Решение № 6873 от 31.7.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1411/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и чл.215, ал.1, вр. с чл.129 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Жалбоподателят М. К. Г., с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.4, чрез упълномощен представител- адвокат Д. С. от АК-Бургас оспорва Заповед № 1641 от 17.05.2024г. на Заместник-кмет „СИРР“ на Община Бургас. Със Заповед № 1641 от 17.05.2024г. на Зам. Кмет по СИРР при Община Бургас се одобрява Проект за изменение на Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване на [УПИ] в кв.38 по плана на [жк], с което от горепосоченото УПИ се обособяват два самостоятелни УПИ- УПИ ІІІ, отреден за ПИ с проектен [идентификатор] по КК и УПИ ХХІІІ, отреден за ПИ с проектен [идентификатор] по КК, с функционално отреждане „за жилищно застрояване“, с предвиждане на свързано застрояване с голяма височина, при съобразяване със съществуващите сгради, указано с ограничителни и задължителни линии на застрояване на нормативни отстояния от регулационни граници, при спазване на изискванията на чл.32 от ЗУТ, с установяване на показатели за застрояване, съгласно действащ ПУП, както следва: Височина-17.50м., П застр.- до 80%, Кинт-до 3.0, П озеленяване- мин. 50 % и задължително паркиране в границите на УПИ, със запазване на допълващото застрояване, посочени в матрица и таблица, които са неразделна част от заповедта. В жалбата е посочено, че се оспорва и Заповед № 1642 от 17.05.24г. на същия административен орган, но с Определение № 6534 от 12.09.2024г. на съда по настоящото дело, производството по нейното оспорване е разделено от настоящото съдебно дело и е предмет на друго производство в АдмС-Бургас. По отношение на процесната Заповед № 1641 от 17.05.24г. жалбоподателят сочи, че в хода на процедираното изменение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е постановен в нарушение на материалния закон и е в противоречие с неговите цели. Сочи се, че макар и в КК на [населено място] в северната част на [УПИ] в кв.38 по плана на ж.к. Лазур да е посочено наличието на две жилищни сгради с цитираните идентификатори, фактически същите имат една и съща стена, т.е. не са конструктивно самостоятелни сгради и между тях няма дилатационна фуга. В тази връзка, счита за недопустимо така проведената регулационна линия, посредством която се разделя [УПИ] в кв.38 по плана на ж.к. Лазур-[населено място] на два нови имота, да преминава през конструктивно общата за двете сгради стена. Позовава се на проекта по част „Градоустройство“ относно предвиденото запазване на одобрени с предходни разработки едноетажни допълващи застройки за гаражи по дворищно-регулационните граници на УПИ със съседните УПИ и с дълбочина от 5 метра и предвиждането на задължително паркиране в рамките на УПИ, а същевременно в проекта по част „Геодезия“- Трасировъчен чертеж се предвижда в дъното ширина от 8.98 метра на новообразувания имот УПИ III, а по отношение на втория новообразуван имот- ширина от 07.59 метра. Изтъква се, че според чл.43, ал.1 от ЗУТ за нови сгради необходимите гаражи и места за паркиране задължително се осигуряват в границите на УПИ. В случаят, така предвиденото допълващо застрояване в дъното на новообразуваните УПИ има точно такива функции, тъй като е за гаражи. Коментира се минималната широчина от 2.50 метра, необходима за всеки един лек автомобил за паркирането и в тази връзка следва да се прецени целесъобразността от устройстевна гледна точка, с оглед проведената регулационна граница, разделяща процесния УПИ на два нови имота. Обсъжда се и дебелината на външните гаражни зидове /25 см/, за да се обоснове извод, че в новообразувания УПИ ХХІІІ ще може да се изпълни гараж със светла широчина от 7.09 метра, при което не би могло да се пракират повече от два автомобила в бъдещия гараж. Съответно, за 3 леки автомобила необходимата минимална светла широчина на гаража- допълващо застрояване, от гледна точка на нормативните изисквания и правила е 7.50 метра, а като се добави и дебелината на външните гаражни зидове се достига до заключението за минимална ширина от 8.00 метра в дъното на новообразувания УПИ ХХІІІ. По така представеният и