Решение № 550 от 10.8.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1031/2022 г.

Производството е по реда на чл. 294, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 50 062 от 1.12.2023 г. по т.д. № 278/ 2021 г. на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение е отменено решение № 11743 от 31. 07. 2020 г. по т. д. № 530/ 2020 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 11 състав; отхвърлени са като неоснователни предявените от „Медикъл продъктс България“ АД - гр. София срещу „Съксес инвестмънтс“ ЕАД - гр. София искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 130 т. І рег. № 1793 д. № 78/2016 г. от 5. 05. 2016 г., с който „Медикъл продъктс България“ АД е прехвърлило на „Съксес инвестмънтс“ ЕАД правото на собственост върху следния недвижим имот: застроен неурегулиран имот с идентификатор 04234.6983.256 с площ от 4967 кв. м., находящ се в с. Бистрица, ведно с построената в него едноетажна „производствена сграда за хранителни добавки“, представляваща източната сграда с идентификатор 04234.6983.256.1 със застроена площ от 833.50 кв. м., поради противоречие с добрите нрави, произтичащо от нееквивалентност на насрещните престации и с правно основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на описания недвижим имот; делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд за произнасяне по евентуалните искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 206, ал. 2 от ЗЗД. Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното. В исковата молба заявената при условията на евентуалност претенция по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е обоснована с твърдението, че противно на записаното в нотариалния акт, че продажната цена на имота - 63 400 лева, е била получена от продавача напълно чрез банкови преводи от купувача преди деня на сключването на договора, това не се установявало от извлеченията от банковите сметки на продавача в обслужващата го банка за периода 1.10.2015 г. - 26.08.2017 г. Поради неосъществената от ответника престация и продължителната забава - повече от една година, изпълнението станало безполезно за ищеца предвид продължаващия скок на цените на недвижимите имоти, започнал след сключването на сделката. Молбата към съда била да развали договора на посоченото основание. В отговора на исковата молба ответникът оспорил иска, като заявил, че е изправна страна по договора, „включително и при изплащането на продажната цена, а в отговора на допълнителната искова молба уточнил начина, по който е било извършено плащането на въпросната сума. Посочил освен това, че извършените от него плащания за погасяване на задължението на ищеца по банковия кредит, не са били без основание, тъй като такова се съдържало в договореностите между страните в споразумения от 27.04.2016 г., от 28.04.2016 г. и от 5.05.2016 г., които представил с отговора. В становище с вх. № 161 498 от 7.12.2018 г. (т.ІІ, л.371) ищецът оспорил достоверността на датите и истинността на съдържанието на трите споразумения, като изложил фактически и правни аргументи, опровергаващи твърдението на ответника, че сумата 63 400 лева е била платена по начина, посочен в допълнителния отговор. Установената от доказателствата фактическа обстановка, която е релевантна относно претенцията по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е следната. С договор за банков кредит № 026LD - S - 000100/ 4.04.2016 г., сключен в гр. Димитровград, „Първа инвестиционна банка АД предоставила на „Медикъл продъктс България“ АД сумата 250 000 евро за следните инвестиции: 126 000 евро- за покупка на поземлен имот в с. Бистрица; 42 000 евро за покупка на машини и съоръжения по спецификация; 24 000 евро за довършителни и ремонтно строителни работи и 18 000 евро за изграждане на система за видеонаблюдение и алармена система, с краен срок за погасяване на кредита 20.04.2023 г. Н. Б. Н. и В. Д. И. били посочени в договора като съдлъжници на кредитополучателя. С нотариален акт № 99, том I, рег. № 1428, дело № 57 от 14.04.2016 г. на нотариуса Е. И. „Имо пропърти инвестмънтс София“ ЕАД продало на „Медикъл продъктс България“ АД застроен