Решение № 382 от 3.4.2025 г. на Административен съд - Видин по дело № 83/2025 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.27а от Закона за закрила на детето/ЗЗД/. Делото е образувано по жалба на Б. И. К. от гр.Видин, подадена чрез процесуален представител, против Заповед № ЗД/Д-ВН-020/27.02.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, с която е настанено временно при условията на спешност детето А. Ц. А. в семейството на Н. М. Г. и А. Ц. Г., баба и дядо по бащина линия. Твърди се от жалбоподателката, майка на детето, че заповедта е незаконосъобразна на всички основния по чл.146 от АПК. Сочи се, че оспорената заповед не съдържа фактически основания, както и че административният орган е издал заповедта без да изясни всички факти и обстоятелства. Сочи се, че майката на детето живее и работи в Англия, като след смъртта на бащата изразява намерение да се грижи за детето, което до завършването на учебната година живее при баба си и дядо си по бащина линия в с.Капитановци, като подържа непрекъсната връзка със своята майка и баба по майчина линия. Сочи се, че след завършването на учебната година дядото е поискал майката да „прибере“ детето при себе си, като същото е живяло около два месеца при бабата по майчина линия, тъй като майката не е имала възможност да дойде веднага да го вземе, но на 21.08.2024г. пристига в България и заедно с детето заминават за Англия на 31.08.2024г. Сочи се, че след пристигането си в Англия са подали документи за статут, за да бъде записано на училище, като междувременно е записано в школа по български народни танци, която посещава редовно. Сочи, че детето се е прибрало в България с бабата по майчина линия за малко на 01.02.2024г., като още на 02.02.2024г. посетило баба си и дядо си по бащина линия, но е пожелало да им гостува по-дълго, но няколко дни след това посещава дома на баба си, за да си вземе дрехи. Сочи се, че по-късно с бабата се свързват от Дирекция „Социално подпомагане“, за да я информират, че детето е в риск и правата са дадени на бабата и дядото по бащина линия. След това детето се свързва с баба си и заявява, че не желае да ги вижда повече-нито нея, нито нейната майка, като прекъсва всякакви контакти с тях, както и че е променен телефонният номер на детето. Твърди, че са разбрали, че детето има приятел, почти не се прибирало у дома си в Капитановци, баба му и дядо му не осъществявали контрол върху поведението му. Сочи се, че е останало неизяснено поведението на майката, от която изобщо не са събрани сведения. Сочи се и че към момента на настаняването детето се е намирало при баба си и дядо си, които са възпрепятствали то да се прибере при своята майка, с което именно те са го поставили в риск. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин. Претендират се и разноските за производството. Ответникът по делото-Директорът на Дирекция „Социално подпомагане”-Димово, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като сочи, че заповедта е правилна и обоснована и моли да се потвърди същата. Претендира се и ю.к. възнаграждение. Заинтересованите страни Н. М. Г. и А. Ц. Г. оспорват жалбата. Желаят детето да бъде настанено при тях. Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Д. А. Ц. А. е родено на 25.03.2011г. с майка Б. И. К. и Ц. А. Г.. След раждането си същото е отглеждано от своите родители, подпомагани от бабата и дядото по бащина линия. През 2019г. родителите се разделят и детето остава да живее при своя баща. Същите живеят в с.Капитановци заедно с бабата и дядото по бащина линия, които подпомагат бащата в отглеждането на детето. Майката заминава да живее в Англия, където от около две години създала ново семейство. Последно бащата живеел в гр.Видин, където създал връзка, а детето в дома на баба си и дядо си в с.Капитановци. До смъртта на бащата двамата родители подържали връзка относно детето и между същите не е имало неразбирателство относно него. Майката и детето са комуникирали, била е изградена връзка между тях, не е било налице родителско отчуждение до издаване на процесната заповед. Детето е посещавало периодично и бабата по майчина линия, с която също е имало изградени отношения. На 17.03.2024г. бащата починал, поради което близките на детето от двете страни и неговата майка се разбрали грижите по отглеждането и възпитанието на детето да бъдат поети от майката. Изрично в съдебно заседание дядото заявява, че същият е бил инициатор майката да си поеме ангажимента по отглеждането и възпитанието на детето, тъй като те са възрастни хора. Не е спорно по делото, в тази насока са сведенията на всички страни и категорично се установява, че майката е проявила желание да поеме отглеждането и възпитанието на детето. Към този момент майката била бременна в последните месеци на бременността си, което възпрепятствало същата да пътува до България и да вземе детето веднага след завършване на учебната година, поради което детето останало да живее около 2 месеца при бабата по майчина линия. След раждането майката пристигнала в