одобрен проект новообразуваният имот УПИ ІІІ /с ширина на дъното- 8.98 метра/ позволява да се изпълни гараж със светла широчина от 08.48 метра, в който също не могат да се проектират, респективно да се пракират повече от три леки автомобила, доколкото е необходима широчина от 10 метра за 4 автомобила. При тези фактически констатации, оспорващата страна обосновава тезата си, че ако се приеме нейното предложение, а именно да се промени разделителната регулационна граница между новите УПИ по такъв начин, че новият УПИ ХХІІІ да е с предвидена ширина в дъното- 8.00 метра, а за другият нов имот- ширина от 8.57 метра, в гаражите на двата нови имота би имало възможност да се паркират по 3 автомобила, за разлика от одобрения проект, при който според обсъжданите ширини в новообразувания имот УПИ ХХІІІ биха могли да се паркират не повече от 2 автомобила, а в другия нов имот /УПИ ІІІ/ не повече от 3 автомобила, при което като краен резултат се губи 1 паркомясто. Изтъква се и нормата на чл.108, ал.5 от ЗУТ, според която предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на УПИ и на [жк], че ако се приеме предложението на оспорващата страна би се стигнало до промяна в площите на двата нови УПИ, но не повече от 3 кв.м., респективно УПИ ХХІІІ би бил с площ от 274 кв.м., а УПИ ІІІ- с площ от 268 кв.м, но в производството по провежданата съдебна делба е предвидена възможност за парично уравнение на дяловете, в случай на несъвпадане. При така описаните факти и обстоятелства, оспорващата страна счита, че следва да се даде приоритет на устройственото планиране съобразно нейното предложение, в противен случай би се загубило безвъзвратно едно паркомясто в границите на УПИ, в противоречие с императивната норма на чл.43, ал.1 от ЗУТ, а не би имало причина, по смисъла на чл.43, ал.2 от ЗУТ това де не се случи. Иска се отмяна на процесната Заповед № 1641 от 17.05.2024г. на Заместник-кмета по „СИРР“ на Община Бургас, като незаконосъобразна. Ангажира съдебно-техническа експертиза по делото. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована, не се явява, а се представлява от пълномощника- адвокат Д. С., който поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване. Представя и писмена защита. Претендират се разноските по делото. Ответникът– Заместник-кмета по „СИРР“ на Община Бургас, чрез упълномощен процесуален представител- юрк. Т., оспорва жалбата, като неоснователна. Представя административната преписка. Изразява становище, че актът е издаден законосъобразно, като са спазени всички процесуални и материалноправни изисквания и се иска отхвърляне на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Е. Ш., редовно призована, не се явява, а се представлява от упълномощен представител- адвокат П. С. от АК-Бургас. Изразява се становище за неоснователност на оспорването и се иска жалбата да бъде отхвърлена. Поставя задачи към извършената СТЕ. Депозира и писмена защита. Претендират се разноските по делото. Заинтересованите страни: Л. Х. Ш., П. Х. М., В. С. М., Р. Т. П., Т. С. П., П. С. П., Е. З. Т., Т. К. И., Л. К. Т. и Н. З. Т., редовно призовани, не се явяват и не се представляват в хода на съдебното производство, не вземат становище по оспорването и не ангажират доказателства. Заинтересованите страни: М. П. Г., С. Н. К., Т. Х. И. и С. Ц. Ц., редовно призовани, със залепване на уведомление по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, не се явяват, а се представляват в производството от назначения особен представител, на разноски на жалбоподателя, а именно адвокат Б. К. от АК-Бургас. Назначеният представител на тези страни счита, че не са нарушени законните права и интереси на представляваните от него заинтересовани страни /четири физически лица/, но изразява становище, че предвиденото допълващо застрояване е нецелесъобразно, доколкото предложението на ищеца /жалбоподателя/ е по-практично и ще осигури още едно място за паркиране в имотите. Въпреки това, предоставя на съда преценката дали да бъде уважена жалбата или не, респективно да се прецени основателността на подадената срещу заповедта жалба. А дминистративен съд - гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Относно допустимостта на оспорването: Съгласно