Решение № 11512 от 7.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1983/2024 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН). Образувано е по жалба от „ДМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК •, със седалище и адрес на управление [населено място], подадена чрез управителите Е. С. В. и Г. С. Т., срещу Решение № 948 от 16.07.2024 г. по АНД № 1411/2024 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № В-002734 от 03.08.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна при КЗП. С посоченото НП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), за извършено нарушение на чл. 22, ал. 1 ЗЗП. Според касатора, решението на РС - Варна е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при непълнота на мотивите. Изтъква се, че в жалбата до районния съд са изложени съображения, че проверените продукти са козметични, съгласно Регламент № 1223/2009 относно козметичните продукти и те не се търгуват според теглото си, поради което чл. 22, във вр. с чл. 20 ЗЗП, не следва да се прилагат спрямо тези продукти, т.к. тези продукти не се предлагат на крайните потребители на литър или килограм и посочването на цена за един литър или един килограм няма практическо значение за клиента. Настоява се, че неправилно съдът стига до извод за липсата на основания за директно приложение на повелителната норма на чл. 2, б. „б“ от Директива 98/6, която, според касатора, неправилно е транспонирана и това води до правно необосновани ситуации – при етикетиране на специфични продукти да се изисква търговците на козметични продукти да посочват цени за литър и килограм на продукти, които са в опаковки по 5-10 г/мл, за които това е обичайно количество. Излагат се доводи за формално приложение на релевантните повелителни норми на ЗЗП и относимостта им само за стоки, които се търгуват спрямо количеството им като килограм/литър. На следващо място касаторът сочи, че доколкото в НП са посочени няколко продукта, за които е установена липса на посочване на цена за единица мярка, а е определено едно общо наказание, липсата на изрично волеизявление на административнонаказващия орган дали е налице едно или няколко нарушения, за което/които е наложена една имуществена санкция води до невъзможност да се прецени за кое точно или за всички заедно нарушения е наложена санкцията. Искането е да се отмени обжалваното решение на РС - Варна и да се отмени НП. Ответникът в касационното производство – Директорът на – Регионална дирекция на КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна, не изразява становище по жалбата. Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение на РС – Варна и отмяна на НП. Прокурорът заявява, че изцяло споделя възраженията в касационната жалба и счита обжалваното решение за постановено в нарушение на закона, при несъобразяване на разпоредбите на Директива 98/6 и Регламент (ЕО) № 1223/2009. Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които районният съд е извел от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред районния съд е образувано по жалба от „ДМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу НП № В-002734 от 03.08.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна при КЗП, с което на дружеството за нарушение на чл. 22, ал. 1 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 200 ЗЗП. Нарушението, според НП, се изразява в следното: При проверка на 06.04.2023 г. в обект – магазин за красота, здраве, бебе, домакинство, стопанисван от санкционираното дружество, е установено, че за 6 вида от предлаганите стоки на етикет е обявена продажна цена за 100 мл/100 гр -Бар ябълка и манго 25 гр, цена 1, 15 лв/бр. – 4, 60 лв. за 100 гр; паста за зъби Sensodyne Whitening 75 мл, цена 6, 19 лв/бр. – 8, 25 лв за 100 мл; измиваща пяна за брада Balea men 150 мл, цена 5, 99 лв/бр. – 3, 99 лв. за 100 мл; Парфюм Betty Barclay EDT Bohem Romance 50 мл, цена 56, 90 лв/бр. – 113, 80 лв. за 100 мл; Парфюм Jdmes Bond 007Women EДП 30 мл, цена 49, 90 лв/бр.; Серум за лице Loreal Revitalift Vit C 30 мл, цена 31, 90 лв/бр. – 106, 39 лв. за 100 мл. На 11.04.2023 г. е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено и обжалваното пред РС – Варна НП, с което е прието, че дружеството не е изпълнило задължението си за стоките, които се продават в опаковка, да обозначи продажната цена за количество, като не е посочило цена за единица мярка килограм/литър, с което е нарушил чл. 22, ал. 1 ЗЗП и е наложена санкция в размер на 500 лева. Производството по