неурегулиран имот с идентификатор 04234.6983.256 с площ от 4 977 кв. м., находящ се в с. Бистрица, ведно с построената в него едноетажна „производствена сграда за хранителни добавки“, представляваща източната сграда с идентификатор 04234.6983.256.1 със застроена площ от 833.50 кв. м., за сумата 140 000 евро/ 273 816.20 лева, от кято в деня на сключването на договора била платена с банков превод сумата 14 000 евро, а остатъка от 126 000 евро продавачът се съгласил да му бъде платен със сумата по предоставения на купувача кредит от „Първа инвестиционна банка АД. С нотариален акт № 100, том I, рег. № 1437, дело № 58 от 14.04.2016г. на нотариуса Е. И., за обезпечаване на вземането на „Първа инвестиционна банка АД по договор за банков кредит № 026LD - S- 000100/ 4.04.2016 г. „Медикъл продъктс България“ АД учредило в полза на банката ипотека върху описаните по - горе недвижими имоти. В споразумение от 27.04.2016 г. „Медикъл продъктс България“ АД, представлявано от изпълнителния директор Н. Б. Н., се задължило да продаде на „Съксес инвестмънтс“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Н. Б. Н., описаните по - горе недвижим имоти за сумата 337 512.10 лева. Продажната цена трябвало да бъде заплатена по следния начин: 63 695.90 лева - по банков път, срещу издадена фактура, до деня на нотариалната сделка; останалата сума 250 000 евро/ 488 357.50 лева „Съксес инвестмънтс“ ЕАД се задължило да погасява от свое име и за своя сметка, като встъпи изцяло до 20. 05. 2017 г. и/или погасява редовно дълга на „Медикъл продъктс България“ АД по условията на кредита, ведно с лихвите и таксите по него. В допълнително споразумение от 28. 04. 2016 г. същите страни приели сумата 63 695.90 лева да се промени на 63 400 лева и да бъде заплатена, както следва: 1) 10 000 лева „Медикъл продъктс България“ АД да задържи като плащане по цената на договора - тази сума съставлявала надплатена част от полученото на 19. 04. 2016 г. плащане от „Съксес инвестмънтс“ ЕАД в общ размер 26 400 лева, от които само 16 400 лева са били предназначени за погасяване по фактура № 2/ 19.04.2016 г., а останалите били недължими; 2) 32 500 лева „Съксес инвестмънтс“ ЕАД да заплати днес вместо „Медикъл продъктс България“ АД (като цесия) за погасяване на задължения на „Медикъл продъктс България“ АД към Д. М. Д. по договор за заем; 3) 20 900 лева „Съксес инвестмънтс“ ЕАД да заплати днес вместо „Медикъл продъктс България“ АД (като цесия) за погасяване на задължения на „Медикъл продъктс България“ АД към Е. В. Т. по договор за заем. С извършването на описаните плащания „Медикъл продъктс България“ АД щяло да счита, че „Съксес инвестмънтс“ ЕАД е изпълнило задължението си за плащане на сумата 63 400 лева. Поради отказа на банката задължението на „Съксес инвестмънтс“ ЕАД за встъпване по кредита отпадало. В допълнително споразумение от 5.05.2016 г. същите страни приели, че в споразумението от 27.04.2016 г. сума 337 512.10 погрешно била посочена „лева“, вместо правилното „евро“ и че тя съставлява сбора на всички погасителни вноски по погасителния план на кредита, включващи главница и лихви, а не уговорена между страните цена, доколкото кредита можело да бъде погасен и предсрочно от купувача. С нотариален акт № 130, том I, рег. № 1793, дело № 78 от 5.05.2016 г. на нотариуса Е. И. „Медикъл продъктс България“ АД, представлявано от изпълнителния директор Н. Б. Н., продало на „Съксес инвестмънтс“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Н. Б. Н., описаните по - горе недвижим имоти за сумата 63 400 лева, която дружеството - продавач заявило, че е получило напълно чрез банкови преводи от дружеството - купувач преди деня на сключване на този договор. От справката по партидата на „Хеалт Продъктс България“ АД с ЕИК 204923760 в търговския регистър се вижда, че в деня на първоначалната регистрация на дружеството - 4.01.2018 г. тези имоти са били внесени като непарична вноска в капитала му от учредителя - акционер „Съксес инвестмънтс“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Н. Б. Н.. В производството по настоящето дело, в съответствие с разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК, са