чл.131, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са имотите – предмет на самия план. При това положение, за да бъде допустимо настоящото оспорване е необходимо, на първо място, жалбоподателят следва да е заинтересувано лице в производството по одобряване на процесното изменение на ПУП -ПРЗ, а именно, че е собственик или носител на ограничено вещно право върху имот непосредствено засегнат от предвижданията на подробния устройствен план. В конкретният случай е одобрен проектът за изменение на ПУП-ПРЗ- Проект за изменение на Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване на [УПИ] в кв.38 по плана на [жк], с което от горепосоченото УПИ се обособяват два самостоятелни УПИ- УПИ ІІІ, отреден за ПИ с проектен [идентификатор] по КК и УПИ ХХІІІ, отреден за ПИ с проектен [идентификатор] по КК, с функционално отреждане „за жилищно застрояване“, с предвиждане на свързано застрояване с голяма височина, при съобразяване със съществуващите сгради, указано с ограничителни и задължителни линии на застрояване на нормативни отстояния от регулационни граници, при спазване на изискванията на чл.32 от ЗУТ, с установяване на показатели за застрояване, съгласно действащ ПУП, както следва: Височина-17.50м., П застр.- до 80%, Кинт-до 3.0, П озеленяване- мин. 50 % и задължително паркиране в границите на УПИ, със запазване на допълващото застрояване, посочени в матрица и таблица, които са неразделна част от заповедта. Жалбоподателят М. К. Г. е закупила идеални части от недвижим имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] / чрез продажба от предишните собственици- М.П. и Г.Ш., съгласно [НА], том първи, рег.№ 2602, дело № 114 от 2024г./, приложен на л.54 и сл. от делото, поради което има правен интерес от оспорването, предвид факта, че е съсобственик на имота обхванат от изменението, което по делото е и безспорно. По отношение срока на оспорването, съдът съобрази, че заповедта е съобщена на жалбоподателя на 03.06.2024г. /л.21 от делото/, а жалбата е подадена чрез Община Бургас, с вх. номер от 18.06.2024г. /л.4 от делото/. Обаче, жалбата е изпратена по пощата /л.8 от делото/, с пощенско клеймо от 17.06.2024г., т.е. оспорването е направено в законния 14-дневен срок от връчване на индивидуалния административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност от съответния административен съд, поради което са налице всички положителни кумулативно изискуеми предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването. При разглеждане на жалбата по същество, съдът съобрази следното: Административното производство е започнато, съгласно мотивирано предписание с № 3463 от 17.12.2020г. на директор на дирекция „УТ“ при Община Бургас, по реда на чл.201, ал.1 от ЗУТ, с което е наредено на страните по гр. дело № 9091 от 2017г. по описа на Районен съд-Бургас да представят в Община Бургас проект за изменение на ПУП-ПРЗ за [УПИ] в кв.38 по плана на ж.к. Лазур по вариант 2 от експертизата на вещото лице по посоченото дело. Безспорно е по делото, че според действащия ОУП на [населено място], одобрен с Решение № 51-1 от 21.07.2011г. на Общ.съвет-Бургас, процесният имот посочен по-горе попада в устройствена зона 4/Жг- с преобладаващо застрояване с голяма височина, състояща се предимно от жилищни сгради, като се допуска изграждане на административни и делови сгради и др. с допустими показатели за застрояване, както следва Височина над 15 метра; Плътност на застрояване до 80%; Кинт- до 3; Минимална озеленена площ- до 50 %. Със Заповед № 37 от 02.02.1988г. на ОС-Бургас е одобрен действащият ПУП на [жк]-[населено място], с който кв.38 е отреден за комплексно жилищно строителство и КОО. В границите на квартала попада ПИ с пл.