Решение № 80 от 14.12.2022 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 181/2022 г.

Производството е по реда на чл.414, ал.1, т.1 от НПК. Постъпила е молба от Н. Й. Г., с ЕГН: •••••••••• от •••, чрез адвокат Н. В. П. от АК-•••, с която моли да бъде допусната поправка на явна фактическа грешка в постановеното по делото решение №65/22.08.2022 г. по описа на ОС-Перник, с което е призната и приета за изпълнение в Република България присъда №KLs 730 Js445/21 на Областен съд – Ашафенбург, ФРГ, провинция Бавария, както и да бъдат зачетени дните, през които осъденото лице е полагало труд в затвор в Германия през времето на задържането му в изпълнение на постановената присъда. В съдебно задседание осъденото лице Н. Й. Г. и неговият адвокат Н.П. поддържат искането. Представителят на Окръжна прокуратура гр. Перник изразява становище за уважаване на молбата. Съдът, след като разгледа събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намери за установено следното: С решение №65/22.08.2022 г., постановено по ЧНД №181/2022 г. по описа на Окръжен съд - Перник е призната и приета за изпълнение присъда№KLs 730 Js445/21 на Областен съд – Ашафенбург, ФРГ, провинция Бавария, постановена на 03.03.2022 г., влязла в сила на 11.03.2022 г., с която Н. Й. Г., с ЕГН: •••••••••• е бил признат за виновен в това, че в периода от август 2018 г. до ноември 2019 г. като ••• в различни търговски платформи в кол център в ••• е извършвал икономическа дейност и е причинил щета на общо 14 пострадали лица от Германия в общ размер на 575712, 95 евро, като е реализирал 42 случая на измама, организирана от престъпна група при упражняване на стопанска дейност – престъпления съгласно параграф 263, ал.1, ал.3, изречение 2, т.1 и т.2, ал.5, 25, ал.2, 53 от НК на Германия, съответстващи на престъпления, съответно, по чл.321, ал.2 от НК, по чл.211, във вр. с чл.209, ал.1 от НК и по чл.212а от НК на Република България, за които престъпления му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и два месеца. С посоченото решение на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС му е определен първоначен общ режим на изтърпяване на наложеното наказание и е приспаднато времето, през което Н.Г. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража за посочените периоди. При изписването на първия период, за който е приспаднато наказанието задържане под стража, е допусната техническа /фактическа/ грешка, като вместо „16.03.2021 г. – 18.03.2021 г.“ (какъвто е коректният период) е записано „16. 08.2021 г. – 18.03.2021 г.“, като следва волята на съда да се тълкува в смисъл, че периодът, посочен в решението, е „16.03.2021 г. – 18.03.2021 г.“. На следващо място, доколкото посоченият в молбата документ, издаден от немската служба по труда, а именно – служебна бележка по чл.312, ал.4 от КСО за дните, през които Н. Г. е работил и е бил осигуряван през време на престоя си в затвора в Германия, не е имало как да бъде взет предвид при разглеждането на делото, следва да се зачетат дните, в които същият е работил, а именно – 84 работни дни, които следва да се зачетат при съотношение 2: 3 (т.е. като два работни дни се зачитат за три дни лишаване от свобода) съобразно правилото, разписано в разпоредбата на чл.41, ал.3 от НК, поради което следва да се приспаднат общо 126 дни лишаване от свобода, равнващи се на 84 дни, в които осъденият Н.Г. е полагал труд в периода 26.04.2022 г. – 29.07.2022 г. Поради изложеното и на основание чл. 414, ал.1, т.1 от НПК, съдът