Решение № 897 от 6.12.2017 г. на Районен съд - Шумен по дело № 2177/2017 г.

Предявен е иск с правно основание чл.47 ал.1, т.3 от СК. Депозирана е искова молба от В.М.К., ЕГН ••••••••••, адрес ••• срещу Л.В.Н., ЕГН ••••••••••, адрес •••, в която посочва, че 11.01.1986 г. сключил граждански брак в гр. Варна с Л. Р. К., като по време на брака им се родили две деца З. М. и С. М., и двамата починали през 2007 г. Заявява, че с лицето Л. Р.К. били във фактическа раздяла от 1987 г., не поддържали никакви отношения и контакти и излага, че в края на лятото на 1987 г. разбрал, че съпругата му е завела дело в Добрички районен съд за разтрогване на брака им и след около година, със съзнанието, че е разведен сключва брак с лицето Л.В.Н. на 05.06.1988 г. в гр. Каварна. Съжителството им продължило около година и половина, нямали деца от брака си както и общо имущество. От 1989 г. били във фактическа раздяла и не поддържали никакви контакти. През 2017 г., във връзка със снабдяване с документи от ГРАО ищецът установил, че бракът му с Л. Р. К. не бил прекратен и било наличие на двубрачие от негова страна. Ищецът моли да бъде признато за установено, че бракът между него и Л.В.Н., ЕГН ••••••••••, сключен с акт за граждански брак № ••• г. на Община Каварна е унищожаем поради двубрачие на мъжа към датата на сключването му. В открито съдебно заседание, ищецът поддържа исковата молба. Ответникът се явява лично в съдебното заседание и заявява, че също желае прекратяване на брака. След като се запозна със събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: По делото е представено копие от Акт за сключен граждански брак №••• на Община Варна, от което се доказва, че ищецът В.М.К., на 11.01.1986г. е сключил граждански брак с лицето Л. Р. Р., ЕГН ••••••••••. В акта за граждански брак не е налице отбелязване, че бракът е прекратен с развод или по друг от предвидените в СК, способи. От Акт за граждански брак №•••. на Община Каварна се установява, че ищецът е сключил последващ брак с лицето Л.В. Ч., ЕГН ••••••••••. От посоченото по-горе съдът намира, че искът е процесуално допустим – предявен е от единия от съпрузите, а по същество основателен, т.к. се доказва, че бракът чието унищожаване се иска е сключен при обвързаност на ищеца с предходен брак. Разпоредбата на чл.48, ал.3 от СК изисква, при унищожаване на брака съдът да приложи съответно разпоредбите за развода, свързани с личните и имуществените отношения между страните, както и за отношенията между тях и децата. В случая не се твърди и не се доказва, че от унищожаемия брак има родени непълнолетни деца, както и не се иска уреждане на имуществени отношения. Единствено е поставен въпросът за фамилното име на ответницата, която при сключване на унищожаемия брак е приела фамилното име на ищеца – Костадинова. Ответницата заявява, че желае да запази брачното фамилно име, като ищецът не се противопоставя на искането, поради което на основание чл.53 от СК, съдът следва да постанови то да бъде запазено. Съобразно доходите на страните, съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 40 лева, от които предварително от ищеца са внесени 25 лева, разликата от 15 лева подлежи на доплащане от него. Водим от горното, съдът