№ 497 по недействащ КП. Посредством заповед № 682 от 17.09.1991г. на ОНС-Бургас е одобрено изменение на ЗРП и КЗСП за кв.38, с което отпада отреждането за комплексно жилищно строителство и КОО и за съществуващите в квартала имоти се обособяват самостоятелни УПИ, при което за [имот номер] се обособява УПИ III – 497, с предвидено ново свързано със съседни УПИ, жилищно застрояване, с височина до 17.50 метра /пет етажа с магазини/, без запазване на съществуващите сгради. С ЧКЗР одобрено от гл. архитект на общината през 1996г. за УПИ III – 497 е одобрено едноетажно допълващо застрояване, ситуирано в неговата югоизточна част, свързано с предвидено допълващо застрояване по общата дворищно-регулационна граница със саседните УПИ IV, XIV и XV. Съгласно Заповед № 299 от 30.03.2001г. на Заместник-кмета на Община Бургас е одобрено изменение на ЗП по отношение допълващото застрояване, като са предвидени едноетажни допълващи застройки за гаражи по дворищно-регулационни граници на УПИ II, III, XV, XIV и XIII с дълбочина 5 метра. Със Заповед № РД-18-9 от 30.01.2009г. на ИД на АГКК е одобрена КККР на гр.БУРГАС, съгласно която за процесния имот е обособен ПИ с [идентификатор]. В заповедта предмет на оспорване по настоящото дело се сочи, че според действащия ПУП процесният УПИ е с площ 543 кв.м., а съгласно КК, ПИ е с площ от 541 кв.м., т.е. разлика от 2 кв.м. Тази разлика в площите на ПИ и УПИ е в границите на допустимата, според чл.18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. В тази връзка е било издадено удостоверение за разлика в площта на УПИ, според което същата се дължи, както следва: 13 кв.м. от грешка в точността на плановете и на различните начини на изчисление във времето; 28 кв.м. придаваеми от действащ план от бивш п-л V 81 в бивш кв.401; Съставен е Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 6, том четвърти, рег.№ 10146, дело № 576, вписан в СВ-Бургас с вх.рег.№ 17073 от 31.10.2022г., Акт № 140, том 53, дело № 10176. С представеният проект за изменение на ПУП-ПРЗ за процесния [УПИ] в кв.38, ПИ с [идентификатор] се предвижда от УПИ да се обособят два самостоятелни УПИ, съгласно Делба по гражданско дело № 9091 от 2017г. по описа на Районен съд-Бургас, който е съобразен с втория вариант от експертизата на вещото лице по посоченото дело, а именно: УПИ ІІІ, отреден за ПИ с проектен [идентификатор] по КК, с площ от 271 кв.м. и УПИ ХХІІІ, отреден за ПИ с проектен [идентификатор] по КК, с площ от 271 кв.м. с функционално отреждане „ за жилищно застрояване “, с предвиждане на свързано застрояване с голяма височина, при съобразяване със съществуващите сгради, указано с ограничителни и задължителни линии на застрояване на нормативни отстояния от регулационни граници, при спазване на изискванията на чл.32 от ЗУТ, с установяване на показатели за застрояване, съгласно действащ ПУП, както следва: Височина-17.50м., П застр.- до 80%, Кинт-до 3.0, П озеленяване- мин. 50 % и задължително паркиране в границите на УПИ, със запазване на допълващото застрояване. С изменението на ПУП-ПРЗ се променя дворищно-регулационната граница на УПИ ІІІ, като същата се провежда по имотните граници на ПИ с идентификатори 07079.607.388, 07079.607.540 и 07079.607.402 по КК на [населено място]. Изменениете е съгласувано от главен експерт „Геодезия“ при общината. Изготвен е и РУП със силуетни планове. На заседание на ОЕСУТ от 03.05.2023г. е прието Решение, съгласно Протокол № 8 от същата дата, по т.2 от дневния ред, според което са дадени указания за обявяване на азинтересованите собственици по реда на ЗУТ и представяне на становище от РИОСВ-Бургас, съответно представяне на удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР и скица -проект от СГКК- Бургас. В законният срок от обявяването е постъпило предложение от 27.06.2023г. от М. Г., чрез адвокат Д. С.. Предложението съдържа описана възможност за нов вариант на делба на УПИ, като се коментират предвижданията на бъдещ инвестиционен проект за осигуряване на паркиране в границите на УПИ, при реализиране на ново застрояване. Това предложение е разгледано на ново заседание на ОЕСУТ от 09.08.2023г., а с Решение, обективирано в Протокол № 16 от тази дата, по т.10 от дневния ред е изпратено внесеното предложение на Районен съд-Бургас, с молба за указания относно продължаване на процедурата по одобряване на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ. Приложени са съответните удостоверение на приемане на проект за изменение на КККР с № 25-156687 от 29.05.2023г., ведно с приложение към него от СГКК-Бургас. Представена е и становище, с изходящ номер от 11.07.2023г. на РИОСВ-Бургас Районен съд-Бургас е изпратил съобщение от 29.04.2024г., ведно с протокола от проведено открито заседание