дата и място, двамата подсъдими са реализирали изпълнителното деяние „продава”, съобразно законовата формулировка към 2014 г. и принципа на чл.2, ал.1 от НК, като са прехвърлили възмездно, собствеността (и фактическото владение) върху горепосоченото количество цигари на купувача С. М.. Деянието им е било довършено с отчуждаването на вещите, а именно предаването на собствеността върху тях на свидетеля, а едновременно с това получаването от него на тяхната цена. Деянието е съставомерно, независимо, че понастоящем формата на изпълнително деяние „продава” е заменена с „разпространява”, тъй като разпространението е дори по-широко понятие, което означава прехвърляне на фактическа власт, без оглед на възможните правни способи и неминуемо обхваща и продажбата.

Инкриминираните вещи – кутии с цигари, от марката „Йорк”, са тютюневи изделия по смисъла на § 1, т.4 от ДР на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), като са съставлявали цигари с филтър, фабрично произведени, съдържащи тютюневи блендове (смеси), съставени от различни типове тютюн, видно от заключението на назначената от въззивния съд физико-химическа експертиза. Съгласно чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), те са подлежали на облагане с акциз в РБългария, а по силата на чл.4, т.1 от същия закон, са се явявали акцизни стоки и върху тях задължително се е изисквало да има залепен акцизен бандерол. Бандеролът е уредена в чл.4, т.7 от ЗАДС държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, подлежи на закупуване от министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка. Облагането с акциз на инкриминирания вид стоки е изискуемо, не само при производство в страната, но и при въвеждането им на българска територия от територията на друга държава (чл.19, ал.1 от ЗАДС). Тютюневите изделия, независимо дали са местно производство или чуждо, се продават на вътрешния пазар с поставен, върху потребителската опаковка, бандерол, по начин, който гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване (чл.64, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАДС). Аналогични са изискванията и на чл.25, ал.1, ал.2 ал.5, ал.6 и на чл.28, ал.1 от ЗТТИ. По делото е безспорно доказано, че продадените от подсъдимите на свид.М. и иззети от управлявания от него л.а. „Опел Астра”, общо 500 бр. кутии с цигари от цитираната марка, не са били облепени с български акцизни бандероли. Чрез заключението на съдебно-оценителната експертиза по делото е определена единичната цена на кутия цигари от марката „Йорк”, към датата на деянието, а именно 7, 50 лева и въз основа на нея се изчислява, че общата стойност на 500 бр. кутии с цигари, е възлизала на 3 750 лева.

Престъплението, към момента на извършването му е имало годен предмет, а именно тютюневи изделия по смисъла на ЗТТИ, съдържащи тютюн. Обстоятелството, че по времето на пробовземането, осъществено повече от пет години след деянието, за нуждите на физико-химическото експертно изследване, качеството на тютюна, а респ. и на самите изделия, вече е било влошено, е ирелевантно, тъй като от експертното заключение е видно, че намаляването на влагата в тютюневите смеси (под прага по БДС), пожълтяването и петносването на хартията на цигарите, съставляват дегенеративни процеси, настъпили вследствие на продължителното им престояване повече от две години. Че стоките към момента на деянието са били годни за консумация по предназначение, се установява от обстоятелството, че са били предлагани за продаване, както и от обстоятелството, че някои от представителните проби, видно от изследователската част на ФХЕ, са били все още със съдържание на влага много близко до долната граница на стандарта по БДС (11%), а именно 10, 43%, 9, 89%, , въпреки че пробовземането е било осъществено, не след повече от две, а даже след повече от пет години.

От субективна страна – престъплението е било извършено виновно от двамата подсъдими, при форма на вината пряк умисъл. Всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на общото престъпно начинание, че това което вършат е противоправно и наказуемо, доказателство за което е, както изборът на мястото за осъществяване на престъпната сделка (отдалечено и неоживено), така и старанието за обрано и завоалирано изразяване при телефонната комуникация, водена с оглед предварителната подготовка за срещата с купувача. В съзнанието им е била оформена ясна представа, че прехвърлят възмездно собствеността върху инкриминираните вещи другиму и че тези вещи, съставляват тютюневи изделия, за които не е имало заплатен акциз в България, удостоверен с поставяне върху опаковките на изделията на акцизен бандерол. Всеки от подсъдимите е предвиждал и е искал продажбата на цигарите да се осъществи, без да се съобразява със законовите разпоредби за дейностите по отношение на този вид стоки и задълженията за тяхното косвено данъчно облагане.

Престъплението е било осъществено от подсъдимите Б. и В. в съучастие, под формата на съизвършителство, по смисъла на чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, понеже и двамата са участвали в самото изпълнително деяние.