България, за да вземе А., и двете отпътували за Англия на 30.08.2024г. Не е спорно, че заминаването на А. е било по съгласие на всички нейни близки и самата нея, преценено като най-доброто и подходящото за нея предвид данните по делото, конкретно-вайбър кореспонденция между чичото и майката, за неприемливо за възрастта на детето поведение и интереси-същото е малолетно такова, и необходимостта да бъде осъществен контрол върху поведението ѝ, които бабата и дядото не можели да осъществят предвид възрастта си. До момента на смъртта на бащата именно той е имал насочващата и възпитаваща функция по отношение на детето. В Англия детето не е посещавало училище, по данни на жалбоподателката поради продължителността на процедурата по придобиване на статут в Англия, липсата на който възпрепятствала записването на детето в училище, но за да не скучае посещавала школа по български народни танци. Помагала на майка си в грижите по отглеждането на малката си сестричка. Същата обаче не се чувствала добре и искала да се прибере в България, в Капитановци, където смятала, че е нейният дом. Детето посочва, че майка ѝ я набила, осъществявала и физически и психически тормоз, обиждала я, искала си нещата, които ѝ била купила. Конкретно сочи случай, когато я ударила зад врата, при което съпругът на майка ѝ ѝ направил забележка да не постъпва така, видно от което е обаче и че майката получава подходяща помощ и намеса от съпруга си във връзка с отглеждането на детето. Сочи, че майка ѝ се е грижела за нея, но не иска при нея нито в Англия, нито в България, което обяснява с обстоятелството, че е строга. Сочи, че майка ѝ свързвала желанието ѝ да се прибере в България с това, че иска да отиде при приятеля си в България. Запитано, детето сочи, че си имало приятел в България още преди заминаването, което не извинява и оправдава поведението на майката, но обяснява притесненията ѝ и неприемливата ѝ емоционалност: детето е било малолетно към онзи момент, а изнесени данни във вайбър-кореспонденцията според съда подлагат на съмнение наивитета на една такава връзка. Предвид желанието на детето майката все пак се съгласила детето да се върне за малко в Англия с неговата баба по майчина линия, която ги била посетила в Англия, като уговорката била да се прибере в България, за да се види с баба си и дядо си, с приятелчета, по повод помен на бащата и по повод рождения си ден, докато му излязат документите за статут, след което да се върне при майка си. На 01.02.2024г. детето с бабата М. пристигнали в България, в дома на бабата по майчина линия в с.Синаговци и още на 02.02.2024г. от там го взели приятелят му Г. с неговата майка-по данни на детето така се било разбрало с баба си и дядо си. Същото пожелало да остане повече дни в дома на баба си и дядо си в с.Капитановци, а след няколко дни дошло с чичо си да си вземе дрехи. По сведения на бабата по майчина линия няколко дни по-късно ѝ се обадили социалните, че детето е в риск и правата са дадени на дядото по бащина линия. След опитите си да контактуват с А. същата ги блокирала и не желаела никакъв контакт с тях. Видно от административната преписка по случая на 25.02.2025г. от бабата и дядото на А. по бащина линия е постъпило заявление в ДСП-Видин, в което е посочено, че детето А. се намира в риск, тъй като е оставено без родителски грижи: бащата е починал, а майката живее в Англия, където е създала ново семейство, като те полагат грижите по отглеждането и възпитанието на детето. Поискали са детето да бъде настанено при тях, тъй като разполагат с жилищни условия и финансови възможности. Приложени са декларации от тях, че желаят детето да бъде настанено при тях. Приложени са сведения-подписани лично от детето А.-малолетно такова, от 27.02.2025г., в което същото е изложило идентични обстоятелства и съображения на тези, които излага пред съда при изслушването му. Използван е впечатляващ за възрастта му изказ за чувствата му „игнорирана, обидена, отблъсквана, тормозена“, което поставя под съмнение самостоятелността на преценката на детето. Изготвено е писмо от 26.02.2025г. до М. М.-баба на детето по майчина линия, с което същата е уведомена за постъпилия сигнал с указания да се свърже със социалния работник. Няма данни за връчване на писмото или за уведомяването на лицето по друг начин. Изготвен е социален доклад, с който е дадено становище, че бабата и дядото по бащина линия са способни да се справят с отглеждането и възпитанието на детето. Видно от протокол от 27.02.2025г. е проведен телефонен разговор с чичото на детето по повод проучване на съгласие на същия за полагане на грижи за детето, който не е изразил такова предвид липсата на физическа възможност, но е посочил, че ако се наложи, ще помага финансово. Проведено е посещение на адрес от същата дата за установяване на битовите условия на мястото, където живее А.. Изготвен е доклад за оценка на сигнала, в който са изложени установените обстоятелства, извършените действия, вкл. изложени са обстоятелства за проведен разговор с класния