на 13.12.2023г., съдържащо указание общинската администрация да продължи процедурата по одобряване на внесения проект за изменение на ПУП-ПРЗ по посоченото гражданско дело № 9091 от 2017г. по описа на БРС. Като намерил, че представеният проект е изготвен в обем и съдържание, съгласно нормативните изисквания, спи спазване на законовите разпоредби, в съответствие с даденото разрешение по реда на чл.201, ал.3 от ЗУТ, върху актуална извадка от действащ ПУП и КК и като се позовава на представените и обсъдени и по-горе писмени материали, ответният административен орган издал процесната заповед, с която е одобрено изменението на ПУП-ПРЗ, съобразен именно с вариант втори от експертизата на вещото лице по гр. дело № 9091 от 2017г. по описа на БРС, съгласно цитираното по-горе съдържание. За изясняване на спора от фактическа страна и правилното му решаване по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, по искане на жалбоподателя, а към вещото лице са поставени въпроси и от заитересованата страна Е.Шарапчиева. Видно от представеното по делото заключение, изготвено от архитект М. А. след проследяване на регулационната история, описана и по-горе, вещото лице сочи, че в УПИ III – 497 са предвидени две жилищни сгради с магазини в първи етаж, разположени по начин, по който се покриват калканите на сградите от свързаното застрояване в съседните имоти, но одобреното ЧКЗР за допълващо застрояване и въз основа на следващото частично изменение на ЗП за кв.38 в [жк] същото се състои в ситуиране на едноетажни постройки за допълващо застрояване- за гаражи с дъблочина 5 метра, към дъната на описаните парцели. Вещото лице е описало съществуващото застрояване в имота по следния начин: в УПИ III – 497 в кв.38 съществуват две едноетажни жилищни сгради, с избени етажи, нанесени в плана на к-с „Лазур“ от 1988г. с пл. № 498 и пл. № 499 и с цитираните идентификатори, а към дъното на имота е разположена постройка на допълващо застрояване. Заявява се, че по устни данни на страните, сградата с идентификатор завършващ с „2“ е построена през 1954г., а тази с идентификатор завършващ с „1“- през 1956г. В недействащия КП и в КК двете сгради са разположени долепени една до друга, а всяка сграда има отделен вход към избения и жилищния етажи. Сочи се, че сградите са изпълнени с монолитни основи от каменна зидария, външни носещи тухлени стени с дебелина 25 см, вътрешни тухлени стени с дебелина 12 см. и хоризантални конструкции- подова и таванска- дървен гредоред. Покривите са скатни с дървени конструкции, дъсчени обшивки и покритие от керамични керемиди тип „Марсилски“. Подпокривните пространства и в двете сгради са неизползваеми, достъпни през отвор за ревизия в таванския гредоред. Двете подпокривни пространства са разделени от тухлена стена с дебелина 12 см., в която са иззидани тухлени колони с размери 25х25 см.. В зоната на долепяне на двете сгради по покривните скатове, изпълнени с покритие от керамични керемиди тип „Марсилски“, от северозапад и югоизток са разположени покривни керамични капаци. С онагледения снимков матерал сепоказват отделните компоненти, като на стр.12 от заключението под снимката е посочено, че колоните попадат в площта на сграда с идентификатор заършващ с „2“. Вещото лице сочи, че с процесният проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ III – 497 в кв.38 е предвидено разделянето му на УПИ с две равни части, при запазване отреждането за „жилищно строителство“, заедно с необходимото паркиране в границите на УПИ и подземно паркиране. В Плана за регулация и в Трасировъчния чертеж / за краткост ТЧ / са означени размерите на новообразуваните имоти, като лицата им сътоветно са 8.64 метра и 8.65 метра. Регулационните линии към дъното на двата имота не са с равни дължини, тъй като приоритет на изменението на Плана за регулация е образуването на УПИ с еднакви площи, а именно от 271 кв.