Решение № 742 от 13.2.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1356/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), във вр. с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на М. С., с [ЛНЧ], родена на [дата]., гражданка на Украйна, статут в Република България – временна закрила, като майка и законна представителка на детето си И. С., с [ЛНЧ], родена на [дата]., живущи в [населено място], обл. Благоевград, [улица], [адрес], подадена чрез адв.В. П., със съдебен адрес: [населено място], [улица]партер, против Заповед № ЗСПД/Д-Е-Р/3076/01.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - Разлог, с която е отказано на М. С. отпускане на еднократна/месечна помощ за ученичката И. С., записана в 8-и клас. В жалбата се твърди, че оспореният индивидуален административен акт /ИАА/ е незаконосъобразен, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително и приложението на чл.35 от АПК, а също така и в нарушение на материалния закон, както и че не съответства на целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3-5 от АПК. Според оспорващата страна в конкретния случай е неприложима нормата на чл.3, т.5 от ЗСПД, предвид разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България (КРБ). Жалбоподателката твърди, че със заповедта са нарушени чл.2 и чл.27 от Конвенцията на ООН за правата на детето и е в противоречие с чл.2, ал.6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/, чл.39, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, чл.1 и чл.3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, чл.13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г., чл.14 и чл.26, ал.1 от КРБ във вр. с чл.3, ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Иска се отмяна на обжалвания ИАА, а на жалбоподателката да бъде предоставена еднократна парична помощ за детето й И. С.. Оспорващата страна, чрез процесуалния си представител адв.В., с писмена молба, поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на сторените в производството разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/. Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Разлог, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Г., в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното производство са събрани писмени доказателства. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Няма спор между страните по делото, че М. С. и нейната дъщеря И. С. са чуждестранни граждани (граждани на Украйна), ползващи се с временна закрила по реда на чл.2, ал.2 от ЗУБ от 21.02.2022 г. и надлежно регистрирани в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (вж. Регистрационна карта, издадена от ДАБ при МС на л.12 от делото), както и че детето И. С. е записана за учебната 2024-2024 г. като ученика в СУ „Неофит Рилски“ – [населено място] ( вж. Служебна бележка на л.21 - гръб от делото). Административното производство по издаване на процесната заповед е започнало по Заявление-декларация рег.№ ЗСПД/Д-Е-Р/3076/17.09.2024 г. на М. С. от 17.09.2024 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в VІІІ клас по чл.10б от ЗСПД до Директора на ДСП – Разлог - (л.19 – гръб от делото). Помощта е заявена от М. С. – гражданка на Украйна и родител на детето И. С., записано за учебната 2024-2025 г. в VІІІ клас в СУ „Неофит Рилски“ – [населено място]. Настоящият адрес на оспорващата М. С. и дъщеря й И. С. е в Банско, „ [улица], [адрес]. Заявлението е прието като редовно подадено и същото е разгледано по същество. На 01.10.2024 г. социален работник при ДСП - Разлог, е попълнил съответната част от заявлението-декларация, като е посочил, че семейството няма право на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на основание чл. 10б от ЗСПД, тъй като не отговаря на условията по чл.3, т.5 от ЗСПД – членовете на семейството са граждани на Украйна и няма спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи. Това изявление е съгласувано на 01.10.2024 г. от друго длъжностно лице (л.21 от делото). Административното производство е приключило със Заповед № ЗСПД/Д-Р/3076/01.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Разлог, с която е отказано на М. С. отпускане на еднократна/месечна помощ за ученичката И. С., записана в 8-и клас. Основанието за отказа отново е съображението, че в чл.3, т.5 от ЗСПД не са включени изрично чужденците, на които е предоставена особена закрила по ЗУБ, като членовете на семейството И. С., са граждани на Украйна и няма спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи. Тази заповед е била съобщена на М. С. на 04.10.2024 г., видно от отбелязване на самата заповед на дата за връчване и поставен подпис от М. С.. Заповедта е била обжалвана от М. С. по реда на чл.152, ал.1 от АПК пред Административен съд - Благоевград на 16.10.2024 г. (вж. клеймото в/у стр.1 на жалбата). При така установената фактическа обстановка и извършвайки проверка по чл.159 от АПК, чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване пред Административен съд - Благоевград. Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения: Атакуваната заповед е издадена от териториално, материално и по степен компетентен орган – от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Разлог, тъй като настоящият адрес на жалбоподателката Сотникова е в Банско. Съгласно чл.10, ал.4 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. В ЗСПД не е уредена териториалната компетентност на органите по чл.10, ал.4 от ЗСПД, поради което приложение намира препращащата норма на чл.2, ал.7 от ЗСПД, според която условията и редът за отпускането, изплащането/предоставянето в натура, изменението, спирането, възобновяването, възстановяването и прекратяването на семейните помощи се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на ЗСПД, семейни помощи се отпускат от дирекции „Социално подпомагане“ въз основа на заявление-декларация, заедно с необходимите документи, което се подава от посочените в ЗСПД лица в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия им адрес. Оспореният административен акт е в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, поради което е валиден акт. Ето защо, в случая не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146, т.1 и т.2 от АПК При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както неоснователно твърди жалбоподателката. Административното производство е протекло при условията на чл.31 от ППЗСП, като не са допуснати нарушения във връзка с правото на защита на молителя или неизследване от страна на административния орган на релевантни факти и обстоятелства, свързани с произнасянето по същество, поради което не е налице основание за отмяна на заповедта по чл.146, т.3 от АПК. Според настоящия съдебен състав оспореният ИАА е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – самостоятелни отменителни основания по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Съгласно нормата чл.10б, ал.1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето(ЗЗДет.). По делото е безспорно установено, че И. С. - дете на жалбоподателката М. С., е записано в VІІІ клас на СУ „Неофит Рилски“ – [населено място], за учебната 2024-2025 г., живее постоянно в страната с майка си и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от ЗЗДет. Ето защо може да се направи обоснован извод, че са налице материалноправните предпоставки на семейството да бъде отпусната еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година. В настоящия казус отказът за отпускане на помощта по чл.10б от ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, според която право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Няма спор между страните по делото, че жалбоподателката М. С. и детето й И. С. са чужденци, бягащи от войната в Украйна, с предоставена временна закрила на основание чл.39, ал.1, т.1 от ЗУБ. Спорен е въпросът как трябва да се третират по ЗСПД чужденците, на които е предоставена временна закрила по реда на чл.39, ал.1, т.1 от ЗУБ. По отношение на чужденците, разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД предвижда, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в „друг закон“ или в международен договор. В нормата на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ е регламентирано, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Съгласно чл.47, ал.1 от КРБ, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. В чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Според чл.26, ал.2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство, като настоящият случай не е сред изключенията. В случая се претендира предоставянето на семейна помощ. Независимо от различното наименование на помощта, то нейната характеристика като вид социално подпомагане не се променя. Съгласно Решение № 3 от 27.06.2013 г. по к. д. № 7/2013 г. на Конституционния съд: „ …Помощите за деца по този закон /ЗСПД/ би могло да се разглеждат като елемент на социалното подпомагане, доколкото на него му се придава единствено по-общо значение. По замисъла си семейните помощи за деца са особен вид социални помощи…“. Според съда следва да се приеме, че ЗУБ е „друг закон“ по смисъла на чл.3, т.5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците с предоставена временна закрила в Република България, включително тези за социално подпомагане. След като помощите за деца са вид социално подпомагане и по силата на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, чужденците с предоставена временна закрила имат право на такова, то постановеният отказ на Директора на ДСП – Разлог, за отпускане на желаната помощ по чл. 10б от ЗСПД, е незаконосъобразен. Същият е постановен без от органа да са взети предвид посочените по – горе съображения на ЗУБ. На следващо място, следва да се посочи, че според чл.2 от Конвенцията за правата на детето /ратифицирана/, която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите-страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация. В чл.27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите-страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3 - че държавите-страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. В този смисъл следва да се тълкуват и разпоредбите на Закона са семейните помощи за деца. Те целят именно подпомагане на родителите при реализиране на правото на жизнен стандарт на детето, което пребивава на територията на Република България, както в настоящия случай, чрез предоставяне на материална помощ. Следва да се посочи още, че според съда цитираната по-горе норма на чл.3, т.5 от ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила /какъвто е и настоящия случай/, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения, трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл.29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право, но съгласно § 2 на разпоредбата, възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл предоставянето на семейните помощи за деца, следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход, респ. семейната помощ за дете следва да се разглежда като едно от основните обезщетения, за които не е предвидена възможност да се ограничават. Република България, като държава-членка на ЕС, е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно - получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на която и да е държава-членка. По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. С оглед естеството на спора и предвид нормата на чл.173, ал.2 от АПК, предвид на това, че съдът няма правомощия да реши настоящия правен спор по същество, делото следва да се върне като преписка на Директора на ДСП – Разлог, за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящия съдебен акт по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора, чл.143, ал.1 от АПК и направеното искане от процесуалния представител на оспорващата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие, според който процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, на адвокат М. В. от Адвокатска колегия - Добрич, следва да бъде присъдена сумата от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от същия закон във вр. с чл.5, т.1 и чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при условията на предоставена безплатна правна помощ. Разноските следва да се възложат на Агенция „Социално подпомагане“, в чиято структура се намира административният орган, издал процесната заповед. Също така следва да бъдат присъдени направените от оспорващата разноски по делото в размер на 10.00 лв. – платена държавна такса. Съгласно чл.10, ал.6, изр.2 от ЗСПД, решението на съда е окончателно. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, във вр. с чл.173, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Административен съд – Благоевград,