АНД № 1411/2024 г. на РС – Варна е образувано след като с Решение 3362 от 02.04.2024 г. по КАНД № 174/2024 г. на АдмС – Варна е отменено Решение № 1727 от 01.12.2023 г. по АНД № 3980/2023 г. на РС – Варна и е върнато делото на въззивния съд за ново произнасяне от друг състав на съда, като са дадени следните указания: „да даде отговор и на въпроса - кои са съставомерните признаци на деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството и оттам какво административно наказание следва да му бъде наложено и по коя правна норма. Следва да се обсъди приложението на Директива 98/6 - чл.2, б. “б“, както и Регламент № 1223/2009 относно козметичните продукти и отношението на посочените разпоредби спрямо чл.22, вр.чл.20 от ЗЗП“. При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция е прието следното: Фактическата обстановка, описана в НП безспорно се установява по делото; При издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, които да водят до отмяната му; НП е издадено от компетентен орган. АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, спазени са предвидените срокове; описанието на нарушение е достатъчно пълно и ясно. По отношение приложението на материалния закон, РС – Варна, приема, че не се спори, че цената на процесните стоки е била обявена за количество от 100 гр или 100 мл, вместо за единица мярка килограм или литър. Анализирайки националния ЗЗП и чл. 2, б. „б“ от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителите при обозначаване на цените на стоките, предлагани на потребителите, въззивният съд посочва, че нормата от европейското право е транспонирана в българското законодателство посредством § 13, т. 9 ДР ЗЗП, без обаче редакциите им да съвпадат напълно, като възможността по изключение да бъде предвидена друга единица за количество, не е въведена в ЗЗП. Районният съд отбелязва, че директивата принципно няма пряка приложимост, а е обвързваща по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но оставя на националните органи избора на формите и средствата за нейното прилагане, като по изключение нормите на директивата имат пряко действие при определи условия, посочени в решението. Въззивната инстанция приема, че не би могло да се приеме, че цитираната норма на Директивата има пряка приложимост, т.к. няма основания да се счита, че Директивата е транспонирана неправилно. Точки 8 и 10 от Преамбюла на Директивата, според РС – Варна, предвиждат възможност, а не задължение за страните-членки да въведат изключение от общите правила, от която възможност РБ не се е възползвал, а и посочените норми на Директивата не са повелителни и не са свързани с предоставяне на права на физически лица, същите нямат пряка приложимост, поради което не дерогират действащите разпоредби на ЗЗП и установените с тях задължения на търговците относно обозначаването на продажната за единица мярка. Районният съд приема, че въззивното дружество е било задължено да посочи продажната цена за процесните стоки, като посочи цена за единица мярка килограм/литър и като не е направило това, съдът достига до извод, че санкционираното дружество действително е осъществило състава на вмененото му нарушение. Според въззивната инстанция аргументите, че посочването на цена за единица мярка, в каквато процесните стоки обичайно не се предлагат, може да доведе до заблуждение на потребителите, са логични и житейски обосновани, но не могат да се противопоставят на нормативната уредба, която е общозадължителна във вида, в който е влязла в сила. За установеното нарушение, районният съд приема, че законосъобразно дружеството е санкционирано на основание чл. 200 ЗЗП, предвиждащ специална санкция за нарушения на чл. 22 от с.з., какъвто е и разглежданият случай. Констатирано е, че наказанието е наложено в минималния размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация. Направен е и извод, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, а се касае за установена практика на търговеца по отношение множество стоки, което изключва възможността за приложението на тази разпоредба, същевременно не се установява и наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. Обжалваното решение на РС – Варна е правилно. Районният съд е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. Правилно РС – Варна приема, че НП не страда от пороци от процесуалноправно естество, които да влекат неговата отмяна, както и че правилно е определена квалификацията на нарушенията. Правилен е изводът, че безспорно е установено по делото, че касаторът е извършил процесното нарушение. Правилни са и изводите за законосъобразност на наложената имуществена санкция като вид и размер, както и за неприложимостта на чл. 28 ЗАНН. Тези изводи се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, изведени от доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният съд не е допуснал неправилно приложение на материалния закон, както и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, т.