РЕШЕНИЕ

Гр.София, 20.03.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-10 състав, в публичното заседание на втори декември, две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.К.

При участието на секретаря Д.Ц., като разгледа докладваното от съдия К. т.д. №1509 по описа за 200 6 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание с чл.26, ал.3, т.4 от ЗМГО вр. с чл.97, ал.3 от ГПК и чл.15, ал.1, т.2 от ЗАПСП вр. чл.97, ал.1 от ГПК/отм/.

Постъпила е искова молба от “Ц. К.”КФТ със седалище и адрес на управление: гр. Будапеща, Унгария, със съдебен адрес: гр.София, ул.”К. Б.•” №102, чрез адв.Н. К. против “Д. П.”ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.Слатина, ул.”А. Н.” №22, ет.1, ап.1 и “• П.”ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.”Кракра” №6, в която твърди, че дружеството е притежател на комбинирана международна търговска марка “СВА” с рег.№••••••като България е посочена страна, за която марка Патентното ведомство е отказало регистрация поради наличието на марка “СВА” с рег.№•••••, чийто притежател е “• П.”ООД и заявка №••••• “СВА” на “Ц.-Б.”АД, които са идентични с марката на дружеството. Т, че ответника “•П.”ООД е прехвърлил марката с рег.№•••••на “Ц.-Б.” АД, което дружество е променило наименованието си на “Д. П.”ООД. Ищецът счита, че ответниците, като ползватели на марката знаят, че е притежател на търговската марка СВА, която е регистрирана по национален ред с рег.№169 506 с приоритет от 25.07.2001, като на предварителните разговори винаги е отбелязвано, че дружеството предоставя използването на марката си по време на сътрудничеството в България, но във всички страни то е неин собственик. Твърди, че въпреки тези уговорки “• П.”ООД е недобросъвестно е заявило и регистрирало марката в България без знанието и съгласието на ищеца. в исковата молба се твърди, че с действията по регистрацията ответниците нарушават авторските права на създателя на дизайна на марката-“ Brand Art studio Kft., тъй като дружеството е предоставило изключителното право на ползване на произведението на ищеца. Твърди, че дружеството е акционер в “Ц.-Б.”АД, като е предоставило правото на българското дружество да ползва част от фирменото му наименование. Ищецът счита, че ответниците са заявили марките в нарушение на авторското право, поради което е сезирано Патентното ведомство с искане за заличаване на регистрацията на марката и отказ по отношение на заявката №65 940, като по отношение на тази заявка е постановен отказ за регистрация. Твърди, че Патентно ведомство е уведомило дружеството, че е спряло производството по искането за заличаване, той като следва да се предяви иск за установяване на по- ранните претенции за авторско право върху дизайна на марката СВА и за установяване на недобросъвестните действия на ответниците Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че е носител на авторското право върху дизайна на логото на комбинираната марка “СВА” с рег.№ •• •••, както и за признае за установено, че заявителя е действал недобросъвестно при подаване на заявка в Патентното ведомство за същата марка.

Ответникът “Д. П.”ООД изразява становище по исковете по отношение на дружеството са неоснователни, тъй като нито е заявявал, нито е придобивал впоследствие правата върху комбинирана марка “СВА”, а също така не е ползвал марката.