Съизвършителското качество на подс.В. не се променя заради обстоятелството, че уговарянето на продажбата е станало само между съучастника му Б. и купувача или заради плащането на парите на подс.Б.. Подс.В. е бил лицето, което съзнателно е осигурило стоката, с оглед нейното пласиране, като я транспортирал на мястото на предаването й и я е връчил на свид.М., т.е. без неговите активни действия реализирането на самото изпълнително деяние е било невъзможно.

Нещо повече, деянието е покривало и квалифициращият признак по ал.2, т.2 вр. с ал.1 на чл.234 от НК (редакция към 2014 г.), а именно било е извършено след предварително сговаряне между подсъдимите, за която правна квалификация СНС незаконосъобразно ги е оправдал. Първата инстанция се е ръководила от погрешното разбиране, че предварителният сговор, изисквал „трайност и обвързаност” на съвместната престъпна дейност на лицата. Така е допуснато смесване с института на сговора по чл.321, ал.6 от НК, но е флагрантно, че не това са имали предвид законът и трайната съдебна практика (Постановление № 3/1970 г. на ПВС). Предварителното сговаряне е налице, когато участниците не действат вследствие на инцидентно възникнало решение, непосредствено преди извършване на престъплението, а са взели решението след обмисляне на мотивите „за” и „против”, уточняване на начина на действие или съставяне на план, набавяне на средства и пр. Вън от всяко съмнение е, че в случая, решението за престъпното деяние, не е възникнало у подсъдимите спонтанно, а след предварителни уговорки, координатор на които се е явявало друго лице (подс.Б.), с чието посредничество, дейците са постигнали съгласуваност къде и кога трябва да се срещнат с купувача и кой от тях следва да осигури и транспортира стоката. Квалифициращият белег предварително сговаряне, по правило обхваща обикновеното съучастие, поради което при избора си на юридическа формулировка във внесения обвинителен акт, прокурорът правилно е повдигнал обвинение само за квалифициращото обстоятелство, а не едновременно за него и за обикновено съучастие. Чрез оправдаването на подсъдимите за цитираната квалификация и осъждането им по чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, първостепенният съд е създал по-благоприятно положение за тях, което не може да бъде влошено при отсъствие на съответен протест. То не е изисквало изменение на обвинението и не съставлява процесуално нарушение, както възразява защитникът на подс.Б., адв.С.. Обвинението, срещу което подсъдимите са се защитавали е било даже с по-голям обхват (за усложнена форма на съучастие), поради което в никой случай не са били създадени пречки за защитата им и не се е налагало полагане на допълнителни усИ., за да се бранят срещу сторената на практика преквалификация към обикновено съучастие.

Специално за подс.Б. е налице и квалифициращият признак „повторност” по ал.2, т.1 вр. с ал.1 на чл.234 от НК (редакция към 2014 г.) вр. с чл.28, ал.1 от НК, понеже е извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила на 10.02.2014 г. присъда № 68/23.01.2014 г. по НОХД № 460/2013 г. на РС-Петрич, за друго такова престъпление и преди изтичането на срока по чл.30 от НК.

Оплакванията на адв.С. за недоказаност на обвинението на подс.Б., поради основаването му само на показанията на свид.М., които по съществото си представлявали оговор, също са неоснователни. Доколкото съвременното схващане за оговор, означава изнасяне на сведения, освен за собствено участие в престъпление, но и за участие на друго лице и доколкото свидетелят е бил страна в престъпната сделка, показанията му могат да бъдат разглеждани и в подобен аспект, независимо от свидетелското му качество. Реализираното от подс.Б. престъпление обаче, съвсем не се установява само от показанията на свид.М., но и от ВДС от използваните СРС (подробно изложените във фактологията по-горе звукозаписани разговори от 11 и 12.08.2014 г.), от съставените протоколи за оглед и за претърсване на 12.08.2014 г., от протокола за доброволно предаване, с който Б. е предал намиралите се у него вещи, в т.ч. парични суми, от показанията на свидетелите Д. К. и Е. К., от експертните заключения и от справките от мобилните оператори, относими към сим картите на ползваните от подс.Б., свид.М., подс.В. и подс.Б. мобилни телефони. Този стабилен доказателствен комплекс установява, че подс.Б. не се е отзовал на мястото, където са отишли съпроцесника му В. и свид.М. случайно, а е отишъл след уговорки с купувача и лицата, от които е зависело доставянето на цигарите; на подс.Б. са били платени парите за продадената стока, като едното от трите тестета банкноти, намирали се у него, е съдържало купюри, които отговарят на описаните от свид.М.; подс.Б. е бил възприет от полицейските служители, заедно с другите две лица, а според показанията на свид.К., подс.Б. е бил заварен до отворения багажник на л.а. „Опел Астра” (управляван от купувача), в който, според съставения протокол за оглед и според протокола за претърсване на същото превозно средство, е бил открит продаденият вече на М. кашон с цигари; установените на местопрестъплението кашони с цигари са били общо три (един в л.а. „Опел Астра”, един на земята и един в колата, управлявана от подс.В.), точно колкото подс.Б. поръчал при контролираното със СРС телефонно общуване.

