Решение № 1940 от 4.12.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 530/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК. Постъпила е касационна жалба от А. Ю. Ю., [ЕГН], с адрес в с. Захари Стояново, общ. Попово, обл. Търговище, [улица]против Решение №27/29.07.2024г., постановено по АНД №131/2024г. по описа на РС - Попово, с което е изменено обжалваното от същия наказателно постановление като наложеното му административно наказание глоба е намалено от размер на 1000 лева в размер на 800 лева, и в останалата му обжалвана част НП е потвърдено. Като касационни основания се изтъкват тези по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК - допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът сочи предимно основания за отмяна на провереното от РС НП, преповтаряйки доводите си от въззивната жалба до РС, като визира най – вече немотивираност на това НП, липса на ясно изложена фактическа обстановка и формално изброяване на събраните доказателства без да е извършено обсъждане на същите. Изтъква, че той не се е запознал с тези доказателства. Твърди, че описаното в НП нарушение не е доказано, а дори и да се приеме, че е налице такова, счита същото за маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Ето защо касаторът моли да бъде отменено изцяло оспореното решение на РСП като незаконосъобразно и съответно да бъде отменено обжалваното НП. В с.з. касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален пълномощник. Ответникът по касационната жалба - Директор на Регионална дирекция по горите - Шумен, не се явява, но се представлява от надлежно упълномощения процесуален пълномощник гл.юрисконсулт П. Д., която оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на обжалваното със същата съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Депозира писмено становище, в което освен доводите по оспорване на жалбата претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РДГ – Шумен. Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата, респ.за законосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради което моли за отхвърлянето ѝ и за оставяне в сила на решението на РСО. Изрично посочва, че предвид стойността на намереното количество дървесина, която не била незначителна, не можело да се приложи чл. 28 ЗАНН. Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С Решение №27/29.07.2024г., постановено по АНД №131/2024г. по описа на РС - Попово, е изменено Наказателно постановление № 2411600094/26.04.2024 г., издадено от Директора на РДГ-Шумен, като е намалена наложената на А. Ю. Ю. с [ЕГН], с адрес с. Захари Стояново, [улица], глоба за нарушение на чл. 213 ал. 1 т. 2 от Закона за горите от 1000.00 лв. /хиляда лева/ на 800.00 лв. /осемстотин лева/, а в останалата му обжалвана част наказателното постановление е потвърдено. В мотивите на решението въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 28.09.2023 г. служители на РУ - Попово съвместно със служители на ДЛС Черни Лом извършили проверка в имот, находящ се на адрес: с. Захари Стояново, [улица], общ. Попово, обл. Търговище. При проверката било установено, че в имота се съхраняват около 10 пр. куб. м. дърва за огрев (орех, ясен, топола, бряст, джанка), фасонирани и около 15 пр. куб. м. дърва за огрев от същите дървесни видове - метровки, непридружени с превозен билет. В хода на проверката бил съставен Констативен протокол СИДП №100299/28.09.2023 г. от служители на ДЛС Черни Лом, с който дървесината била задържана. С разписка за отговорно пазене същата била предадена на нарушителя. Констативният протокол и придружаващите го документи били изпратени от ДЛС Черни Лом в Регионална дирекция по горите (РДГ) Шумен, а от там - изпратени копия до Районна прокуратура Търговище - Териториално отделение Попово, по които в РУ - Попово било образувано досъдебно производство №369/2023 г. В хода на извършените проверки било установено, че на 28.09.2023 г. лицето А. Ю. Ю. е съхранявало в имота около 10 пр. куб. м. дърва за огрев (орех, ясен, топола, бряст, джанка) фасонирани и около 15 пр. куб. м. дърва за огрев от същите дървесни видове - метровки, непридружени с превозен билет. С Постановление от 27.02.2024г. наказателното производство било прекратено и преписката по ДП №369/2023 г. на РУ Попово била изпратена по компетентност на Директора на РДГ - Шумен с указания за реализиране на административнонаказателна отговорност. С Наказателно постановление №2411600094/26.04.2024г., издадено от Директора на РДГ-Шумен, на жалбоподателя на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ било наложено наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. При тези данни РСП е приел, че наказателното постановление в процесния случай е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателно производство се образува и без приложен АУАН, когато наказателното производство е прекратено от прокурора. РС е събрал и обсъдил показанията на свидетелите А. И. В. и П. К. П., като е кредитирал същите като обективни и логични. След преценка на събрания доказателствен материал съдът е приел за установено