е. не се установяват касационните основания по чл. 348 НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт. Административният съд напълно споделя напълно изводите на районния съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на решението на РС - Варна. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на въззивното решение. По отношение доводът за неяснота дали за едно или за наколко нарушения е наложена имуществената санкция: Съгласно санкционната норма на чл. 200 ЗЗП за нарушение на разпоредбата по чл. 22 от с.з. е предвидено налагането на юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв. Тоест изпълнителното деяние се състои в нарушаване на законовия режим на дейността по обозначаване на цените на стоките. С нормата по административнонаказателен път се защитават обществените отношения, предмет на уреждане от ЗЗП, срещу неправомерно обозначаване на цените на стоките, в нарушение на законовия режим. Съобразяването на регламентацията по чл. 22, ал. 1 ЗЗП и анализът на фактическия състав на разпоредбата на чл. 200 ЗЗП обуславят извод, че търговец, който не е обозначил надлежно цената за единица мярка на две или повече стоки, извършва едно, а не няколко отделни административни нарушения. Това е така, защото предмет на нарушение, подлежащо на санкциониране съгласно цитирания текст от закона, е неразрешеното (в нарушение на чл. 22, ал. 1 ЗПП) бездействие по непосочване надлежно на цената на стоките за единица мярка, а не обозначаването на цената на конкретна стока или стоки, което не е в съответствие с изискванията на чл. 22, ал. 1 ЗЗП. Елементът, който определя противоправността на деянието в случая, е „в нарушение на разпоредбата по чл. 22 ЗЗП“. При тази регламентация на формата на изпълнителното деяние на тълкуваната норма, разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН (в която е въведен принципът, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях) не намира приложение при правната квалификация на деянието и при определянето на съответната санкция в случаите на установено обозначаването на цената на няколко на брой различни стоки, което не е в съответствие с изискванията на чл. 22, ал. 1 ЗЗП. (В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 19.03.2024 г. на ВКС и ВАС по тълк. дело № 4/2022 г.) По отношение доводите за директно приложение на Директива 98/6, съдът, както се посочи, споделя мотивите на РС – Варна, като следва да се отбележи само следното: Разпоредбата на § 13, т. 9, изр. второ ДР ЗЗП, не предвижда възможност единицата мярка за тегло на стоките да бъде представяна по друг начин, и по-конкретно - чрез нейните съставни мерни единици. Съдът не възприема твърдението на касатора, че разпоредбата на чл. 2, б. "Б" от Директива 98/6 ЕО от 16.02.1998 г. не е транспонирана правилно. Съгласно текста на разпоредбата, цена за единица мярка означава крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци, за един килограм, един литър, един метър, един квадратен метър или един кубически метър от стоката или друга единица за количество, която е широко и обичайно използвана в тази държава-членка при предлагането на пазара на специфични продукти. Същата предвижда посочването на цената за единица мярка да бъде или за килограм, "или" /т. е. алтернативно/ за друга единица за количество / "single unit of quantity"/, която е широко или обичайно използвана. Целта на разпоредбата е да се предостави възможност на страните – членки да определят цена за такава единица мярка, която е най–разпространена, възприета и разпознаваема сред населението им, но при всички случаи да бъде само една като вид. Приетата национална уредба в тази насока пряко и изцяло кореспондира с изискването за посочване на една цена за единица мярка, като в рамките на предоставената му дискреция националният законодател е определил тя да бъде килограмът. При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност, извън посочените. Следва решението на РС - Варна да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът