Решение № 5016 от 14.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 4012/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Х. О. чрез адв. В. срещу Наказателно постановление (НП) № 758626 F-753054/26.02.2024 г. издадено от директора на дирекция Обслужване при ТД на НАП София, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 178 от ЗДДС е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 109, ал. 1, вр. чл. 107, т. 4, б „б“ ЗДДС. В подадената жалба се излагат пространни съображения за наличието на съществени процесуални нарушения при връчване на АУАН и НП на лице, което не е било надлежно упълномощено, както и липса на посочени достатъчно индивидуализиращи белези на санкционираното лице. Освен това се настоява, че жалбоподателят като ликвидатор не е задължено лице по чл. 178 ЗДДС, а НП е следвало да се издаде срещу дружеството, на което О. е бил ликвидатор. Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В. с пълномощно по делото. Тя поддържа жалбата и моли за отмяна на НП поради изложените в жалбата съображения, като настоява, че жалбоподателят не е задължено лице по ЗДДС и съответно неправилно е санкциониран за установеното нарушение. Претендира присъждане на разноски за адвокатска защита. Административнонаказващият орган – директорът на дирекция Обслужване при ТД на НАП София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Излага възражение за прекомерност на посоченото адвокатско възнаграждение. При потвърждаване на НП моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Търговско дружество „•••” ООД със седалище в гр. София, било с назначен ликвидатор жалбоподателят Х. О. с ЛНЧ •••, гражданин на Кипър. Той бил избран и назначен с Протокол от общото събрание на съдружниците от 02.06.2023 г., като в ТР било публикувано и нотариално заверено съгласие от него на 10.07.2023 г. С удостоверение от 25.07.2023 г. в Търговския регистър било вписано прекратяване на търговската дейност и обявяване в ликвидация на търговското дружество. На 15.01.2024 г. в ТД на НАП-София, било подадено заявление за дерегистрация по ЗДДС на дружеството по чл. 109, ал.1 ЗДДС, като същото било приета. Във връзка с така подаденото заявление, от св. С. М. на длъжност „главен инспектор по приходите“ при ТД на НАП била направена справка и свидетелят установил вписаното обстоятелство в ТР по прекратяване на търговската дейност и обявяване в ликвидация на търговското дружество на 25.07.2023 г. Той направил и справка в системата на НАП и установил, че за преди 15.01.2024 г. не е подавано заявление за дерегистрация по ЗДДС на дружеството. Така св. М. установил, че жалбоподателят като ликвидатор на дружеството не е подал в законовия срок до 08.08.2023 г. заявление по чл. 109, ал. 1 ЗДДС. С оглед на горното св. С. М. преценила, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 109, ал.1, вр. чл. 107, т. 4, б. „б“ от ЗДДС, като не е подал в законоустановения срок до 08.08.2023 г. – в 14-дневен срок от 25.07.2023 г. В акта е прието, че декларацията е подадена на 15.01.2024 г., а срокът за подаване на заявлението е изтекъл на 08.08.2023 г. В акта обаче било прието, че датата на нарушението е датата на закъснялото подаване на заявлението – 15.01.2024 г. А като отговорен субект за нарушението бил посочен жалбоподателят в качеството си на ликвидатор на дружеството. Поради изложеното, в присъствието на един свидетел на установяване на нарушението и на установен представител на жалбоподателя, св. М. съставил АУАН № F 753054/24.01.2024 г., което се потвърждава от техните подписи. Препис от акта бил връчен на Даниела Попова, която представила пълномощно от жалбоподателя в качеството му на ликвидатор на дружеството. Тя не изложила своите възражение в акта, нито подала такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН № F 753054/24.01.2024 г., при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП София, на 26.02.2024 г., като в него жалбоподателя като ликвидатор на дружеството е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 109, ал. 1, вр. чл. 107, т. 4, б. „б“ от ЗДДС на основание чл. 178 от ЗДДС. В НП също е прието, че нарушението е извършено в гр. София, на датата на подаване на заявлението – 15.01.2024 г., като нарушителят е жалбоподателят О.. Наказателното постановление е връчено на Даниела Попова на 26.02.2024 г., като на 11.03.2024 г. в ТД на НАП-София, е депозирана жалбата срещу него. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. М., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят потвърждава за извършената проверка в ТР и системата на НАП, както и за подаването на заявлението за дерегистрация по ЗДДС по електронен път едва на 15.01.2024 г. Но преди всичко съдът изгради своите фактически изводи въз основа на представените по делото писмени доказателства и преди всичко подаденото заявление, акт за дерегистрация от 23.01.2024 г.; резолюция за извършване на проверка, както и служебно изготвена справка от ТР. От справката от ТР се установява не само датата на вписване на ликвидацията на дружеството, но и посоченото лице за негов ликвидатор. Фактически и жалбоподателят не оспорва, че заявлението по чл. 109, ал. 1 ЗДДС е подадена след законовия срок. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Съдът намира, че не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила, свързано с връчване на АУАН и НП на ненадлежно уупълномощено лице. Доколкото след призоваване за съставяне на АУАН, Даниела Попова се е явила в качеството си на упълномощено лице, като е представила подписано от жалбоподателя пълномощно, същата следва да се приеме за надлежно упълномощена от него. Действително, в пълномощното е посочено, че О. я упълномощава в качеството си на ликвидатор на дружеството, но тъй като той е санкциониран именно в това си качество, съдът намира, че упълномощаването е законно и АУАН е връчен на надлежен представител на жалбоподателя. А въпроса за връчване на НП няма отношение към законосъобразността на административнонаказателното производство, а единствено към началото на сока за обжалване на НП. В случая е очевидно, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, откъдето следва, че жалбоподателят е узнал за издаденото срещу него НП. От доказателствата по делото безспорно се установява, че ••• ООД е обявено в ликвидация на 25.07.2023 г., като към този момент негов ликвидатор и законен представител е бил именно жалбоподателят О.. Следователно, в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството, т.е. до 08.08.2023 г. включително, дружеството е следвало да подаде заявление за дерегистрация по ЗДДС в ТД на НАП София, съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 107, т. 4, б. "б" от ЗДДС. Но задълженото лице по този текст съгласно санкционната разпоредба на чл. 178 ЗДДС, както и съобразно чл. 109, ал. 1 ЗДДС е търговското дружество, а не неговия ликвидатор. Санкционната разпоредба на чл. 178 от ЗДДС, ангажира отговорността на данъчно задълженото по ЗДДС лице, което не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по същия закон срокове. Предвиденото административно наказание е "глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5 000 лева". в този смисъл, съдът се солидаризира с изложените в жалбата доводи, че ликвидаторът не се явява данъчнозадължено лице съобразно чл. 109, ал. 1 от ЗДДС, поради което не се явява и субект на твърдяното нарушение. Прекратяване дейността на дружеството, като юридически факт, по своите правни последици не е правопогасяващ на задължението за подаване на заявление по чл. 109 ЗДДС факт. Ликвидацията е фаза от съществуването на юридическото лице, която не се отъждествява с прекратяването му като субект на правото. Едва след приключване на ликвидацията, дружеството следва да се заличи от Търговския регистър по искане на ликвидатора му. От тук следва изводът, че прекратяване търговската дейност на дружеството не освобождава същото от задълженията му по съществуващите правоотношения, включително и от задължението за подаване на декларацията по чл. 109, ал. 1 ЗДДС. Следователно, актосъставителят и наказващия орган неправилно са определили задълженото лице и са санкционирали жалбоподателя в качеството му на ликвидатор на дружеството по реда на чл. 178 от ЗДДС. /В този смисъл са и Решение № 2223 от 29.03.2019 г. на АССГ по адм. д. № 5405/2018 г. и Решение № 4496 от 6.07.2023 г. на АССГ по адм. д. № 3714/2023 г./. Със съставянето на процесните АУАН и НП спрямо жалбоподателя О., в качеството му на ликвидатор на процесното дружество, актосъставителят и наказващият орган са приложили неправилно материалния закон, поради което така издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, поради сгрешен субект на отговорността. Макар от приетите фактически положения от съда да се установи извършването на административното нарушение от дружеството, а не от неговия ликвидатор, съдът констатира, че в хода на административното производство е допуснато и съществено процесуално нарушение, което води до необходимост от отмяна на обжалваното НП, свързано с погрешно посочване на датата на нарушението в АУАН и НП. С оглед разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ЗДДС, така описаното в АУАН и НП нарушение следва да е извършено чрез бездействие в деня, следващ последния ден за законосъобразно изпълнение на задължението, т.е. на 09.08.2023 г., като мястото на нарушението се определя от мястото, където е следвало да подаде декларацията – ТД на НАП по седалище на дружеството, т.е. гр. София. Но тези обстоятелства са намерили погрешно отражение в акта и в НП, където като дата на извършване на нарушението е посочена датата на подаване на процесното заявление, т.е. 15.01.2024 г. Този извод противоречи на характера на установеното нарушение, което се извършва чрез бездействие, следователно датата на извършването му е денят, следващ последния ден от законовия срок, в който това е могло да бъде сторено законосъобразно. Именно на този ден, в случая 09.08.2023 г. вече е било извършено нарушението и подаването на заявлението по чл. 109 ЗДДС в последващ момент не го санира. Доводът на наказващия орган за датата на нарушението би бил правилен, ако се касае до т.нар. продължено нарушение, което се характеризира с трайно закононарушаващо състояние и се извършва чрез действие и последващо бездействие. Но настоящият случай не е такъв. Макар и да има продължителен характер, поради своето естество, нарушението чрез бездействие има начален и краен момент, като в НП следва да намери отражение датата, на която вече е налице нарушение, без значение дали същото в последствие е отстранено или не. С приемането на погрешна дата на извършване на нарушението, наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицата е строго формален процес, при който наказващият орган следва да спази задълженията си по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и да посочи конкретно и вярно описание на нарушението и датата, на която то е извършено. Недопустимо е съдът, действащ като въззивна инстанция да подменя волята на наказващия орган или да „поправя” допуснати неточности в издаденото НП. Неспазването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е винаги съществено нарушение в административнонаказателното производството, защото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления следва да установи дали е извършено описаното в НП административно нарушение и съответно да съпостави фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН. Нещо повече, липсата на посочена дата на нарушението или неправилното й определяне пречи да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване. В контекста на изложеното, следва да се има предвид, че за съда е недопустимо да изменя в този смисъл НП чрез посочване на друга дата на нарушението и да санира пропуските на наказващия орган, поради което констатираното съществено процесуално нарушение представлява основание за отмяна на НП. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при груби нарушения на материалния и процесуалния закон, като следва да бъде отменено изцяло. Поради това и не са налице условията за присъждане на поисканото от представителя на НАП юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и отмяна на НП, съдът следва да разгледа и претенцията на адв. В. за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото в проведеното съдебно заседание е участвала упълномощената адв. В., която е изготвила и жалбата срещу НП. Тя е представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева за адвокатска защита по делото. Размерът на възнаграждението е изплатен в брой и изцяло на адв. В., видно от представения договор, който служи и за разписка. Уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед размера на наложената с НП глоба. Следователно претенцията е изцяло основателна и възнаграждението следва да бъде присъдено на жалбоподателя в пълен размер. Воден от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 63д от ЗАНН, съдът