Решение № 2027 от 4.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2613/2024 г.

Производството е по реда на чл. 70 - 73 от ЗАНН.

1. Образувано е по касационна жалба предявена от „НВГ •••••“ ООД, ЕИК •••••, със съдебен адрес в гр.Пловдив, [улица] (партер) чрез адв.В. Д., с предложение на основание чл.70 ал.2, т.8, вр. ал.1 т.1 от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателно производство, приключило с влязло в сила НП № Е-НП-9/26.08.2019 г., издадено от министъра на енергетиката, потвърдено с Решение № 1421/21.07.2021 г. постановено по КАНД №1178/2022г. по опис на Административен съд –Пловдив –ХХІІ състав.

С издаденото НП на „••• ••••“ ООД на основание чл.94 ал.1 пр.1 от Законът за подземните богатства (ЗПБ) е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 50 000 лева за административно нарушение на чл.77, вр. чл.87 ал.1 и ал.2 т.2, вр. чл.88 т.4 Закона за подземните богатства. Искането се обосновава с влязло в сила решение № 2154/27.11.2023г., постановено по адм.д. №1266/2023г. по описа на Административен съд-Пловдив-IX състав, оставено в сила с Решение №6373/23.05.2024г. по опис на ВАС-седмо отд. по адм.д. № 2510/2024г., с което е прогласена частична нищожност на Разрешение за добив на строителни материали- мрамори на находище „••••“, разположено в землището на [населено място], общ.Асеновград, обл.Пловдив, обективирано в писмо изх.№53-00-12254/04.11.2015г. на Агенция Пътна инфраструктура, в частта, в която е определено „максимално количество взривно вещество за взривяване на един сондаж или в една серия следва да е до 60 кг.“. Със същото се иска и отмяна на посоченото наказателно постановление на посочените основания, а именно, че деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, не съставлява нарушение.

Редовно призован, искателят се представлява от пълномощника адв. Д., който в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита поддържа изцяло направеното искане и по същество излага съображения за неговата основателност. Претендира сторените разноски по представен списък.

1. Ответникът – Министър на енергетиката - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по искането.

1. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че искането е неоснователно и моли съда да го отхвърли.

ІІ. За допустимостта:

1. Искането е подадено в срока по чл.71 ал.1 т.1 от ЗАНН, срещу акт подлежащ на възобновяване, от правоимащо лице съобразно изискванията на чл.72 ал.1 т.2 от ЗАНН, на което са нарушени права и законни интереси, поради което е процесуално допустимо за разглеждане.

III. За фактите:

1. Административно наказателното производство е започнало с АУАН № 6 от 06.03.2019г., с който на НВГ •••••ООД е вменено извършено административно нарушение на чл. 77, във връзка с чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 88, т. 4 от ЗПБ, за това, че при извършена цялостна проверка на договор за концесия от 09.10.2013г. е констатирано, че на 08.01.2019г. служители на Министерството на енергетиката са извършили проверка в обект находище за строителни материали – мрамори „••••“, находящо се в землището на [населено място], общ. Асеновград, експлоатирано от „Н•••••“ ООД по договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – мрамори. При проверка на Паспорта за извършване на пробивно – взривни работи за обект „••••“ на 10.05.2018г., съставени от изпълнителя на работите „•••••“ ООД – [населено място], е установено, че употребеното взривно вещество в сондаж е 101, 82 кг. Контролните органи са приели, че е извършено административно нарушение, тъй като употребеното взривно вещество в сондаж надвишава максимално допустимото за едно взривяване максимално количество за взривяване в един сондаж или в серия от 60кг. Така установеното е нарушение на утвърдения с цялостния работен проект за добив и преработка и годишния работен проект за добив и първична преработка от находището за 2018г. ред за промишлено усвояване на запасите от подземни богатства, първичната им обработка, както и мерките за опазване и възстановяване на земните недра. Максималното количество взривно вещество от 60кг е определено въз основа на предписание на заместник министъра на енергетиката, съгласно което изготвянето на всеки паспорт за извършване на пробивно – взривни работи следва да е съобразено с издаденото разрешение изх. № 53-00-12254 от 04.11.2015г. от Агенция „Пътна инфраструктура“, в което е лимитирано максимално допустимото количество взривно вещество за взривяване на един сондаж или на една серия на 60кг.

Срещу съставения акт е направено възражение, според което не е допуснато нарушение, тъй като при процесното взривяване е използван разсредоточен заряд във всеки сондаж, който се състои от две серии, с което на практика на се надвишава лимита от 60 кг ВВ за серия. Възражението е намерено за неоснователно и въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № Е-НП-09 от 26.08.2019г., с което на „••••••“ ООД е наложено на основание чл. 94, ал. 1, предл. 1 и чл. 95, ал. 3 от Закона за подземните богатства административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000лв. за извършено нарушение на чл. 77, във връзка с чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 88, т. 4 от ЗПБ.

С Решение № 260129 от 30.11.2021г. по адм. дело № 925/2020г. по описа на Районен съд-Асеновград, Наказателно постановление № Е-НП-09 от 26.08.2019г. издадено от министъра на енергетиката било отменено.