Конкретната престъпна продажба не е маловажен случай, независимо от редуцирането, с настоящото решение, на количеството на инкриминираните акцизни стоки. Дори да се касае за един кашон, т.е. 500 кутии с цигари, стойността им не е ниска, а дейците са лица, за които престъплението не се е явявало инцидент. Не само подс.Б. е осъществил по-рано такъв вид престъпление, но и подс.В., макар той да е бил осъден за него след инкриминирания по сегашното дело период. Освен това, от ВДС от експлоатацията на СРС се установява, че подс.Б. е водил редица телефонни уговорки и с други лица за пласмент на такива стоки.

По делото няма доказателства, за извършване на продажба на свид.М. на по-голямо количество акцизни стоки от горепосоченото – 500 кутии с цигари. Обвинението и присъдата за продажба на два кашона с цигари (т.е. общо 1 000 кутии) са произтичали само от факта на открИ.ето при огледа на втори кашон, до задната част на л.а. „Опел Астра”, без да бъде съобразено, че доказателствата за количеството съвсем не са били еднозначни. Свид.М. във всичките си разпити е поддържал, че се е уговорил с подс.Б. за покупко- продажба само на един кашон, че само един кашон (с 50 стека, т.е. 500 кутии) е взел и че съответно е платил цена 1 100 лева, при 22 лева за стек. В първоначалните си показания от досъдебното производство, той е уточнил, че дадените от него пари на подс.Б. са били: основно в банкноти от 20 лева, но е имало още една банкнота от 100 лева и четири банкноти от 10 лева. Предадените доброволно от подс.Б. пари, видно от съставения протокол, са били обособени в три пачки (тестета), всяка захваната с ластик. В две от пачките, банкнотите са били смесени – левови и еврови, което логично се свързва с планираното от Б. пътуване същия ден до Гърция (данни за такова се съдържат във ВДС от прилагането на СРС, но и в показанията на свидетелите – полицейски служители, от които става ясно, че личният автомобил на подсъдимия е бил пълен с багаж за лятна почивка). В третата пачка, банкнотите са били само левови, като единствено те по номинали, отговарят на описанието на свидетеля – една банкнота от 100 лева, четири от 10 лева, а останалите от 20 лева. Тяхната обща сума е възлизала на малко повече от 1 100 лева, тъй като банкнотите от 20 лева са били 58 бр., но това не изключва възможността след получаването на парите, получателят да е добавил към тях в тестето и други. В нито един от звукозаписаните разговори не става дума, какво количество стока подс.Б. е искал да бъде доставено специално за свид.М.. От същите разговори се установява, че подс.Б. е поискал от подс.Б., да бъдат занесени на мястото на срещата общо три кашона, но освен това се установява, че те са били единствените останали налични кашони от марката „Йорк”. При положение, че подс.Б. просто е поръчал да се донесат и трите кашона и при положение, че освен със свид.М., междувременно той е правил уговорки и с друго неизвестно лице за продажба на цигари от същата марка, то няма как да се изключи възможността, другите два транспортирани кашона от свид.В., да не са били предназначени за свид.М.. Пак в най-ранните си показания свид.М. е заявил, че по неизвестни за него причини, подс.В. е извадил и втори кашон с цигари от автомобила си и го е оставил до задната част на л.а. „Опел Астра” и точно в този момент са се появили полицаите. Тук следва да се има предвид и че точно тези два автомобила са били паркирани със задните си части един срещу друг, много близо (на разС.ие от около метър, метър и половина). При всички отразени особености, местоположението на втория кашон с цигари, само по себе си, съвсем не е било достатъчно да се приеме за доказано обвинението за количественото изражение на престъпния предмет. В тази насока, по мнението на въззивния съд, много по-сигурна доказателствена основа се явяват показанията на свид.М., които за конкретното твърдение, косвено се подкрепят и от съдържанието на протокола за доброволно предаване на намиралите се у подс.Б. вещи, вкл. пари.

С оглед изложеното, присъдата следва да бъде изменена, като подс.Б. бъде признат за невинен, в това да е продал на свид.М. повече от един кашон с 500 кутии с цигари и стойността им да е възлизала на над 3 750 лева, като на основание чл.304 от НПК да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл. Съответно оправдаване, предвид редуцирането на престъпния предмет, се налага и за подс.В., но поради необходимостта от внасяне и на други корекции в постановената спрямо него присъда, начинът на формулиране на оправдаването на В. ще бъде отразен по долу, при обсъждане от правна страна на цялостното му инкриминирано поведение.