м., съответстващи на дяловете на собственост. Запазва се предвиденото едноетажно допълващо застрояване с дълбочина от 5 метра към дъната на цитираните имоти от предходно изменение на ПЗ, одобрено със Заповед № 299 от 30.03.2001г. Допълващото застрояване е изобразено с ограничителни линии. Експертът изтъква, че паркирането в постройките допълващо застрояване и в двата новообразувани имота може да се осъществи както в индивидуални гаражи/ гаражни клетки за един автомобил, така и в общ гараж с възможност за паркиране на 3 автомобила според дължините на регулационните линии към дъната на имотите. Сочи се, че дължината на регулационната линия към дъното на [УПИ] е означена на 7.59 метра в ТЧ. Конкретизира се, че при минимално изискуема ширина на паркомясто от 2.50 метра и дължина 7.59 метра по дъното на имота е възможно общо паркиране на 3 автомобила в постройка- гараж с лека конструкция. По отношение броят на автомобилие, за които е обективно възможно пракирането, арх.А. обобщава, че „и в двата новообразувани УПИ е възможно паркиране на 3 автомобила в зоната към дъната на имотите. Обяснява се, че паркирането бива открито на терена в свободната дворна площ и закрито в постройка на допълващо застрояване- гараж, който може да бъде общ за целия възможен брой автомобили или в отделни гаражни клетки, ако размерите позволяват. Описва се и друг възможен начин, а именно в покрита площ с навес или тента, при което също е възможно пракирането на по-голям брой автомобили, отколкото в едно общо помещение или в няколко отделни помещения- постройка /гараж/. По отношение начина на изпълнение на сградите, арх. М.А. заявява, че в общинската администрация не се намериха запазени стротелни книжа за двете сгради в границите на процесния имот. Начинът на изпълнение е установен чрез обстоен оглед на двете сгради отвън по фасадите, вътре в помещенията и в подпокривното пространство на сграда 2. От изпълнението на тухлените зидарии и превръзките в тях, нивата на цокъла, тухления корниз по фасадите, характеристиките на разделителната тухлена стена с колони в подпокривното пространство, всички описани и илюстрирани със снимков материал, експертът обосновава извода си, че сграда 1 не е построена едновременно със сграда 2, а е долепена до нея. Въз основа на геодезическото заснемане на двете сгради в имота, отразено в част „Геодезия“ на изменението на ПУП-ПРЗ и извършените измервания вътре в южните помещения на двете сгради е изработена схема, която доказва наличие на две тухлени стени с дебениа по 25 см. в зоната на долепяне на двете сгради. Вещото лице обосновава извод, че сградите не притежават обща конструкция- основи, стоманобетонни пояси и гредореди. Разделителната стена с дебелина от 12см в подпокривното пространство се явява заварена за сграда 1, а в жилищния етаж е установено, чевсяка от сградите има калканна стена- 25 см. Няма данни за действащ ПЗ преди и по време на строителството на двете сгради, респективно не са установени несъответствия с действащите към момента на изграждането им нормативи, а от друга страна отговарят на разпоредбите на действалия в периода на изграждането им ППИНМ- Правилник за планово изграждане на населените места. В тази връзка, вещото лице сочи, че разделителният зид е само един- в подпокривното пространство. Устройственият план- ЗРП на к-с „Лазур“, изработен върху съответната кадастрална основа, отразява съществуването на две отделни едноетажни масивни сгради с отделни пл.номера, обозначени входове и граница в дворната площ на юг, която и към настоящият момент е материализирана с ограда. Експертизата констатира, че допълващото застрояване за гаражи се запазва в изменението на ПУП-ПРЗ, одобрено с оспорената по делото заповед. Подробният устройствен план по своето съдържание не указва вид, начина на изпълнение и материалите за гаражите и освен масивни със стоманобетонна конструкция и стени от 25 см., гаражите могат да бъдат изпълнени със смесена, метална или друга подходяща олекотена конструкция, съответстваща на нормативните изисквания. Разпитът на вещото лице е проведен в открито заседание на 02.07.2025г., при което експертът описа начина, по който е извършен огледа на място и хронологията на направените от нея констатации, подробно описани в писменото заключение. По отношение на материалите, с които могат да се изпълнят гаражите-допълващо застрояване вещото лице описа възможни за използване материали за изграждане на техните евентуални стени, с които би могло да се постигне паркиране на три автомобила във всеки от имотите, с оглед техния размер. По отношение на паркомясто за достъп на хора с увреждания, вещото лице изтъкна, че не е задължително да се направи точно в момента на застрояване, а може да бъде организирано във възможните паркоместа, там където е възможно. А. А. обобщава, че на етап устройствено планиране, който етап е обективиран в процесната заповед, не се изяснява начинът на изпълнение на допълващото застрояване, т.