по несъмнен начин, че А. Ю. Ю. е осъществил състава на административното нарушение по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, за което е санкциониран с наказателното постановление, а именно: към 28.09.2023г. Ю. е съхранявал в стопанисвания от него имот в с. Захари Стояново, [улица], около 25 пр. куб. м. дърва за огрев от различни видове (орех, ясен, топола, бряст, джанка), които са били непридружени с превозен билет. Районният съд е коментирал, че е без значение от къде са били добити дърветата, тъй като и в чл. 196, ал. 1, чл. 204, 207, 211, ал. 4, чл. 211а и чл. 213 от Закона за горите се уреждал режимът за съхранение, транспортиране и преработване на дървесината и недървесните горски продукти без значение от това от къде са добити. Същият е обсъдил и предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН като е констатирал липсата на основания за прилагане на тази разпоредба поради това, че конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, отчетена от законодателя при определяне на деянието като нарушение, както и това, че процесното нарушение е такова на просто извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобни деяния и същата не е необходимо (и не е възможно) да се установява във всеки отделен случай. Съобразил е и факта, че количеството от 25 пр. куб. м. дърва не може да бъде счетено за незначително. Разглеждайки въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя, РСП е преценил, че съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от Закона за горите за нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 от с.з.се предвижда административно наказание глоба в размер от 500 до 5000 лева. При тези параметри на наказанието районният съд е преценил размерът на глобата от 1000.00 лв. за завишен, отчитайки липсата на данни, свързани с личността на нарушителя, които да го описват като субект с висока степен на обществена опасност, както и сътрудничеството му с органите на реда. Въпреки че количеството от 25 пр. куб. м. дърва не може да бъде счетено за малко и незначително, съдът е намерил за справедливо наложеното наказание да бъде намалено в размер на 800 лева. Изрично в мотивите е констатирана липсата на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които да опорочават атакуваното НП и да налагат неговата цялостна отмяна. Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи: При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия. РС е разгледал допустима жалба, подадена в законоустановения срок за оспорване на издаденото НП. Относно касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касационният състав не констатира такива при разглеждане на делото в РС – Попово. Въззивният съд е конституирал надлежните страни в производството, събрал е относимите писмени и гласни доказателства, в т.ч. показанията на двамата служители, извършили проверката в дома на касатора, обсъдил е тези показания и макар с прекалено оскъдни мотиви се е произнесъл по доводите на жалбоподателя. В мотивите е обсъден и спорния въпрос за значението на произхода на дървесината при реализиране състава на нарушението по чл. 213 ал.1 т.2 ЗГ. По касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК - нарушение на материалния закон от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол, съдът прецени следното: Правилно РСП е констатирал наличието на хипотезата на чл. 36 ал.2 ЗАНН в случая, при която напълно законосъобразно без съставен АУАН и след прекратяване на наказателното производство по случая от прокурора е издадено процесното НП. Компетентността на директора на РДГ – Шумен за издаване на НП по ЗГ произтича от нормата на чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ НП и издадената на това основание Заповед №РД 49-199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните /л.8 от АНД/. Противно на оплакването в жалбата, правилно РСП е приел, че обжалваното НП отговаря на изискването на чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като в същото достатъчно ясно е описана фактическата съвкупност на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и дори хронологията на разследването му, както и събраните писмени доказателства, установяващи нарушението. Следва да се отбележи, че ЗАНН не поставя изискване за специален анализ на събраните доказателства в НП, а изисква тези доказателства да бъдат описани, както е и сторено в процесното НП. В НП липсва направено от органа отчитане на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и съответно причините за определяне размер на глобата над минималния законов такъв, но този пропуск е коригиран във въззивното производство, тъй като с обжалваното съдебно решение размерът на наказанието е намален като съдът е изложил поради какви смекчаващи обстоятелства прави това. Налице е и констатация на АНОрган, че нарушението не представлява маловажен случай, която е споделена от РСП. При тези констатации правилен е извода на РСП за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Настоящият състав констатира, че изложените от РСП мотиви по отношение правилното приложение на материалния закон са твърде кратки и схематични, но същевременно отчита, че същите обосновават правен резултат, който се споделя от касационната инстанция. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. материалите по ДП №369/2023г. по описа на РУ - Попово, следва, че съхраняваната в дома на касатора дървесина без издаден превозен билет, е била добита от нива – земеделска земя, ползвана от друго лице на основание договор за аренда, сключен с ОД „Земеделие“ – Търговище. Именно поради този произход на дървесината е приет от прокурора като нереализиран състава по чл. 235 ал.1 НК и този по чл. 235 ал.2 НК, тъй като последните изискват дървесината да е добита от горския фонд, към който нивата не принадлежи. Освен цитираните в мотивите на РСП относими към случая норми на чл. 207 ЗГ и чл. 211 ал.4 от ЗГ, изискващи извършване на маркиране с КГМ и издаване на превозен билет от длъжностно лице, определено от кмета на общината, същата е и регламентацията в чл. 131б ал.1 и ал.2 от ППЗГ, като в ал.2 е посочено, че дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ се транспортира придружена с превозен билет или с писмено удостоверение, издадено от длъжностно лице, определено от кмета на общината. А съгласно чл. 2 ал.1 т.1 ЗОСИ този закон се прилага относно селскостопанските земи (обработваеми земи, естествени ливади и пасища). Така цитираната нормативна уредба и безспорно доказаното съхраняване от страна на жалбоподателя на добита от нива дървесина без превозен билет, води до извода за правилно приложение на материалния закон от страна на АНОрган и въззивния съд. Настоящият състав споделя извода на РСП за липса на предпоставките по чл. 28 ЗАНН в случая. Предвид количеството на съхраняваната дървесина – около 25 пр. куб. метра, непридружена с превозен билет, и вида на нарушението като такова на формално извършване, не се обуславя извода за по – ниска степен на обществена опасност на това нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения по този състав, в какъвто смисъл е и дефиницията по §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН. Досежно размера на намалената от РСП глоба съдът намира същия за справедлив съобразно установените по делото обстоятелства, имащи значение за определяне размера на наложеното административно наказание по критериите в чл. 27 ал.2 ЗАНН. Досежно тежестта на нарушението относимо е немалкото количество на превозената и съхранявана без превозен билет дървесина, а относно подбудите на дееца по делото липсват изтъкнати от него и установени извинителни причини. Касаторът не визира явна несправедливост на наказанието с оглед на имотното му състояние. Ето защо предвид отчетените от РСП смекчаващи обстоятелства/липса на отрицателни характеристични данни за дееца и оказаното от него съдействие на органите на реда/ и отегчаващото обстоятелство, свързано с количеството на съхраняваната дървесина, правилно и справедливо размерът на глобата е определен над минималния законов размер от 500 лева и под средния размер от 2500 лева по чл. 266 ал.1 ЗГ, а именно 800 лева. Съдебната практика показва примери, в които минималното наказание от 500 лева се налага за пъти по – малко количество дървесина. Като е изложил правилни правни изводи, намалявайки размера на наложената глоба и потвърждавайки обжалваното наказателно постановление в останалата му обжалвана част, РС – Попово е постановил законосъобразно съдебно решение, което поради липса на касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1-3 НПК следва да бъде оставено в сила. По отговорността за разноски – в случая делото е разрешено в полза на ответната страна и от същата е направена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото, равнозначен на отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормите на чл. 63д ал.4 и ал.5 ЗАНН регламентират, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като в тези случаи размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 27е от НЗПП, приета на основание ЗПП, предвижда, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. Настоящото производство попада в тази категория дела. Предвид фактическата и правна сложност на делото и положения от представителя на ответната страна труд, изразяващ се в явяване в проведеното съдебно заседание и депозиране на писмено становище, съдът намира, че следва да се определи и присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева. Ето защо касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 80 лева. С оглед приетото в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, какъвто е директора на Регионална дирекция по горите - Шумен, т. е. в полза на РДГ - Шумен, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 158 ал.2 ЗГ. Това тълкуване синхронизира и с вложения смисъл в понятието „поемане на разноски от административен орган“ по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК, което представлява поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Поради изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН и чл. 63д ал.1 ЗАНН, касационният съд