С поведението си подс.В., е реализирал обективните и субективните признаци още и на престъплението по чл.234, ал.1, пр.2 от НК, като за времето 12-13.08.2014 г., в гр.•••, в управлявания от него л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № •••••••• (собственост на майка му Р. В.), е държал три кашона с общо 1 500 кутии с цигари марка „Йорк“ (на датата 12.08.2014 г.) и в същия град, в обитаваната от него къща на ул. „•••“ № •, е държал един стек с 10 кутии цигари марка „Йорк“, и два кашона, с общо 840 кутии с цигари в тях, марка „Ронхил“ (на датата 13.08.2014 г., като държането на стоките там е разкрито в съвсем ранните часове на 13.08.2014 г.).

От обективна страна, подс.В. е осъществил изпълнителното деяние „държане” на горепосоченото количество цигари (по логиката на ТР № 2/18.12.2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСНК на ВКС), както в превозното средство, така и в обитаваната от него къща, като е упражнявал сравнително трайна фактическа власт спрямо тях. Владението е било сравнително трайно, като по делото е несъмнено доказано, че именно подс.В., с автомобила „Фолксваген Пасат” е транспортирал трите кашона с цигари (от марката „Йорк”) до мястото на срещата на 12.08.2014 г. с подс.Б. и свид.М., а също е несъмнено доказано, че е обитавал въпросната къща с майка си, като за разлика от майката, за която липсват данни да се е занимавала с безбандеролни цигари, за подс.В. такива са налице, а отделно, намереният един стек цигари в къщата, е бил от същата марка „Йорк”, като транспортираните. При държането е от значение фактическата връзка между вещите и дееца, а не съществуването на правно основание за нея, каквато връзка в случая е безспорно установена. Касае се за формално, продължено престъпление, което е осъществено с извършване на изпълнителното деяние в съответната му форма.

Инкриминираните вещи – кутии с цигари от марките „Йорк” и „Ронхил”, са тютюневи изделия, по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗТТИ, видно от заключението на изготвената по делото физико-химическа експертиза, като са съставлявали цигари с филтър, фабрично произведени, съдържащи тютюн (тютюневи смеси) и на основание чл.2, т.2 от ЗАДС, са се явявали акцизни стоки, върху които задължително се е изисквало да има залепен акцизен бандерол, удостоверяващ плащането на дължимия акциз. Всичко изложено по-горе, относно нормативната уредба за бандерола, като държавна ценна книга, неговата изискуемост и начинът на поставянето му върху потребителската опаковка на акцизните стоки, съобразно чл.4, т.1 и т.7, чл.19, ал.1, чл.64, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАДС и съобразно чл.25, ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6, и чл.28, ал.1 от ЗТТИ, важи и за така разглеждания случай. По делото е безспорно доказано, че държаните и на двете места количества кутии с цигари, не са били облепени с български акцизни бандероли. Чрез заключението на съдебно-оценителната експертиза по делото е определена единичната цена на кутия цигари от всяка от двете марки „Йорк” и „Ронхил”, към времето на осъществяване на деянието, а именно 7, 50 лева. Въз основа на нея се изчислява, че общата стойност на държаните от подс.В. общо 2 350 бр. кутии с цигари (1 500 бр. + 10 бр. + 840 бр.), е възлизала на 17 625 лева.

И това деяние, към момента на извършването му, е имало годен предмет, като за него важат в пълна степен аргументите на въззивната инстанция, изложени и за предходния разгледан случай (на извършената в съучастие продажба).

От субективна страна – подс.В. е осъществил деянието с пряк умисъл.

Той е съзнавал общественоопасния му характер, а именно съзнавал е, че упражнява фактическа власт върху тютюневи изделия, за които не е имало заплатен акциз, удостоверен с поставяне върху опаковките на изделията на български акцизен бандерол. В. е предвиждал и е искал да осъществява такава власт, без да се съобразява със законовите разпоредби за дейностите по отношение на този вид стоки и задълженията за тяхното косвено данъчно облагане. Формираните у дееца ясни представи, че поведението му е неправомерно и наказуемо, се проявяват чрез начина, по който са били опаковани инкриминираните стоки, държани от него в превозното средство (с поставени върху кашоните черни полупрозрачни найлонови чували) и чрез мястото на държането на друга част от стоките в къщата – в гаражен авто канал, явявал се своеобразен тайник.

Деянието е немаловажен случай, както с оглед количеството на инкриминираните стоки, тяхната стойност и държането им на отделни места, така и с оглед личността на дееца.

Правилно СНС в присъдата си, е обединил деянията на подс.В., а именно самостоятелното държане на цигари без бандерол (в превозното средство и в къщата) и продажбата на такива цигари, извършена в съучастие с подс.Б., в едно единно продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, с общ инкриминиран период от 12.08.2014 г. до 13.08.2014 г. Изпълнени са били условията на цитираната правна норма, понеже деянията поотделно осъществяват състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), като са се явявали, от обективна и субективна страна, продължение едно на друго.

Очертавайки продължаваната престъпна дейност по чл.26, ал.1 от НК обаче, първостепенният съд е допуснал объркване в присъдата, като се е заблудил, че обвинението срещу подс.В. е за три отделни престъпления, а то е било за две отделни престъпления, съответно: за държане на акцизни стоки без бандерол, като една продължена престъпна проява, реализирана във времевия интервал 12-13.08.2014 г. (независимо от различните места на държане на стоките), и за продажба на акцизни стоки без бандерол на свид.М., реализирана в съучастие с подс.Б.. Разделяйки първата продължена престъпна проява с инкриминиран времеви интервал 12-13.08.2014 г., на две отделни деяния в диспозитива на присъдата (цифрово номерирани с 1 и 2), СНС на практика е утежнил положението на дееца, а отделно, е допуснал и техническа грешка при посочването на датата на държането на цигарите в л.а. „Фолксваген Пасат” – 13.08.2014 г., вместо вярната 12.08.2014 г.[5] При положение обаче, че законосъобразно е бил приложен чл.26, ал.1 от НК, с обединяване на отделните деяния в едно единно продължавано престъпление, при което е меродавен общият времеви период на неговото извършване, който общ времеви период е вярно отразен в присъдата (в диспозитива и в мотивите), а и отговаря на фактическото обвинение, не се налага нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд, защото е възможно неточностите да бъдат поправени с изменение на първоинстанционния акт в тази му част, съгласно въззивните правомощия по чл.337, ал.1, т.2 от НПК.

Коригирането в случая изисква пълно словесно реконструиране на самия осъдителен диспозитив на присъдата, посредством изменение, като в този смисъл подсъдимият Г. В., следва да бъде признат за виновен, в това че: през периода 12.08.2014 г. – 13.08.2014 г., в гр.•••, при условията на продължавано престъпление, сам е държал и в съучастие, като съизвършител с Б. И. Б., е продал акцизни стоки – цигари, без залепен на тях български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.2, т.2, чл.4, т.1 и т.7, чл.19, ал.1, чл.64, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАДС, както и съгласно чл.25, ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6, и чл.28, ал.1 от ЗТТИ, както следва: за времето 12-13.08.2014 г. в гр.••• е държал акцизни стоки – цигари, без бандерол, а именно 1 500 кутии с цигари марка „Йорк“ – в управляван от него л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № •••••••• (собственост на майка му Р. В.) и 10 кутии с цигари марка „Йорк“, както и 840 кутии с цигари марка „Ронхил“ – в обитавана от него къща в същия град, на ул. „•••“ № •, на обща стойност 17 625 лева; на 12.08.2014 г. в гр.•••, в съучастие, като съизвършител с подсъдимия Б. И. Б., продал на С. С. М. акцизни стоки – един кашон с 500 кутии с цигари, марка „Йорк“, без бандерол, на обща стойност 3 750 лева (които продадени цигари са съставлявали част от горепосоченото държано количество), като общата стойност на всички цигари е възлизала на 17 625 лева и случаят е немаловажен, което е престъпление по чл.234, ал.1, пр.1 и 2 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.2, ал.1 от НК.

Общата стойност на цигарите – предмет на горното продължавано престъпление, е именно 17 625 лева и не може да бъде изкуствено увеличавана, чрез сборуване на държаните цигари плюс продадените, а е еквивалентна само на държаните стоки, понеже по делото е безспорно доказано, че продадените са били част от тях.

С отразеното изменение на присъдата за подс.В., на практика се постига изискуемата съответност на осъждането с фактическото обвинение, без да се надхвърлят неговите рамки, като същевременно се запазва законосъобразното и благоприятстващо дееца обединяване на двете престъпни прояви, в обща продължавана престъпна дейност по чл.26, ал.1 от НК.

С настоящото решение, подс.В. следва да бъде признат за невинен, в това, да е извършил две отделни престъпления[6], в това да е продал на свид.М. повече един кашон с 500 кутии с цигари, чиято стойност да е възлизала на над 3 750 лева и в това общата стойност на всички цигари да е възлизала на над 17 625 лева, като съответно на основание чл.304 от НПК, да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