е. на самото строително изпълнение, респективно на изграждане на гаражите и паркоместата. Това са последващи процедури, предмет на проекто-решение изработено от правоспособен инженер- конструктор, което се разглежда по реда на чл.147, ал.1 от ЗУТ, с оглед издаване разрешение за строеж. Заключението на вещото лице е прието, като неоспорено от страните. При така установените факти, съдът обоснова следните правни изводи: В настоящото производство, съгласно чл.168 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Съгласно указанията на чл.136, ал.1 от ЗУТ, производството по издаване на акт за изменение на ПУП се разглежда по реда на Р. Т. от Глава седма на ЗУТ. В случаят, същото е инициирано във връзка с провеждана съдебна делба между страни по делото / предмет на гражданско дело № 9091 от 2017г. на БРС / и целта на процедираното изменение е именно нейното реално извършване, т.е. обособяването на два еднакви по площ УПИ /271 кв.м/. Съгласно чл.201, ал.1 от ЗУТ съдът е изискал съответно становище от общинската администрация, която с надлежно мотивирано предписание / л.157-159 от делото / е наредила на страните по делбеното производство да представят проект за изменение на ПУП-ПРЗ на процесния имот- предмет на делба, в съответствие с вариант втори от експертизата на вещото лице по цитираното делбено дело. С процесната заповед на Заместник-кмета по „СИРР“ на Община Бургас е одобрено заявеното изменение на ПУП-ПРЗ за процесния УПИ III – 497 в кв.38 на [жк]-[населено място], с което се разделя фактически този имот на два самостоятелни УПИ с еднаква площ от 271 [жк], че заповедта е издадена в законово установената писмена форма от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ и във връзка с делегиране на тези правомощия от страна на Кмета на Община Бургас, на ресорния заместник-кмет, за което по делото не се и спори. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което не е налице основание за отмяна на заповедта, съгласно чл.146, т.3 от АПК. Съблюдавани са всички относими материалноправни норми, както и целите на закона, съответно не са налице и отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК, поради следното: Актът е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка, още повече, че процесната заповед е издадена въз основа на сложен фактически състав, обусловен от висящо делбено производство за подялбата на имот- УПИ III – 497 в кв.38 на [жк]-[населено място], респективно в хода на изпълнение на указанията дадени на страните по делбеното дело, с мотивираното предписание на общинската администрация. Нещо повече, самото предписание сочи, че проектът следва да бъде съобразен с конкретен вариант от експертизата, приета по това гражданско дело, поради което и крайният административен акт се издава в условието на обвързана компетентност, именно защото са съблюдавани указанията в Мотивираното предписание на Директора на дирекция „Устройство на територията“ /л.157-159 от делото/, а освен това е съобразено и с указанията на Районен съд-Бургас разглеждащ гражданското производство по процесната съдебна делба, съответно на основание чл.134, ал.2, т.7 от ЗУТ. Съгласно чл.35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случаят, административният орган издал оспорената по делото заповед за одобрение на изменението на ПУП-ПРЗ стриктно е съблюдавал относимите към издаване на заповедта факти и обстоятелства и с произнасянето си не е допуснал процесуални нарушения. По повод направеното предложение от съделителя М. Г. в хода на административното производство следва да се отбележи, че процедурата е съгласувана именно с делбения съд и видно от представеният по делото протокол от открито заседание на 13.12.2023г. по гр.