приети нови писмени доказателства. Въззивникът е представил покана от 29.10.2020 г, с която „Първа инвестиционна банка АД предоставила на В. Д. И. седмодневен срок за погасяване на задължението по договора за кредит, възлизащо към 23.10.2020 г. на сумата 92 175.85 евро, с предупреждение, че при неплащането й ще счита кредита изцяло за предсрочно изискуем. Представил е и: банков превод от 8.12.2020 г. на сумата 12 138.94 GBP/ 26 138.94 лева; преводно нареждане от 4.03.2021 г. за сумата 15 350 лева и извлечение от банкова сметка на В. Д. И., в което е отразено плащане на 9.04.2021 г. на сумата 42 075 евро за погасяване на кредит. Ответникът по въззивната жалба е представил: писмо с изх. № 240-2/ 16.01.2023 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД с приложена справка за направените вноски по договор за кредит № 026LD-S- 000100/ 4.04.2016г.; удостоверение с изх. №240-3/ 16.01.2023 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, според което към 16.01.2023 г. договора за банков кредит е изцяло погасен; окончателен разчет по споразумение от 18.01.2022 г. След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, в обхвата на правомощията си по чл. 269 от ГПК и в изпълнение на указанията в отменителното решение на касационната инстанция настоящият състав приема от правна страна следното. В съответствие със задължителните за въззивния съд мотиви на отменителното решение, трябва да се счита за безспорно наличието на валидно правоотношение, произтичащо от договор за търговска продажба, по силата на който ищецът прехвърлил правото на собственост на описаните в нотариалния акт от 5.05.2016 г. недвижими имоти, срещу задължението на ответника да заплати цената им. При разкритата симулация на явната сделка в частта досежно волеизявленията на страните относно цената, съдът приложил разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и приел за „действително уговорена по договора за продажба цена от 551 757.50 лева, формирана от 63 400 лева, платими до сключване на договора във формата на нотариален акт, и 250 000 евро с посочена от страните равностойност 488 357.50 лева, платими на вноски съобразно уговорките по процесния договор за банков кредит“. Следователно същината на спора, повдигнат с предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, по основателността на който настоящият състав трябва да се произнесе, е съсредоточена в отговора на въпроса дали ответникът действително е платил преди деня на нотариалното производство сумата 63 400 лева по уговорения в допълнителното споразумение от 28.04.2016 г. начин, както и дали е изпълнил поетото по споразумението от 27.04.2016 г. задължение да погаси от свое име и за своя сметка дълга на „Медикъл продъктс България“ АД към „Първа инвестиционна банка АД съгласно условията в договора за банков кредит от 4.04.2016 г. Недоказаността на плащането на сумата 63 400 лева въззивникът е обосновал с твърдението, че защитната теза на ответника почива единствено на антидатирани документи, имайки предвид представените с отговора на допълнителната искова молба писмени доказателства: три преводни нареждания - от 19.04.2016 г. за въпросната сума от 26 400 лева; от 19.04.2016 г. за сумата 20 900 лева, преведена по сметката на Е. Т. и от 28.04.2016 г. за сумата 32 500 лева, преведена по сметката на Д. Д.. Освен това, в становището от 7.12.2018 г. е оспорена и истинността на съдържанието на трите споразумения и договорите за заем от 20.01.2016 г. и от 19.04.2016 г., сключени между ищеца и Д. Д.. Подробни съображения относно неоснователността на оспорването на датите на сключване на договорите и споразуменията с твърдения, че са съставени с оглед процеса, са изложени в мотивите на отменителното решение на ВКС. Те са основани на последователната съдебна практика, обединена около становището, че при оспорване на датата на сключване на договор от юридическо лице, с твърдения, че е антидатиран - съставен след прекратяване на правомощията на органен представител, това юридическо лице не е трето лице. Когато изявленията обхващат датата на документа, съставителите са обвързани от нея, датата е противопоставима на участниците в съставянето на документа, но всеки може да опровергава верността й и носи на основание чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне, при съответните процесуални ограничения относно доказването. (Решение № 23 от 11.09.2017 г. по т. д. № 2413/2015г., II т.