Доводите на защитника на подс.В., адв.К. за недоказаност на обвинението по чл.234 от НК не се споделят. Доказателствата, на които се основава осъждането на подс.В., са показанията на свидетелите С. М., Д. К., Е. К., Г. М., С. А., В. Т. и С. М., ВДС от използваните СРС (изложените във фактологията на настоящото решение звукозаписани разговори от 12.08.2014 г.), протоколите от 12.08.2014 г. за оглед, за претърсване в автомобилите „Опел Астра” и „Фолксваген Пасат”, за доброволно предаване, протоколът от 13.08.2014 г. за претърсване на обитаваната от подс.В. къща, експертните заключения и справките от мобилните оператори, относими към сим картите на ползваните от подс.В., подс.Б., подс.Б. и свид.М. мобилни телефони. При събирането на тези доказателства не са допуснати процесуални нарушения, поради което е неоснователно обобщеното защитно оплакване в противната насока, още повече, че то препраща към полицейски действия спрямо свид.Ж., преди разпита му в досъдебното производство, а показанията на този свидетел нито са от значение за обвинението по чл.234 от НК, нито въпросните действия са мерило за начина на провеждане на досъдебната фаза. Възраженията на адв.К., че подс.В. нямало как да знае за цигарите, открити в канала на гаража в обитаваната от него къща, щото в първата инстанция било разпитано лице – наемател на имота и щото полицаите, присъствали на претърсването не помнели В. да е казвал нещо по повод откритите предмети, са изцяло несъстоятелни. Разпитаното лице (свид.Н. В.), въобще не е твърдяло да е било наемател на някакво помещение от къщата. За наличието на наематели, особено към момента на претърсването, по делото липсват доказателства. Инкорпорирани са обаче такива, установяващи връзка между транспортираните от В. цигари на 12.08.2014 г. (по указание на подс.Б. и с неговото посредничество, след искане на подс.Б.) и намерените в къщата, защото откритият един стек с цигари в задгаражното антре, са били от същата марка, като превозваните, а именно „Йорк”. Освен това, марката цигари, намерени в авто канала на гаража – „Ронхил”, е била същата, която подс.Б. е предлагал на свой клиент – неизвестно лице, в проведен на 12.08.2014 г. в 10.17 ч. разговор (№ 59, том 3 ВДС, папка II), обяснявайки му за моментните наличности на стока и от двете марки „Йорк” и „Ронхил”.

При решаването на въпроса за отговорността, изхождайки от преценката си за определящите отговорността на подсъдимите Б. и В. обстоятелства по чл.54 от НК, СНС им е наложил наказания „лишаване от свобода” за срок от по две години, който за подс.Б. се е явявал минималния, предвиден в закона, а за подс.В. – ориентиран към долната законова граница. И на двамата, първата инстанция е наложила и наказание „глоба” в размер от по 4 000 лева, на всеки, който размер се оспорва с протеста, като силно занижен и по-нисък дори от паричната равностойност на престъпния предмет.

Въззивният съд намира, че следва да постави на преоценка смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимите Б. и В. обстоятелства, особено като има предвид изминалото време от извършване на деянията до реализиране на отговорността.

За подс.Б., СНС е извел като отегчаващи обстоятелства „предходни осъждания” и „значително количество” на акцизните стоки, които няма как да бъдат възприети от въззивната инстанция. Предходното осъждане на дееца е едно и в случая то предопределя по-тежката правна квалификация на престъплението, като извършено повторно, а количеството цигари без бандерол, в чиято продажба подс.Б. е участвал – 500 кутии, не би могло да се характеризира като значително, а е причислимо към обикновените случаи на престъпления от същия вид. За разлика от първостепенния съд, който не е намерил наличие на смекчаващи обстоятелства за цитирания подсъдим, настоящият съдебен състав счита, че такива са влошеното здравословно съС.ие на лицето, документално установено по делото (същият страда от хипертония, астма, двуклонова коронарна болест и е прекарал миокарден инфаркт) и изтеклият към момента близо десетгодишен период от извършване на престъпното деяние. Тези фактори неминуемо следва да се третират в аспекта на чл.55 от НК, като изключителни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко за виновния. Ето защо, присъдата на СНС, в частта й относно наложеното на подс.Б. наказание лишаване от свобода, трябва да се измени на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, като се отмени приложението на чл.54 от НК и вместо това, на основание чл.55, ал.1, т.1 от НПК, същото наказание да се определи под най-ниския, предвиден в закона предел, а именно за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. В този срок то е справедливо, отговаря на обществената опасност на престъплението и тази на извършителя и би постигнало целите по чл.36 от НК. Що се отнася до кумулативно наложеното на подс.Б. наказание глоба в размер на 4 000 лева (оспорен с протеста, като занижен), същото подлежи на отмяна, понеже СНС не е съобразил, че такова наказание не е предвидено за престъплението по ал.2 на чл.234 от НК (редакция към 2014 г. и сегашен аналог ал.3 на чл.234 от НК), за което подсъдимият е бил признат за виновен. Законоустановените санкции за цитираното престъпление са лишаване от свобода и лишаване от права, без наказание с имуществен характер.

Предвид отмерването на наказанието лишаване от свобода на подс.Б. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – за срок от шест месеца, е необходимо да се отмени и приложението с присъдата на чл.57, ал.1, т.2, б. „в” от ЗИНЗС – за първоначален „строг” режим на изтърпяване, като вместо това се постанови същото наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим, съгласно чл.57, ал.3 от ЗИНЗС.