С Решение №1421 от 21.07.221г. по КАНД № 1178/2022г., Решение № 260129 от 30.11.2021г. на Районен съд-Асеновград е отменено, а НП № Е-НП-09 от 26.08.2019г. потвърдено.

1. За да потвърди издаденото НП, Административен съд е приел в мотивите си, че противно на приетото от първостепенния съд, разрешителното от АПИ от 2015 г. в контекста на нормата на чл.88, т.4 ЗПБ задава рамка за дейността на концесионера, която е условие за възникване на правата му по договора за концесия и в този смисъл може да се разглежда като кумулативен елемент от работните проекти – цялостен и годишни. До този извод съдът е достигнал от съдържанието на договора за предоставяне на концесия и от съдържанието на понятието рационално използване на подземните богатства. Касационната инстанция е приела, че в наказателното постановление описанието на нарушението и на самото деяние е в достатъчна степен ясно и конкретно, описан е добивът на подземни богатства чрез извършваните пробивно-взривни работи на 14.05.2018 г., при които употребеното количество взривно вещество в сондаж е 101, 82 кг и надвишава допустимото за едно взривяване максимално количество от 60 кг, т.е., представлява нарушение на утвърдения с цялостния работен проект и с годишния проект за 2018 г. ред за промишлено усвояване на запасите на подземни богатства, както и мерките за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда.

Касационната инстанция намерила, че е безспорно доказано вмененото нарушение – на 14.05.2018 г. „•••••“ ООД чрез подизпълнителя „•••••“ ООД, с когото има сключен договор от 03.11.2017 г., е извършило взривни дейности в находище „••••“ с количество взривно вещество от 101, 82 кг при допустимо количество в сондаж 60 кг единично или в серия, с което не е изпълнил задължението си по опазване на земните недра чрез рационално използване на подземните богатства, с което е извършил от обективна страна нарушение по чл.94, ал.1, пр.1, вр. чл.77, вр. чл.87, ал.1 и ал.2, т.2, вр. чл.88, т.4 ЗПБ. Посочено е, че доколкото изпълнителното деяние по чл.94, ал.1, пр.1 ЗПБ се състои в неизпълнение на задълженията по опазване на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства, а рационалното използване на подземните богатства съгласно чл.87, ал.2, т.2 ЗПБ включва спазване на утвърдения с работните проекти ред за усвояване на запасите на подземни богатства, който ред в настоящия случай не е спазен, без правно значение за съставомерността на деянието е фактът, че не са установени вредни влияния и последствия върху най-близко стоящите обекти до работните взривни площадки, защото липсата на вредни последици не е равнозначна на спазване на утвърдения ред за усвояване на подземните богатства и на изискването за допустимо количество взривно вещество в сондаж. Даденото задължително предписание за допустимо количество в сондаж 60 кг. единично или в серия е императивно и дружеството в качеството на концесионер е длъжен да го изпълнява.

IV. За правото:

1. За да се възобнови приключило с влязло в сила НП административнонаказателно производство, следва да е налице едно от основанията, визирани в разпоредбата на чл.70 ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай е налице материалноправната предпоставка на чл.70, ал.2 т. 8 от ЗАНН, като с влязло в сила решение на съда е отменен административен акт /писмо изх.№53-00-12254/04.11.2015г издадено от член на УС на АПИ в съответната му част/, констатациите от която прогласена нищожност, са взети предвид от наказващия орган при издаване на акта по чл.70 ал. 1, т. 1 ЗАНН- НП №Е-НП-12/26.08.2019г на Министъра на енергетиката. НП е влязло в законна сила, защото е прието, че не са спазени изискванията за максимално допустимо количество взривно вещество в сондаж, определени съобразно писмо изх.№53-0012254/04.11.2015г., което е било прогласено за нищожно именно в тази си част поради липса на компетентност. Нищожните административни актове не пораждат никакви правни последици.Липсата на компетентност е едно от условията, което води до недействителност на административният акт, поради което той не може да породи желаните правни последици, а именно да регулира максимално допустимото количество взирвно вещество за взривяване в един сондаж или в една серия, като го ограничи до 60кг. Негативните последици от нищожният административен акт следва да бъде отстранени чрез предвидения в ЗАНН институт на възобновяване на административно – наказателното производство. В случай като конкретния, когато административнонаказателната отговорност е реализирана по-рано и тя е на база административен акт, който е прогласен за нищожен, са налице обективните предпоставки да се възобнови административнонаказателното производство по реда на чл.73 ал.4 т.3 ЗАНН, което като последица води и до това, да се отмени издаденото въз основа на него НП.

При тези обстоятелства административният съд счита, че предложението за възобновяване на административнонаказателното производство е основателно.

1. Изложеното до тук налага да се приеме, че искането на основание чл.70 ал.2, т.8, вр. ал.1 т.1 от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателно производство е основателно и следва да бъде уважено, като съдът постанови решение в искания от молителя смисъл.

V. За разноските:

1. С оглед изхода на спора и своевременно направени искания за присъждане на разноски, такива се дължат на молителя съобразно представеният списък с разноски. Същите са посочени в размер на 3000 лева за адвокатско възнаграждение съобразно приложени доказателства за заплащането им.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК вр. вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, деветнадесети касационен състав,