о.) За конкретния случай съдът е приел, че коментираните доказателства са относно логически последователни действия, като плащанията от страна на ответното дружество са извършени след подписването на споразуменията и в съответствие с уговорките по тях, както и преди освобождаването на Н. Н. като изпълнителен директор на търговското дружество ищец и вписването на това обстоятелство в търговския регистър през август 2017 г. и депозирането на исковата молба на 28.09.2017 г. Въззивният съд е длъжен да съобрази изводите на касационната инстанция, поради което приема, че верността на датите на съставянето на обсъдените частни документи не е опровергана от ищеца и те следва да бъдат ценени като писмени доказателства. Преценени в съвкупността на останалите доказателства по делото, те установяват осъществяването на твърдените от ответника факти. От представените с исковата молба извлечения от банковата сметка на ищеца се вижда, че на 20.01.2016 г. Е. В. Т. е наредил сумата 20 000 лева, с основание „заем“, а Д. М. Д. наредил сумата 20 000 лева, с основание „заем по договор за паричен заем от 20.01.2016 г. със срок 45 календарни дни“ (т.І, л. 77); на 19.04.2016 г. Д. М. Д. наредил сумата 10 000 лева, с основание „по договор за паричен заем от 19.04.2016 г.“ (т.І, л. 80). Реалното постъпване на тези суми по сметката на ищеца има значението на предаване в собственост на заемателя на пари, по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, което свидетелства за валидното възникване на правоотношения по представените от ответника договори за заем с посочените физически лица ( т. І, л. 253 - 255). С платежно нареждане от 28.04.2016 г. ответникът превел по сметката на Д. М. Д. сумата 32 500 лева, с основание „договор - цесия“. С друго платежно нареждане от същата дата превел по сметката на Е. В. Т. сумата 20 900 лева, с основание „договор за заем - цесия“. Тези фактически и правни действия, обратно на поддържаната в писмените бележки на въззивника теза, са произвели уговорения в допълнителното споразумение от 28. 04. 2016 г. и целен от страните погасителен ефект. При тълкуване на отделните уговорки в това споразумение във връзка едни с други, като всяка една се схваща в смисъла, който произтича от съглашението и с оглед неговата цел, настоящият състав приема, че действителната воля на страните не е била вземанията на физическите лица към ищеца да бъдат прехвърлени на ответника, като по този начин продавачът - длъжник по заемните правоотношения, да стане длъжник на купувача, а да бъде извършено прихващане на две насрещни парични вземания, с което те се погасяват до пълния си размер, по следния начин. Произтичащите от договорите за заем изискуеми и ликвидни вземания на физическите лица към ищеца да бъдат платени от ответника, като по този начин ищецът бъде освободен от задължението си към тези кредитори. Частта от дължимата от ответника продажна цена на имотите, на стойност 53 400 лева (общия размер на двете вземания по договорите за заем), да не се плаща на ищеца, но да се счита, че му е платена в изпълнение на задължението на купувача по чл. 200 от ЗЗД, по силата на освобождаващото го от отговорност към физическите лица плащане, извършено от купувача. Изразеното в допълнителното споразумение съгласие от продавача в случая има значението на потвърждение на извършеното от купувача изпълнение в хипотезата на чл. чл. 75, ал. 1, пр.2 от ЗЗД. От представените с исковата молба извлечения от банковата сметка на ищеца се вижда, че на 19.04.2016 г. ответникът е наредил по сметката на ищеца сумата 26 400 лева с основание „сума по договор“ (т.