ръководител на детето, според която детето е било по-буйно, имало е проблеми с дисциплината, влизало е в конфликт, но след разговори с бащата нещата са се подобрявали. Посочено е в доклада, че същата е заявила, че след смъртта на бащата майката не се е появила нито веднъж в училище, за да се интересува какво се случва с детето, а е идвала само бабата по майчина линия, за да подготви документите на детето за отписване от училище, но е ясно по делото, че обективно е било трудно майката да пътува до България в състоянието си. Направена е преценка, че са налице основания за предприемане на мярка за закрила, следвайки поредността на мерките по чл.4, ал.1 от ЗЗД, тъй като А. е дете в риск по смисъла на §.1, т.11 от ДР на ЗЗД, като е предложено да бъде предприета мярка за закрила по чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗД-настаняване за отглеждане и възпитание в семейството на бабата и дядото по бащина линия по административен ред, за да не попадне детето в риск. При същите обстоятелства и съображения е издадена и обжалваната заповед, с която мярката е предприета със срок до постановяване на съдебното решение по реда на чл.28 от ЗЗД. Първият контакт с майката е осъществен на 05.03.2025г. по телефона за уведомяване на майката за издадената заповед. Същата е изразила несъгласието си и е била афектирана от поведението на бабата и дядото. Отразена е оценка на поведението на същата, но не и конкретно какво същата е заявила, конкретни доводи или възражения. На 06.03.2025г. е проведена среща и с бабата по майчина линия, която е изразила несъгласието си с настаняването на А.. На 11.03.2025г. е изготвен доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, в който доклад при оценка на проблемните зони е посочено следното „1.безотговорно отношение от страна на майката, 2. Биологичната майка на А. се е дезинтересирала от детето и е невъзможно да осигури стабилност и сигурност за пълноценното израстване и развитие“. Няма данни обаче по делото въобще да е направено проучване относно родителския капацитет на майката и възможностите му да се грижи за детето. Пред Районен съд Видин на 25.03.2025г. е депозирана искова молба за настаняване на детето в семейството на бабата и дядото по бащина линия за срок от две години. Към настоящия момент по молбата е образувано ГД № 703/2025г.по описа на РС-Видин, което не е приключило/сл.справка по телефон в деловодството на РС-Видин/. При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване и от родител, на който е признато правото да обжалва заповедта. По същество жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон, в нарушение на административно-производствените правила, изискването за форма на административния акт и целта на закона. Посочените от административния орган основания за настаняване на детето в семейството на неговите баба и дядо са чл.25, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗД. Съобразно посочените разпоредби може да бъде настанено извън семейството дете: 1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; 3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. В случая в административното прозводство не са събрани каквито и да е доказателства за наличие на което и да е основание от посочените за настаняване на детето в семейството на баба му и дядо му по бащина линия. Единият от родителите на детето е починал-бащата, но другият- майката, е жива, не е в неизвестност, не е лишена от родителски права, родителските и права не са ограничени. Не са налице предпоставките на чл.25, ал.1, т.1 от ЗЗД. Не е налице и другото, посочено от органа основание за предприемане на мярката за закрила-трайна невъзможност на майката да полага грижи за детето. Този извод органът е направил само въз основа на обстоятелството, че майката живее в чужбина, където е създала ново семейство. От този факт не следва направеният от органа извод. Безспорно се установява по делото, че и след раздялата на родителите през 2019г., същите са подържали контакти, детето е имало изградени отношения и с майка си. Установява се категорично по делото, а това е установено и от административния орган, че до смъртта на бащата и малко след това детето е отглеждано при бабата и дядото по бащина линия-това обстоятелство е абсолютно безспорно, но след смъртта на бащата майката е изявила готовност, при това категорична и последователна, да поеме грижите по отглежането и възпитанието на детето А., което и е направила, като при първа възможност е взела детето при себе си в Англия, каквото е било желанието и на бабата и дядото-майката да си поеме отговорността за детето. Същото се е завърнало в България с бабата по майчина линия под предтекст временно, но всъщност е желало да остане да живее с бабата и дядото по бащина линия при категоричното противопоставяне на майката, която е последователна в желанието си да се грижи за детето. Предвид трудната възраст на детето и възрастта на бабата и дядото по бащина линия не се установява такава последователност и сигурност у