Ответникът “• П.”ООД изразява становище, че исковете са неоснователни, тъй като с оглед защита на интересите на общия бизнес с ищеца, е подал заявка за регистрация на комбинирана марка “СВА”, като след учредяване на съвместното дружество “ ЦБА- България”АД и регистрацията на марката е прехвърлило същата на новото дружество. Ответникът счита, че не е налице недобросъвестно поведение от негова страна, тъй като ищецът не е предявявал изисквания за регистрацията на марката в България на негово име, а също така не е уведомил дружеството, че фирмата му е регистрирана като търговска марка в Унгария, а също така има международна регистрация до предявяване на исковете. Твърди, че проверките, извършени от Патентното ведомство в процеса на регистрация не са установило, че за територията на България е регистрирана такава марка. Ответникът счита, че ищецът е действал недобросъвестно, като е предприел действия за регистрация на марката за територията на България. Твърди, че ищецът не е осъществявал търговска дейност на територията на България извън дейността на съвместното дружество, в което е акционер, като към датата на заявката марката не е ползвана от ищеца, а също така не се и твърди, че марката е общоизвестна. Ответникът счита, че с оглед липсата на легално определение за понятието “недобросъвестност” следва да се приложи по аналогия чл.30 от Закона за защита на конкуренцията, според който се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им. Ответникът счита, че действието му при заявката не е недобросъвестно по смисъла на тази норма, тъй като ищецът не е имал стопанска дейност на територията на страната, която да е конкурентна с дейността на ответника или третото лице-помагач, а също така не е и имал намерение да развива такава дейност. Твърди, че не имал за цел да увреди интересите на ищеца, като конкурира неговата дейност в страната и въведе клиентите му в заблуждение, а също така да се облагодетелства от тази регистрация. Твърди, че ищецът е дал съгласие за безвъзмездно използване на марката на територията на страна с оглед осъществяване на съвместната дейност на страните по делото, което предполага и съгласие за регистрацията на тази марка. Твърди, че дружеството не е знаело и не е могло да знае, че към датата на подаване на заявката ищецът е притежател на правото на марка “СВА” на територията на Унгария и не е имало за цел да увреди интересите на ищеца. Твърди, че не е налице и нарушение на авторското право, тъй като към датата на подаване на заявката за регистрация не е установено, че “Б. а.” е носител на авторско право, но дори и да се приеме, че е установен този факт, авторското право не е нарушено, тъй като авторът е предоставил на ищеца изключителни права на ползване за всички страни, а последният има право да ги преотстъпва, което е направил със съгласието си съвместното дружество да работи безвъзмездно под логото на тази търговска марка още в процеса на преговорите и при създаването му.

Третото лице-помагач “Ц. Б.” ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”А. Д.”, бл.93-96 изразява становище, че исковете са неоснователни, тъй като страните по делото през 2002г. са се споразумели да организират съвместна дейност, като учредят акционерно дружество, което ще работи под марката “ЦБА”, за което ищецът е дал съгласие, като “• П.” ООД е подало заявката, за да защити интереса на съвместното дружество, след което е прехвърлил марката на същото само срещу възстановяване на сумите за регистрацията. Счита, че не е налице и нарушение на авторското право на третото лице по съображенията, изложени от “• П.”ООД Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Безспорно е между страните и видно от представеното удостоверение за актуално състояние и решение на СГС по ф.д.№•••••/2002г., че е регистрирано дружество с ограничена отговорност с фирма “Ц.-Б.”ООД, което дружество е променило наименованието си на “Д. П.”ООД. Тази промяна е вписана в търговския регистър при СГС с решение от 25.04.2003г., постановено по ф.д.№•••••/2002г.

Безспорно е също и видно от представеното удостоверение, че с решение от 31.01.1997г., постановено по ф.д.№•••••/96г. по описа на СГС в търговския регистър при СГС е вписано дружество с ограничена отговорност с фирма”• П.” ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.”Кракра” №6.

Не се спори по делото, че с решение №1 от 23.06.2003г., постановено по ф.д.№6578/2003г. по описа на СГС е вписано в търговския регистър акционерно дружество “Ц.-Б.”АД, което е преобразувано чрез промяна на правната форма, вписано с решение №6 от 29.09.2006г., на “Ц.-Б.”ООД.

Не се спори между страните и видно от представения устав на “Ц.-Б.”АД, че съгласно чл.2, ал.1 буквите ЦБА, представляващи част от фирмата на дружеството са заимствани от наименованието на “ЦБА”Унгария с негово съгласие и символизира връзката между двете дружества, като в случай, че “ЦБА”, Унгария прекрати участието си, акционерите се задължават да заличат тази абревиатура от наименованието на дружеството.