дело № 9091 от 2017г. / л.50-52 от настоящото дело /, се съдържа следното: „ съдът като взе предвид становищата на съделителите, както и изричното изявление на пълномощника на съделителката М. Г., с което се заявява, че оттегля доказателственото си искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, направено във връзка с входираното в Община Бургас предложение за изменение на първоначално внесения и одобрен проект за изменение на ПУП, което предстои да бъде оттеглено, и като взе предвид изрично заявеното желание на съделителите висящата административна процедура пред Община Бургас да продължи по първоначално внесения от съделителите проект ОПРЕДЕЛИ: УКАЗВА на Община Бургас да продължи административната процедура по одобряване на първоначално внесения от съделителите по гр. дело № 9091 от 2017г. проект за изменение на ПУП-ПРЗ.“ В тази връзка, доводите на оспорващата по настоящото дело за незаконосъобразност на постановената заповед не намират опора в така ангажираните по делото писмени доказателства, установяващи, че и последващите указания за завършване на процедурата са съобразени именно с нейните изявления в делбения процес. Както се установява от безпротиворечивите писмени доказателства по делото, в синхрон с приетото и неоспорено заключение на вещото лице, одобреният проект за изменение на ПУП-ПРЗ изцяло е съобразен с нормативните изисквания, вкл. досежно паркирането в постройки на допълващото застрояване в новообразуваните два УПИ, съгласно чл.43 от ЗУТ. Колкото до въпросите, свързани с изграждане на съществуващите сгради, тези въпроси са неотносими към предмета на делото и не следва да се обсъждат, тъй като не са коментирани и в самата заповед, предмет на оспорване. Вещото лице подробно е онагледило различните възможности за осъществяване, но както вече бе посочено, самото строително изпълнение не е предмет на процедираното изменение, а на последващи процедури, от компетентността на инженер-конструктор. С процедираното изменение не се нарушават изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспорт-ната система на урбанизираните територии, издадена от МРРБ. Изрично е посочено от вещото лице, че при минимално изискуема ширина на паркомясто от 2.50 мера и дължина 7.59 метра по дъното на имота е възможно общо паркиране на 3 автомобила в постройка- гараж с лека конструкция. Освен това, както се установява и от изискванията на този нормативен акт, респективно от нормата на чл.43 от ЗУТ, законодателят не поставя изискване за начинът на паркиране, т.е. дали да бъде в закрити или открити условия. Начинът се осъществява в зависимост от размерите на имота и при съобразяване с предвиденото ново застрояване, но няма нормативно изискване относно вида и материалите за изпълнение на гаражите, т.е. няма законово изискване те да са масивни от стоманобетонна конструкция и тухлени стени от 25 см. В зависимост от конкретните условия и размери могат да се изберат различни конструктивни материали, чието изброяване или посочване не е предмет на заповедта, поради което и не може да се изтъква като основание за евентуална незаконосъобразност. Обобщено, съвкупният анализ на приетите по делото доказателства сочи, че заповедта е материално и процесуално законосъобразна и не са налице за нейната отмяна, респективно подадената жалба е изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди своевременно поисканото и дължимо юрисконсултско възнаграждение на съответния процесуален представител, което според правилата за определянето му съдът конкретизира на сумата от 100 лева, платимо в полза на Община Бургас, в чиято структура е ответния административен орган, платени от жалбоподателя. Разноски са дължими и на основание чл.143, ал.4 от АПК, доколкото е направено изрично и своевременно искане и от заинтересованата страна Е.Шарапчиева. Доказани са разноски в размер на 1300 лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение на един адвокат, пълномощник на страната, както и внесения депозит за възнаграждение на вещото лице от тази страна, в общ размер на 754 лева / 400 лева първоначален депозит + доплащане на сумата от 354 лева/ или общо разноски в размер на 2054 лева, които следва да бъдат заплатени на тази страна от жалбоподателя. По изложените съображения, на основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, съдът