Активирането, на основание чл.68, ал.1 от НК, на наказанието една година лишаване от свобода, наложено на подс.Б., с влязлата в сила на 10.02.2014 г. присъда № 68/23.01.2014 г. по НОХД № 460/2013 г. на РС-Петрич, е законосъобразно, тъй като престъплението, извършено от дееца по настоящото дело, което е умишлено и от общ характер, и за което е наложено същия вид наказание, е било извършено от подсъдимия в определения му, с цитираната присъда, тригодишен изпитателен срок. И за това наказание обаче, избраният с присъдата режим „строг” се оказва незаконосъобразен, поради отсъствие на предпоставките по чл.57, ал.1, т.2, б. „в” от ЗИНЗС, чието приложение следва да бъде отменено, като вместо това се постанови, наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС.

За извършеното от подс.В. престъпление по чл.234, ал.1, пр.1 и 2 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.2, ал.1 от НК, законът е предвиждал наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години, глоба до 10- кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК.[7] И за този подсъдим, първата инстанция е приела наличие само на отегчаващи обстоятелства – предишни осъждания, значително количество на акцизните стоки и осъществяване на три отделни деяния. Апелативният съд се съгласява само с виждането, че общото количество на неправомерно държаните и продадени от подс.В. стоки, е било по-голямо в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Към периода на реализиране на продължаваното престъпление 12-13.08.2014 г., деецът не е бил осъждан (осъждането му датира от 2015 г.), а включените в обхвата на чл.26, ал.1 от НК деяния са две, а не три. И за подс.В., въззивната инстанция преценява, с характер на изключително смекчаващо обстоятелство, изтеклият твърде дългият период от довършване на престъплението до санкционирането. Той изисква подходяща компенсация на виновния за продължителността на производството, която е постижима с отмяна на приложението на чл.54 от НК и определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.е. под минималния предвиден в закона предел от една година. За най-справедливо и удовлетворяващо целите на чл.36 от НК, апелативният съд намира наказание лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което е съответно на степента на обществена опасност на престъплението и на извършителя. Тоест, присъдата следва да бъде изменена на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК и в частта относно наказването на подс.В.. Кумулативно наложеното наказание глоба в размер на 4 000 лева, трябва да остане без промяна, независимо от възможността по чл.55, ал.3 от НК. Действително, то се явява далеч под пазарния размер на акцизните стоки – предмет на престъплението (за относимостта на наказанието глоба, както при продажба, така и при държане – ТР № 2/2013 г. на ОСНК), но от друга страна, такъв размер на глобата отговаря на виждането на въззивната инстанция за намаляване интензитета на наказателната репресия спрямо виновния като цяло, аргумент, за което му дава и съдържанието на чл.55, ал.2 от НК.

Заради отмерването, с настоящото решение, на по-ниско наказание лишаване от свобода на подс.В., приложението на чл.23, ал.1 от НК с първоинстанционната присъда подлежи на отмяна. Вместо него, на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК на дееца отново следва да се наложи едно общо най-тежко наказание, измежду наказанията, определени му за престъплението по чл.234, ал.1, пр.1 и 2 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.2, ал.1 от НК по сегашното дело и за престъплението, за което е бил осъден по НОХД № 1122/2012 г. на РС – Петрич, което се явява ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а към последното, на основание чл.23, ал.3 от НК трябва да се присъедини наказанието глоба в размер на 4 000 лева.

Такова присъединяване, съобразно изискването на чл.23, ал.3 от НК е било мотивирано и от първостепенния съд, макар в диспозитива на присъдата му, визираната норма да не е била посочена. Съгласно трайно установената съдебна практика, при кумулиране на наказания по реда на чл.23-25 от НК, ако глобите са повече (както е в случая, защото и по НОХД № 1122/2012 г. на РС – Петрич, на подс.В., наред с лишаването от свобода, е била наложена и глоба в размер на 2 812, 50 лева), се присъединява онази от тях в най-високия размер. Всички условия за описаното групиране на наказанията са налице, тъй като престъпленията по двете отделни дела, за които тези наказания са наложени, са били реализирани от виновния, преди да е имало влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях.

Апелативният съд се солидаризира с мотивите на първоинстанционния, че съществуват всички предпоставки на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на общото, най-тежко наказание на подс.В. една година лишаване от свобода. Неговият срок не превишава три години, деецът не е бил осъждан преди извършването, на което и да е от санкционираните престъпления и за изпълнението на целите по чл.36 от НК, а сред тях основно е поправителната такава, не възниква необходимост той да бъде поставян в условията на социална изолация. Фиксираният в първоинстанционната присъда изпитателен срок от четири години, макар да е съобразен с нормата на чл.66, ал.2 от НК, се явява завишен и непропорционален на общото наказание, особено на фона на изминалото време от извършване на престъпленията по двете дела. Ето защо, неговата продължителност следва да бъде намалена на подходящата минимална такава от ТРИ ГОДИНИ.

СНС е пропуснал да приспадне времето на задържането на подсъдимите, което е длъжна да стори въззивната инстанция, защото това е в тяхна полза. Така на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НПК, от наложеното на подс.Б. наказание шест месеца лишаване от свобода, следва да се приспадне времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и с постановление на прокурора по чл.64, ал.2 от НПК в периода 12-15.08.2014 г., както и времето, през което спрямо него е прилагана мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 15.08.2014 г. до 18.11.2014 г., като два дни домашен арест се зачетат за един ден лишаване от свобода. На основание чл.59, ал.1 от НПК, от наложеното на подс.В. общо най-тежко наказание една година лишаване от свобода, следва да се приспадне времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на прокурора по чл.64, ал.2 от НПК и с мярка за неотклонение „заддържане под стража, считано от 12.08.2014 г. до 07.10.2014 г. Отнемането в полза на Държавата на иззетите по делото цигари без бандерол, като предмет на престъпленията, е правилно, защото подобна конфискационна (по естеството си) последица, се указва в чл.234, ал.5 от НК в сегашната му редакция, но и в редакцията на закона към инкриминирания момент (тогава чл.234, ал.3 от НК).

Не е възможно въззивният съд да се произнесе тепърва по искането на подс.В. и неговата защита, за връщане на иззетите от жилището му пари (или да процедира по какъвто и да било друг начин с тях), понеже произнасяне за тези вещи, а и за всички останали веществени доказателства, въобще не е направено от първостепенния съд, което последният е длъжен да стори допълнително, в производство по чл.306 от НПК.

Произнасянето на СНС по разноските, както по чл.189, ал.3, така по чл.190, ал.1 от НПК, е неправилно и подлежи на отмяна, предвид необходимостта от съобразяване на дължимата, от всеки от подсъдимите Б. и В., част от действително направените разходи, с деянията, за които са осъдени.

Разноските в досъдебното производство, които следва да се възложат в тежест на подсъдимите, съгласно чл.189, ал.3 от НПК, са: за изговянето на техническата експертиза, относима към осъждането и на двамата подсъдими – 2 642 лева и за изговянето на съдебно-оценителната експертиза, относима също към осъждането на двамата подсъдими – 120 лева, или общо 2 762 лева. Тоест, подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят разноски по досъдебното производство, по сметка на провелия го орган, всеки от тях в размер от по 1 381 лева.

Разноските в първоинстанционното производство, които следва да се възложат в тежест на подсъдимите, на основание чл.189, ал.3 от НПК са: за вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, относима към осъждането на двамата подсъдими – 50 лева; за явявания на свидетелите М., К. и М., чиито показания са относими към осъждането и на двамата подсъдими – 90 лева. Тоест, подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за първоинстанционното производство, в бюджета на съдебната власт, всеки от тях в размер от по 45 лева.

Разноските при предходното въззивно разглеждане на делото, които следва да се възложат в тежест на подсъдимите, на основание чл.189, ал.3 от НПК са: за физико-химическа експертиза (възнаграждение за изготвяне, за пътни разходи на вещото лице, вкл. за взимане на представителни проби, разходи по издадена фактура от ИТТИ), относима към осъждането на двамата подсъдими – 690 лева. Тоест, подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят разноски по предходното въззивно разглеждане на делото, в бюджета на съдебната власт, всеки от тях в размер от по 345 лева.

Разноските при настоящото въззивно разглеждане на делото, които следва също да се възложат в тежест на подсъдимите, на основание чл.189, ал.3 от НПК, са: за изготвяне на физико-химическа експертиза (вкл. транспортни разходи на вещото лице), относима към осъждането и на двамата подсъдими – 130 лева; за явявания на свидетеля М., чиито показания са относими към осъждането и на двамата подсъдими – 80 лева; за явявания на свидетелите М., А., М. и Т., чийто показания са относими към осъждането на подс.В. – 700 лева. Тоест, подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за настоящото въззивно производство, в бюджета на съдебната власт, както следва: подс.Б. в размер на 105 лева, а подс.В. в размер на 805 лева.

В първоинстанционното производство, не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да не подлежат на саниране от въззивната инстанция и да изискват задължителна отмяна на проверяваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Обвинителният акт е отговарял на изискванията на чл.246 от НПК, в т.ч. на критериите за разбираемост, достъпност и непротиворечиво формулиране, поради което са неоснователни общите възражения на адв.С. за негодността му да рамкира съдебен процес.

Предвид горното, въззивният съд намери жалбите за частично основателни, досежно оплакванията им за наложените наказания.

В незасегнатите от изменението части, атакуваната присъда следва да бъде потвърдена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК, Апелативен съд – София, НО, 11 състав [1] Виж показанията на свид.К. пред първоинстанционния съд и протокола за оглед, ведно с фотоалбум на л.2-9, том 2 от д.п.