Съгласно чл.5, ал.1 от устава предметът на дейност на дружеството е най-общо търговия на едро със селскостопански продукти, с хранителни стоки, безалкохолни и др. Стоки, съхранение и складиране, отдаване под наем, пренаемане и експлоатация на недвижими имоти, отдаване под аренда и др. дейности. “Ц.-Б.”АД осъществява своята дейност по модел и в съответствие с принципите на търговската практика на “ЦБА”, Унгария съгласно чл.5, ал.2 от устава на дружеството.

Видно от удостоверение на Унгарска патентна служба ищецът “СВА търговско” ООД, гр.Будапеща е притежател на правото на запазена марка “СВА”, с рег. №169 506, с приоритет от 25.07.2001г., регистрирана на 27.03.2002г. за класове от 1 до 42 от МКСУ.

Безспорно е също и видно от представеното удостоверение на Патентно ведомство, че ищецът е притежател на търговска марка “СВА” с международна регистрация № IRN ••••••• от 05.09.2002г. и срок на действие до 05.09.2012г. за класове от 1 до 44 от МКСУ, като България е посочена като страна по реда на Мадридската спогодба с допълнително териториално разширение от 28.08.2003г. и към настоящия момент е спряна процедурата по експертиза.

Безспорно е видно от представеното заверено копие на официалния бюлетин на Патентно ведомство на РБ, м.август 2004г, от което е видно, че е публикувана регистрация на комбинирана марка “СВА” за стоки и услуги за класове 3, 16, 29, 30 и 35 с притежател “• П.”ООД гр.София с рег.№•••••• с дата на заявката от 05.12.2002г. и срок на действие до 05.12.2002г.

Не се спори между страните и видно от заверено копие на официалния бюлетин на Патентно ведомство на РБ от Февруари 2006г, марката е прехвърлена на третото лице-помагач “Ц.-Б.” ООД / “Ц.-Б.” АД/.

Безспорно е между страните, че ищецът е подал искане до Патентно ведомство с вх.№15180 за заличаване на регистрацията на марка с рег.№48225, като е обосновал правния си интерес с постановения отказ за регистрация. Основанията за заличаването според Ц. К.”КФТ са недобросъвестност на заявителя при подаване на заявката за регистрация на марката и нарушаване на авторското право на автора на дизайна.

Не се спори и видно от писмо от 01.08.2006г., че Патентно ведомство е уведомило ищеца, че в едномесечен срок следва да представи доказателства за заведено дело за установяване на по-ранно авторско право на дружеството или недобросъвестни действия при подаване на заявката за регистрация на марката, тъй като в противен случай производството ще бъде прекратено.

Спорни са между страните въпросите: “Б. а. в. и к. д. с.” ООД, Будапеща автор ли е на дизайна на логото на марката СВА момента на подаване на заявка за регистрация на марката с рег.№•••••и съответно нарушено ли е авторското право с регистрацията; добросъвестно ли е действал заявителят “• П.”ООД при подаване на заявката.

Ищецът е представил нотариално заверена декларация на представителите на дружеството от 21.07.2005г., с която последните са заявили, че “Ц.. Т. дружество с ограничена отговорност, не е разрешавало на “Ц.-Б.” АД или “• П.”ООД да използват за регистрация в собствена полза тази марка и не са съгласни това да става в бъдеще, а също така в хода на предварителните разговори дружеството е информирало представителите на посочените дружества, че предоставя ползването на марката само и изключително за периода на изпълнение на сключените съвместно с него сделки и в съгласие и рамките на договореното в търговските преговори сътрудничество.

По делото е представена декларация на Ж. С. от 27.01.2005г., изпълнителен директор на “Б. а. Образ и комуникация дизайнерско студио”ООД, в която е заявила, че дружеството е притежател на авторските права и дизайна на логото “СВА” и е осигурил на ищеца изключителното право на ползване по цял свят на образа и опаковката на създадения продукт без ограничения по отношение на запазване на авторските права.