І, л. 80). В отговора на допълнителната искова молба ответникът уточнил, че част от сумата по това плащане - 10 000 лева, е била предназначена за плащане на цената на недвижимите имоти, а останалата част - 16 400 лева, е цената на система за отопление. С молбата от 24.11.2017 г. ищецът представил фактура № 2/ 19.04.2016 г. за сумата 16 400 лева с основание „Система за отопление, вентилация, климатизация и охлаждащ агрегат с климатичнохигиенно изпълнение“. При тези факти въззивникът е формулирал възражение, че посоченото в преводното нареждане основание дори не загатвало за каквато и да било връзка с процесната покупко-продажба. То не може да бъде прието за основателно единствено и само заради непосочването на конкретен първичен счетоводен документ, удостоверяващ стопанската операция. Съвпадението на датите в преводното нареждане и фактура № 2 насочва към извода, че на 19.04.2016г. е била платена стоката по тази фактура, която е била издадена тъкмо във връзка със сключен договор за доставка на описаните в нея вещи на посочената стойност, затова и основанието правилно е било формулирано като „сума по договор“. Въззивникът не сочи доказателства, които да установяват, че посочването в банковия документ на сума, която е по - висока от действителната цена на стоките, се дължи на умишлено действие („стъкмистика и антидатиране на документи от ответника“), което насочва към обоснованото предположение, че разминаването е станало по причина на допусната техническа грешка в хода на текущото отчитане на конкретната стопанска операция, което е подлежало на последващо коригиране посредством възприетите счетоводни способи. Същественото е, че сумата 10 000 лева реално е постъпила по сметката на продавача и с изрично изявление в § 2 на допълнителното споразумение той се съгласил, че това плащане (заедно с плащанията към физическите лица) е направено в изпълнение на задължението на купувача да плати продажната цена на недвижимите имоти. Крайният извод от изложените съждения е, че към деня на извършването на сделката във формата по чл. 18 от ЗЗД - 5.05.2016 г., част от продажната цена в общ размер 63 400 лева, е била платена от купувача на продавача. По отношение на заплащането на останалата част от продажната цена - 488 357.50 лева (левовата равностойност на 250 000 евро) съдът съобрази следното. Първоинстанционният съд отбелязал, че в исковата молба не е било въведено като основание на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД фактическо твърдение за неизпълнение от ответника на задълженията по споразуменията, които предвиждат сумата 488 357.50 лева да бъде платена от ответника за погасяване на дължимите от ищеца погасителни вноски по договора за кредит, а в допълнителната искова молба ищецът бил признал, че ответникът е „погасявал отпуснатия кредит“. Оспорването, че ответникът е погасявал задълженията за плащане на погасителните вноски, било заявено едва със становището от 15.04.2019 г., поради което в съответствие с принципите в чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК, съдът приел, че изпълнението на задължението за плащане на сумата 488 357.50 лева е извън предмета на спора. Действително такова основание не е било въведено с исковата молба, но този пропуск не е бил по вина на ищеца. От справката по партидата на „Медикъл продъктс България“ АД се вижда, че в периода от 30.09.2015 г. до 25.08.2017 г. дружеството е било представлявано от Н. Б. Н., за което свидетелстват и подписите, поставени в това му качество, в коментираните по - горе документи. Непосредствено след вписването на промяната на начина на представителство в търговския регистър, новоизбраният изпълнителен директор отправил към него нотариална покана с рег. № 6658/ 12.09.2017 г. на нотариуса В. В., с която го поканил да се яви на 28.09.2017 г. в нотариалната кантора и да предаде съхраняваните при него дружествени книжа и документи, подробно изброени в поканата, между които и „оригиналите от всички договори, споразумения и съглашения (заедно с всички анекси към тях), по които „Медикъл продъктс България“ АД се явява страна, включително, но не само: търговски, граждански, трудови и т.н.