бабата и дядото по бащина линия. Посоченото основание-трайна фактическа невъзможност на родителя, следва да са обстоятелства, които обективно правят невъзможно упражняването на грижите от родителя, а такива обстоятелства не са налице в случая, поради което не е налице и другото посочено основание- чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД, за предприемане на посочената мярка за закрила. Заповедта е издадена и в нарушение на административно-производствените правила-без да са изяснени всички факти от значение за случая, което прави същата необоснована и постановена при непълнота на доказателствата. Правомощията си административният орган е упражнил превратно. Действително заповедта е издадена при условията на спешност-чл.27, ал.1, т.1 от ЗЗД, но това не освобождава административния орган да установи преди издаването ѝ дали са налице предпоставките на закона за предприемането на такива мерки. Съобразно чл.33, ал.1 от ППЗЗД спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", но проучването продължава и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. В случая нито към момента на издаване на заповедта, нито в последвалото я проучване е установена опасност за живота и здравето на детето-детето се е завърнало в България заедно със своята баба по майчина линия, на която майката е предоставила всички права да я представлява по отношение на детето, не се касае за дете оставено без надзор, като това обстоятелство е щяло да бъде установено ако на майката е била дадена възможност да участва в производство преди издаването на заповедта. Данните в административната преписка сочат, че производството е проведено едностранно. Не е извършено пълно и обективно установяване на обстоятелствата. На практика заповедта е издадена по заявено желание на детето да бъде отглеждано от бабата и дядото по бащина линия и по заявено желание на бабата и дядото по бащина линия детето да бъде отглеждано от тях, а дори в съдебно заседание дядото заявява, че не те са били инициатори, а чичото на детето, „на който сигурно детето се е примолило“. Взети са сведения дори от чичото налице ли е желание да отглежда детето, а с майката не е осъществен контакт, нито има данни за осъществен такъв с нейните близки преди издаването на заповедта. При това положение съдът намира, че не е извършена цялостна и пълна проверка за установяване налице ли са лимитивно посочените в закона основания за предприемане на посочената мярка за закрила, нито се установяват условия на спешност. От съществено значение са желанията и чувствата на детето съобразно §.1, т.5 от ДР на ЗЗД, но следва да бъдат съобразени всички други обстоятелства. Видно от данните по делото, детето А. към датата на издаване на процесната заповед е малолетно-на 13 години, като следва да се отчете, че това е особено трудна възраст на детето: на тази възраст детето е податливо на външни влияния, критично настроено, отричащо, чувстващо се неразбрано от родителите, емоционално нестабилно, крайно в изборите си, подвластно на желанията си преди всичко и най-вече неприемащо ограничения, което именно и би могло да бъде определящо в неговия избор от кого да бъде отглеждано. Безспорно органът се е съобразил с изразеното желание на детето, което и пред съда е заявило нежелание да бъде отглеждано от майката, като в Англия, така и в България, но предоставянето на преценката на най-добрия интерес изцяло на детето означава същото да извърши несвойствена за възрастта и психиката му дейност. По разбиране на съда пълноценното общуване с майката и участието й в отглеждането и възпитаването на малолетното дете, към момента непълнолетно, са от безспорно значение за правилното му психическо и емоционално развитие. В случая органът е следвало да извърши преценка за най-добрия интерес на детето въз основа на всички обстоятелства и с помощта на експерт, притежаващ специални знания-психолог. Още повече, че дядото изнася данни, че детето е посещавало училищен психолог, чийто сведения също биха били от съществено значене при преценката за най-добрия интерес на детето, има данни за инцидентни здравословни проблеми, но всички тези обстоятелства са останали неизяснени, вкл. непълни са и сведенията на класния ръководител. Изводите си административният орган е изградил и без да установи невъзможност на майката да полага грижи чрез извършване на международен социален доклад, който би изяснил условията за живеене и отглеждане на детето в Англия и пригодността на майката да отглежда и възпитава детето си. В този смисъл са и разпоредбите на чл.14 от ППЗДД, съобразно който социалният работник извършва проучване и оценка на сигнала, като събира необходимата информация от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, роднини, близки, съседи, друга дирекция "Социално подпомагане", личен лекар и от други източници при необходимост. В случая такава друга дирекция "Социално подпомагане" следва да е съответната социална служба по действителното местопребиваване на родителя. Действителното местопребиваване на майката е гр.Мейдстоун, поради което е следвало да бъде изискано становище от съответната социална служба в Англия. Административният орган е задължен да извърши пълна, всеобхватна и обективна преценка за най-добрия интерес на детето, като изводите му не следва да почиват на предположения, което налага извършването на социален доклад, респ. становище на съответната социална служба, което би могло да бъде извършено и чрез доставчик на социална услуга, който да изготви международен социален доклад, вкл. би могло да се установи какъв е статутът на майката в Англия, подадени ли са документи за присъединяване към Статут за уседналост на детето, продължителността на процедурата, за да се преценят интересите на детето и относно неговото право на образование, която преценка е могла да бъде извършена от социалните служители съвместно с майката на детето. Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по §.1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, която по същината си отразява елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Видно е, че освен възгледите на детето от съществено значение са и запазването на семейната среда и взаимоотношения, неговата закрила и безопасност и уязвимо положение. Промяната на обичайното местоживеене на детето сериозно засяга интересите на детето, тъй като това обстоятелство сочи промяна на условията за детето с оглед осигуряването на непосредствените здравни, психологически, социални, финансови, емоционални, социални и всякакви други потребности на детето, като е следвало да бъде установено подробно и добросъвестно от административния орган каква е промяната на всички тези условия и как, в каква насока промяната е повлияла/ще повлияе или изменила/ще измени условията, при които детето живее и се развива. Тези обстоятелства не са изяснени, а едва след изясняването им би могла да бъде определена подходящата мярка за закрила. В случая установените по делото обстоятелства установяват нужда както на детето, така и на майката да бъдат подпомогнати чрез подходяща помощ и социални услуги-мярка по чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗД, като органът въпреки, че е посочил, че мерките следва да бъдат приложени по реда, разписан в чл.4, не е приложил посоченият ред, а е предприел крайна мярка. Заповедта е издадена и в несъответствие на разписаните в закона цели. Съобразно чл.9 от Конвенцията за правата на детето държавите - страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. При всички случай обаче при всяка процедура на всички заинтересовани страни се дава възможност да участват в нея и да изложат своите становища/чл.9, т.3/. При работата по всеки случай защитата на най-добрия интерес на детето и висшите интереси на детето следва да са водещи, съгласно чл. 3, т.3 от ЗЗД и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, в който смисъл е и чл.24 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Утвърдено в съдебната практика е становището, че всички действия, които се предприемат досежно опазване на отношенията между детето и родителя, който не упражнява родителските права, трябва да бъдат максимално съобразени с нуждата да се поддържа емоционалната близост между тях, за да се запазят и развиват отношенията на доверие, разбиране и обич. Настаняването на детето извън семейството е крайна мярка, тъй като отглеждането на детето в семейната среда на неговите родители, е един от основаните принципи, разписани в закона чл.3 от ЗЗД. Приема се в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), че националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (Sahin v. Germany, № 30943/96 § 64, Rebic v. Croatia, № 27148/12, § 92), който включва и връзката на детето с неговото семейството, освен в случаите, когато семейството се оказва особено неподходящо. Приема се, че семейните връзки може да бъдат ограничавани само при много изключителни обстоятелства и трябва да се направи всичко, за да се запазят личните отношения, и когато е уместно, да се "възстанови" семейството (Gnahorй v. France, § 59, Jansen v. Norway, §§ 88-93). В случая взетата мярка не отговоря на тези изисквания. Заповедта не постига посочените по-горе цели, а е довела до обратния резултат-до задълбочаване на конфликта с родителя. Предвид горното заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на административно-производствени правила, изискването за мотивираност на акта, материално-правни изисквания и цели на закона-съблюдаване на най-добрия интерес на детето по смисъла на §.1, т.5 от ДР на ЗЗД, който обективно следва да бъде установен въз основа на пълнота на обстоятелствата, поради което следва да бъде отменена на основание чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените за производството разноски, а именно 510 лв, от които 500 лв, заплатени за адвокатско възнаграждение, и 10 лв, заплатени за ДТ. Същите се дължат от ЮЛ, в структурата на което е органът, издал обжалваната заповед. Воден от горното и на основание чл.173, ал.2 АПК Съдът