От представената декларация от 21.10.2003г. се установява, че представителите на ищцовото дружество, като притежатели на международна цветна и образна марка “СВА” са дали съгласие от името на дружеството “Ц.-Б.”АД да ползва безвъзмездно марката с оглед подписаното споразумение за сътрудничество.

Видно от договор за сътрудничество от 11.07.2001г. ищецът е възложил на “Б. а. в. и к. д. с.” ООД, Будапеща да извърши, считано от 19.10.2000г. дизайнерска разработка и изпълнение на логото и собствената марка на дейността на фирмата СВА. Страните са се съгласили, че логото е създадено и прието от ищеца през януари 2001г., като на “Б. а. в. и к. д. с.” ООД, Будапеща като притежател на авторските права на дизайна предоставя за неограничено времетраене на СВА Търговско ООД изключителното право на ползване на произведението.

Ответниците са оспорили датата на посочения договор, като са заявили, че същата е антидатирана за нуждите на настоящия процес.

От представеното писмо на Патентно ведомство от 17.08.2006г. се установява, че в базите данни на ведомството за марки до 14.02.2007г. не са намерени заявени или регистрирани марки с притежател “Д. П.”ООД.

От заключението на вещото лице Ваня Велянова, което не е оспорено от страните и съдът приема като вярно, обективно и компетентно, се установява, че и трите марки/ комбинирана “СВА” с притежател “Ц. К.”КФТ с национална и международна регистрация и комбинирана “СВА” с притежател “• П.”ООД с национална регистрация, са комбинирани, включващи образен елемент и надпис, вписан в образния елемент, като последният представлява и при трите марки два еднакви кръгови отреза, обхващащи по диагонал спрямо буквите “С” и “А” надписа “СВА”. Вещото лице е установило, че е налице идентичност във визуалното отношение между процесната национална марка с рег.№•••••и регистрираните от ищеца две марки. Вещото лице е установило, че е налице и идентичност в словната част на трите марки, като във фонетично отношение съществува висока степен на сходство при произнасянето на марката.

От представения протокол от общо събрание на акционерите на “Ц. Б.”АД от 09.03.2005г. се установява, че по т.2 от дневния ред ”Обсъждане на предложението на “Ц.. Т.” ООД, Унгария за прехвърлянето на правото на собственост върху търговската марка “СБА” представителят на дружеството е предложил общото събрание ад вземе решение за прехвърляне на марката, тъй като в противен случай не може да се използва системата за франчайзинг, а освен това във всички останали страни само “Ц.. Т.” ООД, Унгария е притежател на марката. Представителят на дружеството е посочил, че след прехвърлянето на марката, ще се сключи лицензионен договор срещу минимално възнаграждение, но ако общото събрание на акционерите не вземе такова решение, дружеството ще търси правата си по съдебен ред.. направено е също така и второ предложение, което е прието. Общото събрание е дало съгласието си да се прехвърли правото на собственост върху търговската марка “СВА” за територията на България на “Ц. и. ф.” Лимитид веднага след образуването му и при условие, че “Ц. Б.” АД участва в него, като се задължава до този момент да не прехвърля марката на трети лица.

Общото събрание на акционерите на “Ц. Б.”АД е взело решение на 03.08.2007г., отразено в протокол от същата дата, да се започнат преговори с “Ц.. Т.”ООД за договаряне на условията, при които правото на ползване на търговската марка “СВА” да бъде прехвърлено на територията на България.

Ищецът е представил възражение от третото лице-помагач до Патентно ведомство, в което е изразено становище, че “Ц.. Т.” ООД няма правен интерес за иска заличаване на марката, тъй като е акционер в “Ц. Б.”АД, а последното е собственик на марката, а също така придобиването на марката е станало с негово мълчаливо съгласие като член на Надзорния съвет. Излага съображения, че не е налице недобросъвестност на заявката, тъй като към този момент няма заявена или регистрирана марка “СВА” нито по национален, нито по международен ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По искът с правно основание чл.15, ал.1, т.2 от ЗАПСП вр. с чл.97, ал.1 от ГПК/отм/.

