Мотиви към Решение № 1603 от 6.4.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 7800/2022 г.

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на “Енерго-про продажби“ АД срещу НП № 09/31.05.2022 г., издадено от изпълнителния директор на АУЕР с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗЕЕ вр. чл. 8 от Наредбата за методиките за определянето на националната цел за енергийна ефективност и за определянето на общата кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица на основание чл. 111, ал. 1 от ЗЕЕ е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на материалния закон. Административно-наказващият орган претендира потвърждаване на постановлението, изразявайки становище (с конкретни аргументи) за неговата процесуална и материална законосъобразност. Видно от процесното предписание (няма спор, съобразявайки и съответната приложена докладна записка, че съответното визирано в НП постигане на цели за 2020 г. от страна на дружеството-въззивник не е изпълнено до изтичане на срока на визираното предписание), приложено като заверено копие, същото е адресирано в заглавната си част до П С С, председател на управителния съвет на „Енерго-про продажби“ АД, но в същинската (съдържателната) му част се говори за „Енерго-про енергийни услуги“ ЕАД и се дава предписание до „представляваното от Вас дружество „Енерго-про енергийни услуги“ ЕАД“ (видно от публично достъпните посредством Интернет данни от ТРРЮЛНЦ, лице с имена Пламен Стоянов Стефанов и тогава е представлявало както дружеството-въззивник, така и „Енерго-про енергийни услуги“ ЕАД), като от съответната приложена докладна записка е видно, че при всяко положение е било налице предписание за постигане на индивидуални цели за енергийни спестявания за 2020 г., предназначено за „Енерго-про енергийни услуги“ ЕАД. Очевидно е, че се касае за техническа грешка (визирайки самото разминаване между титулна и съдържателна части), както се сочи от страна на наказващия орган (отделен е въпросът процесното предписание за кого в действителност е било предназначено), но това не означава, че е била налице ясно изразена (именно изразена) воля на административния орган досежно действителния адресат на предписанието (яснота на волята досежно адресата е налице в АУАН и НП, както правилно се поддържа от страна на наказващия орган, но това е отделен въпрос), т. е. съдът не може да направи извод, че е било налице изобщо валидно предписание по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 4 от ЗЕЕ (обвързващо именно въззивника), а оттам и няма как да бъде направен извод за нарушаване на чл. 89, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗЕЕ от страна на дружеството-жалбоподател. С други думи, неправилно е приложен при издаване на процесното НП материалният закон, което на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН влече отмяна на обжалваното постановление. При такъв изход на делото и съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, имайки предвид и приложените копия на пълномощно и договор за правна защита и съдействие и разпечатка относно банков превод, претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя (за възнаграждение за един адвокат) се явява основателна. Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение. Мотивиран от всичко изложено, съдът