Решение № 1019 от 12.11.2008 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1309/2008 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 82 от Семейния кодекс ( СК ). Ищцата Люба С.К. твърди, че е майка на ответника Щ.С.Щ.. Поддържа, че е дарила на ответника апартамента си, находящ се в гр. Пазарджик, ул.” Булаир ” № 6, ет.2. Излага твърдения и за извършена продажба на УПИ V-441 в кв. 35 по ПУП на курорта „Язовир Батак” в полза на сина си и получена незначителна част от сумата, реализирана от препродажбата на имота. Ищцата поддържа, че на 30.10.2006 г. претърпяла неуспешна операция за сменяне на колянна става, вследствие на която от месец август 2007 г. е неподвижна. Ищцата твърди, че средствата, получени от пенсия са недостатъчни, поради което моли съда да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 ( сто ) лева, считано от 01.05.2008 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване. Ответникът Щ.С.Щ. не оспорва необходимостта от предоставяне на издръжка, но отрича изложените в исковата молба фактически обстоятелства, че е отказвал да предоставя такава.В пледоарията си процесуалният представител на ответника сочи, че доверителят му е съгласен да заплаща претендираната сума и дори е направил една месечна вноска, но оспорва да е отказвал да помага на своята майка с парични средства. Пазарджишкият районен съд, гражданска колегия, като взе предвид изразените от страните становища и обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното: Видно от представеното по делото удостоверение от 03.06.2008 г., месечният размер на пенсията на Люба К. възлиза на 123, 81 лева. От представените по делото епикризи от 21.01.2008 г. и от 28.03.2008 г. от Специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Д-р Бойчо Бойчев”ЕАД – клиника „Обща ортопедия и ендопротезиране ” се установява, че за периода 17.01.2008 г.- 21.01.2008 г. и за периода 12.03.2008 г. – 28.03.2008 г. ищцата е била на лечение в клиниката. Представени са и епикризи от Областен диспансер за онкологични заболявания – Пловдив от 2006 г., касаещи предходно заболяване на Люба К.. Видно от нотариален акт № 103, том ІV, рег. № 5376, нот. дело № 611/13.07.2006 г., Люба С.К., като ЕТ „БЕНА -37-Люба К.”, като продавач, и Щ.С.Щ., като купувач, са изразили едновременната си и съгласувана воля да бъдат обвързани от договор за покупко-продажба, съгласно който едноличният търговец се задължава да продаде следния недвижим имот – УПИ V-441 в кв. 35 по плана на курорта „Язовир Батак”, община Батак, с площ от 1540 кв.м., ведно с построената едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 42 кв.м., срещу което купувачът се е задължил да заплати уговорената продажна цена от 5226, 90 лева. От нотариален акт № 6, том ІV, рег. № 6846, нот. дело № 546/2005 г. на нотариус с район на действие Пазарджишки районен съд се установява, че Люба С.К., като дарител, и Щ.С.Щ., като дарен, са изразили съгласието си да бъдат обвързани от договор, по силата на който дарителката дарява следния недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „ Булаир ” № 6, вх. А, втори етаж в кв. 374 по плана на града, с обща площ от 82, 13 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение, което дарение дарителят е приел. Според нотариален акт № 13/21.12.2005 г., том V, рег. № 8596, нот. дело № 719/2005 г. на нотариус с район на действие Пазарджишки районен съд, Щ.Щ., като купувач, се е съгласил да заплати уговорената продажна цена по договор за покупко-продажба, сключен с Люба К., като продавач, на следния недвижим имот – масивна сграда – гараж, застроен на площ от 18 кв.м., находящ се в гр. Пазарджик, ул. „ Булаир ”. В хода на производството са събрани гласни доказателства – свидетелски показания на свидетелите Благоева, Илкова, Анов и С. и Иванова. Според свидетелката Благоева за Люба К. не се полагат грижи и нейният син не предоставя парични средства, а се е наложило свидетелката да изпраща пари в София за лечението на К.. От разпита на свидетелката Благоева се установява, че преди време К. е получила 10 000 лева от продажба на имот на сина си, от които се е издържала, но след като ги е изчерпала се издържа от пенсията си и от наем от гараж в размер на 35 лева месечно. От показанията на свидетелката Илкова се установява, че като работещ в „Социален патронаж” всеки ден ходи в дома на Люба, за да чисти и пазарува. Според свидетелката Илкова К. е споделила, че никой не я подпомага с пари. От разпита на свидетелката Илкова се установява, че К. получава наем от един гараж, преди в размер на 35 лева, а в последните два месеца – по 50 лева месечно, като тези пари Илкова взема от продавачките в магазина и ги дава на К.. Свидетелката Илкова не знае чия собственост е гаражът. Според свидетеля Анов гаражът е нает от него през м. юли 2006 г., като първоначално два или три пъти е плащал на Щ., а впоследствие наемът е получавала майка му, като парите за наема били оставяни в магазина. Свидетелят Анов е посочил, че първоначално е предоставял сумата от 35 лева месечно, а впоследствие наемът бил увеличен на 50 лева – от месец август 2008 г. От разпита на свидетеля С. преди около две години Щ. е платил около 1200 – 1300 лева за операция на неговата майка в ортопедия в Горна баня. Свидетелката Иванова, разпитана в съдебно заседание, е посочила, че през м. юни 2008 г. заедно с Димитрийка Благоева е ходила в Ракитово за изпращане на запис за лечението на Люба в София, който запис бил изпратен на медицинска сестра в София. Свидетелката Иванова не знае дали изпратените пари са били средства на Димитрийка, на болната жена и дали някой ги е дал на Димитрийка. По делото е представена разписка от 30.07.2008 г. от „Български пощи”ЕАД – ПС Ракитово за изпратена сума от 500 лева с местоизплащане гр. София и получател М. Костадинова Андонова. От обясненията на ответника по реда на чл. 176 от ГПК същият работи като шофьор в търговско дружество със седалище в гр. Пазарджик и получава 300 лева месечна заплата. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: За да бъде уважен иск за издръжка, следва да бъде установено от събраните в хода на производството доказателства наличието на необходимост от предоставяне на такава на претендиращото издръжка лице от задължения да издържа това лице. В конкретния случай, предвид това, че ответникът е син на ищцата, по смисъла на чл. 80, ал.1, т.2 от СК същият се явява задължен да предоставя издръжка. Съгласно чл. 79, ал. 1 от СК право на издръжка имат лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от своето имущество. В конкретния случай, с оглед възрастта на ищцата и предвид здравословното състояние на същата, следва да се приеме, че тя е неработоспособна. В този смисъл при разглеждане претенцията за издръжка следва да се прецени необходимостта от предоставяне на такава предвид наличието на имущество, от което да се издържа, тъй като установените от закона критерии съгласно чл. 79 от СК са нетрудоспособност и невъзможност за издръжка от имуществото си. Както вече беше посочено, ищцата К. е пенсионер с влошено здравословно състояние, което обуславя разбирането, че е нетрудоспособна. Същевременно с оглед представените по делото нотариални актове се установява осъществяване от нейна страна на разпоредителни сделки, с които същата е прехвърлила свои права на собственост – в качеството си на физическо лице и като едноличен търговец. С оглед осъществените възмездни сделки за продажба на УПИ в курорта „Язовир Батак” и на гараж в гр. Пазарджик, същата е получила парични средства. В тази насока са и кореспондиращите свидетелски показания на свидетелката Благоева за получени 10 000 лева. Предвид времето на извършване на прехвърлителните сделки – в периода 2005 – 2006 г. и с оглед размера на паричната сума, съдът счита, че за исковия период претенцията се явява основателна, тъй като е изминал период от време, продължил около две години, който се характеризира с повишаване необходимостта от средства за издръжка на лицето предвид настъпилите социално-икономически промени в страната. В този смисъл съдът приема, че средствата от пенсия, възлизащи ежемесечно на 123, 81 лева и получаваният наем от собствения на ответника гараж в размер на 35 лева, а считано от м.август 2008 г. – в размер на 50 лева месечно, не са достатъчни за осигуряване средства за храна, лекарства, консумативи на ищцата и от тази гледна точка претенцията се явява доказана по основание поради обективната необходимост от осигуряване на средства на ищцата. Същевременно съдът приема, че сумата от 35 лева, впоследствие увеличена на 50 лева представлява парична сума, с която ответникът в настоящото производство е подпомагал финансово своята майка – ищцата К.. За да достигне до този извод, съдът взе предвид представения нотариален акт, от който се установява, че правото на собственост върху гаража принадлежи на ответника. В този смисъл доходите от отдаването му под наем следва да отиват в неговото имущество, а изплащането на наема ежемесечно на ищцата, в която насока показанията на свидетелите Анов и Илкова, ангажирани от двете страни в производството, са хармонизиращи помежду си, по същество подпомага осигуряването на парични средства на ищцата. Доколкото обаче техният размер, съпоставен с отпуснатата на ищцата ежемесечна пенсия, не може да обезпечи осигуряване на необходимите средства за издръжка, съдът приема, че искът следва да бъде уважен за процесния период, в която насока съдът отчете данните за разпоредителните сделки от 21.12.2005 г. и 13.07.2006 г. и липсата на доказателства за друго имущество или получени парични средства за периода, считано от двете продажби до първоначалната дата на исковата претенция. Същевременно съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелките Благоева и Иванова в частта относно предоставени 500 лева за лечение на ищцата като паричен превод до лицето М. Костадинова Андонова. На първо място, в показанията на тези свидетелки има разминаване в периода на извършване на превода – според Благоева това е станало през м.юли 2008 г., от която дата – 30.07.2008 г. е и представената разписка, а според свидетелката Иванова преводът е извършен през м.юни 2008 г. Същевременно обаче, за да не възприеме тези показания в частта им относно това дали средствата по паричния превод са предоставени на ищцата и са били предназначени за нейното лечение, съдът взе предвид, че се касае за обстоятелства, настъпили след предявяване на иска, относно доказването на които не са ангажирани надлежни писмени доказателства относно болничния престой в клиника по ортопедия в София, нито данни за извършено плащане в полза на болничното заведение. Съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 100 ( сто ) лева. За да приеме този извод, съдът взе предвид, че тази сума, прибавена към размера на пенсията на ищцата, би осигурила необходимите средства за храна и лечение на К., отчитайки нейното здравословно състояние и възраст. Същевременно съдът взе предвид и изявленията на ответника, че не оспорва претенцията да заплаща тази сума и дори е изплатил една такава вноска, при което поради съвпадащите изявления на страните, са налице основания да бъде уважен искът в този размер. Предвид изхода на делото и на основание 78, ал. 6 от ГПК и чл. 83, ал.1, т.2 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 144 лева. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, тъй като се касае за присъдена издръжка. По изложените съображения, Пазарджишкият районен съд