Ищецът твърди, че “Б. а. в. и к. д. с.” ООД, Будапеща е автор на дизайна на логото на марката СВА момента на подаване на заявка за регистрация на марката с рег.№•••••.

С договор от 11.07.2001г. авторът на дизайнерския проект е сключил с ищеца договор, по силата на който е предоставил за неограничено времетраене на ищеца “СВА Търговско” ООД изключителното право на ползване на произведението.

Съгласно този договор за използване а произведението, ищецът като ползвател е придобил изключителното право на използване на произведението на “Б. а. в. и к. д. с.” ООД, Будапеща като автор дизайна на логото на марката “СВА”. ЗАПСП е приложим по отношение на дизайнерския проект, чийто автор е унгарското дружество “Б. а. в. и к. д. с.” ООД, Будапеща съгласно чл.99, ал.1, т.2 от същия закон.

Като носител на изключителното право на използване на произведението ищецът има право да защитава правата си срещу нарушителите на авторското право като предявява исковете по чл.95 от ЗАПСП. Прехвърленото имуществено право предоставя възможността на ползвателя да предявява тези искове за защита а авторското право, но не законът не му предоставя правото на иск за установяване на авторството върху произведението. Този иск с правно основание чл.15, ал.1, т.2 от ЗАПСП е част от неимуществените права на автора, които са непрехвърлими съгласно чл.16 от ЗАПСП. Ищецът не е автор на произведението, което не се и твърди в исковата молба, поради което искът с правно основание чл.15, ал.1, т.2 от ЗАПСП е недопустими производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.

По искът с правно основание чл.26, ал.3, т.4 от ЗМГО.

Ищецът твърди, че “• П.” ООД е действало недобросъвестно при подаване на заявката за регистрация на марката “СВА” с рег.№•• •••.

Ищецът определено е лице с правен интерес по смисъла на чл.26, ал.3 от ЗМГО, тъй като е притежател на търговска марка “СВА”, с рег. №169 506, с приоритет от 25.07.2001г., регистрирана на 27.03.2002г. за класове от 1 до 42 от МКСУ. Посочената марка е регистрирана по национален ред и има действие на територията на Унгария.

Ищецът е притежател съща така на търговска марка “СВА” с международна регистрация № IRN •••••• от 05.09.2002г. и срок на действие до 05.09.2012г. за класове от 1 до 44 от МКСУ, като България е посочена като страна по реда на Мадридската спогодба с допълнително териториално разширение от 28.08.2003г. и към настоящия момент е спряна процедурата по експертиза.

Ответникът ” • П.”ООД е подал на 05.12.2002г заявка за регистрация по национален ред на комбинирана марка “СВА” за стоки и услуги за класове 3, 16, 29, 30 и 35 от МКСУ.

Безспорно заявката е подаден след регистрацията на марката “СВА” по национален ред в Унгария, а също така и след регистрацията на международната марка “СВА”.

Заявката за регистрация на марката “СВА” по национален ред е подадена от ответника “•П.”ООД преди учредяването на “Ц. Б.”АД, в което дружество ищецът е акционер, но след учредяването му и съответно вписването му в търговския регистър към СГС, правата върху процесната марка “СВА” са прехвърлени на третото лице-помагач.

Законният представител на ответника “•П.” ООД като заявител на процесната марка е знаел, че ищецът е притежател на марка, идентична със марката, за която е подал заявка, а също така и стоките, за които е регистрирана марката за идентични със стоките, за които е подал заявката.

При водените между отделните дружества, учредители на “Ц.АБ.”АД е постигнато съгласие новоучредения търговец да осъществява дейност, използвайки фирменото наименование на ищеца. последният също така е дал съгласие новоучреденото съвместно дружество да използва и регистрираната от него търговска марка безвъзмездно.

ЗМГО не съдържа легална дефиниция на понятието”недобросъвестност”, но същото предполага знание на определен субект за наличието на субективни права, притежавани от трето лице, извършване на правни или фактически действия, нарушаващи добрите нрави и целящи нарушаване на тези права, както и придобиване на определени облаги в резултат на тези действия.