“. В констативен протокол с рег. № 7952/ 31.10.2017 г. нотариусът В. В. удостоверила, че нотариалната покана не е била връчена на адресата на посочения адрес, тъй като не е бил намерен там, както и че на 28.09.2017 г. в 15: 00 часа нито той, нито упълномощено от него лице се е явило в кантората. При тези факти е очевидно, че към деня на подаването на исковата молба в съда - 28.09.2017 г., без да е разполагал с относимите за спора документи, ищецът не е имал обективната възможност да изложи фактически твърдения в посочения смисъл. Той е могъл да го стори едва след като с отговора на допълнителната искова молба - на 23.10.2018 г., ответникът, представляван от същия Н. Б. Н., е заявил за първи път своите възражения срещу претенцията по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, в подкрепа на които представил въпросните споразумения и други документи, съставени във връзка със сключването и изпълнението на предметния договор за продажба. Затова и тезата за неизпълнение на задължението за плащане на продажната цена ищецът формирал и обосновал в становището от 15.04.2019 г. По изложените съображения настоящият състав приема, че по отношение на фактическите твърдения за неизпълнение на задължението за плащане на сумата 488 357.50 лева не е настъпила процесуална преклузия и те следва да бъдат обсъдени. Съгласно уговорките в споразумението от 27.04.2016 г. купувачът се задължил да погасява от свое име и за своя сметка сумата 488 357.50 лева, като погасява редовно дълга на продавача по договора за кредит от 4.04.2016 г., ведно с лихвите и таксите по него. (Поетото задължение да встъпи изцяло в дълга до 20.05.2017 г. отпаднало поради отказа на банката.) Крайният срок за погасяване на кредита бил 20.04.2023 г., но от представеното от ответника удостоверение от банката от 16.01.2023 г. се установява, че към тази дата кредита е бил изцяло погасен. Според справката за направените вноски по договора, приложена към писмото на банката от 16.01.2023 г., сумата 489 352.95 лева е била платена с 37 погасителни вноски. За наредител на сумите по 16 платежни нареждания на обща стойност 247 418.64 лева е посочено „Съксес инвестмънтс“ ЕАД, а по останалите 21 платежни нареждания на обща стойност 241 934.31 лева - „Хеалт Продъктс България“ АД. Във всяко едно от преводните нареждания като основание за плащане било посочено „погасяване на лихва и главница по договор за кредит № 026LD - S - 000100/ 4.04.2016 г. от името на солидарния длъжник Н. Б. Н., ЕГН ••••••••••“. В съответствие с принципа, установен в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно. За конкретния случай изпълнението ще следва да се приеме за точно само в случай, че купувачът е погасил от свое име и за своя сметка дълга на продавача по договора за кредит, ведно с лихвите и таксите по него, до 24.04.2023 г. При така изяснената фактическа обстановка е безспорно, че дългът към банката е бил изцяло погасен към 16.01.2023 г., но от това не следва, че задължението на купувача е било изпълнено точно и в съответствие с уговорката в споразумението от 27.04.2016 г. Според нея той се задължил да погаси дълга на продавача, но от основанието, посочено в платежните нареждания се извлича действителната воля, която е била да бъде погасен дълга на солидарния длъжник Н. Б. Н.. Ако това не беше така, в банковия документ нямаше да има изричното посочване от името на солидарния длъжник, а като платец щеше да бъде посочен кредитополучателят. Следователно плащанията са били извършвани не с цел продавача да бъде освободен от задължението към кредитора, а с цел от това задължение да бъде освободен солидарния длъжник. От гледна точка на интереса на банката е без значение кой от солидарните длъжници е изпълнил задължението по кредитното правоотношение. Този факт обаче, е от твърде съществено значение в отношенията между солидарните длъжници по договора за кредит. Съгласно правилото на чл. 127 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно, като всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. За конкретния случай това означава, че с факта на плащането на дълга към банката, за солидарния съдлъжник, от чието име е бил погасен кредита, е възникнало правото на иск срещу кредитополучателя - ищец и срещу другия съдлъжник по договора за съответната част от платената сума. Иначе казано, ищецът