В конкретния случай представителят на заявителя на марката “• П.”ООД безспорно е знаел, че ищецът е притежател на правата върху тази марка. Това знание обаче не е достатъчно, за да се приеме, че заявителят е действал недобросъвестно.

В резултат на проведените преговори между ищеца и останалите дружество, акционери в новоучреденото “Ц. Б.”АД, посоченото дружество е следвало да извършва търговска дейност, в която е използвана регистрираната по национална и международна комбинирана марка на ищеца “СБА”. Ищцовото дружество е изразило изрично съгласие за безвъзмездно използване на марката с оглед осъществяването на съвместната дейност, но не и съгласие за регистрация на тази марка по национален ред от някой от акционерите на “Ц. Б.”.

Възраженията на ответника “•П.”ООД, че не е налице недобросъвестност при подаване на заявката, тъй като ищецът не е не е имал стопанска дейност на територията на страната, която да е конкурентна с дейността на дружеството или третото лице-помагач, а също така не е и имал намерение да развива такава дейност са неоснователни.

Ищецът не е извършвал търговска дейност самостоятелно, а чрез учреденото дружество ”Ц. Б.”АД, макар, че последното е самостоятелен правен субект. Това дружество е създадено да осъществява търговска дейност на територията на Р България по модел и в съответствие с принципите на търговската практика на “ЦБА”Унгария.

Ищецът е избрал тази правна форма да осъществява дейност на територията на Р.България като обедини ресурсите на всички акционери на “Ц. Б.”АД. Последното освен, че е осъществявало дейност “по модел и в съответствие с принципите на търговската практика на “ЦБА”Унгария”, е използвало и безвъзмездно търговската марка на ищеца.

Фактът, че след регистрацията ответникът ”• П.”ООД е прехвърлил правата върху марката на “Ц. Б.”АД/понастояшем “Ц. Б.”ООД/ не променя извода, че заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката за регистрация на марката.

Възраженията на ответника “• П.”ООД, че не имал за цел да увреди интересите на ищеца, като конкурира неговата дейност в страната и въведе клиентите му в заблуждение, а също така да се облагодетелства от тази регистрация са неоснователни.

Ищецът не само, че не е давал съгласие за регистрацията марката по национален ред, но е подал и заявка за разширяване на териториалния обхват на международната марка “СВА”, включвайки и Р.България на 28.08.2003г. Подаването на заявка за регистрация на марка, за която представителят на ответника “•П.”ООД е знаел, че се притежава от ищеца, а също така и наличието на съвместна търговска дейност, осъществявана под правната форма на търговско дружество, води до извода, че регистрацията на марката не е извършена с цел осигуряване на защита на правата на ищеца. Последният е направил необходимото, за да получи защита на правата си на територията на РБългария, но междувременно ответникът ”• П.”ООД вече е подал заявка за регистрация на същата марка, правата върху която впоследствие са прехвърлени на третото лице-помагач. Акционер в това дружество е ищецът, но също така акционер е и ответника ”• П.”ООД, поради което съдът счита, че същият е охранявал собствения си интерес при подаване на заявката за регистрация, а не този на ищеца, който вече е притежател на марката “ЦБА”, но само с действие на територията на Унгария към този момент. Знаейки, че ищецът няма защита на марката на територията на Р.България, ответникът ”• П.”ООД е подал заявката, за регистрация.

Ето защо, съдът счита, че ответникът ”• П.”ООД е действал недобросъвестно при подаването на заявката за регистрация на комбинирана марка “СВА”, която е идентична с марката, регистрирана от ищеца.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че предявения иск с правно основание чл.26, ал.3, т.4 от ЗМГО вр. с чл.97, ал.3 от ГПК/отм/ е основателен по отношение на ”• П.”ООД.

Ответникът “Д. П.”ООД не е заявявал за регистрация процесната марка и съответно не е придобивал правата върху марката, поради което искът по отношение на същия е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното, съдът