се е освободил от задължението си към банката, но по силата на описаните обстоятелства, се е сдобил с нов потенциален кредитор в лицето на Н. Б. Н.. Следователно погашенията по кредита, извършени от името на солидарния съдлъжник, не следва да бъдат възприемани като плащания, които са имали погасителен ефект по отношение на задължението на купувача да плати остатъка от продажната цена на имотите така, както е било уговорено в споразумението. От друга страна купувачът не е изпълнил точно и друга част от задължението си - да плати сумите по кредита за своя сметка. Според данните в предоставената от банката справка близо половината от дължимата сума е била платена от трето лице, като за нуждите на настоящия процес както причината за извършването на тези плащания, така и вътрешните отношения между купувача, третото лице и солидарния длъжник Н. Н. - предмет на представения от ответника окончателен разчет по споразумение от 18.01.2022 г., са без всякакво значение. В обобщение на изложеното до тук съдът приема, че изпълнението на задължението на купувача да плати сумата 488357.50 лева, представляваща част от цената на имотите - предмет на договора за продажба от 5.05.2016г., е станало невъзможно, като предвид разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗЗД неизпълнената част от задължението не е незначителна с оглед на интереса на продавача, поради което договора следва да бъде развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Искането на ответника за предоставяне на срок за изпълнение, заявено в течение на настоящия процес е неоснователно, тъй като е невъзможно да бъде реализирано изпълнение по уговорения в споразумението начин, поради погасяването на задължението по кредита. Основателността на иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД предпоставя обсъждането на претенцията, заявена на основание чл. 206, ал. 2 от ЗЗД, която норма регламентира правото на продавача при развален поради неизпълнение от страна на купувача договор да иска възнаграждение за ползването от вещта независимо от правата му на обезщетение по чл. 88, ал.1, пр. 2 от ЗЗД. Според уточнението в молбата от 8.11.2017 г. размерът на претендираното обезщетение възлизал на 937 лева месечно за периода 5.05.2016 г. - 28.08.2017 г. и бил „минималният, съизмерим със средната пазарна наемна цена, която се явява базата за изчисляване на пропуска да се получи доход от тях“. Изрично е посочено, че иска е частично предявен- само за посочения период, „а не за целия период на пропуска, който не е ясно до кой момент ще продължи“. Формулирана по този начин претенцията не може да бъде възприемана като частична, тъй като ищецът не претендира само част от общия размер на вземане, който размер, според самия него, е неопределяем към деня на подаването на исковата молба поради непредвидимостта на крайния срок, до който имота ще бъде ползван от ответника. Следователно съдът е сезиран с иск за сумата 15 000 лева, дължима като възнаграждение за ползване на вещта за периода 5.05.2016 г. - 28.08.2017 г. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, на които основава своето искане. В настоящия случай не са посочени доказателства, които да установяват дали имота е бил ползван от ответника през целия претендиран период от време - в нотариалния акт не е посочен деня, в който на купувача е било предадено, или е трябвало да бъде предадено, владението върху имотите. Липсата на изрично заявено оспорване на това твърдение от страна на ответника не освобождава ищеца от задължението да го докаже. Не са ангажирани доказателства и относно определянето на размера на обезщетението, затова и няма как да се даде вяра на твърдението, че посоченият в молбата размер е минималният, съизмерим със средната пазарна наемна цена. По тези съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предвид крайния изход на спора ответникът по въззивната жалба следва да заплати на въззивника разноските в настоящата инстанция, които са 6 500 лева, платени за адвокатско възнаграждение, а за касационното производство - 4 500 лева, платени за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав